ДЕСЕТА КАРТИНА

Храмът на Мистичния съюз, който се явява в Първа и Втора картина. Първоначално Бенедикт и Хиларий стоят на изток, на юг – Беликозий и Торкваций, на запад – Траутман. После влизат Томасий, Капезий, Щрадер, след това – Мария, Феликс Балде, по-късно Душата на Теодора и накрая – четирите душевни сили.

БЕНЕДИКТ

По начин, на съдбата им подхождащ,

откриха учениците ми вече

душите си за светлина духовна.

Каквото са спечелили, ще трябва

един за друг да правят плодотворно.

Туй ще се случи само ако сили,

според число и мярка подредени,

на мястото свещено пожелаят,

да се обединят в единство висше,

пробуждащо към истински живот

каквото, щом отделно е, ще трябва

във битието само да остане.

На прага на светия храм стоят.

Душите им да се обединят

е нужно, заедно да зазвучат

според написаните правила

във мировата книга на съдбата,

та тъй хармония на духовете

да може да извърши онова,

което невъзможно е за тях.

И много ново ще прибавят те

към старото, което управлява

достойно от дълбока древност тук.

При вас аз водя тези ученици,

които са поели своя път,

минаващ през духовни светове

и изпитанието на душата.

На мистите ще оценят достойно

свещените прадревни обичаи,

които мощ и светлина са тук.

На вас, които от години вярно

извършвате духовната си служба,

ще бъде поверено друго дело.

Човешки синове зове съдбата

във храма само временно и после

тя ги приканва към различна дейност,

щом те изчерпят силите си в служба.

Пред изпитанието си стоеше

самият храм и на един човек

заблудата е трябвало във тежък,

съдбовен час да защити от мрака

пазителя на светлината висша.

Позна Томасий мъдростта, която

царува несъзнателно в душата,

че пътят към светия храм мистичен

през прага му не бива да го води,

преди през другия да е преминал,

за който този праг е само знак.

Тъй пак затвори портата, която

поискаха с любов да му отворят.

Ще дойде променен тук и от вас

той посвещението ще получи.

ХИЛАРИЙ

Душите наши за духа тук жертват

смирено зреещото вътре в тях.

И се стремят те личната им воля

един ден откровение да стане

на волята в духа. Световна мъдрост

напред към бъдещето води храма.

Указвате посоката, която

във мировата книга на съдбата

прозряхте вие някога, когато

можаха учениците ви смело

през изпитанието да преминат.

Така към нашите места свещени

водете ги сега, за да успеят

делата си със нашите да свържат.

(При почукване на Хиларий в храма влизат Томасий, Капезий, Мария, Феликс Балде, Госпожа Балде и Щрадер. Траутман и Торкваций въвеждат влизащите така, че Томасий застава пред Бенедикт и Хиларий, Капезий – пред Беликозий и Торкваций, Щрадер – пред Траутман, Мария с Феликс и Госпожа Балде – в средата на храма.)

ХИЛАРИЙ

Мой сине, думите, които тук

се изговарят, раждат грях, крещящ

духовно към духовни светове,

когато този, който ги изказва,

не е от истината само воден.

И колкото голям е този грях,

така големи са и тези сили,

които той поражда, за да срещнат

унищожително човека, който

за службата не е достоен още.

На думите си силата съзнаващ,

опита този, който е пред теб,

съгласно силите си, на духа

да служи, и на този най-свят символ,

а също и на тази светлина,

огряваща Земята ни от изток.

Съдбовна воля е, че трябва ти

за в бъдеще да служиш точно тук.

А този, който в сан те посвещава

и ключ за службата си ти дарява,

ти дава също и благословия,

според достойнството, с което той

е служил на светите обичаи.

ТОМАСИЙ

Учителю велики, само дързост

пробудила би в слабия човек,

пред вас сега физически застанал,

да пожелае ваш последовател

да стане във свещения ви храм.

Не е достоен той дори и прага

на този храм мистичен да прекрачи.

Каквото той не бива да желае,

в смирение ще трябва да приеме,

щом силите съдбовни пожелаят

да го повикат по необходимост.

Не аз си позволих – такъв, какъвто

в живота съм и както преди време

безстойностен напълно се видях –

на туй свещено място да пристъпя.

Ала в човека, видим тук пред вас,

приятелката му и Бенедикт

създадоха и втория човек,

комуто първият да е носител

и в бъдещето да му служи.

Тъй ученичеството ми в духа

ми даде аз, способен да разпали

в мен творческата мощ докрай, дори

ако носителят далеч се чувства

от висшите душевни цели още.

А породи ли се дългът във него

на земния развой да посвети

човека втори, буден в него вече,

ще трябва непрестанно той да вижда

пред взора си духовен да сияе

като най-строго правило в живота,

от аза си да не допуска нищо

да нарушава дейността, която

чрез втория му аз ще се извършва.

Във себе си вглъбен той ще работи,

за да постигне в бъдеще целта си,

поставил я за свойто същество.

В душата си затворени ще носи

дълбоките си грижи през живота.

Когато ме повикахте, ви казах:

„Не мога аз с човешката си същност

да вляза в храма.“ Ала този, който

сега тук призован е, вижда как

съдбата му възлага на туй място

като пазител да се посвети,

да бди над следствията от това,

което върши, докато духът

му повелява.

ТОРКВАЦИЙ (на Капезий)

Занапред, Капезий,

ще си на мястото, където трябва

да се разлее любовта чрез мъдрост,

тъй както топло слънчевата сила

по пладне се понася, за да вършиш

за храма свят мистичен свойта служба.

Опасности да види трябва, който

тук пожелава на духа да служи.

Защото Луцифер тук съумява

да приближи духовния служител,

на думите му искащ да постави

печата на врага на боговете.

Пред трона му стоял си и си виждал

последствия на туй, което върши,

и тъй напълно си готов за служба.

КАПЕЗИЙ

Във вражеското царство който вижда,

тъй както и на мен бе позволено

от сили на съдбата, вече знае:

добро и зло са само думи,

които от човек не се разбират.

Ако приемем Луцифер за лош,

и огънят ще трябва лош да бъде,

защото неговата сила може

живота да унищожи; тъй също

водата лоша може да се смята,

защото в нея би могъл човек

да се удави.

ТОРКВАЦИЙ

Луцифер чрез друго

за теб изглежда лош, а не чрез туй,

което той самият представлява.

КАПЕЗИЙ

Донесъл нявга в земното начало

в душата на човека светлината,

ще трябва мировият дух сега

да върши във света такава дейност,

която не е зла или добра

за духовете, следващи каквото

като необходимост се разкрива.

Доброто се превръща в зло, когато

с лош умисъл извършва се, а злото –

в добро, ако добрите същества

във правилна посока го насочват.

ТОРКВАЦИЙ

Щом тук стоиш, каквото ти е нужно,

ти знаеш. Любовта не оценява

според преценки силите, които

неспирно се разкриват във всемира.

Приема ги каквито са и пита

как да използва онова, което

от мирови основи би могло

да стане битие.

БЕНЕДИКТ

Говори често

със нежност приглушено любовта,

нуждае се в душата от подкрепа.

Тя трябва на това свещено място

тук да се свърже с всичкото, което

се посвещава на духа, съгласно

световните закони, в триединство.

Със делото ви своето Мария

ще свърже. Обещаното от нея

във царството на Луцифер, спомага

на силите да засияят тук.

МАРИЯ

Капезий каза мъдрите слова,

които истината ни разкриват,

единствено ако те произхождат

от онзи Дух, посочващ любовта

на хората в развоя на Земята.

Ала заблуди само трупат те,

ако със лоша мисъл се оформят,

и във душите се превръщат в зло.

Но Луцифер ще се яви тогава

като Носителя на светлината

пред погледа душевен, щом нагоре

към сферите духовни се отправи.

Ала човешката душевна същност

във себе си желае да пробуди

и туй, което вижда във захлас.

Тя нека да съзира красотата

на Луцифер, ала да не попада

под неговата власт, за да не може

отвътре в нея да въздейства той.

Когато той, Светлинният носител,

излъчва мъдрост и света изпълва

със гордо самочувствие и ярко

своеобразността на съществата

за образец на всички осветява

във смелото си битие, тогава

могла би на душите същността

във него да се прояви свободно,

като се радва на сетивността,

и в мъдра радост да огрява туй,

което може да се изживее,

което се обича във живота.

Ала пред всички други духове

нуждае се човек от онзи Бог,

не само възхищение изискващ,

когато се явява пред душите

във блясъка на външната сетивност,

а своята най-висша мощ излъчва,

когато във душите сам живее

и любещ във смъртта вести живота.

Към Луцифер да се обърнем можем,

за да усетим красота и блясък,

но трябва себе си да можем ние

да изживеем, ала не и него

да пожелаем като своя същност.

Но другия Дух ще зове човекът,

когато правилно се разбере,

че висша цел на земната душа е:

не аз, Христос живее вътре в мен.

БЕНЕДИКТ (обръщайки се към Мария)

Когато пред духа се преклони

душата ѝ, тъй както тя закле се

пред Луцифер да стори, ще засвети

към храма от мощта ѝ туй, което

към избавление ще сочи пътя.

А в посветеното на мъдростта

светилище Христос ще засияе

със стопляща души любов духовна.

Каквото може да внесе в света,

е свързано с житейския ѝ път

с един от тези възли на съдбата,

които кармата оформя мъдро

на хората от земния живот.

Душата на Мария отклони

в отдавнашен живот син от баща;

сега сина тя връща на бащата.

Душата, оживяваща Томасий,

бе свързана със тази на Капезий

като син със баща си. И сега

бащата не изисква от Мария

чрез Луцифер дълга си да изкупи –

защото тя чрез силата Христова

го анулира.

БЕЛИКОЗИЙ (говорейки на Хиларий и Бенедикт, но по-често обръщайки се към Феликс Балде и Госпожа Балде)

Грее светлина

в светилищата, светлина, която

се лее от духа, ако душите

способни станат да я съзерцават.

Ала онези висши мъдри сили,

които в храмовете се разкриват,

и друг път към душите си избират.

А знаците на времето вестят,

че пътищата трябва да се слеят.

С душите, стигнали до светлината,

но сторили го не по собствен начин,

които вътрешно са просветлени,

ще трябва вече да се свърже храмът.

Във Феликс и Фелиция пристъпват

в Светилището хората и то

ще ги дари със светлина богато.

ГОСПОЖА БАЛДЕ

Аз приказките мога да разказвам,

когато те във мен сами се раждат,

а за духовния им извор знам

от слушаното често от Капезий.

В смирение приемам аз каквото

за моя дар душевен той ми казва.

И обяснението ви приемам

защо сега ме е повикал храмът.

ФЕЛИКС БАЛДЕ

Не само призива отвън последвах,

изпратен от пазителя на храма.

Обърнах се към силата, която

ми сочи като вътрешен водач

в каква посока да поема аз,

отдаден на духовната си цел,

за да извърша най-добре каквото

духът в живота ми е отредил.

Открих се ясно аз на пътя, който

на Бенедиктовите ученици

в духовния живот е отреден.

Откриха ми се и онези знаци,

които пак откривам тук във храма.

Когато често моята душа

потъваше във тъмни дълбини

и смисъла загубвах на живота,

ала търпение и сила в мен

запазваха се въпреки това

в ужасна самота, преди да мога

духовна светлина да възприема,

аз се почувствах сроден със всемира.

И скоро се намирах в свят, разкриващ

пред мен основите на битието.

Духовно странстване като това

съм преживявал в храмове, които

изглеждат сродни тук на този храм,

във който се намирам в този час,

както са сродни говорните звуци

с писмеността, която ги разкрива

пред взора като образ на речта.

ТРАУТМАН (на Щрадер)

Мой скъпи Щрадер, ти ще изговаряш

във храма занапред такова слово,

което във сравнение с това,

което от Томасий се вести,

ще бъде като блясък в утринта,

проникнат от надеждата, пред залез.

Туй слово възприема и мощта,

която в изпитание видя.

Ти трябваше да си на това място,

което повелява много строго

на мисълта да стигне до покой.

И както твоята ръка чука

размахва в празното пространство,

без силата си тя да осъзнава,

ако не удря върху наковалня,

тъй мислене не би се изградило,

без Ариман насреща да застане.

В живота хвърляше те мисълта

в противоречия, донесли само

в душата ти съмнение и болка.

Тъй учеше се, мислейки, във тях

да опознаваш светлината как

могла би себе си да види, само

като се отразява във мощта си.

Тъй отражението на живота

на това място в образ ти показва

словата на служителя на храма.

ЩРАДЕР

Наистина мисловна светлина

сияеше като отблясък само

във съществуването ми тъй дълго.

Ала духът през седемте години

ми се разкри във своя пълен блясък

и светове откри ми на душата.

А мисленето ми пред тях по-рано

притихваше в съмнение и болка.

Но тази светлина не ще угасне

във моята душа през вечността,

когато трябва пътя да намеря

към целите в духа и благодат

от работата си да сътворя.

ТЕОДОРА (става видима за Щрадер като духовно същество)

За тебе извоювах светлината,

защото силата ти се стремеше

към светлината ми в мига, когато

изглежда времето ти бе дошло.

ЩРАДЕР

Духовен пратенико, всяко слово,

което от душата ми избликва,

със светлината ти ще се изпълни.

Със мен е посветена Теодора

в духовна служба на туй свято място.

(Явяват се Филия, Астрид, Луна и Другата Филия в проблясващ светлинен облак.)

ДРУГАТА ФИЛИЯ

Към мировите праоснови

се вдигат мисли жертвено

от мястото за посвещение.

Живеещото във души,

сияещото в духове

отлита от света на формите.

Световни сили милостиво

човеци доближават,

за да възпламенят

духовна светлина

в душевните им сили.

ФИЛИЯ

Аз искам да измоля

от мировите духове

да укрепят душевни сетива

чрез свойта светлина

и да освободят

духовен слух чрез своите слова,

та да не може да угасне

пробуденото по душевните пътеки

в човешкия живот.

АСТРИД

Любовните потоци,

изпълващи света със топлина,

желая към духа

на посветените да водя.

Та настроение

за посвещение да се запази

в човешките сърца.

ЛУНА

Аз ще измоля

от силите стихийни

кураж и сила,

помощници ще ги направя

на жертвената воля.

За да пребъде

във вечността

каквото виждат времената

в посятото духовно.

(Завесата пада, докато всички действащи лица са още в храма, включително Теодора, Филия, Астрид, Луна и Другата Филия.)