БЕЛЕЖКИ

Съчиненията на Рудолф Щайнер са дадени според библиографския им номер /Събр. Съч. №/ в тяхното пълно издание.

*1. Лекция от 25 септември 1921 г., включена в „Източната и западна култура в духовен аспект“, Дорнах 1954 г., Събр. Съч. №225

*2. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук на Земята.

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича „антропософски импулс“.

След Коледното събрание през 1923-1924 г. в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. В България Антропософските, Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, CH-4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.

От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармическите връзки“ (Събр. Съч. №235-240), чиито български преводи дело на Димо. Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.

Антропософско Дружество „Михаил“ София 1000 ул. „Цар Симеон“ 55, тел.: 831 144

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер“Стара Загора 6000 ул. „Хаджи Димитър Асенов“ 18, ап.23, тел. 4 45 24

Антропософско Дружество „Рудолф Щайнер“ София 1336 ж.к. „Люлин“ бл. 611, вх.Г, ап.91, тел.: 246 291

Антропософско Дружество „Изис-София“ София 1463 п. к. 152

*3. Рудолф Щайнер „Окултното движение в 19-ти век и неговото отношение към световната култура“, Дорнах, 1915 г., Събр. Съч. №254

*4. Едуард Булвър-Лайтън (1803 1873), английски писател и политик, автор на „Занони“ и „Последните дни на Помпей“.

*5. Конференция по разоръжаването, свикана във Вашингтон от 11 Ноември 1921 г.

*6. Ян Сматс (1870 1950), през войната срещу бурите (1899 1902), един от водачите им срещу англичаните. По-късно министър-президент на Южна Африка. Въвел мандатната система.

*7. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета Земя е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответна степен на човешко съзнание:

1. Старият Сатурн (трансово съзнание)

2. Старото Слънце (спящо съзнание)

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)

4. Земя (будно или предметно съзнание)

5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)

6. Бъдеща Венера (инспиративно съзнание)

7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

Планетарното състояние „Земя“ включва седем епохи:

1. Полярна епоха

2. Хиперборейска епоха

3. Лемурийска епоха

4. Атлантска епоха

5. Следатлантска епоха

6. Шеста епоха (предстои)

7. Седма епоха (предстои)

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227 5067 пр. Хр.

2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067 2907 пр. Хр.

3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907 747 пр. Хр.

4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр. Хр. 1413 сл. Хр.

5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременната) 1413 3573

6. Шеста следатлантска културна епоха 3573 5733

7. Седма следатлантска културна епоха 5733 7893

*8. Адолф фон Харнак (1851 1930), евангелистки църковен историк и политик. „Същност на християнството“, Лайпциг 1900 г.

*9. Владимир Соловьов (1853 1900), руски философ. Виж Р. Щайнер „Владимир Соловьов като посредник между Запада и Изтока“ в Събр. Съч. №36

*10. виж Рудолф Щайнер „Теософия“, гл. IV „Тялото, душата и Духът“, където цялостният човек е разгледан като съвкупност от:

1. Физическо тяло.

2. Етерно тяло.

3. Астрално тяло.

4. Аз.

5. Дух-Себе (преобразеното от Аза астрално тяло)

6. Дух-Живот (преобразеното от Аза етерно тяло)

7. Човек-Дух (преобразеното от Аза физическо тяло)

*11. В своята „Тайна Наука“ (Събр. Съч. №13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии по следния начин (в дясно са имената им според езотеричното християнство):

1. Серафими = Духове на Любовта

2. Херувими = Духове на Хармонията

3. Престоли = Духове на Волята

4. Господства (Кириотетес) = Духове на Мъдростта

5. Сили (Динамис) = Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи, евр. „Елохими“) = Духове на формата

7. Архаи = Духове на Личността

8. Архангели = Духове на Огъня

9. Ангели = Духове на Здрача (Синове на Живота)

*12. Рудолф Щайнер „Четири мистерийни драми“, Събр. Съч. №14. Българските им преводи, дело на Димо Р. Даскалов, се съхраняват в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.

*13. Рудолф Щайнер „Човешкото същество и животът между смъртта и новото раждане“ (8 лекции, Виена, 1914 г., Събр. Съч. №153).

*14. виж Рудолф Щайнер „Въведение в естествено-научните съчинения на Гьоте“, Събр. Съч. №1. Българският превод на Димо Р. Даскалов е на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.

*15. Джордж Люис (1817 1878) „Животът на Гьоте“, Лондон 1855 г.

*16. Този и следващите цитати са от „Епилог“ на Готфрид Бен (1886 1956).

*17. Карл Родекер фон Ротек (1775 1840), историк, „Обща история“ в 6 тома.

*18. Франц Овербек (1837 1905), протестантски теолог,“За християнската същност на днешната теология“, 1873 г.