СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 31 октомври 1923 г.

Добро утро! Измислихте ли нещо?

Предлага се въпрос: Господин докторът ни говори за това, че сред народа могат да се разпространяват епидемични заболявания и за това как да се борим с тях. Сега се появи епидемия от детски полиомиелит, която обхвана и възрастните. Би ли могъл господин докторът да каже нещо за това?

Дали е вредно за човека, ако в стаята има растения?

Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина. По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението. Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен. И така, при настъпване на тъмнината в растението настъпва привличане към това, което то в противен случай отдава на човека. Разбира се, работата не стига дотам, че човек напълно да се лиши от кислород, но той го получава недостатъчно и това действа подобно на отравяне. Тези неща имат значение за битието на природата като цяло. Тук също става така: във всяко същество съществува потребност от нещо, което е необходимо на други същества. Така стои работата и с растенията, ако ги наблюдаваме внимателно. Ако намиращите се в стаята растения се изваждат от стаята през нощта, докато там някой спи, такова отравяне не става. Това е по отношение на този въпрос.

Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес фактически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми. В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло. Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит. Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря. Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.

Също както и грипът, това заболяване навярно е свързано с тежките събития на нашето време. Работата стои така: откакто в нашия Биологичен Институт в Щутгарт успяхме да докажем наличието на въздействието на вещества в нищожни концентрации[2], оттогава би трябвало да се говори за тези неща по съвсем различен начин; в публичните изказвания и публикациите би следвало за тях да се говори по различен начин от преди.

Ние нагледно показахме в Щутгарт, че ако се вземе някакво вещество, разтвори се и след това много силно се разреди, това разредено вещество действа. Малко количество вещество се разтваря в съд с вода, при това на една част вещество се вземат девет части чиста вода, т.е. образува се десетократно разреждане. След това от получения разтвор, съдържащ една десета част от изходното вещество, отново се взема една част и отново се разтваря в съд с вода в отношение 1:10. Сега разреждането е направено вече десет пъти по десет: първия път 1:10, втория път, когато това малко изходно количество отново е разредено в отношение 1:10, получаваме концентрация с две нули, тоест 1:100. Ако продължите разреждането, ако следователно вземете същото количество получен разтвор и отново добавите девет части вода, ще трябва да добавите още една нула: ще получите разреждане 1:1000. Сега в разтвора се съдържа само една хилядна част от изходната субстанция. Такива разреждания направихме в Щутгарт до една част на трилион, това е число с осемнадесет нули. Ето как разреждахме, че и повече.

Както можете да си представите, тук остават само следи от изходната субстанция, така че става дума вече не за това, колко изходна субстанция се съдържа там, а за това, как тази субстанция действа като средство, получено с помощта на разреждане. Това средство, получено с помощта на разреждане, действа съвсем различно. Такова разреждане се правеше в Щутгарт. Не всеки ще успее с лекота да направи същото. Най-добре това успя да направи германската валута (има се предвид инфлацията от онова време - бел. пр.), но не на всеки това ще се удаде. Разреждането може да бъде направено с най-различни вещества. Ние продължихме нашите експерименти, вземайки малки саксийки за цветя, и добавихме там това, което получихме; отначало обикновена вода, с обикновен състав, след това тази, в която имаше една десета част, след това -една стотна част, след това - хилядна част, после - една десетохилядна, стохилядна и т. н. до една трилионна част. Ето какво направихме. След това поставихме в тези саксийки семена, пшеничени зърна. Пшеничните зърна покълнаха (изобразява го на рисунка) и при наличието на разредено вещество те растяха по-добре, отколкото без него! Всичко това продължи. Виждате ли, при по-високи степени на разреждане винаги се получаваше по-ускорен ръст; едно, две, три, четири, пет и т. н., докато не достигна до дванадесета степен на разреждане. На дванадесетата степен на разреждане процесът тръгна в обратна посока, растежът ставаше все по-малък. След това той отново нарастваше, а после отново отиваше надолу.

Следователно по такъв начин беше открито въздействието на нищожни количества вещество. Въздействието на нищожни количества вещество носеше ритмичен характер - ето кое е забележително, както виждате! Според разреждането отначало се достигаше при определено разреждане максимален ръст, след това той отново се понижаваше, след това отново се повишаваше; това ставаше ритмично. Така става видно: ако растението израства от Земята, върху него оказва въздействие нещо такова, което ритмично действа от обкръжаващата среда, при това даже и след като растението е отраснало и се е заредило с веществото. Тук въздействие оказва земната обкръжаваща среда, това ясно е видно.

Е, ако е ясно как действат нищожни количества, не трябва да остават съмнения да се признае, че в такива времена, като сега, когато толкова много хора първо са се хранили с нечисти продукти, а сега вече като трупове гният в земята, всичко гореказано действа по различен начин! Разбира се, за цялата Земя такава концентрация е много малка, но въпреки това и тя оказва въздействие, при това различно, отколкото би било в случай, че хората водеха здравословен начин на живот. И това пак преминава в съдържанието на хранителните продукти, израстващи от Земята. И на хората се налага да го ядат. Следователно може да се каже; това е нещо, чието въздействие е обусловено от обстоятелствата на даденото време. Разбира се, грубата материалистическа наука не е в състояние да обясни това на хората; те си казват: какво значение може да има за цялата Земя някакво човешко тяло, погребано в земята? Разбира се, това, което в този случай се разпространява от човека, има нищожна концентрация, но то действа.

Виждате ли, господа, сега би било добре да поговорим за растенията като цяло. Здравето на човека силно зависи от растежа на растенията и затова трябва да се знае какво е действено в растежа на растенията. Именно това силно ме занимаваше във връзка с проблема за детския полиомиелит, при което изпъкна това, че тук трябва да се занимаваме с лечението на целия човек. Това и трябва да послужи за опорна точка за всевъзможните лечебни средства за детския полиомиелит. А те вероятно имат голямо значение, тъй като проблема за детския полиомиелит може да стане в бъдеще доста болезнен. Това, разбира се, е такъв въпрос, който изисква задълбочен подход, затова и се занимавах с него. Вероятно трябва да бъдат намерени лечебни средства на основата на содени вани, приемане на арсеново желязо и едно специфично вещество, извлечено от мозъка, от задната част на мозъка на животните. И така, трябва да се дава много сложен лекарствен препарат при детския полиомиелит. Виждате ли, тук имаме работа с такова заболяване, което се причинява от много скрити причини, затова и се налага да се лекува по доста сложен начин. Това нещо днес е крайно актуално и е добре, ако вие си съставите ясна представа как става растежа на растенията като цяло.

Ето така растението израства от земната почва. Днес искам да го изобразя така, че да съответства на въпроса, зададен от господин Долингер (виж рис.). От зародиша израства коренът. Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд. Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.

Какво всъщност става тук? Виждате ли, тук, при издигането, твърдото, земното става течно, тук имаме издигащо се земно-течно начало. Това земно-течно начало се издига тук, то представлява втвърденото, земно-течно вещество. Течното след това се изпарява, а земното остава. Това, което остава тук като земно, то е и дървесината. Ако тук сокът се издига нагоре, той не възниква тук (показва се на рисунката); този сок, който тук се издига нагоре в дървесината, да го наречем дървесен сок, той се съдържа в цялата Земя, така че цялата

Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.

Следователно, когато разглеждате дърво, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в дървото става химическо, а долу, в самата Земя, то още е било живо. Така че дървесният сок частично умира, когато се издига в дървото.

Ако не ставаше нищо друго, растението въобще не би могло да възникне, а би се появявал само пън, умиращ отгоре, в който биха се разигравали химически процеси. Но тук това, което се образува от дървесния сок, тоест стволът, излизайки навън, попада на въздух - а въздухът винаги е пронизан от влажност, и стволът се издига във въздуха, във влажното, във водно-въздушното. Дървесният сок - заедно с това, което той е произвел - преминава от областта на земно-течното начало в областта на течно-въздушното начало. И в тази област на течно-въздушното начало отново възниква живот, така че стволът се обкръжава наоколо с това, което живее в зеления лист (изобразява го на рисунка), накрая, в цвета и във всичко, което се намира навън. То отново се пробужда за живот. В шумата, в листата, в цветовете отново живее жизненият сок, сокът на живота; дървесният сок е отмиращият жизнен сок. В ствола животът постоянно отмира, а в листата се възобновява. Така че трябва да кажем: имаме дървесен сок, издигащ се нагоре, а след това имаме жизнен сок. Какво прави той? Виждате ли, жизненият сок кръжи наоколо и създава навсякъде листа. Ето защо вие можете също да наблюдавате такава спирала, на която поред се разполагат листата. Така че жизненият сок кръжи наоколо. Той взема начало от този течно-въздушен елемент, в който преминава растението, когато то израства от земно-течния елемент.

Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.

Но с това работата не приключва; сега, докато това става, между кората, през която още преминава жизненият сок, и дървесината се образува нов растителен слой; и тук аз вече не мога повече да кажа, че него го образува сокът. Казах: дървесен сок, жизнен сок, но тук вече не мога да кажа, че сокът образува, тъй като това, което възниква тук, е съвсем плътно. Това се нарича камбий. Той се образува вътре - между кората, която още е съединена с листата, принадлежи им, и дървесината. Ако направя срез ето тук (изобразява го на рисунка), камбий вътре не се образува. Но от този камбий растението също се нуждае. Дървесният сок се образува в земно-течния елемент, жизненият сок се образува в течно-въздушния елемент, а камбият се образува в топлината на въздуха, в топлинно-въздушния елемент, или във въздушно-топлинния елемент. Растението изработва топлина, при което отвън то възприема живот. Тази топлина то направлява вътре в самото себе си и от нея вътре се образува камбий. Или, ако камбият още не е образуван - камбият е нужен на растението и вие ще чуете защо, - но преди да се образува камбий, се образува някакво сгъстяване; това е вътрешна смола. В своята топлина растението образува вътре в себе си също смола, растителен клей, който при известни обстоятелства може да бъде много важно лекарствено средство. И така, растението издига нагоре дървесния сок, листата оживяват растението, но след това листата, възбуждани от топлината, на свой ред образуват вещество, приличащо на гума, което на свой ред действа на камбия. И при старите растения, при съвсем старите растения този клей става прозрачен и се спуска към земята. Когато Земята е била още не толкова твърда, когато е била още влажна, течна, смолата е ставала прозрачна и се е превръщала в кехлибар. Така виждате, че вземайки парче кехлибар, имате това, което като кръв е изтичало навън от листата на древните растения на Земята и се е спускало надолу. Всичко това се е стичало надолу, растението е връщало всичко това на Земята: катран, смола, клей, кехлибар. Ако то би оставало в растенията, тогава би се образувал камбий. Посредством дървесния сок растението се намира във връзка със Земята; жизненият сок свързва растението с това, което витае около Земята, с въздушно-влажното обкръжение на Земята. Но камбият довежда растението до връзка със звездите, с това, което е горе. Работата стои така, че вътре в този камбий вече възниква обликът на следващото растение. Този облик преминава след това в семето и благодарение на това ще се роди следващото растение; така че звездите по околен път чрез камбия произвеждат новото растение.

Следователно растението не се създава просто от семе - това значи, че то макар и да бъде произведено от семе, самото семе трябва предварително да изпита въздействие от страна на камбия, а това значи - да изпита въздействие от цялото небе.

Виждате, че това е нещо удивително: когато държите в ръцете си семе от растение, малкото, скромно, подобно на прашинка семенце е могло да се появи само благодарение на това, че камбият - вече не в течна, а в сгъстена среда - подражава на цялото растение, имитира го. И този облик, който се появява тук вътре, в камбия - обликът на новото растение, той пренася силата в семето и тогава в семето възниква сила, която под влияние на Земята дава възможност на новото растение да расте нагоре.

Така че виждате, господа, чистите спекулации, правени със семена, поставени под микроскоп, до нищо не водят. Тук е необходимо да има яснота за това как е взаимосвързано цялото с дървесния сок, жизнения сок и камбия. Дървесният сок е относително по-течен, той е разчетен, в него да могат лесно да протичат химически реакции. Жизненият сок на растенията е значително по-гъст, той отделя смола, каучук, клей. Ако каучукът се сгъсти малко, от него могат да се правят прекрасни фигурки. Така че жизненият сок, който притежава по-гъста консистенция в сравнение с дървесния сок, повече приляга на формата на растенията. Също така той придава форма на камбия. Камбият е още по-плътен, почти твърд, но е още достатъчно мек, за да приеме формата, която му се дава от звездите.

Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение. Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа! Тук нагоре се издига дървесният сок, той умира; тук отново възниква живот, а сега се включва и въздействието на звездите, възниква това, че от камбия, който вече става твърд и жилав, благодарение на звездните влияния се изрисува новото растение; то се отпечатва тук подобно на изваяние. Тук, произлизайки от звездите, от целия космос се създава модел на това, което после се превръща в цялостната форма на растението. Виждате как тук от сферата на живота ние влизаме в сферата на духа. Защото това, което се моделира тук, се моделира от Мировия дух. Това е много интересно, господа; отначало растението отдава живота си на Земята, след това растението умира, но тогава обкръжаващият въздух заедно със своята светлина отново дава живот на растението, а Мировият дух отпечатва новата растителна форма. След това тя се съхранява в семето и израства отново по същия начин. Така че в растящото растение може да се види пътят, по който се изгражда целият растителен свят, излизайки от Земята и преминавайки през смъртта към живия дух.

Дървесен сок - Земя - Химическо начало

Жизнен сок - Обкръжение на Земята - Жизнено начало

Камбий - Звезди - Дух

В Щутгарт се предприемаха и други експерименти. Тези неща са във висша степен поучителни. Вместо да се изследва само растежът, което само по себе си е важно, особено ако експериментите се провеждат с високи степени на разреждане - даже до една трилионна част, това само по себе си е интересно, но освен него може да се прави и следното. Взема се в много разреден вид, по описания начин, доведен до нищожна концентрация метал, например се взема мед, разрежда се до такова състояние, в което медта може да присъства в разтвора. Сега се слага полученото в саксия. Вътре в нея има пръст. В тази пръст се добавя медта като своего рода тор. Край тази саксия има още една, в която има чиста пръст, такава, която не е наторена с мед. Пръстта си остава същата, само че без мед. Вземат се съвсем еднакви растения - растенията трябва да бъдат съвсем еднакви и на ръст, - посажда се едното растение в пръстта, наторена с мед, а другото растение се засажда в пръстта, която не съдържа мед. Интересното при това е, че при употреба на мед с високо разреждане, по краищата на листата се появяват бръчки, докато преди те са били заоблени и не са имали бръчки. Във връзка с това трябва да се взема еднаква почва, тъй като в много случаи тя още до експеримента е съдържала в себе си мед. Трябва да се взема еднаква почва - мед се добавя в нея само един път, - и трябва да се вземат еднакви растения, за да може точно да се сравнява.

Взема се трето растение, слага се в трети съд със същата тази пръст, но вместо мед се добавя олово. В този случай листата вече не се набръчкват, а направо изсъхват и опадват, те в края на краищата повяхват и опадват, ако се внесе олово. Сега получаваме особено интересна картинка. Тези изследвания бяха направени в Щутгарт и те много нагледно показаха тези неща: когато една до друга стояха всичките саксии, беше видно как действат веществата в почвата на растенията.

Сега повече няма да се учудвате, ако някъде видите растителни форми със сбръчкани листа. Ако на това място копнем в земята, може и да намерим следи от мед, а ако листата са леко съхнещи по краищата, вземайки проби от земята, ще намерите незначителни следи от олово.

Погледнете например известното растение, което се нарича полски хвощ (Eqvisentum arvense), с който чистят тенджерите. Това растение расте по такива места, където в почвата се съдържа кремък, силиций: затова тези растения имат такова твърдо силикатно стъбло. Така вие можете да разбирате растителните форми, ориентирайки се по почвата.

Но вие можете да разберете и това, какво значение има внасянето в почвата на съвсем малко количество от някое вещество. Разбира се, гробището може и да е разположено някъде далеч, но Земята навсякъде е съвсем просмукана от дървесен сок и неголеми дози се разпространяват навсякъде в почвата. И ако се проведат експерименти по установяване действието на малките дози, за които току-що ви говорих, ще се наложи да кажем: това, което в малки дози се разсейва в почвата, след това го изяждаме с храната си! И то запазва силата си, ако живее в растителните форми. Какво става по-нататък? Представете си, че съм получил растителни форми, израснали на почви, съдържащи олово. Хората ще кажат: днес олово вече не се появява. Но именно в почвата се появява олово, особено ако в почвата са внесени разлагащите се останки на живи същества. Тогава в почвата се появява олово. И тук израстват растения - можем да го кажем направо: израстват растения, съдържащи олово. Прекрасно. Но ако сме употребили за храна тези растения, съдържащи олово, те ще действат съвсем различно, отколкото когато ядем растения, несъдържащи олово. Ако ядем растения, съдържащи олово, това действа така, че нашият малък мозък, разположен в задната част на главата, изсъхва, става по-сух, отколкото е обикновено.

Сега вие установихте връзката между почвата и малкия мозък. Може да има растения, които просто поради свойствата на почвата, поради това, че в земята някъде нещо е внесено, нещо се е разпространило, са способни да изсушат малкия мозък. А в този момент, господа, когато нашият малък мозък не притежава пълната си сила, ние ставаме несръчни. Ако нещо става с малкия мозък, ние ставаме несръчни, не можем повече синхронизирано да движим ръцете и краката си и ако това се засили, нашите телесни членове се оказват парализирани.

Виждате ли, господа, такъв е пътят от почвата до парализата при човека. Човек изяжда растението и ако по краищата на листата му се забелязва умиране, ако то е станало такова, каквото ви го описах, малкият мозък на такъв човек е подложен на изсъхване. В ежедневието това не се забелязва веднага, но при човека тогава може да се влоши ориентировката; ако действието се усили, настъпва парализа. Това става така, че преди всичко човек губи ориентация; в главата настъпват нарушения и човек не може да се ориентира - причината е изсъхването на малкия мозък, - при това процесът обхваща всички мускули, които горе, в главата, ги управлява малка жлеза, епифизата. А по-точно, неговата част, отговаряща за зрението. Става това, че човек просто заболява от грип. Ако парализата се развива по-нататък, грипът преминава в обща парализа на човека. Във всеки случай проявата на парализа вътрешно е свързана със земната почва. Оттук виждате как за поддържане здравето на човека е необходимо да се притежават многостранни знания. Тук са недостатъчни всевъзможните речи за това как трябва да бъде едно или друго! Защото ако не се знае откъде в организма на хората прониква смъртоносното влияние, даже добрите учреждения едва ли ще помогнат на хората. Защото всичко това, което действа в растенията и от растенията преминава в човека, намирайки се в човека, също има голямо значение.

Виждате ли, дървесният сок заема такова място, каквото в човека заема обикновеният безцветен клетъчен сок, слузта. Дървесният сок в растението е в човека жизнена слуз. А жизненият сок в растението, който идва от листата и кръжи наоколо, съответства на човешката кръв. А камбият на растението съответства в човека на млякото, на млечния сок. Този млечен сок се образува най-силно в гръдните жлези, когато жената кърми. Тук отново имате това, което в човека най-силно е подложено на влиянието на звездите: млечния сок. Но този млечен сок е крайно необходим за образуването на мозък. Мозъкът, това е, така да се каже, втвърденият млечен сок в човека. Ако има умиращи листа, те не произвеждат нормален камбий, тъй като в тях няма повече сили по правилен начин да реагират на топлина. Те дават възможност на топлината чрез умиращите части да излиза навън и тя не произвежда възвратно действие. Ние ядем растения с неправилно формиран камбий; те изработват в нас млечен сок, отличаващ се от нормите; жените изработват женско мляко, отличаващо се от нормалното: децата получават такова мляко, на което звездите не въздействат така силно, и детето не може да се развива по правилен начин. Ето защо параличът е особено чест при децата. Парализа може да настъпи и при възрастен, тъй като на човек в течение на целия живот му се налага да остава под влияние на звездния свят, както вече съм ви казвал.

Естествознанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област. Съвместната работа трябва да е навсякъде. Не трябва да се затваряме в една отделна наука. Днес едни хора се занимават само с животни, други - това са антрополозите - само с човека, нали така? След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма! Такова знание даже цел няма; ако искате нещо да направите с човека, когато той е болен, трябва да се взема под внимание природата като цяло. Няма да има полза от разбиране само на едната геология, ботаника или химия. От химията можем да се ръководим чак до изучаване работата на дървесния сок, но не и по-нататък! Това, разбира се, е така. Студентите са измислили такава шега: както ви е известно, в университета има щатни, ординерни професори и извънщатни, екстраординерни професори - та по този повод студентите по-рано се шегуваха така: ординерните професори не знаят нищо екстраординерно, а екстраординерните професори не знаят нищо ординерно. Но днес всичко това отиде доста по-далеч; геологът нищо не знае за растенията, за животните, за човека; антропологът нищо не знае за животните, растенията и Земята. Всъщност никой не знае как са свързани нещата, с които той се занимава. Подобно на специализацията в производствената дейност, става суперспециализация на знанието. А това последното е много по-вредно. Нелепо е да има само геолози, само ботаници и т. н.; от това цялото знание се фрагментира и нищо екстраординерно не може да се постигне. И това е станало, защото на хората така им е по-удобно. Хората днес вече казват: не може да си човек, който знае всичко. Да, ако няма стремеж да се стане човек, който може да събере и обедини цялото знание, би могло по аналогия да кажем и така: трябва въобще да се откажем от позитивното знание.

Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали. Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора. Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята.

Ето какво трябваше да кажем за това, откъде се появяват такива привидно непонятни заболявания. Причината им се крие в земната почва.

[1] В Щутгартската клиника – Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г. като подразделение «Дер коменде таг» («Бъдещият ден»), АО, Щутгарт, под ръководството на д-р Ото Палмер; 1924–1925 г. – частно предприятие на д-р Ото Палмер.

[2] «...вещества в нищожни концентрации» – вж. работата на Л. Колиско, например: «Физиологически и физически последствия от въздействието на малки дози», Щутгарт, 1922 г.