Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.

GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Алтернативен линк

ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

В навечерието на Нова Година винаги е подходящо да се напомни как миналото и бъдещето са свързани заедно в живота и в съществуването на света, как миналото и бъдещето са свързани в целия живот на Космоса, от който е част човекът, как миналото и бъдещето са свързани във всяка част на живота, с който нашето индивидуално съществуване е свързано, е преплетено чрез всичко, което сме могли да направим и помислим през изминалата година, и чрез всичко, което можем да планираме за идващата година.

Мислите които, най-вече в отговор на вътрешна нужда, извикваме пред своите души с преглеждането на това, което сме направили през изминалата година, и на онова което възнамеряваме да направим през следващата година, трябва да бъдат проникнати със съответната сериозност и възвишеност в съгласие с духа на Антропософската Духовна Наука, така че да можем чрез съзерцание на великите Космически събития да просветлим тези мисли с висшата светлина, която можем да получим от Духовната Наука. Как стои този наш човешки живот по отношение на миналото и бъдещето? Той е като огледало. Наистина, сравнението с огледало се доближава до реалността много повече, отколкото може да изглежда на пръв поглед. Стремежът да добием малко себепознание е като стоене пред огледало. Ние стоим, гледайки в огледалото и там в това огледало лежи миналото, за което знаем, че отражението му е в огледалото. Зад огледалото лежи онова, в което отначало не можем да погледнем, точно както в пространството е невъзможно да видим онова, което лежи зад едно огледало. Може би тук трябва да се повдигне въпросът: Какво е онова, което в нашия свят-огледало съответства на среброто, покриващо отзад, което превръща прозрачното стъкло в огледало? В обикновеното огледало стъклото е покрито отзад, така че не можем да видим през него. Какво съставлява покритието на света-огледало, който отразява миналото отдалечено от нас, и отначало пази бъдещето скрито от погледа ни? Света-огледало е покрит с нашето собствено същество, със собственото ни човешко същество. Трябва само да не забравяме, че с обичайните средства на познание наистина сме неспособни да видим себе си, да видим какво сме ние самите. Ние не можем да погледнем през себе си, ние гледаме през себе си точно толкова малко, колкото виждаме през едно огледало. Когато се вгледаме в себе си, много неща се отразяват обратно към нас, неща които сме преживели, неща които сме научили, но собственото ни същество остава скрито от нас, защото отначало можем да виждаме през себе си точно толкова малко, колкото можем да виждаме през обикновено огледало. Гледайки на въпроса общо или, бих могъл да кажа, в абстрактното, може да разгледаме това сравнение с огледалото, както току-що го описах. Но когато стигнем до детайли, са необходими изменения. Опитвайки се да разгледаме назад своя живот чрез този огледален процес (защото разглеждането на нашия живот, на онова, което вътрешната ни душа отразява, е един огледален процес), ние трябва да признаем: Онова, което виждаме отразено там, е само част от нашите преживявания. Когато се опитате да разгледате назад своите изживявания, вие ще намерите, че те постоянно са подложени на прекъсвания. Вие виждате какво ви е донесъл денят; но не виждате какво ви е донесла предишната нощ. Изживяванията през нощта са прекъсвания. Вие разглеждате вчерашния ден, но не разглеждате нощта преди него, и т.н. Непрекъснато се вмъкват периоди през време на нощта, незапълнени с мисли върху изживяванията ни. Илюзия е да се мисли, че обхващаме целия си живот, когато си спомняме за него; ние само съединяваме до някаква степен какво съдържат дните ни. В действителност, ходът на нашия живот застава пред нас с постоянни прекъсвания.

Сега можем да попитаме: Тези прекъсвания в течение на нашия живот необходими ли са? Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз. Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения. Как стоят нещата днес? Днес Азът е опразнен от тези атавистично-ясновидски виждания, и когато погледнем назад към Аза, той е повече или по-малко една точка в нашия душевен живот. Съдържанието на този Аз е здрава опорна точка, но въпреки това е само точка. Сега обаче живеем в епоха, в която точката отново трябва да стане кръг, една епоха, в която Азът трябва отново да приеме съдържание. От последната третина на XIX век духовният свят прави мощно нахлуване в нашия сетивен свят, за да може Азът отново да приеме съдържание. Ето защо от 70-те години на XIX век духовният свят желае да навлезе отново в нашето физическо Битие посредством откровения по нов начин. Онова, към което се стремим в Антропософската Духовна Наука, е следното: С готовност да приемем всичко онова, което се опитва да навлезе чрез духовно откровение от един друг свят свят, който обаче носи в себе си нашия свят и да облечем тези откровения в термини, чрез които те да могат да бъдат съобщени на човека. Тези откровения не са нищо по-малко от онова, което определено (в известен смисъл) отговаря за бъдещето на човечеството. Това наистина не е бърз поглед зад огледалото, а е осигуряване за бъдещето, например, че когато като човешки същества ние бързаме да посрещнем бъдещето, т.е. бързаме да пристъпим зад огледалото което означава да се изправим пред бъдещето тогава онова, с което ще си имаме работа в бъдеще, ще може да се случи с пълна сила, ако първо сме проверили своите сили, ако първо сме ги укрепнали с онова, което чрез Духовната Наука ни се разкрива от духовния свят.

Точно както в миналото човешкият Аз бе изпълнен със атавистично ясновидско съдържание, което му осигуряваше връзка с Божественото, така днес нашият Аз трябва да се изпълни с ново духовно съдържание, получено в пълно съзнание, съдържание което ни дава отново връзката, обединяваща душата ни с Божественото Душевно Същество. Хората на миналото притежаваха атавистично ясновидство. Последното наследство на това атавистично ясновидство е едно абстрактно отражение, абстрактната сила на познание, притежавана от съвременните хора. Тя е един много размит остатък от ранното ясновидство. Човекът на днешния ден може да почувства, че това размиване, това логическо диалектическо размиване на предишното атавистично ясновидство вече не може да поддържа душата му. Тогава в него ще възникне копнежът да получи нещо ново в своя Аз. Но онова, формирало края в еволюцията на човечеството от примитивните времена до настоящето, сега трябва да се направи отправна точка. В стари времена човекът имаше ясновидски откровения и не ги разбираше. Днес човекът трябва първо да разбере, трябва да напрегне докрай своите интелектуални сили, трябва да упражни в най-голяма степен своя разум. Ако го използва така чрез намиращото се пред него в Духовната Наука, човечеството отново ще развие силата за приемане на духовното ясновидски. Това определено е нещо, което повечето хора днес желаят да избегнат, например, да използват своя здрав човешки разум за разбиране на Духовната Наука. Ако беше възможно да се избегне употребата на човешкия разум, то също щеше бъде възможно и напълно да се избегне навлизането на духовни откровения в нашия Земен свят.

Така минало и бъдеще са свързани заедно в навечерието на Нова Година, в този Космически новогодишен ден. Защото онова, което предстои, е наистина един вид Космически новогодишен ден. Бъдещето стои пред нас като един огромен въпрос, не като неопределен абстрактен въпрос, а като конкретен въпрос. Как можем да се доближим до онова, което като въпрос поставен на човечеството под формата на духовно откровение, се стреми все повече и повече от последната третина на XIX век насам да навлезе в нашия Земен свят? И как да го поставим спрямо откровенията на миналото? Тези въпроси би трябвало да се изживеят. Тогава бихме почувствали колко е важно да насочим своите стремежи към онова, което е представено тук като Антропософска Духовна Наука. Тогава бихме осъзнали сериозността и възвишеността на копнежа по Духовната Наука. Особено необходимо в настоящето е да имаме това чувство. Защото ние не се занимаваме с никакъв вид произволна човешка воля ("Willkur"); ние се занимаваме с нещо, което като Космическо познание желае да ни се разкрие от световната еволюция; ние се занимаваме наистина с онова, което Боговете желаят да направят от човека. Но тук сме изправени пред факта, че когато ние от една страна се обръщаме към Духа, от друга страна онези, желаещи само да почитат миналото, са обзети от духа на противоречието, от духа на противодействието. И колкото повече се опитваме с цялата си сила да обхванем духа на бъдещето състояние на човека, толкова по-сигурно хората на миналото ще бъдат обхващани от духа на противопоставянето. Може да се забележи сред днешните хора, че религиозното чувство се опитва да поеме нов живот. Налучкващите опити са многобройни. Опитите на Духовната Наука не трябва да бъдат налучкващи. Чрез такива опити трябва да се обхване реалния, конкретен свят. Почти като предупреждение за онова, което трябва да стане е, че сме изправени пред онези, които казват: "Обикновеното религиозно предание не ни е достатъчно; ние искаме да имаме вътрешна религиозна опитност, ние не искаме само да чуваме съобщението, че според преданието Христос е живял и умрял в Палестина преди толкова много години ние искаме да изживеем в своите души опитност за Христос." В много среди намираме такива идеи, надигащи се сред хората, сред хора които вярват, че нещо от опитността за Христос се е надигнало в дълбините на душите им.

Това са напипващи опити, често дори съмнителни опити, защото в същото време хората са изпълнени с егоизма на своите души, и тогава се отклоняват от всяко предразположение към Духа. Въпреки всичко тези копнежи по вътрешна духовна опитност съществуват, и трябва да бъдат оценявани дори налучкващите опити за такова вътрешно духовно изживяване, за нов интерес към духовния свят. Но духът на съпротивата винаги ще възниква.

Съдейки по онова, което самият той е написал, такъв един представител на духа на миналото наскоро е произнесъл доста забележителни думи в Щутгарт, противоречиви опити, напипващи опити да предизвика нов религиозен интерес, нова религиозна опитност, с опити да достигне наистина ново конкретно познание за Духовния свят, както в случая на Антропософската Духовна Наука. В "Пиесата на пастирите", представена във Валдорфското училище, един от пастирите, който имал духовно виждане, каза че наистина почти загубил дар слово. Когато прочетох последната страница на "Духовна Наука и Християнство" на Гогартен, трябва да кажа, че и аз почти изгубих способността си да говоря, защото е наистина изумително, че някой би казал такива неща в днешно време. Това са неща като това, че в навечерието на Космическата Нова Година би трябвало да се провокира съзерцаване на сравнението на миналото с неизбежното бъдеще. Какво казва всъщност този представител на религията? Не знам дали се осъзнава цялото му значение. Той казва: "Днес би трябвало да кажа във всички времена главната задача е да запазим елементарното чувство на набожност, за което съм говорил. Днес то почти изцяло липсва. Ние сме заети с религиозни "интереси" и религиозни "опитности". Откакто Антропософията осигури такъв добър материал за "интереси", и такъв добър медиум за "опитности", хората са безпомощни и безсилни да се съпротивляват, когато ги срещнат. Хората знаят дори по-малко за онази основна, елементарна връзка, връзка възникнала от набожността, която премахва всеки религиозен "интерес" и разпръсква всяка религиозна "опитност", връзката между Бог и творение. И понеже човекът знае малко за тази връзка, той знае дори още по-малко за онази друга връзка, за безусловният пряк съюз между Бог и човека."

Тук виждаме в името на религията отхвърлен всеки религиозен интерес, осуетена всяка религиозна опитност. Мястото на религиозния интерес и на религиозната опитност заема една изцяло неопределена "връзка", която разбира се не може да бъде диференцирана, и която авторът не желае да определи. Ние наистина губим ума и дума, когато един религиозен учител казва: "Истинската набожност трябва да изгони всеки религиозен интерес и да осуети всяка религиозна опитност." Стигнали сме толкова далеч, че сме неспособни да осъзнаем какво означава един официален религиозен представител да казва: "Махнете религиозния интерес! Махнете религиозната опитност!" Виждате, отделно от факта, че Гогартен не знае, че той самият изобщо нямаше да може да говори за религия, ако в миналото нямаше атавистични религиозни интереси и религиозни опитности; отделно от факта, че той като официален представител на религията никога нямаше да може да намери публика, ако религията не бе навлязла в еволюцията на човечеството чрез религиозни интереси и религиозни опитности; настрани от всичко това, всичко казано ви току-що ви доказва казаното от мен преди това, че в настоящето самите хора, считащи себе си за истински представители на религиозния живот, работят за унищожаването на всичко онова, което е съществено в религията. Изгубили ли са тези хора всякаква способност за разбиране на онова, което е свойствено на човешката душа? Могат ли тези хора още да не разбират, че когато човекът отправя своето внимание към нещо, вниманието е водено от интерес, и че всичко навлизащо в човешкото съзнание е основано на опитности? Изглежда така, сякаш човешките същества вече изобщо не говорят от човешко съзнание, а само от дух на противоборство. Трябва да имаме това в предвид с пълна сериозност, когато поглеждаме в огледалото, което така тайнствено показва миналото и скрива бъдещето макар и в известен смисъл огледалото да разкрива също и бъдещето по описания от мен начин.

Цел на Антропософската Духовна Наука е да обслужва религиозния интерес и да дава съдържание на религиозната опитност. С какъв резултат? В течение на годината (1919) пред Светото Римско Папство бе повдигнат въпросът дали учението, наречено теософско, е в съгласие с учението на Католическата църква, и дали е позволено да се принадлежи към теософско общество, да се посещават теософски срещи и да се четат теософски книги и списания. Отговорът във всички случаи беше "не", не на всичко. Това е духът на противодействието, на противоречието, и йезуитът Цимерман го интерпретира по-особено с прилагането на това вето на Светото Римско Папство също и спрямо Антропософията. Не е нужно да излагам пред вас трудовете на Цимерман в подробности. Всички познавате вятърът, който духа от определени кръгове срещу Антропософската Духовна Наука, и това е дъхът на противоречивия дух. Духът, носен от този вятър, може да се почувства в следните думи, написани от същия този Цимерман, който от години разпространява лъжата, че аз съм бил свещеник-ренегат: "Поради отстъпничеството на техния генерален секретар, д-р Рудолф Щайнер, взел със себе си повечето от членовете, Теософското Общество се надига отново до някаква степен в течение на годините, и сега притежава около 25 ложи, една пета от които определено са донякъде бездейни, и публикува в Дюселдорф като свой официален орган "Das Theosophische Strebe" ("Теософският стремеж"). Последователите на Щайнер, нарекъл своята Теософия "Антропософия" след своето напускане, наскоро се оплакаха, че той е станал непродуктивен, че няма нови "виждания", че винаги изнася лекции върху същите неща, че скоро ще трябва да се хвърли в нещо ново, и т.н." Това проправя пътя за друга статия, занимаваща се по същия интелигентен начин с "Троичния социален организъм". Виждате ли какъв дух на истина поддържа този йезуит? Един йезуит не само представя своето лично мнение, а мнението на Католическата църква. Той говори само като член на Католическата църква. Казаното от него представлява мнението на Католическата църква. Трябва да съдим за такива неща от морална гледна точка. Трябва да попитаме дали някой, който третира истината както прави този човек човек, освен това високо уважаван от една особена религиозна общност, може да бъде високо уважаван от истинския дух на човечеството.

Докато въпроси от този род не се разглеждат с необходимата сериозност, няма да достигнем до правилното разбиране за навечерието на Космическата Нова Година. В настоящия момент е крайно необходимо да достигнем това правилно разбиране. За нас е съществено да разширим своите симпатии уви, симпатиите ни често възникват от егоистични източници до великите човешки отношения, и да почувстваме към цялото човечество онази човешката симпатия, която ни подтиква да направим едно духовно движение като нашето плодотворно за еволюцията на човечеството. Можете ли да изживеете, скъпи мои приятели, в това време, че самият Дух на Космоса е онзи, който от десетилетия търси вход? Можете ли да изживеете през идващата нощ, че този Дух, опитващ се да навлезе в човечеството, ще бъде тук така приет, че душите на онези, искащи да чувстват и мислят с Антропософската Духовна Наука, могат да усетят своето обединение с този нов Дух, който желае да навлезе в света Духът, който единствен може да донесе на Земния свят, светът който се разрушава новия градивен импулс от Небето. В този час, един символичен час всяка година, изискващ да го преживеем като решителен час между миналото и бъдещето в този час можете ли да обедините своите души с новия Дух; можете ли да така да изживеете в душите си допира на миналата година с идващата година, че отминаващата Космическата година да може да се свърже с изгряващата Космическа година?

Но отминаващата Космическа година ще изпраща още много последствия в бъдещето; разрушителни сили в сферите на Духа, на справедливостта, на икономиката. Следователно толкова по-необходимо е колкото се може повече хора да бъдат обхванати в най-вътрешните дълбини на своите души от новата година на духовното бъдеще, и да развият воля, която може да бъде основата на нов духовен свят, свят изграден в бъдещата еволюция на човечеството. Грижещите се за бъдещето на човечеството не са онези, които биха убили религиозния интерес, които биха премахнали религиозната опитност, а само онези, единствено онези, които могат да видят как поради интелектуалността на нашата епоха старият религиозен интерес замира, как старият религиозен живот се парализира. За бъдещето се грижат само онези, които виждат как човечеството трябва да бъде обхванато от нов интерес, как в човечеството трябва да възникнат нови религиозни опитности, така че човекът да може да внесе в Космоса нови зародиши за едно бъдещо съществуване.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder