СЪДЪРЖАНИЕ

1.УВОД

2.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ

3.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ

4.ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ.

5.ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ

6.ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ

7.ОТНОСНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ

8.ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА

9.ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО

10.ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ

1. МЕТОДОЛОГИЯ

2. ДОГМАТИЧЕН И ИМАНЕНТЕН МЕТОД

3. СИСТЕМА НА НАУКАТА

4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИ

5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ

11.ОТНОШЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИ ВЪЗГЛЕДИ

12.ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА

13.ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТ

14.МЕТЕОРОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ

15.ГЬОТЕ И ЕСТЕСТВЕНОНАУЧНИЯТ ИЛЮЗИОНИЗЪМ

16.ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ

1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА

2. СИСТЕМАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА НАУКА

3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ

4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО

5. ГЬОТЕ,НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ

17.ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА

А. ПЪРВО

Б. ВТОРО

В. ТРЕТО

Г. ЧЕТВЪРТО

Д. ПЕТО

Е. ШЕСТО

Ж.СЕДМО

З. ОСМО

И. ДЕВЕТО

18.ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ "СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА"

19.ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК

20.КЪМ НАСТОЯЩЕТО ДЖОБНО ИЗДАНИЕ

"По поръчка на Шрьоер (Професор Карл Юлиус Шрьоер) в 1803 година Йозеф Кюршнер ме покани да издам в изготвянето от него "Германска национална литература" съчиненията на Гьоте върху естествените науки с уводи и поредни обяснения. Шрьоер, който сам беше поел за този голям сборник от творби да издаде драмите на Гьоте, трябваше да напише един уводен предговор за първия том, който аз издавах.

В този предговор той обясняваше, как стои Гьоте като поет и мислител сред новия духовен живот. Той виждаше в светогледа, който дошлата след Гьоте епоха на естествената наука беше донесла, едно падение от духовната висота, на която беше стоял Гьоте. Задачата, с която бях натоварен чрез издаването на Гьотевите съчинения върху естествените науки, беше обширно охарактеризирано в този предговор. За мене тази задача включваше едно обяснение с естествената наука от една стана, с целия Гьотев светоглед от друга страна. Тъй като трябваше да изляза пред публичността с едно такова обяснение, аз трябваше да доведа до един завършек всичко, което си бях извоювал дотогава като светоглед....

Начинът на мислене, който владееше естествената наука от началото на нейното голямо влияние върху цивилизацията на 19-ти век, ми се стори неподходяща да се стигне до едно разбиране на онова, към което Гьоте се беше стремил за естествената наука и го беше постигнал до висока степен.

Аз виждах в Гьоте една личност, която чрез особеното духовно отношение, в която тя беше поставила човека към света, беше също в състояние да включи природопознанието по един правилен начин в общата област на човешкото творчество. Начинът на мислене на епохата, в която аз се бях врастнал, ми се стори подходящ да развива идеи само върху неживата природа. Аз го считах за безсилен да пристъпи с познавателните сили към оживената природа. Казах си, че за да се добият идеи, които могат да доставят познания за органическия свят, е необходимо да бъдат първо оживени самите понятия на ума подходящи за неорганичната природа. Защото те ми изглеждаха мъртви и поради това подходящи за схващането само на мъртвото.

Как идеите бяха оживени в духа на Гьоте, как те бяха станали идейните форми, това се опитах аз да изложа за едно обяснение на Гьотевия възглед за природата.

Това, което Гьоте беше мислил и разработил поотделно върху тази или онази област на природознанието, ми се стори от по-малко значение в сравнение с това, което съставляваше централното откритие, което трябваше да му припише. Аз виждах това откритие във факта, как би трябвало да се мисли върху органическия свят, за да се доберем до него."

Рудолф Щайнер в "Пътят на моя живот" върху издаването на Гьотевите съчинения върху естествените науки.