БЕЛЕЖКИ

*1. Първата световна война 1914-1918

*2. Гьотеанумът е съвременен мистериен център, изграден по проект на Рудолф Щайнер в Дорнах, Швейцария, южно от Базел. Името "Гьотеанум" идва не само от преклонението на Щайнер към Гьоте, чието творчество е обект на първите му научни разработки, но и поради обстоятелството, че Щайнеровият светоглед е органически свързан с Гьотевия път на познание.

Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен. По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво. През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи.

През Март 1924 в продължение на три дни Р. Щайнер подготвя пластилинов модел на Втория Гьотеанум в мащаб 1:100. Тържественото откриване става през 1928. Сградата е построена изцяло от бетон, който за времето си е почти непознат строителен материал. Органично-пластичните форми както на Първия, така и на Втория Гьотеанум не са израз на архитектурно въображение, а са непосредствено извлечени от свръхсетивния свят, също както самото антропософско познание. Оттогава Гьотеанумът е седалище на Единното Антропософско Общество и Свободния Университет за Духовна наука.

*3. Рудолф Щайнер "Вътрешната същност на човека и на живота между смъртта и новото раждане", 8 лекции, Виена, 1914. (Събр.Съч. № 153)

*4. Точно описание на имагинативното мислене може да се намери в "Как се постигат познания за висшите светове" гл.2 (Събр. Съч № 10) и "Въведение в Тайната наука" гл.5 (Събр.Съч. № 13)

*5. Владимир Александрович Сухомлинов, 1848-1926, руски министър на отбраната, привлечен по-късно под отговорност, заедно с външния министър Сазонов и ген. Янушкевич, поради прибързаната мобилизация на руската армия на 29. Юли 1914, започнала въпреки недвусмислената заповед на Александър ІІ.

*6. Според антропософската Духовна наука, от средата на Лемурийската епоха, в еволюцията на човека и Земята се намесват онези свръхсетивни сили, или Същества, които Библията представя под образа на Змията. Рудолф Щайнер ги нарича луциферически Същества или накратко Луцифер. През Атлантската епоха в еволюцията се намесват коренно различни свръхсетивни Същества, които Библията описва като Сатана. Рудолф Щайнер ги назовава "ариминически Същества" или Ариман терминът идва от древно персийското божество на мрака Ангра.

Проблематиката на съвременния човек до голяма степен се корени в неразпознаването на тези сили (виж схемата). "Културата изисква ариманизиране, само че човекът трябва да постави ариманическите сили на тяхното място и да не им позволява да се намесват по един смущаващ, трагичен начин в неговото мислене, в неговите имагинации, инспирации и интуиции." Изграждането на духовни възприемателни органи, съзнателното изживяване на Мистерията на Голгота и приемането на Христовия Импулс са основните помощни средства за хармонизирането, и в крайна сметка за спасението на тези Същества, които имат не само отрицателен, но и положителен принос в еволюцията на човека.

Луцифер                                                   Ариман

Воля                               Чувства                              Мисли

                                    Уравновесяване

Симпатия                                                                   Антипатия

Страсти                                                                       Заблуждения

Фантазиране                                                                Догматизъм

Бягство от отговорност                                              Борба за власт

Революционно-войствен                                            Консервативно-миролюбив

Абсолютизира "правата"                                             Абсолютизира "задълженията"

Анархизъм                                                                    Държавен монополизъм

Космополитизъм                                                           Национализъм

Поезия, Музика                   Живопис                          Архитектура, Пластика

Религиозни движения                                                   Финасова власт

"Отказ от инкарнация"                                               "Живот в една единствена инкарнация"

Изкуствено разширяване                                                 Висши технологии

на съзнанието, наркомании

Възпламенява                                                                   Изсушава

Треска, фебрилни състояния                                         Склероза

*7. На 1 Август папа Бенедикт XV отправя апел за мир към правителствата на воюващите страни.

*8. Още с първите си опити да разшири познанието ни за човешкото същество антропософията обръща внимание, че всъщност човекът се състои от четири съставни части:

Физическо тяло неживо, веществено, "минерално"

Етерно тяло или "жизнено тяло", "растително"

Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, "животинско"

Азова организация лежи в основата на индивидуалните, духовни "човешки" качества

Взаимодействието между тези съставни части в човешкия организъм намира израз именно в неговото функционално морфологично троично устройство, включващо:

1. Нервно-сетивната система носител на мисленето.

2. Ритмична система носител на чувствата.

3. Системата "веществообмен-крайници" носител на волята.

*9. Според антропософската Наука за Духа, сегашната планета "Земя" е минала през три планетарни състояния, на всяко от които се развива и съответната степен на човешкото съзнание.

1. Старият Сатурн (трансово съзнание)

2. Старото Слънце (спящо съзнание)

3. Старата Луна (сънищно или образно съзнание)

4. Земя (будно или предметно съзнание)

5. Бъдещ Юпитер (имагинативно съзнание)

6. Бъдеща Венера (инспиративно сьзнание)

7. Бъдещ Вулкан (интуитивно съзнание)

Планетарното състояние "Земя" включва седем епохи:

1. Полярна епоха

2. Хиперборейска епоха

3. Лемурийска епоха

4. Атлантска епоха

5. Следатлантска епоха

6. Шеста епоха предстояща

7. Седма епоха предстояща

На свой ред Следатлантската епоха се състои от седем културни епохи:

1. Първа следатлантска културна епоха (Древноиндийска) 7227-5067 пр. Хр.

2. Втора следатлантска културна епоха (Древноперсийска) 5067-2907 пр.Хр.

3. Трета следатлантска културна епоха (Египетско-халдейска) 2907-747 пр. Xp.

4. Четвърта следатлантска културна епоха (Гръцко-римска) 747 пр. Хр.1413 сл.Хр.

5. Пета следатлантска културна епоха (Съвременна) 1413-3573

6. Шеста следатлантска културна епоха  3573-5733

7. Седма следатлантска културна епоха  5733-7893

*10. Якоб Бьоме, 1575-1624 обущар в Гьорлиц и забележителен мистик, "Аврора и изгряващата утринна заря", Издателство "Христо Ботев", 1995

*11. Йохан Валентин Андреа, син на лутерански пастор, роден през 1586 във Вюртенберг. След 1610 пътува из Европа като член на езотерично общество. Последовател на херметизма. През 1614 е ръкоположен за свещеник в градче недалеч от Щутгард, където преживява спокойно Тридесетгодишната война (1618-1648).

*12. Удроу Уилсьн, 1865-1924, Президент на САЩ 1913-1922

*13. Лойд Джорж, 1863-1945, Министър-председател на Англия 1916-1922

*14. Херман Бар, 1863-1934, австрийски поет и писател.

*15. Антропософското Движение има своите първоизточници в духовния свят, а своите проявления тук, на Земята.

Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителства и членове,обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Рудолф Щайнер нарича "антропософски импулс". След Коледното събрание през 1923-1924 в Дорнах, Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло.

В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthroposophische Gesellschaft, Postfach 134, СН 4143 Dornach). Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и антропософска периодика.

От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в "Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр. Съч. № 231 № 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.

Атропософско Дружество "Рудолф Щайнер" Стара Загора 6000 ул. "Отец Паисий"  87 Б ет,6 тел. 042/5-97-94

Антропософско Дружество "Михаил" София 1000 ул. "Цар Симеон" 55, тел. 02/983-11-44

Антропософско Дружество "Рудолф Щайнер" София 1336 ж.к. "Люлин", бл. 611, вх. Г, ап. 91, тел. 02/24-62-91

Антропософско Дружество "Изис София" София 1463 п.к.152

*16. Виж Рудолф Щайнер -, Християнството като мистичен факт и Мистериите на древността (Събр.Съч. № 8 )

*17. Рикарда Хух, 1864-1947

*18. "Загадките на философията" Събр.Съч.№18. Нередактираният български превод на Димо Р. Даскалов е на разположение на читателите в библиотеките на Антропософските Дружества.

*19. Едуард фон Зюс, 1831-1914, австрийски геолог

*20. Франц Брентано, 1838-1917, католически свещеник, отличен от Църквата през 1873, професор по философия във Виена.

*21. Рудолф Щайнер, "Върху загадките на душата" (Събр.Съч № 21)

*22. Макс Десоар, 1867-1947, професор по философия в Берлин

*23. Леонард Дарвин, 1850-1943

*24. Елементарният свят е част от "висшите светове",описани най-вече в "Теософия". (Събр. Съч.№ 9) и "Въведение в Тайната наука" (Събр. Съч. № 13). Тези описания претърпяват известна промяна още в "Прага на Духовния свят" (Събр.Съч. № 17) и изнесения по същото време лекционен цикъл "Тайните на Прага" (Събр. Съч. № 147), като акцентът пада върху това, че "свръхсетивните светове" могат да станат обект на познание още по време на земния живот на човека. "Душевният свят" от "Теософия" е идентичен с по-късното казване "елементарен свят".

*25. В своята "Тайна Наука"(Събр.Съч. № 13) Рудолф Щайнер обозначава висшите Йерархии, към които принадлежат Елохимите, по следния начин: (вдясно са имената им според езотеричното християнство)

1. Серафими Духове на Любовта

2. Херувими Духове на Хармонията

3. Престоли Духове на Волята

4. Господства (Кириотетес) Духове на Мъдростта

5. Сили (Динамис) Духове на Движението

6. Власти (Ексузиаи, евр.: Елохими) Духове на формата.

7. Архаи Духове на Личността.

8. Архангели Духове на Огъня.

9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).

Рудолф Щайнер често говори за тези Същества, като ги групира в:

Първа Йерархия: Серафими, Херувими, Престоли.

Bтopa Йерархия: Господства, Сили, Власти.

Tpeтa Йерархия: Архаи, Архангели, Ангели

Йерархията на Архангелите включва

1. Орифиил с период на действие от: 200г. пр.Хр. до 150 сл. Хр

2. Анаил      150 до 500

3. Захариил    500 до 850

4. Рафаил 850 до 1190

5. Самаил 1190 до 1510

6. Гавраил    1510 до 1879

7. Михаил          1879 до 2300

*26. Немислимо е, ако човек започне макар и едно бегло изучаване на антропософията, да не си зададе въпроса: Какво представлява ясновидството? Под това понятие Рудолф Щайнер разбира способността да се възприема духовният свят под формата на образи. През древните културни епохи, още преди понятийното мислене и опиращото се на него днешно съзнание, сумрачното, или смътно ясновидство,е представлявало природно качество, присъщо на всички хора. Дори и днес в изолирани случаи то може да се наблюдава в примитивни племена и народи, а в отделни случаи като атавизъм и сред отделни представители на европейския свят.

Това естествено, или природно ясновидство се осъществява в областта на имагинативните възприятия и не трябва да се смесва със съответните им степени на Посвещение. Наред с имагинативното познание, съвременното Посвещение изисква да бъдат развити и следващите две степени на свръхсетивното познание: Инспиритивното и интуитивното.

В предхристиянските епохи често пъти ясновидството е съществувало отделно от Посвещението. С други думи, даден човек би могъл да е ясновидец, но не и Посветен: От друга страна Посветеният, за да прониква в духовния свят, не винаги е бил длъжен да притежава ясновидство. Днес тази природна дарба, която съвсем закономерно е угаснала в хода на еволюцията, трябва да бъде отново извоювана чрез определени упражнения, протичащи при ясно и будно сьзнание. Ясновидство и Посвещение отново се приближават едно към друго, но на качествено ново равнище от човешката еволюция.

От "биологична" гледна точка ясновидството е свързано със световно историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се "разширява": То вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло. Ето защо все повече хора ще имат опитности "вън" от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите "екстрасензорни" феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръхсетивното познание.

На старото, смътно ясновидство, Рудолф Щайнер противопоставя съвременни методи за окултно обучение, при което човек може да постигне така нареченото "екзактно ясновидство", или "изследователско ясновидство". То позволява на ученика да има възприятия в духовните светове при ясно и будно съзнание, а не в "транса", характерен за старото Посвещение.

*27. Същата история срещаме и у Плутарх в "Животът на Кимон", гл.18

*28. Виж Тит Ливий, "Римска история", 1 книга, 19 глава

*29. Виж Бел. 10.

*30. Четиристотин години от началото на Реформацията. На 31 Октомври 1517 Мартин Лутер заковава своите 95 тези върху вратата на църквата във Витенберг.

*31. Виж Рудолф Щайнер, "Как се постигат познания за висшите светове"(Събр.Съч. № 10), последните две глави от книгата.

*32. Виж Рудолф Щайнер "Теософия" (Събр.Съч. а 9), гл. 4

*33. Рудолф Кийлен, 1864-1922, шведски историк и държавник

*34. Алберт Шефле, 1831-1903, австрийски социолог

*35. Виж Бел. 25.

*36. Хенри Лихтепбергер, 1864-1941

*37. Владимир Соловьов 1853-1900, руски поет и философ

*38. Ариманическата школа (наричана още "подземна" или "подсетивна") е създадена през 15 век като един вид отговор от страна на Ариман спрямо "свръхсетивната Михаилова школа. При свръхсетивната Михаилова школа сме изправени пред едно духовно събитие, което обединява в областта на Слънцето определени свръхсетивни Същества от Йерархията на Ангелите, Архангелите, както и неинкарнираните човешки души, чиято Карма ще им позволи да се включат по-късно в Антропософското Движение.

Ариманическата школа, чиито първи прояви във физическия свят са ислямът и книгопечатането, подготвя материалистическото светоусещане на днешното човечество, изразяващо се в подчертан интелектуализъм, разцвет на банковото дело и индустриализацията, подем на откривателството в областта на материалния свят. Р. Щайнер говори за "грандиозни магически изкуства", за "технологическо магьосничество", към което бихме могли да причислим някои съвременни открития като новите енергийни източници, тоталния компютърен контрол, трансплантацията на органи,генното инженерство и т.н.

*39. Фридрих Вилхем Вебер, 1813-1894

*40. Давид Фридрих Щраус, 1808-1874, философ и теолог

*41. Включена в Събр. Съч. № 72 "Свобода-Безсмъртие-Социален живот"

*42. Над човека се издигнат Йерархиите на Ангели, Архангели, Архаи и т.н. всички те са по-съвършени от човека. Но има и такива свръхсетивни Същества, които не разполагат с физическо тяло и са на по-низши еволюционна степен от тази на човека. Те живеят в елементарния или "етерен" свят, който за нашата планета има същото значение, каквото има нашето етерно тяло за нашето физическо тяло. Р. Щайнер нарича тези Същества "елементарни Духове" или "природни Духове, макар че подобни имена са "крайно неподходящи". Елементарните Духове нямат свой Аз и са лишени от морална отговорност. Те действуват по-скоро автоматично, най-вече в четирите елемента на Земята. Гномите в елемента "земя", Ундините в елемента "вода", Силфите в елемента "въздух" и Саламандрите в елемента "огън".

Народните легенди имат предвид същите тези Същества, когато говорят за "джуджета", "коболди",,феи", "елфи" и т.н. В древните епохи на инстинктивното ясновидство хората непосредствено са възприемали тези Същества в природните царства.

*43. Луи Клод де Сен-Мартин, 1743-1803

*44. В случая под този термин следва да се разбира ритмичната система на човека, съсредоточено в гръдната област,откъдето идва и другата образна представа за тази система: човекът-гърди (Brustmensch), която е подробно описана в "Антропософията като космософия" II част (Събр. Съч. № 208), лекция от 28 Октомври 1921.

Идеята за "троичното устройство на човека (част от което представлява ритмичната система) е загатната от Р, Щайнер най-напред през 1917 г. в книгата му "Върху загадките на душата" (Събр. Съч.№ 21): Там са описани:

а) нервно-сетивната система: носител на мисленето

б) ритмичната система: носител на чувствата

в) двигателно-веществообменната система: носител на волята,

По този начин за пръв път в историята на човечеството става възможно действителното обхващане на съотношението между "тяло" и "душа" Неизмеримото значение на това откритие ще бъде разбрано едва в бъдеще, когато на "троичното устройство" ще се гледа като на единствено възможната основа за съществуването на анатомията, физиологията и психологията.

Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот. Държавата, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чиито сместване винаги ще води до един или друг вид деформация.

1. Силите на икономическия живот: Братството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на икономиката.

2. Силите на духовния живот: Свободата може и трябва да се осъществява единствено тук в областта на духовния живот.

3. Силите на правовия живот: Равенството може и трябва да се осъществява единствено тук, в областта на правовия живот.

Днес според Р. Щайнер истинският еволюционен импулс на Средна Европа е не в областта на изкуството, религията или науката, а в жизнеспособността на идеята за "троичния социален организъм" и във волята за нейното осъществяване.

*45. Алфред Брем, 1829-1884, пътешественик и зоолог.

*46. Д-р Роман Боос, 1889-1952, социолог, писател и лектор. Поддържа идеята на Р. Щайнер за "троичното устройство на социалния организъм"

*47. Адолф Келер, род. 1872, протестантски теолог

*48. С израза "гьотеанизъм" Р. Щайнер обозначава Гьотевия път на познание и неговата творческа продуктивност. Гьотеанизмът е пълна противоположност на постулатите, издигнати от Емануил Кант. Според Р. Щайнер "тоталността на обекта" е възможна само при равностойното участие на мисленето и възприятието. Гьоте постига едно своеобразно усилване на същественото по този начин познание до степен, че то добива образен характер.

Гьотеанизмът е не само опазване, но и продължение на Гьотевото дело. Рудолф Щайнер не само получава един вид наследство, но към него той прибавя нови принципи за изучаване на свръхсетивния свят, за който Гьоте е имал само далечно предчувствие "Историческият Гьоте може би щеше да ги отхвърли, но", както казва Р. Щайнер, "по-вероятно е, че пребиваващата в духовния свят индивидуалност на Гьоте,би се съгласила с тях."

*49. Освалд Марбах, 1810-1890

*50 "Бхагавад Гита н Посланията на апостол Павел" 5 лекции в Кьолн, 1912, Събр. Съч. № 142

*51. Фритц Миутнер, 1849-1923

*52. Морис Метерлинк, 1862-1949, белгийски поет и писател

*53. Франсиз Делези, род. 1873, френски писател

*54. Раймонд Поанкаре, 1860-1934, президент на френската република от 1913 до 1920, известен с антигерманската си политика.