Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Дарение | Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание

GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Алтернативен линк

ОГЛЕДАЛНО ОТРАЖЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО ГОРНО

И ДОЛНО СЪЗНАНИЕ

Мюнхен, 25. февруари 1912

Днес и в други ден, моята задача ще бъде да представя някои от по-важните черти на съзнанието и на кармическите взаимовръзки.

По същество искам да направя връзка с казаното вчера в публичната лекция19. При лекциите за широката публика някои неща трябва да се обсъждат по друг начин, отколкото това е възможно при събиранията на дружествата, понеже техните членове чрез по-дълговременните си занимания с предмета, по съвсем друг начин са подготвени да приемат нещата и да ги разбират, отколкото това може да стане при по-широката публика. Вчера видяхме, че можем да говорим за скритите страни на човешкия душевен живот и срещу тази скрита страна на човешкия душевен живот трябва да поставим фактите на обикновеното дневно съзнание.

Когато хвърлите само един повърхностен поглед върху това, което от събуждането сутрин до заспиването вечер живее в душата ви като представи, настроения и волеви импулси, като при това трябва да прибавите всички възприятия, които нахлуват в нея отвън, тогава имате всичко, което може да се нарече предмет на обикновеното съзнание. Всичко това, което се намира в съзнателния ни живот, в това наше обикновено съзнание, е зависимо от инструментите на физическото тяло. В това, че човек първо трябва да се събуди, за да заживее един съзнателен живот, имате най-простото доказателство за казаното по-горе. Това обаче означава, че човек трябва да потъне във физическото тяло с всичко онова, което се намира извън физическото тяло по времето докато спи, и физическото тяло със своите инструменти трябва да му бъде поставено на разположение, щом трябва да протекат процесите на обикновеното съзнание. Разбира се, веднага се налага въпросът: По какъв начин човек като духовно-душевно същество си служи със своите телесни инструменти сетивните органи и нервната система, за да бъде в обикновеното си съзнание? Сред материалистически настроения свят съществува вярата, че човекът в своите телесни инструменти има налице това, което произвежда фактите на неговото съзнание. Аз често съм казвал, че това не е така и ние не бива да си представяме, че сетивните органи или мозъкът пораждат фактите на съзнанието така, както свещта поражда пламъка. Съотношението между това, което наричаме съзнание и телесни инструменти, е съвсем друго. Ние можем да го сравним със съотношението между един човек, който се оглежда в огледало и самото огледало. Когато спим, ние се намираме в нашето съзнание така, както когато просто се движим в едно помещение. Когато се движим в едно помещение, не можем да се видим, не можем да видим как изглежда носът ни, как изглежда челото ни и т.н.. В този момент, когато някой застане пред нас с едно огледало, ние виждаме себе си. Тогава срещу нас застава това, което до този момент и без друго се намира в стаята, но едва сега то става видимо за нас. Така е и с нещата в нашето обикновено съзнание. Те се намират непрекъснато в нас; такива каквито са самите те, всъщност нямат нищо общо с физическото тяло; с него те имат толкова общо, колкото и самите ние имаме с огледалото.

В тази област материалистическата теория е едно безсмислие. Тя не е възможна дори като хипотеза. Защото това, което материалистът твърди, може да се сравни с твърдението на някой, който казва: Понеже той вижда себе си в огледалото, значи огледалото го създава. Ако искате да се подадете на заблуждението, че огледалото ви създава, понеже вие виждате себе си, когато някой държи насреща ви огледало, тогава можете да вярвате, че мозъкът или вашите сетивни органи създават съдържанието на душевния живот. И двете твърдения са еднакво „остроумни“ и точно толкова „верни“, и колкото е вярно твърдението, че огледалото създава човека, точно толкова е вярно, че мозъкът произвежда мислите. Предметите на съзнанието съществуват. Само за нашата собствена организация е необходимо да можем да възприемаме тези съществуващи предмети на съзнанието. За тази цел трябва да имаме насреща ни това, което е отражение на предметното съзнание в нашето физическо тяло*. Така че в нашето физическо тяло имаме нещо, което можем да наречем огледален апарат за предметите на нашето обикновено съзнание. Предметите, фактите на нашето обикновено съзнание живеят в нашата духовно-душевна същност и ние ги възприемаме благодарение на обстоятелството, че срещу това, което се намира вътре в нас, но без да сме в състояние да го възприемем душевно също както и не можем да възприемем себе си, ако не разполагаме с огледало поставим огледалото на нашето тяло. Това е фактическото положение. Но при тялото нямаме пасивен огледален апарат, а нещо, в което протичат различни процеси. Вие можете да си представите как вместо амалгамовото покритие на огледалото, се извършат най-различни процеси, за да може да се осъществи оглеждането. Това сравнение е достатъчно, за да характеризира истинското съотношение на нашето духовно-душевно същество спрямо нашето тяло. Нека да запомним, че при всичко, което изживяваме и осъзнаваме с нашето обикновено съзнание, физическото тяло е съответният огледален апарат. Зад или под фактите на обикновеното съзнание лежат също и нещата, които нахлуват нагоре в нашия нормален душевен живот, и които ние определяме като реалностите, живеещи в скритите дълбини на душата. /*Мисълта за цветето е реалност. Идеята, мисълта „цвете“ принадлежи на явлението цвете, което стои пред мен; тя е неговата същност, неговото понятие в момента на осъзнаването, че имам мисъл, идея за цветето, се извършва това огледално отразяване и аз идвам в контакт с идеята, с мисълта „цвете“. Понятието това е „цвете“, което се появява в главата ми, е огледалното отражение на истинското понятие, на живата идея, на същността на цветето, която реално е налице и когато аз застана срещу нея с моята духовно-сетивна организация, се извършва това огледално отразяване, това осъзнаване н аз го констатирам като моя мисъл/. Моята духовно-душевно-сетивна организация е тази, която с духовната си същност влиза в контакт с живата същност, с живата идея, а със сетивната си същност възприема сетивната картина (имагинация) на стоящото пред мен явление. Тази сетивна картина се състои от сбора от възприятията на всички сетива зрително, слухово, топлинно, мирисово възприятие и всички останали. Моята мисъл за цветето принадлежи всъщност на цветето, аз не я произвеждам, в мен се извършва само това огледално отразяване и в този момент ми става ясно, осъзнавам „това е едно цвете, а не камък“.

ЧУВСТВО: Мисълта „цветето ми харесва“, също е реалност. Това харесване е станало явление при контакта ми с цветето подобно на едно природно явление. При контакта ми с цветето се е извършил един душевен акт, който е обективен принадлежи на света и същевременно субективен, защото се извършва в мен. Но и един химически процес, който се извършва в моя организъм, принадлежи субективно на мен и същевременно обективно на целия природен свят. Преди да осъзная, че то ми харесва, се извършва даден процес в душата ми и този вече реално съществуващ процес в момента на огледалното отразяване ми става съзнателен. Извършва се още един процес, този път на духовно равнище и за да го осъзная отново се оглежда в органите на дневното съзнание нервно-сетивната система, включваща мозъка. Аз произнасям съждение, изработвам понятие както в горния случай, така мисловно констатирам наличността на чувството и имам представа, имам една мисъл за него. Самото чувство в неговата собствена същност не мога да възприема, а го осъзнавам само посредством мисълта.

ВОЛЯ За волевия импулс се отнася същото. Преди да го осъзная той е налице. Осъзнаването от дневното ми съзнание се появява само защото това явление се оглежда във физическите органи на мисленето. Бел. пр./

Някои от тези неща предусеща поетът, артистът, този, който е истински поет, истински артист и той знае, че това, което се намира в неговата поезия, идва не по обикновения начин чрез някакво външно възприятие, или както се случва, когато мислим логично. Той знае, че нещата изплуват от непознати дълбини и те са действителни, и то без да са предварително изградени от силите на обикновеното съзнание. Но и други неща изплуват от тези скрити дълбини на душевния живот. И така ние сме изправени пред някои неща, които играят роля в обикновеното съзнание, без да ни е познат техният произход.

Вчера вече видяхме, че може да се слезе също и по-надолу, там, където е областта на полусъзнанието, областта на сънищата. И ние знаем, че сънищата понякога донасят неща от скритите дълбини на душевния живот, които не можем да си спомним, даже и силно да напрягаме нашето съзнание по обикновения начин. Понякога нещо отдавна изчезнало от спомените изплува като сънищна картина пред душата. Обикновено човек почти никога не е в състояние да го изнесе от скритите кътчета на душата нагоре чрез обикновеното мислене, понеже обикновеното съзнание не достига дотам. Но това, което е недостижимо за обикновеното съзнание, е достижимо за подсъзнанието. И в онова полусъзнателно състояние, което е налице при съня, някои неща, които са останали, които, така да се каже, са спестени, се изваждат нагоре, избиват навън. Само тези неща избиват навън, които не са осъществили своето действие по този начин, както това, което като следствие на различните опитности е потънало навътре в скритите душевни дълбини и преобразено проявява своето действие навън*./*Под формата на различни способности например при усилията да се научим да пишем буквите. Бел пр/. Ние се разболяваме или сме здрави, имаме весело настроение или сме кисели и то не така, както се случва при обикновеното протичане на живота ни,* а това състояние се проявява като органично, понеже някои изживявания са слезли дълбоко и не могат да се достигнат от съзнанието чрез спомнянето, а работят в душевните дълбини и ни правят такива, каквито ставаме в течение на живота ни. /*Когато е реакция на външно събитие. Бел. пр/. Много съдби биха ни станали понятни, ако знаехме какво е потънало през изминалите години в скритите душевни дълбини. Ако бихме могли да проследим живота още от детството, ние по-добре бихме разбрали някои хора в тяхната тридесет-, четиридесетили петдесетгодишна възраст; защо те имат определена нагласа, защо в дадено отношение се чувстват така дълбоко недоволни, без да могат да си обяснят какво предизвиква лошото настроение. Тогава бихме могли да си създадем представа как родителите и обкръжението на детето са му действали, какви страдания, радости, удоволствия и болки е изживяло то, които сигурно вече напълно е забравило, но те продължават да действат върху общото настроение на човека, понеже това, което се изплъзва от нашето съзнание и потъва в скритите дълбини на душевния живот, там долу продължава да работи. Особеното е, че като работи по този начин, то първоначално работи над самите нас, така да се каже, не напуска сферата на нашата личност. И когато ясновидското съзнание слиза долу, там, където в подсъзнанието витаят нещата, които бяха характеризирани и това се случва още при имагинацията, чрез това, което се нарича имагинативно познание тогава човек всъщност винаги намира себе си. Той намира какво действа и живее в самия него. И това е добре, понеже човек всъщност в истинското самопознание трябва така да се познае, че да може да види всичките сили, които го движат, да може да ги възприеме и опознае. Когато човек чрез упражненията на имагинативното познание постигне ясновидско съзнание и с него навлезе в областта на подсъзнанието, без да има предвид, че първоначално намира само себе си, с всичко това, което действа в него, което представлява неговата душевна същност, тогава той е подложен на всевъзможни заблуждения. Защото по никакъв характерен за обикновеното съзнание начин, не може да се разбере, че човек има пред себе си единствено самия себе си. Идва време, когато на определена степен от развитието настъпва възможността, например човек да има визии, да вижда фигури пред себе си, които определено са нещо ново и различно от това, което той е познавал досега. Това може да се случи. Но когато човек си представя, че това биха могли да бъдат неща от висшите светове, би изпаднал в най-тежко заблуждение. Тези неща не се представят така, както пред обикновеното съзнание се представят вътрешните изживявания. Когато човек има главоболие, това е предмет на обикновеното съзнание. Човекът знае, че болките се намират в неговата собствена глава. Когато го боли корем, болките се възприемат вътре в човека. Когато се навлиза в скритите душевни дълбини, човек преди всичко се намира в самия себе си и въпреки това, което се изправя насреща му, изглежда, като че ли се намира извън него. Нека да вземем за пример един очебиен случай да предположим, че някой има горещото желание да е преродената Мария Магдалена. Веднъж вече разказах, че в живота си съм срещнал двадесет и четири Магдалени20. Да предположим, че човек не иска да си признае, че има такова желание. Не е необходимо нашите желания да се възприемат с горното съзнание, това не е необходимо. Може някой да прочете в Библията историята на Мария Магдалена и тя особено да му хареса. В неговото подсъзнание може веднага да се появи силното желание сам да бъде Мария Магдалена. В неговото горно съзнание се намира само харесването на този образ. В подсъзнанието, където човек не знае какво става, се появява веднага желанието той да бъде Мария Магдалена. Този човек живее живота си. Докато нищо особено не се случва, дотогава за неговото горно съзнание, там където той съзнава, е налице харесването на историята за Мария Магдалена. В подсъзнанието е изгарящото желание сам да е тази Мария Магдалена, но той не знае нищо за това. Това не го засяга. Той наглася живота си според представите на своето обикновено съзнание, без изобщо да има понятие за това желание. Но да предположим, че този човек чрез някакви неправилни окултни практики успее да проникне в своето подсъзнание. Тогава той навлиза в него. Не е необходимо да възприеме факта, че в него се намира горещото желание да бъде Мария Магдалена, както възприема главоболието. Ако би възприел горещото желание да е Мария Магдалена, тогава би постъпил разумно. По отношение на това желание той би се държал така, както се държи по отношение на болката и би търсил начин да го премахне. Но когато се получи такова неправилно навлизане в подсъзнанието, това не става така, а горещото желание застава като действителност извън личността на човека, появява се визията: Ти си Мария Магдалена. Този факт се проектира пред човека, той застава пред него. Един човек, който е на днешното стъпало на развитие, не е в състояние да контролира и провери такъв факт със своя Аз. При правилно, добро и абсолютно строго обучение това не може да се случи, понеже там Азът навлиза във всички сфери. Но когато нещо настъпва без присъствието на Аза, тогава такова нещо застава като обективен външен факт. Наблюдателят вярва, че си спомня за събитията около Мария Магдалена и се чувства идентичен с тази Мария Магдалена. Това определено е една възможност.

Аз изтъквам тази възможност, понеже от нея можете да видите, че всъщност само прецизното обучение, само предпазливостта, с която човек навлиза в окултизма, може да го предпази от заблуждения. Когато човек знае, че пред него първоначално се изправя цял един свят, че той може да види различни събития около себе си, че те се изправят като една панорама, а не като нещо, което се намира в него, най-правилното е, всичко което той вижда пред себе си, да го приема само като проекция на неговия собствен вътрешен живот. Тогава той има на разположение добро средство срещу заблужденията по този път. Това е най-доброто. Всичко нека да се приема като образи, които изплуват от самите нас. Обикновено нещата изплуват от нашите желания, суетност, амбиции, накратко от всички качества, които са свързани с човешкия егоизъм.

Тези неща се проектират главно навън. Сега вие можете да поставите въпроса: Как да се спасим от тези заблуждения? Как да им се изплъзнем? Чрез обикновените свойства на съзнанието не можем да се спасим от тях. Точно затова се появява заблудата, защото, така да се каже, пред някого в действителност застава една панорама, а той не може да излезе от себе си, той напълно е оплетен в себе си. От това вече можете да разберете, че всъщност се касае точно за това, по някакъв начин да излезем от себе си, по някакъв начин да се научим да различаваме; тук имаш една визия, а тук една съвсем друга. И двете визии са извън нас. Едната може би е проекцията на някакво желание, а другата е реалност. Но те не са така различни както в обикновения живот, когато някой каже, че има главоболие и когато човек сам има главоболие. В пространството се проектира по един и същ начин както собственият вътрешен живот, така и чуждото. Как да можем да ги различаваме?

На окултното равнище трябва да се научим да отличаваме истинската импресия от фалшивата, макар че те всички преливат една в друга и всички застават пред нас със същите претенции за истинност. Същото би се получило, ако във физическия свят редом до истинските дървета биха се намирали родени от фантазията дървета и ние не бихме могли да ги различаваме. По същия начин, както биха били размесени истинските и илюзорните дървета, на окултното равнище съществуват от една страна реалните факти, които се намират извън нас и от друга страна онези факти, които изникват от нашия вътрешен свят. Как да се научим да отличаваме тези две области, които са вплетени една в друга?

Първоначално чрез своето обикновено съзнание не можем да се научим да ги различаваме. Когато останем в нашия мисловен, представен живот, там няма никаква възможност за различаване. Такава възможност лежи само в бавното окултно възпитание на душата. Когато все повече напредваме, стигаме също и дотам, действително да се научим да ги различаваме, това значи да правим на окултното равнище това, което трябва да направим, ако пред нас стояха истински дървета и такива, които са родени от фантазията. През родените от фантазията дървета бихме могли да преминем; с истинските дървета бихме се сблъскали. Нещо подобно, но сега, разбира се, като един духовен факт, трябва да изживеем и на окултния план. Ако постъпваме правилно, на този план можем да се научим да отличаваме истинското от фалшивото по сравнително прост начин, но не чрез мислене и представи, а чрез волево решение. Това волево решение може да се постигне по следния начин: Когато съзерцаваме живота си, намираме в него две различни групи от събития. Често виждаме, че това или онова, което ни се отдава или не ни се отдава, обикновено зависи от нашите способности. Ние разбираме, че когато в някаква област не сме особено способни, не постигаме нищо особено. Там където сме сигурни, че имаме определени способности, там естествено нещата ни се отдават. Може би не винаги ясно прозираме връзката между това, което се изпълнява чрез нас и нашите способности. Има също и един по-неопределен начин да се види тази връзка. Когато например в своя по-късен живот някой получи удар от съдбата, той би могъл да погледне назад и да си каже: Аз бях човек, който твърде малко направи, за да постигне нещо, или аз винаги съм бил лекомислен. От друга страна той би могъл също да си каже: Не ми е напълно ясна връзката между моите неуспехи и нещата, които съм направил, но разбирам, че един лекомислен и мързелив човек не може да има успехи също както един съвестен и работлив човек. Накратко, има неща, при които разбираме, че те идват като наш личен успех или неуспех, има и други, където не можем да прозрем зависимостите и тогава си казваме: Макар че съм способен и би трябвало да имам успех, аз не успях. Дори има и даден тип успехи и неуспехи, където първоначално изобщо не можем да прозрем връзката с нашите способности. Това е едното. Другото е, че за някои неща, които външно в обективния свят ни пресрещат като удари на съдбата, можем да си кажем по-късно: Пада ми се, защото сам си го направих. За други неща обаче си мислим, че те стават, без да можем да открием какви са причините, за да се случат. И така, имаме два вида събития: Такива, които произтичат от самите нас и ние виждаме връзката им с нашите способности, и другият вид, който вече описахме. От друга страна, при външните изживявания има такива събития, при които не можем да си кажем, че самите ние сме причината те да се случат, и други, за които знаем, че ние сме ги причинили.

Нека да разгледаме живота си. Можем да направим един експеримент, който е полезен за всеки. Ние можем да изброим нещата, при които сме имали успех, но не можем да намерим причините, не можем да открием собствените си заслуги и можем да кажем, че са ни паднали от небето. Но нека изброим също и неуспехите, за които си спомняме. Освен това нека си спомним и външни събития, за които сме на мнение, че са случайност и за които не откриваме никакви мотиви. Да направим следния експеримент: Изграждаме си един изкуствен човек, който така е устроен, че всичко онова, за което не знаем защо не ни се е удало, го приписваме на него, на неговите качества. Ако сме успели в нещо, за което е нужно знание, а ние го нямаме, то приписваме познанията в тази област на този изкуствен човек. Или за някакво външно събитие си казваме: Да предположим, че ни пада керемида на главата. Ние, разбира се, не можем да разберем защо точно на нас се случва и просто си представяме един човек, който изтичва на покрива, издърпва една керемида навън, така че тя само след малко да може да падне на земята, изтичва бързо надолу и тази керемида го улучва. И така правим с всички събития, за които мислим, че според нашето обикновено съзнание не са предизвикани от нас, че те даже са против нашата воля.

Да си представим, че някой някога ни е набил. За да не ни се стори толкова трудно, можем да си спомним случка от детството ни. Ние сме виновни някой да ни набие. Представяме си този изкуствен човек, който е виновен за всичко, за което не виждаме причините. Виждате ли, за да се напредне в окултизма, трябва някои неща да се правят не така, както се случват в обикновения живот. Ако се прави само това, което обикновено изглежда разумно, тогава не може да се напредне, понеже това, което се отнася за висшите светове, първоначално за обикновения човек може да изглежда дори неразумно. Така че не вреди, когато за обикновения умник методът изглежда като нещо неразумно. И така ние мисловно конструираме този човек. Първоначално всичко ни изглежда гротескно и този човек е безсмислен, но всеки, който опита, ще стигне до едно особено откритие и то е, че той не може да се отърве от този човек, който сам е измислил и който постепенно започва да го интересува. Ако направите този опит ще видите, че не можете да се отървете от този изкуствен човек; той просто живее във вас. И особеното е, че той не само живее в нас, но и се преобразява вътре в нас и то така силно, че накрая изглежда да е станал нещо съвсем друго от това, което е бил преди. Той се преобразява така, че не ни остава нищо друго, освен да си кажем, че той наистина е нещо, което е част от нас. Това е опитност, която наистина всеки може да провери. За това, което сега описах не първоначално измисления човек, а това, в което той се е превърнал, можем да си кажем: Това наистина е нещо, което се намира в нас. И то е същото, което изглеждащите безпричинни неща в нашия живот, така да се каже, са го създали; така че човек намира в себе си нещо, което наистина е предизвикано от иначе необяснимото. С други думи това, което описах, е пътят, по който човек не само може да се взира в своя собствен душевен живот и да намира там нещо, а също и пътят, който от душевния живот води навън в обкръжението. Защото това, което не ни се удава, не остава вътре в нас, а принадлежи на заобикалящия ни свят. Така изведохме от обкръжението нещо, което е по-различно от предмета на нашето съзнание, но то се представя така, като че ли наистина се намира в нас. Тогава човек получава чувството, че наистина има нещо общо с това, което в живота му изглежда като непричинено от него. По този начин той получава усещането за свързаността си със своята собствена съдба, с това, което се нарича карма. Чрез този душевен експеримент е даден един реален път, за да може човек по определен начин да почувства в себе си своята карма.

Вие може да кажете: Каквото казваш, не го разбирам напълно. Но в момента, когато го изговорите, вие не разбирате не това, за което мислите, че не го разбирате, а това, което всъщност е много лесно да се разбере, но вие не мислите за него. Не е възможно някой, който не е направил експеримента, да разбере тези неща; само този може да ги разбере, който е направил това, за което се говори. То е нещо, което всеки може да направи и да види какво ще се получи като резултат. Всеки достига до там да почувства, че в него живее нещо, което има връзка със собствената му карма. Ако някой по начало знае, тогава не е необходимо да му се дават съвети как може да го постигне. Напълно нормално е да не разбира този, който още не е направил експеримента. Тук не става въпрос да се разбере нещо разказано за това, което нашата душа сама може да предприеме. Когато душата ни минава по такъв път, тя свиква не само да живее в себе си, в своите желания и страсти, а да може да отнася външни събития към себе си, истински да разглежда външните събития. Точно нещата, които не сме пожелали самите ние, включихме в това, за което стана въпрос. И ако освен това успеем така да се поставяме спрямо цялата ни съдба, че спокойно да приемем това, срещу което обикновено се бунтуваме и мърморим, си казваме: Ние го приемаме, защото сами сме си го наложили тогава се създава такова душевно състояние, че ако се наложи да отличаваме правилното от погрешното в скритите душевни дълбини, да можем с абсолютна сигурност да отличим правилното от погрешното. Защото тогава се появява чудна яснота и сигурност какво е правилно и какво погрешно.

Когато с духовните си очи човек види някаква визия и успее да я отстрани, като напрегне всички свои вътрешни сили, които вече е опознал и които той усеща като свой вътрешен свят, така да се каже, просто с вътрешния си поглед я премахне, тогава тази визия е една обикновена фантазия. Ако обаче той не успее да я отстрани по този начин или най-много успее да отстрани това, което напомня за външния сетивен свят, а духовното остане като външен факт, тогава тя е действителна. Но това отличаване не може да се постигне, преди човек да е извършил това, което вече беше описано. От там и правилото, че без описаното възпитание, на свръхсетивния план не може да има сигурност в отличаването на вярното от погрешното. Същественото при душевния експеримент се състои в следното: Всъщност с обикновеното съзнание ние винаги се намираме при това, което желаем. Чрез този душевен експеримент се научаваме да разглеждаме като желано от нас това, което не желаем, което ни отблъсква. Човек може да е достигнал до известна степен на вътрешното си развитие, но ако чрез един такъв душевен експеримент не противопостави на съществуващите в душата му желания, страсти, симпатия и антипатия връзката с това, което не се желае от обикновеното съзнание, тогава навсякъде ще се трупат грешки върху грешки. Най-голямата грешка в областта на теософското общество най-напред е направена от Елена Блаватска21 поради това, че тя отправя духовния си поглед на равнището, където трябва да се търси Христос, но в нейните желания, в нейните страсти, накратко там, където е горното съзнание, се намира определена антипатия, дори страстно отвращение срещу всичко християнско и еврейско, докато тя самата има предпочитания към всичко останало, което като духовна култура се разпространява на Земята, като се изключи християнското и еврейското. И понеже тя никога не е упражнявала това, което беше описано днес, пред нея се представя изцяло погрешено схващане и това е напълно естествено. От нея същото се разпростира и върху най-близките й ученици и до ден днешен се влачи и разпространява в още по-гротескна форма. Тези неща се промъкват и до най-висшите сфери. Могат да се видят много неща на окултния план, но способността за различаване е нещо съвсем различно от простото виждане, от простото възприемане. Това трябва да се подчертае с особена настойчивост.

Въпросът стои така: Когато навлезем в скритите дълбини на душата а всеки ясновидец трябва да го прави, ние преди всичко навлизаме в самите нас. И ние трябва да опознаем самите себе си чрез това, че наистина преминаваме през тази преходна степен, където първоначално пред себе си имаме един свят, където Луцифер и Ариман непрекъснато ни обещават, че ще ни подарят богатствата на света. Или с други думи, пред нас застава нашият вътрешен свят, той се представя пред нас, а дяволът казва: Това е обективният свят. Точно това е изкушението, което не е било спестено дори и на Христос. Пред човек се представят илюзиите на собствения му вътрешен живот. Но чрез своята енергия Христос е толкова силен, че веднага познава, че това не е един действителен свят, а нещо което се намира във вътрешността. Точно минавайки през този вътрешен свят, където трябва да отличим две неща, едното от които трябва да отстраним именно съдържанието на нашия вътрешен живот с неговите желания, а другото да остане, точно минавайки през скритите дълбини на нашия душевен живот, ние достигаме до обективния свръхсетивен свят. И както нашата духовно-душевна същност се нуждае от огледалото на физическото ни тяло, за да възприеме външните физически факти, които са предмет на обикновеното ни съзнание, така първоначално, за да възприеме идващите насреща му духовни свръхсетивни неща, човек използва като огледало своето етерно тяло. Висшите сетивни органи, ако бихме могли така да ги наречем, се намират в астралното тяло, но това, което се разиграва, което живее в тях, трябва да се огледа в етерното тяло, както нашата духовно-душевна същност, която възприемаме в обикновения живот огледално се отразява от физическото тяло. Ние трябва да се научим да си служим с нашето етерно тяло. И съвсем естествено е, понеже обикновено не познаваме нашето етерно тяло, а то представлява това, което ни оживява, че първо трябва да опознаем именно него, преди да се научим да познаваме онова, което ни пресреща като реалност от свръхсетивния външен свят и се оглежда в етерното тяло. Онова, което изживяваме най-напред, навлизайки в скритите дълбини на нашия душевен живот, и в което, така да се каже, виждаме самите себе си, е проекцията на нашите собствени желания и е много подобно на живота, който обикновено се нарича Камалока*./*Живота в чистилището Бел пр/. Камалока се отличава от сегашния ни живот само по това, че докато в обикновения живот човек може да се изживява като затворен в самия себе си защото така трябва да се изразим, физическото тяло обаче е още налице и ние винаги можем да се завърнем в него; в Камалока физическото тяло липсва, липсва дори и една част от етерното тяло, частта, която изобщо може огледално да ни отрази*./*След като умрем и напуснем физическото тяло, тя се появява пред съзнанието ни като панорама на спомените и до два-три дни се разпада Бел пр/. Но около нас се намира всеобщият жизнен етер, който ни служи като огледален инструмент, отразяващ всичко, което е в нас. Времето на Камалока е такова, че нашият вътрешен свят, който се изразява във всички наши желания и страсти, във всичко което чувстваме, сега се разпростира около нас като наш обективен свят. Важното е да се разбере, че първоначално животът в Камалока се характеризира с това, че ние сме заключени в самите нас, самите ние сме затворът и когато ни липсва възможността да се завърнем във физическия живот, този затвор е залостен още по-здраво. Едва когато преминем през живота в Камалока по такъв начин, че постепенно разберем а тези неща могат да бъдат разбрани само постепенно как вътрешният ни свят може да бъде изпълнен и с други неща, освен с обикновени желания, едва тогава нашият затвор Камалока бива разбит.

Какво се има предвид? Да приемем, че някой умира с едно определено желание. Желанието принадлежи на това, което се проектира в областта Камалока, и там то се появява като някакви образи около човека. Докато това желание живее в него, не е възможно с тези желания той да се отвори за живота в Камалока. Чак когато човек разбере, че това желание може да бъде задоволено само тогава, когато бъде изключено, преодоляно, когато се откажем от него, когато вече не го желаем, когато това желание се изтръгне от душата, когато човек се отнесе към него точно по противоположния начин; чак тогава заедно с желанието, всичко, което ни заключва в Камалока, постепенно ще бъде изтръгнато от душата. Чак тогава можем да достигнем областта между смъртта и едно ново раждане, която нарекохме Девахан, където може да се достигне и чрез ясновидство, когато човек вече е опознал какво представлява самият той. Чрез Ясновидството се навлиза в Девахана, когато човек достигне определена степен на зрялост, в Камалока когато измине определено време, просто защото времето така ни измъчва поради нашите собствени желания, че накрая чрез дълготрайността си те сами се преодоляват. Така се демаскира това, което ни се представя, като че ли представлява обективния свят с цялата му красота.

Светът на свръхсетивните реални действителности е този, който обикновено наричаме Девахан. Как ни се представя този свят на свръхсетивните реални действителности? Тук на Земята човек може да говори за Девахана само защото чрез Ясновидството, когато егото наистина е превъзмогнато, ние вече навлизаме в света на свръхсетивните факти, които съществуват обективно и съвпадат с това, което се намира в Девахана. Но най-важната характерна черта на този деваханически свят е, че там моралните закони не се отличават вече от физическите закони, от физическите факти; моралните закони и физическите закони са едно и също нещо. Какво означава това? В обикновения физически свят Слънцето еднакво огрява праведните и грешните. Който е извършил престъпление, може да бъде затворен в затвора, но физическото Слънце не се помрачава над него. Това означава, че в света на физическите неща има една морална закономерност и една физическа, те са две различни неща. Обаче в Девахана изобщо не е така; там всичко, което произлиза от моралното, от интелектуално-мъдрото, от естетически-красивото и т.н., води до съзидание, а това, което произлиза от неморалното, от интелектуалните неистини, от естетически-грозното, води до умиране, до упадък. Там природните закони се проявяват така, че там Слънцето не свети еднакво за праведните и грешните, а ако мога да се изразя картинно, пред грешните то наистина се помрачава. Праведникът, който се намира в Девахана, наистина има благоволението на Слънцето, това означава въздействието на плодоносните сили, които го придвижват напред в живота. Лъжливият или вътрешно грозният човек така преминава през тази област, че там духовните сили биват отблъсквани от него. Там това е възможно, тук не е. Когато тук двама души стоят един до друг и единият е праведен, а другият грешен, тогава Слънцето не може да огрява само единия. Там обаче, в духовния свят е абсолютно вярно, че от качествата на човека зависи как духовните сили ще действат върху него. Това означава, че природните и духовните закони не вървят по два отделни пътя, а по един и същ път. Това е същественото. В деваханическия свят природните закони съвпадат с моралните и интелектуалните закони.

Така става следното: Щом човек навлезе в света на Девахана и животът му там започне да тече, в него той намира всичко онова, което е останало от последното му пребиваване на Земята, като справедливо и несправедливо, лошо и добро, естетически-красиво и грозно, истинно и фалшиво. Всичко това обаче там действа така, че завладява природните закони. Там е закон това, което описахме с едно сравнение как ако във физическия свят някой, който е откраднал или излъгал и се изложи на Слънцето, то не би го огряло и поради това, че му липсва слънчевата светлина, той би се разболял. Или да предположим, че въздухът във физическия свят не би достигнал на някой, който лъже. Такова сравнение може да се направи с всичко, което се случва в света на Девахана. На този, който се е провинил с нещо по отношение на своето духовно-душевно същество, му се случва нещо подобно, така че природният закон същевременно абсолютно съответства на духовния закон. И ако проследим пътя на такъв човек през Девахана, виждаме как в него постепенно все повече и повече се извършват такива процеси, че той самият започва да отговаря на качествата, които си е донесъл от предишния си живот. Да приемем, че някой се намира двеста години в Девахана, след като в предишен живот много е лъгал. Той живее в този Девахан, но Духовете на истината се отдръпват от него. В него умира същото това, което се поражда в една друга душа, ако тя се е придържала към истината.

Или да си представим как някой навлиза в Девахана с изключителна суетност, която не е могъл да преодолее. В Девахана тази суетност намира своя израз в изключително зловонни изпарения и определени духовни същества бягат от такава индивидуалност, която разпространява около себе си такива зловонни изпарения от суета или самодоволство. Това не е само картинно казано. Суета и самодоволство в Девахана представляват изключително зловонни изпарения и поради това благотворното влияние на дадени същества, които се отдръпват, не се осъществява. Също както ако едно растение расте в избата, когато може да се развива само на слънчева светлина, така и суетният не може да вирее. И той съзрява под въздействието на това качество. Когато отново се роди, той няма силата да пренесе и вгради в себе си добрите влияния. Вместо да си изработи дадени органи по правилен начин, той ги изгражда като болна система от физически органи. Що за хора ще бъдем в живота зависи не само от нашите физически условия, а също и от нашите морални и интелектуални качества. Когато вече се намираме извън духовния план, тогава природните и духовните закони застават един до друг. Между смъртта и новото раждане обаче те са едно, природните и духовните закони са едно, те са едно цяло. И тогава в душата ни се посаждат природни сили, които действат разрушително, ако са следствие на неморалните постъпки от предишния ни живот, а когато са резултат от морални действия, те действат плодоносно. Това се отнася не само за нашата вътрешна конфигурация, но и за всичко онова, което ни пресреща отвън като наша карма.

Най-същественото в Девахана е, че там няма разлика между природен и духовен закон. И така е също и за ясновиждащия, който наистина прониква до свръхсетивните светове. Тези свръхсетивни светове са много по-различни от световете, които се намират на физическия план. За ясновидеца не е възможно да прави тази разлика, която се прави в материалистически смисъл, когато се казва: Това е само един обективен природен закон. Зад този обективен природен закон в действителност винаги стои един духовен закон и ясновидецът например не може да върви през една запустяла ливада, през една наводнена област, не може да види изригване на вулкан, без да помисли, че зад това, което са природни явления, стоят духовни сили, духовни същества. За него едно изригване на вулкан едновременно е и морален факт, ако и моралът да се намира на един друг план, отколкото човек си представя. Хората, които винаги смесват физическия свят с висшите светове ще кажат: Да, но когато невинни хора са засегнати и умират при изригването на един вулкан, как да се приеме, че това е морално събитие? Една такава преценка би била ужасно филистерска, както и противоположната й преценка, че това е Божие наказание за хората, които живеят около вулкана. Двете преценки могат да се направят само от филистерската гледна точка на физическия план. Не става въпрос за това, а за много по-универсални неща. Хората, които живеят до някой вулкан и техните имоти бъдат разрушени, могат да бъдат напълно невинни, що се отнася до сегашния им живот. По-късно те ще бъдат компенсирани. Това не означава, че безсърдечно трябва да се отнасяме към тях и да не им помогнем това отново би било филистерско тълкуване на нещата, но в действителност, както е в случая с изригването на вулкана, налице е фактът, че в течение на земното развитие чрез хората се извършват някои неща, които са пречка за цялото човешко развитие. И точно добрите Богове трябва да работят за изравняването, така че с едно такова явление, с такива природни феномени понякога се извършва едно противодействие, едно изравняване. Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално. Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони. Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана. Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.

Така виждаме, че вътрешната характеристика, така да се каже, вътрешният нерв на съществуването е съвсем различен за различните светове. Ние не можем да имаме представа за различните светове, ако не вземем под внимание тези особености, които по неоспорим начин са различни за отделните светове. И така, трябва добре да различаваме: физически свят, Камалока и Девахан. За физическия свят е характерното, че природните и духовните закони стоят паралелно един до друг; при Камалока че човек е затворен в самия себе си, в затвора на собствената си същност; Девахана, където природните и духовните закони са едно и също нещо, е пълна противоположност на физическия свят. Това са трите характеристики и когато добре разберете, и се опитате да почувствате колко радикално различен от нашия свят е онзи свят, при който моралните, интелектуалните закони и законите на красивото, на естетическото същевременно са и природни закони, тогава ще имате представа какво представлява деваханическият свят. Когато в нашия физически свят срещнем един грозен или един красив човек, нямаме право да се отнасяме към грозния така, като че ли духовно-душевно по някакъв начин би трябвало да го отблъснем, а за красивия да приемем, че духовно или душевно стои на по-високо ниво. Но в Девахана е точно обратното. Там не можем да срещнем грозота, която да не е заслужена и ако един човек, който поради някоя своя предишна инкарнация в сегашния си живот е бил принуден да носи грозен образ, но в този си живот се старае да бъде честен и праведен, не е възможно в Девахана да го срещнем под някаква грозна форма; тогава той е превърнал своята грозота в красота. Но истина е, че един лъжлив, суетен, надут човек ще се появи в Девахана с грозна форма. Освен това има и нещо друго. Във физическия живот ние не виждаме грозният човек да си отнема нещо, а красивият да получава нещо. В Девахана става следното. Грозното е елементът на непрекъснатото разрушение и ние не можем да срещнем нещо красиво, за което да не предположим, че е плод на непрестанно развитие, че е непрестанно оплодяване. Ние трябва да си изработим съвсем различни представи и усещания за деваханическия или така наречения ментален свят от тези за физическия свят.

В тези представи и усещания е необходимо да видите същественото, за което стана въпрос, и да възприемете не само външното описание на тези неща, но и да си изработите чувства и усещания за това, което се описва в духовната наука. Когато успеете да постигнете усещането за един свят, където моралното, красивото, интелектуалната истина се проявяват с необходимостта на природен закон, тогава вие имате представата за деваханическия свят. И затова трябва толкова много, така да се каже, да научаваме и да насъбираме, че накрая нещата, които сме си изработили, да можем да ги претопим в едно чувство, в едно усещане. Не е възможно някой лесно да достигне до истинско познание за това, което е необходимо да се изясни на хората чрез духовната наука. Днес наистина има много хора, които казват: Ах, защо трябва толкова неща да се учат в духовната наука? Отново ли да ставаме ученици? Става въпрос не само за усещането, а за истинските усещания, които първо трябва да се изработят! Така е при всичко. Нима не би било по-приятно за художника, ако той не би трябвало да изучава отделните похвати на своето изкуство и ако картината, която иска да нарисува, не я рисува бавно и с големи усилия, а просто духне и произведението му е готово! В нашия свят специфичното е, че колкото повече нещата се отдалечават от душевното, толкова на хората им е по-трудно да разберат, че с простото духа-не не може да се направи нищо! По отношение на музиката едва ли някой ще допусне, че някой е станал композитор без нищо да е учил, това се разбира от само себе си. За живописта се допуска същото, макар и по-малко. За поезията още по-малко, иначе по наше време нямаше да има толкова много поети. Всъщност никое време не е така непоетично като нашето, но има много поети. Не е нужно да се учи, трябва само, разбира се, а то няма нищо общо с поезията да може само да се пише, поне още ортографски, нужно е само човек правилно да излага своите мисли! А пък за философстване, за него е нужно още по-малко! Та днес и без друго всеки може да изказва преценки по отношение на живота и света, това естествено, се разбира от само себе си, та нали всеки има своята гледна точка. И отново и отново се среща, че няма значение, когато някой с всички възможни усилия и с вътрешна работа достига до там да познае и изследва нещо в света. Днес е естествено, становището на този, който постоянно работи, за да може изобщо да каже поне нещо малко за световните тайни, да е равностойно на становището на този, който просто твърди, че има свое становище.

Ето защо днес всеки е човек с мироглед. И даже всеки е теософ! Според някои мнения за това е необходимо още по-малко: За това просто е достатъчно човек даже да не признава трите основни принципи на теософското общество, а да признае само първия и то напълно по неговия си начин!

Та нали не е нужно нищо друго, освен с повече или с по-малко чувство за истината човек да установи, че е жив човек дали наистина е така, това няма значение, тогава човек просто си е теософ и си има правилните усещания! Така че ние започваме да слизаме надолу, започвайки преценката си за света от музиката и през нещата, които „все по-малко изискват“, достигаме чак до теософията! Та там е достатъчно което при живописта не е достатъчно само да духнем: Ние основаваме ядрото на едно всеобщо човешко братство; там сме теософи! Няма нужда повече да учим!

Но точно за това става въпрос, че ние трябва да работим с цялата си енергия, за да можем накрая да превърнем това, което сме си изработили в такива усещания, които едва чрез тяхното оцветяване дават най-висшето, най-истинското познание. Помъчете се да постигнете това първо като работите, за да изградите такова усещане, което е подобно на импресиите в един свят, където природните и духовните закони са едно и също нещо. Когато сериозно работите, точно това прави впечатление в деваханическия свят -колкото и иначе да сте се мъчили над една или друга теория. Ако не фантазирате относно едно усещане, а сте си го изработили, ако с дългогодишна работа грижливо сте си го изработили, тогава това усещане с неговите нюанси има сила, която ви отвежда по-далече, отколкото достигат самите тези нюанси; тогава чрез сериозното прилежно учене самите вие сте станали истински. И вече не сте далеч от мига, когато тези усещания с техните нюанси ще се отворят и вие наистина ще застанете пред това, което е Деваханът. Защото когато усещанията са изработени правилно, те стават възприемателни способности. Когато извън всички сензации в нашите дружества се работи правилно и истински, само въз основа на честността, тези работни места ще станат това, което трябва да бъдат: Училища, които извеждат хората в сферите на ясновиждането. И само този, който не може да очаква това, или не иска да работи, може да има погрешни възгледи за тези неща.

 


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder