ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 28 Октомври 1921

За да разширим и задълбочим познанията, които натрупахме през последните седмици, днес отново ще се опитаме да говорим за човека според неговата фигура, според неговата телесна форма. Когато на първо време се придържаме към факта, че в най-широк смисъл формата на човешкото тяло зависи от цялостния живот на човека, необходимо е след като вече сме решили да вникнем в действителната форма на човека да спрем вниманието си тъкмо върху този „цялостен“ живот. Ако си представите как според формата на своята глава човекът е едно действително отражение на космическите сфери, Вие ще се съгласите, че фактически от страна на своята глава човекът активно присъствува в космическите простори на цялата Вселена. Да, човекът присъствува в цялата Вселена, макар и от друга страна той да е едно затворено цяло; и тези неща могат да бъдат разбрани само ако проследим внимателно и точно отношенията на човека спрямо заобикалящия го свят.

И тогава ние заставаме пред формата на човешкото тяло и си казваме: Благодарение на своето мислене, доколкото то е свързано с главата, човек се обръща към целия Космос. И доколкото при раждането е пренесъл главата си от духовния свят „долу“ във физическото съществувание, той може да се вгледа назад към своята вътрешна духовно-душевна организация: Както в сегашната си инкарнация, така и за периода от време преди да е бил инкарниран във физическото тяло. Може би най-добре ще онагледим тази мисъл, ако си представим как човек се приближава към своето познание не по друг начин, а като се вглежда в себе си. И когато развиваме науката за числата, геометрията и т.н., това е наистина едно „вглеждане в себе си“, една „интроспекция“. Аз стигам до закономерностите в геометрията само поради това, че съм „човек“, само поради това, че мога да извличам пространствените закономерности от самия себе си. Обаче от друга страна ние знаем: Тези закономерности са валидни за целия Космос. В такъв случай, когато отправяме поглед навън, ние по необходимост констатираме: в целия външен свят цари един геометричен ред, обаче и самите очи са геометрично изградени, те са само частен случай от всеобщия геометричен порядък.

Нека продължим: Доколкото чрез своето мислене осъществявано от главата човекът се противопоставя на света, той приема обратно в себе си всичко онова, което се намира в Космоса, в Универсума. И сега ние ще определим нашата първа „координация“ спрямо Универсума: тя е едно първично обхващане на Универсума, един вид „вглеждане назад“ към Универсума. Така е: вгледа ли се в себе си, човек неизбежно открива Универсума. Тук лежи ако мога така да се изразя най-външното, най-крайното отношение на човека спрямо Космоса.

Сега ни предстои да направим втората крачка. Нека помислим как човек пробужда в себе си всичко онова, което той е поел от външния свят. Представете си едно новородено дете; в себе си то носи всичко, което е изживяло между смъртта и новото раждане. Ако то можеше да разшири своето съзнание, несъмнено би стигнало и до изживяванията си преди раждането. И тогава започва едно вътрешно раздвижване на тези изживявания. Човекът не се вглежда вътре в себе си, за да открие Универсума, а започва да се оглежда около себе си. Така той стига до заобикалящия го свят. Или с други думи сега вече имаме не едно смътно и трепетно обхващане на Универсума, а един проникващ поглед в Универсума и усещане за неговата вътрешна подвижност. Вътрешно подвижен става и самият човек.

Идва ред на третата крачка: докато сме при първите две положения, човекът всъщност не принадлежи още на себе си. Докато носи Универсума в себе си, така да се каже, само като геометрия, човек принадлежи на външния свят.

Когато детето се движи следвайки и подражавайки Универсума то живее във външния свят и принадлежи на външния свят. А кога човек може да каже: ето, този е моят вътрешен свят! Кога и как докосва той самия себе си?

Достатъчно е само внимателно да обхванете Вашата лява ръка с Вашата дясна ръка и тогава ще се окажете изцяло във Вашия вътрешен свят. В този случай, с дясната ръка Вие извършвате определено движение, но това до което достигате, сте самият Вие. Както докосвате един физически предмет, така докосвате и самия себе си. Всяко осъзнаване на Азът, общо взето, води началото си тъкмо от това „себе-докосване“. Ние вършим същото и с очите. Когато фиксираме определена точка, става едно кръстосване на дясната и лявата очни оси. Животното разполага с много по-малко свой „вътрешен свят“ именно защото осъществява „себе-докосването“ в много по-ограничена степен. И така, на трето място поставяме „тактилното себе-докосване“. Практически ние сме във външния свят и докосваме самите себе си. Все още ние не сме вътре в нашата кожа.

И сега идва ред да осмислим самата граница между външния и вътрешния свят. Нека да онагледим този процес: Ако придвижим дясната си ръка, за да докоснем лявата, ние описваме един кръг, една повърхност. Тази повърхност е навсякъде около нас. И тогава, с помощта на нашата телесна покривка, ние „затваряме“ или „заграждаме“ нашия „вътрешен свят“. С други думи, на четвърто място ще поставим: „Себе-заграждане“. Ако живо и непосредственовникнете в контурите на Вашата телесна форма, доколкото тя се образува от кожата, Вие ще се изправите точно пред това „себе-заграждане“.

1. Обхващане на Универсума и вглеждане назад към Универсума.

2. Поглед в Универсума и усет за неговата вътрешна подвижност.

3. Себе-докосване (тактилност).

4. Себе-заграждане.

В лицето на тези четири категории ние имаме пред себе си бавното и постепенно заграждане на телесната човешка форма в посока от вън на вътре. Първоначално човекът е вън от себе си, човекът е Универсума , той не стига така бързо до себе си. Бавно и постепенно, ето как подражавайки Универсума той вае своята телесна форма. И накрая, от Универсума, той се прибира в себе си. №4 = себе-заграждане.

На пето място ние търсим силите, които ни изпълват отвътре.

На шесто място идва следното. Помислете си, че ние имаме не просто една опъната кожа, а че в нея ние сме изтеглили определени сили от Космоса. И сега започват да действуват съвсем други сили тези, които разрушават формата, тези, които преизграждат формата. Човекът вече има не само силите, които го изпълват отвътре. Той става нещо като един зреещ плод. Ако проследим един плод до решителния миг, когато той е напълно зрял, ние ще разберем: прескочели се този решителен миг, плодът започва да се разваля. И така, на шесто място: Сили на съзряване, Зрелост.

Замислете се върху тези процеси на съзряване. Навлизайки в зрелостта, ние отключваме и един вид процеси на разпадане, на деструкция. Макар и в нищожна степен, ние преставаме да сме „човек“. Макар и да сме „човек“, ние започваме да се разпадаме, превръщаме се, така да се каже, в прах, в пепел. Ние добиваме съвсем нови, минерални свойства. И благодарение на тях ние отново се включваме във външния свят. Докато сме в категорията №5, ние сме изцяло потопени в нашия вътрешен свят. После, в процесите на вътрешния разпад, ние отново навлизаме в областта на минералите. В известен смисъл нашето тяло става по-тежко. С други думи на седмо място: Включване в неорганичния свят.

Преди време споменах, че когато проучваме човека, нещата изглеждат така, сякаш той се отнася към себе си като към минерал. По този начин човек се присъединява към външните природни сили. И ние ще допълним: Това включване във външните природни сили помислете само, че когато ходите, Вие непосредствено се включвате във външните природни сили; ако стъпите неправилно, Вие падате е фактически стремеж към равновесие.

Но да продължим нататък. Идва момент, когато ние не само се присъединяваме към външния свят, но и за почваме да приемаме този външен свят в себе си. Преди ние имахме достъп само до нашия „вътрешен свят“ и живеехме само там. Обаче сега ние приемаме външния свят в себе си. И тук трябва да сме съвсем наясно, че всичко, което човек приема отвън е донякъде нещо чуждо и несъвместимо с него.

По този въпрос хората имат невероятни и напълно погрешни представи. Макар и в незначителна степен, всяка храна е отрова. И животът се състои тъкмо в това, че макар и да приемаме храната, ние не и позволяваме да стане едно цяло с нас, а се защитаваме срещу нея; тъкмо в тази себезащита лежи една от основните характеристики на живота. Хранителните вещества, както се досещате, са отровни в толкова слаба степен, че ние спокойно устояваме срещу тях. Но когато погълнем истинска отрова, тя ни разрушава и ние не можем да се съпротивляваме. Нека обобщим: Доколкото външният свят прониква в нас, дотолкова в нас прониква и един вид отровно жило. Тук би трябвало да подберем най-точната и изразителна дума, но в днешния език тя просто не съществува. Така или иначе, Вие трябва да разберете за какво става дума.

5. Сили, които ни изпълват отвътре.

6. Сили на съзряване. Зрелост.

7. Включване в неорганичния свят. Стремеж към равновесие.

8. Отровно жило.

В хода на подобно развитие обаче, човек твърде лесно би подминал истинската си цел. Ние твърде лесно бихме се оказали извън човешката форма, която ни се дава от Универсума. Ето защо трябва да стигнем до онази степен, при която да разполагаме с наша собствена защита срещу външния свят.

По-нататък човек развива своята телесна форма според това, как той се отнася към външния свят. Да, идва ред и на нашето активно участие във външния свят. Ако искаме да обхванем човека в неговата дълбока свързаност с околния свят, ние трябва да отправим поглед към най-отдалечените етапи от неговото развитие. И тогава, на девето място ще кажем: Сега идва ред на такава човешка дейност, която се осъществява не в Космоса, а на Земята. В условията на външния физически свят пред нас най-напред застава човекът-ловец. Девето: Човекът-ловец.

Но той не остава на тази степен, а разширява обсега на своята дейност. Той става скотовъдец. На десето място: човекът-скотовъдец. На единадесето място: човекът-земеделец. Тази е следващата степен на съвършенството. И накрая, на дванадесето място, идва човекът-търговец. Защо пропускам следващите степени от социалната активност на човека, Вие ще разберете по-късно. Преди всичко, те са второстепенни дейности. Първичните дейности на човека са вложени тъкмо в „ловеца“, „скотовъдеца“, „земеделеца“ и „търговеца“. По този начин ние се доближаваме до телесната форма на човека в зависимост от това, дали той е ловец, скотовъдец, земеделец или търговец, тук направо имаме връзката между земните дейности на човека и развитието на неговата телесна форма.

9. Ловец.

10. Скотовъдец.

11. Земеделец.

12. Търговец.

Следната схематична рисунка (рис. 9) би могла да ни послужи като илюстрация на току-що казаното. Да пред положим, че тук е Земята, а това тук: човекът. Първоначално той изцяло зависи от космическото обкръжение на Земята. После идва ред на №5 „Сили, които ни изпълват отвътре“. Ако обаче се насочим към онзи момент, когато човек започва да изгражда своята телесна форма според това, доколко е ловец, скотовъдец и т.н., тогава нещата добиват съвършено обратни измерения. Тук, в горната част на рисунката, имаме непосредственото действие на определени съзвездия върху човека. Но после идва действието на онези съзвездия, които са „долу“, тъй като Земята ги „покрива“ със своето тяло. Така че човек се насочва към звездите според мястото, което заема на Земята. А това, което лежи по средата, му предоставя възможността да изгражда себе си с помощта на своите „вътрешни“ сили.

Нека сега да насочим вниманието си към схемата, която обобщава 12-те звена, участвуващи във формирането на човешкото същество. Първите четири звена ни отпращат навън в Космоса; последните четири звена ни свалят обратно на Земята, а самите звезди идват в съображение само дотолкова, доколкото са покрити от Земята. При средните четири звена звездите и Земята са в равновесие. Там човекът е в своя „вътрешен свят“.

Виждате ли, древните имаха ясното усещане за това и знаеха: Определена част от звездното небе действува върху човека по такъв начин, че го формира отвън, от Космоса. Разбира се, в хода на времето, над човека изгряват и други звезди. Констелациите се променят. Ако обаче мислено се поставим на мястото на един грък, който размишлява върху тези неща, те биха ни изглеждали по следния начин: Ето, звездите, които са в близост до Овена, действуват отвън, както впрочем и тези, които са в близост до Телеца, Близнаците и Рака. Благодарение на тези съзвездия: Овен, Телец, Близнаци и Рак, човек има своето „вглеждане назад“ към Космоса, своя та вътрешна подвижност, своето себе-докосване, своето себе-заграждане. А с помощта на противоположните съзвездия, които са покрити от Земята, човекът израства като ловец чрез Стрелеца, израства като скотовъдец чрез Козирога, напредва в своето земеделие представете си например примитивното земеделие, при което човек засажда семената и ги полива с вода чрез Водолея. И накрая той става търговец чрез онази част от звездното небе, която му помага да плува по моретата. През древните исторически епохи всеки кораб е наподобявал формата на риба. А като символ на търговията били изобразявани два кораба, плуващи един до друг по морските вълни. Така че ако назовем корабите „риби“, на 12-о място ние ще получим: съзвездието Риби.

По средата са разположени онези сили, които образуват „вътрешния свят“ на човека, или с други думи неговата кръв. И какво би могло да послужи най-добре като символ на гореща кръв? Може би онова животно, при което сърдечната дейност е най-интензивна: Лъвът!

А как да си представим следващата степен съзряването, зрелостта? Достатъчно е само да извикаме с помощта на въображението една жълта нива с изкласила пшеница; житните класове най-добре символизират прехода към зрелостта. И в съзвездието Дева същественото са тъкмо житните класове.

А има ли по-добър начин да символизираме човека, който отново се включва във външния свят и търси равновесието от този, да посочим съзвездието Везни. И какъв по-подходящ символ за усещането му, че всичко около него малко или много е пропито с отрова, че отвсякъде го дебне отровното жило: Скорпион.

Формите на човека,       1. Обхващане на изградени от Универсума

                           Универсума и „вглеждане назад“

                           към Универсума………………………………….Овен

Човекът-глава            2. Поглед в Универсума и усет за неговата

вътрешна подвижност………………… ………...Телец

                         3. Себе-докосване (тактилност, допир) ……….........Близнаци

                         4. Себе-заграждане ....... ………………………….......Рак

Формите на човека,      5. Сили, които ни изпълват отвътре..……………........Лъв

изградени „отвътре“.     6. Сили на съзряване,Зрелост....………………............Дева

Човекът-гърди             7. Включване в

                           неорганичния свят.

                           Стремеж към равновесие…………............................Везни

                         8. Отровно жило........…………………………............Скорпион

Формите на човека,       9. Ловец ...............…………………………...................Стрелец

развивани чрез            10. Скотовъдец ..........………………………….............Козирог

неговата земна            11. Земеделец ..........…………………………................Водолей

дейност.               12. Търговец ..........…………………………….............Риби

Човекът-крайници

Виждате ли, за древните хора тази дълбока връзка между Космоса и човека беше един очевиден факт; за съвременното човечество обаче тя потъна в непрогледен мрак. Днешните хора повтарят: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв... Рисуват един овен и общо взето, нямат дори предчувствие за истинската стойност на тези неща. Ако се вгледаме в едно древно изображение на Овена, вие ще се уверите, че тук няма място за ни какъв натурализъм; ударението е поставено преди всичко върху факта, че Овенът гледа назад и точно в този жест е скрита основната сила на Овена. И тази отметната назад глава символизира не друго, а първоначалния порив, първоначалния поглед на човека назад към Космоса, който живее в самия него. Така че ние не трябва да гледаме Овена по един натуралистичен и повърхностен начин. Същественото тук е не самата фигура, а отметнатата назад глава.

Ако се изправите пред едно древно изображение на Телеца, ще останете впечатлени най-вече от това, че Телецът гледа встрани и скача! В този жест е стаен един всеобщ космически принцип, който определихме като „поглед в Универсума и усет за вътрешната подвижност“. Отново жестът, а не самата фигура на Телеца ни позволява да вникнем в неговата истинска природа.

Ако погледнете Близнаците, Вие ще видите под формата на лявата и дясната фигура един завършен човек, който все пак никога не може да бъде изобразен без братското сливане на двете фигури; дясната ръка на десния човек е уловила лявата ръка на левия човек. И тук жестът решава всичко. В жеста е същественото: Себе-докосване, допир. Отделният човек е представен като „ляв“ и „десен“ именно защото индивидът е все още извън себе си, макар и вече да „опипва“ последиците от своите минали инкарнации.

По-нататък човек продължава да се обособява все по-категорично и недвусмислено от външния свят, „загражда се“ и ние определяме вече тази степен като „Себе-заграждане“: В сила е съзвездието Рак. Същественото тук е, че Ракът протяга своите щипци и прибира жертвата. Латинската дума „канцер“ също има подобен смисъл. Съзвездието Рак дава силата, с която човек се обособява от външния свят. Човек не само „докосва“ себе си, но започва да изгражда и своя „вътрешен свят“.

Лъвът се откроява с доминиращата сила на своето сърце. Погледнете Лъва той просто е, така да се каже, едно „животно-сърце“. Той представлява 5-о звено от формообразуващите сили, които изграждат човешкото същество.

Девата с житните класове олицетворява зрелостта. Везните са съвършенният израз на равновесието. Скорпионът, естествено, е отровното жило. Фактически Стрелецът е едно животно, той има животинска фигура, чиято предна част е оформена като човек с лък и стрела. Зодиакалният знак Стрелец представлява човек, опънал в ръцете си лък и стрела, но в долната си част като кентавър притежаващ едно животинско тяло. Всички подробности тук имат нещо общо с „ловеца“.

Козирогът, козата, завършва с рибешка опашка, макар и такова нещо да не съществува в природата. Няма козел с рибешка опашка. Обаче доколкото човекът е опитомител на диви животни, можем да допуснем, че той прави дивите животни толкова кротки, колкото кротки са и рибите. Впрочем тук имаме работа с един художествен символ.

На земеделието съответствува Водолеят. При Водолея разбира се в един духовен смисъл всичко се свежда до водата. Вие си го представяте, нали: той крачи и носи в ръцете си две ведра, от които излива вода. Той на поява. Той е първообразът на градинаря, земеделеца и т.н.

За Рибите вече загатнах: по дълбок и тайнствен начин те са свързани с „Човека-търговец“; древните кораби са приличали на риби, а носовете им изпяло са наподобявали глава на риба или делфин, макар и всъщност делфинът да не е риба, въпреки че древните са го смятали за риба. Така или иначе, Рибите са един от символите на търговията.

Ето, така трябва да се разглеждат нещата, а не схематично и повърхностно, както е присъщо на хората днес. Ние трябва да извличаме формата на човешкото тяло непосредствено от живите връзки на човека с Космоса и Земята. И по този начин постепенно и неусетно се научаваме да гледаме на човека като на част от целия Космос.

Обаче ние можем да обхванем всичко това и от една друга страна. Ако разглеждаме нещата от гледната точка на древните гърци: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей, Риби, трябва да заявим следното: По отношение на своята глава припомнете си всичко, което вече казах човекът е формиран отвън, от Космоса. Да, според гръцкото светоусещане, нещата изглеждат точно така. По отношение на главата си и нейната форма, човекът е формиран от Космоса. После идва ред на неговата „вътрешна подвижност“, на трето място идва способността му да бъде „симетричен“, но ако разглеждаме влиянията на последните четири съзвездия върху формирането на човека, ние сме принудени да приемаме нещата в съвсем обратен смисъл. Сега върху човека започва да упражнява влияние самата Земя, или казано с други думи неговите собствени действия като „ловец“, „скотовъдец“ и т.н. Погледнете тази схематична рисунка (рис. 11). Нейната горна част е широка, а долната значително по-тясна. Ако човек развие в себе си силно това, което означаваме като Стрелец... имам предвид човешките бедра, той ще има необходимите предпоставки да стане „ловец“. Ако иска да стане „скотовъдец“ трябва да развие коленете; ако иска да стане „земеделец“ трябва да върви; а за символ на самия човек най-добре могат да ни послужат нозете.

Нека отново погледнем тази рисунка. На нея са нанесени 12-те зодиакални знаци. Тук (горе) звездите действуват върху човека отвън, тук (в средната част) Космосът формира по-скоро „вътрешния свят“ на човека, а тук (долу) те действуват върху него съвместно. Впрочем Вие добре разбирате, че това, което нарисувах тук, се покрива с формата на човешкия ембрион. Да, ако Вие нарисувате животинския кръг и се съобразите с неговите закономерности спрямо Земята, тогава рисунката Ви ще се покрие с формата на човешкия ембрион. И тогава Вие ще получите непосредственото усещане, че човешкият ембрион е извлечен от целия Космос, че той е последица от космическите събития и факти.

Една съвсем друга последица от космическите събития и факти е тази, че за разлика от древните гърци, днес ние не започваме от Овена, а от знака Риби. От стотици години ние стоим под знака Риби, а именно в знака Риби се осъществява преходът към човешкия интелектуализъм. През миналите епохи, когато Овенът все още беше на своето подходящо място и за животинския кръг можеше да се говори в стария смисъл, Вие бихте открили главно „професиите“ на Стрелец, Козирог, Водолей и риби, респективно „ловец“, „скотовъдец“, „земеделец“ и „търговец“. Всичко, което се разви по-късно в областта на технологиите, индустрията и т.н., е при-също на Рибите и само по себе си, то е едно повторение. Помислете: Ние живеем в епохата на Рибите и всъщност през тази епоха възникна цялата днешна технокрация, цялата ни машинизирана култура и т.н. Ако се върнем назад към епохата на Овена, ще открием онези четири често срещани професии, които макар и непрекъснато модифицирани все още държаха човека в постоянна и здрава връзка с природата. Ако се върнем още по-назад в епохата на Телеца, в Третата, Втората и Първата следатлантска епоха, в последната, предпоследната атлантска епоха и т.н. отново до епохата на Рибите, ние бихме открили тогавашния човек като едно етерно същество, което никога още не е слизало във физическия свят. Да, през онази предишна епоха на Рибите, човекът беше етерно същество, а в съвременната епоха на Рибите той общо взето повтаря своето тогавашно развитие. И той го повтаря от средата на 15 век, макар и по един твърде абстрактен начин. На времето човекът израстваше конкретно в специфично-човешките си свойства. От тогава насам той израства в своите абстракции, защото машините с които толкова се гордеем са също една абстракция. Така че с новото настъпване на Риби, човекът неизбежно попада в онези елементи, които започват да „разхлабват“ старите връзки; През следващата епоха на Водолея, това „разхлабване“ ще напредва и тогава, ако не се придържа към духовния свят, човек просто ще отпадне от еволюцията и ще изгуби всякакви връзки със света на Космоса. Именно заради това повторение, човекът е длъжен да се съобразява с духовния свят.

И сега Вие отново получавате потвърждение за троичното устройство на човека: човекът-глава се изгражда от Космоса; човекът-гърди се изгражда с посредничеството на външния свят, а двигателно-веществообменният човек (или човекът-крайници): чрез неговата собствена деятелност във физическия Земен свят.

Троичната същност проличава и в едно друго отношение. Помислете: Когато човекът се ражда, първите четири звена от формообразуващата система са вече в силата си, докато останалите осем звена се намират в рудиментарно състояние. Вие разбирате, че става дума за човека-глава. Главата впрочем доколкото останалите звена са в рудиментарно състояние също е един цялостен „човек“. Човекът-гърди също е един цялостен „човек“, само че в случая рудиментарни са първите четири и последните четири звена. Човекът-крайници (или двигателно-веществообменният човек) на свой ред също е цялостен „човек“, но сега рудиментарни са гърдите и главата. По този начин става ясно, че всеки индивид носи в себе си трима „човеци“. Първият от тях, човекът-глава, е така да се каже, „модел“ или „реконструкция“ на предходната инкарнация. Човекът-гърди е олицетворение на сегашната инкарнация. А това, което човек осъществява като активно поведение, като активни действия във външния свят, намира израз в неговите веществообмен и крайници; него човек ще пренесе в следващата си инкарнация. Ето как и от една друга гледна точка се оказва, че човекът е троично същество, формата на човешкото тяло може да се изследва задълбочено и прецизно само по този начин.

Но тук би трябвало да прибавим и още нещо: когато се домогваме до образа на човека, ние се стремим най-вече към неговата глава. И практически в нея е скрит един завършен и цялостен човек. Че там е скрит един завършен и цялостен човек, личи от следното. Ако разглеждаме долната челюст, практически се оказва, че това са „краката“, само че разположени не съобразно тялото, а съобразно главата; този „човек“ е стъпил на своите „крака“. Да, главата представлява завършен и цялостен човек, чиито крака са „модифицирани“ под формата на долната челюст; човекът е стъпил на тях и аз го описвам според неговия обективен външен изглед: човек-глава.

На свой ред „човекът-гърди“ също е един завършен и цялостен човек: Ръцете са така да се каже външните представители на етерните очи. „Човекът-крайници“ (или двигателно-веществообменният човек) също е завършен и цялостен човек. При него представители на етерните очи са бъбреците. Ето как по отношение на формата, ние стигнахме до трима различни и взаимно свързани „човеци“. Горе, в сферичната форма на главата е изнесен онзи човек, който идва от предходната инкарнация; в „човека-гърди“ живее сегашния човек, а това, което пулсира в „двигателно-веществообменния човек“ ще се прояви едва в следващата инкарнация.

Обаче в известен смисъл може да се допълни и нещо друго: Троичното устройство не се отнася единствено за предходната, сегашната и следващата инкарнация; то е валидно дори и само за сегашния, за настоящия човек. Вземете например „двигателно-веществообменния човек“: той е способен да възпроизведе нов човешки индивид. В лицето на човешкия ембрион така, както е поставен в майчиното тяло Вие имате такъв „двигателно-вещество-обменен човек“, който иска да развие самия себе си, в ущърб на „човека-глава“ и „човека-гърди“.

Вземете например „човека-гърди“ докато бебето е все още кърмаче; в този случай „човекът-гърди“ и „човекът-глава“ представляват едно цяло. Обаче в хода на индивидуалното развитие напредва и „долният“ човек (двигателно-веществообменният човек), така че троичното устройство запазва своята пълна валидност.

А след като мине кърмаческия период, главата става възпитател на „останалия“ човек защото в известен смисъл, по отношение на своята глава, човек винаги си остава едно малко дете. Средна възраст той постига само по отношение на „средния“ човек, „човека-гърди“, а напреднала възраст само по отношение на „двигателно-веществообменния човек“. Това са неща, които хората разбират едва след като остареят. Вие помните онази гатанка: Що е онова, което в началото върви на четири крака, после на два, и накрая на три... От този момент нататък ние сме вече стари. И така, спрямо главата човек винаги остава един вид резултат на своята последна инкарнация. В продължение на целия живот главата остава детска. И тук бихме могли да допълним: Единственият съществен проблем пред възпитателското изкуство се състои в следното как „учителят детска глава“ най-добре може да се справи с „ученикът детска глава“.

Тези неща могат да изглеждат привидно смешни, обаче в тях е скрита такава дълбока истина, без която човек никога не би могъл да разбере себе си.

Помислете още, как човешката глава, общо взето, е само един пътник, когото останалият човек непрекъснато но си в себе си. Неговите крака са неподвижни, непригодни за самостоятелно ходене. Сякаш е настанен в удобен файтон; да, главата е наистина един пътник, когото човек носи. „Човекът-гърди“ е стопанинът, а „двигателно-веществообменният човек“ е работещият, трудовият човек, робът. Вече споменах, че целият „горен“ човек или „човек-глава“ е такъв включително до Рака. Тук имаме непосредственото действие на Космоса. Тук в средата човек диша и се храни: тук действува стопанинът, дойката. А истинският труженик принадлежи към Стрелеца, Козирога, Водолея и Рибите.

Вие разбирате, че по този начин формата на човешкото тяло идва като един екстракт от целия Космос. Нещата, за които говоря днес, трябва да бъдат докосвани не толкова с педантичност и формализъм, а с живо и пластично чувство, и ако се отнесете сериозно към тях, Вие ще установите как от една страна формата на човешкото тяло идва като екстракт от целия Космос, и как от друга страна душата Ви се изпълва ако мога така да кажа с трепетна признателност към първичното и древно познание на човека, който извличайки символите на животинския кръг от своето инстинктивно ясновидство успя да се добере до една истинска антропология от най-висш порядък.

Затова пък днешните абстрактни хора втренчват поглед в зодиакалния образ на Овена, без изобщо да подозират, че същественото тук е в отметнатата назад глава; втренчват поглед в Телеца и не знаят: същественото тук е; че той гледа встрани и скача! Всяка подробност от символите на животинския кръг е пропита с дълбок смисъл, всеки от жестовете на отделните знаци е пълен с дълбоко значение. Естествено, в определени случаи не става дума за жестове; тогава както е при Лъва символът е така подбран, че съдържа всичко в самия себе си. Лъвът например е животното с най-могъщ сърдечен удар; тази е причината, за да бъде избран всред толкова много други животни.

Да, първичната мъдрост от древните епохи е стаена в самите нас; нужно е само да я открием там, вътре в себе си.

Днес разгледах пред Вас формата на човешкото тяло, утре бих искал да се спра върху взаимните връзки между човешкия живот и Космоса, а в шеста лекция -да разгледам човешката душа в нейната космическа еволюция.