С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922

Духовният зародиш на човешкия физически организъм по време на живота между смъртта и поредното ново раждане. Вървеж, говор и мислене в техните връзки спрямо живота между смъртта и новото раждане. Влияние на метеорологичните и вулканични сили.

2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922

Човешкият сън зиме и лете. Денонощният цикъл на Слънцето и мисловният живот, годишният цикъл и чувственият живот. Човешкият волев живот. След смъртта ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.

3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922

Отношението на звездния свят към човека. Борбата на луциферическите и ариманически Същества за надмощие върху човека по време на неговия сън.

4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922

Съвместният живот със Съществата на висшите Йерархии по време на живота между смъртта и новото раждане като основа на моралното съзнание, което човек изгражда на Земята. Любов, памет и чувството за свобода. За невъзможността да се проникне в истините на моралния свят без антропософската Духовна наука.

5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922

За съотношенията на човешките качества с напредващите и изоставащи елементарни Същества.

6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922

Задачите на човечеството през съвременната епоха. Одухотворяване на знанието, което човек извлича от пространството. Мисията на Михаил.

7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922

Дори и като сетивно същество, човекът принадлежи към свръхсетивния свят. Това, което се разиграва в сетивата, може да бъде обект само на едно имагинативно познание. Заспиването и пробуждането като обект на инспиративното познание. Силата на спомнянето възниква при събуждането чрез „сгъстяване" на това, което живее във времето.

8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922

Преобразяване на летните Мистерии в зимно-коледната Мистерия чрез Тайната на Голгота.

9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922

Космическата Коледа. Космическото Рождество Христово. В годишния кръг се откриват най-важните тайни на човешката природа.

10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922

Свобода и необходимост. Денонощен и годишен цикъл, будност и сън. Космическият култ възниква от човешкото участие в развитието на света.

11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922

Движението за религиозно обновление и неговото отношение към Антропософското Движение.

12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922

Летните и зимни действия се неутрализират взаимно в будността и съня на човека. Човешкото сърце като уравновесяващ орган за дихателния и кръвноциркулаторен ритъм. Природна необходимост и човешка свобода. Духовното познание е едно действително Причастие и началото на нов космически култ, съответствуващ на съвременния човек.

13. БЕЛЕЖКИ

* * *

Указания относно публикуването на езотеричните

лекции от Рудолф Щайнер

За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография «Моят жизнен път» (Събр. Съч. №28, гл.35):

«Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения…

Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия… Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо… първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.

Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка. А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на « антропософска история» се съдържа в съобщенията от духовния свят.

*

Някога звездите говореха на човека,

Но техният глас замлъкна и такава е съдбата на свети;

Да усети мълчанието им -

може да е страдание за Земния човек.

*

Обаче в безмълвната тишини назрява всичко онова,

което самият човек има да каже на звездите.

Да усети говорът им

може да се превърне в сила за Човека-Дух.

Рудолф Щайнер 25 Декември 1922