ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

13 Юни 1924

Общи грижи за тора Подробности относно торовите препарати Поемане на хранителни вещества от атмосферата.

Въпрос: Мехурът на елен от мъжки елен ли трябва да се вземе? 

Д-р Щайнер: Имах предвид мъжки елен, мъжки ротвилд.

За какъв вид коприва става дума?

Уртика диоика.     

В местности, където много вали дъжд, правилно ли е торната яма да се покрие?

Всъщност торът трябва да понася обикновеното количество дъждовна вода. Не е полезно, когато торът не получава никаква дъждовна вода; вредно е също, ако дъждът съвсем го измива. Тези неща не могат да се решават по общ начин за всички случаи. Общо може да се каже само това, че дъждовната вода е полезна за тора.     

Не трябва ли течният оборски тор да се държи на закрити места, за да не се размие от дъжда и да запази състава си?      

В действителност в известен смисъл дъждовната вода е необходима на тора. Може да се помисли, дали ще е добре за предпазване от дъжда върху тора да се разстеле торфен пласт. Неправилно ще бъде, ако над тора се постави покрив за предпазване от дъжда. От това сигурно ще се влоши качеството на тора.

Ако даденият вид наторяване в еднаква степен поощрява както културните растения, така и плевелите, трябва ли да се прилагат особени методи за премахване на плевелите?       

Разбира се, въпросът е уместен. За плевелите искам да говоря следващите дни. Това, което казах, е благоприятно изобщо и чрез него не се постига премахване на плевелите. Растенията обаче стават много по-устойчиви срещу паразитните вредители, които ги нападат. Има средство против паразитните вредители по растенията. Борбата с плевелите не почива на принципите, за които говорих досега. Плевелите участват в общия растителен живот. За това ще говорим още. Нещата са така свързани, че нищо не бива да се изключва от този общ процес.    

Какво трябва да е нашето отношение към метода на капитан Кранти, според когото чрез рехаво натрупване на торните маси на пластове, от произведената собствена топлина торът също може да се измирише?       

Умишлено не говорих за нещата, които се прилагат днес по рационален начин. Исках да посоча това, което като стимул за подобряване на всеки такъв метод идва от Духовната наука. Този метод, който споменавате положително има предимства. Аз вярвам, че методът е общо взето нов, не е метод от старо време и може да се предположи, че принадлежи към онези методи, които в началото заблуждават с външни ефекти и които с течение на времето не се оказват така практични, както всъщност се представят. В началото, когато почвата е обработвана по традиционен начин, всичко ново я освежава по някакъв начин. Ако това се прилага по-дълго, получава се същото, както при лекарствата, когато за пръв път се внесат в организма. Най-невероятните лекарства помагат първия път, след това лечебното им действие спира. Също и при тези неща това трае известно време, докато се разбере, че не е така, както отначало се е вярвало. От особено значение тук е произвеждането на собствена топлина и тази дейност, която трябва да се извърши, за да се произведе тази собствена топлина, сигурно е извънредно благоприятна за тора, така че от тази дейност трябва да се получи нещо положително. Вредите, които могат да произлязат, са в това, че торът е рехав и аз не знам дали по този начин наистина загубва миризмата си. Ако той се окаже без миризма, това ще е знак, че този метод е благоприятен. Това обаче е метод, който не е изпробван много години.   

Не е ли по-добре торището да е над земята, вместо да се поставя в трап?   

По принцип е правилно торището да е нависоко. Трябва да се погрижим самото торище да не е много високо, за да се запази съответна връзка със силите, които се намират под земята. Да не се поставя на хълм, на могила, а да е на нивото на земята, това е най-благоприятното положение на торището.

За лозата, която много боледува, може ли компостът да се ползва при същите условия?   

Може да се използва с някои изменения. Ще посоча някои изменения, когато говоря за овощарството и лозарството. Което казах днес, важи изобщо за подобряване на всеки вид тор. Днес говорих за нещата, които подобряват състоянието на тора изобщо. Как тези неща могат да се специфицират за ливада или пасище, за житните култури, за овощарството и лозарството, това ще разгледаме по-обстойно.     

Правилно ли е торището да бъде изолирано от земята чрез плочи или мушама?      

Според това, което се знае за цялата структура на земята и нейната връзка с тора, това изолиране във всеки случай е нелепост. Не виждам защо торището трябва да се облицова по този начин. Ако се направи това, тогава за торището трябва да се остави свободно пространство, един пояс празно място около него, за да се позволи взаимодействието между тора и земята. Защо трябва торът да се влошава, като се отделя от земята?    

Има ли някакво значение дали почвата е песъчлива или глинеста?

Понякога вътрешните пластове на торището се покриват с глина, за да не са пропускливи.      

Вярно е, че определен вид земя има съответно определено въздействие. Естественото произлиза от свойствата на самия вид почва. Когато почвата е песъчлива, тя постоянно попива вода, защото е водопропусклива, и затова преди да се сложи торището върху нея, трябва да се попълни с глина. Ако почвата е много глинеста, трябва да се разрови, да се направи рохкава и да се посипе с пясък. За да имаме едно сред но въздействие, винаги се взема, един пласт пясък и един пласт глина. Тогава имаме едновременно и двете, плътност на земята и въздействията на водата. Иначе ще се просмуче водата. Особено е благо приятно смесването на двата вида почва. По този начин особено ако това може да се избегне няма да се избира льосова почва за торището. Льос и подобни на него нямат особено въздействие. По-добре е постепенно да се направи изкуствена почва за торището.      

Ако в дадена област няма тези растения, които ни посочихте бял равнец, лайка, коприва, възможно ли е те да бъдат развъдени чрез засяване?

Ние, производителите на сено смятахме, че белият равнец е опасен за говедата, също и радиката. Ние бихме желали по възможност да ги отстраним при сенопроизводството, както и магарешкия бодил. На път сме да постигнем това. Трябва ли пак да ги засяваме по синорите и по междите, не в ливадите и пасищата?

Да, с какво те са вредни като храна за животните?      

Граф Кайзерлинг: Говори се, че белият равнец съдържа отровно вещество. Казват, че радиката не била полезна храна за добитъка.        

Д-р Щайнер: Това заслужава внимание. На полето животното не ги яде.     

Граф Лерхенфелд: При нас е обратното, радиката направо се приема като храна за млекодаващите животни.     

Д-р Щайнер: Понякога това са само съждения. Не се знае дали са изпробвани.     

Трябва да се провери възможно е в сеното те да не са вредни. Ако те бяха вредни, самото животно ще остави сеното; животното не яде нищо, което му вреди.       

Белият равнец не е ли затруднен в растежа си при много варовита почва, тъй като той всъщност се нуждае от влажна и кисела почва?     

Когато се употребява дивият бял равнец става дума за това особено хомеопатизиране за един голям имот е достатъчно да се разпръсне само незначително количество бял равнец. За целия този имот е достатъчен само белият равнец в градината на този дом.     

Виждал съм в моята ливада, че всички говеда обичат да пасат глухарчето, докато то е младо, докато наближи да цъфти. По-късно, когато започва да цъфти, говедата вече не го ядат.       

Трябва да вземете под внимание следното: говоря, разбира се, за едно общо правило. Животното не яде глухарчето, ако то му вреди, животното има извънредно добър инстинкт по отношение на храната. Има обаче едно друго нещо, което не трябва да се забравя. Когато искаме да поощрим нещо, което почива на някакъв процес, ние почти винаги прилагаме средства, които не прилагаме в друг, в обикновен случай. Например никой не се храни ежедневно с хлебна мая, но тя се употребява за печене на хляб. Работата стои така: това, което при определени обстоятелства, когато се изяде в голяма доза може да действа отровно, при други условия може да действа най-благотворно. Лекарствата в по-голямата си част са отровни. Определящото в случая не е веществото, а начинът на употреба. Така че разсъжденията дали глухарчето е вредно за животното, трябва да се изоставят. Съществуват много странни мнения; не е ли любопитно това, че докато от една страна граф Кайзерлинг подчертава вредността от радиката, то от друга страна граф Лерхенфелд говори, че е най-добрата млекодаваща храна. В така близки една до друга области действието не може да е различно; явно едното от тези две становища трябва да е неправилно.     

Може би решаващо тук е подпочвеният слой? Освен това моето твърдение се опира на един ветеринарен възглед. Трябва ли белият равнец и глухарчето нарочно да се засеят в ливадите и пасищата?     

Достатъчна е съвсем малка площ.     

Колко време трябва да се съхранява торът, който е смесен с препаратите, след като те са били извадени от земята?    

Ако сте ги смесили с тора, няма значение колко дълго са престояли там. Това смесване обаче трябва да се направи преди торът да бъде разпръснат из полето.       

Трябва ли всичките препарати да се заровят на едно място или всеки да е отделно?      

При това взаимодействие от значение е единият препарат да не пречи на другия, така че те трябва да се заровят поне на известно разстояние един от друг. Ако трябва да правя това на малък имот, бих търсил отдалечени места в краищата на имота и бих ги заровил на голямо разстояние, за да не си пречат един на друг. В голям имот човек може да ги отдалечи, колкото желае.

Може ли да е обраснала земята над заровените препарати?       

Земята може да прави, каквото иска. В такива случаи дори е много добре, ако земята е обраснала. Може да е засята с културни растения.

Как да се вложат препаратите, как да се смесят с тора?        

Бих посъветвал да се постъпи така: слагат се в голямо торище четвърт метър навътре или по-дълбоко, така че торът да обгръща препаратите отвсякъде. Не е нужно да е чак на метър на вътре, но все пак торът трябва да обкръжава препарата от всички страни. Ако това е торището (Рис.12) и сте сложили препарата тук целият процес почива на облъчването лъчите минават ето така, а ако препаратът е съвсем близо до повърхността, това не е добре.     

На повърхността лъчението се пречупва, то прави един определен завой и не излиза навън, когато торът го обкръжава. Ако е много близо до повърхността, голяма част от силата на излъчването се губи.     

Достатъчно ли е да се направят само няколко дупки или цялото количество трябва да се разпредели на много места?         

По-добре е да се разпредели, да не се правят дупките само на едно място. Иначе излъчванията си пречат.    

Трябва ли препаратите да се внесат в тора едновременно?      

Препаратите могат да се внесат в тора и да се поставят поотделно един до друг. Те не се влияят един от друг, те влияят единствено върху тора.

Могат ли препаратите да се поставят в една и съща дупка в тора? Теоретично може да се предположи, че ако всичките препарати се поставят в една и съща дупка, няма да си пречат. Аз обаче не бих желал да твърдя това. Могат да се поставят в съседство, но ако се смесят в една дупка, може би ще си пречат.

Какъв дъб имате предвид?

Quercus robur.   

Кората от живо дърво ли трябва да се вземе или може и от отсечен дъб?     

По възможност от живо дърво, дори от дърво, за което може да се предположи, че дъбовата смола е още доста активна.  

Цялата кора ли се взема?  

Само външната част, най-външният пласт на кората, който се разпада, когато бъде отделен. 

Безусловно ли е необходимо торовите препарати да се заравят само до обработваемия пласт на почвата или рогата могат да се заровят по-дълбоко?     

По-добре е да останат в обработваемия, в култивирания пласт на почвата. Може даже да се предположи, че в почвата под обработваемия пласт те няма да дадат така плодороден материал. Би трябвало още да се има предвид, че по-дълбок обработваем слой е найподходящ. Ако се избере най-дебелият пласт култивирана земя, това ще е най-доброто място. Под обработваемия пласт на почвата обаче, няма да има добър ефект. 

В обработваемия пласт на почвата препаратите непрекъснато ще бъдат изложени на студа. Това няма ли да навреди?         

Когато препаратите са изложени на студа, това става тъкмо във времето когато чрез студа Земята най-силно е изложена на космичните влияния.        

Как се раздробява кварцът, кремъкът? В малка мелница или в хаван?  

Най-добре е в този случай това да се направи първо в хаван нужен е железен чук и в хавана да се раз дроби до дребни брашненоподобни частици. При кварца е необходимо той да се раздроби първо колко то се може по-наситно и след това да се стрие със стъкло. Тъй като трябва да стане на фино брашно, а това при кварца се постига много трудно.    

Селскостопанският опит показва, че едно добре хранено добиче натрупва мазнина. Трябва ли да има съотношение между храната и поемането на храна от атмосферата?      

Вземете предвид само това, което казах. При поемането на храна същественото са силите, които се развиват в тялото. От правилното приемане на храна зависи дали животното развива достатъчно сили, за да е способно да приема веществата от атмосферата и да ги преработва. Да направим сравнение: ако човек трябва да надене една тясна ръкавица, той не може да направи това с напъване, с натъпкване, а като я разтегне на дърво и я разшири. Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се получи от храненето. Чрез храната организмът се разширява и по този начин става способен да поеме повече от атмосферата. Може да настъпи даже хипертрофия, ако се поема прекалено много храна. Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък живот. Тук има нещо, което лежи между минимума и максимума.