Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Девета лекция, 22 септември 1918 г

GA_184 Космическа предистория на човечеството
Алтернативен линк

ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 22 септември 1918 г.

Ако сега си представим, какво следва не от подробностите, а от общия дух на изнесените тук лекции, например, от вчерашната, можем да кажем: това, което изисква културата, призвана в бъдеще да смени нашата, е хората по-дълбоко да се вглеждат в истинската действителност, и преди всичко, такива лозунги, такива теории като монизъм, идеализъм, реализъм и т. н. да престанат да се употребяват и човек да види, че майята, действителността на външните явления, която ни обкръжава, представлява сливане на действителността на два свята, и можем да кажем, два свята, които се намират в борба помежду си. Да гледаш действителността означава нещо съвсем друго, отколкото само теоретически, както това го прави, например, днешното естествознание, да проследява това, което ни обкръжава в света на явленията, в света на феномените.

За да обсъдим практически това положение, нека сега разгледаме конкретен пример. Никой не се съмнява, че материалистическият мироглед, този материалистически мироглед, който особено от шестесетте-седемдесетте години на миналия век се разпространи сред цивилизованите народи, а също и материалистичният начин на живот, произтичащ от представите на материалистическия мироглед, въздействайки върху хората, ги направи материалисти, нали така? Естествено, мнозина мислят, ако разглеждат света съответно на явленията, че става това, което изглежда като външно осъществяване на идеи, които се намират в главата на човека. Но това не е така. Ако се разгледа в действителността последователността на формите, ще се окаже, че съвсем не се съгласува с наблюдаемото това, че светът по някакъв начин се управлява от идеите, които се намират в главата на човека. Че това не се съгласува с действителността, се разбира едва тогава, когато се види, че човекът, както го показахме, има двойствена природа, и че в него по наистина характерен начин постоянно се преплитат ариманическото и луциферическото. И само защото това е така, е възможно следното конкретно явление. Представете си, че достатъчно дълго време някоя епоха се отдава на материалистичните представи, както това го наблюдаваме в наше време. Под въздействието на тези представи в съзнателната воля също се развива материалистичен начин на живот. Но като следствие от това не се проявява тази част от човешката природа, която е носител на съзнателния живот. Този носител на съзнателен живот отначало не оказва дълбоко влияние върху човешкия живот, както му приписва това повърхностният поглед; действието става в несъзнателното, така че схематично това можете да си го представите така: в съзнателната главова природа на човека живее материализъм, и подсъзнателното – това е тази природа, която претърпява метаморфоза, когато преминем през портата на смъртта и преминаваме в следващата земна инкарнация, която, обаче, носим сега в себе си, като незавършено образувание, – тази, да кажем, долна природа на човека, е носител на безсъзнателен душевен живот, и този безсъзнателен душевен живот по забележителен начин под влиянието на материализма става все по и по-духовен. Така че можете да си представите следното. Ако твърде се задълбочавате в силовите и веществените представи, и мислите само за тях, и ако градите своя живот така, че можете да кажете: ние ядем и пием и след това със смъртта се превръщаме в нищо – и всички отделни действия изпълнявате в този стил, материализмът действително преминава във ваш начин на живот, и вашата долна природа тогава става все по и по-духовна.

Но тази долна природа, която става все по и по-духовна, изисква нещо да ѝ въздейства; тя не може да преминава своя път в мировото развитие в самота. И като следствие от това е, че доколкото в главата, в горната природа на човека, се съдържат само материалистични представи и материалистични симпатии, тази горна природа не може да въздейства върху долната природа на човека, и затова долната природа на човека, поради слабостта на горната природа, е подложена на друго въздействие: тя е подложена на въздействието на луциферическия принцип. Луциферическият принцип, както казах вчера, не се изживява в сетивната действителност; луциферическите същества са духовни същества. Те навлизат в долната природа на човека, ако тя под влиянието на материализма става все по-духовна, и също вследствие на материализма човек не оказва никакво влияние върху долната природа. И пред нашата душа се изправя парадоксалната истина, че материалистичната епоха в действителност подготвя идването на духовната, но луциферизирана култура.

Да разгледаме също обратния случай, да си представим, че човек е обхванат не от пронизаната с духовност, а от чисто придържащата се към традицията църковна истина. Родствен на такава църковна истина е абстрактният идеализъм, който особено в морален план издига само абстрактни идеали, но няма понятие за това, как тези идеали се формират; защото колкото и прекрасни да са тези идеали, те за нищо не стават ако не знаем, по какъв път тези идеали могат да станат сили. Като последствие от чисто религиозните и чисто идеалистическите представи може да бъде това, че долната природа на човека ще бъде все по и по-материална. Ако материалистическите представи способстват спиритуализма в долната природа на човека, то чисто църковният, без духовно влияние, традиционно изграден възглед или абстрактен идеализъм, прави долната природа на човека все по и по-материална. Може да се каже, че типичен за това материализиране на долната природа на човека посредством традиционно-църковното, абстрактно–църковното, простете, че употребявам толкова грубо сравнение, е образът на дебелия поп, който се придържа именно към традиционно-църковните представи и при това все повече и повече охранва своето коремче. Това е само сравнение, а не факт или закон, който имам предвид; искам само да го направя по-нагледно, но това съответства на действителността, стояща в основата на нещата. И тук отново това материалистично развитие на долната човешка природа не намира храна за себе си, ако главата е заета само с традиционни или абстрактно-идеалистични представи. Затова човечеството, което развива такава култура, попада предимно под влияние не на своята собствена главова природа, а под ариманическо влияние. Така че трябва да кажем: абстрактно-религиозното, абстрактно-идеалистичното всъщност води до материализъм, докато, обратно, материалистичните представи водят до спиритуализъм, а именно, към луциферически ориентиран спиритуализъм.

Всички тези неща са основани, по принцип, на това, че истинската действителност е устроена съвсем различно, отколкото външната привидна действителност. Но тук е необходимо да се посочи, че е необходимо да се разбира истинската действителност, нейната същина, съобразно нейните закономерности и особено социалната наука, науката за съвместния живот на хората и за историческия живот на човечеството винаги трябва да бъде пронизана от такава духовна наука, която, както беше показано от мен в тези лекции, действително гради мост между природния и духовен ред, реален, а не абстрактен мост, какъвто гради монизмът. Но за това е необходимо, определени закони, които от страна на посветените (но неправилно мислещите за съвременните условия посветени) се прикриват от общото съзнание на човечеството, тези закони за истинската действителност да стават все по-известни.

Един от тези закони можете да поставите пред душата по следния начин. Ако сте проследили истинския смисъл на книгата ми „Въведение в тайната наука“, знаете, кога собствено, в земен смисъл се е появило на Земята това, което наричаме съвременно човечество. Това човечество, както казах вчера, има космическа предистория, историята на Сатурн, Слънце и Луна, но земната история е била отначало повторение и земното човечество се е появило едва в точно определено време. И ако препрочетете „Въведение в тайната наука“, ще намерите, че човечеството се е появило по времето, когато на Земята ясно и отчетливо е станало образуването на минералното царство. Защото вие знаете: това, което сега наричаме минерално царство, не е съществувало в такъв вид в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Съществували са три предшестващи минералното царство елементарни царства. Минералното царство се е появило едва в хода на земното развитие и едновременно с този макрокосмически факт на образуването на минералното царство, в земното развитие е встъпил човекът в неговата съвременна форма, във формата на днешното му тяло. И макар този телесен облик напълно да се е формирал едва с течение на времето, началото му е било положено едновременно с навлизането на минералното царство в земното развитие. Така че човек, в определен смисъл, ставайки земен човек, е установил връзка между четвъртия член на своето същество, който след това се е преобразувал в негов аз, и минералното царство. Можем също да кажем, че в човешкия микрокосмос азът съответства на макрокосмическото минерално царство.

Но ние знаем, – това ни го дава простото повърхностно съзерцание на природата, – че космическото минерално царство се формира кристално. Нашите ученици също трябва да изучават на занятията различните кристални форми, които приемат един или друг минерал: октоедър, куб и т. н. Когато разглеждаме приемащите геометрични форми образи на минералното царство, ние, всъщност, виждаме пред себе си изконните форми на минералното царство. Тези кристални форми в определен смисъл са вродени за минералното царство, това са неговите изконни форми. И Земята с включването на минералното царство в своето космическо развитие тутакси е приела тенденцията да кристализира своите минерални вещества, да ги кристализира във формите, в които кристализира минералното царство.

Но има и противоположен полюс, полярна противоположност на тази форма на минералното царство. Как се държи тя, ще ви помоля да си представите като използвате следния образ. Посредством образа се опитваме да се приближим до важен жизнен факт. Познато ви е много известното явление на разтваряне на някаква субстанция, нали така? Знаете, че ако пуснете щипка сол в известно количество вода, водата е способна напълно да разтвори тази сол така, че солта няма да присъства повече в своето твърдо състояние, тя ще се разтвори във водата. Знаете също, че за определени цели на практическия живот твърдата сол е непригодна, тя трябва да се разтвори в течност. Но това, което в земното развитие има тенденция към кристализация в минерални форми, също не трябва да остава свързано със Земята, както за практически нужди солта не трябва да остава в твърда форма. Готвачката трябва да може да приведе тази твърда форма на солта във формата на разтвор; тя трябва да използва разтварящи средства, иначе солта не може да бъде използвана. Също така в Космоса трябва да бъде разтворена тенденцията на Земята към минерална кристализация. Това означава, че трябва да я има противоположната тенденция, полярно противоположната тенденция, която, когато е нужно, трябва да разтвори тенденцията към кристализиране, да я отстрани и унищожи, за да може Земята да достигне целите на своето развитие, за да може да премине в следващата форма, формата на Юпитер. Юпитер не трябва повече да има склонност да кристализира минералните субстанции. Тази тенденция към кристализация трябва да се запазва само за особени земни тела, и тази тенденция към кристализация трябва да бъде отстранена, щом Земята достигне целите на своето земно развитие.

И така, полярна противоположност на тенденцията за кристализация е другата тенденция, която е присъща на човешката форма, но не и на животинската форма. И всеки труп, който ние в някаква форма оставяме на земната планета, посредством погребение или изгаряйки го, или отнасяйки се с него по друг начин, всеки труп,в който човешката форма още действа като гола минерална форма, всеки труп, който е оставен от своето душевно-духовно същество, действа противоположно на минералната тенденция към кристализация, подобно на това, както отрицателното електричество противодейства на положителното електричество, както тъмнината противодейства на светлината. И в края на земното развитие всички тези предадени в хода на това развитие на Земята човешки форми, – казвам човешки форми, защото във формата на човека е заложена силова тенденция, и ние я имаме във вид на сила, а не на субстанция, – тези човешки форми трябва космически да разтворят тенденцията към минерализация, минералната тенденция към кристализация.

Виждате, че отново тук стигнахме до точката, където е нужно да прекараме мост между двата мирови потока, който не може да бъде построен със средствата на естествената наука. Защото естествознанието изследва това, което става след смъртта с човешката форма, чисто минералогично; то използва само законите на минералогията, то търси само това, което стои в тенденцията към кристализация на Земята, и също разглежда труповете. Вследствие от това то никога няма да може да разбере, каква роля в общото стопанство на Земята играят труповете на хората, мъртвите човешки тела, тяхната форма. Земята вече съществено се е изменила от лемурийските времена и това го дължим на разтворилите се форми на човешки тела. И когато Земята достигне своята цел, тя вече няма да съдържа никаква кристализационна тенденция. Предадените на Земята човешки форми действат като полярна противоположност и разтварят кристализацията. В първия случай, събитието на човешката смърт се разглежда като чисто физическо явление в общото стопанство на мировия ред. Във втория се прехвърля мост между явленията, които, както явлението на смъртта, биха били съвсем непонятни в общото мирово стопанство, и тези явления, които описва днес естествознанието. И е много важно, все повече и повече да се формират също и такива възгледи, които могат да бъдат намерени, изхождайки от днешното естествознание. Но има един факт, към който естествознанието с неговите днешни методи не може да се доближи. Естествознанието с неговите днешни методи по необходимия начин трябва да остава непълно, и затова не може да разбере цялата съвкупност от жизнени явления. Затова то трябва да бъде допълнено от духовната наука.

И ако се разберат такива всеобщи закони, като, например, следния: посредством предаването на Земята на човешките форми се разтваря тенденцията към кристализация на Земята, – ако се разбират такива закони, тези закони подготвят човешкия дух за по-дълбоко проникване в действителността относно духовното развитие. Този, който мисли и изследва само в смисъла на днешната естествена наука, няма да успее да прехвърли мост между естествознанието и социалните и политически науки. Но този, който познава великите, получени посредством духовната наука закони, които така се отнасят към величието на природата, както показах тук, ще намери възможност да премине през моста, който води от естествената наука към науките за човека, преди всичко отнасящи се за историческия и политическия живот на човечеството. Естествоизпитателят днес съвсем не се стеснява да говори за полярностите в природата. Той различава два вида магнетизъм, северен и южен магнетизъм; той различава две електричества, положително и отрицателно електричество. И ако естествознанието се ръководеше повече от правилния път, прокаран от Гьотевия мироглед, тогава то би съдържало в себе си повече гьотеанизъм, отколкото днес, когато то почти съвсем го няма. Тогава законът за полярността в цялата природа би се разбирал като основен закон, както, по принцип, вече е фигурирал в древните мистерии и в атавистичните изследвания. В древните мистерии всичко се е градило върху полярността на света. В самото естествознание, т.е. в познанието на природния ред, изследователите не се притесняват днес да признават полярността; но в човешкия ред, в духовния ред те не искат да признават полярността. И всичко това, което наричаме луциферическо и ариманическо по отношение на духовния ред, в който е включен също и човекът, напълно съответства на това, което в естествознанието наричат, например, северен и южен магнетизъм или положително и отрицателно електричество. Никога няма да успеят правилно да съгласуват дух и природа, ако в духовния ред не разглеждат конкретната полярност между ариманическо и луциферическо. Защото истинската действителност не може да бъде намерена в абстрактните понятия, които просто се пренасят от природата към духовното, а благодарение на задълбочаването в самия дух, където се намира съответстващата на духа полярност.

Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе. Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред. Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка.

Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото. Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната. И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно. Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни. Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват. Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер. Само малка част от него се превръща в рибки, другите загиват. Виждаме в полето огромното количество семена на зърнените култури. Само някои се превръщат в класове, другите загиват като зърно, когато се използват за храна на хората и за други цели. В природата трябва да бъде произведено доста повече, отколкото се изисква, за да може в равномерно протичащия поток на битието това да може да стане действителен плод и отново да израсте. Това е добре уредено в природата, защото във външната природа господстват редът и необходимостта, и това, което се отклонява от своя, принадлежащ на него самия, основан на самия себе си поток на битието и плододаването, обслужва друг поток на битието. Съществата не биха могли да живеят, ако плодоносеха всички семена и всяко би завършвало своето развитие. Трябва да има семена, които се използват за това, че, така да се каже, да се създаде почва, от която да могат да израстват същества. Създава се илюзията на майя, че нещо се губи, но в действителност в природата нищо не се губи. В природата господства духът, и това, което ни се струва, че се губи за непрекъснатия поток на развитието, намира своята обосновка в мъдростта на духа. Това е духовен закон и този въпрос трябва да се разглежда от гледна точка на духа. След това ще стигнем дотам, доколко добре обосновано е това, което ни се струва, че отпада от непрекъснатия поток на мировите явления. Има духовна обосновка; затова, доколкото ние водим духовен живот, това може да има значение също и на физически план.

Скъпи мои приятели, вземете един пряко касаещ ни конкретен случай: необходимо е да се изнасят публични лекции за духовната наука. Ние трябва да ги изнасяме пред публика, която се е събрала просто по обява. Тук става нещо подобно на това, което става със зърното на зърнените култури, които частично се включват в непрекъснатия поток на битието. Не следва да се плашим от това, че отначало ни се струва, че много хора трябва да навлязат в потока на духовния живот, а малцина от тях се отделят и действително встъпват в духовния живот, стават антропософи и се движат по-нататък в този непрекъснат поток. В тази област работата стои така, че разпръснатите семена проникват в мнозина, които, например, си тръгват след тази лекция с думите: „Що за глупости дрънка този човек!“. При непосредствено наблюдение на външния живот това изглежда, да кажем, подобно на хайверчетата, губещи се в морето; но дълбокото изследване показва, че това не е така. Душите, които е довела тук кармата, които си тръгват с думите: „Що за глупости дрънка този човек!“, – те още не са узрели да възприемат истината на духа, но в душите в сегашната инкарнация има това, което им позволява да почувстват силата, заложена в духовната наука. И това остава в техните души, те могат още да го ругаят, но това остава в техните души за следващата инкарнация, и тогава семената се оказват не изгубени, а намират своя път. Битието по отношение на духовното се подчинява на едни и същи закони, когато проследяваме това духовно в природата или в случай, подобен на по-горе приведения.

Но да си представим сега, че искаме да пренесем това към външния материален живот и искаме да кажем: във външния живот работата стои така. Да, скъпи мои приятели, става това, което описах, и ние се вживяваме в бъдещето, където това все повече и повече ще се проявява! Производството непрекъснато се увеличава, откриват се фабрики без да се пита: колко е необходимо? – както това беше някога, когато селският шивач шиеше костюм само тогава, когато му го поръчат. Имаше го потребителят, който определяше, колко трябва да се произведе, сега се произвежда за пазара, произвеждат се стоки колкото се може повече. Производството изцяло работи на принципа, по който твори природата. Природата сякаш намира продължение в социалния ред. И тук все повече се наблюдава свръхпроизводство. Но тук навлизаме в областта на материалното. Във външния живот духовният закон, доколкото той е справедлив за духовния свят, не намира приложение и става нещо забележително. Доколкото се намираме сред свои, можем да говорим такива неща. Светът, естествено, няма да ни разбере.

И така, днес производството работи за пазара, без да се съобразява с потребителя, не в смисъла на това, което казах в моята статия „Духовната наука и социалния въпрос“[ii], а продукцията се трупа в складовете и се чака, колко ще бъде купено. Тази тенденция все повече ще нараства, докато накрая – по-нататък ще разберете защо – не се самоунищожи.

В това изречение се съдържа най-важната от съвременните, така наречени, причини за войната; но причината произхожда от духовния живот.

„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания. Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата. Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно. Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“

По преди ще намерите в тази лекция обсъждане на това, което засяга луциферическото и ариманическото. Но от тази лекция можете да видите, че към познанието на действителността по отношение на социалните ракови образувания ще стигнем само в случай, ако не просто сравняваме социалния живот с природните факти, но ако изхождайки от ариманическото и луциферическото, успеем да намерим тенденцията, която действа в съвременния социален ред, да я намерим в съответствие с действителността. Това, което става в социалното образувание, следва да го търсим по духовен път. Ако това го търсим по материалистичен път, е невъзможно да стигнем до нещо друго, освен до аналогии, до сравняване на социалните явления с абстрактни природни факти.

Тогава казах, че в съвременното обществено устройство съществуват известно количество тумори, – изнесох лекции за това от 9 до 14 април 1914 г.(виж бележка 48-бел.на прев.) , – това беше сякаш обобщение на всичко, което по принцип се е излагало от мен в хода на нашето антропософско развитие в различни форми, за да се подготви човечеството за момента, когато за социалното раково образувание ще настъпи особено критичния момент, – 1914 г.!

Но сега се появи книга, сама по себе си безполезна, глупава книга, която излезе през 1918 година в издателството на Макс Рашер в Цюрих: името на книгата е „Weltmutation“, неин автор е С. Х. Мерай[iii]. Ще ви прочета някои места от тази книга, – авторът изцяло е съсредоточил своя интелект в голото разглеждане на икономически факти, – която поради това, за разлика от тези лекции за вътрешното същество на човека, помагащи да се разбере действителността, отклонява от истинската действителност и насочва мисленето по лъжлив път. Но аз ще ви цитирам отделни места от тази книга. В нея е направен опит посредством аналогия, посредством сравнение с природните факти, да се разбере хода на развитие на европейската и американската цивилизация. Докато в моите лекции се съдържа истината за 1914 г., тук вие ще намерите абстрактни монистически сравнения, голи аналогии, които нищо не значат, защото ако се говори за голи природни факти и след това се посочи, че нещо подобно има и в социалния ред, без нищо да се разбира от социалния ред, а само сочейки към него по аналогия, разбирането по-скоро ще се затъмни, отколкото да се осветли. Какво става при това? Там е показано, как постепенно в западния културен живот още от античните времена е било посято семето на разпада, което вътрешно разединява цивилизацията. И това apercu се е изразило в следните думи:

„Тези болезнени изменения започнали в първоначално процъфтяващите градове от епохата на Ренесанса, в още чисто производствените градове–републики на раждащата се буржоазия, когато гигантските им клетки бяха поразени от рак и те трябваше да станат апарат за хранене на раковите клетки ...

Формирането на тази организация от структурите на съвременния град е вървяло едновременно с преобразуването на производствената тъкан, която изобщо не трябва да се разглежда като принадлежаща на своя собствен живот.“

Той нарича цивилизацията производствена тъкан, т.е. той разглежда природните факти, а не действителните духовни факти.

„Тъй като при нормални условия образувалите се в тялото чужди елементи не могат да дойдат в съприкосновение един с друг без да предизвикат възпаление, – точно както в началото такова възпаление става от сблъсъка на войниците на феодала с гражданите (да си спомним звъна на камбаната, който събира гражданите на събрание!) – нормално би било пълното изхвърляне на отровния елемент. Но в момента, когато двата елемента, раковата клетка и работещата тъкан вече могат да се понасят една друга без възпаление, възниква нещо абнормно, абнормност, която може да съществува само при патологични условия.

Такива аномалии възникват навсякъде в организма, където тумори, язви, абсцеси, накратко – чужди елементи, така се вплитат в организма, че не възниква никакво възпаление. Тъканите, които се образуват тук, са деформации, които след лечението, за нищо не стават в организма. Обаче по време на болестта те служат за защита на организма, представляват устройство, което обезврежда за тялото болестните отрови, макар образуванието хипертрофично да се разраства и само по себе си може да стане сериозно заболяване.

Така и съвременният град представлява деформация на пълноценния, работещ живот, но при формирането на който всички тъкани трябва да работят съвместно за собствената си защита, за да парализират така злото и предотвратят разяждащото отровно въздействие. Съответно на това, градът възниква като обособена структура, която макар и вплетена в производствения живот, сама никога не се превръща в структура, в апарат за производство. Цялата система на съвременното стопанство също се образува обособено, наред с града ... .

Непосредствено отношение към отровните клетки имат най-богатите, които се нуждаят от сериозна защита за оборота на своите стоки. Затова те по-усърдно – като богаташи те имат повече възможности за това – доставят на гражданина увеличено хранене; ако му трябват пари, ще му бъдат предоставени; ако иска нещо да достигне в града, той се обръща към патрициите, като в интерес на последните е, властта в града да се усилва, докато тези, чиито стокообмен е извън градските стени, изпитват постоянна естествена неприязън (физиологически: негативен хемотактически ефект) към господаря. Те го търпят, собствено, само доколкото той се намира под закрилата на стените. Токсичното въздействие, т.е. отровното въздействие, не изменя вече индивидуалността на патрициите – или много, много рядко те самите принадлежат към войнстващото дворянство – те вече принадлежат повече към съвсем антитоксичната, работеща тъкан. Богатството им е възникнало от нея и е свързано с нея: но то оказва токсично влияние, но не на индивидиума, а на протоплазмата,“ – а под протоплазма се разбира имуществото! – „и на имуществото“.

„Ако по-рано имуществото още не се е използвало за да функционира като капитал, а е служило само за жизнен резерв и е осигурявало благополучието, сега ролята му се е изменила: имуществото започна да се свързва с производствения процес“.

На това място ви моля да си спомните, че в 1908 година във вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг[iv], обърнах внимание върху това, как в съвременния стопански живота постепенно угасва непосредственото персонално влияние и започват да работят парите, т.е. капиталът като такъв. Казах, че все повече и повече в съвременния социален организъм под ариманическото влияние работата върви така, че скоро едни се оказват долу, а други на върха. От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и човек ту се издига, ту се срива. Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък.

Всичко, което се съдържа в тази книга, е казано по чисто ариманически начин. Но понеже на всяка страница се дават пространни цитати от естествената наука, има опасност всичко това да предизвика огромно уважение. Години след като действителността беше показана чрез средствата на духовнонаучните изследвания, се появява този ариманически карикатурен образ на духовната наука, използващ същите думи по отношение на същите явления. Това ще импонира на хората, въпреки че той ги съблазнява и изкушава, доколкото никога не може да се стигне до разбиране на действителността, ако не се прехвърли мост между чисто външните, естественонаучни факти, за които тук става дума, и чисто духовнонаучните процеси, които могат да бъдат намерени само със средствата на духовната наука. Но навярно ще стане така, че това и много друго, за което говорих в докладите, ще бъде възприето като истинска наука, докато научността на духовната наука, несъмнено, в близко време ще се оспорва толкова енергично, колкото, вероятно, не можете и да си представите.

Тези неща трябва внимателно да се разгледат. Толкова по-внимателно трябва да се разгледат те, защото се намират именно в полето на привидната външна реалност. За разбирането на тези факти се изисква добра воля – действително да се провеждат духовнонаучните изследвания разумно, без да се губи здравия човешки разсъдък.

Противоположните потоци, полярностите трябва да се удържат в равновесие. Но това може да се постигне само, ако в земните явления постоянно се втичат нови потоци, изхождащи непосредствено от духовния свят, т.е. ако все нови и нови мирови факти се откриват от духа.

Веднъж в Рим при мен дойде един йезуит и ми се наложи да водя с него беседа на тази тема, макар да знаех, че това е безполезно и е само загуба на време, но имаше причини за това; тук също трябва да се гледа действителността, а не външно видимото. Опитах се да обясня на йезуита, че той, първо, сам трябва да признае откровението от  свръхсетивното в хода на Мистерията на Голгота и това, което после е станало, чрез инспирираните евангелисти, и че католическата църква, към която той принадлежи като йезуит, има предвид непрекъснатото развитие на спиритуалния живот чрез своите светии. Както и трябваше да се очаква, той ми възрази, че всичко това е истина, но е в миналото и не трябва да се предоставя на произвола. Когато днес се иска приобщаване към духовния живот, това са машинации на дявола; трябва да се изучава Мистерията на Голгота, Евангелията, житията на светиите, но не бива, ако не искаш да попаднеш под властта на демоничните сили, да се стремиш някак да влезеш в непосредствени отношения с духовния свят. От самосебе си се разбира, какво може да бъде казано от тази страна и мога да ви дам много примери за това.

От една страна, тук има място ожесточената борба срещу вливането на все нови и нови духовни истини. Например, католическата църква ужасно се плаши от и за нас несимпатичния спиритизъм, защото тя живее в страх, че чрез някой медиум ще получим от духовния свят нещо, с което църквата няма да може да се съгласи, доколкото тя просто иска да си остане в своите стари традиции. И тя се бои от спиритизма, защото той има материалистическа основа, защото лесно – както се вярва в последните десетилетия – печели привърженици и защото по обиколен път може да внесе в света нещо от духовния свят, за властта над който претендира също и римокатолическата църква.

Знаете, че в седемдесетте години, в 1879 г. се появи възможност за мощно, дълбоко влияние от страна на духовния свят. Често съм казвал[v], че духовната борба, която се разгърна в духовния свят, се вля в земния порядък, в михаелически порядък. От това време се създадоха особени условия, при които хората, ако искат това, могат да възприемат духовното. He мислете, че посветените от римокатолическата църква не знаят това! Естествено, че знаят, но те издигат стени по този път. И във връзка с факта, че започвайки от 1879 г. духовният живот особено се стимулира от духовния свят, римокатолическата църква предвидливо издигна догмата за непогрешимост на папата[vi], за да издигне чрез тази догма бент срещу възможното влияние на някакви нови духовни истини. От самосебе си се разбира, че ако по отношение на своя мироглед хората трябва да отработват в себе си само това, което се възвестява от катедрата в Рим в светлината на догмата за непогрешимост, по този начин се издига мощна преграда срещу влиянията на каквито и да е духовни истини, които изхождат от самия духовен свят. Това е един римски елемент, който в предишните времена е имал своята природна обосновка и тази природна обосновка от предишните времена, е довела до закостенялата традиция, която пречи на това, което като духовна субстанционалност би могло да се влее в душите на хората от духовните светове.

Друг поток трябва да търсим в този център, който в голяма степен – приблизително по същото време, когато от Рим започна да се разпространява догмата за непогрешимост – се вкорени в английския и американския, т.е. в англоезичните народи. По различни поводи съм говорил вече за този окултен център. Точно както традиционното и лъжливо идеалистическото действат в главата, освобождавайки място за ариманическото в долния човек, както видяхте, също и материализмът способства развитието на духовното в долния човек. От самосебе си се разбира, че ако главата на човека се храни не с новите духовни истини, които от време на време се откриват в света, тя се оказва завладяна от луциферическите сили, от луциферическите принципи. Центърът, който оказва огромно влияние на англо-американските народи, – това е най-добрият израз, – се стреми да се съобразява с другия полюс. Окултната масонска дейност, която се е закотвила в този център и от него оказва голямо влияние на целия ход на  външната култура на цивилизования свят, също способства за разпространението на материализма, както това прави Рим посредством непогрешимостта на папата. Чрез догмата за непогрешимост Рим иска да издигне преграда по пътя на притока на духовните истини от духовните светове; същият център съзнателно способства за разпространението в културния свят на материалистически представи и повече или по-малко материалистическия начин на живот. Своеобразието на това явление се състои в това, че, като правило, когато англо-американските посветени говорят за Рим, те говорят верни неща; когато те бранят Рим, те говорят също правилни неща. Те знаят също, че има духовен живот и възможност за неговото непрекъснато влияние, но те държат това в тайна и позволяват то да се влива в цивилизацията само чрез неизвестни канали. И неанглоезичните народи от цивилизования свят в последните десетилетия, – може да се каже, в последните петдесет години – в значителна степен възприеха в себе си това, което се влива в тях от този център. Защото другите култури в съвременната им структура в никакъв случай не са самобитни култури, а в голямата си част се захранват от материалистичната тенденция, която изхожда от този център.

И отново, когато Рим говори за този център, за окултния орден на франкмасоните, той казва правилните неща. Така че може да се каже: за Рим са казани правилните неща, за окултните франкмасони от западните страни също са казани правилните неща. Но именно в това е трудността, защото тези неща всъщност привличат човешкото същество или към луциферическата страна, или към ариманическата страна, и е трудно да бъдат уличени в това, което говорят, защото те говорят правилните неща. Когато говорят за другите, те говорят правилните неща!

Това е факт, който вътре в съвременната тенденция не трябва да се изпуска от внимание. Защото съвременното човечество също е склонно да гледа не това, което следва от същността на нещата, а се ориентира според пропагандното говорене. Не е толкова важно съдържанието на думите на една или друга пропаганда, а работата е в това, че посредством внедряването на материализма в света на представите се опитват да направят материалистична също и долната природа на човека; но тя именно благодарение на това се одухотворява. Опитват се посредством абстрактния идеализъм в дискусиите, посредством всевъзможни прекрасни идеали да направят човека по-морален; но го правят, – моля за извинение, в преносен смисъл, – затлъстял, материалистичен в по-ниската му природа; правят го затъпял и сънлив. Докато от една страна се наблюдава силна тенденция ариманически да се склерозира човека и това е йезуитската тенденция, от друга страна преобладава решителната тенденция да се поставят луциферическите същества в служба на материалистичния световен ред, за да се достигне чрез материализма одухотворяване, което, обаче, носи луциферически характер. Също така не е достатъчно, ако само се има предвид това, което се разиграва на повърхността в буквалния му смисъл. Трябва да се пристъпи към истинската действителност, която, – както показаха сегашните случаи, изглеждащи толкова парадоксално, – често води до противоположен на очаквания, базиран на повърхностно-лъжливия възглед, резултат. Сега нещата стоят така, че от различни страни се влияе върху света, опирайки се на принципите на окултния орден, но тези неща се държат в тайна. Както Рим, така и другият център работят съгласно окултните правила. Но принципът на властта се състои именно в това, хората да се държат в неведение и да не им се казва, какво собствено става. Затова двете страни се отнасят враждебно към тези, които казват на хората, какво става. Особено вредна е наивността, на която се отдават някои хора, наивността, която отново и отново вярва, че нещо може да се постигне по отношение на споменатите потоци, ако им се каже: от нашата духовна науки се постига прекрасно разбиране за Исус Христос, – или се покаже, какви дълбоки духовнонаучни истини се съдържат в истинското християнство. Наивно е да се мисли, че могат да се привлекат определени кръгове, ако се покаже, че ние говорим истини, които следват от предпоставки на същите тези кръгове и затова те трябва да ги признаят. Това просто предизвиква противодействие! Колкото повече показваме в определени кръгове, че имаме истината, толкова по-ожесточено ще бъде противодействието, и колкото повече тази истина доказва своята реалност, толкова по-интензивно ще бъде това противодействие. В последно време се очакваше, дали не е настанал моментът, когато антропософските книги ще започнат да излизат в големи тиражи, а хиляди и хиляди хора ще чуят антропософията, за да ѝ се опълчат от определена страна, и то не защото мислят, че антропософията говори лъжи, а защото се страхуват, че тя казва истината. Това е, което трябва да се има предвид. Особено при нас не трябва да има никаква наивност, а проникновено познание, непредвзето, свободно от предразсъдъци наблюдение на това, което става.

Много бих искал от тази лекция да останете с едно усещане; затова още един път ще повторя това, което казах във встъплението към днешната лекция: работата не е в изключенията, а в това, да запазим общото усещане за това, което изразява общия дух на тези лекции, и да ставаме все по-способни да заемем в съвременната култура на  съвременния живот такава позиция, каквато трябва да заема наистина будният човек. Утре ще продължим тези обсъждания.

„Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6

[ii] „Духовната наука и социалният въпрос“ – (1905-1906г.) в „Луцифер – Гносис“, GA 34 „Избрани статии от списание „Луцифер“ и „Луцифер – Гносис“

[iii] С.Х.Мерай, „Weltmutation.  Законите за създаване на войната и мира и раждането на една нова цивилизация“, Цюрих, 1918г.

[iv] вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг  - GA 104 “Апокалипсисът на Йоан“, лекция 7, 24.06.1908

[v] Често съм казвал – напр. в GA 177 „Скритите духовни основи на външния свят.Духовете на мрака и тяхното сваляне“ – лекции от 9-10.2017 изнесени в Дорнах

[vi] Догмата за непогрешимост на папата от 1870 г., приета на Първия Ватикански събор: 

"Папата е божествен човек и човешки Бог. Затова никой не може да го съди. Той притежава неограничена божествена власт. За него на земята е възможно всичко, което е възможно за Бога на небето. Всичко, сътворено от папата, е все едно сътворено от Бога. Неговите заповеди трябва да се изпълняват като Божиите заповеди. Само един Бог е подобен на папата. Папата има власт над небесните и земните дела. В света той е това, което олицетворява Бога, той е душата в тялото. Властта на папата е по-висша от всяка друга власт, защото тя, един вид, се разпростира над Небето, земята и преизподнята, и словата на Писанието, "всичко се покорява под неговите нозе", се отнасят единствено за римския първосвещеник. Всичко е във властта и по волята на папата и никой и нищо не може да му се противопостави. Ако той повлече със себе си в ада милиони хора, то никой няма правото да го запита: "Свети отче, защо правиш това?".

    Папата е непогрешим като Бог и може да прави всичко, което прави и сам Бог. Папата е опасан с два меча – той властва над духовното и светското: над патриарси и епископи, над императори и крале.

    Всички хора на земята са негови поданици. Той е всичко, над всичко и съдържа в себе си всичко. Което той хвали или порицава, всички са длъжни да хвалят или порицават. Папата може да изменя природата на нещата, от нищо да прави всичко. Той има властта от неправдата да сътвори правда и обратното. Без правда и въпреки правдата да върши всичко, което му е угодно. Може да оспорва апостолите и заповедите, дадени ни от тях, да поправя Новия завет, където смята за необходимо, дори да изменя самите тайнства, установени от Иисус Христос. Папата има такава сила и на небето, че от умрелите може да направи светец всеки, когото пожелае, независимо от мнението на околните и въпреки тяхната съпротива.

    Папата има власт над чистилището и ада. Той е владика на Вселената. Той може всичко, понякога дори и без да го осъзнава. Да се съмняваш в неговото могъщество е светотатство. Властта му е по-обширна и по-висша от тази на ангелите и светиите. Никой няма право, дори мислено, да протестира на неговите заповеди или съд. Който отрича властта на папата, той греши против Светия Дух, разделя Христа и е еретик. Само на папата е дадена властта да отнема от някого нещо и да го дава на друг. Той може да отнема и раздава кралства, империи, княжества и всякакво имущество. Властта си той получава направо от Бога, а императорите и кралете своята - от папата.

    Папата е Божий наместник, и който отрича това е лъжец. Наместо Бога той управлява добрите и лошите ангели. Който не се подчинява на папата, не се подчинява на Бога. Никой не може да съди папата, защото е казано: "Духовният пък изследва всичко, а него никой не изследва" (1 Кор. 2:15). Той е подобие на Христа, в неговото тяло живее Светият Дух. Папата е господар на всички, цар и причина на всички причини, жених и глава на Църквата, той не може да се заблуждава, защото е всемогъщ, в него е превъплътена властта в цялата ѝ пълнота. Той е по-висш от ап. Павел, защото по своето призвание стои наравно с ап. Петър. Поради тази причина, папата може да оспорва посланията на св.ап. Павел и да дава наставления, противоположни на тези послания. Да обвиняваш папата е все едно да хулиш Светия Дух, а това не се прощава нито на този, нито на онзи свят. Тройната папска корона е символ на троичната му власт - над ангелите на небето, над хората на земята и над бесовете в ада. Ако папата изрече присъда срещу Божия съд, то съдът Божий трябва да бъде поправен и изменен. Папата е светлината на вярата и отражение на истината. Той е над всички и може всичко…".


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder