ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 14 март 1923 г.

Беше ми зададен въпрос за цветовете; помолиха ме да кажа още нещо за това.

Но преди това искам да се заема с въпроса, който беше поставен тук отначало. Въпросът е за това, каква представа за света, какъв образ на света е създал Данте[1]. И така, този господин (задалият въпроса) е чел Данте. Четейки Данте, този средновековен поет, може да се види, че той е имал съвършено различна представа за света, различен образ за света от нашия.

Моля ви да си спомните следното. Често съм ви казвал: съвременните хора мислят, че единствено разумно може да се смята само това знание, което притежава съвременният човек. Ако в миналото представите на хората са били други, съвременните хора оценяват това така: е, какво пък, някога такива представи са имали място. Налагало се е (да се примиряват с тях) и да чакат, докато за света би могло да се узнае поне нещо разумно.

Виждате ли, представите за света, които днес хората изучават още в училище, които проникват в плътта и кръвта, са възникнали по това време, когато Коперник[2] първо ги е създал и е осмислил този образ на света. В съответствие с тези представи за света, създадени в XVI век, се смята, че Слънцето е разположено в центъра на цялата наша планетна система. Около Слънцето се въртят отначало Меркурий (вж. рис.), след това Венера, след това Земя. На свой ред, около Земята се върти Луната. След това е Марс, който също се върти около Слънцето. След това идват множество малки - за мировото пространство - планети, които се наричат планетоиди; планетоид означава «подобен», «приличащ» на планета. След това идва Юпитер и след това Сатурн. Има още Уран и Нептун (в 1923 г. Плутон още не е бил открит, той е открит в 1930 г. - бел. пр.); няма необходимост да ги рисувам. Такива представи господстват днес. Започвайки от училище, (ни) учат, че Слънцето стои неподвижно в средата. Фактически тези линии, траекториите, по които се въртят планетите, са малко изтеглени. Но днес това не ни е важно. И така, мисли се, че около Слънцето обикалят първо Меркурий, след това Венера и след това Земята. Вие знаете, че Земята прави един оборот около Слънцето за една година, и така, за 365 дни, шест часа и т.н. Сатурн обикаля примерно за тридесет години, тоест значително по-бавно от Земята. Юпитер например обикаля за дванадесет години, също по-бавно от Земята. Меркурий обикаля доста бързо. Следователно колкото по-близо е разположена планетата до Слънцето, толкова по-бързо тя се върти около него.

Именно такива представи се смятат днес за правилни и се изучават в училище, нали така? Обаче сега ще трябва да се върнем в миналото, в XIV столетие, когато примерно в 1300 година един изключителен, велик дух, това е бил Данте, създал поема, озаглавена «Божествена комедия», е имал съвсем друга представа за света. Това време отстои от времето на Коперник с две столетия. И ето тогава великият човек, великият в духовен смисъл човек Данте е имал съвсем друга представа.

Днес съвсем нямаме намерение да решаваме коя от тези две представи е вярна. Днес ние искаме просто да изясним как си е представял света Данте, този велик ум на онова време, отстоящо от нашето само на шест столетия: сега при нас са 1900-те години, а тогава са били 1300-те години. Нека да не мислим, че едното е невярно, а другото вярно; да изясним какво е мислил за това Данте. Неговите представи се свеждали до следното (рис.): в центъра на мировата система се намира Земята. Отношението на Земята към Луната не е такова, че Луната само отразява получената от Слънцето светлина, не; Земята даже не просто е обкръжена, тя е забулена от Лунната сфера като с обвивка. Земята изцяло е включена в Лунната сфера. По представите на Данте Луната е много по-голяма от Земята. Той си представял това така: Луната - това е изключително фино тяло, което е доста по-голямо от Земята. Тя е доста по-малко плътна, но много по-голяма. А това, което човек вижда - това е само частица, твърдата частица на Луната. Само тази твърда частица се върти около Земята. Можете ли да си представите това? Според Данте Земята се намира вътре в Луната, а това, което човек вижда като лунен диск, е само малка, твърда частица от Луната. Тя се върти около (Земята). Но всички ние всъщност се намираме вътре в лунните сили. Тях обозначих тук с червено.

Ето какво си представял Данте. Ако Земята не е била включена вътре в сферата на лунните сили и на тази Земя по някакво чудо биха се появили хора, тези хора не биха могли да се размножават. Силите на размножението се намират тук, те се намират в областта, очертана (на рис.) с червен цвят. Те пронизват човека и му дават възможност да се размножава. И така, Данте си представял следното: Земята е малко твърдо тяло; Луната е фино - значително по-фино от въздуха, - но голямо тяло, вътре в което подобно на ядро се намира Земята. Можете да си го представите, все едно Земята е костилката на слива, намираща се в мека слива. А тук навън се намира твърда частичка, която се върти наоколо. Но самата (лунна сфера) (рис., Луна) винаги се намира на своето място, което обуславя способността за размножение както при човека, така и при животните.

След това Данте си представял следното: Земята се намира не само в полето на лунните сили; тя се намира също в полето на по-отдалечени сили - тях обозначих на рисунката с жълт цвят, - тези сили пронизват всичко. Следователно сферата на лунните сили се намира тук вътре, тя е включена вътре; по такъв начин Земята и Луната на свой ред се оказват вътре в тази жълта сфера. Тук също има едно твърдо парче. Това твърдо парче е Меркурий, който се върти тук. Ако човек не го пронизваха постоянно тези меркуриеви сили, той не би могъл да храносмила. И така, Данте си представял следното: меркуриевите сили, в чието поле сме включени, които са още по-фини от лунните сили, съдействат за храносмилането както в нас самите, така и в животните. В противен случай нашето тяло би представлявало само химическа лаборатория - така е смятал Данте. Това, че в нашето тяло всичко става по друг начин, отколкото в обикновената химическа лаборатория, където само се смесват или разделят вещества, е обусловено от меркуриевите сили. И така, Меркурий е по-голям от Земята и по-голям от Луната.

Всичко това се намира вътре в още по-велика «сфера», както го е наричал Данте. Ние сме включени в областта на действие на сили, идващи от тази планета, от Венера (редът на Меркурий и Венера в системата на Данте е различен от този в системата на Коперник - бел. пр.). И така, ние сме поставени вътре във всички тези сили, които ни пронизват. Самата Венера, венерините сили също ни пронизват. Това, че ние сме пронизани от венерини сили, ни дава възможност не само да храносмиламе, но и да насочваме продуктите от храносмилането в кръвта. Венерините сили живеят в нашата кръв. Всичко, което е свързано с нашата кръв, идва от венерините сили. Така си е представял това Данте. Тези венерини сили обуславят и чувството на любов, което човек изпитва в своята кръв: с това е свързана «Венера».

Следващата сфера е тази, вътре в която пак се намираме ние; тук в качеството си на твърда част се върти самото Слънце. Така че където и да се намираме, ние сме вътре в Слънцето.

За Данте в 1300 година Слънцето е било не само тяло, което изгрява и залязва, а Слънцето е било навсякъде. Ако стоя тук, аз се намирам вътре в Слънцето. А това, което изгрява и залязва, това, което изминава път (по небето), е само част от Слънцето. Така си е представял това Данте. Слънчевите сили действат предимно в сърцето на човека.

И така, виждате: Луна - размножение на човека и животните; Меркурий - храносмилане на човека; Венера - образуването на кръв в човека; Слънце - човешкото сърце.

По-нататък Данте си представял следното: всичко изброено на свой ред е разположено вътре в гигантското, огромно марсианско кълбо. Тук се намира Марс. И този Марс, вътре в който ние сме разположени, е свързан - подобно на това, както Слънцето е свързано с човешкото сърце - с всичко това, което има отношение към нашето дишане и особено нашата реч, свързан е с всички дихателни органи. Те са в компетенциите на Марс. И така, Марс: дихателни органи. Сега по-нататък. Следващата сфера е сферата на Юпитер. Ние пак сме включени в полето на юпитеровите сили. Юпитер играе много важна роля; той е свързан с всичко, което се отнася до нашия главен мозък и по-точно, до нашите сетивни органи - нашият главен мозък и сетивните органи. И така, Юпитер е свързан със сетивните органи.

По-нататък следва най-външната планета, Сатурн. И отново ние се намираме вътре в него. Сатурн е свързан с нашите мисловни органи.

Луна: човешко размножение

Меркурий: човешко храносмилане

Венера: образуване на кръв

Слънце: човешко сърце

Марс: дихателни органи

Юпитер: сетивни органи

Сатурн: мисловни органи

Така че, както виждате, Данте, от когото ни делят само шестстотин години, си е представял мирозданието по съвършено различен начин от нас. Например Сатурн той си представял като най-голямата планета от фина субстанция, при това също такава, вътре в която ние се намираме. Сатурновите сили способстват нашите мисловни органи, способстват ние да можем да мислим.

Извън всичко изброено се намира небето на неподвижните звезди, при това ние също се намираме вътре в него. Това са неподвижните звезди, а именно неподвижните звезди на Зодиака (вж. рис.). Още по голямо е това, което движи всичко, Първодвигателя. Той обаче се намира не само тук горе, той в качеството си на Първодвигател присъства също и навсякъде. Зад него съществува вечен покой, който пак се намира навсякъде. Така си е представял това Данте.

Днешният човек може да каже: факт е, че тези хора са виждали все още по доста несъвършен начин, затова пък днес най-накрая ние достигнахме истинското познание за тези неща. Разбира се, от една страна, такова изказване е допустимо. Но Данте съвсем не е бил глупав; той също е виждал всичко това, което другите виждат днес. И така, той съвсем не е бил глупав. И тези, от които той приел (своите знания), всички тези, които вярвали в това тогава, също не били глупаци; просто те си представяли всичко това различно. Възниква въпросът: от какво е обусловено в мировата история следното събитие; това, че хора, които по-рано си представяли мирозданието съвсем различно, в XVI век изведнъж отхвърлили тази концепция и получили съвсем друга представа за строежа на света?

Разбира се, това е много важен въпрос, господа. Би било неправомерно да се каже, че тези древни представи са били едва ли не твърде детински; работата е в това, че тези хора са виждали нещо съвършено различно от това, което виждат съвременните хора. Съвременните хора могат наистина страшно добре да мислят. Древните хора не са можели да мислят така добре, както съвременните хора. Мисленето всъщност едва е възниквало. Хората тогава още са изпитвали боязливо уважение към Сатурн, свързано с мисловния орган. По тяхно мнение Сатурн е вредил на човека. Не е добре твърде много да се мисли. Сатурн винаги се е оценявал като мрачна планета. По тяхно мнение силите, идващи от Сатурн, са довеждали човека до явно изразена меланхолия, ако са действали в него твърде силно. И така, тези хора без особена охота са овладявали сатурновите сили; при тях в по-голяма степен са били развити образните представи. Те малко смятали. Днес ние всичко пресмятаме. Картината на света според Коперник също се появила в резултат на пресмятания. Докато древните хора не водели сметки. Обаче те знаели нещо друго, това, което съвременният човек не знае. Те знаели, че накъдето и да погледнем, навсякъде в света присъстват много различни сили.

Но силите, намиращи се вътре в човека, не могат да се видят с очите, те действат в невидимото.

Данте разсъждавал така: има видим свят, има и невидим свят. Видимият свят е този, който ние виждаме. Когато през нощта гледаме нагоре, виждаме звездите, Луната, Венера и други подобни. Това е видимият свят. Но тук съществува също и невидим свят. Невидимият свят - това са сферите, както тогава са ги наричали. Невидимият свят - това са същите тези сфери. Този свят човек е различавал от света, видим за очите; видимият свят той наричал физически (природен) свят. Това е бил физическият свят. Него човек е отличавал от този, който не е можело да бъде видян с очите. Именно този свят е имал предвид Данте; този свят са наричали етерен свят. И така, етерния свят е свят, състоящ се от толкова фина субстанция, че човек постоянно гледа през нея, без да я забелязва.

Не знам, господа, случвало ли ви се е да се срещнете с нещо подобно, но аз познавах хора, които твърдяха, че въздух няма, тъй като той не се вижда. Те казваха: ако аз мога да премина оттук дотам, значи тук нищо няма; защото през нещо аз не бих могъл да премина. Известно ви е, че тук се намира въздух и аз преминавам през него. Въпреки това аз - както беше казано - познавах такива хора; те нямаха това школско образование, което получават съвременните хора, така че не вярваха, че съществува въздух, а казваха: тук нищо няма. Данте знаел не само за това, че съществува въздух, той е знаел, че има Луна, има Венера и други подобни. Това е съвсем едно и също. Вие казвате: аз преминавам през въздуха. Данте е казвал: аз преминавам през Луната, аз преминавам през Венера, аз преминавам през Марс. Само в това е разликата. Всичко, което не може да се види по обичайния начин, това, което не може да се възприеме с помощта на физическите и химически инструменти, са го наричали етерен свят. Следователно Данте е описвал съвсем различен свят, етерния свят. С какво е свързано това, че преди шест столетия Данте е виждал света по друг начин? Това е поради причината, че той е описвал нещо друго, той е описвал невидимото, тоест етерния свят. Заявката на Коперник се е свеждала до следното: нас не ни интересува етерният свят, ние описваме физическия свят. В това и се състои прогресът. Следователно не трябва да смятаме Данте за глупак; просто той е описвал етерния свят, а не физическия. Физическият свят за него е бил не особено важен. Той е описал етерния свят.

Виждате ли, в края на XVIII век всички тези неща съществено са се изменили. Чак до XVIII век хората все още знаели това-онова за етерния свят. В XIX век те вече не знаели за него. Но благодарение на антропософията ние отново вървим към него. Но в XIX век хората вече нищо не знаели за етерния свят.

По другия въпрос:

Ако се върнем в XVIII век, ще намерим, че тогава са правели например следното. Казвали така: нека тук имаме свещ, тук фитил, а тук свещта гори. Знаете, че когато свещта гори, пламъкът изглежда синкав вътре и жълт по краищата. Можете да дадете елегантно обяснение на това явление, основано на това, което казахме за цветовете. А именно: тук, в средата, е тъмна зона, а тук (по външния край) светла. Вследствие тази тук тъмнина е видима през светлина. От това, което неотдавна ви казах, знаете, че когато тъмнина се разглежда през светлина, тя изглежда синя.

Вътрешната зона на горящата свещ ни се струва синя, защото в дадения случай тъмнината е видима през светлината. Обръщам ви внимание върху това, за да видите, че идеята за цветовете, теорията за цветовете, изложена от мен в последната лекция, може да бъде приложена във всеки случай.

Знаете и това, че когато свещта гори, тя става все по-малка и по-малка. Нагоре се намира пламъкът и в този пламък преминава всичко това, което се топи тук (на горния край на свещта). В края на краищата от свещта нищо не остава, нея повече я няма. Това, което се е съдържало в свещта, се е разпространило във въздуха.

Сега си представете човек, живял, да кажем, в 1750-а година, преди по-малко от двеста години, човек, който е казвал: когато гори свещ, всичко преминава във въздуха, така че в свободното пространство преминава (изгорялата) част от свещта.

В края на краищата от свещта въобще нищо не остава. Следователно тя цялата е трябвало да премине в свободното пространство. Човекът продължава: свещта се състои от много фина субстанция, огнената субстанция. Тази фина огнена субстанция се съединява с пламъка и се разпръсква на всички страни. И така, този човек още в 1750-а година е казвал: вътре във восъка се намира някаква субстанция, която е уплътнена, направена е плътна. Пламъкът я разрежда и тя излиза навън в свободното пространство. Такава субстанция в онези години са наричали флогистон. И така, нещо от свещта излиза навън. Извън свещта излиза огнената субстанция, флогистонът.

В края на XVIII век се появил друг човек. Той казвал така: не, аз не вярвам в тази история, в това, че има флогистон и той заминава в обкръжаващия свят. Аз не смятам така! - И какво направил този човек? Той предприел следното. Той изгорил (свещта) изцяло, но я изгорил така, че уловил, събрал всички продукти от изгарянето. Той я изгорил в затворено пространство и всичко, което се образувало при това, му се удало да улови, а след това претеглил. Открил, че всичко като цяло не станало по-леко. И така, отначало той претеглил свещта, след това претеглил остатъка от нея, когато свещта догоряла дотук (изобразява го на рисунка); продуктите от горенето той също уловил и претеглил, при което открил, че те са малко по-тежки, отколкото са били по-рано. Следователно - казал той - ако нещо гори, продуктите от изгарянето не стават по-леки, а стават по-тежки.

Човекът, направил този опит бил, Лавоазие[3]. От какво е било предизвикано това, че той добил съвсем друг поглед (върху горенето)? Било е предизвикано от това, че той за първи път приложил везни, той всичко претеглил. При това той казал: ако (продуктите на горенето) се оказват по-тежки, не може нищо да изчезва, флогистонът не трябва да изчезва, а обратно, той трябва нещо да присъединява към себе си. Това присъединило се е кислородът, казал Лавоазие. И така, ако по-рано смятали, че флогистонът излита, след това почнали да смятат, че при изгаряне на нещо там прониква кислород. Почнали да смятат, че горенето е не разсейване на флогистона, а привличане на кислород. Тази гледна точка се появила поради това, че Лавоазие извършил претегляне. По-рано не претегляли.

Виждате ли, господа, в дадения случай, както се казва, можете с «ръка да пипнете» това, което е станало. В края на XVIII столетие престанали да вярват в съществуването на това, което не може да се претегли. Разбира се, флогистонът е невъзможно да се претегли. Флогистонът веднага заминава навън. Докато кислородът идва. Но кислородът вече в свързан вид е можело да се претегли. Флогистонът не е можело да се улови. Защо? Всичко това, което Коперник е наблюдавал - Марс, Юпитер, - е имало тежест, ако са почнели да го теглят. Това, което Коперник е подразбирал под Марс, е наричал Марс, е можело да бъде турено на гигантски везни и да се претегли. Така е стояла работата и с това, което той е наричал Юпитер. Коперник въобще е разглеждал само едни притежаващи тежест тела.

Данте е разглеждал не само притежаващите тежест, тежки тела, но и това, което е противоположност на тежестта, това, което непрестанно се стреми да замине в мировото пространство. Флогистонът се отнася към обектите, които е наблюдавал Данте, а кислородът - към обектите, които е наблюдавал Коперник. Флогистонът - това е нещо невидимо, разсейващо се, това е етер. Кислородът - това е вещество, което може да бъде претеглено.

Така вие виждате как е възниквал материализмът. Това може да се окаже за вас извънредно важно. Материализмът е възникнал благодарение на това, че започнали да вярват в съществуването само на тези обекти, които е можело да бъдат претеглени. Това, което Данте още е виждал, не се е поддавало на претегляне. Намирайки се тук на Земята, вие и себе си също можете да претеглите. Вие сте тежки; ако се нарича човек само това, което има тежест, това ще бъде само земен човек. Но представете си, че този земен човек се превърне в труп. Всичко тежко, всичко, което може да бъде претеглено на везни, става труп. И след това този труп просто си лежи. А вие и след това винаги ще можете да живеете далече, в това, което не е подчинено на тежестта, което не притежава тежест, в това, което обкръжава Земята, което материализмът въобще отрича; за това още е говорил Данте, за това трябва да говорим днес и ние, да говорим, че то съществува. Можем да кажем така: когато човек свали от себе си своето външно, тежко тяло, което може да се претегли, той остава преди всичко в етерното тяло, облича се в етерното тяло.

Но искам да ви кажа какво собствено съдържа в себе си това етерно тяло. Виждате ли, ако тук се намира стол, аз мога да видя този стол. Аз имам в себе си образа на стола. Обръщайки се на другата страна, аз преставам да виждам стола. Обаче вътре в мен все още се намира този образ и по-точно, той се намира в мен винаги. Този образ е образ от спомените, образ, намиращ се в паметта.

Помислете за образа, намиращ се в паметта. Представете си, че някога отдавна нещо сте преживели. Например намирали сте се някъде на пазарен площад и там са се виждали танцуващи хора и тем подобни. Бих могъл да изредя каквото ви хрумне друго. Този образ вие сте запазили. Тук, господа, отдавна вече няма нищо от това, с което е бил свързан този образ, това го няма сред нещата, които би могло да се претеглят, това никъде вече го няма. Само във вас самите това може да бъде представено. Днес вие можете да вървите и можете, ако имате жива фантазия, много добре да си представите как е било всичко, даже цвета на хората, които са танцували там. Вие имате пред себе си цялата тази картина, целия образ. Но даже за миг не бихте допуснали, че би могло да се претегли това, което тогава сте видели, че би могло да бъде сложено на кантара. Сами по себе си хората са тежки. Но това, което вие днес носите в себе си като образ от спомените, не можете да сложите на кантара. Защото него (като такова) го няма. Той се запазва без физическото наличие на нещата. По какъв начин се намира във вас този образ от спомените? Той се намира във вас етерно. Той се помещава във вас не физически, а етерно.

Представете си, че се къпете, и в резултат на нещастен случай се оказвате на ръба на удавяне; но вас ви спасяват. Хора, били на границата на удавяне, но спасени, често разказват за много интересни картини на спомените. Такава картина на спомените може да имате и без удавяне, ако човек върви по духовно-научния, антропософски път на развитие. При тези, които са били на границата на удавяне, се е появявала обзорна картина на спомените от целия им земен живот включая детството. Всичко са си спомнили. Веднага се е появявал (единен) образ на спомените. Защо? Защото, господа, физическото тяло, намиращо се във вода, прави нещо съвсем особено.

Тук ще трябва да си спомните това, за което преди вече съм ви говорил. Казвал съм ви: ако тук имаме вода, а в нея някакво тяло, във водата това тяло става по-леко. То губи от теглото си толкова, колкото тежи течността, равна по обем с даденото тяло.

Прекрасна история се разказва за това откритие. Още в Древна Гърция бил открит законът, че всяко тяло в течност става по-леко. Архимед много размишлявал над този проблем. Веднъж той се намирал във ваната. Хората били крайно учудени от това - защото в Древна Гърция баните били общи и всички се виждали един друг; това станало в Сицилия, която тогава принадлежала на Гърция, - та хората били крайно учудени, когато Архимед внезапно изскочил от ваната и закрещял: «Еврика! Еврика! Еврика!» Това значело: «Открих!» Хората се зачудили, какво може да е открил във ваната? Той бил потопен във ваната с главата, показал крака си от водата и открил: когато изкарва крака си от водата, кракът става по-тежък; когато отново го спусне във водата, кракът става по-лек. Така в банята за първи път бил открит законът, че всяко тяло във вода става по-леко. Това е така нареченият закон на Архимед. И така, всяко тяло става по-леко, намирайки се във вода. Следователно ако някой потъва, тялото му става по-леко, много по-леко. Това, което се съдържа в етерното тяло, още може да се задържи и пред него се появява единната картина на спомените. Виждате ли, спомените възникват по причината, че човек, умирайки, изцяло излиза навън от своето физическо тяло, от своята физическа телесност, той става съвсем лек. Сега той изцяло и напълно живее в етерната сфера. Всеки път след своята смърт човек добива съвсем пълен спомен от всичко преживяно от него на Земята, включително и детството. Това е първото преживяване, възникващо след смъртта; съвсем пълен спомен.

Човек може да преживее такъв спомен. Той може да изпита това в случай, че развива и тренира себе си по метода, описан в книгата ми «Как се постигат познания за висшите светове?» В този случай у него може да се появи такъв спомен. Човек узнава, че при това душата става независима от тялото. Тогава тя на първо място преживява именно този спомен, доколкото живее не във веществото, което човек може да отхвърли, да свали от себе си, а в противоположния елемент, стремящ се навън, към целия свят. Такова е първото състояние след смъртта. Човек при него си спомня себе си. Второто състояние ми се иска да ви опиша следващия път. Сега искам да опиша това, което би могло да ни послужи като подготовка. Защото поставеният въпрос е страшно труден.

Ако представите на Данте за света са за съвременния човек нищо повече от детинщини, колко ли по-големи детинщини за съвременния човек са по-нататъшните възгледи на Дан-те. Да допуснем, че тук на Земята стои човек (изобразява го на рисунка); в този случай Данте си представя следното. Тук в Земята - следователно ако човек вече е попаднал тук, - обръщайки се, вътре в Земята той би имал това, което Данте смятал за ад (долната стрелка на рис.). И така, Данте разсъждавал по такъв начин: тук навън навсякъде се намира небесният етер. Но ако пробия Земята, тук, от другата страна, би се намирал адът. Тук, докато не изляза от Земята навън, се намира адът.

Съвременният човек може с излишна лековатост да сметне това за детска наивност. Достатъчно е да кажем: но Данте би трябвало да стои не тук, а тук, (на рис. първото предполагаемо начално положение на човека е обозначено с долната стрелка, а второто предполагаемо положение - със стрелката, разположена горе вдясно. В ада главата на човека е обърната към центъра на Земята - бел. пр.) тогава човек би могъл да пробие в Земята така, че адът да му се окаже от другата страна! Разбира се, съвременният човек, знаейки, че хората живеят и на другата, обратната страна на Земята (тоест в другото полушарие - бел. пр.), може да каже така. И така, той би могъл да каже: Данте е бил просто глупав. Той не е можел да разбере, че на Земята хората живеят от всички страни (от центъра), така че адът би могъл с успех да се намира както тук, така и там.

Защото този, който стои тук, отива към небето в тази посока и за него адът би бил в противоположната страна.

Виждате ли, господа, това действително е така. За физическия свят иначе и не би могло да бъде: ако небето се намира тук, адът би могъл да се намира само тук; във физическия свят това би могло да бъде само така. Ако столът стои някъде, той може да стои само там. Той може да заема (в пространството) само едно положение; не може да има второ място, което той още да заема.

Но Данте е имал други представи. Съдържание на тези представи не е бил физическият свят; той си е представял сили. Той е казвал: ако човек стои тук и със своето етерно тяло се движи в това направление нагоре, той ще става все по-лек и по-лек. Той все повече преодолява тежестта. Ако той влезе в Земята (тоест движи се в направление, противоположно на първото), ще трябва да прилага все повече усилия; тези усилия, това напрежение ще нарастват, когато той се приближи до другия край на Земята. Тук всичко ще оказва налягане върху него, ще го пресова. Тежестта тук ще е най-голяма. Това не е свързано с разполагането там на някакъв особен ад, просто на човек му се налага отначало да измине (този път), за да пристигне тук (рис.).

Ако Данте си е представял това именно така, той би могъл също да стои и тук (на другия край). Ако той би се движил навън тук, той би ставал все по-лек и по-лек, все повече и повече би влизал в етера. Но ако на него му се налага да се придвижва през Земята, тогава той трябва да измине такъв път (да става по-тежък и по-тежък). Тогава за него тук настъпва - там, където нарисувах зеленото - указаното състояние, указаното преживяване. Първият вариант се осъществява там, където защриховах в жълто. Ето как стои работата. Данте не казва, че адът се намира именно тук, на това място, Данте иска да каже: ако на някого му се налага със своето етерно тяло да се промъква през Земята, това е много тежко; където и да встъпи по този път, отгоре ли или отдолу (тоест от едното полушарие на Земята или от другото - бел. пр.), той изпитва адски преживявания. Представите за това, че адът е локализиран в определено място, са възникнали едва в по-ново време. Данте е имал предвид преживяванията, които изпитва човек, ако той, бидейки етерен човек, е принуден да се провира през Земята.

Ако някой каже: Данте е бил глупав - глупав ще се окаже самият говорещ. Глупаво е да се казва, че според представите на Данте адът се е намирал на другия край на Земята. Не, представите на Данте са изглеждали така: във всеки случай ако аз излитам към небето, оставайки над Земята, ставам душевно все по-лек и по-лек; ако отивам в Земята, във всеки случай аз стигам на другия край (движейки се по земния диаметър); това е адското преживяване.

И така, представата като цяло се мени. Само в случай, че вие успеете макар и с малко уважение да се отнесете към съвършено различния начин на представи на хората от миналото, ще успеете да разберете това, което ще ви съобщя следващия път като отговор на въпроса: какво остава от земния човек, когато той премине през вратата на смъртта?

Ако днес материалът ви се стори по-труден от обикновено, трябва да отчетете, че и въпросът не беше лесен. Надявам се, че успяхме, макар и малко, да го проясним. Ще продължим в събота. Ще разгледаме какво става с човек, когато той умре.

[1] Данте Алигиери: 1265-1321.

[2] Коперник, Николай: 1473-1543.

[3] Лавоазие, Антоан Лоран: 1743-1794, френски химик.