бележки

1. книга за Ницше от госпожа Лу Андреас-Саломе: Фридрих Ницше в своите творби, Виена, 1894 г. (ново издание, Франкфурт на Майн, 2000 г.). Ницше се запознава с Лу фон Саломе (1861-1937) в Рим през 1882 г. Половин година тя е негова ученичка и последователка.

2. Паул Рее (1849-1901), философ и психолог. От есента на 1876 до 1882 г. е в приятелски отношения с Ницше. Неговите Психологически наблюдения (1875) оказват огромно въздействие върху Ницше.

3. Фриц Кьогел (1860-1904), доктор по философия. От 1894 до 1897 г. е упълномощен от Елизабет Фьорстер-Ницше да издаде Ницшевите Събрани съчинения и през този период е в приятелски отношения с Рудолф Щайнер.

4. сърдечно да благодаря: След първата среща с Елизабет Фьорстер-Ницше през май 1894 г. Р. Щайнер е в приятелски отношения със сестрата на философа. На 29 юли 1895 г. той й подарява екземпляр от книгата си за Ницше със следното посвещение: „На заслужилата биографка на Ницше и пазителка на Ницшевата съкровищница, госпожа д-р Е. Фьорстер-Ницше, с почитание, авторът.“ След тежък конфликт през декември 1896 г. Щайнер окончателно се оттегля от Архива. През 1900 г. той заклеймява публично самовластната и безотговорна дейност на архиварката. В този писмен спор той оттегля всички хвалебствени слова: „Може би поради учтивост и други съображения тогава твърде много възхвалих нейните качества. Сега признавам, че това беше огромна глупост от моя страна и съм готов да оттегля всяка похвала, с която съм дарил госпожа Фьорстер-Ницше под каквато и да е форма.“

5. госпожа Фьорстер-Ницше: Елизабет Фьорстер-Ницше (1846-1935), по-малка сестра на Ницше, която от 1885 г. е омъжена за антисемита и колониалиста Бернхард Фьорстер, с когото основава в Паргвай немска колония. След провалянето на проекта за колония и самоубийството на нейния съпруг, през 1893 г. Елизабет Фьорстер-Ницше се завръща в Германия и поема управлението на литературното наследство на брат си, който от 1889 г. е душевно болен. Тя основава „Архива на Ницше“ в Наумбург (от 1896 г. във Ваймар), пише тритомна биография за своя брат и издава повечето му творби и писма. Честолюбивата сестра е отговорна за многобройните подправяния и фалшификации, свързани с героичния култ към Ницше, и за съставянето на книгата Воля за власт, която се появява между 1901 и 1906 г. Размерът на биографичните и редакторските подправяния се разкриват след смъртта й (1935), както и след Втората световна война.

6. преживените часове в „Архива на Ницше“ в Наумбург: вж. Р Щайнер, Моят жизнен път, глава 18, Събр. съч. 28.

7. приятел на загадките: Раждането на трагедията от духа на музиката. Предговор към второто издание: Опит за самокритика.

8. не среща никого: Утринна заря, Предговор.

9. „Спадам към онези читатели (на Шопенхауер),.,“: Несвоевременни размишления, Трета част, Шопенхауер като възпитател.

10. „Вие казвате, че вярвате на Заратустра?...“: Тъй рече,    Първа част, За даряващата добродетел.

11. инстинкти: вж. изложенията на Рудолф Щайнер за инстинктите и изследването на тази тема от Алберт Винсент, Преобразуване на инстинктите на Фридрих Ницше, Базел, 1999.

12. „Ала аз откривам сърцето си напълно пред вас...“: Тъй рече    , Втора Част, На блажените острови.

13. „Толкова е провинциално...“: Шопенхауер като възпитател.

14. „бурите на битката...“: Раждането на трагедията, Опит за самокритика.

15. „лошите и страшни последици“: Несвоевременни размишления, Първа част, Давид Щраус, Изповедникът и писателят.

16. Георг Брандес (1842-1927), датски критик и литературен историк.

17. „Ти питаш защо?...“: Тъй рече    Заратустр, Втора част, За поетите.

18. „Волята за истина...“: Отвъд доброто и злото, Първа част.

19. „Аз съм призван...“: Йохан Готлиб Фихте, За призванието на учения (Йенски лекции, 1794), Четвърта лекция, Лайпциг (Reclam), стр. 48.

20. „съждения, стойностни съждения по отношение на живота...“: Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ.

21. „духовен медосъбирач“: Към генеалогията на,  Предговор.

22. „което прави един пътешественик...“: Веселата , Предговор към второто издание.

23. .. .чему е тежко да „храносмила“ своите съвременници: Веселата    , Трета книга.

24. „Моето честолюбие...“: Залезът на кумирите, Набези на една несвоевременност.

25. „Какво е най-великото...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, Предислов на Заратустра.

27. „На отшелници ще пея...“: пак там.

28. „И ако някога ме изостави мъдростта...“: пак там.

29. „Своята воля желае сега духът...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За трите метаморфози.

30. „Малцина знаят...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За катедрите на добродетелта.

31. „Ах, вие, братя...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За бленуващите по отвъдния свят.

32. „На една нова гордост...“: пак там.

33. „Зад твоите мисли и чувства...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За зрителите на плътта.

34. „Има повече разум...“: пак там.

35. „моето царство не е от този свят...“: думи на Исус пред Пилат Понтийски, Йоан, 18, 36.

36. „ че едно средство на израза...“: Рихард Вагнер, Опера и драма (1851) в Събрани съчинения на Рихард Вагнер, 3 том, Лайпциг, (5 издание), Въведение, стр. 231.

37. „учението на Шопенхауер за музиката...“: Артур Шопенхауер, Светът като воля и представа, Първи том, Трета книга. Събрани съчинения, изд. от Рудолф Щайнер, Щутгарт, Трети том, стр. 108.

38. „така са били всички творци...“: Към генеалогията на морала, Трета част.

39. „Причината, че творбата...“: Артур Шопенхаауер, Светът като воля и представа, Втори том, Глава 30. Събрани съчинения, изд. от Рудолф Щайнер, Щутгарт, Пети том, стр. 210.

40. „Когато обаче външен повод...“: пак там. Трети том, стр. 37.

41. „което е направил един истински зрител...“: Към генеалогията на морала, Трета част.

42. „Кант изисква от хубавото произведение...“: Имануел Кант, Критика на способността за съждение, Първа част, Критика на естетическата преценка.

43. „Немска теология“, написана от един франкфуртчанин, първоначално преведена от Мартин Лутер през 1518 г. Ново издание, преведено от Франц Пфайфер на съвременен немски, излиза през 1923 г. Вж. също Рудолф Щайнер, Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед (1901), Събр. съч. 7, стр. 66 - 72.

44. „за която Лутер казва...“: в предговора към първото издание на „Немска теология“ (1518), цитирано от Артур Шапенхауер в Светът като воля и представа, 1 том, Четвърта книга, (Събрани съчинения, изд. от Рудолф Щайнер, Трети том, стр. 256).

45. „Пълно целомъдрие и отказ...“: Събрани съчинения на Артур Шопенхауер, изд. от Рудолф Щайнер, Трети том, стр. 256.

46. Рихард Веле (1857-1935), философ. Вж. Рудолф Щайнер, Загадките на философията, (1914), Събр. съч. 18, стр. 480^82. - Целостта на философията и нейният край, Виена и Лайпциг, 1894. Цитатът оформя заключението на книгата, стр. 538.

47. Ернст Хекел (1843-1919), естествоизпитател. Рудолф Щайнер се запознава лич-но с него през 1894 г. и високо го цени. (Вж. Моят жизнен път, Събр. съч. 28, стр. 218-222 и 403^06, както и писмата от и до Хекел, в Писма II, 1890-1925, Събр. съч. 39). - Щайнер защитава Хекел от неговите противници в статията Хекел и неговите противници (1899), отпечатана отново в Събр. съч. 30, стр. 152-200.

48. Емил дю Боа-Раймон (1815-1896), учен, психолог. Виж Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Границите на познанието, лекция на второто заседание на 45-то събрание на немските учени и лекари в Лайпциг на 14 август 1872 г., Лайпциг, 1872, стр. 32.

49. Рудолф Щайнер, Истина и наука. Въведение към Философия на свободата (1892), Събр. съч. 3; Философия на свободата (1894, преработено ново издание - 1918), Събр. съч. 4.

50. „каквото възниква...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Втора книга: Знание. - Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 82.

51. „всякареалност“: пак там, Втора книга: Знание, стр. 81.

52. „Нещо трябва да се случи...“: пак там, Трета книга: Вяра I.

53. „Аз казвам, повелята за дейност...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Трета книга: Вяра I. - Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 101.

54. „Възвишена и жива воля...“: пак там, Трета книга, Вяра IV, стр. 139-140.

55. „Воля за власт...“: В Към генеалогията на морала (III, 2) Ницше съобщава, че ще изложи европейския нихилизъм в „творба, която подготвям: Воля за власт.“ Тази творба никога не е била написана.

56. „Не искам да опитвам...“: Йохан Готлиб Фихте, Призванието на човека, Трета книга: Вяра IV. - Съчинения (избрани в 6 тома), издадени от Фриц Медикус, Лайпциг, трети том, стр. 141.

57. „Тези учители на смирението...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За смаляващата добродетел.

58. „Всяка индивидуалност...“: Утринна заря, § 9.

59. „Нравствеността не е...“: Утринна заря, § 9.

60. „Когато пристигнах при хората...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За стари и нови скрижали.

61. „Своя враг трябва да търсите...“: Тъй рече Заратустра, Първа част, За войната и войнствения народ.

62. „Животът в същността си...“: Отвъд доброто и злото, § 259.

63. „Не искате да водите съдбата...“: Тъй рече Заратустра, Трета част, За стари и нови скрижали.

64. „в долината...“: Тъй рече Заратустра, Четвърта и последна част, За ливия човек.

65. „Дори Гьоте не е свободен...“: Заключителните думи на Фауст преди смъртта си, Фауст II, Пето действие, Дворец, стихове 11559-11586.

66. „А Хегел нарича красивото...“: Г. Хегел, Лекции за естетиката, Глава I, Понятие за красивото.

67. „взор се възбужда от всичко...“: Залезът на кумирите.

68. „Макс Щирнер (1806-1856), философ, автор на книгата Индивидуалността и нейната собственост (1845), считана за основна творба на индивидуалния анархизъм.

69. „Предхристиянското и християнското време...“: Макс Щирнер, Индивидуалността и нейната собственост, Лайпциг, Reclam (1893), стр. 56.

70. „Тримата цигани“: стихотворение от Николаус Ленау.

ТРИМАТА ЦИГАНИ

Трима цигани веднъж видях,

бяха легнали посред житата,

докато през камъни и прах

тежко тътреше ми се колата.

Първият държеше във ръце

своята гъдулка и унесен,

с грейнало от залеза лице,

свиреше безгрижно чудна песен.

Беше вторият с лула в уста,

взрян в дима блажено, сякаш вече

от безкрайните блага в света

бе душата му така далече.

Третият спокойно бе заспал,

на дърво цимбалът му висеше,

в сън невинно бе потънал цял,

лек ветрец през струните свистеше.

Дрехите им багреха петна,

дупки зееха по тях безчет, а

сякаш волно с присмех, без вина,

срещаха те всякаква несрета.

Тъй прозрях три пъти как проспан,

как пропушен и просвирен става

земният живот – и тъй презрян! –

почне ли за нас да се смрачава.*

71. „двете идеи за аполоновото и дионисиевото разглеждане на света...“: В Раждането на трагедията от духа на музиката (1872).

72. „заученик на Сократ Еврипид...“: Раждането на трагедията.

73. „изкривен понятиен инвалид“: Залезът на кумирите, Какво липсва на немците, 7.

74. Давид Фридрих Щраус (1808-1874), евангелистки теолог и успешен писател. Творбата му Старата и новата вяра излиза през 1872 г. и претърпява множество издания.

75. „Порядъчните неща...“: Залезът на кумирите, Проблемът на Сократ, 5.

77. Малвида фон Майзенбург (1816-1903), писателка. Ницше се запознава с Ваг-неровата привърженичка през 1872 г. в Байройт; той живее в нейния кръг между 1876 и 1882 г. в Сорент и Рим. - Мемоарите на една идеалистка, 1876. - Заникът на една идеалистка, Берлин и Лайпциг, 1898.

78. „учение за „вечното възвръщане“: Веселата наука и Тъй рече Заратустра, Трета част, Оздравяващият.

79. „В Дюринговия „Курс по философия“: Ойген Дюринг (1833-1921), философ и националикономист в Берлин, писател на свободна практика; вж. Рудолф Щайнер, Загадките на философията, Събр. съч. 18. Курс по философия от Дюринг, Лайпциг, 1875. Вж. Рудолф Щайнер, Моят жизнен път, глава XVIII.

80. Теодор Циен (1862-1950), философ, медик, психиатър, лекуващ лекар на Ницше в Йенската психиатрична клиника. Ръководство за физиологична психология в 15 лекции,

5. издание, Йена, 1900. За Циен вж. Р Щайнер, За душевните загадки, Събр. съч. 21.

81. „Често се посочва неправилно...“: Рудолф Щайнер следва разпространената тогава версия за фамилията Ницше. По-късно публикуваните източници обаче потвърждават, че бащата на Ницше умира от мозъчно заболяване. За да се изключи възможно наследствено влияние, майката и сестрата на Ницше разпространяват след неговото умопомрачение „fable convenue“, че смъртта на бащата настъпва при злополучно падане по стълбите. Вж. Ц. П. Янц, Фридрих Ницше, биография, том 1, Мюнхен, 1978, стр. 44 - 47; П. Д. Фолц, Ницше в лабиринта на своята болест, едно медицинско-биографично изследване, Вюрцбург, 1990, стр. 28-38.

82. Джакомо Леопарди (1798-1837), италиански поет.

83. „цикъл от лекции, който Георг Брандес изнесе...“: За „немския философ Фридрих Ницше“. - Срв. писмата между Ницше и Брандес; писмо на Брандес до Ницше от 3 април 1888 г. и отговорът на Ницше от 10 април 1888 г.

84. Фридрих Вилхелм Ричъл (1806-1876), антрополог, при когото Ницше следва в Бон през 1863 г. и когото следва през 1864 г. в Лайпциг. Като учител и приятел той насърчава Ницше по всякакъв начин. Те се отчуждават чрез неразбирателството, с което Ричъл, както почти целият тогавашен учен свят, посреща Раждането на трагедията.

85. „Фридрих Ницше може всичко, което иска.“: вж. писмото на Ричъл до съветника по възпитанието Вилхелм Вишер в Базел от 11 януари 1869; Ц. П. Янц, Фридрих Ницше, биография, том 1, Мюнхен, 1978, стр. 255: „За мен е несъмнено, че при практическа нужда той би могъл, предвид неговото високо дарование, да се изяви успешно и в други области. Той ще може да прави всичко, което поиска.“

--------------------

* Николаус Ленау, „Стихотворения“, Издателско ателие Аб, 2006, преводач: Христо Маринов. - Бел. ред.