СКАЗКА ДЕСЕТА

На много места в тази сказки трябваше да обърнем вниманието, как в разказа на Генезиса, когато правилно го разбираме, се явяват резултатите на ясновидското изследване. Сега нашата задача ще бъде да покажем в няколко точки това съвпадение. Първо ще се касае да покажем по-точно, за кое време говори Генезисът, когато вземем под внимание това, което духовно-научното изследване ни казва за нашето Земна развитие. В известно отношение аз вече обърнах вниманието върху това, което поставих началото на Генезиса в онзи период, когато Слънцето и Земята се готвят да се отделят едно от друго; но ние трябва да разгледаме още по-точно това отношение. Онези, от вас, които са слушали различни сказки през изтеклите години, а също и тези, които са се занимавали що годе с описанието на Земното развитие в моята книга "Тайната наука", ще си спомнят, какво значение имат там два важни момента в това Земно развитие. Първият момент е отделянето на Слънцето от Земята. Този момент е твърде важен. Това отделяне на Слънцето трябваше да стане; защото ако двете небесни тела биха останали свързани едно с друго както в началото на развитието на Земята, тогава ходът на развитието на човечеството не би могъл да даде на човека същинското земно значение. Всичко, което наричаме Слънце, естествено не само елементарната или физическа част на слънчевото тяло, а и всички духовни Същества, които принадлежат към слънчевото тяло, всичко това трябваше така да се каже да се отдели от Земята, или ако считаме за по-правилно то трябваше да отхвърли Земята от себе си, защото тривиално казано силите на онези Същества, които пренесоха своята арена от Земята на Слънцето, биха действували твърде силно за развитието на човеците, ако биха останали със Земята. Тези Същества трябваше така да се каже да отслабят своите сили благодарение на това, че се пренесоха навън от земната арена и започнаха да действуват отвън. Така ние имаме онзи момент, когато определен брой Същества, за да отслабят своите действия, пренесоха своята арена вън от Земята и сега упражняваха по-слабо въздействие върху развитието на човеците; а също и върху това на животните. Следователно с това от даден момент Земята е изоставена на самата себе си, и сега настъпва определено загрубяване на нейните сили. Защото по-тънките, по-духовните сили се бяха отделили от Земята заедно със Слънцето. Но човекът като същество, което той беше станал минавайки през развитието на Сатурн, Слънцето и Луната, остана свързана със Земята след отделянето на Слънцето. Съществата, които отделиха Слънцето и си образуваха на него една нова арена на действие, бяха възвишени Същества. Но когато бе отделена Земята, тя съдържаше още в себе си всичко онова, което принадлежи на веществеността, и на силите на днешното лунно развитие. Така следователно след отделянето на Слънцето ние имаме едно развитие на Земята, което съдържа още в себе си, в своето тяло и Лунното развитие. Следователно човекът беше изложен на условия, които бяха много по-груби от същинските земни условия; защото Луната има така да се каже една груба вещественост. Последствието от това беше, че след отделянето на Слънцето от Земята силите на Земята приеха все повече един лунен характер, станаха все по-сгъстени, по-втвърдени. Едно по-нататъшно последствие беше това, че сега човекът беше изложен на една друга опасност, опасността да се втвърди в себе, да се мумифицира, разбира се да се втвърди астрално, да се мумифицира астрално. Ако когато Слънцето още беше съединено със Земята условията, силите бяха твърде тънки, сега те станаха твърде груби. Резултатът от това беше, че в по-нататъшния ход на Земното развитие човешките същества можеха все по-малко и по-малко да виреят оставайки свързани със Земята всичко това ви е по-точно описано в моята книга "Тайната наука". От вчерашната сказка знаем, че тогава човеците бяха наистина духовно-душевни същества, но че в това духовно-душевно състояние те не можеха да се свържат с това, което се излъчваше в окръжността на Земята като земна материя, защото то беше твърде грубо за тях, докато Душата още беше свързана със Земята. И така става, че по-голяма част от човешките души трябваше да се освободят от своите връзки със Земята. С това ние загатваме за едно важно събитие, което стана в отношението на човека и Земята през периода, който се намира между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната. С изключение на много малък брой човешките души-духове се сбогуваха през този междинен период земните условия и се насочиха към по-висши области. И според степента на тяхното развитие сега тези човешки души-духове продължиха своето по-нататъшно развитие върху другите планети, които принадлежат към нашата слънчева система. Определени души-духове имаха заложбата да продължат първо своето развитие върху Сатурн, други върху Марс, други върху Меркурий и т.н. Само много малък брой от най-силните човешки души-духове остана свързан със Земята. През този междинен период другите станаха жители на съседните на нашата Земя планети. Това беше в такъв един период ако употребим този обикновен израз който е предхождал нашата Лемурийска епоха. Тогава това, което можем да наречем наше душевно състояние, е минало през едно развитие върху съседните на Земята планети. След това дойде онова важно събитие, за което вече знаем, че то стана през време на Лемурийската епоха и чрез което веществеността на Луната с всички лунни сили бе отделена от Земята: стана излизането на Луната от Земята. Но с това със Земята станаха големи промени. Едва сега Земята бе доведена до едно състояние, при което човекът можеше да вирее. Докато, ако Земята би останала свързана със Слънцето, силите биха били така да се каже твърде тънки, твърде духовни, те трябваше да станат твърде груби, ако Земята би останала свързана с Луната. И така Луната се отдалечи и Земята остана в един вид уравновесено състояние което бе произведено благодарение на това, че силите на Слънцето на Луната действуваха отвън. И чрез това Земята се подготви да може да стане носителка на съществуването на хората. Всичко това стана през време на Лемурийската епоха. А сега развитието върви по-нататък и постепенно става едно възвръщане долу на Земята на човешките души-духове от съседните планети. Това е нещо, което продължи до голяма част и през Атлантската епоха, душите продължиха постоянно да слизат от съседните планети. И развитието през време на последните периоди на Лемурийската епоха и през време на Атлантската епоха стана така, че това, което изкристализира като човек, постепенно бе надарено с души-духове то различен род, според това, дали душите-духове лизаха от Марс, от Меркурий, от Юпитер и т.н. Чрез това настъпи едно голямо разнообразие в земното развитие на човека. Онези от вас, които са се запознали с моите сказки, държани в Християния, знаят, че това деление според човеци на Марс, на Сатурн и т.н. бе дадено нещо първоначално, което по-късно доведе до диференцирането на човешките раси. Тук трябва да търсим различията в човешкия род и днес още, когато човек има поглед за това, при един човек може да се познае, дали неговата душа произхожда от тази или онези от съседните на Земята планети.  Но ние често сме подчертавали вече в моята книга "Тайната наука", че не всички души бяха напуснали Земята. Ако искаме да говорим тривиално, трябва да кажем: Най-способните човешки души можаха да използуват по-нататък земния материал и да останат свързани с него. Аз даже обърнах вниманието върху това, че по един изненадващ начин съществуваше една главна двойка човеци, която преодоля онова загрубяване на земните състояния. Ние сме заставени, принудени от резултатите на душевното изследване, да приемем нещо, което отначало човек не може да повярва -,че тогава съществуваше една главна човешка двойка, както ни показва Библията в лицето на Адам и Ева, и че към потомците на тази двойка се присъединиха, прибавиха се онези видове човеци, които се родиха благодарение на това, че техните души-духове слязоха от всемирното пространство върху Земята.

Когато обгърнем с поглед всичко това, ние ще се приближим до едно обяснение, което може да ни каже, кое е онова време, на нашия духовно-научен език, за което ми говори Библията. Припомням ви, че след като в Библията ни са описани шестте или седемте дни на сътворението следва онова описание, което дилетантизмът на днешното изследване на Библията счита за един втори разказ за сътворението, но което в действителност е напълно съобразно с фактите. Бих искал да ви припомня някои резултати на Духовната наука аз често съм споменавал това и съм го обяснил по-точно и в моята книга "Тайната наука". Аз показах, как Земното развитие върви напред и преминава от Лемурийската към Атлантската епоха, как така да се каже през време на това преминаване напред става един вид охлаждане на физическата Земя. Всъщност през време на Лемурийскта епоха трябва да си представим Земята като една огнена същност, която още показва навсякъде изригващи в себе си огнен елемент и едва с преминаването в Атлантската епоха е настъпило това охладяване. Аз обърнах вниманието върху това, което се намираше над земната почва, че през време на Атлантската епоха то е било съвършено различно от по-късно; че далече, далече в атлантските времена Земята не е била заобиколена от една свободна от вода атмосфера. Земята е била покрита с една въздушна атмосфера изцяло изпълнена с водно-мъгливи маси. Това, което днес познаваме като отделяне на дъжда и на свободния от дъжд въздух, не е съществувало през тези древни времена. Всичко е било изпълнено с маси от водна мъгла, които са били пропити с всички възможни изпарения и мъгли и други вещества, които през онова време не бяха се превърнали още в течно състояние. Много от това, което е твърда материя, тогава е било под форма на пари и е изпълвало днешната атмосфера. И дълго време още през Атлантската епоха всичко е било пропито от такива маси от водни мъгли. Но това са били също времената, когато се е образувало това, което по-рано се е намирало в едно много по-духовно състояние. Аз обърнах внимание върху това, че при условията, които намираме отбелязани са така наречения ден трети на сътворението не можем да помислим, че от земната почва са нараствали индивидуални растителни форми, каквито виждаме днеска трябва добре да разбираме израза "видово-съобразно"; чу тук ние имаме работа повече с видовите души, които съществуваха в земното тяло в едно етерно-астрално състояние. Всичко, което от третия ден на сътворението ни се описва като развитие на растенията, не би могло да се види с нашите външни сетива; то би било възприемаемо само за ясновидските възприемателни органи. През време когато преминавайки от Лемурийската в Атлантската епоха се разви онова състояние на мъгла в окръжността на Земята и мъглите все повече и повече се сгъстяваха, тогава бе преобразено и това, което по-рано беше в етерно състояние, то бе превърнато в състоянието което се приближаваше до това, което днес познаваме. Етерното стана все повече и повече физическо, и колкото и чудно да звучи това, /защото самата Духовна наука днес в много отношения е проникната от материалистични възгледи/: растенията видими за едно външно око се развиха много по-късно от времето, което е посочено с така наречения ден трети на сътворението. Те се развиха едва към Атлантската епоха. Геологическите условия, които са необходими за днешните растения, не трябва да се търсят в много далечни времена.

Следователно можем да охарактеризираме преминаването от Лемурийската към Атлантската епоха така: От всякъде Земята беше обгърната от маси гъста мъгла, в която още бяха разтворени парите на различните вещества, които по-късно се преобразиха със земната кора. Видово-съобразните същества /форми на груповата душа, форми, които бяха въплъщение на груповата душа бел. на преводача/, които бяха видими за ясновидското съзнание не бяха стигнали още до физическото сгъстяване. Още не беше настъпило това, което можем да наречем напояване на земната почва с това, което плуваше като вода във въздуха. Това настъпи една по-късно. Как трябваше първо да опише това Библията? Тя трябваше да каже на едно съвсем определено място: И след изтичането на седемте дни на сътворението, след изтичането на това, което съвпада с Лемурийската епоха, нашите днешни физически растения не бяха още покарали от земята, земята беше покрита още с маси от мъгла. Библията описва действителното състояние на нещата. Четете по-нататък след седемте дни на сътворението и ще намерите да се казва въпреки че още по-рано ставаше дума за това, че растителните форми бяха възникнали във формата на видове-, че по Земята нямаше още никаква трева и никакви храсти. Първият път става дума за формите на видовете души, на груповите души, а вторият път за това, което израства от Земята като индивидуални растения. И обективно с описването на мъглата е описана мъглата на Атлантида след дните на сътворението. Че кондензирането на влагата от въздуха в дъжд става първо тогава, това ни у е посочено с думите: Защото Явех-Елохим още не беше направил да падне дъжд на земята. Така следователно в тези неща се крие една дълбока мъдрост, но аз мога да ви уверя, че нищо от това, което се намира в този документ, не бе внесено в описанието на моята книга "Тайната наука". Аз нарочно се държах настрана от Библията, и бих могъл да кажа: Имаше моменти, когато трябваше да правя големи усилия да намеря тези неща по начин различен от този на Библията. При днешните материалистични представи за Библията се налага необходимостта да не се пристъпва така лесно към тълкуването на Библията внасяйки в нея фактите на Духовната наука е тази, която ни принуждава да намерим в Библията това, което трябваше да кажем тези дни, и даже ако се противим, накрая пак ще бъдем принудени да намерим в Библията това, което първо намира ясновидското изследване. След тези предпоставки можем да си кажем: На кое място в описанието на Генезиса трябва да намерим излизането на духовно-душевното, напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планетарни тела или същества, което бе предизвикано от загрубялото състояние на Земята? Ние трябва да го поставим там, където ни се разказва, че чрез възникването на звуковия етер аз много точно ви описах това при разглеждането на така наречения ден втори на сътворението се отделят горните вещества от долните. И когато проследяваме с погледа на ясновидеца това, което трябва да се разбира, тогава ние си казваме: С това, което отива нагоре, което се отдалечава от Земята; за което се казва, че Елохимите го нарекоха Небе, с него същевременно се отдалечаваха и душите-духове на човеците. Така вторият ден на сътворението съвпада с един напълно определен период между отделянето на Слънцето и отделянето на Луната от Земята, с напускането на Земята от душите-духове на човеците и отиването им към съседните планети.

Но сега трябва да вземем предвид, че това има като последствие нещо много важно. Какво е всъщност това, което тогава напусна Земята и отиде в мировото пространство? С други думи: Къде намираме ние днес това в човека? В кои членове на човешкото същество трябва да търсим това, което тогава напусна Земята и отиде в мировото пространство? Така, както то е съществувало тогава, то естествено не съществува днес; но ние все пак можем да го сравним с определени членове на днешната човешка организация. Нека във връзка с това разгледаме човека. Днешният човек е съставен от познатите нам членове: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и носител на Аза. Знаем, че от тези четири членове през време на нощното сънно състояние в леглото се намират изоставени от другите членове физическото тяло и етерното тяло, когато говорим за древните времена, които са описани в Библията за втория и до третия ден, тогава ние не можем да говорим още за физическото и етерно тяло така, каквито те са днес. Те се образуваха едва по-късно от веществото на Земята. Това, което съществуваше тогава от човека, днес то принадлежи главно на това, което през време на нощното сънно състояние се отделя от по-грубите членове на човешката природа, това което наричаме астралната същност на човека. Това, което действува като сили в астралното тяло, него трябва да имаме ние предвид, когато говорим за душата-дух на човека, то напуска тогава Земята, за да отиде на съседните планети. Следователно това, което принадлежи на нашите сили, когато ние се намираме в астралното тяло вън от физическото и етерно тяло, това трябва да търсим на съседните на Земята планети след втория ден на сътворението. Но ние знаем, че когато през време на нощното сънно състояние човекът се намира със своите по-тънки членове вън от физическото тяло и етерното тяло, той е включен така да се каже в астралната /звездната/ среда заобикаляща нашата Земя, в силите и теченията на членовете на нашата планетарна система. През време на нощното сънно състояние човекът

е свързан със Съществата на планетите. Така ние можем също да кажем: През онези, древни времена човекът беше свързан с тези външни планети не само през време на някакво нощно сънно състояние, а след напускането на Земята той беше постоянно свързан с тях. Той обитаваше на тези планети. Следователно за онова време, което ни е описано като ден трети на сътворението, трябва да имаме предвид, че, с изключение само на онези издържали на тежките земни услови човешки души-духове, за които вече говорихме, човешките души-духове не се намираха на Земята, където бяха установили своето местожителство и се развиваха по-нататък там. А в това време на Земята се развиваха онези, които бяха останали там като най-силните, като най-способните. И тяхното развитие се състоеше в това, че те все повече и повече се обличаха с веществения материал на Земята, че така да се каже там долу на Земята бе също предварително образувано това, което сега през време на деня наричаме и имаме като наше физическо и етерно тяло. За да могат това етерно и това физическо тяло да минат през всички положения на Земното развитие, на Земята бяха задържани именно няколко души-духове; благодарение на този факт това, което трябваше да бъде образувано и развито за етерното и за физическото тяло и през времето, когато луниите сили бяха свързани със Земята, можа да се размножава. Когато си представим добре онова състояние след излизането на Слънцето, трябва да кажем: Най-голямата част от това, което съставлява душевно-духовната същност на човеците, се намира върху заобикалящата Земята планети. Но ако тогава някой човек би могъл да застане на Земята, той би видял лицето на Земята гъсти маси от изпарения. Той не би видял никакво Слънце. Слънцето, което се беше отдалечило със своите сили, действуваше само постепенно върху Земята така, че тези мъгливи маси от изпарения се проясниха и приеха онази форма за окръжността на Земята, която беше необходима за развитието на човечеството. И само постепенно един такъв човек, който би гледал така да се каже развитието отвън, би видял, как мъглите започнаха да се проясняват, как масите от изпарения се разредиха, как слънчевите сили не действуваха само пронизвайки тъмната обвивка от изпарения, а станаха вече видими за човешките очи. Тук ние навлизаме в четвъртия ден на сътворението и с това се приближаваме все повече до онова събитие, което трябва да наречем отделяне на Луната. Така щото фактически един човек, който тогава би живял на Земята, би започнал да вижда слънчевите лъчи, които пронизваха масите от водни и други изпарения. И когато тези състояния настъпиха, Земята постепенно доби онези условия, които бяха благоприятни за развитието на човека, когато на Земята отново можеха да живеят човеци, когато така да се каже от физическите потомци на онези, които бяха надделели земните условия, можаха да бъдат създадени тела за душите-духове, които сега отново се връщаха на Земята идвайки от съседните планети. Така, бих могъл да кажа, имате две вида размножение. Това, което по-късно стана човешко етерно и физическо тяло, то произхожда от онези, които бяха издържали на земните условия. А душевно-духовната част идва от заобикалящите Земята планети. Първо това идване от кръга на съседните на нашата Земя планети беше едно духовно действие. В момента, когато така да се каже Слънцето беше проникнало масите от пара обгръщащи Земята, когато Луната се беше вече отделила, тогава в душите-духове от съседните планети се събуди стремежът да слязат отново в областта на Земята. Когато от една страна Слънцето стана видимо от Земята души се устремиха към Земята. Тази е действителността, която отговаря на описанието дадено за така наречения ден четвърти на сътворението: Елохимите създадоха голямото светило и по-малкото светило, Слънцето, Луната и звездите. Защото под думата звезди не трябва да разбираме друго, освен съседните на Земята планети. Следователно делото, което установи един вид равновесие, бе подготвено от една страна от Слънцето, от друга страна от Луната; и същевременно бе подготвено действието на човешките души-духове, които се стремяха отново да се въплътят на Земята.

С това ние поставихме четвъртия ден на сътворението там, където през време на Лемурийската епоха, след отделянето на Луната, настъпиха онези отношения, онези условия, които намирате описани в моята книга "Тайната наука" и които охарактеризирахме, като казахме: човешките души-духове отново се устремяват към Земята.

Но сега трябва да вземем под внимание малко и съпровождащите духовни състояния. Сега ние разгледахме повече това, което после стана физическо. Трябва да стане все повече ясно, че на основата на всичко по-грубо стои нещо по-тънко, че на основата на това, което се стреми към физическото, стои нещо духовно. Заедно със Слънцето от Земята се отделиха главно Елохимите и си изградиха своята арена на действие вън от Земята, за да работят от там. Но не всички. От Елохимите остана така да се каже нещо свързано със Земята и тогава, когато Земята още съдържаше в себе си лунните сили. И това, което тогава остана от силите на Елохимите съединено със Земята, то е онова, което в известно отношение е свързано с всички добри действия на лунните сили. Защото ние трябва да говорим и за добри действия на лунните сили. След отделянето на Слънцето всичко, а именно човекът, би стигнало на Земята до мумифициране, до втвърдяване, до вдървяване. Човекът би загинал за Земята. Земята би опустяла, ако тя би задържала лунните сили в себе си. Намирайки се в Земята, тези сили не биха действували благоприятно. Но защо трябваше те да остават за известно време в Земята? Поради това, че човечеството трябваше така да се каже да издържи, да преодолее всички земни състояния, защото фактически със своите най-способни представители човечеството трябваше да мине през това лунно втвърдяване. Но след това, когато Луната се отдели от Земята, силите, които иначе биха донесли земната смърт за човеците, се превърнаха в сили благоприятни за неговото развитие. След отделянето на лунните сили отново се опресни и освежи всичко, така щото и на на-слабите души можаха да слязат и да се въплътят в човешки тела. Така Луната стана благодетел на Земята, като стана нейна съседка. Това, което никога не би могла да бъде вътре в Земята, тя стана, когато се превърна в нейна съседка. Онези Същества, които направляваха всички тези процеси, те бяха великите благодетели на човека. Кои Същества бяха това? Те бяха именно онези Същества, които бяха свръзани с Луната, които така да се каже откъснаха Луната от Земята, за да могат да доведат човека напред в Земното развитие. От разказа на Генезиса ние научаваме, че Елохимите бяха великите, направляващи сили. И онова от силите на Елохимите, което произведе мощното събитие на отделянето на Луната и с това първо създаде същинското същество на човека, не беше нищо друго, освен същото онова Същество, което произведе космическия напредък на Елохимите до степента Явех-Елохим, което превърна Елохимите в Явех-Елохим. То остана съединена с Луната и след това отдели и Луната от нашата Земя. Ето защо ние трябва да кажем! С това, което намираме като тяло на Луната в нашето сътворение, е вътрешно свързано това, което наричаме Явех-Елохим.

А сега нека си представим по-точно, какво означават всъщност тези отношения на човека в неговото Земно развитие. Ако човекът би останал свързан с една Земя, която би съдържала в себе си Слънцето, той би станал едно същество, което всъщност би било едно нищо; той би останал просто свързан със същността на Елохимите, не би могъл да се откъсне от тях и да развие самостоятелност. Но понеже Елохимите се бяха отделили от Земята със своето Слънце, човекът можа да остане свързан със Земята и да развие своя душевно-духовен живот. Но ако би останал с това, човекът би се втвърдил, би намерил смъртта. Защо човекът трябваше да навлезе в едно състояние, което също му предлага само възможността да намери своята смърт? За да може той да стане едно свободно същество, за да може да се отдели от Елохимите и да стане едно самостоятелно същество. В лунната част човекът има нещо в себе си, което всъщност произвежда това умиране и той би приел прекалено голяма доза от тази лунна част, ако Луната не би се отделила от Земята. Но все пак вие виждате от това, че Лунното естество е това, което като космическа субстанциалност е вътрешно свързано с човешката самостоятелност. Ако вземете сега днешните състояния, трябва да си кажете: Тези отношения се били създадени всъщност едва след отделянето на Луната. Следователно днес в тези състояния не се намира такава голяма част от лунните сили, както това е било по-рано. Но по отношение на своето физическо и етерно тяло човекът е понесъл в времето, когато Луната още е била свързана със Земята и с това той носи в себе си онова, което е било отнето на Земята /чрез излизането на Луната/. Той носи в себе си нещо от това, което се намира там горе на Луната. Той го е запазил за това време в своето етерно и физическо тяло. Така човекът има в себе си лунно естество. Земята не би понесла това лунно естество в себе си; човекът обаче го има в себе си по определен начин; следователно той има в себе си заложбата да стане нещо друго освен едно чисто земно същество.  Ако размислите върху всичко това, ще стигнете до там да разберете, че така да се каже като човеци ние имаме Земята под себе си, че от тази Земя трябваше да бъде изхвърлена Луната. Но тя е била изхвърлена едва тогава, след като необходимата доза от нея е била внесена в човека. Земята не носи в себе си лунното естество, но ние го носим в себе си. Какво би станало със Земята, ако Луната не би била откъсната от нея? Погледнете тази Луна с малко по-други очи, а не както днес хората обикновено я гледат. Целият състав на нейната материя е различен от този на Земята. В грубоматериален смисъл астро-физикът казва, че Луната не притежава никакъв въздух, че почти няма вода, т.е. че тя е нещо изпаднало напълно в твърдо състояние, за разлика от Земята. Следователно тя съдържа силите, които биха така да се каже довели Земята нещо по-далече от втвърдяването, от твърдото състояние, в което тя се намира, които биха направили Земята още по-твърда. За да имаме един образ за това, което Земята би станала, ако лунните сили биха останали в нея, представете си вън на улицата едно парче земна материя, пропита от вода, нещо подобно на тиня; представете си, че водата все повече и повече изчезва; тогава тази земна материя ще стане все по-праховидна. Вие можете образно да наблюдавате целия този процес, когато след дъжд виждате разкаляната материя по улиците постепенно да се превръща на прах. Нещо подобно би станало общо взето със Земята, тя би се разпаднала на праховидни маси, ако лунните сили биха останали свързани с нея. Но нещо подобно ще стане някога със Земята, когато тя ще е изпълнила своята задача. Тя ще се разпадне и превърне в миров прах. Материята на Земята ще се разпадне като миров прах в космическото пространство, когато човекът ще е завършил своето развитие върху нея.

Така следователно ние можем да кажем, че Земята би се превърнала на прах, тя има в себе си заложбата да се превърне на прах, да се разпадне на частици прах. Тя е била предпазена от това преждевременно разпадане на прах благодарение на това, че Луната е била отделена от нея. Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества. И така ние можем да погледнем със страхопочитание към древните ясновидци и към страхопочитанието, с което тези древни ясновидци гледаха към областите, от които им идваше откровението, към областите на Елохимите и на Явех-Елохим. Как биха могли те да назоват Съществата, които стоят на основата на сътворението и на тяхното собствено познание? Каква дума трябваше да намерят те, освен тази, която трябваше да изпълни всецяло сърцето им, когато приемаха откровението на създаващите света Сили? Поглеждайки към тях те си казваха: В нас се влива откровението идващо от божествено-духовни Същества. Ние не можем да намери за тях никаква друга дума освен тази, която изразява нашето чувство на страхопочитание: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание". Нека преведем това на стария еврейски език; как ще предадем на този език думите: "Онези, пред които изпитваме страхопочитание"? Можем да ги предадем с думата: "Елохим". Това е името за онези, пред които изпитваме страхопочитание. По този начин чувствата на древните ясновидци се сливат с името на мировите Същества, на които те приписваха сътворението и тяхното собствено откровение.