Б Е Л Е Ж К И

*1. Съдържа се в "Goethes Naturwissenschaftliche Schriften" (Гьотевите природонаучни съчинения), 5 тома, издадени и коментирани от Рудолф Щайнер в "Kurschners Deutsche National-Literatur", Събр. Съч.  № 1a-е, фототипно издание, Дорнах, 1975; т. V: "Sprüche на Prosa" (Мъдрости в проза), стр. 360. През 1913 г. Изразът е избран за мото към устава на Антропософското Общество.

*2. Й. В. Гьоте. Фауст", преведе в стихове Димитър Статков, второ преработено издание, изд. "Народна култура", София, 1962, стр. 111.

*3. Rudolf Kjellen, "Die Ideen von 1914. Eine weltgeschichtliche Perspektive" (Идеите на 1914. Една световно-историческа перспектива), Лайпциг, 1915.

*4.Стария режим (френ.), тоест монархическото управление във Франция преди 1789 г.  

*5 Rosa Mayreder (1858-1938), "Kriegsphasen" (фази на войната). В "Интернационале рундшау", Цюрих, 1916, стр.  648 сл. За Роза Майредер срв. Rudolf Steiner, "Mein Lebensgang" (Моят жизнен път), Събр. Съч.  № 28 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), както и "Briefe 1, 1881-1891" (Писма), Дорнах, 1955.

*6. Например в Мюнхен на 18 Март 1916 г. в "Mitteleuropa zvyischen Ost und West" (Централна Европа между Изтока и Запада), Събр. Съч. № 174а (Събрани съчинения, Дорнах, 1971) и в Берлин на 28 Март 1916 т. в "Gegenwartiges und Vergangenes" (Настояще и минало), Събр.  Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962).

*7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика. Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война. Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison,  "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897). Преиздадена по време на световната война в Теософската издателска къща Лайпциг: "Една могъща империя, която с деспотично управление споява известен брой регионални общности Русия. Остатъците от едно кралство Полша, чиято единствена свързваща сила се крие в религията й и която при все това накрая пак ще бъде включена в руската империя. Редица народности, потискани от чуждоземни турци, са отхвърлили игото и изкуствено са утвърдени в малки държави, чиято независимост ще изтрае най-много до следващата европейска война... Руската империя трябва да загине, за да може руският народ да оцелее, а осъществяването на мечтите на панславистите ще възвести, че шестата арийска подраса е повела свой собствен интелектуален живот."

*8. Цитирано по 8. Rado, "Der Sturz des Zarismus" (Свалянето на царизма), Лайпциг, 1915

*9. Никола Пашич (1846-1926), от 1903 г. до смъртта си виден държавник на Сърбия. 

*10. Цитирано по S. Rado, пос. съч. стр. 16 сл.

*11. "Aus dem Leben des Кonigs Karl von Rumanien" (Из живота на румънския крал Карол), записки на един свидетел, 4 тома, Щутгарт, 1894-1900.

*12. Николай Николаевич (1856-1929), велик княз, вуйчо на последния цар, до 1915 г. главнокомандващ руската армия. Цитирано по S. Rado, пос. съч., стр. 20. 

*13. Александър Михайлович Горчаков (1798-1883), княз, от 1856 външен министър, 1862-1882 министър-председател. Руско-турската война трае от Април 1877 до Март 1878 г. (Санстефански мирен договор). Писмото на Александър II до крал Карол е цитирано по S. Rado, пос. съч. стр. 22. 

*14. Експортните цифри са цитирани по Sir Roger Casement,  "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге und andere Aufsatze" (Ирландия, Германия и свободата на моретата и други статии), Мюнхен, 1916, стр. 129.

*15. Dr. Jakob Ruchti "Zur Geschichte des Kriegsausbruchs. Nach dеn amtlichen Akten der Kooniglich Großbritannischen Regierung dargestellt"(Към историята на избухването на войната. Представена според официалните документи на Кралското великобританско правителство), Берн, 1916.  Второто издание (Берн, 1917) е рецензирано от Рудолф Щайнер във вестник "Нойебадише цайтунг", Манхайм, бр. 193 от 17 Април 1917 [С. Я. Picht, "Das literarische Lebenswerk Rudolf Steiners" (Жизненото литературно творчество на Рудолф Щайнер), номер 743]. На стр. 47 сл.  Рухти пише: "На 3 Август Грей изнася в долната камара своята голяма реч с цел подготвяне на духа за обявяване на война от страна на Англия. При това той премълчава по следните предложения от страна на Германия и изчислява, че ако Англия се включи във войната, за нея щетите няма да бъдат по-големи, отколкото ако стои настрана. На 6 Август премиерът Аскуит застава пред парламента, за да аргументира обявяването на войната.  Той изгражда аргументацията си върху предложенията на германския райхсканцлер от 29 Юли, отхвърля с израз на най-дълбоко морално възмущение дръзките претенции на германското правителство, укрива точно като своя "достопочтен приятел" Грей преговорите с германския посланик от 1 Август и дава на парламента, на английския народ и на целия свят една преднамерено недостоверна представа за фактите."

*16. Жорж Клемансо (1841-1929), 1917-1920 министър-председател на Франция. Уилям Арчър, английски писател,преводач на Ибсен, виден журналист. Георг Брандес (1842-1927). Статията е озаглавена "Farbenbli nde Neutralitat" (Страдащ от далтонизъм неутралитет), сп. "Интернационале рундшау", Цюрих, 1916, стр. 633 сл. и представлява отговор на William Archer, "Colour-blind Neutrality, аn Open Letter to Doctor George Brandes" (Страдащ от далтонизъм неутралитет, отворено писмо до д-р Георг Брандес), Лондон, 1916. Цитатите по-долу са взети от нея. 

*17. Сър Едуард Грей (1862-1933), 1905-1916 външен министър.

*18. Има се предвид почетният орден "Червен орел".

*19. Красивото силезийско обиталище е замъкът Шчебовиц в австрийска Силезия (по-късно Чехословакия), където Рудолф Щайнер гостувал на стопанката поетесата Мария Щона.

*20. Срв. Bernhard Furst чоп Bulow, "Denkwurdigkeiten" (Мемоари), Берлин, 1930, т. 2,стр. 350 сл. с факсимиле на "Дейли телеграф" от 28 Октомври 1908.

*21. Karl Max Lichnowsky (1860-1928), "Meine Londoner Mission" (Моята лондонска мисия), Цюрих, 1918.

*22. Rudolf Steiner, "Gedanken wahrend der Zeit des Krieges.  Fur Deutsche und diejenigen, die nicht glauben, siе hassen zu mussen" (Размисли но време на войната. За германци и за онези, които не смятат, че трябва да ги мразят), Берлин, 1915, в "Aufsatze uber die Dreigliederung des sozialen Organismus und zur Zeitlage 1915-1921" (Статии за троичното устройство на социалния организъм и за периода 1915-1921 г.), Събр. Съч. № 24 (Събрани съчинения, Дорнах, 1961). Дословно изречението гласи: "Нека от наличието на това смущение се разбере защо мнозина не могат да схванат, че войната сама поражда ужасите и страданията на войната, и защо хулят противника като "варварин", когато остра нужда го застави да употребява бойните средства, създадени от съвременността."

*23. Gotthilf Vohringer, "Меinе Erlebnisse wahrend des Krieges in Kamerun und из englischer Gefangenschaft" (Моите преживявания по време на войната в Камерун и в английско пленничество), сказка в Хамбург, 1915.

*24. О, ужас, ужас! Ум го не побира, /езикът думи няма да го каже! (Шекспир, "Макбет", преведе от оригинала в стихове Любомир Огнянов, Народна култура, София, 1961, стр. 70).

*25. Неnri Lambert, "Pax oeconomica", в "Интернационале рундшау", Цюрих, 1 Ноември 1915.

*26. Байрон нарича съюза между Англия и Ирландия "съюз между акула и нейната плячка". По Sir Roger Casement, пос. съч. стр. 96.

*27. Става дума за Ремон Поанкаре (1860-1934), многократен министър-председател, а през 1913-1920 г.президент на френската република. Тук текстът явно е непълен.

*28. За Метерлинк срв. лекцията на Рудолф Щайнер от 5 ноември 1914 г. в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч.  № 64 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959).

*29. Alexander чоп Gleichen-Rußwurm (1865-1947), внук на Шилер. "Menschenrechte und Menschenwurde" (Човешки права и човешко достойнство), във "Вестерманс монатсхете", Брауншвайг, 1916, стр. 239 сл. Рудолф Щайнер цитира Глайхен-Руевурм също така във "Weltwesen und Ichheit" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч.   № 169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959), в първата лекция.

*30. Charles Webster Leadbeater (1847-1934). 

*31. Annie Besant (1847-1933), от 1907 г. председателка на Теософското дружество. През 1913 г. отдавна настъпилото вътрешно отделяне на германската секция, чийто генерален секретар е Рудолф Щайнер, от Теософското Общество се извършва също така външно чрез нейното изключване и чрез основаването на Антропософското Общество.

*32. Richard Graf von Pfeil (1846-1916), офицер и писател, написал между другото (1907) "Neun Jahre in russischen Diensten unter Alexander III." (Девет години на руска служба по времето на Александър ІІІ). Цитатът е взет от А1ехander Redlich, "Dеr Gegensatz zwischen Osterreich-Ungarn und Ruß1and" (Антагонизмът между Австро-Унгария и Русия), Щутгарт, 1915, стр. 19. 

*33. Виж Rudolf Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19 Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултното движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр. Съч.№ 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969) и Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена, срв. бел. 7). В лекция първа Харисън пише: (Koot-Hoomi) "е един нает от руското правителство вероломен мерзавец, комуто за известно време се удава да заблуди г-жа Б., но чийто истински характер и личност тя в крайна сметка разкрива" Освен туй и в приложението към лекция първа: "А от "Хора от оня свят" на полковник Олкът знаем, че през 1874 г. "маестрото" (или ръководителят) на госпожа Блаватска се обявил за "духа" на някакъв смел морски разбойник на име Джон Кинг, който през XVII век се радвал на голяма почит... При това самият полковник Олкът първи изказва предположението, че "Джон Кинг" не ще да е бил никакъв умрял морски разбойник, ами като творение на някакъв орден съществувал сред хората на земята, а по отношение на успехите си бил зависим от хора, действащи в сянка" [Olcott, "People from the other world" (Хора от оня свят), стр. 454]. После тя изчезнала и наскоро подир туй се разчуло, че заради охулване на конституцията на Съединените щати някоя си госпожа Блаватска била отлъчена от едно американско братство и отишла в Британска Индия, за да приведе в сила една закана, за чието осъществяване тя имала добри изгледи."

*34. Moriz Benedikt (1835-1920). Бенедикт описва случая с Войдаревич в "Аus meinem Leben" (Из живота ми), Виена,  1906, стр. 273 сл.

*35. Отнася се за руския император Александър III.

*36. Милан Обренович (1854-1901), управлявал през 1868-1889 г., от 1882 г. като крал на Сърбия. Никола (Никита) 1 (1841-1921), княз, по-късно крал на Черна гора, управлявал през 1860-1918 г.

*37. Княз Александър Горчаков, срв. бел 13.

*38. Александър 1 Батенберг (1857-1893), български княз, управлявал през 1878-1886 г., абдикирал на 7 Септември 1886 г. 

*39. Richard Cobden (1804-1865), търговец, политик, радетел за свободна търговия, мир и разоръжаване. John Bright (1811-1889), квакер, политик, министър.

*40. Петър 1 (1672-1725). Виж Ludwig Polzer-Hoditz, "Der Каmpf gegen den Geist und das Testament Peters des Großen" (Борбата срещу духа и завещанието на Петър Велики), Щутгарт, 1922. Днес "Завещанието" се смята за полски фалшификат от наполеоново време [срв. Wittram "Peter der Große, der Eintritt Ruß1ands in die Neuzeit" (Петър Beлики, навлизането на Русия в съвременността), Берлин/Гьотинген/Хайделберг, 1954)].

*41.В Работническата просветна школа в Берлин.

*42. Rudolf Eucken (1846-1926).

*43. По-нататък ораторът се позовава на Hans Delbriick, "Die Motivе und Ziele der russischen Politik nach zwei Russen" (Мотивите и целите на руската политика според двама руснаци проф. Митрофанов и княз Кочубей), Берлин, 1915. Тук писмото на Митрофанов е с дата 12 Април 1914 г., а не от средата на Май, както се казва в лекцията.

*44. Война на лукса (френ.).

*45. От само себе си (лат.).

*46. Т. Ionescu (1858-1922), през 1912-1914 г. министър на вътрешните работи на Румъния.

*47. Hermann Bahr (1863-1934), "Die Stimme" (Гласът), Берлин, 1916. "Das osterreichische Wunder" (Австрийското чудо) е озаглавена една малка брошура от Херман Бар.  Тук очевидно има някакво смесване.

*48. "Himmelfahrt" (Възнесение), Берлин, 1916. Срв. също Rudolf Steiner, "Welt-wesen und Ichheit" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч.  № 169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963).

*49. Julius Wiesner (1838-1916), австрийски ботаник.

*50. Wilhelm Oswald (1857-1932), химик в Лайпциг, носител на Нобелова награда за 1909 г.

*51. Gustav von Schmoller (1838-1917), икономист.

*52. Charles Richet (1850-1935), френски физиолог, носител на Нобелова награда за 1913 г.

*53. Sigmund Freud (1856-1939), виенски невролог, създател на психоанализата. 

*54. "Himmelfahrt" (Възнесение), стр. 220.  Пак там, стр. 246 сл.

*55. Пак там. Стр. 246 сл.

*56. Erzherzog Franz Ferdinand von Osterreich, род. 1863, убит в Сараево на 28 Юни 1914.

*57. Срв. Rudolf Steiner, "Menschenschicksale und Volkerschicksale" (Човешки съдби и народни съдби), Събр. Съч.  № 157 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), втора и пета лекция, както и "Weltwesen und Ichhe it" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч. №169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), трета лекция. В една лекция, изнесена в Щутгарт на 30 Септември 1914 г. д-р Щайнер заявява: "След като неведнъж съм изтъквал как по-иначе изглеждат нещата тук във физическия план и как в духовния план често пъти се проявява противоположният им образ, за мен също бе изненада, когато можах да сравня индивидуалността, станала обект на това покушение, преди и след смъртта. Случило се е нещо уникално: Тази личност се е превърнала в космическа сила." В "Die geistigen Hintergriinde des ersten Weltkrieges" (Духовните подбуди за Първата световна война), Събр. Съч.  № 174b (Събрани съчинения, Дорнах, 1974).

*58. "Himmelfahrt' (Възнесение), стр. 362 сл.

*59. "Die neuen Menschen", Цюрих, 1877 пиеса от Херман Бар

*60. "La Marquesa d Amaegui", Цюрих, 1888 сценична раздумка.

*61.Либерално движение за сближаване на немскоезичната част на тогавашна Австрия с Германия.

*62 "Die gro?e Sunde", Цюрих, 1889 пиеса с бюргерска тематика.

*63. George Boulanger (1837-1891), генерал и политик националист.

*64. Alphonse Daudet (1840-1897), автор на "Писма от моята мелница", "Тартарен Тарасконски".

*65. Срв. Rudolf' Steiner, "Briefe 1" (Писма I), Дорнах, 1955, стр.259, забележката към номер 7.

*66. Nikolaus Lenau (1802-1850), псевдоним на Niembsch von Strehlenau, австрийски поет. 

*67. Anastasius Grun (1806-1876), псевдоним на Anton Alexander Graf чоп Auersperg, австрийски поет. 

*68. "Diе demolierte Literatur" (Порутената литература), Виена, 1897, от Karl Kraus (1874-1936), издател на списание "Die Fackel" (факел). 

*69. Maurice Barres (1862-1923), писател националист. 

*70. "Expressionismus" (Експресионизъм), Мюнхен, 1916. 

*71. Не са споменати словенците.

*72. Erzherzog Rudolf (1858-1889), причините за чиято смърт в Майерлинг са останали неизяснени.

*73. Става дума за "Омладина", виж следващата лекция.

*74. "Тъй рече Заратустра", IV, Песен на опиянението, превод Ж Николова-Гълъбова, изд. "Христо Ботев", София, 1990, стр. 328

*75. В тази лекция данните за Сърбия са взети от статията на Leopold Mandl "Dег Mord als Mittel der Politik ш Serbiеп" (Убийството като средство на политиката в Сърбия) в "Йостеррайхише рундшау", 1915, стр. 241 ел. Относно "Омладина", "Народна одбрана" срв. Също Lennhoff,  "Politische Geheimbiinde im Volker geschehen" (Тайни политически съюзи в историята на народите), Берлин, 1930. 

*76. Михаил Обренович (1823-1868), от 1839 княз на Сърбия, през 1842 прокуден в изгнание, през 1860 отново се възкачва на трона, убит през 1868.

*77. Йован Ристич (1831-1899), влиятелен политик, автор на многотомни съчинения за външните отношения на Сърбия и дипломатическата история на тази страна през втората половина на XIX век.

*78. Александър Карагеоргевич (1806-1885), през периода 1842-1858 княз на Сърбия. 

*79. Милан Обренович (1854-1901), през 1889 се отказва от престола в полза на сина си Александър и се установява да живее главно във Виена.

*80. Цитирано по Mandl, срв. бележка 75.

*81. Александър Ш (1845-1894), коронован през 1881.

*82. Сръбско-българската война от 1885 г.

*83. Драга Машин (1867-1903), вдовица на инженер, придворна дама на майката на краля кралица Наталия Сръбска, и любовница на Александър I. През 1900 Александър се оженил за Драга Машин и я напра вил кралица на Сърбия. Двамата били убити на 11 Юни 1903. Срв. Dr.  Vladan Georgevitch "Das Ende der Obrenovitch. Beitrage zur Geschichte Serbiens 1897-1900" (Краят на Обреновичите. Приноси към историята на Сърбия 1897-1900), Лайпциг, 1905.

*84. Срв. Mandl, цит. съч. стр. 254.

*85. Крилата фраза от О. Е. Lessing, "Nathan der Weise" (Натан Мъдреца), VI, 2.

*86. Срв. бележка 22.

*87. David Lloyd George (1863-1945), от 1905 министър, през 1916-1922 министър-председател. 

*88. Lord Archibald Rosebery (1847-1929), през 1886 и 1892 външен министър, през 1894 министър-председател. Изказването е от 1893 и е цитирано по Bernhardi, "Deutschland und der nachste Krieg" (Германия и следващата война), ІІ и ІІІ издание, Щутгарт, 1912, стр. 82. Бернхарди от своя страна цитира Hanotaux, "Faschoda et le partage de 1'Afrique" (фашода и подялбата на Африка), Париж, 1909. 

*89. Срв. бележка 7.

*90. Цитирането на Gabriel Hanotaux, "Faschoda..." е по Bernhardi, пос. съч., стр. 83 сл. (срв. бележка 88).

*91. J. О. Fichte, "Reden аn die deutsche Nation" (Речи към германската нация), Тюбинген, 1859, стр. 202, тринадесета реч: "Също така чужда на германеца е толкова често проповядваната в наши дни свобода на моретата; но дали в действителност се има предвид тази свобода или само способността някой сам да може да я отнеме от всички други?"

*92. Сергей Димитриевич Сазонов (1861-1927), през 1910-1916 външен министър на Русия.

*93. Извънредно показателно като потвърждение и илюстрация на казаното за Англия е краткото съчинение на подалия оставка при избухване на войната английски министър лорд Морли Morley, "Memoran dum оn Resignation" (Изявление за оставка), Лондон, 1928.

*94. Eduard VII (1841-1910), крал на Англия през 1901-1910.

*95. Преговорите между руския външен министър Изволски и австрийския министър на външните работи барон Ерентал в Бухлау. Paul Herre, "Weltpolitik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна ката строфа), Берлин, 1916, твърди, че Изволски бил получил съгласие за отваряне на Дарданелите (стр. 9). В мемоарите си княз Бюлов (Bernhard von Bulow, "Denkwurdigkeiten") посочва, че за Бухлауските преговори е получил съобщение както от Изволски, така и от Ерентал. Изволски се чувствал надхитрен от Ерентал, откъдето водела началото си омразата му към него. Любопитно е, че в една реч, която държал няколко дни преди смъртта си, Жорес казал следното: "Господин фон Ерентал направил знак, схванат от Изволски като "Да", и той разрешил на Австрия да анексира Босна и Херцеговина. А когато Русия понечила да поиска от Австрия насрещната услуга съгласие за отваряне на Дарданелите, Ерентал отвърнал: Откъде Ви хрумна това, та аз нищо не съм казвал!" (срв. "Дьомен", Женева, 1916, бр. 1). В тази връзка би могло да се спомене, че според една книга, излязла в Париж по време на Първата световна война (Jacques Prolo, "Une politique.. Un crime! Le meurtre de Jean Jaures" [Една политика... Едно престъпление! Убийството на Жан Жорес]), непосредствено преди избухване на войната Жорес бил твърдял в кулоарите на камарата, че Франция се клатушкала в посока към войната, тъй като посланикът на Русия в Париж, г-н Изволски, не бил получил 40-те милиона, които още когато бил външен министър барон фон Ерентал му бил обещал за съгласието на Русия Австрия да анексира Босна и Херцеговина. [Daniels,  "Preußische Jahrbücher" (Пруски годишници), Берлин, том 164, стр. 123]

*96. Александър Петрович Изволски (1856-1919), от 1906 до 1910 външен министър на Русия, а след това посланик в Париж. 

*97. Нещо по-конкретно в това отношение не е известно. 

*98. Bernhardi, пос. съч. стр. 105 и 113 (срв. бележка 88). 

*99. На 12 Декември 1916 г. чрез една реч на Бетман-Холвег в Райхстага Централните сили направили предложение за мирни преговори, което било отклонено от Антантата. Срв. лекцията на Р. Щайнер от 31 Декември 1916 в "Zeitgeschichtliche Betrachtungen" (Разсъждения върху съвременната история), втора част, Събр. Съч.  № 174 (Събрани съчинения, Дорнах, 1966). 

*100. Brooks Adams, "Das Gesetz der Zivilisation und des Verfalls" (Законът на цивилизацията и упадъка), с едно есе от Теодор Рузвелт. Академично издателство Виена и Лайпциг, 1907. 

*101. Theodore Roosevelt (1858-1919), от 1901 до 1909 президент на Съединените щати. 

*102 "Животът е най-красивото й изобретение, а смъртта  неин хитроумен трик, за да има живот" из химна "Природата", включен в "Goethes Naturwissenschaftliche Schriftеn" (срв. бел. 1), том ІІ: "Zur Naturwis senschaft im Allgemeinen" (За природознанието изобщо), стр. 8. 

*103. Henry VIII (1491-1547). Вж. R. Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes im Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия дух), осма лекция, Събр. Съч.  № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962). 

*104. Thomas More (1480-1535). 

*105. Giovanni Pico della Mirandola (1463-1494), италиански философ, срв. R. Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes im Menschengeiste" (вж. бел. 103), пета лекция. 

*106. "Ре optimo statu rei publicae deque nova insula Utopia", Льовен, 1516. 

*107. Karl der Gro?e (768-814). 

*108. Dante Alighier (1265-1321), "Ре monarchia" (За монархията), издадено най-напред в Базел през 1559. "Божествена комедия", Чистилище 7, стихове 91-96. 

*109. Rudolf von Habsburg (1218-1291), от 1273 германски крал. 

*110. През 1451. 

*111. На 24 Юни 1859. 

*112. Camillo Cavour (1810-1861).

*113. На подготовката на Италия за влизане във войната на страната на Антантата е била посветена книжката "Италия" от поредицата "Suddeutsche Monatshefte" (Южно-немски ежемесечник), ХІІ, кн. 9, Юни 1915, използвана между другото от оратора при дадените тук описания.

*114. Victor Emanuel ІI (1820-1878), управлявал през 1861-1878.

*115.Francesco Crispi (1818-1901), 1887-1896 министър-председател на Италия.

*116. Франция анексира Тунис през май 1881. По този въпрос срв. Kjellen, "Dreibund und Dreiverband" (Троен съюз и Тройно съглашение), Мюнхен, 1921, стр. 60 сл. Тройно съглашение: пакт между Франция и Русия от март 1894, между Франция и Англия от 1904, между Англия и Русия от август 1907.

*117. Според г-жа Мария Щайнер, която е присъствала, това е проф. Анджело де Губернатис.

*118. Срв. Kjellen, цит. съч. стр. 61.

*119. Речта на Бисмарк в Райхстага от 6 февруари 1888. Срв.  Rudolf Steiner, "Das Volk Schillers und Fichtes" (Народът на Шилер и Фихте), в "Aus schicksaltragender Хей" (виж бележка 28).

*120. Hippolyte Loiseaux, от когото в енциклопедичния речник "Grand Larousse" се посочва "Le Pangerma nism, се qu'il fut се gu'il est" (Пангерманизмът какъвто е бил и какъвто е), Париж, 1921. Andrh Cherada me, автор на "L'Europe et la question de 1'Autriche au seuil du ХХе siecle" (Европа и въпросът за Австрия в началото на ХХ век), Париж, 1901.

*121. Wilhelm Oberdank студент, иредентист, направил на 17 Август 1882 г. в Триест опит за покушение срещу император Франц Йосиф. Оберданк бил екзекутиран, а Кардучи го възхвалил в една ода. 

*122. Централна организация на френските франкмасонски ложи.

*123. Giosue' Carducci (1835-1907). 

*124. В написаната през 1888 г. статия "L'opera й Dante" (Делото на Данте), срв. "Prose die Giosue' Car ducci" (Белетристика от Джозуе Кардучи), Болоня, 1905, стр.1131.

*125. "Преди римляните да ги завладеят, галите, бритите и германите още не били нации и водели само племенно съществуване. Тяхното покоряване и включване в Римската империя отбелязало времето на кърмаческата им възраст. Римският закон бил тяхна дойка и техен закрилник. След дойката дошъл настойникът. Разрушаването на Римската империя и издигането на папството ознаменували периода на детството или началото на техния интелектуален живот... Възмъжаването на нова Европа настъпва през XVI век." От Harrison, "Dаs transzendentale Weltenall" (виж бел. 33), втора лекция

*126. Срв. бел. 8, както и Harrison (бел. 33), втора лекция: "Наместо да проследяваме обекта по-нататък, достатъчно е да изречем, че националният характер ще ги направи [славянските народи] способни да провеждат социалистически, политически и икономически експерименти, които в Западна Европа биха причинили безброй неприятности."

127. Звучните Ь, d, g, беззвучните р, t, k, придихателните ph, ch и други звукове. Относно закона за звукоизместването срв. също Rudolf Steiner, "Das Reich der Sprache. Diе Sprache als Spiegelung des Lebens hohe rer Wesen" (Царството на езика. Езикът като отражение на живота на по-висши същества), Дорнах, 1935, и "Geisteswissenschaftliche Sprachbetrachtungen" (Духовнонаучни разсъждения за езика), Събр. Съч.№ 299 (Събрани съчинения, Дорнах, 1970).

*128. Не е идентифицирана.

*129. Виж бел. 17

*130. Herbert Henry Asquith (1852-1928), граф на Оксфорд и Аскут, министър от 1892, премиер 1908-1916. 

*131. Това, разбира се, не се е отнасяло за официалната стенографка Хелене Финк, която по поръчение на д-р Щайнер от 1916 г. е записвала всички лекции. 

*132. Sine ira (et studio) обективно, безпристрастно, букв. без гняв (и пристрастие) (лат.). 

*133. Михаил Бакунин (1814-1876), анархист. 

*134. Й. В. Гьоте, "Фауст" (виж бел. 2), стр. 116: "Благодарете богу всеки ден, / че римският престол свещен / на вас в наследство се не падна!"

*135. "Държавата, това съм аз!" (фрея.). 

*136. Относно основаването на Германския райх и по въпроса за кайзерската титла срв. Bismarck, "Gedan ken und Erinnerungen" (Мисли и спомени), глава 23: Версай. Популярно издание, Щутгарт, 1915, т. П, стр. 146 сл. 

*137. По Hans Р. Helmolt, "Die geheime Vorgeschichte des Weltkrieges" (Тайната предистория на Световната война), Лайпциг, 1914, стр. 17. 

*138. Карлайл до "Таймс" от 11 ноември 1870 по "Strau?-Renan-Cartyle, Krieg und Friede 1870" (Война и мир 1870), "Инзел-Бюхерай", номер 184, стр. 61 сл. 

*139. Цитирано по Helmolt (вж. бел. 137), стр. 38 сл. 

*140. По Helmolt (вж. бел. 137), стр. 33. 

*141. "Франкфуртер цайтунг« от 23 Ноември 1906, бр. 323 (утринно издание). "Париж, 21 ноември. Според публикуваната от няколко вестника версия на изявлението за външната политика, дадено от министър-председателя Клемансо по повод интерпелацията на сенатора Годен дьо Вилен, то гласи както следва: "Твърдите, че съм бил привърженик на английската политика, без да добавяте нищо по-конкретно и без да е известно какво собствено значи това, но го използвате, за да пророкувате голямо нещастие за Франция" (Годен дьо Вилен го апострофира: "Да или не, има ли военно споразумение с Англия?").  Клемансо продължава: "Смятате ли, че мога да отговоря на такъв въпрос с да или не?

Въпреки че господин министърът на външните работи изпрати и на мен, и на колегите си от кабинета депеши, някои от които могат да се от насят за англо-френското съглашение, аз не съм проучвал въпроса за съществуването на военно споразумение" (Вилен го апострофира: "Това е възмутително!").  Клемансо: "Кое е възмутително?" Вилен: "Това, което казахте! Вашето признание!" Клемансо: "Тогава Вие сте говорили за диктатура и министри реваншисти. Това е дума, която нямахте право да произнасяте. Какво да Ви отговоря? Да не искате да дезавуирам настроенията, които мнозина французи таят в сърцето си? Това е, за което се осмелявате да настоявате. (Шумно одобрение отляво.) Да не искате да изложа Франция на безогледни авантюри, като призная, че сте прав? За един добър французин това е недостойно." Последва гласуване вот на доверие на правителството с 213 срещу 32 гласа. [По Helmolt (вж. бел. 137), стр. 41 сл.]

*142. По време на Хагските мирни конференции през 1899 и 1907 г. са правени предложения и за разоръжаване. 

*143. Цитирано по Helmolt (вж. бел. 137), стр. 26 сл.

*144 Визира се румънският поход, който в края на Декември 1916 г. успешно бил приключен от Централните сили. Сръбската армия, наброяваща четири дивизии, била новосформирана и под предводителството на съглашенския главнокомандуващ, френския генерал Сарай, воювала на изток успешно срещу българите. [Stegemann, "Geschichte des Krieges" (История на войната), Щутгарт, 1921, т. 4, стр. 136.]

*145. Липсва в стенограмата. Добавено по М. Harden, "Krieg und Friede" (Война и мир), Берлин, 1918, т. 1,стр. 36.

*146. "Almanach de Mme de Thbbes. Conseils pour ktre heureux" (Алманах на мадам Дьо Теб. Съвети как да бъдем щастливи), Париж, 1912. Срв. и "Aus dem mitteleuropaischen Geistesleben" (Из духовния живот на Централна Европа), Събр. Съч. № 65, Събрани съчинения, Дорнах, 1962,  стр. 583

*147. Robert Arthur, Marquess of Salisbury (1838-1903), десетилетия наред един от най-изтъкнатите британски политици. Британски пратеник на Берлинския конгрес 1878.

*148. Останала до момента неустановена.

*149. Вж. бел. 100.

*150. Herbert Spencer (1820-1903). Политически статии: "The Ргорег Sphere of Government" (Истинската сфера на властта), 1842; "Social Statics" (Социална статика), 1850;  "Essays" (Очерци), 1858; "Political Insti tutions" (Политически системи), 1882; "Маn versus the State" (Човекът спрямо държавата), 1886.

*151. John Stuart Mill (1806-1873). Политически статии: "Оn Liberty" (За свободата), 1856; "Thoughts оn Par liamentary Reform" (Размисли за парламентарната реформа), 1859,  "Considerations оn Representational Go vernment" (Разсъждения за представителната власт), 1861; "England and Ireland" (Англия и Ирландия), 1868; "Subjection of Woman" (Зависимостта на жената), 1869.

*152. Готхолд Ефраим Лесинг (1729-1781), германски писател и философ от епохата на Просвещението. "Laokoon oder uber die Grenzen der Malerei und Poesie" (Лаокоон, или За границите между живописта и по езията), 1766.

*153. По този въпрос срв. Rudolf Steiner, "Der Schauplatz der Gedanken als Ergebnis des deutschen Idealismus im Hinblick auf unsere schicksaltragende Zeit" (Арената на мислите като резултат от германския идеализъм по отношение на нашето съдбоносно време) в "Aus schicksaltragender Zeit" (От съдбоносно време), Събр. Съч.  № 64 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959).

*154. Преди включването на Италия във войната Австрия изявила готовност да изпълни до голяма степен териториалните й искания. На 4 Май 1915 г. на Италия било предложено да и бъдат отстъпени целият Южен Тирол и областта по десния бряг на река Изонцо, доколкото имат италиански характер, автономия на Триест, построяването на италиански университет в него и признаването на италианско господство във Валона. [Herre, "Weltpoltik und Weltkatastrophe" (Световна политика и световна катастрофа), Берлин, 1916, стр. 249.]

*155. Върху лист с бележки на Рудолф Щайнер за тези лекции са отбелязани имената Salandra, Sonnino, Tittoni. Касае се за изтъкнати италиански политици от окова време: Антонио Саландра (1853-1931), министър-президент през 1914; Джорджо Сидней Сонино (1847-1927), външен министър през 1914, сключил през 1915 в Лондон пакта с Антантата; Томазо Титони (1855-1931), посланик в Париж през 1914-1916, председател на Сената през 1919-1928. 

*156.  Jakob Bohme (1575-1624), германски мистик. 

*157. Louis Claude de Saint-Martin (1743-1803), мистик. 

*158. К. Steiner, "Die soziale Grundforderung unserer Zeit. In geanderter Zeitlage" (Главното социално изискване на нашето време. В променената съвременна обстановка), Събр. Съч. № 186 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), трета лекция: "Diе Entwickelung mechanischer, eugenetischer und hygienischer okkulter Fahig keiten из der Zukunft" (Развиването на механични, евгенетични и хигиенни окултни способности в бъдеще то), както и Harrison, "Раз transzendentale Weltenall" (срв. бел. 7), първа лекция. 

*159. "Защото грехът без закона е мъртъв" (Рим. 7:8). 

*160. John Emrich Acton (1834-1902), английски историк. 

*161. Тайна на властта (лат.). 

*162. Потвърдено от сър Роджър Кейсмъит в "Irland, Deutschland und die Freiheit der Мееге" (Ирландия, Германия и свободата на моретата), стр. 164

*163. В стенограмата фигурират само първите думи на цитата. Допълнението е по лорд Актън, "Uber das Studium der Geschichte" (За изучаването на историята), Берлин, 1897, стр. 7. 

*164. Michael Faraday (1791-1867), химик и физик. Цитатът липсва изцяло в стенограмата. От изданието на Бенс Джонс "The Ие and letters of Faraday' (Живот и публикации на Фарадей), Лондон, 1870, т. 2,стр. 320, бе подбран един пасаж, който в особено сбита форма възпроизвежда изказваната често от Фарадей мисъл. 

*165. Срв. бел. 1. 

*166. Aristide Briand (1862-1932), френски министър-председател, бил е министър 26 пъти, от които 15 пъти външен министър и 11 пъти министър-председател. 

*167. Заключителни думи след лекцията. В четвъртък вечер сме в Базел, а тук ще се срещнем отново следващата неделя в 5 часа. В събота лекция няма да има поради това, че по Коледа някой може би ще бъде ангажиран другаде, а освен туй, както вече ми бе казано, тази седмица около събота предстояло да се подготви нещо толкова хубаво, че се налагало да се репетира и в събота. И така, ако нямате нищо против, в неделя ще се срещнем отново тук. Ако някой желае да предложи друго време, моля да вдигне ръка. 

*168. Относно това понятие срв. R. Steiner, "Christus und die geistige Welt. Von der Suche nach dem Heiligen Gral" (Христос и духовният свят. За издирването на Свещения Граал), Събр. Съч.№ 149 (Събрани съчинения, Дорнах, 1977), първа лекция.

*169. На Никейския събор (325) била призната правомерността на атанасианското вероизповедание (единосъщие на Божия син с Отца). Арий оспорвал единосъщието и изтъквал неповторимостта на Бога. Той се сдобил с много последователи особено сред германските племена и борбите между двете течения продължили през IV и V век, докато накрая арианството загубило своето влияние.

*170. "Манус имал трима сина, по чиито имена народите край Северно море били наречени ингевони, онези от вътрешността херминони, а останалите истевони" (Tacitus,  "Germania", 2).

*171. "Germania", 40

*172. По тези въпроси срв. К. Steiner, "Die Mission einzelner Volksseelen im Zusammenhang mit der germa nisch-nordischen Mythologie" (Мисията на отделни народни души във връзка с германо-скандинавската митология), Събр. Съч. № 121 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), както и "Diе Julzeit und die Christfeststim mung" (Северните зимни празници и коледното празнично настроение), Дорнах, 1966. 

*173. Така нареченото стихотворение за руните, XXII руна. Срв. Wilhelm Grimm, "Uber deutsche Runen" (За немските руни), Гвотинген, 1821, стр. 223.

*174. Официалният превод на завършека на този пасаж (Лук.  2:1-14) гласи: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!"

*175. Срв. бел. 99 относно предложението на Централните сили за мирни преговори. 

*176. Срв. бел. 131. 

*177. Същия ден се състояло представление на Обердорфската "Райска мистерия". Срв. "Weihnachtsspiele aus altem Volkstum. Die Oberuferer Spiele" (Коледни мистерийни сценки от стария народностен характер. Обердорфските мистерии), Дорнах, 1976, и "Ansprachen zu den Weihnachtsspielen aus altem Volkstum" (Беседване по коледните мистерийни сценки от стария народностен характер), Събр. Съч. № 274 (Събрани съчинения, Дорнах, 1974). 

*178. За нем. диал. Kleetze в оригинала. 

*179. Предходната лекция от 21 декември. 

*180. В изданието от 1966 г. е написано ессе, sehen. Промяната бе извършена след сравняване със стенограмата, в която може би има пропуски. 

*181. Срв. бел. 159. 

*182 Pater Klinkowstrom, срв. К. Steiner, "Gegenwartiges und Vergangenes und Menschengeiste" (Настояще и минало в човешкия дух), Събр. Съч. № 167 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), четвърта лекция. 

*183. Cola di Rienzi (1313-1354), политик, провъзгласил през 1347 г. въдворяването на народна държава и приел сам титлата народен трибун. 

*184. Gabriele d'Annunzio (1863-1938), италиански поет: Широко разпространеното схващане, че в действителност Д'Анунцио се казвал Рапанета, се обяснява според сведенията, получени от издателя от Италия, с това, че бащата на Д'Анунцио поначало се казвал Rapagnetta, но като дете бил осиновен от едного на име d Annunzio. Оттогава по закон се казвал d'Annunzю-Rapagnetta. Но при съставянето на акта за раждане на Габриеле д'Анунцио наместо с двойното име новороденото било записано само с фамилното име Д'Анунцио, така че той по рождение бил наречен Д'Анунцио. В броя си от 16 май 1915 г. римският вестник "Аванти" окачествява Д'Анунцио като "певец на всички срамни извращения" Романът "Il fuoco" (Огънят) отразява връзката на автора с прочутата актриса Елеонора Дузе. 

185. Giola di Giolitti (1841-1928), десетилетия наред един от най-влиятелните италиански политици.

*186. Речта е от 12 май и е отпечатана в "Зюддойче монатсхефте", ХП, 1915, кн. 9, в статията на Robert Da vidsohn,  "Vom Mittelalter zu unseren Tagen" (От средновековието към нашите дни). 

*187. Букв. "Свещеният път" улица в древния Рим, по която минавали триумфалните шествия.

*188. Д'Анунцио има предвид предстоящото заседание на парламента, на което било взето решение Италия да се включи във войната.

*189. Сградата на германското посолство. Посланик бил княз Бюлов. 

*190.  "Облажаванията" съставляват края на речта в Генуа от 5 Май 1915 г. "Зюддойче монатехефте" (вж. бел. 186), стр. 498. 

*191.  "Die geistige Führung des Menschen und der Menschheit" (Духовното ръководство на човека и човечеството), три лекции от 6-8 юни 1911, Събр. Съч. № 15 (Събрани съчинения, Дорнах, 1974). 

*192. "Dег gute Gerhard" чоп Rudolf von Ems (13. Jahrh.) ["Добрият Ерхард" от Рудолф фон Емс (XIII в.)], издадена от М. Хаупт, Лайпциг 1840, преиздадена от Рудолф Трайхлер в Изд. "Freies Geistesleben", Щутгарт, 1962. 

*193.  Ото II (955-983). 

*194. Срв. R. Steiner, "Die okkulte Bewegung im 19. Jahrhundert und ihre Beziehung zur Weltkultur" (Окултно то движение през XIX век и неговото отношение към световната култура), Събр. Съч. № 254 (Събрани съчинения, Дорнах, 1969). 

*195. Срв. също С. О. Harrison, "Dаs transzendentale Weltenall" (вж. бел. 7), първа лекция. 

*196. От една статия на М. Rennert, "Die Freimaurer in Italien" (франкмасоните в Италия). "Всички водачи на радикалите, на нашите главни врагове, са членове на ложите: професорите Силвани (Болоня), Дуранте (Рим), Серджи (Рим), Чекони (Торино), Ломброзо с целия си род..." ("Зюддойче монатсхефте", вж. бел. 186). 

*197. "Die Mission einzelner Volksseelen im Zusammenhang mit der germanisch-nordischen Mythologie" (вж. бел. 172).

*198. Edouard Schure, "L'ame celtique et le genie de la France" (Келтската душа и духът на Франция), издаде на през 1915 г. трето издание Париж, 1921.

*199. Jacob (1566-1625), от 1567 крал на Шотландия под името Джейкъб VI, през 1603 става крал на Англия. Срв. R.  Steiner, "Geschichtliche Symptomatologie" (Историческа симптоматология), Събр. Съч. № 185 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962) и "Weltwesen und Ichheit" (Световна същност и индивидуалност), Събр. Съч.  № 169 (Събрани съчинения, Дорнах, 1963), седма лекция.

*200. На 8 Ноември 1620 г. между "зимния крал" Фридрих V Пфалцки (избягал след загубата на битката в Нидерландия) и католическата лига.

*201. Водена през 1756-1763 г. между Прусия при Фридрих II и съюзилите се Австрия, Русия, Швеция и Франция. 

*202. Victoria (1818-1901), през 1837-1901 кралица на Англия. 

*203. Ernst August von Hannover (1771-1851), възкачил се на трона през 1837 г. Отмяната на конституцията от 1819 г. станало през ноември 1837 г. Към "Гвотингенската седморка" се числяли например братята Грим и историкът Гервинус. Относно Оранжевата ложа и оранжистите (Orangemen) Lennhoff, "Politische Geheimbünde" (Тайни политически съюзи), Берлин, 1932, пише: "С течение на времето оранжистите се раз пространили из цяла Англия, имали свои ложи в армията и в колониите и упражнявали силно влияние върху политиката. Вярно, че през 1828 г., когато къмбърландският херцог, бъдещият крал Ернст Аугуст Хановерски, станал първомайстор, антикатолическата клетва била премахната и като цел на сдружението се посочвали само "запазването на истинската, законно установената религия", "запазването на протестантско то престолонаследие и защитата на всички оранжисти и на тяхната собственост", но това не променило абсолютно нищо от истинската му природа. – Методите, които продължавали да бъдат следвани, се намирали в крещящо противоречие е обета за християнско милосърдие и търпимост, който новоприеманите членове трябвало да положат... Сигурно е, че една парламентарна комисия отправила към Оранжевия орден тежкия упрек, загдето неговата неотстъпчивост, наместо да укрепва протестантизма, по-скоро го отслабила,разпалвала страстите, корумпирала съдебната машина и упражнявала недопустимо влияние върху части на армията. Което обаче не пречело на Ордена да продължи съществуването си." (стр. 271 сл.) 

*204. През Октомври 1909 г.

*205. Ernesto Nathan, род. 1845 г. в Лондон, поч. 1921 г. в Рим,през 1907-1913 г. кмет на Рим. По данни на Enciclopedia italiana придобил италианско поданство през 1888 г.

*206. Giuseppe Mazzini (1805-1872).

*207. Една от сестрите на кралица Елена била омъжена като черногорска принцеса за един руски велик княз.

*208. Срв. Bismarck, "Gedanken und Erinnerungen" (вж. бел. 136), т. 1, стр. 229.

*209. "J'accuse, von einem Deutschen" (Аз обвинявам, от един германец), 2 изд., Лозана, 1915. Срв. К. Steiner "Zeitgeschichtliche Betrachtungen" (вж. бел. 99), първа лекция.

*210. Останала неидентифицирана. 

*211. Giuseppe Prezzolini (род. 1882), италиански писател. Споменатите в цитата книги са Р. Р. Fischer, "Ita lien und die Italiener" (Италия и италианците), 1901; Bolton-King, "А History of Italian Unitiy" (История на италианското единство), Лондон, 1899, "Italy today' (Италия днес), Лондон, 1901.

*212. Вж. бел. 99. 

*213. Това, че погазването на неутралитета на Белгия е било не причина, а претекст за намесата на Англия във войната, личи съвсем ясно от споменатия "Memorandum оn Resignation" на лорд Морли (вж. бел. 93).

*214. Вж. бел. 16.

*215. "Vom Menschenratsel": Изречено и неизречено в мислите, вижданията и стремленията на редица германски и австрийски личности, Събр. Съч. № 20 (Събрани съчинения, Дорнах, 1957). 

*216. Става дума за белгийски легационни доклади, открити от германците в Брюксел и публикувани. 

*217. През 1885 г. 

*218. "Наскоро след избухване на войната Англия сключи с воюващите сили два идентични по съдържание договора,съгласно които всяка от двете страни се задължаваше да спазва неутралитета на Белгия, до колкото и другата го върши, а пък Англия обещаваше в случай, че това не стане, да поеме защитата на белгийския неутралитет." Frank, "Die belgische Neutralitat" (Белгийският неутралитет), Тюбинген, 1915. Срв. също Morel, "Truth and the War" (Истината и войната), стр. 15. 

*219. Визира се явно издадената в края на 1916 г. заповед на царя до войската и флота: "... Този момент [за водене на мирни преговори] още не е настъпил, врагът още не е прогонен от окупираните от него области. Русия още не е изпълнила наложените й от войната задължения. Владеенето на Цариград и протоците, както и създаването на свободна Полша... все още не е подсигурено... Но преди всичко святата памет на падналите по бойните полета синове на Русия не допуска дори за миг мисълта за мир, преди врагът да бъде напълно разгромен... Едва когато той [врагът] окончателно се признае за победен и предложи на нас и на нашите верни съюзници определени гаранции, че вече няма да предприема подобно подло нападение, едва когато бъде принуден да спазва задълженията, наложени му от нашия мир, едва тогава може да се мисли за прекратяване на войната." (Вестник "Базлер нахрихтен" от 28 декември 1916 г.)

*220. Срв. бел. 139. 

*221. Срв. бел. 132.

*222. "Безморалинно" за нем. moralinfrei към изкованата от Фр.  Ницше дума Moralin 'моралистично притворство, еснафско тесногръдие по въпросите на нравствеността'.

*223. Сведенията за опиумната война тук и на следващите страници се опират на изложеното в статията на К. А. v. Müller, "Dег Opiumkrieg" (Опиумната война), Зюддойче монатсхефте, ХІІ, кн. 4, януари 1915. 

*224. Срв. бел. 197 и 172. 

*225. Съвместната нота от 30 декември 1916 г. на десетте големи и малки държави от Антантата до президента Уилсън (в отговор на неговия призив за мир от 18 декември). В нотата между другото фигурирало изречението: "В момента един исторически факт е неоспорим, а именно агресивността на Германия и Австро-Унгария, целяща да подсигури тяхното надмощие в Европа и икономическото им господство над света."

*226. Вж бел. 225.

*227. John Stuart Mill (1806-1873), английски философ и икономист.

*228. Александър Херцен (1812-1870), руски писател. Сведения за преписката между Херцен и Мил се съдържат у Mereschkowski, "Dег Anmarsch des Pobels" (Настъплението на тълпата), Мюнхен 1907. 

*229. Срв. К. Steiner, "Аus schicksaltragender Zeit" (вж. бел. 28),лекцията от 29.10.1914, където той се позовава на Мегеschkowski (вж. бел. 228). 

*230. R. Steiner, "Dег Seelen Erwachen" (Пробуждането на душите), във "Vier Mysteriendramen" (Четири мистерийни драми), Събр. Съч.  № 14 (Събрани съчинения, Дорнах, 1962), осма картина: 

В свещенодействие мистично туй, що вършим, 

Значението му съвсем не се изчерпва само тук. 

В съдбовен ход всемирната история протича

през думи и дела на служба жертвена и строга. 

*231. R. Steiner, "Inneres Wesen des Menschen und Leben zwischen Tod und neuer Geburt" (Вътрешна същност на човека и живот между смъртта и новото раждане), Събр. Съч.  № 153 (Събрани съчинения, Дорнах, 1959). 

*232. През 1906 г. Рудолф Щайнер заявил в Париж, че закономерността на Старата Луна се е запазила в кометите и че в атмосферата на кометите се съдържа някакво цианово съединение, което през 1910 г. бе потвърдено от природознанието. 

Срв. също: К. Steiner, "L'Esoterisme chrbtien, esquisse d'une cosmogonie psychologique, transcrit par Edouard Schure" (Християнският езотеризъм, очерк за една психологическа космогония, регистрирана от Е. Шуре), Париж, 1957. 

*233. К. Steiner, "Еinе okkulte Physiologie" (Окултна физиология), Събр. Съч. № 128 (Събрани съчинения, Дорнах, 1978), осма лекция. 

234 На Алфонс Х Кастилски (1252-1282) се приписва изявлението, че ако бил Бог, щял да устрои света по-разумно. 

*235. Срв. бел. 156. 

*236. Sir Arthur Wellesley Wellington (1769-1852), британски военачалник и държавник, удържал победа над Наполеон при Ватерло. 

*237. George Stuart Pullerton, "Weshalb die deutsche Nation den Krieg fiihrt" (Защо германската нация води войната), "Зюддойче монатсхефте", ХІІ, кн. 4, януари 1915. 

*238. Реч в "Куинс хол" от 28 юли 1908 г. Вж. Morel "Truth and thе War" (Истината и войната), стр. 95.