Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Осма картина

GA_14 Четири мистерийни драми
Алтернативен линк

ОСМА КАРТИНА

Същата стая като в Първа картина. Йохан, Мария, Капезий; Щрадер.

ЙОХАН (Стои пред статив, до него са Капезий и Мария.)

Последни щрихи бяха тези,

завършена е работата вече.

За мене беше тъй приятно

да мога да изследвам същността ви

чрез моето изкуство.

КАПЕЗИЙ

Наистина, картината е чудо.

Но още по-голямо чудо

за мен е нейният създател.

Но станалата с вас промяна

да се сравни не може с нищо,

което хора като мене

са считали по-рано за възможно.

А в нея може да се вярва само

когато вярата подкрепя

каквото нашите очи съзират.

За първи път видях ви преди три години,

когато бе ми позволено

да вляза във кръга, където

достигнахте такива висини.

Човек, изпълнен с грижи, бяхте –

лицето ви показваше това.

Аз реч една в кръга ви чух

и трябваше да отговоря с думи,

които трудно се изтръгваха от мен.

Говорих само в настроение, в което

човек, останал насаме, премисля.

Но погледът ми постоянно бе насочен

към онзи страдащ живописец,

седящ във ъгъла безмълвен.

Ала мълчеше той, потънал в мисли,

по твърде странен начин.

Човек повярвал би,

че той не чува нито дума

от изговаряното покрай него.

Изглеждаше, че има свой живот

скръбта, в която бе изпаднал.

Като че нищичко не чуваше мъжът,

а сякаш че със слух дарена бе скръбта.

И може би не ще сгреша да кажа,

че бе обсебен той изцяло от тъгата.

Наскоро срещнах ви след този ден,

като преобразен тогава бяхте.

Блаженство от очите ви блестеше

и в съществото ви цареше сила,

от думите ви благороден плам звучеше.

Тогаз изказахте молба,

която чудна ми се стори.

Поискахте да станете мой ученик.

Наистина в течение на три години

задълбочихте се с усърдие във всичко,

което за световния развой можах да кажа.

Когато се сближавахме, почувствах

загадката на вашето изкуство.

И всяка от картините ви беше ново чудо.

(Щрадер е влязъл междувременно.)

По-рано мисълта ми малко беше склонна

да се издига в надсетивни сфери.

Съмнението в тях ми беше чуждо.

За мене беше просто дързост

да стигна чрез изследване до тях.

Сега обаче трябва да призная,

че променихте гледната ми точка.

Аз чувам често да повтаряте,

че вашето изкуство

единствено на дарбата дължи се,

във други светове

съзнателно да възприемате

и че не можете в творбите си да вложите,

каквото първо във духа не сте съзрели.

В творбите ви съзирам, че духът

наистина се проявява.

ЩРАДЕР

По-малко никога не съм ви аз разбирал.

Нали духът се изразява живо

във всеки, който е художник?

Какво тогава различава Йохан

от другите творци?

КАПЕЗИЙ

Не съм се никога съмнявал, че духът

в човека действено се изразява.

Но въпреки това за него си остава

неосъзната същността на този дух.

Твори той от духа, ала не го разбира.

А Йохан във сетивния живот твори

каквото може да съзре съзнателно в духа.

И много пъти ми е изповядвал,

че няма начин друг, за да твори.

ЩРАДЕР

Да, той ме удивлява

и аз признавам откровено,

че във портрета му Капезий,

когото вярвах, че познавам,

едва сега наистина ми се разкрива.

Че го познавам, мислех,

ала портретът ясно ми показва

как малко знаел съм за него.

МАРИЯ

Как, скъпи доктор Щрадер, е възможно

величието на творбата да ви удивлява,

а извора ѝ да отричате?

ЩРАДЕР

Какво ли общо има мойто възхищение,

което на художника отдавам,

със вярата в духовното му виждане?

МАРИЯ

Една творба се одобрява също,

когато вяра в извора ѝ липсва.

Но тук не би ни възхитило нищо,

ако художникът не бе изминал пътя,

довел го до духа.

ЩРАДЕР

Не трябва все пак да се казва,

че потопим ли се в духа, ще значи,

че вникваме съзнателно във него.

В художника твори духовна сила,

тъй както в камъка, в дървото.

Ала дървото не познава същността си.

Това го може само който го разглежда.

В творбата си художникът живее,

а не в духовния си опит.

Но щом картината погледна,

забравям аз какво мислителя примамва.

От нарисувания поглед

на нашия приятел

блести душевна сила.

Прозира от челото мощ мисловна на изследовател.

И блага топлина от неговите думи

излива се от цветовете, чрез които

задачата е разрешила вашата ръка.

О, тези багри, на повърхността са те,

но също и не са.

Изглежда, сякаш видими са само,

за да останат скрити те за мен.

И тези форми, дело на цвета,

говорят за движението на духа.

Разказват за каквото те не са.

Къде е изразеното от тях?

Не може то да бъде на платното,

защото там са само цветове без дух.

В Капезий ли е то?

Ала защо не го съзирам в него?

Предал си го така, Томасий, че в мига,

когато погледът поиска да го разбере,

чрез само себе си се разрушава.

Не схващам накъде картината ме води.

Какво да схвана иска се от мен?

Какво да търся?

Платното да пробия бих желал

и търсеното да открия...

Ах, как да разбера с какво

картината в душата ми сияе?

Аз трябва да го имам.

О, аз, човек побъркан.

Като че призраци ме омагьосват!

Невидим призрак.

Безсилието ми не го съзира.

О, Йохан, призраци рисувате

и омагьосвате ги в своите картини.

Те ни примамват да ги търсим,

ала без шанс да ги открием. – – – –

О, вашите картини са жестоки!

КАПЕЗИЙ

Приятелю, изгубихте сега

изцяло на мислителя покоя.

Но помислете само: ако призрак

говори от картината, тогава

би трябвало и аз да бъда призрак.

ЩРАДЕР

Приятелю, простете,

това бе само слабост...

КАПЕЗИЙ

О, говорете хубаво от този миг нататък!

Като че бяхте се изгубили.

Изглеждаше така, но вие бяхте

над своя аз издигнат.

И с вас се случи, както често с мен.

В моменти като този можете да чувствате,

че сякаш с мисълта си здраво сте въоръжен,

но тъй на себе си доказвате,

че ви обзема сила,

която ни в сетивно знание, ни в разум

да има може своя произход.

Кой вля в портрета ми подобна сила?

За себе си бих искал символ да наричам

каквото пред портрета изживях.

Душата си научи ме той да познавам,

тъй както никога по-рано аз не можех.

И убедително себепознанието беше.

Изучи ме художникът, защото има сила

да вниква в същността отвъд сетивността

чрез виждането си в духа.

Тъй в нова светлина

съзирам тази стара мъдрост:

„Познай се!“

За да познае себе си, човек

е нужно да открие силата,

която като дух

от нас самите може да се скрие.

МАРИЯ

За да намериш себе си, ще трябва

отпърво да разгърнеш мощ,

проникваща във собствената същност.

А мъдростта наистина гласи:

„Развий се, за да можеш да се видиш.“

ЩРАДЕР

Ако признаем, че Томасий,

разгръщайки духа си, е достигнал

познанието за същността невидима във вас,

по този начин казваме,

че знанието е различно

на всяка степен от живота.

КАПЕЗИЙ

Да, именно това твърдя.

ЩРАДЕР

Ако е тъй, тогава всяко мислене е нищо,

а знанието – само призрак.

Във всеки миг би трябвало да се изгубя. – – – –

Ах, сам ме оставете.

КАПЕЗИЙ

Аз ще го съпроводя.

(Излиза.)

МАРИЯ

По-близо до духовното познание стои Капезий,

отколкото сам предполага.

А Щрадер тежко страда.

Не може да открие неговият дух

каквото пламенно душата му жадува.

ЙОХАН

Пред моите очи духовни

стоеше същността на двамата мъже,

когато бе ми позволено

в света душевен вече да пристъпя.

Видях Капезий като млад,

а Щрадер на години,

които още той не бе достигнал.

Прозираше във първия младежка свежест,

прикриваща каквото

животът не оставя да узрее

в сетивните полета.

Към същността му ме отведе то.

За първи път в душевността му

можах в човешко същество да видя

как качества от настоящия живот

като последици се изявяват

на прежно земно битие.

Видях борбите, водени от него,

създали от предишните животи

сегашното му битие.

Все още не можах да видя

живота му предишен на Земята,

но в неговата уникалност проличава

каквото не е от сегашния живот.

Можах отново да предам в портрета

царящото в душевните му глъбини,

а четката ми беше водена от сили,

развити от Капезий в минали животи.

Ако така разкрил съм същността му,

портретът е изпълнил

каквото бях замислил.

Художествената му стойност

за мен далеч не е висока.

МАРИЯ

Ще продължава да въздейства той

в душата, на която

посочи пътя към духовни царства.

(Завесата пада, докато Мария и Йохан са още в стаята.)


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder