БЕЛЕЖКИ

1. «Пред тях провеждат малък експеримент...» - така наречения опит на Плато, използван от физика Й. А .Е. Плато, 1801-1883. Сравнете го с описанието, което дава Винсент Кнауер в своите лекции на тема: «Основни проблеми на философията» (Виена и Лайпциг, 1892): «Прекрасен физически експеримент се явява опитът на Плато. Приготвя се смес от вода и спирт, съответстваща по тегло на чист зехтин и в тази смес се добавя голяма капка масло. Тя не плува на повърхността на течността, а потъва до средата й и приема формата на топка. За да се приведе в движение, в центъра се спуска картонена шайба, нанизана на дълга игла и внимателно се потапя в средата на капката, така че външният ръб на шайбата да образува екватора на топката. Тази шайба започва да се върти, отначало бавно, а после все по-бързо. Постепенно започва да се движи и капката й вследствие на центробежната сила от нея се откъсват частици, които след отделянето продължават известно време да се въртят, отначало като кръгчета, а после като топченца. По такъв начин възниква картина, удивително подобна на нашата планетарна система: в центъра е разположена голямата капка, представляваща Слънцето, а около нея се движат малки топченца и кръгчета, които може да се уподобят на планетите и техните спътници», лекция девета, стр. 281 от посочения труд).

2. «В близката сряда..» - лекцията се е състояла чак на 3 юли.

3. «В близката събота» - лекцията е изнесена в понеделник, 7 юли.

4. «В 1906 г. изнасях в Париж лекция...» - Париж, от 25 май до 16 юни 1906 г., «Космогония. Популярен окултизъм.», Събр. съч. 94.

5. «...крупният учен Дюбоа...» - Евгений Дюбоа: 1858-1940, холандски военен лекар, виж публикацията «Изправеният питекантроп - преходната човекоподобна форма от Ява», Батавия, 1894.

6. «...когато преди две години във Виена имахме конгрес...» - Западно-Из-точния конгрес, провел се от 1 до 12 юни 1922г., виж цикъла лекции «Мировата противоположност между Изтока и Запада. Пътища за нейното преодоляване чрез Антропософията» Събр. съч. 83.

7. Бертолд Шварц - ок. 1300, монах от ордена на францисканците от Фрай-бург.

8. Йохан Гутенберг - ок. 1394-1468.

9. Лао-дзъ - китайски мъдрец, VI в. пр. Р. Х. Конфуций - 531-478 г. пр. Р Х., китайски философ.

10. «Имаше някога двама професори...» - философът Карл Лудвиг Михелет, 1801-1893, и теологът и философ Едуард Целер, 1814-1908. Виж цикъла лекции «Общото човекознание като основа на педагогиката», Събр. съч. 293, стр. 103 и «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 139.

11. Хипократ - ок. 460-377 пр. Р. Х., гръцки лекар, основател на класическата медицина.

12. Император Фридрих Трети - 1831-1888, е страдал от заболяване на гръкляна. Подателят на молбата е неизвестен.

13. Николай Коперник- 1473-1543, астроном.

14. Артур Шопенхауер - 1788-1860, философ.

15. Венерина мухоловка - Dionaea muscipula, насекомоядно растение от семейство росянкови, вирее на заблатени места в топлата зона на Северна Америка. Виж Чарлз Дарвин, «Насекомоядни растения», превод на Виктор Карус, в «Пълни събрани съчинения на Чарлз Дарвин», том 8, Щутгарт, 1876, стр. 259.

16. «Веднъж се запознах с човек...» - Херман Роле (1819-1904), австрийски писател. Виж също «Духовните сили, действащи в съвместния живот на старите и младите поколения / Младежки педагогически курс», Събр. съч. 217, стр. 163.

17. «Аз изнесох «Селскостопанския курс» недалеч от Бреслау ...» - В Кобервитц от 7 до 16 юни 1924 г., виж «Духовнонаучни предпоставки за успеха на селското стопанство», Събр. съч. 327, Дорнах, 1975.

18. «... ще се състои в близкия петък» - лекцията е била отложена за събота, 13 септември.

19. «Ако вземете удвоения период на въртене на Марс...» - Колебания на синодичния кръговрат, тоест времето между следващите една след друга конюнкции или опозиции към Слънцето, при Марс са около 50 дни. Той варира от 2 години и 34 дни до 2 години и 80 дни, което средно прави 2 години и 50 дни, тоест почти 2 години и 2 месеца.

20. Матиас Якоб Шлайден - 1804-1881, естествоизпитател.

21. Густав Теодор Фехнер - 1807-1887, естествоизпитател, основател на психофизиката. Виж работата му «Професор Шлайден и Луната», Лайпциг, 1856, част 2, гл. 6, стр. 153.

22. Пасаж на Венера - Общият ритъм, стоящ в основата на пасажа на Венера, е период от 234 години и 2 дни; интервалите между отделните пасажи са 8, 121 и половина, 8 и 105 и половина години. Последният пасаж на Венера се е състоял на 6 декември 1882 г. По астрономични изчисления най-близкият пасаж на Венера ще се състои на 8 юни 2004 година.

23. «...в близката сряда...» - отложено за вторник, 18 септември.

24. Фердинанд Хохщетер - 1829-1884, географ и геолог

25. вулканът Колима - действащ вулкан в Мексико.

26. Ернст Хекел - 1834-1919.

27. «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г. и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена. Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.

28. Рудолф Фалб - 1838-1903. Написал, освен другото, «Основни положения на теорията за земетресенията и изригването на вулканите», Грац, 1870; «Размишления и изследвания на тема вулканизъм», Грац, 1875; «Критични дни, наводнения и ледников период», Виена, 1895; «Календар на критичните дни», Виена, 1892.

29. «Гьоте енергично се е противопоставял на твърденията...» - Гьоте с негодувание нееднократно е възразявал против теорията на вулканизма, развивана тогава от Леополд фон Бух, а също и от учениците и единомишлени-ците на последния. По неговото мнение тя е била лишена от водеща идея, която би позволила да се ориентираш в лабиринта на отделните факти. Виж например писмото на Гьоте до Нес фон Езенбек от 13 юни 1823 г. (изд. «София», том 37, писмо 64.)

30. Юлиус Роберт Майер - 1814-1878. Виж «Небесна динамика», Хайл-брон, 1848.

31. «...директорът на пощенските превози» - Карл Фердинанд Фридрих фон Наглер, 1770-1846, пруски държавен деец, 1823-1846, основател на съвременното пощенско дело.

32. «.. .колегията на лекарите» — виж Р. Хаген «Първата германска железопътна линия».

33. Сър Франсис Дрейк - 1540-1596, знаменит английски мореплавател и пират.

34. «... някакъв учен трябва да изнесе доклад» - Ж. Ж. Р. Лаланд, 1732-1807, френски астроном.

35. «... една от кометите ще се сблъска със Земята» - така наречената комета на Биела.

36. «.. .книга на астронома Литроу» - Йозеф Йохан Литроу, 1781-1840, «За грозящата комета от 1832 година и за кометите въобще», Виена, 1832.

37. Волфрам фон Ешенбах - ок. 1170-1220. «Парсифал», завършен през 1210.

38. Рихард Вагнер — 1813—1883, «Парсифал», театрализирано рождест-венско представление, като поема се е появило в 1877 г, а в музикално оформление е завършено в 1882 г.

39. «... в продължение на години изнасях лекции сред работниците» - в периода от 1899 до 1904 г. доктор Щайнер преподавал в Работническото общообразователно училище в Берлин. виж «Моят жизнен път», гл. 28, Събр. съч. 28.

40. Фердинанд Ласал - 1825-1864, основател на социалдемокрацията в Германия. Точното название на споменатата реч е: «Науката и работниците. Защитна реч пред Берлинският Наказателен Съд против обвиненията срещу безимотните класи в публично възбуждане на ненавист и презрение към собствениците (16 януари 1863 г.)», Цюрих, 1863.

41. «Ще продължим в събота в девет часа...» - Обявената лекция не се е състояла. Лекцията от 24 септември 1924 г. е била последната от тези, които Рудолф Щайнер е изнесъл за работниците преди болестта си.