ОТНОСНО ОТПЕЧАТАНИТЕ ЛЕКЦИИ

Из автобиографията на Рудолф Щайнер

„Моят жизнен път“, Глава XXXV, 1925 г.

От моята антропософска дейност произхождат първо моите публикувани пред цял свят книги и второ – голяма поредица от лекции, които първоначално беше замислено да бъдат отпечатани частно и да се продават само на членовете на Теософското (по-късно Антропософското) общество. Това бяха записки, направени повече или по-малко добре по време на лекциите, и поради липса на време не можаха да бъдат коригирани от мен. За мен щеше да е най-добре устното слово да си остане устно, но членовете поискаха отпечатването на лекциите. И така, те бяха отпечатани. Ако имах време да ги коригирам, от самото начало нямаше да има нужда от ограничението „само за членове“. От повече от година то вече отпадна.

На това място в моя „жизнен път“ е необходимо преди всичко да кажа как двете неща – моите публикувани книги и тези частно отпечатани лекции се включват в това, което изграждам като антропософия.

Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на антропософията пред съзнанието на настоящата епоха, трябва да го стори въз основа на публикуваните произведения за общо ползване. В тях разглеждам всичко, което се среща като стремеж към познание в тази епоха. Там е изложено това, което все повече се оформяше пред мен в духовното съзерцание и се превърна в постройката на антропософията, макар и в много отношения по несъвършен начин.

Редом с изискването да се изгради „антропософията“ и при това да се служи само на това, което се получава, когато съобщенията от духовния свят трябва да се предадат на образованите хора от съвремието, се появи и другото – да се удовлетвори напълно и проявилото се като душевна необходимост, като копнеж по духа от страна на членовете.

Преди всичко беше налице силното желание Евангелията и съдържанието на Библията да бъдат разгледани в светлината на антропософията. Хората пожелаха да чуят курсове за тези дадени на човечеството откровения.

След като бяха изнесени лекционни курсове в смисъла на това искане, се прибави и нещо друго. На тези лекции присъстваха само членове. Те бяха запознати с началната антропософска информация. Пред тях можеше да се говори като пред напреднали в областта на антропософията. Изнасянето на тези вътрешни лекции не можеше да прилича на написаните трудове, предназначени за всички хора.

Във вътрешните кръгове аз можех да говоря за нещата по начин, различен от този за откритите лекции.

Така в двойствеността на откритите и частните лекции, фактически лежи нещо, което произлиза от две различни бази. Изцяло публичните трудове са резултат от това, което се бореше и работеше в мен; в частните отпечатани лекции заедно с мен се бореше и работеше и обществото. Аз слушам трептенията в душевния живот на членовете и чрез подвижния ми живот в това, което чувам там, възниква изграждането на лекциите.

Никъде, дори и в най-малка степен не е казано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия. Не може и да става въпрос за някаква отстъпка пред предразсъдъци или предварителни настроения на членовете. Който чете тези частно отпечатани лекции, трябва да ги приеме изцяло за това, което антропософията има да каже. Затова, когато оплаквания в това отношение станаха твърде настойчиви, без съмнение бе възможно да се отстъпи от указанието, тези отпечатани лекции да се разпространяват единствено в кръга на членовете. Само че трябва да се приеме, че в непрегледаните от мен записки на лекциите може да има грешки.

Мнение за съдържанието на такива частно отпечатани лекции обаче може да се признае само на този, който познава предпоставките за една такава преценка. За почти всички от тези отпечатани лекции тези предпоставки са поне антропософското познание на човека и на космоса, доколкото тяхната същност е представена в антропософията и това, което като „антропософска история“ се намира в съобщенията от духовния свят.