| Алтернативен линк |
СЕДМА КАРТИНА
Местност с фантастични форми, величествена със своята структура от завихрящи се водни маси, които образуват от едната страна фигури, а от другата – пламтящи огнени вихрушки. В средата се намира отверстие в Земята, от което искри огън, оформящ се като порта, която се намира пред планинско образувание, приемащо формата си от огън и вода. Пазачът, Томасий, Мария, по-късно Луцифер, след това Другата Филия.
ПАЗАЧЪТ
Нестихващи желания бушуват.
Така човешките души щурмуват,
когато искат да ме доближат,
преди да са постигнали покой.
Горещи страсти тласкат съществата,
не силата, създаващо мълвейки,
че тя в мълчание е сътворена.
Души, явяващи се тук така,
обратно към Земята аз насочвам.
Те могат тук, във царствата духовни,
единствено объркване да внасят
и да възпират мъдрите дела,
подготвяни от мировите сили.
А също и на себе си вредят.
Създават разрушителни импулси,
за сили творчески ги възприемат,
заблудата за истина приемат,
когато земен мрак не ги закриля.
(Явяват се Томасий и Мария.)
ТОМАСИЙ
Пред прага си не виждаш ти душата
на Йохан – като ученик духовен
на Бенедикт тогава твърде често
се приближаваше към теб, макар че
на Йохан земната обвивка тя
приемаше за своя на Земята.
Със жажда за познание изпълнен,
дойде при тебе той, но не успя
да понесе все още близостта ти.
В своеобразието си укри се
по времето, когато те почувства.
И често гледаше във световете,
които му разкриваха привидно
на битието смисъл и начало.
Блаженството на знанието в тях
откри, а също силите, които
във творческата дейност на артиста
душата и ръката му насочват,
за да повярва истински, че в него
се изживяват силите световни
и волята си образно представят.
Не знаеше, че всичко, във което
успял е мисъл творческа да вложи,
не го е сътворил самият той,
а само съдържание е то
на собствената му душевна същност.
Подобно паяка, изпридащ мрежа,
усещащ се като отделен свят,
оформи себе си и бе повярвал,
че е в духа наравно със Мария.
Ала видя той този образ, който
тогава тя в душата му оформи
и който като дух му се разкри.
И щом успя действително да види
за много кратко време същността си,
от себе си поиска да избяга.
Той вярваше, че е в духа, но само
в кръвта си като същност се откри.
И разпозна мощта на тази кръв.
Тя истина бе, другото бе образ.
А истинско прозрение дари му
единствено кръвта му и му стана
правдив учител, като му показа
кой бе баща му и коя – сестра му
в отдалечени земни времена.
Към кръвните роднини го доведе.
Така научи се той как дълбоко
измамва се човешката душа,
щом от материята към духа
поиска да се извиси суетно.
От ежедневния живот, живян
в просъница и смътно от човека,
един такъв стремеж душевен може
наистина по-здраво да обвърже
душата му със веществото. Щом
Томасий пред душата си представи
нагледно положението свое,
изцяло се отдаде на мощта,
която не го мамеше, макар
да се показваше привидно само.
Че Луцифер действителен е още,
той знаеше, дори когато той
показваше се само във картини.
Във истината искат боговете
единствено да приближат човека,
но Луцифер все същият остава,
когато вярно или пък лъжливо
човекът може да го наблюдава.
И затова аз още разпознавам,
че чувствам истински реалността,
щом вярвам, че е нужно да открия
душата, със която той ме свърза
във царството си; с цялата си сила,
която Луцифер ми даде, искам
към Теодора да се устремя
в страната, пазена от твоя праг.
ПАЗАЧЪТ
Томасий, помисли какво ти знаеш.
Напълно непознато е за теб,
каквото би видял зад този праг.
Но запознат си с всичкото, което
ще трябва да изискам, преди ти
да можеш да пристъпиш в тази област.
От много сили, придобити в тяло,
ще трябва първо ти да се лишиш.
От тях ще можеш да запазиш само,
каквото във духовен чист стремеж
откри и също още чисто пазиш.
Ала от себе си го ти отхвърли
и предостави го на Ариман.
Каквото си запазил още ти,
пък Луцифер погуби за духа.
На прага трябва да ти го отнема,
когато искаш ти да го пристъпиш.
И нищо няма тъй да ти остане,
ще се превърнеш в същество без същност,
когато се намериш във духа.
ТОМАСИЙ
Ще бъда и ще видя Теодора.
За мене трябва тя да бъде извор
на истинската светлина, която
без земно знание тъй изобилно
на нейната душа ще се открие.
Достатъчно. Така напразно ти
на мене ще се противопоставяш,
дори и ако трябва тази сила,
която на Земята придобих,
в противоречие да се намира
със мнението, някога добито
благоразумно от самия теб.
МАРИЯ
Известно е на тебе, който трябва
от праначалото да пази прага,
какво е нужно, за да го преминат,
на същества от твоята епоха
и твоя вид. А хората, които
те срещат тук, когато се явяват
сами и плод духовен не показват,
назад в живота трябва да се върнат.
Но този трябваше да доведе
на прага ти тук другата душа,
с която силно свързва го съдбата.
Ти си поставен от духовни сили,
за да възпираш тука много хора,
които приближават тази област
и могат само да си навредят,
ако посмеят прага да пристъпят.
Но ти отваряш портата за тези,
които във духовните полета
са устремени към любов – за тях
от твойте богове определена, –
с която са проникнати изцяло
чрез самобитността на същността си,
преди да встъпи Луцифер във битка.
На любовта сърцето ми се врече,
като пред неговия трон стоеше,
да служи в бъдни земни времена,
тъй че познанието ѝ, което
от Луцифер в душите се излива,
да не вреди. Но винаги ще има
и хора със изострена сетивност,
от боговете можещи да чуват
любовно откровение, тъй както
са слушали на Луцифер словата
на знание по-рано често. Днес
не може в земното си тяло Йохан
да чува моя глас като преди,
когато в прежно земно битие
успях да му открия аз, каквото
в мистерийните Хибернийски школи
ми доверяваха за онзи Бог,
живеещ във човека, удържал
победа над смъртта, защото Той
успял да изживее любовта.
Приятелят ще може пак да чува
в духа от моята душа това,
което неговият земен слух
не може повече да възприема,
защото Луцифер успя чрез сила
на заблуждение да го помъти.
ТОМАСИЙ (като същество, което вижда духовно)
Мария, виждаш ли там онзи старец,
достоен, в дълга дреха, с умен лик
и с благородно чело, с бляскав взор?
По улиците, пълни с хора, крачи,
ала отстъпват всички със готовност,
отдавайки му чест, встрани. Така че
да може старецът във мир да ходи
и мисленето му да не смущават.
Защото може да се види как
съществени неща обмисля той.
Мария, виждаш ли?
МАРИЯ
Да, аз го виждам,
щом гледам със душевния ти поглед.
На теб той само в този час желае
във важен образ да ти се открие.
ТОМАСИЙ
В душата му сега да виждам мога.
Живее в нея нещо важно, спомен
за нещо чуто някога. Стои
пред неговия взор един учител.
Изрича чрез душата си слова,
които от мъдреца той е чул.
Към всички извори на битието
се устремява неговата мисъл,
тъй както хората от старо време
в духа се осмеляваха да гледат,
ала все още бе съноподобен
душевният живот. Мисловен ход,
научен от духовния учител,
на стареца душата следва вярно.
Изгубва се от взора на душата...
Да можех да го видя аз отново!
Тълпата от мъже с очи съзирам,
говорят те, аз думите им чувам.
За стареца говорят те със почит. – – – –
Във младостта си бил той смел боец,
желание за слава и за почит
изгаряли душата му; показал
безчет жестокости в безбройни битки.
Той искал да блести, проливал също
и много кръв. Дошло тогава време
да го напусне щастието бързо.
От битката позорно се оттеглил
с безчестие във своята родина.
Понесъл много присмех, подигравки
и яростна омраза се родила
в душата му, изпълнена все още
с желание за почит и със гордост.
Тогава само врагове видял
във сънародниците си, които
желаел силно да унищожи,
ако възможност би му се удала.
Но тъй като душата на мъжа
пробудена била да си признае,
че през живота му не е възможна
мъстта над неговите врагове,
той себе си единствено надвил.
Надмогнал славата и гордостта.
В по-късните години се решил
да влезе в ученическия кръг,
сформирал се във неговия град.
Мъжът, учителят на този кръг,
в душата си владеел мъдростта,
която съумял да придобие
от майстори на древните епохи.
Тъй чувам от мъжете от тълпата.
Любов аз чувствам, щом така обръщам
душевен взор към този старец, който
след извоюваните си победи,
плода на жаждата за слава, той
възможно най-голямата постигнал –
победата над себе си самия.
Защо ли забелязвам тук човека,
комуто аз изцяло се отдавам,
щом само в образа пред мен стои?
И чувствата, възникнали у мен,
мигът не ги формира; трябва днес
в живота да съм свързан със душата,
която толкова обичам аз.
Не съм събудил в мене в този миг
това, което е така могъщо
като усещаната в мен любов.
За стари времена е спомен тя.
Не я обхващат мисли, паметта
извиква чувствата сега у мен.
На този мъж бях нявга ученик
и пълен с възхищение го гледах.
О, как копнея земната душа,
зовяла своя някога туй тяло,
във този час отново да посрещна,
където и да е. На нея трябва
да се разкрие моята любов!
Тя може да възобнови сега
във мен добрите сили, съградили
достойно само сериозни връзки.
МАРИЯ
А сигурен ли си ти също, Йохан,
че приближаващата те душа
явява се във висота, в която
била е тя по времето, което
възниква пред душата ти във образ?
От чувства може би е окована,
а не от туй, което е била.
Мнозина на Земята са онези,
които забелязват в срам как малко
във настоящето си отговарят
на водения някога живот.
От страст и от инстинкти може би
е развълнуван този мъж и ти
го виждаш с изумление и скръб.
ТОМАСИЙ
Мария, но защо говориш тъй?
Причина за това не виждам аз.
Текат ли мислите тук по-различно,
ПАЗАЧЪТ
Каквото тук ти се открива, Йохан,
е изпитанието ти душевно.
В основите на същността ти виждам
какво не искаш, знаещ, но го можеш.
Каквото в глъбините ти е скрито,
додето си живял душевно сляп,
(Явява се Луцифер.)
пред теб ще се яви, ще те лиши
от мрака, в който имаше закрила.
Узнай кой е човешката душа,
която ти приемаш със любов
и бе във тялото, което виждаш.
Узнай кому отдаваш любовта си.
ЛУЦИФЕР
Дълбоко в същността си потопи се:
познай мощта на своята душа
и научи как може любовта
да те крепи в световния развой.
ТОМАСИЙ
Аз чувствам туй душевно същество,
което искаше да се покаже...
Пред мене Теодора пожела
да се открие... Тя пред мен застана,
защото ще я видя и защото
на прага портата ще се отвори.
Да я обичам мога аз сега.
Застана в другата телесна форма
душата ѝ пред мен и ми показа,
че трябва аз така да я обичам.
Сега в теб искам пак да се открия,
в мощта ти бъдещето да спечеля.
ПАЗАЧЪТ
Не мога да ти забраня това,
което трябва да направиш ти.
Видя това душевно същество,
което тъй обичаш; трябва също,
като пристъпиш прага, да го видиш.
Познай го, изживей дали за тебе
ще бъде благодатно, както мислиш.
ДРУГАТА ФИЛИЯ (явявайки се)
Не слушай строгия Пазач,
в житейска пустош той те води,
душевната ти топлина ограбва.
Да вижда може
единствено духовни същества.
И не познава той човешки мъки,
които могат само да понасят
душите, ако земната любов ги пази
от ледни мирови пространства.
Цари суровост в него,
страни от него благост.
Той сили на желанието
от земното начало мрази.
(Завесата пада.)
