ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 17 септември 1924 г.

Скъпи мои приятели!

Това, което в наше време в действителното действие и в действителното желание за действие изхождайки от духовния свят, винаги се пропуска, е, че в мислите, които човек носи, и в чувствата му може да се съдържа активност, творчество. Залегналото в основата на тези неща, то във времето на материалистичния мисловен подход е било напълно забравено днес, в основата си то е напълно неосъзнато от човечеството. Ето защо тъкмо в тази област по определен начин се вреди, нанася се една вреда, която дори днес сред нас, сред човешката цивилизация властвува доста всеобхватно. Вие вероятно знаете, че от всевъзможни центрове или други подобни места, както ги наричат, биват отправяни всякакви указания към хората за това, как може да бъде развита мисловната сила, как мислите могат да добият мощ. Човек би желал да каже: по този начин навред биват посеяни кълнове от това, което преди в духовния живот е било наричано "черна магия", и което и днес продължава да се нарича така. В своята, достигаща до културата, навлизаща в развитието на цивилизацията, дейност, както лекарят, така и пасторът трябва да обърнат внимание на тези неща, които могат да бъдат едновременно както душевни, така и телесни болестотворни причини. Защото ако обърнем внимание тъкмо на такива неща, човек успява да извърши нужното както за предпазването, така и за по-доброто разпознаване на болестта и на болестните явления в човешкия душевен живот. С подобни указания се цели на човека да бъде дадена една преди това несъществуваща в него сила, която често бива употребена за най-безчестни неща. И днес все още в това направление има всевъзможни указания за това, как търговските агенти например да успеят да сключат сделки или други подобни неща. В тази област днес се извършват невероятно много нередни неща.

Но виждате ли, какво е залегнало в основата на това? Тези неща трябва да стават все по-зле, ако в това отношение в областта на медицината и в областта на теологията не успее да си извоюва място едно действително познание. Защото мисленето на хората от по-ново време, и по-точно научното мислене се е развило изключително под влияние на материализма. Когато днес вече многостранно бива изказано задоволство за това, че в науката материализмът бил в упадък, че навсякъде съществува стремежът да се излезе извън рамките на материализма, да, скъпи мои приятели, но човек, който прониква в тези неща, всичко това прави едно доста по-неприятно впечатление. Тези учени, които по един съвременен начин се опитват да преодолеят материализма, а също и тези теолози, които по този съвременен начин желаят да преодолеят материализма, в очите на този, който прониква в нещата, те всъщност са много по-лоши, отколкото скованите материалисти, които постепенно, поради абсурдността на собствената си душа правят нещата невъзможни. Но тези дърдорковци на тема спиритуализъм, идеализъм и др.п., те хвърлят пясък в очите на другите хора, а и в собствените си очи.

Защото какво се получава, какво се прави по начина на Дриш или друг някакъв на чин, за да може да бъде изложено нещо от материалните процеси? Същите мисли, които векове наред са били употребявани, за да се мисли с тях материалното, които и нямат друга възможност, освен да мислят материалното, същите те се употребяват, за да се мисли с тях нещо привидно духовно. Но тези мисли изобщо не могат да сторят това! Това човек може да направи, ако навлезе в действителната духовна наука. По тази причина на бял свят излизат странни неща, които днес изобщо не биват забелязани. Например един официално признат от външния свят, в действителност ужасен дилетант като Дриш говори за това, че трябва да приемем съществуванието на: "психоиди". Да, скъпи мои приятели, ако искате да припишете на нещо някакво подобие, това неща трябва да бъде някъде тук. Нали не можете да говорите за маймуноподобни същества, ако изобщо не съществува маймуна. Никога не можете да говорите за психоиди, след като изобщо не се признава душата на човека! Подобно бръщолевене днес минава за истинска, дори за устремена към по-доброто, наука. Това трябва да бъде видяно. И тогава тези, които, притежавайки научно образование, са застанали в антропософското движение, те са ценни за развитието на цивилизацията, ако не се оставят да бъдат заслепени от проблясващите блуждаещи огньове, но ако съвсем точно вникнат в това, което наистина е нужно и което е необходимо спрямо материализма.

Ето защо наистина трябва да запитаме: как е възможно от днешната пасивност на мисленето отново да произлезе активност, творчество. Как, изхождайки от пасторството и от лечителството, трябва да подхождаме, за да влее творчеството в ръководените от Духа, в стремящите се да бъдат ръководени от Духа, дела на хората? Мислите, развиващи се на основата на материалните процеси оставят творчеството навън в материята, самите те остават съвсем пасивни. Това е своеобразното на съвременния свят на мислите, тъй както той бива приложен навсякъде в науката, че той е съвсем пасивен, бездеен, неактивен. Това, че липсва, каквото и да било творчество в мислите, това е свързано с нашето, потопено изцяло в днешната пасивна наука, възпитание. Човекът така бива образован, така бива възпитан, че само и само да не достигне до някаква творческа мисъл, защото веднага изплува страхът, че ако той достигне до някаква творческа мисъл, тогава той не би установил просто обективната действителност, но той би прибавил нещо към нея. Това са нещата, които трябва да бъдат прозрени. Добре, но как можем да достигнем до творчески мисли? Виждате ли, можем да достигнем до творчески мисли само когато наистина развиваме едно позна ние за човека; защото човекът не може да бъде опознат по един нетворчески начин; защото според своята същина той е нещо творческо. Чрез пасивно мислене днес може да бъде обхваната само периферията на човека, вътрешността остава недокосната. Трябва наистина да прозрем тази вместеност на човека в света. Ето защо нека днес си поставим нещо като цел, разположена в края на една обширна перспектива, която обаче да превърне в творчески мислите ни, и която наистина да съдържа в себе си тайната на превръщането на мислите в нещо творческо; нека това да изплува пред душите ни, и при това в нашите разглеждания да приемем много неща, които вие вече знаете от общите антропософски лекции.

Да си представим схематично, скъпи мои приятели, променящата се в своето изграждане Вселена във формата, да кажем на окръжност /Виж рис. №7/. Ние имаме право да направим това схематично, защото във времето изграждащата се Вселена наистина представлява един вид ритмично повторение, но във възходяща линия; в низходяща линия по отношение на доста явления; но навсякъде във Вселената ние откриваме нещо подобно на дневно-нощен ритъм, други видове ритми, по-големи ритми, протичащи от един ледников период до следващия и т.н. Ако засега се придържаме към онзи ритъм, който за човешкото възприемане е ритъм с най-големи интервали, тогава ние достигаме до тъй наречената платоническа година, която във времето, когато наблюденията на света са били още по-добри, е играла важна роля за тези възгледи и в тези наблюдения на света.

До тази платоническа година ние достигаме, когато наблюдаваме точката на слънчевия изгрев в утрото на деня, когато започва пролетта, на 21 март на съответната година. Тогава Слънцето изгрява в една определена точка на небосклона. Тази точка може да бъде видяна в зодиака и през всички времена хората са отбелязвали тази точка, защото всяка година тя се измества с малко. Ако да кажем през предходната година сме наблюдавали точката на пролетното равноденствие в нейното точно място на небето спрямо другите звезди, или сме я наблюдавали през 1923 г., и през 1924 г. отново, то тазгодишната точка на слънчевото изгрява не е разположена на същото място, но е изместена в посока, която можем да определим именно ако чрез една линия свържем съзвездието на Овена със съзвездието на Рибите. Точката на пролетното равноденствие се измества в тази посока на Зодиака. Така тя всяка година се измества с малко. Това показва, че в цяла та констелация на съзвездията всяка година се извършва едно изместване, което може да бъде регистрира но по този начин. И ако проверим какво представлява сбора от тези измествания, Вие можете да видите това, когато настъпи дадено изместване, то в тази година тази точка е тук, в тази, тук, и т.н. Веднъж изместването достига дотук, после, дотук, докато отново се върне в същата точка. Това означава, че след определен период от време точката на пролетното равноденствие трябва да застане отново на същото място на небето. Или е настъпило едно еднократно завъртане на целия слънчев път по отношение на утринното изгряване. Ако ги изчислим, то това става средно на всеки 25920 години. Така ние получаваме един ритъм, съдържащ най-големия интервал, който засега е достъпен на човешкото възприемане: платоническата космическа година, продължаваща около 25920 наши години.

Така ние проглеждаме в космическите широти и тук ние, с нашите мисли, в известен смисъл се сблъскваме с нещо, от което числата, които ние развихме, отскачат.

С нашето мислене ние се блъсваме в нещо подобно на стена. За сега мисленето не може да премине отвъд тази стена. И тук трябва да дойде ясновидството, което да премине отвъд. Но мисленето за сега не може да премине. Цялото развитие протича в рамките на това, което бива обхванато от тези 25920 години, и ако желаем, ние спокойно можем да си представим този обсег, който обаче е ограничен не от пространство, но от пространство, време, този обсег ние можем да си го представим като един вид стена на една космическа утроба. Или ние си го представяме като нещо, което ни обкръжава в най-широкото космическо пространство, /Виж рис. №7, червено-жълто/. И ние тръгваме от това, което в най-широкото космическо пространство ни обкръжава под формата на ритъм, носещ в себе си най-големите интервали, които имаме, и преминаваме към това, което в човека засега ни се представя като един по-малък интервал, дихателното движение.

Виждате ли, тук, разбира се, взимайки дихателното движение, ние отново трябва да си послужим с приблизителни числа: 18 дихателни движения в минута; и ако изчислим, колко дихателни движения за деня са това, получаваме в човека 25920 дихателни движения за един ден.

Същият ритъм, който имаме навън, с големите интервали, имаме и в човека, в микрокосмоса с най-малките интервали. Или тук човекът живее в една вселена, на която той подражава в ритъм, човекът, който сам е ритъм на Вселената. Само човекът, на животното, защото едва чрез тези по-фини познания виждаме истинската разлика между човека и животното. За човека нещата стоят така, че компактността, същественото за неговото физическо тяло може да бъде опознато само ако го отнесем към платоническата космическа година. 25920 години, в тях се корени същността на нашето физическо тяло. Погледнете веднъж в моя "Очерк върху тайната наука", какви големи периоди от време, определени първоначално от неща различно от съотношението време-пространство, определени от метаморфозите Слънце, Луна, Земя,, какви неща е необходимо да бъдат събрани на едно място, за да бъде разбрано човешкото физическо тяло, такова какво то е днес, не по един количествено-цифров начин, но изхождайки от неговите елементи. И ако минем сега към средата, където са тези 25920 дихателни движения /Виж рис. №7/, които поста вят човека така да се каже в центъра на космическата утроба, тогава ние се приближаваме към Аза. Защото в тези дихателни движения заедно с това, което казах за дишането, отиващо по посока на горния човек и превръщащо се в лицето на т.нар. духовен живот в нещо по-фино, в дишането е заложено изявата на индивидуалния човешки живот на Земята. И така тук имаме Аза. Тъй както трябва да вникнем във връзката между физическото ни тяло и големите периоди от време, платоническата космическа година, така трябва да вникнем във връзката на нашия Аз, който ние можем да усетим във всяка една неравномерност на дишането, връзката на нашия Аз с нашия дихателен ритъм.

Виждате ли, човешкият живот на Земята е разположен между тези две неща, човешкият живот е разположен между дихателното движение и космическата година. Чрез дихателното движение бива регулирано всичко онова, което има значение за Аза. В тези колосални процеси, регулирани чрез този ритъм от 25920 години е заложен животът на нашето физическо тяло. Това, което във физическото тяло протича под формата на закономерности, то е свързано с големия ритъм на космическата платоническа година по такъв начин, както нашата Азова дейност е свързана с ритъма на нашето дишане. Между тях двете е разположен човешкият живот, който от своя страна за нас отново е заключен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз. От една определена гледна точка ние можем да кажем, че човешкият живот на Земята е разположен между физическото тяло, етерното тяло, и астралното тяло, Аз; и от една друга гледна точка ние можем да кажем, че, погледнато от божествено-космически аспект човешкият живот е разположен между дишането на един ден и космическата платоническа година. Поради това дишането за един ден представлява нещо цяло. По този начин дишането за един ден представлява едно цяло с това, което е в човешкия живот.

А сега от тази космическа гледна точка да разгледаме това, което е разположено между човешкото дишане, т.е. между живото движение на Аза и протичането на една платоническа космическа година, т.е. живота и движението навън в Макрокосмоса. Виждате ли, това, което се стреми да действува в нашия дихателен организъм, при него нещата стоят по следния начин, с 24-часовото дишане за деня, чрез това, което е разположено там вътре между дишането и това, което съществува и това дишане под формата на цял един дихателен ритъм, чрез него ние всеки път се сблъскваме с онзи ритъм, съществуващ като дневно-нощен ритъм и свързан със Слънчевата същност, с нейното отношение спрямо земната същност. В ежедневния изгрев и залез на Слънцето, в преминаването на Слънцето по небосклона, в затъмнението на Слънцето чрез Земята, в това ежедневно движение на Слънцето е заложено това, с което ние се срещаме чрез нашия дихателен ритъм.

Ала с това ние достигаме до деня, до деня, състоящ се от 24 часа, достигаме до човешкия ден, състоящ се от 24 часа. И сега продължаваме да изчисляваме как в известен смисъл излизаме от дишането и навлизаме в света. Нека изчислим как навлизаме в това, с което се срещаме в хода на макрокосмическия ден, по какъв начин сме поставени в него. Виждате ли, тук можем да изчислим: тук имаме един ден, да вземем, да кажем, годината с 360 дни, нещата могат да бъдат приблизителни, и така имаме 360 дни. Сега да изчислим човешкия живот с приблизително 72 години, патриархалната възраст, както е била приета, и така ние получаваме 25920 дни. Имаме един човешки живот, представляващ със своите 72 години нещо цяло, и представляващ един ритъм, чрез който той поставя себе си в света, и който е същият ритъм на платоническата слънчева година.

С нашия дихателен ритъм ние сме поставени в целия наш човешки живот по такъв начин, че го регулира ме според ритъма 25920. Така достигаме до нещо, което по такъв начин е поставено в този човешки живот , както дихателното движение е поставено в деня. Добре, какво е това, което е застанало в тези 72 години, в тези 25920 дни по такъв начин, както дихателното движение, както вдишването и издишването са поставени в ихателното движение? Какво е застанало там вътре? Първо ние имаме вдишване и издишване. Първа та фаза на ритъма. Второ имаме: през деня ние поставяме себе си в живота, изживяваме нещо в живота 25920 пъти. Но какво? Сън и бодърствуване. Идваме до второто: сън и бодърствуване. Това се повтаря, това редуващо се състояние на сън и бодърствуване се повтаря в хода на човешкия живот 25920 пъти, тъй както в хода на един ден през времето на една слънчева обиколка се повтаря вдишването и издишването. Но помислете, какво представлява тогава заспиването и пробуждането, заспиване, пробуждане? Всеки път, когато заспиваме, ние не издишваме просто въглероден двуокис, но бидейки физически човек, ние издишваме нашето астрално тяло и нашия Аз. При пробуждането ние отново ги вдишваме. Това е едно по-дълго дихателно движение, траещо 24 часа, траещо един ден. Това е едно второ дишане, движещо се в същия ритъм. И така ние имаме най-малкото дишане, изразяващо се в обикновеното вдишване и издишване. Имаме по-голямото дишане, чрез което човекът вече израства към света, това дишане, което изживява себе си в съня и в пробуждането.

Да продължим по нататък. Да проверим сега по какъв начин е поставен такъв един човешки живот от средно 72 години спрямо платоническата космическа година. Да изчислим така тези 72 години, сякаш те самите принадлежат на една година, на една цяла година, състояща се от подобни дни, всеки един от които представлява един човешки живот. И така, да изчислим една голяма космическа година, чиито отделни дни представляват един човешки живот. И да изчислим тази космическа година също с 360 дни, това означава с 360 човешки съществувания; и получаваме: 72 по 360 човешки съществувания = 25920 години, точно платоническата година!

Но какво правим, когато приключим тази платоническа година! Ние започваме живота и умираме. Какво правим в акта на умирането? Чрез умирането по отношение на земното си устройство ние издишваме повече, отколкото астралното си тяло и нашия Аз. Ние издишваме етерното тяло по посока на Вселената. Аз често съм описвал това, как етерното тяло бива издишано по посока на Вселената, и както се разширява във Вселената. Когато отново се завръщаме, ние отново вдишваме в себе си едно етерно тяло. Това е едно гигантско дишане. Едно етерно вдишване и издишване. Всяка сутрин ние вдишваме астралния елемент. С всяко дихателно движение ние вдишваме кислородно с всяка земна смърт ние издишваме етера, и с всеки земен живот ние вдишваме етера. И така, тук имаме третото: живот и смърт. Ако приемем живота по такъв начин, че приемем живота като живот на Земята, а смъртта възприеме като живот между смъртта и едно ново раждане, тогава ние достигаме до платоническата космическа година, като към най-малкото дишане прибавим първо по-голямото дишане, а след това към по-голямото дишане прибавим най-голя мото дишане.            

            1. ВДИШВАНЕ И ИЗДИШВАНЕ

                             НАЙ-МАЛКО ДИШАНЕ

            2. СЪН И БОДЪРСТВУВАНЕ

                            ПО-ГОЛЯМО ДИШАНЕ

            3. ЖИВОТ, СМЪРТ

                            НАЙ-ГОЛЯМО ДИШАНЕ

Ето така, бих желал да кажа, сме поставени в звездния свят. От една страна, по посока навътре, ние почива ме върху нашето дишане, от друга страна, по посока навън, ние почиваме върху платоническата космическа година. Нашият човешки живот между двете, но в самия този човешки живот намира своето откровение отново същия ритъм.

Ала какво се вмества в това междинно пространство, между платоническата космическа година и нашето дихателно движение? Нека опитаме, като един художник, който прави основата, за да рисува, след това върху нея, нека опитаме на основата на ритъма, който открихме цифрово, и който да ни послужи за основа, нека опитаме да рисуваме на тази основа. И тук откриваме, че в рамките на платоническата космическа година, а така също и в рамките на по-малките ритми във времето, по съвсем видимо в рамките на годишния ритъм, във външния свят протича един постоянен обмен, който ние също сме в състояние да възприемем, и който ние възприемаме най-лесно, ако го разгледаме в качествата му на топло и на студено. Необходимо е да помислим само за това, че зимата е студено, а лятото е топло, и това, което в основата прояви себе си под формата на числа, това ние имаме сега пред себе си качествено като топло и като студено; и със своя живот човекът е застанал вътре в този обмен между топлина и студ. Да, виждате ли, навън може да съществува тази периодична смяна между топлина и студ, и тя наистина съществува, в тъй наречената природа, и когато тази топлина и този студ се сменят, тогава тези периодична смяна е нещо силно целебно. Човекът не бива да прави това. Той трябва да съхранява в себе си в известна степен една нормална температура, един нормален студ, в зависимост от това как относително наблюдаваме тези неща. И така, той трябва да развие вътрешни сили, чрез които да съхрани лятната топлина за зимата, и зимния студ за лятото. Човекът трябва да уравновесява във вътрешността, истински да уравновесява във вътрешността, и по този начин непрекъснато да развива дейност в човешкото устройство, така, че то да установява равновесие между топлината и студа, както и да се проявяват те навън в природата.

В човешкия организъм съществуват въздействия, на които човек изобщо не обръща внимание. Вътрешно човекът пренася лятото в зимата, зимата, в лятото. Когато настъпи лято, ние внасяме в себе си това, което нашият организъм е изживял през зимата. През точката на пролетното равноденствие до Еньовден ние внасяме със себе си зимата, после това се уравновесява. Когато наближи есента, ние започваме да носим със себе си лятото по-нататък, носим го със себе си до Коледа, до 21 декември, после това отново се уравновесява. Така че тази смяна на топлина и студ ние непрекъснато носим в себе си по един уравновесяващ начин. Но какво правим ние при това?

Виждате ли, ако сега изследваме, какво прави човек с всичко това, то ние достигаме до един изключително интересен резултат. Ако приемем човека по този начин /Виж рис. №11/, тогава стигаме до това, дори чрез едно повърхностно разглеждане да трябва да признаем, че всичко, което се появява във вътрешността на човека под формата на студ, показва тенденцията да се насочва към нервно-сетивния човек. Така че днес ние можем да докажем: всичко, което действува под формата на студ, всичко земно, участвува във формирането на главата на човека, участвува в сетивно-нервното устройство. Всичко, което е лятно, което съдържа топлина, то участвува във веществообменно-двигателната система на човека. Ако погледнем всъщност към нашия веществообменно-двигателен човек, то в нашето устройство ние всъщност носим всичко лятно. Ако погледнем към нашите нервно-сетивни функции, то в тях ние всъщност носим всичко онова, което под формата на нещо зимно сме приели от Вселената. Така с главата си ние живеем в зимата, с веществообменно-двигателното устройство ние живеем в лятото, а чрез ритмичното си устройство ние създаваме равновесие във вътрешността, създаваме топлина и студ, топлена и студ между веществообменната система и главата и идваме до това, което едва е в състояние да регулира останалото. Та нали топлината на веществото е последица от топлинните процеси, а студа на веществото е последица на студените процеси. Достигаме до една игра на световния ритъм в човешкото устройство. Достигаме до това, да кажем: зимата в макрокосмоса, това е творческото начало и устройството на човешката глава, респективно в нервно-сетивното устройство. Лятото в Макрокосмоса, това е творческото начало във веществообменно-двигателната система на човека.

Виждате ли, ако по този начин погледнем в човешкото устройство, тогава ние отново получаваме една опорна точка за онази посветена медицина, за която аз казах, че днес тя има една начало в лицето на книгата, която г-жа д-р Вегман написа заедно с мен. Тук ние имаме началото на това, което наистина все повече и повече трябва да се намеси в науката.

Ако изпълзим сега нагоре по скалите, където растат зимните растения, където почвата е такава, че върху нея растат зимните растения, то ние ще достигнем до това във външния свят, което е свързано с устройство то на човешката глава. Да приемем, че в света сме билкари и че трябва да се грижим за това, чрез Духа на външния свят да бъдат излекувани онези духовни сили, които възникват при дадено заболяване, имащо своите корени в нервно-сетивното устройство; тогава ние ще се качим във високите планини, там ще съберем минералите и растенията и оттам ние ще донесем лекарствата за болестта на главата. Ние действуваме, изхождайки от нашето творческо мислене. То задвижва нозете ни към онези неща на Земята, в които трябва да открием съответното. Правилните мисли, произхождащи от Космоса, трябва да окрилят човешкото действие чак до сферата на конкретното. Те и несъзнателно вършат това, като карат работещия в канцеларията човек, който също носи мисли в себе си, макар и от време на време, тласкан от своя инстинкт, да прави различни екскурзии. Само че човекът не знае връзката между тези неща. Но това и не е чак толкова важно. То става важно едва когато бъде видяно в рамките на едно медицинско или пасторско наблюдение. Но точното наблюдение на света също така ни окриля за това, което конкретно трябва да вършим.

И отново, ако открием болести на веществообменно-двигателната система, тогава ние нахлуваме повече по посока на земно-растителното и на земно-минералното: ако погледнем това, което седиментира, а не това, което по един кристалообразен начин расте нагоре, тогава ние получаваме минералното или растителното лекарство. И наистина е така, че ако с един поглед обхванем процеси те в Макрокосмоса и това, което е в човека, това наистина ще ни отведе от патологията към терапията.

Виждате ли, именно в тези неща трябва да бъде отново ясно вникнато. Древните времена добре са познава ли тази взаимовръзка. По отношение на древната медици на Хипократ всъщност вече малко е закъснял. Но прочетете нещо от привидно неговите трудове, които най-малкото са запазили неговия дух. Вие навсякъде ще усетите този възглед. Там във всичко се съдържа нещо, което в конкретното е свързано с този широк поглед, който човек може да добие чрез някакъв подобен път.

След това идват по-късните времена, когато тези неща са престанали да съществуват за човешкия поглед, когато хората все повече и повече са навлезли в чисто абстрактното интелектуалистично мислене и във външното наблюдение на природата, довело след това до големия експеримент. Отново трябва да бъде открит обратния път към онова, което някога е представлявало поглед върху връзката между човека и света.

Така виждате, ако ние живеем като хора на Земята, живеейки между нашия Аз и физическото ни тяло; между дихателното движение и космическата година, платоническата космическа година, тогава ние живеем там вътре, и с нашето дихателно движение ние граничим с деня. С какво граничим чрез нашето физическо тяло? С платоническата космическа година? Тук ние граничим с най-външните звена и взаимовръзки в климатичните промени на големите природни процеси. В тези големи природни процеси ние променяме нашия образ, нашия човешки образ, така че могат да въз никнат последователни расови обособявания и т.н. Но ние граничим и с всичко онова, което протича в по-кратката външна качествена смяна, ние граничим с това, което ни носят последователните години, което ни носят дните, накратко, като хора ние се развиваме между тези две най-външни граници, но ние се еманципираме в средата, защото по отношение на средата и в Макрокосмоса се намесва един странен елемент. Човек наистина може да изпадне в удивление, ако остави да действува върху него този според 25920 години приблизително пореден ритъм. Това изпълнено с удивление вглъбяване ни разкрива това, което се разиграва между вселената и човека. И ако човек се вглъби изцяло, тогава целият свят, включително и човекът, ни се вижда подреден според мярка, число и тегло. Всичко, бих желал да кажа, с по чуден начин подредено, и все пак това е една човешка сметка. Но по тази причина на решаващите места, когато започнем да ги разглежда ме, макар че е валидно, макар че е заложено вътре, на решаващите места ние винаги трябва да вмъкваме странната дума, приблизително. Сметката никога не излиза съвсем точно. Рационалността е вътре, тя е вътре, тя е тук, тя живее, тя действува: живее всичко това, което аз описах. Но тук нещо се намесва, тук във Вселената се намесва нещо съвсем ирационално, което е причина за това, че колкото и да се задълбочаваме, колкото и възторжено да се разтваряме във всичко това, дори да кажем като посветен, когато тръгваме по някакъв път за няколко часа, ние все пак вземаме със себе си чадъра, дори като посветени. Ние вземаме чадъра, защото тук нахлува нещо, носещо в себе си ирационализма, и където в реалността намира откровение това, което именно никога не излиза в сметките с числата, така че са ни необходими високосни години, високосни месеци и всевъзможни други неща. Хората винаги са се нуждаели от тези неща за да определят времето.

Това, което ни предлага образованата астрономия, задълбочената в астрология и астрософия астрономия, защото ние можем така да си представим произхода на нещата, за непосредствения живот всичко това бива отново разрушено от метеорологията, която не успява да се издигне до ранга на една рационална наука, която в известна степен вече е проникната от съзерцание, все повече от едно все по-обширно съзерцание, и която поема един съвсем различен път, изживяващ в себе си това, което е останало от другите. И ако вземем тъкмо днешната астрономия, тя наистина изживява себе си в имената, тя наистина само дава име на звездите, и нищо друго. Ето защо разбирането на "Серенисимус" спира до наименованието на звездите. Той посетил обсерваторията на една страна, където му показали различни неща, показали му далечни звезди през телескопа, и тогава, след като видял всичко това, той казал: всичко това разбирам. Но откъде знаете имената на тази звезда, разположена тъй далече от тук, това аз не разбирам. Виждате ли, има разбира се такава гледна точка, на която Вие заставате в този миг, и от която Вие се смеете на Серенисимус. Но има и друга гледна точка, от която ние можем по същия начин да се смеем и на астронома. Аз бих желал да се смея повече на астронома, защото в хода на Вселената е застанало нещо много странно.

Когато изследвате старите названия на Сатурн и т.н., Вие трябва, за да разберете нещо, Вие трябва да си припомните малко нашия езиков курс, в който вземат участие повечето от Вас, и ние трябва да си припомним, че древните имена са били давани според звуковите усещания, които астрологът и астрософът са има ли пред дадена определена звезда. И при старите названия на звездите ние навсякъде можем да кажем: те са дадени от Бога, те са дадени от Духа. Питали са ги как се казват, звездите, защото са улавяли звездата и според това давали името. Добре, а сега навлезнете до една определена граница в астрософическото и астрологическото развитие. Там имената е трябвало да бъдат свалени от небето. Навлезнете сега в по-новото време, с големите му открития на звездите-джуджета например, да, тук всичко изпада в хаос. Тук една звезда се нарича Андромеда, друга носи друго някакво гръцко име, тук наистина всичко изпада в един своеволен хаос. Не можем да си представим назоваването на Нептун или на Уран по същия начин както Сатурн. Всичко това е човешко своеволие и Серенисимус е направил само една грешка, вярвал е, че астрономите са постъпвали по същия начин, както и древните астрософи. Но те не са правели това така. Тук е заложена само една човешка ограниченост, докато знанието на астрософите от древни времена, на астролозите от още по-древни времена е взимало своето начало от общуването на хората с боговете. Но именно днес ако се изкачим обратно от астрономия та към астрологията, към астрософията и чрез това за живеем в нещо като Макрокосмос, в който навсякъде има рацио, тогава ние достигаме до София /до Мъдростта/. Тогава от другата страна откриваме, как в рамките на това рацио и на тази София в нещата, които не излизат в изчисленията, как там вътре живеят метеорономията и метеорософията, които ние винаги трябва да запитваме единствено според тяхната свободна воля. Това е една друга дама. Външно, в обикновения физически живот ние я наричаме капризна, казваме че е на настроението. И метеорологичният елемент е доста капризен от дневния дъжд чак до кометите. Но изкачвайки се все повече от метеорологията към метеорософията, ние достигаме и до едни по-добри качества на тази космическа владетелка, достигаме до тези качества, които проявяват себе си не просто от каприз, и не от някакво космическо настроение, но които изхождат от вътрешната сърдечност на тази дама. Но не съществува друг начин, скъпи мои приятели, освен на изчисленията, на мисленето, на всичко онова, което може да бъде проследено по един рационален път, на всичко това да противопоставим непосредственото запознанство с космическите същества, и да ги опознаем такива, каквито са. Тук те показват себе си, те са тук, отначало те са малко затворени в себе си, те не натрапват себе си. Чрез изчисленията човек непрекъснато напредва, напредва, но при това човек всъщност непрекъснато се отдалечава от същинските космически същества. Така човек достига само до изминали дела.

Ако човек се отдалечи от обикновеното грубо изчисление и премине към ритмично изчисление, каквото по отношение на хармонията на сферите е представлявала астрологията, тогава от ритмичното изчисление човек достига до там, да види устройството на Вселената във фигури, в числа, съдържащи се в астрософията. Но от друга страна, бих желал да кажа, управляващите космически същества проявяват себе си като доста недостъпни. Те не се проявяват веднага. Отначало те показват на човека само един вид фотографии от Акашовата хроника, но за които човек всъщност не знае откъде идват те. Така пред човека застава светът, но навсякъде именно под формата на изрисувани в световния етер фотографии.

Тогава настъпва инспирацията. Тогава, чрез картината, съществото започва да оповестява самото себе си. Първоначално от астрономията ние просто преминаваме към логиката. Едва когато изцяло достигнем до интуицията, тогава след инспирацията следва самото същество, и ние достигаме до София /до Мъдростта/. Но това е един личен път на развитие, поставящ изисквания към целия човек, който трябва да го запознае и с такава една дама, криеща се зад Метеорологията, във вятъра и във времето, в Луната и в Слънцето, доколкото всички те са намесват в елементите. Тук трябва да бъде ангажирана не само главата, както прилогията , но тук трябва да бъде ангажиран целия човек.

Но от това Вие можете да видите, че съществува възможността, в това отношение човек да се окаже на погрешен път, защото и в Антропософията, Вие можете от антропономията, която днес всъщност е единствена та властвуваща наука, да достигнете до антропологията, и можете чрез главата да достигнете до Антропософията.

Но тогава вие имате само рацио-то, но в рацио-то няма живот. То набелязва само следите на живота, където няма значение дали сме взели под внимание подробностите. Но животът живее тъкмо в подробностите, в ирационалното. Тогава това, което главата е прозряла, това Вие трябва да го пренесете надолу към целия човек, и след това с целия човек от астрономията да се извисите нагоре към астрологията, към софията.

Това е, което трябва да усетим, ако от една страна искаме да оживим теологията, а от друга страна, медицината с помощта на това, което наистина може да се оживи, пасторската медицина. Това е, което утре, чрез няколко специални разглеждания, ще приключим. Но главното се състои в следното, при първия за навлизане в пасторската медицина да опознаем пътищата, по които трябва да се движи пасторската медицина в наблюденията си над света.