СЪДЪРЖАНИЕ

Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г

Два мирогледни потока: идеализъм и материализъм; необходимост от изглаждане на различията между тях или израждането им в дуализъм и фатализъм; представителните им личности в историята: Ав­густин и Декарт. Луната и Слънцето. Огюст Конт: католическата църква без християнство; Шелинг: християнство без църква.

Втора лекция, 7 септември 1918 г

Същността на съня. Силата на идеалите за бъдещето. Теокрация, метафизичен ред, позити­визъм. Бентам.

Трета лекция, 8 септември 1918 г

Задачи на съществата от третата, втората и първата йерархии. Осмата сфера. Времето в истори­ческото развитие. Нютон, Лайбниц, Маркс. Видимата история и реалната ис­тория.

Четвърта лекция, 13 септември 1918 г

Фатализъм и дуализъм. Халюцинациите на ин­телекта и илюзорната природа. Предчув­ствие, пророческо видение, Апокалипсис. Космическа омраза и космически разум. Мисленето като зародиш на бъдещето, волята като съзнание за отдалеченото минало.

Пета лекция, 14 септември 1918 г

Волеви и мислещ човек. Постигане във втората половина от живота на помисленото в първата половина от живота. Понятие за време: развитие и перспективи. От дуалност към троичност.

Шеста лекция, 15 септември 1918 г

Човекът в Космоса. Кобилицата на мировата везна. Сфера на постоянното съществуване и сфера на времевото. Учението за еманацията и творението.

Седма лекция, 20 септември 1918 г

Триединството на пространството като отражение на Троицата. Единството на Бога в усещането за време. Монотеизъм и усещането на тро­ичността. Духовен и природен ред.

Осма лекция, 21 септември 1918 г

Ход на времето за телесно-душевното на човека, пространствен живот на духовно-душевното на човека в царството на вечността. Човекът между Ариман и Луцифер. Изпреварващо и изоставащо движение на живота. Законът за вибрациите. Дорнахската сграда и тайната на равновесието.

Девета лекция, 22 септември 1918 г

Ариманическото и луциферическото в човека. От въздействието на материалистични и абстрактно-идеалистични представи, човешката природа става все по-несъзнателна. Духовната на­ука като мост между природния и духовния ред. Силата на формата на мъртвите човешки тела спира тенденцията на Земята към кристализация. Законът за полярността в природата: при човека и при духовете. Католическата църква и масоните.

Десета лекция, 4 октомври 1918 г

Отношението на трите нисши членове на човешкото същество към йерархиите. Духовете на Формата. Дей­ствие на ариманическите и луциферически същества в човека. Същност на времето и същност на вечността.

Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г

Семитската и гръцката култури. Връзката на луциферическия и ариманическия импулс с импулса на Христос–Яхве в историческото развитие. Ин­спирациите на първите църковни отци.

Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г

Тертулиан. Смъртта и наследствеността хвърлят светлина върху Мистерията на Голгота. Разсъдъчна интерпретация вместо духовно виж­дане. Възкресението като метаморфоза на смъртта, раждането като свръхсетивен факт (conceptio immaculata).

Тринадесета лекция, 11 октомври 1918 г

Призрачната същност на естествените науки. Ричард Вале. Значението на 666 година. Планираното ариманично откровение чрез Сорат. Предупреждението за това посредством Мистерията на Голгота.

Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г

Дейността на Академията Гондишапур. Природ­ни ритми и съгласуване на ритмите в новата техника. Необходимостта от безкористен со­циален ред.

Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г

333 година. Рим във времената на Август и католи­ческата църква. Стремежът към сакраментализъм и новото познание за Христос.