Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.

За правилното отношение към човешкия елемент в света. Как може да се развие по-дълбоко разбиране в душите ни за връзката на човешкия елемент с природата и космоса. Как да търсим истинската сила на духа.   

Точно сега, когато тук, в Цюрих, изнасям публични лекции върху социалния въпрос[1], може би е най-удачно в нашата научна група да се занимаем с вътрешния аспект на този социален проблем, който е извънредно важен в наше време. Знаем, че във всяко човешко същество, което срещаме в сетивния свят и което застава пред сетивните ни органи, трябва под повърхността му да разпознаваме истинския вътрешен човек. По начало осъзнаваме този вътрешен човек едва когато признаем, че той изконно е свързан и принадлежи към всичко, което е сродно с човешката природа и с мъдростта, от която е изтъкан и изпълнен светът.

Просто помислете, скъпи приятели, колко различен е антропософският мироглед относно света – и особено по отношение на човешкото същество — в сравнение с обичайните възгледи! Припомнете си опита ми да очертая антропософските възгледи — спомнете си всичко, което сте чели в моята „Тайна наука“[2] — и ще разберете следното: Еволюцията на Земята не само е свързана с човека, но я разглеждаме като продължение на по-ранни, така да ги наречем, инкарнации на нашата планета Земя. Нашата сегашна еволюция на Земята е продължение на еволюцията на Старата Луна, тя пък е продължение на Старото Слънце, а Старото Слънце — на Стария Сатурн. След това помислете за всичко, което е било необходимо, за да се постигне тази планетарна еволюция до днешното ѝ състояние Земя, и ще си кажете: През целия този космически процес човекът винаги е присъствал. Човекът участва във всеки негов етап. Всички сили и събития в космоса са съсредоточени върху човека — ето как трябва да приемаме това.

В един от разговорите между Капезий и Посветения, това е в една от моите мистерийни драми, специално се опитах да покажа какво впечатление би трябвало да има у всекиго, ако той действително разбира, че всички йерархии на боговете и всички сили на всемира са съсредоточени върху задачата да поставят човека в центъра на тяхната творческа дейност.

Относно този напълно верен мироглед изтъкнах още, че е много важно да се подчертае необходимостта от скромност у човека — че е съществено важно да си казваме отново и отново: „Да, ако съзнателно изживеем цялото си същество в неговата връзка с космоса и ако се проявим изцяло, тогава ще се изявим като микрокосмос! Но в действителност сега до каква степен сме способни да добиваме познание или опит, или да проявяваме онова, което сме като човешки същества в най-висшия смисъл?“ Всеки път, когато си дадем ясна сметка за нашата същност, ние се раздвояваме между гордостта и скромността.

Със сигурност ние не трябва да допускаме проява на гордост, но също така не трябва и да се поддаваме на прекомерна скромност. Може да се смята за истинско поражение, ако знаем нашето място в света от космическа гледна точка, но се провалим да изпълним задачите си по най-добрия възможен начин. Никога не можем да мислим достатъчно смело за онова, което сме определени да бъдем. И никога не можем достатъчно сериозно да опишем космическата отговорност, която трябва да завладее човека, ако той осъзнава връзката между целия всемир и човешкото същество.

В светлината на Духовната наука това не трябва да остане просто една идея, просто един факт от познанието; това трябва да се превърне в изживяване — живо усещане за свещено благоговение пред онова, което човек е предопределен да бъде, макар сега само в най-редки случаи да проявява много от заложбите си. И също така всеки път, когато срещнем друг човек, трябва от това изживяване да сме подтикнати към чувството: „Ето, ти стоиш пред мен и проявяваш някои качества в настоящото си въплъщение. Но ти преминаваш също така от живот в живот, от инкарнация в инкарнация. И във възходящата поредица на твоите животи се проявява вечността.“

Можем да разширим и да задълбочим това изживяване в много други направления. От това изживяване с помощта на Духовната наука сме доведени до истинското оценяване на човешката стойност — до висока оценка на човешкото достойнство в контекста на света. Това изживяване може напълно да проникне душата; то е в състояние — стига да вдъхнови целия ни вътрешен живот — да ни помогне с правилното настроение да подобрим отношенията си с останалите човешки същества.

Всичко това, което току-що обясних, можем да отнесем към най-важните дарове на съвременната Духовна наука — защото се научаваме правилно да ценим всичко човешко в света. Това е едната страна на нещата.

Друго нещо ще оживее в нас, ако чувстваме дълбоко Духовната наука, а не я разглеждаме само теоретично. То е следното. Ако вземем под внимание всичко случващо се в света, всички природни сили в земята, водата и въздуха — ако вземем под внимание и всичко, което свети над нас от звездите и което диша във въздуха — всичко това ни говори от множеството царства на Природата. Ако размишляваме над всичко това в светлината на Духовната наука, ще открием, че го намираме дълбоко свързано с човека! Всичко ще има стойност за нас, защото ще сме успели да направим връзката му с човека. Свръхсетивното усещане ни кара да чувстваме самата истина, че човек е свързан с всичко във всемира.

Поетът Кристиан Моргенщерн[3] е дал ясна форма в красиви стихове (за които често съм говорил във връзка с една конкретна глава от Евангелието на Св. Йоан) на изживяването, което ни обзема, когато позволим на най-висшите царства в Природата да работят върху нашите умове. Тогава си казваме: „Растението съзерцава отвисоко безжизненото царство на минералите… Несъмнено то се чувства по-горе в реда на Природата в сравнение с безжизнените минерали.“ [Кристиан Моргенщерн: Намерихме един Път. Измиването на нозете.] Но растението, което гледа отвисоко минерала, който му е подготвил почвата, трябва също да си каже: „Безспорно стоя над теб в йерархията на съществата, но именно на теб, тъй като израствам от теб, дължа моето съществуване. С благодарност се прекланям пред почвата, която се простира под мен.“

По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение. Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване. Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.

А сега и трета гледна точка. Духовната наука не говори непрекъснато за „духа“, който е в основата на всичко — не и в пантеистичен смисъл. Не, Духовната наука не говори само за духовната реалност; целта ни е да позволим на тази реалност на духа да се влива директно във всичко — това е целта. Опитвам се да говоря по такъв начин, че за всеки, за когото Духовната наука е живо изживяване, да стане ясно, че щом мисленето ни се докосне до духа, самият дух оживява и се вплита дълбоко в нашите мисли. Всеки, който е одухотворен от импулса на Духовната наука — ако мога така да се изразя — няма просто да размишлява за духа: той ще позволи на самия дух да говори чрез неговите мисли. Непосредственото присъствие на духа, дейната сила на този дух — това са нещата, към които ни води Духовната наука.

А сега вземете чувствата, които Духовната наука превръща в живот от дълбините на човешката душа, и ги сравнете със социалните изисквания, за които говорих по-рано в публичната лекция — социалните изисквания, които по определен начин живеят в съзнанието на днешния пролетариат.

Имайте предвид следното: Всичко онова, което днес живее в съзнанието на работниците като основа на тяхното знание, е една идеология — нищо повече от една мрежа, съставена от абстрактни мисли! Да, някои твърдят, че това било съществената характеристика на духовното изживяване — че това било просто една идеология: икономическите събития били единствената реалност. Тези събития, както те протичат, предизвикват конфликтите в човешкия живот; всичко, което човек мисли, научава и създава художествено, произлиза от тях като от димна завеса, като от мъгла. Всичко, което днешният човек нарича обичаи, морал, закон и тъй нататък — всичко това е като един театър на сенките; като пиеса с кухи абстрактни идеологии!

И сега сравнете този театър на сенките с духовния живот, който прониква душата от импулса на Духовната наука. Целта на антропософската Духовна наука е да изнесе духа като жива реалност в света чрез човешката душа. Този жив дух е като пратен в изгнание от съвременните възгледи, които са пуснали корени в средната класа и в които работниците, за тяхно нещастие, са се вкопчили. Изгнание… така това, което би могло да оживее в съзнанието на хората, „духът в мен“ — сега това съществува само като идеология.

Нека помислим отново: Доколко можем да разберем човечеството в този земен живот, ако използваме само сетивата си? Защо, ако искаме да придобием изчерпателен възглед за човека, трябва да се запознаем не само с еволюцията на Земята, но и с еволюциите на [предишните планетарни инкарнации] Луна, Слънце и Сатурн? Как изцяло липсва в модерния мироглед онова възвишено чувство за човешкото достойнство, което ни позволява — след като го придобием от Духовната наука — да имаме правилни отношения, когато ние, като човешки същества, се срещем с други човешки същества!

Можете ли да допуснете поне за миг, че в хаоса на днешния социален живот може да се намери правилната връзка между един човек и друг човек, която е ключова за реалното разрешаване на социалния въпрос? Възможно ли е да възникне такава правилна връзка, ако не идва от оценката на човечеството от космическа гледна точка, която може да се намери само в духовното познание и в духовните опитности?

Трети аргумент. Днес не може да се намери никаква действителна връзка между областта на правото и човешките права, ако я търсим в абстрактните концепции, които са тъй обичани от икономистите и политолозите. Единственият начин е да се търси непосредствен личен контакт с фактите и със събитията от заобикалящия ни свят. Този трети аргумент ни връща към онова, което вече загатнах: с помощта на Духовната наука, която приемаме в душевния си живот, трябва да изживеем нашата връзка с всички същества, които се намират над и под нас в йерархията — както в духовните светове, така и в Природата.

Сега разгледайте следния контраст. От една страна, нека разгледаме онова, което изпълва съзнанието на пролетариата — помислете колко далеч е от всякаква опитност за живата реалност на духа в човека, как всичко духовно е сведено до една идеология! Помислете и колко далеч е действителната духовно-проникната оценка за човека спрямо обичайния мироглед на пролетариата и схващанията му за същността на човека! И накрая, помислете колко отдалечени са почти стандартизираните днешни средства за оценка — а именно превръщането на всичко в икономически термини[4] — в сравнение с възхищението към достойнството на човека, което намираме, щом се научим да изживяваме всичко, което може да ни даде Духовната наука за връзките между хората и тези между различните йерархии във всемира.

Нека разгледаме и друг контраст. Помислете докъде се докара човечеството в резултат на мощното нахлуване на материализма от миналия век в човешките души. От друга страна, помислете за надеждите, които могат да просветнат от знанието, че истинската Духовна наука вече е в състояние да намери път към сърцата на хората. Поставете тези два факта един до друг и се запитайте: Нима истинското разбиране на социалния проблем не зависи от това, дали човешките души ще възприемат онова, което Духовната наука може да им даде?

Ако изживеете правилно тези две перспективи — безнадеждното и обнадеждаващото — тогава, скъпи приятели, антропософската дейност ще стане за вас точно това, което днес трябва да бъде за всички хора: необходимост за живота. Необходимост, която трябва да оплоди всички други занимания.

Бихме казали: „Нищо не е по-ясно за мен в целия контекст на сегашното човешко развитие от това, че социалният проблем е назрял; но също така нищо не е по-ясно от това, че хората трагично се провалят при решаването на този социален проблем.“ В нашата епоха, когато социалният въпрос нахлува с пълни сили в живота, хората преминават през най-тежките изпитания. Изпитанието се състои в това, да намерят пътя към духа с помощта на вътрешната си сила. Днес не можем да търсим никакви откровения, освен ако не ги търсим свободно; понеже от средата на петнадесети век живеем в епохата на Съзнателната душа — епохата, в която всичко е определено да бъде поставено в светлината на съзнанието.

Нека не изпадаме в безплодни самосъжаления: „Човечеството беше сполетяно от една ужасяваща катастрофа… Защо боговете тласнаха човечеството в една такава покъртителна катастрофа[5]! Защо боговете не го изведоха на сигурно място, след като е твърде жалко, че хората трябваше да се озоват насред такова премеждие?“ Нека не забравяме, че живеем в епохата, когато свободната духовна дейност на човека ще намери изява — когато боговете според тяхната основна служба не се разкриват, човекът по свободно решение ще отвори вътрешния храм на душата си, за да ги покани.

По отношение на най-важните аспекти от човешката еволюция, както и по отношение конкретно на християнството, се намираме в повратна точка. Определено много хора, които имат активна социална дейност, изразиха готовност да приемат християнството — но само толкова християнство, колкото беше необходимо да им напомня за личните социални идеали. Но този най-важен измежду всички импулси, който сам по себе си осмисля и дава цел на земното съществуване, не е редно да се разглежда по този начин.

Трябва да ни е ясно: Всичко, което досега се е разбирало като християнство, е едва началото. То се свежда до малко повече от признаване на факта, че Христос някога е присъствал в човека Исус и е преминал през Мистерията на Голгота. Всичко, на което християнството е успяло да научи хората за близо 2000 години, е простият факт, че Христос е слязъл на Земята и е установил връзка с тази Земя. Човешкото разбиране не беше узряло за повече. Едва сега, в Петата след-атлантска епоха, епохата на Съзнателната душа, човечеството узрява за разбирането на нещо повече от факта, че Христос е преминал през Мистерията на Голгота — сега разбираме и истинската значимост на това събитие. Човечеството ще е способно да разбере съдържанието на Мистерията на Голгота само чрез духовните основи, които могат да бъдат положени през Петата след-атлантска епоха.

В нашите лекции често съм отбелязвал до каква степен е банално да казваме: „Днес ние живеем в преходно време.“ Всички времена са преходни времена! Важното не е в това, да говорим, че този или онзи период е време на преход; важното е да виждаме какво се включва и какво се очаква в конкретен преходен период. Това е същественото — да разбираме какво се променя!

От много гледни точки съм отбелязвал тук специфичните промени, които се извършват в наше време в човешкото съзнание и по-общо: в човешкото душевно развитие. Днес бих желал да обърна отново внимание на един конкретен аспект от земната еволюция на човека.

Както казах и по-рано, чрез Духовната наука ние не просто търсим средство, с което да занимаваме мислите си за духовното, но и средство, чрез което живата реалност на духа да се разкрие в нашето мислене. Във връзка с това можем да си припомним и думите на Христос Исус: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света.“

Правилният начин да разбираме Духовната наука не е да вярваме, че цялата същност на християнството се съдържа веднъж и завинаги в Евангелията, а да сме наясно, че Христос наистина присъства във всички времена, чак до края на света. Той присъства не като мъртва сила, призоваваща само за вяра, а като жива сила, която се проявява с нарастваща сила. И какво е това проявление в нашата епоха? — Съдържанието на съвременната Духовна наука. Духовната наука не се задоволява само с разговори за Христос, но и казва онова, което Христос иска да каже на хората от сегашната епоха — с помощта на човешките мисли.

Така че можем да кажем: В онези древни времена, когато човешкият живот беше предимно инстинктивен, когато в техните души беше оцеляло нещо от старото атавистично ясновидство, тогава духовното говореше в душите на хората. То беше активно в човешките мисли и в човешката воля. Наистина боговете обитаваха човека. Днес обаче те се проявяват в човека по различен начин. Можем да го обясним със следното.

В древни времена боговете имаха конкретна задача за земната еволюция — те бяха поставили изпълнението на задачата като основна цел. Те изпълниха задачата си, като инспирираха хората със собствените си сили и като вдъхваха имагинации в човешката душа. Но — колкото и да е странно — тези изначални цели за земната еволюция вече са постигнати. По принцип бяха постигнати в края на Четвъртата след-атлантска епоха. Оттогава насам духовните Същества от по-горните Йерархии (които от наша гледна точка можем да наречем богове) се намират в по-различна връзка с човешките души.

Някога боговете потърсиха хората, за да осъществят целите си за Земята с помощта на човешките същества. Днес е обратно — хората трябва да потърсят боговете; чрез вътрешната си дейност хората трябва да се повдигнат към боговете. Човешките същества трябва да постигнат такава връзка с боговете, че да осъществят целите си — съзнателно поставените цели — с помощта на божествените сили. Това е правилният подход в епохата на Съзнателната душа. В по-ранни времена целите на хората бяха несъзнателни, инстинктивни, само защото съзнателните цели на боговете се изявяваха чрез тях. Човешките цели сега трябва да станат още по-осъзнати и тогава те ще се слеят със силите, които са в състояние да ги повдигнат до сферата на боговете, така че човешките цели да се инспирират с божествени енергии.

Скъпи приятели, задълбочете мислите си в тези думи. В тях се съдържат много важни неща. Те посочват онова, което ще е необходимо от нашето време занапред и което трябва да раздвижи най-съществените естествени стремежи в дълбините на човешкото същество. Можем да култивираме тези стремежи в различни области на душата. Преди всичко трябва да търсим задълбочаване в социалния живот, като в междучовешките ни отношения се ръководим от Духовната наука. Понеже в по-ранни времена боговете се занимаваха директно с еволюцията на човечеството и използваха хората за постигане на определени цели, по същата причина някога хората бяха много по-близки един с друг, отколкото днес. Така трябваше да бъде.

Днес човешките същества в известен смисъл са разединени и се налага да търсят по-различна връзка помежду си. Но по-напред те трябва да научат следното. От чисто външна гледна точка също можете да се уверите навсякъде, че едно човешко същество знае съвсем малко за другите хора. Духовната наука едва започва да показва как трябва да разбираме човешката природа и човешката стойност в космически контекст. В ежедневния си живот човек знае малко за останалите човеци; той не прониква дълбоко в душата на своя събрат. Това е обичайното положение. Чрез задълбочаване на социалния живот трябва да се намери ново разбиране за човека и то трябва да проникне човешкото развитие. Вместо да виждаме само човека от плът, обхващайки го по материалистичен начин, като лишен от дух, трябва да достигнем степен на развитие на духовно наситения социален организъм, където можем да разпознаем дейността на боговете, извършвана с посредничеството на хората. Но ние няма да постигнем тази цел, ако не направим нещо за това.

Едно такова нещо е стремежът да се задълбочим в собствения ни душевен живот. Има много начини. Ще спомена само един — един медитативен път. От различни гледни точки и с различни цели можем да разгледаме ретроспективно досегашния си живот. Можем да се запитаме: „Как се е развил моят живот от детството?“ Но можем да направим това и по един специален начин. Вместо да съзерцаваме онова, на което самите ние сме се радвали или изживели, можем да обърнем вниманието си върху хората, които в живота ни се явяват като родители, братя и сестри, приятели, учители и т.н. И можем да поставим пред душите си вътрешната същност на всеки от тези хора, вместо да разглеждаме себе си. След време ще се намерим изправени пред факта, че всъщност дължим малко на самите себе си и че много или почти всичко се е вляло в нас от хората в обкръжението ни.

Ако превърнем тази самокритичност в честна вътрешна картина, ще достигнем до съвсем нова връзка с външния свят. От едно такова ретроспективно изследване ще съхраним определени чувства и впечатления. И те ще са като покълнващи семена, посадени в нас — семена, от които ще израстне истинското познание за човека. Всеки, който предприема отново и отново такова вътрешно съзерцание — при което разбира приноса на другите хора в неговия живот, може би отдавна мъртви или вече далече от нас — тогава, щом се срещне с друг човек и установи лична връзка с него, ще възникне една имагинация за истинската същност на другия човек. Това е нещо, което трябва да се появи като една вътрешна и чистосърдечна социална потребност, обвързана със задачите в сегашното време и необходима за бъдещото развитие на човечеството. По този начин Духовната наука трябва да разкрие практическата си сила да въодушевява и да обогатява човешкия живот.

Тази тема има и по-дълбок аспект. В по-ранни времена всяко себепознание, всеки самоанализ е бил много по-проста задача. Днес възниква дълбоко вътрешен социален импулс — и не само защото у някои хора се разгръща съзнанието за частна собственост или за крайна бедност. Този импулс се разкрива например и по следния начин. В наши дни обръщаме много малко внимание на факта, че в продължение на целия живот се извършва постоянен процес на съзряване. Вътрешно честни хора като Гьоте чувстват това. Дори в последните си години Гьоте още е бил ревностно ученолюбив. Той е продължавал да расте вътрешно; чувствал е, че не е приключил със задачата си да стане истински човек. И като се е връщал мислено към детските и младежките си години, той е виждал във всичко, което някога му се е случвало, една подготовка за опита, който идва в старческа възраст.

Днес хората много рядко мислят по този начин — още по-малко, когато разглеждат човека като социално същество. Всеки, щом навърши двадесет години, иска да принадлежи към някоя корпоративна организация или — ако използваме любимата фраза — да упражнява демократичното си право на избор! На никого сякаш не му хрумва, че има неща в живота, за които си струва да се почака, защото съзряването идва с годините. Съвременните хора си нямат понятие от това.

Това е нещо, което трябва да научим, скъпи приятели — че всички етапи на живота, не само първите две или три младежки десетилетия, носят дарове на човека.

Има и друго, което трябва да научим. Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и конкретно с децата, които се раждат и растат. Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота. Това важи както за децата, така и за хората като цяло — голяма част от тяхното собствено същество е скрито за самите тях. И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в живота им. Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за човека, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си. То остава скрито от люлката до гроба. Това също е следствие от степента на съзнание, присъщо на нашата епоха. Може и да се стремим към ясни възгледи, но много неща остават скрити — и то точно в областта, където имаме нужда да виждаме ясно.

Това е специфична характеристика на нашето време: ние навлизаме в света като деца и носим определено качество, което е важно за света, за социалния живот на човечеството, за разбирането на досегашното развитие. Но ние не можем да достигнем знанието за това нито в детството, нито в по-зряла възраст, нито като остареем — не можем, ако останем затворени в себе си. Знанието за това обаче може да се добие по различен начин. Можем да го достигнем, ако с точно настроени духовни възприятия погледнем децата и осъзнаем, че в детето се разкрива нещо, което самото дете не знае и може би няма да разбере, но което може да се разбере от душата на друг човек, който в старческа възраст наблюдава внимателно това дете. Става дума за нещо, което се разкрива посредством детето — не на самото дете, нито на мъжа или жената, което това дете ще стане — а се разкрива на друг човек, който в по-зряла възраст наблюдава с истинска любов своите по-млади съвременници.

Обръщам специално внимание на това, скъпи приятели, така че от това описание на нашата епоха да можете да видите как един социален импулс в най-широк смисъл прониква и се разраства в нашето време. Нима няма нещо дълбоко социално в следната необходимост… Необходимостта, според която животът дава своите плодове само когато напредналата възраст търси висшата си цел чрез дружбата си с младостта — дружба не само между този или онзи човек, а между стария и най-младия?

Социалното съдружие се търси от най-вътрешната ни духовна потребност и от усета за нашето време. И в този смисъл Духовната наука — когато говори на хора, които са подготвени до някаква степен чрез знанията в другите духовно-научни области — може да доведе до по-дълбоко разбиране на социалния проблем. Като хора, оформени от знанията на Духовната наука, пред вас стои велика социална задача, стига да приемете живото чувство, което социалните въпроси задвижват във вас, и го поставите като основа за работа в полза на днешното човечество. Пренесете вашия ентусиазъм в социалните и обществените дискусии на нашето време, разпалете и задълбочете в себе си социалното чувство и разбирането за това, което трябва да възтържествува между човека и друг човек — тогава от вас ще се излива истинска антропософска дейност в социалната област.

Ще говорим повече по тази тема следващата седмица, когато отново между двете публични лекции ще имаме една лекция за подбран научен кръг.

[1] Тук и на други места по-нататък става въпрос за лекциите включени в Събрани съчинения 328, Социалния въпрос.

[2] Бел. прев. (тази и всички следващи бележки под черта са на преводачa).

Има се предвид книгата „Въведение в Тайната наука“, където са разяснени темите, за които Щайнер говори по-нататък.

[3] Рудолф Щайнер и немският поет, драматург и преводач Кристиан Ото Йозеф Волфганг Моргенщерн се запознават през 1909 г., като антропософският мироглед на Щайнер оказва силно влияние върху по-късното творчество на поета. Моргенщерн умира от туберкулоза на 42-годишна възраст, броени месеци преди началото на Първата световна война, и по-точно на 31 март 1914 г. В случая Щайнер го цитира посмъртно, тъй като лекцията е изнесена на 4 февруари 1919 г.

[4] В тази лекция Р. Щайнер не дава конкретни примери за такива икономически термини. Но се имат предвид такива, които принизяват човека до някакви бездушни форми, като „човешки капитал“,„човешки ресурси“ и т.н.

[5] И тук, както в повечето лекции върху социалния въпрос, се има предвид конкретно наскоро приключилата или все още бушуваща Първа световна война, в зависимост от времето, когато е изнасяна дадена лекция.