Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.

GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Алтернативен линк

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 19 ноември 1917 г.

Относно сегашните разглеждания, които свързвам с появата на стремеж към познанието, но с неподходящи познавателни средства, и които ни доведоха до бъдещи исторически перспективи, ви моля, най-напред да забележите, че както при тези неща, така и при това, което казах при моето предишно посещение, воден от същото намерение, от същия импулс, става дума за съобщения за действителни процеси, а не за някаква теория, не за мисловна систематика, а за споделяне на факти. Тъкмо това е точката, която трябва да имаме предвид, защото иначе ще ни бъде трудно да разберем тези неща. Не става дума да ви представям исторически закономерности или идеи, а за факти във връзка с намерения както на определени личности, участващи в окултни братства, така и на други същества, които имат влияния върху такива окултни братства, чието влияние е желано от тях. Но такива, каквито са те, не принадлежат към въплътените хора, а са същества от духовния свят, и е много необходимо да го имате предвид особено при сведения като вчерашните. Защото при тези братства имаме работа с различни групи - знаете го от обсъжданията през миналата година126 . Тогава обясних, че сред такива братства имаме работа с група, искаща да се запазят определени висши истини в абсолютна тайна. Но освен това човек има работа с членове на братства, които въпреки другите различия, са били съгласни от средата на 19-то столетие да бъдат разкрити на човечеството предпазливо и по подходящ начин определени истини, чието оповестяване се смята за крайно необходимо. Между тези главни групи има и други с различни нюанси. Оттук виждате, че намеренията, които се внасят в човешкото развитие като импулси именно от такива братства, много често са въпрос на компромис. Братства, запознати с духовните импулси, действащи в човешкото развитие, виждат да наближава значимото събитие от началото на четиридесетте години, а именно борбата на определени духове с по-висшите духове, приключила през 1879 г. В тази борба духове с лична природа, духове на мрака, се включват в събитията, които символно се представят с победата на Михаил над дракона. Когато тези братства чувстват да се приближава това събитие в средата на 19-то столетие, е трябвало да вземат отношение, да се запитат какво следва да се направи.

Членовете на тези братства, държащи сметка преди всичко за изискванията на времето, в известна степен са въодушевени от най-добри намерения. Те са тези, които се намират под влиянието на погрешните импулси, отнасящи се до материализма. Предимно те са загрижени да разкрият на хората, които всъщност искат да знаят нещо само по физически път, нещо от духовния свят именно по материалистически начин. Намеренията, които от тази страна лансират спиритизмът да навлезе в света през четиридесетте години, са добри.

По времето на борбата, в която на Земята трябва да цари предимно критичната духовност, т. е. насоченият само към външния свят разум, става необходимо хората да получат поне усещане, чувство, че наоколо съществува духовен свят.

И както обикновено става, така се поражда и този компромис. Членовете на братства, които се опълчват срещу оповестяването на определени духовни истини, са малцинство и се налага да се съгласят. Да се внесат в света нещата, които са във връзка със спиритизма, не са техните собствени намерения. Където се касае до сдружения и е налице волята на сдруженията, се работи с компромиси. Но естествено, както става обикновено в живота, когато в някое сдружение се реши нещо, не само тези, чиито намерения са се наложили, очакват нещо от решението, а и тези, които първоначално са били против, също очакват нещо, щом вече е гласувано.

Така добронамерените духовни членове на братствата са на погрешното мнение, че чрез използване на медиуми хората биха се убедили в съществуването на духовен свят около тях и тогава въз основа на това убеждение биха могли да им се дадат и по-висши истини. Това би станало, ако биха се осъществили намеренията на добронамерените членове на братствата, ако проявяващото се чрез такива медиуми се тълкува в смисъла, че човек има работа наоколо с духовен свят. Случва се обаче съвсем друго нещо. Това, което се проявява чрез медиумите, се интерпретира от хората, взимащи участие в сеансите, като идващо от мъртвите. Поради това проявяващото се чрез спи-ритизма всъщност е разочарование за всички. Оставилите се да бъдат убедени, естествено, най-много съжаляват, че в спи-ритическите сеанси - отчасти с право - се говори само за появяване на духовете на умрелите. Добронамерените напредничави посветени също са разочаровани, понеже изобщо не са очаквали, че ще се говори за мъртвите, а не за общ елементарен свят. Преди всичко обаче тези неща ги проследяват онези, които са посветени по определен начин. Освен споменатите членове на братства, има членове на други окултни братства, или отчасти и на същите, където има малцинства, а понякога дори мнозинства. Трябва да обърнем вниманието и на други посветени, наречени вътре в братствата «леви братя», които преди всичко използват всеки импулс, внесен в човешкото развитие, за да придобият власт. Тези леви братя също очакват, от своя страна, нещо от това, което се проявява чрез спиритизма. Вчера казах, че сеансите с душите на умрелите хора се провеждат преди всичко от такива леви братя. Какво ще се прояви чрез спиритическите сеанси, е интересно преди всичко за тях. Те постепенно си присвояват цялата област. Добронамерените посветени постепенно изгубват интерес към спиритизма, в известна степен се чувстват дори засрамени, понеже тези, които още от началото не са били съгласни със спиритизма, им казват, че от самото начало е трябвало да се знае, че сега нищо не може да се постигне чрез спиритизма. Поради това обаче спиритизмът остава в зоната на влияние, бих казал, на левите братя. Вчера говорих за такива леви братя, които преди всичко се чувстват разочаровани, понеже виждат, че чрез извикания на сцената спиритизъм е възможно да се разкрие това, което всъщност сами са поощрили, но те не искат да излезе наяве. Тъкмо в спиритическите сеанси, понеже участниците вярват да срещнат мъртвите, е възможно чрез мъртвите да се разкрие това, което някои леви братя правят с душите на умрелите. Възможно е било на спиритическите сеанси да се появят души, с които левите братя са злоупотребили в известен смисъл.

Трябва да знаете, че при тези сведения не става дума за теории, а да се разкажат фактите, отнасящи се за индивидуалности. И когато тези индивидуалности са обединени в братства, от едно и също нещо някой може да очаква едно, друг - друго. Когато се говори за фактите от духовния свят, не е възможно да се търси нещо друго от действия, произхождащи от импулсите на индивидуалностите. Каквото върши един или друг човек, си противоречи също и тук в живота. Говори ли се за теории, не бива да се накърнява законът на противоречието. Говори ли се обаче за факти, ще се види - точно защото се говори за факти, - че много често тези факти от духовния свят си съответстват също толкова малко, колкото делата на хората на физическото поле. Моля, винаги го имайте предвид. Когато се говори за тези неща, не може да се говори за действителности, ако не се отнася до индивидуални факти. Отделните течения трябва да се различават, да се отделят едно от друго.

Това е във връзка с много важен факт, който трябва да осъзнаем преди всичко останало, ако искаме да стигнем до приблизително задоволителни възгледи в настоящето. Това, което ще кажа, е съвсем принципен и значителен факт, макар малко абстрактен, но ние трябва да го разгледаме.

Когато човек иска да си изгради определени възгледи, с право иска отделните части да си съответстват. Той прави това по известен навик, който е напълно правилен, понеже е свързан с най-скъпото душевно и духовно наследство на човечеството от изминалите столетия - монотеизма. Човек иска да доведе всяко преживяване назад до всеобщото единство на основата на света. Това има своето добро основание, но не в посоката, както обикновено вярват хората, а в съвсем друга посока, за която ще говорим следващия път. Днес искам да ви представя важните неща само принципно.

Който пристъпи към света с предпоставката, че всичко трябва да може да се обясни без противоречия, като че ли произлиза от единна мирова основа, ще изживее много разочарования, точно когато по непредубеден начин разглежда света и неговите явления.

Установено е във времената, че всичко, което човекът вижда в света, го разглежда според пасторалния мироглед: всичко води назад до единен божествен праизвор, всичко произлиза от Бог, следователно трябва да се обясни по единен начин.

Но не е така. Не е така и това, което ни заобикаля като световни явления, не произлиза от единен праизвор, а произлиза от различни една от друга духовни индивидуалности. Различни индивидуалности действат заедно за появата на явленията в света, който ни заобикаля. Така е първоначално. За това, което монотеизмът има право, ще говорим следващия път. Но първоначално е така. Трябва да си представим, че щом прекрачим прага на духовния свят, в определен смисъл ще срещнем високо развити отделни, независими индивидуалности. Но тогава не можем да очакваме, че това, което се появява, може да се обясни, като се опираме на единен принцип. Представете си схематично (виж рис., стр. 180), че тук имаме някакво събитие или, да речем, събитията от 1913 г. до 1918 г. Преживяванията на хората, естествено, продължават и в двете посоки. Да, историкът винаги ще бъде изкушен да предположи общ принцип в цялото протичане на събитията. Така обаче не е, а щом прекрачим прага на духовния свят, който може да се прекрачи надолу и нагоре (виж рис., червено), все едно е, в тези събития действат заедно различни индивидуалности, които са независими едни от други (виж рис., стрели). И ако не се съобразите с това, ако навсякъде предполагате единна мирова основа, никога няма да разберете явленията. Едва когато имате предвид, че в това, което в известен смисъл са талазите на събитията, различните индивидуалности работят заедно или едни срещу други, едва тогава ще разберете нещата по правилния начин.

antroposofiq_GA_178_06.jpg?fbclid=IwAR0q

Тези неща са свързани с най-дълбоките тайни на човешкото развитие. И само монотеистичното чувство замъгли този факт през столетията или дори хилядолетията, но те трябва да се имат предвид. Оттам следва, че ако днес човек иска да разбере същността на света, не бива да бърка логиката с абстрактната липса на противоречия. Абстрактната безропотност не може да вирее в свят, в който действат заедно различни независими едни от други индивидуалности. Поради това стремежът към абстрактна липса на противоречия винаги ще води до обедняване на понятията, които няма да могат повече да обхващат цялата действителност. Те могат да обхванат цялата действителност само когато обхващат онзи противоречив свят, който представлява действителността. Това, което се простира пред човека като природа, е произлязло по много своеобразен начин. Също и в природата, във всичко, което човекът нарича природа и обхваща, от една страна, като цялост природните науки, а от друга страна, като служба на природата, природна естетика и др., действат различни индивидуалности. Но от мъдрото мирово ръководство са взети в настоящия цикъл на развитието на човечеството много благодатни мерки по отношение на човека. А именно това, че човекът може да разбира природата с понятия, отнасящи се до единно ръководство, понеже чрез сетивните възприятия той може да изживее от природата само това, което е в зависимост от единното управление. Зад кулисите на природата лежи нещо друго, което се повлиява от съвсем друга страна. Но то бива изключено, когато човекът възприема природата. Така става, че това, което човекът нарича природа, е единна система, но само затова, че е пресята. Доколкото възприемаме със сетивата си, природата същевременно е пресята. Всичко противоречиво в нея е пресято и природата ни се представя като единна система. В момента обаче, когато прекрачим прага и добавим това, което принадлежи към реалността и към обяснението на природата - елементарните духове или влиянията върху човешките души, които се насочат към природата, - в същия момент не сме в състояние да говорим за единна система по отношение на природата, а трябва да разберем, че имаме работа с действията на воюващи едни с други или подкрепящи се взаимно индивидуалности.

В елементарния свят откриваме духове на Земята - гноми; духове на водата - ундини; духове на въздуха - силфи; духове на огъня - саламандри. Всички те са тук. Да, те не са такива, че всичките да биха могли да сформират единна рота. Не е така, а тези различни царства - гноми, ундини, силфи и саламандри - в определен смисъл са самостоятелни; работят не само като членове на една система, а и воюват едни с други. По начало техните намерения нямат нищо общо помежду си, а това, което се поражда, се поражда поради разнообразната общност на намеренията. Познаваме ли намеренията в това, което се представя пред нас, виждаме, че заедно работят например огнените духове и ундините. Но никога не бива да вярваме, че зад тях стои някой, който ги командва. Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система. Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни.

Толкова е странно! Вижте, ако това е човешката мъдрост (виж рис., овал) и в човешката мъдрост имаме живота на мислите, чувствата и волята (три кръга), тогава систематик като Вунд не може да си представи нещо повече от факта, че всичко е една система.

Мисленето, животът на представите води в определен свят (W 1), чувствата - в друг свят (W 2), волята - в трети (W 3). Човешката душа е затова, за да образува единство от това, което в света извън човека, в моментния свят извън човека е триделност, троичност. Всички тези неща трябва да се имат предвид, щом за историческото развитие на човечеството станат важни импулсите, които трябва да се включат в него.

antroposofiq_GA_178_07.jpg?fbclid=IwAR0q

Вече казах128, че всеки период от следатлантската епоха има своята особена задача. В общи линии характеризирах задачата на петата следатлантска епоха, като подчертах, че човечеството в тази епоха трябва да се занимае със злото като импулс в световното развитие. Какво означава това, сме обсъждали по различни начини. Не е възможно другояче, освен ако появяващите се на погрешното място сили, които поради това са станали зли, се овладеят чрез усилията на хората през петата следатлантска епоха за доброто на човечеството, така че то да може да работи с тези сили на злото за доброто на цялото бъдещо световно развитие. Поради това задачата на петата следатлантска епоха ще бъде особено тежка, защото много изкушения предстоят на човечеството. И когато злото постепенно започне да се проявява, човекът, естествено, много повече е склонен да му служи при дадени обстоятелства във всички области, вместо да започне борба, като постави в служба на правилното световно развитие това, което му се представя като зло. Въпреки всичко, това трябва да се направи; до определена степен злото трябва да се постави в служба на доброто, на правилното световно развитие. Без това не може да се навлезе в шестата следатлантска епоха, която ще има съвсем други задачи, а именно да предостави възможност на човечеството преди всичко да живее с духовни импулси, съзерцавайки духовния свят, въпреки че още ще е свързано със Земята. Точно с тази задача по отношение на злото през петата следатлантска епоха е свързано, че може да настъпи един вид лично затъмнение при хората. Знаем, че от 1879 г. най-близкостоящите до човека духове на мрака, принадлежащи към царството на ангелите, се подвизават в света на хората, понеже са отблъснати от духовния свят и действат вътре в човешките импулси, намират се вътре в тях. Вече казах, че точно затова, че така близкостоящи до човека същества по невидим начин действат между хората и заради намесващите се сили на злото човекът е възпрепятстван да признае духовното с разума си - понеже това е във връзка със задачата на петата следатлантска епоха, - поради това в тази пета следатлантска културна епоха ще има много възможности за мрачни заблуждения и др. В определен смисъл през петата следатлантска епоха човек трябва да направи усилие да обхване духовното чрез своя разум. Поради това, че духовете на мрака са победени през 1879 г., все повече духовна мъдрост ще може да протича от духовните светове надолу. Само ако духовете на мрака биха останали горе в духовните царства, щяха да са пречка за това протичане надолу, което занапред не могат да възпрепятстват, но могат да създават заблуждения, които да помрачават душите. А какво се използва за помрачаването, отчасти вече описахме. Описахме какво се е направило, за да се попречи на хората да възприемат духовния живот.

Всичко това не бива да бъде повод за оплаквания или нещо подобно, а за засилване на усърдието и енергията в човешката душа, стремяща се към духовното. И ако в тази следатлантска епоха хората постигнат това, което може да се постигне чрез преобразяването на злото в добро, същевременно ще постигнат и нещо огромно, тогава петата следатлантска епоха ще узнае нещо велико за развитието на човечеството, ще го знае много по-добре от предишни или следващи епохи. Христос се появява чрез Мистерията на Голгота през четвъртия културен период от следатлантската епоха, но човешкият разум може да го осъзнае едва през петия културен период от следатлантската епоха. През четвъртия следатлантски културен период хората можеха да разберат, че в Христовия импулс имат нещо, което ги извежда като души отвъд смъртта. Това е станало достатъчно ясно чрез павликянството. Но за развитието на петия следатлантски период ще настъпи нещо още по-значително, в което човешките души ще разберат, че в лицето на Христос имат помощта, чрез която да преобразуват силите на злото в добро. Но има нещо, свързано с тази особеност на петия следатлантски период (1413 - 3573), което човекът всеки ден наново трябва да осъзнава и да не забравя, макар че е доста склонен да го забравя, т. е. че в това пето следатлантско време трябва да стане борец за духовността и да усети, че силите му отпадат, ако непрекъснато не държи юздите им и не ги пришпорва за завладяването на духовния свят. В този пети следатлантски период в най-висока степен се касае за човешката свобода. Човекът трябва да понесе това. И в определен смисъл всичко, засягащо хората през този пети следатлантски период, трябва да се разглежда така, че да се има предвид идеята за човешката свобода. Отслабнат ли силите на човека, всичко би могло да се превърне в зло. Той не бива да бъде воден като дете в този пети следатлантски период. Определени братства, които в известен смисъл си поставят за идеал да ръководят хората като деца, както са били ръководени в третия и четвъртия следатлантски културен период, не правят правилното. Те съвсем не правят това, което всъщност трябва да се прави за развитието на човечеството - хората да се насочват към духовния свят така, че приемането или отблъскването на духовния свят да бъде предоставено на човешката свободна воля. Това постоянно трябва да се осъзнава от всеки, който говори за духовния свят през петия следатлантски културен период. Поради това определени неща в този пети следатлантски културен период могат само да бъдат казани, но казването сега е също толкова важно, както нещо друго е било важно в предишните епохи. За това искам да ви дам един пример. Споделянето на истини в нашето време, ако мога да говоря така тривиално, изнасянето на истини е най-важното. Хората трябва да се съобразяват с тях, като изхождат от свободата си. По-далеч от лекцията, от споделянето на истините не бива всъщност да се отива. Останалото трябва да последва по свободно решение; така да последва, както следват нещата, които се взимат като решения въз основа на импулсите на физическия план. Това се отнася и за нещата, които в определен смисъл могат да се насочват и ръководят единствено от самия духовен свят. Ще се разберем по-добре, когато преминем към детайлите. Още през четвъртия следатлантски културен период е така, че други неща са се взимали под внимание, а не само простото слово, простото споделяне. Какво се е взимало тогава под внимание? Нека разгледаме един случай. Островът, който днес се нарича Ирландия, има доста своеобразности. Този остров Ирландия се отличава с някои неща от останалата част на Земята. Всяка област на Земята се отличава от другите, това не е нищо особено, но днес искам да изтъкна сравнително голямата разлика между Ирландия и други области на Земята. Можем да се върнем назад в развитието на Земята, както вече знаете от моята книга «Въведение в тайната наука», и да констатираме различни влияния, различни явления в това, което като факти може да се свали от духовния свят. От «Въведение в тайната наука» знаете как стоят нещата, когато човек се върне до това, което се нарича лемурска епоха, какво се случва там от лемурската епоха насам, как са се развили различните неща.

Вчера обърнах вниманието към това, че цялата Земя трябва да се взима като един организъм, но различните територии имат различни излъчвания и влияния върху обитателите си. Тези излъчвания имат особено влияние върху двойника, за когото вчера споменах на края на лекцията. В Ирландия е така, че хората, които са я познавали в по-старите времена, описват цялото й своеобразие в приказки и легенди. Известна е една езотерична легенда, описваща същността на Ирландия в земния организъм. В нея се разказва, че някога човечеството е изгонено от рая, понеже Луцифер изкушил хората и сега те са разпръснати по целия останал свят. Но този останал свят съществува по времето, когато човечеството е изгонено от рая. Следователно раят с Луцифер в него се различава - така се казва в тази приказка, в това легендарно изложение - от останалата Земя, където е отишло човечеството. Ирландия не принадлежи в същия смисъл към останалата Земя, понеже преди Луцифер да влезе в рая, върху Земята било създадено отражение на рая и това отражение е Ирландия.

Разбирате ли добре? Значи Ирландия е това парче Земя, което няма общо с Луцифер, няма отношения с него. Онова, което е трябвало да бъде отделено от рая, за да се появи неговото земно отражение, трябвало да попречи на Луцифер да влезе в рая. Следователно Ирландия е била възприемана в тази легенда така, че най-напред представлява отражение, отделена от рая част, която трябва да попречи на Луцифер да влезе в рая. След като Ирландия е отделена от рая, Луцифер може да влезе в него.

Тази езотерична легенда, която така бегло ви представям, е много хубава. За много хора тя е била обяснението за съвсем особената задача на Ирландия през различните столетия. В първата мистерийна драма, която написах, откривате това, което толкова много се разказва: как християнизирането на Европа е тръгнало от ирландските монаси. Когато Патрик129 въвежда християнството в Ирландия, нещата стоят така, че християнството там води до голяма благочестивост. Тълкувайки по друг начин току-що споменатата легенда, по времето, когато силите на европейското християнство в неговите най-добри импулси произлизат от Ирландия, която гърците наричали «Ирне», а римляните «Иверния», тя е наричана от посветените с любов към християнството «Остров на светиите», заради благочестивостта, царяща в християнските манастири. Това е във връзка със силите, за които говорих, териториалните сили, издигащи се от Земята и обхващащи двойника, които за Ирландия са най-добрите.

Вие ще кажете: Тогава би трябвало в Ирландия да се намират най-добрите хора. Да, но по света не е така. Във всяка област пристигат и други, имат поколения и т. н. Следователно не е така, че човекът да е само резултат от късчето Земя, на което стои. Възможно е характерът на хората да противоречи на това, което се издига нагоре от Земята. Не бива това, което наистина се развива в човека, да се прибави като характеристика на земния организъм, отнесен към определена територия. Тук човек отново ще навлезе само в света на илюзиите.

Но днес може да се каже нещо като това, което сега ви подчертах, че Ирландия е съвсем особена почва. От такива предания би трябвало между многото фактори да изпъкне един фактор, който днес по плодоносен начин може да доведе до социално-политически идеи. Би трябвало да се съобразяваме с такива фактори. Това, което казах за Ирландия, е един фактор, човек трябва да се съобразява с такива фактори. Всичко това трябва да се събере и да стане наука за формиране на човешките отношения на Земята. Преди това да стане, няма да има добро по отношение на изграждането на обществените отношения. Това, което може да се каже, като се изхожда от духовния свят, би трябвало да се влее в мерките, които се вземат. Затова в публичните лекции130 казах, че е важно всички, които имат общо с обществени дела, държавници и т. н., да се запознаят с тях, защото само чрез това ще могат да овладеят действителността. Но те не го правят, преди всичко не са го направили досега. Но то е необходимост.

Днес съответно на задачите на петия следатлантски културен период става въпрос за казването, за съобщаването, защото преди казаното да се превърне в дела, трябва да се вземат решенията така, както се взимат от импулсите на физическото поле. В предишните времена е било по-различно, тогава е можело да се направи още нещо.

В определен момент от третия следатлантски период известно братство нарежда да се изпратят голям брой коло-нисти от Мала Азия на остров Ирландия. При това заселените там колонисти произхождат от същата област, от която произхожда по-късно философът Талес131. Прочетете в моята книга «Загадки на философията»132 за философията на Талес. Той произхожда от същата област, макар и по-късно, едва в четвъртия следатлантски период. Но от обкръжението, от цялата духовна субстанция, от която произлиза по-късно философът Талес, посветените изпращат още по-рано колонисти в Ирландия. Защо? Понеже познават своеобразността на такава област на Земята, каквато е Ирландия. Те познават това, което е загатнато с езотеричната легенда, за която ви разказах. Те са знаели, че силите, излъчващи се от Земята през почвата на Ирландския остров, действат върху хората така, че човекът бива по-малко повлияван от интелектуалността, егоизма и решителността. Посветените, които изпращат колонисти, много добре са знаели и избират хора, които поради своите особени кармични заложби изглеждат подходящи да бъдат изложени тъкмо на влиянията на остров Ирландия. В Ирландия и днес има потомци от онова древно население, което някога е присадено от Мала Азия и е трябвало да се развие така, че да не се прояви ни най-малката интелектуалност, разум и решителност, но за сметка на това да се култивират определени особени способности на душевността.

Така от дълго време е подготвяно това, което се проявява в Ирландия като миролюбиво разпространение и славно развитие на християнството, от което по-късно се излъчва християнизирането на Европа. От дълго време е било подготвяно това. Съотечествениците на по-късния Талес изпращат там хора, подходящи да станат монаси, които да могат да действат по начина, който ви показах. Много такива неща се правят в древните времена и когато ги намерите днес в екзотеричната история, описани от неразумни историци - които естествено могат да имат много ум, защото умът днес се намира и на улицата, - когато прочетете сведения за колонизациите на древните от такива историци, винаги трябва да сте наясно, че при такова колонизиране действа дълбока мъдрост, то е насочвано и водено, като се е имало предвид това, което следва да стане в бъдеще, като в онова време са се съобразявали със своеобразието на земното развитие.

Това е друг начин да се разпространи духовната мъдрост в света. Този, който поема правилния път днес, не бива да го прави така, не бива да разпръсва по света хората срещу волята им, да им предписва нещо, а така да действа, че да каже на хората истината и те сами да се съобразяват с нея.

В това виждате показан съществен напредък от третия, четвъртия към петия следатлантски културен период. Такъв факт трябва много добре да се вземе под внимание. Трябва да се знае как е необходимо този импулс на свободата да протече през всичко, което се прави през петия следатлантски културен период. Защото именно срещу тази свобода на човешката душевност се опълчва онзи противодействащ дух, за когото говорих вчера като за един вид двойник на човека, придружаващ го от известно време преди раждането до смъртта, но който трябва да напусне човека в момента на смъртта му. Когато човек стои под такова влияние, което непосредствено е свързано с двойника, се проявява всичко възможно, което може да се прояви през този пети следатлантски културен период, но което не е подходящо за петият следатлантски културен период, т. е. да се даде възможност на човека да реализира задачата си така, че в борбата със злото до известна степен да може да се извърши преобразяването на злото в добро.

Помислете какво всъщност стои зад всички тези неща, в които е поставен човекът на петия следатлантски културен период. Отделните факти трябва да се разгледат в истинската светлина; те трябва да бъдат разбрани. Защото там, където действа двойникът, за когото говорих вчера, там се действа против същинската тенденция на петия следатлантски културен период. Само че в този пети следатлантски период човечеството не е стигнало дотам, правилно да разглежда фактите; особено през тези тъжни три години човечеството съвсем не бе в състояние по някакъв начин правилно да разглежда фактите.

Вземете един привидно далеч лежащ факт от това, което обясних. Фактът, който искам да ви покажа, е следният. В голям железодобивен завод е трябвало десетки тонове желязо да бъдат натоварени на товарни вагони. За това, естествено, са ангажирани определен брой работници. Седемдесет и пет мъже трябвало да работят и се установява, че всеки може да натовари дванадесет и половина тона на ден; следователно 75 човека по 12,5 тона на ден.

Един мъж, който повече се вслушва в двойника вместо в това, което трябва да се извоюва за човешката душевност в смисъла на напредъка на човечеството през петия следатлантски период, един такъв човек е Тейлър133. Той пита първо фабрикантите, дали не мислят, че отделният работник може да натовари повече от 12,5 тона на ден. Фабрикантите мислят, че един работник би могъл да натовари най-много 18 тона.

Тогава Тейлър казва: Нека да изпробваме.

Той тръгва заедно с работниците, за да експериментира. Чрез това машинното естество се пренася в човешкия социален живот. Започва експериментирането с хората. Той изпробва дали наистина е така, както казват практичните фабриканти, че човек може да натовари най-много 18 тона на ден. Устройва паузи, които според физиологията пресмята така, че хората да съберат в тези паузи тъкмо толкова сили, колкото преди това са изразходвали. Установява се, разбира се, че при един е възможно едно, при друг - друго. Тогава той прилага аритметични методи. Знаете, че те се прилагат в механиката, при хората не могат да се приложат, понеже всеки човек има своето право на съществуване, но Тейлър прилага аритметични средства, това означава, че избира онези работници, които общо взето използват по-рационално паузите, и им разрешава тези рационални паузи. Другите, които не могат да възстановят силите си в тези паузи, просто са изхвърлени. Тогава се установило, че когато по този начин се експериментира с хората, ако избраните чрез селекция напълно се възстановят в паузите, могат да натоварят всеки поотделно по 47, 5 тона. Върху работниците се прилага механизмът на дарвиновата теория: неподходящите се изхвърлят, подходящите се избират чрез селекция. Подходящи са тези, които чрез съответното използване на паузите могат да натоварят не 18 тона, както преди се е предполагало, а максимум 47,5 тона. Чрез това също и работниците били удовлетворени, защото така се пести невероятно много и чрез това се увеличило заплащането на всеки работник с 60 процента. Така подходящите в борбата за съществуване, избраните чрез селекция, се правят доволни хора. А другите, неподходящите, нека да гладуват!

Това е началото на един принцип! Такива неща малко се вземат под внимание, защото не се осветляват, като се имат предвид големите взаимовръзки. Но те трябва да се разглеждат от тази страна. Засега е само прилагане на неправилни естественонаучни представи върху човешкия живот. Импулсът остава и се прилага върху нещата, които се появяват през петия следатлантски културен период като окултни истини. Дарвинизмът не съдържа окултни истини. Неговото приложение обаче би довело наистина до големи безобразия - прилагане на дарвинистическите възгледи по отношение на непосредственото експериментиране с хора. Но когато към това наистина се прибавят окултни истини, както те трябва да се разкрият в течение на петия следатлантски културен период, по този начин се печели чудовищна власт над хората, но само чрез това, че винаги се избират най-подходящите. Но ще бъдат избирани не само най-подходящите, а чрез това, че се търси определено окултно откритие, за да се направят подходящите все по-подходящи, ще се стигне до чудовищно използване на властта, което ще бъде противопоставено на добрите тенденции на петия следатлантски културен период.

Исках да покажа такива взаимовръзки, каквито сега ви представих, за да видите как изглежда началото на обхващащи бъдещето намерения, и как тези неща трябва да се осветлят от определени по-висши гледни точки. Нашата бъдеща задача ще бъде следващия път да посочим три до четири истини, до които трябва да стигне петият следатлантски културен период. При това ще бъде показано как може да се злоупотреби с тези истини, когато не се приложат в смисъла на правилните добри тенденции на петия следатлантски културен период, а когато предимно изпълняват условията на двойника и са представлявани чрез братства, искащи да поставят друго същество на мястото на Христос.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder