ВТОРА КАРТИНА

Планинска местност. На заден план е къщата на Хиларий, която се намира в близост до предприятието. Но то не се вижда. Вдясно има водопад. Първо Йохан; Капезий, невидим за него.

ЙОХАН

На разни форми битието тихо

просторите изпълва със загадки,

с мъчителни въпроси не убива

душата, искаща да вижда само,

без да познава, във блажен екстаз,

туй откровение на битието.

Трептяща над скалите светлина,

широки, пълни с тишина простори,

зелени, в синьо чезнещи гори:

светът, във който иска да потъне –

за да твори – душата на Томасий.

Тя трябва да почувства дълбините

и ширините на света. И нека

с мощ творческите сили да изпълват

душата му. А тази мощ вести

световната магия на сърцата

като неземен блясък на изкуство.

Но Йохан никога не би успял,

ако не бе пробудила Мария

в душата му чрез своята любов

и топлотата си душевна сили.

И трябва да прославям аз съдбата,

която тъй ме доближи до нея.

Как кратко беше времето със нея.

Как беше свързана в такава близост

душата ми със нейната в живота.

Живее тя у мене като дух,

дори да е далеч от мен. Тя мисли

във мисленето ми, щом пред душата

целта на волята си призовавам.

(Мария се явява като мисъл на Йохан.)

ЙОХАН (Продължава.)

Мария тук пред мен? Но как така?

Не може тъй пред мен да се открива.

Какъв духовен лик... и благородство,

смразяват всяко земно чувство те...

Той иска... не, това не е Мария,

която мъдри сили са довели

до мен сега чрез благосклонно

решение на моята съдба.

(Мария изчезва от Йохановото виждане.)

Къде е тя, обичала Томасий,

когато още не бе променила

душата му, за да я поведе

в студените духовни висини.

Обичал някога Мария, Йохан –

къде е той сега? Той беше тук...

Не го съзирам вече, него, който

ме върна на самия мен блажено...

Не може... не, това от мен не трябва

тъй страшно миналото да ограбва.

(Мария е отново видима за Йохановото виждане.)

МАРИЯ

Мария, както искаш да я виждаш,

не е в света, от истина огряван.

Витае в светове лъжовни Йохан,

подведен от душевната измама.

От силите на страстите, които

те съблазняват, се освободи.

Душевната ти буря чувствам в мен.

Ограбваш ти покоя ми, от който

аз имах нужда. Това не е Йохан,

в душата ми насочващ тази буря.

Това е едно същество, което

той преди време беше победил.

Като измама преминава то

през областите на духа... Познай го

и на мига ще се превърне в нищо.

ЙОХАН

Това Мария е, каквато тя е

наистина, говори за Томасий,

както сега той себе си приема.

Към битие, различно от това,

което ми рисува в този миг

коварната игра на моя блян,

преминал е отдавна той, понеже

душата ми в безоблачен покой

приятно иска да се унесе.

Но този друг живот не притежава

все още същността ми. Още мога

да му избягам – искам го сега

зове ме често и със свои сили

напълно иска той да ме спечели.

Ала сега желание изпитвам

от него аз да се освободя.

С духовно битие отдавна вече

душевните ми глъбини изпълни.

Но повече... не го желая в мене. – – – –

Махни се ти, о, чуждо същество

на Йохан във душата; и върни ме

на мен такъв, какъвто бях, когато

не се показваше тъй дейно в мене.

Аз искам да съзра без тебе Йохан.

(До Мария се появява Бенедикт, също като мисъл на Йохан.)

БЕНЕДИКТ

Сега предупреждението, Йохан,

на своята душа ти чуй! Човекът,

изпълващ те духовно, е възникнал

като първична мощ на същността ти.

Ще трябва вярно да ти служи той,

изискващ в твойта воля да разгърне

човешки силите на същността си.

И трябва скрито в тебе да работи,

та някога да можеш да постигнеш

целта на собствената твоя същност.

И грижите си трябва ти да носиш

заключени в душата през живота.

Сам себе си ще можеш да спечелиш,

ако желаеш смело ти да бъдеш

все повече от него завладяван.

МАРИЯ (видима като мисъл на Йохан)

Излъчва сила моят свят обет

и с нея трябва да запазиш ти

това, което сам си извоювал.

Ще ме откриеш в области студени,

където духовете светлината

е нужно да си сътворят, когато

поглъща мракът жизнените сили...

Търси ме ти в световни дълбини,

където трябва да си извоюват

душите чувстване на боговете

във упорити битки чрез победи,

постигащи от нищо битието.

Ала ти никога не ме търси

във царството на сенките, където

душевен похабен живот чрез хитрост

добива от химери илюзорни

миражно битие, което хвърля

духа в интригите на блян коварен,

понеже той желае във наслада

да се забрави, тъй че сериозност

да му изглежда като неприятност.

(Бенедикт и Мария изчезват.)

ЙОХАН

Химери илюзорни споменава...

Ала химерите са тъй красиви,

живеят те и Йохан в тях се чувства...

Той също чувства в тях Мария близо. – – – –

Не иска да узнае Йохан как

духът загадки може да решава

във тъмните душевни глъбини.

Ала желае Йохан да твори,

като художник иска да е деен.

Така за него скрито е, каквото

във него иска да съзира само

съзнателно духовни висини.

(Капезий се надига от мястото си, опомняйки се като от дълбок размисъл.)

КАПЕЗИЙ

В душата си не изживях ли ясно,

каквото като образи Томасий –

потънал в сънища и във мечти –

на своите копнежи сътворява?

Възпламеняваха се в мене мисли,

които не са мои... и които

той само можеше да предизвиква.

Живееше душевното му битие

във моята душа... И подмладен

видях го да се съзерцава сам

в духовно заблуждение и скверно

да мъмри плодовете на духа си... – – – –

Ала защо го изживявам аз?

Духовният изследовател бива

във себе си да вижда битието

на другите души не твърде често! – – – –

От Бенедикт съм чувал не веднъж,

че е възможно само за човек –

за кратко време, – който е избран

със милост от съдбата, за да може

с едно ниво да се издигне още,

вървейки по духовната пътека.

Могъл ли бих така да разтълкувам

каквото се открива в този миг

и само рядко може да се случи?

Защото страшно би било, ако

по всяко време ясновиждащ може

да вижда вътре в чуждите души... – – – –

Дали аз истина видях... или

мираж за чужд живот душевен само?

Аз трябва сам от Йохан да узная.

(Капезий се приближава към Йохан, който го забелязва.)

ЙОХАН

Капезий? Мислех ви далеч оттук?

КАПЕЗИЙ

Душата ми усещаше ви близо.

ЙОХАН

Мен? В този миг? Това е невъзможно!

КАПЕЗИЙ

Защо потръпвате при тези думи?

ЙОХАН

Не, не потръпвам...

(В този миг влиза Мария. Това дава възможност както на Йохан да каже последните думи на себе си, така и на Капезий да каже на себе си своите думи.)

ЙОХАН (на себе си)

Неговият поглед

наистина в душата ми прониква.

КАПЕЗИЙ (на себе си)

Страхът му сочи: истина е всичко.

(Капезий се обръща сега към Мария.)

Мария, идвате съвсем навреме.

Ще ми помогнете да разреша

загадката, която ме измъчва!

МАРИЯ

Не вас, а Йохан исках тук да срещна.

Поведе ме предчувствие да търся

при него аз загадъчната тежест.

Но вас обаче мислех за отдаден

блажен на хубавата цел, която

пред нас Хиларий иска да разкрие.

КАПЕЗИЙ

Безпокои ме тази цел сега...

МАРИЯ

Защо? Нима не сте щастлив, откакто

надеждата ви тази цел събуди?

КАПЕЗИЙ

Каквото преживях в часа съдбовен,

посоката на моята душевност

изцяло промени. Сега ще трябва

да ми отнема всяка земна дейност

събудените ясновидски сили.

МАРИЯ

Съдбовни знаци вижда онзи, който

посмява по духовен път да тръгне.

Той по душевен път ще ги последва,

но сигурно погрешно се тълкуват,

на правилния земен дълг щом пречат.

(Капезий сяда, потъва в кратък размисъл, по време на който на Мария се явява Луцифер.)

ЛУЦИФЕР

Усилията ти не ще успеят.

В сърцето му се вдига мощ, която

душата му пред мене ще отвори.

Мария, с ясновидската си сила

в душевните му дълбини спусни се

и виж как той с крилете на духа

да се освободи открива начин

от вашето любимо земно дело.

(Луцифер остава. Мария се обръща малко повече към Капезий, за да го извади от размисъла му, от който той обаче сякаш излиза от само себе си.)

МАРИЯ

Когато по духовната пътека

Томасий чувстваше, че му е пречка

видът на неговите задължения,

неоправдано беше, но понятно:

той трябва да твори във външна служба.

Ала на други трябва да вестите

духовното познание, така че

недейте да излизате така

сега от вашата душевна сфера.

КАПЕЗИЙ

Изгубва се духовната мощ в думи

по-сигурно, отколкото когато

работи тя във външните дела.

Словата принуждават да се схване

видяното, понятия обаче

за ясновиждането са враждебни.

Такова преживяване в духа

можах да видя, то успя пред мен

да се покаже, тъй като душата,

която тук ми се откри, е близка

на земния човек във мен, но той

напълно никога не я разбира.

Ако каквото преживях духовно

е вярно, нищо няма да ме свързва

с такова земно дело занапред.

Тогава се налага да почувствам

как висши сили други цели вече

показват пред душата ми, не тези,

които ми предначерта Хиларий.

(Той застава пред Йохан.)

КАПЕЗИЙ

Кажете, не почувствахте ли, Йохан,

отминали желания в душата,

изглеждащи със аза ви еднакви,

когато бяхте в размисъл вглъбен?

ЙОХАН

Нима объркването на духа ми

въздейства също в чуждата душа?

И виждането грешката подхранва,

че може да намери пътя тя

в световния развой?

(Йохан отново изпада в размишление.)

(Мария обръща поглед към Луцифер и го чува да говори.)

ЛУЦИФЕР

И тук откривам

отворени вратите на душата.

Не ще се бавя, от възможността

ще се възползвам. И макар че в нея

желание духовно се явява,

ще трябва делото добро, което

чрез Готгетрой опасно е за мен,

напълно да пропадне. В него мога

да разруша Мариината сила.

Каквото тя сега възнамерява,

под мойта власт тогава ще попадне.

(Луцифер изчезва. В този момент Капезий се изправя съзнателно и в следващите думи придобива все по-голяма увереност.)

КАПЕЗИЙ

Съмнението ми изчезва – да,

действително съм наблюдавал всичко.

Видях какво е преживял Томасий.

Така е също ясно, че светът му

на мен можа да се разкрие само

защото моят нивга не поиска

разбиращ да се доближи до него.

Самотност пътят на духа изисква.

Съвместно действат хората, когато

един до друг с разбиране застават.

Далече от човешки същества

душата може да достига

обширни светове на светлина. – – – –

На мен за образец ми служи Феликс.

По пътища, на други чужди, търси

духовна светлина в самотност горда.

И в търсенето имаше успехи,

защото на нещата същността

не искаше с понятия да схваща.

По този път да се стремя желая.

А работата ви, която иска

да свързва ясновидска сила

със земно битие, не би могла

да изкушава повече Капезий.

(Той излиза.)

МАРИЯ

Така се случва с хората, когато

по-висшият им аз в духовен сън

потъва и желанията силни

захранват същността му, докато

пробуждане със светлина отново

огрее истинската му природа.

Така сънуват хората, преди

да ги събудят ясновидски сили.

За този буден сън не знаят нищо.

Така изглеждат будни всички хора,

понеже непрестанно спят.

А ясновидецът пък спи тогава,

когато устремен към тази будност,

напуска битието си реално.

От нас ще се отдалечи Капезий.

Сега от целите ни го отвлича

не само мимолетната му воля,

а състоянието му тъй също.

Не действа той, когато ни оставя.

Така съдбовните сурови знаци

съзираме и трябва още сили

на работата си да посветим.

ЙОХАН

Мария, ти не искай от Томасий

за нови цели да въоръжи

душата си, обхваната от нужда

за сън духовен, за да се погрижи

за силите зародишни, които

до зрялост да развие в бъдни дни.

Знам, някой ден ще придобия смелост

да действам в световете на духа.

Ала сега не искай да работя,

о, не сега... Но помисли, прогоних

Капезий аз... За делото ако

бях зрял, той също щеше да е зрял.

МАРИЯ

Изгонил си Капезий? Ти сънуваш.

ЙОХАН

Сънувах знаещ... да, будувах в сън.

За мировите същества това,

което е илюзия, яви се

пред мен на зрелостта ми като символ.

Копнежът ми, напълно осъзнавам,

бях аз самият; мисленето само

бе друга личност. Тъй стоеше Йохан

пред моята душа, какъвто беше,

преди да го обхване и изпълни

духът със неговата втора личност.

Но той в действителност не е умрял;

животът на желанията в него

другар на моята душа го прави.

Аз бях го заглушил, но не надвил.

На съществуването си правата

изисква, щом онази себесъщност...

в сън трябва да се потопи. Но тя

не може винаги... да бъде будна.

Тя спеше и през времето, когато

в душата си Капезий изживя

как другият от мене ме откъсна.

Сънуването ми в съдбовен знак

за него се превърна. Тъй че в мен,

не в него, действа силата, която

го е прогонила и забранява

духа към земна работа да водим.

МАРИЯ

Духовни сили идват – призови ги.

В духовните основи на света

насочвай погледа си и изчакай,

додето силите в дълбочините

раздвижващото се във същността ти,

на същността им родствено, усетят.

Пред твоя ясновидски поглед те

магически показват ти какво

в единство те обединява с тях.

Накарай мисленето си да спре,

така духът говори в теб самия

с духовни същества и този говор

ти слушай. Към светлинни сфери той

понася те и със духа те свързва.

Мъждеещото в теб от прежно време

ще блесне в мировата светлина.

И няма да те принуждава то,

понеже можеш да го направляваш.

Със същността в стихиите сравни го,

със сенки, с привидения, а даже

до демони го постави, така че

да разбереш какво е всъщност то.

Изследвай се във царствата духовни;

те свързват праначало с праначало,

с покълващи всемирни сили сродни,

на сферите в духа целта посочват.

Такива възгледи ще те усилят

в душевните вълнения да свържеш

с душевната си същност битието. – – – –

Духът ми повели да ти го кажа.

Какво съзнаваш, чуй, макар все още

с душевността си да не си го свързал.

ЙОХАН (ясно показващ, че е готов да вземе твърдо решение)

Аз искам да го чуя... и желая

самия себе си да превъзмогна.

(От двете страни идват Духовете на стихиите. Отляво същества от рода на гномите. Те имат сивостоманена форма, по-малка от човешката; почти целите са глава, наклонена напред. Имат дълги, подвижни за жестове, но несръчни за ходене крайници. Отдясно идват същества от рода на силфите, с тънка форма, почти без глава. Ръцете и краката им са нещо средно между перки и крила; някои от тях са синьозелени, други са жълточервени. Формата на жълточервените има по-остри очертания, а тази на синьозелените – по-неопределени. Думите, които тези същества изговарят, са съпроводени от изразителни жестове, приемащи почти формата на танц.)

ХОР НА ДУХОВЕТЕ НА ГНОМИТЕ

Втвърдяваме, укрепваме

блещукащото вещество.

Разхлабваме, разпрашваме

втвърдената кора.

И ловко твърдото разпръсваме,

и бавно хлабавото затвърдяваме

със наште духове-тела,

сформирани от разум, който

бе вече съвършен,

когато спящите души човешки

сънуваха във земното начало.

ХОР НА ДУХОВЕТЕ НА СИЛФИТЕ

Тъчем, разнищваме вълните

на влажните въздушни маси.

Разделяме, разбиваме

зародишните живи сили слънчеви.

Грижливо силите на светлината

сгъстяваме, нищожна правим в плодовете

мощта премъдра със душевното си тяло,

изливащо се от лъчите на усещането,

които вечно живи осветяват,

така че живи хора да успеят

на земния развой да вкусят смисъла.

ХОР НА ДУХОВЕТЕ НА ГНОМИТЕ

Кикотим се и смеем се,

и хилим се подигравателно,

когато сетива човешки скачат

и духове човешки се препъват,

от нас създаденото виждат

и вярват, че разбират мъдро

какво на времето ни духовете

пред глупавите им очи

магически извършват.

ХОР НА ДУХОВЕТЕ НА СИЛФИТЕ

Отглеждаме и грижим се,

и плодоносим, и витаем,

додето дремят

човешките деца

и старците човешки заблудени,

от плодовете ни се хранят

и старчески или по детски

в потока времеви

се наслаждават на каквото

във вечността създаваме.

(Тези духовни същества се движат, събирайки се като в две кълба към задния план и остават видими там. Отляво се явяват трите душевни сили, Филия, Астрид и Луна, заедно с „Другата Филия“.)

ФИЛИЯ

Излъчват яснотата

като любяща светлина

в блажено зреене.

Затоплят нежно,

нагорещяват силно,

щом ставащото иска

активно битие да бъде,

та битието

да очарова

души, отдадени със обич

на светлината лъчезарна.

АСТРИД

Живота те тъкат –

като помощници творящи –

в набъбващата същност.

Разбиват веществата

и въздуха сгъстяват,

промяна за да дойде

във творческата дейност.

И творческата дейност

да радва духовете,

които чувстват и творят

в живот вълнуващ.

ЛУНА

Мъдруващи, те свързват –

като творци активни –

пластичните субстанции.

Заострят ръбове,

повърхности изглаждат,

та смислено да се оформят

издигащи се форми

и формите издигнати

да вдъхновяват волята за мъдро

изграждане като творци активни.

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Те късат цветовете

като безгрижни използвачи

в магично действие.

Сънуват те правдивото,

миражите опазват,

та спящото покълване

да се събуди за живот.

Сънуването в будност

открива на душите

магичното творене

на собствената същност.

(Тези четири душевни сили и духовните същества изчезват. Йохан, който по време на предхождащите събития се е намирал в дълбоко размишление, излиза от него.)

ЙОХАН

„Сънуването в будност

открива на душите

магичното творене

на собствената същност“.

Това са думите, които още

звучат в душата ми напълно ясно.

Видяното от мен по-рано,

душата ми напусна хаотично.

Но що за сила се надига в мен,

когато си помисля:

магичното творене

на собствената същност...

(Той отново изпада в размисъл; пред него като мисловна форма се явява една група, състояща се от Духа на Йохановата младост, Луцифер отляво на този дух, а Душата на Теодора отдясно.)

ДУХЪТ НА МЛАДОСТТА НА ЙОХАН

Животът на желанията твои

подхранва собствения ми живот.

Младежките ти блянове аз вдишвам.

Когато ти не искаш да навлезеш

във светове, които да открия

съм неспособен – съществувам аз.

Ако във себе си ме ти изгубиш,

най-страшна служба трябва да извършвам

на ужасяващите сенки в болка...

Ти, който за живота ми се грижиш...

недей да ме оставяш...

ЛУЦИФЕР

С теб ще бъде...

Дълбоко в неговата същност виждам

желания за светлина, които

не следват пътищата на Мария,

щом с блясъка, от тях пораждан, светят

на Йохан в творческата му душа.

Той няма да успее да прахоса

създаваните плодове от тях

във царството, в което любовта

без красота желае да царува.

Тогава личността му няма вече

да му изглежда пълноценна, щом

поиска най-добрите сили в него

на сенките безсмислено да хвърля,

като познанието надценява.

Когато мъдрост ще му осветлява

желанията, стойността им може

величествено да му се разкрие.

Той може да ги подценява само

додето са в душевния му мрак.

Докато те достигнат мъдростта,

за тебе вярно ще се грижа аз –

чрез светлината, виждана от мен

в душевните основи на човека.

На него милост липсва му все още

за болките ти; в царството на мъки

оставя те да тънеш постоянно,

когато се стреми към висини.

Тогава може да забрави той,

че ти, детето му, да водиш трябва

изпълнен със страдания живот.

Но в бъдеще до тебе аз ще бъда,

когато като сянка ти ще мръзнеш

по негова вина. Сега желая

със правото на Луцифер, което

(При думата „Луцифер“ Духът на младостта на Йохан потръпва.)

от устава на стари светове

си е запазил, аз да оплячкосам

в душевните му дълбини това,

което във духовния си полет

незащитено той е изоставил.

Тъй ще ти дам съкровище, което

ще може лесно да ти облекчава

във сенчестото царство самотата.

Но от магията ще си напълно

свободен, само ако той отново

успее с теб да се съедини.

Да го отложи може той, но не и

да го предотврати. Защото иска

правата Луцифер да си запази.

ТЕОДОРА

Духовно чедо, изживяваш ти

на сенките в страната младостта

на Йохан, но над теб душа любяща

от сфери на любов и светлина

навежда се, за да опази Йохан.

Желае тя да те освободи

от омагьосания кръг, когато

от чувстването му желаеш ти

за себе си да вземеш туй, което

ще ти дари блажено битие.

Аз искам да те свържа със стихии,

които несъзнателно работят

в световни ширини и постоянно

на будната душа убягват. Тъй

ще можеш с духовете на Земята

ти форми да твориш, лъчисти сили

да пръскаш с огнените духове,

щом знаещото свое битие

пожертваш ти за волята, която

сияе ярко без човешка мъдрост.

Туй знание, наполовина твое,

от Луцифер ще можеш да опазиш

и смислено да служиш на Томасий.

Желая от душата му да взема

за теб това, което ще го кара

към битието ти да се стреми и

духовен освежаващ сън му дава.

ЛУЦИФЕР

Не може никога тя красота

да ти дари, защото аз самият

се осмелявам да ѝ я отнема.

ТЕОДОРА

От благородно чувство красота

желая да покълне и узрее

във служба жертвена.

ЛУЦИФЕР

Ще те изтръгне

от волята свободна и тогава

тя ще те предаде на духове,

които властват в мрака.

ТЕОДОРА

Ще събудя

духовно виждане, което също

от Луцифер свободно да се чувства.

 (Луцифер, Теодора и Духът на младостта на Йохан изчезват. Събуждайки се от своето размишление, Йохан вижда при него да идва „Другата Филия“.)

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Сънуването в будност

открива на душите

магичното творене

на собствената същност.

ЙОХАН

Изпълнен със загадки дух, аз встъпих

чрез думите ти в този свят! Сега

от чудесата им едно е важно

за моята душа: дали живее

в духовни светове онази сянка,

която искаше да се открие

на мене с Луцифер и Теодора?

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Живее тя, събудена от теб

като илюзия. И както всичко,

което светлината отразява,

във огледален образ се показва,

така каквото съзерцаваш ти

в духовни царства, преди да си стигнал

до пълна зрялост, носеща ти право

за съзерцание такова, трябва

в света да бъде живо отразено

на полубудни сенки-духове.

ЙОХАН

Нима е само образ онова,

което отразява се чрез мен?

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Да, образ жив, поставен във живота,

додето в себе си все още ти

запазваш изживяно битие,

което заглушаваш, но все още

във себе си не можеш да надмогнеш.

Пробуждането ти мираж е, Йохан,

додето сянката освободиш,

защото ти сега живот магичен

създаваш ѝ чрез своята вина.

ЙОХАН

Как благодарен съм на този дух,

даряващ ме с такъв добър съвет...

Аз трябва да го следвам.

(Завесата пада бавно, докато Йохан и „Другата Филия“ остават на място в спокойно положение.)