ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР

Щутгарт, 02. 09. 1919 г.

Р.Щ.: Фонетично упражнение, което правим тук цели да направи говорните органи по-еластични.

Упражнение:

Трябва да се свикне да се казва така, все едно че езикът сам говори.

Тези неща са безупречни, ако се казват наизуст.

Р.Щ.: Сега да преминем към нашата задача.   

М.: дава списък на душевни настроения и на растения, които им съответствуват.

Р.Щ.: Всички тези неща напомнят на времето на френологията, когато по известен начин се събират човешките душевни качества и след това се търсят издадени по главата места, които се свързват с душевните качества. Но нещата не стоят така, въпреки че човешката глава може да бъде разглеждана като израз на душевното. Може да се каже, че ако някой има силно изпъкнало чело, то той може да бъде философ, докато ако челото му е хлътнало назад и е надарен, може да стане творец. Не може да се каже, че творецът "седи" някъде, но може да се усети какво се крие в едната или другата форма. Става дума за това,че по този начин се, открива душата: който е по-интелектуален, това проличава на челото му; ако има грижа, това пробягва по челото. Същото е и при това търсене сред растенията. Аз мисля, че не трябва да се търси така повърхностно, трябва да се проникне във същността и да се определят истинските отношения. И се изказа по този въпрос.            

Р.Щ. : Ако разглеждаме само сетивата, гледната точка малко се измества. Сетивата се разглеждат дотолкова, доколкото по нещо от тях присъства в нашата душа. Например на зрението ние дължим част от нашите душевни преживявания; на други сетива дължим други преживявания на душата, които, произтичат от тях. По този начин сетивата са във връзка с душевното. Но не важи директно за растенията, че те са сетивата на земята. Те не са такива.     

С.: привежда примери от трудовете на Шил Шлегел.

Р.Щ.: Шлегел също сравнява твърде повърхностно. Той се е основава на това, което се открива при мистиците, при Якоб Бьоме и др., на т.нар. "сигнатури". Средновековните мистици са познавали определени отношения с душевния свят и оттук са имали и задълбочени медицински становища. Установява се: тази растителна група е свързана с едно душевно, качество например гъбите са в особена връзка с премислянето, с многото размисъл и за това душевно преживяване не се иска много от външния свят,а всичко се извлича отвътре след това ще се разбере, че това душевно качество има твърде тясна връзка с всички болести, свързани с главоболие. От тук се прави връзка между гъби и главоболие. В зоологията такива сравнения не могат да се правят.

Днес все още няма едно прилежно подреждане на растенията. Вие трябва да се опитате именно чрез връзките между човешката душевност с растенията да постигнете ред в растителното царство. Ние искаме да има ред в растителния свят.

Най-напред Вие трябва да различите частите на растението: корен, стебло, листа, цветове, плодове. Растенията са се разделили така, че при някои видове е изразен повече корена, другото е атрофирало. При други са изразени повече листата, при трети цветовете, те са почти само цвят. Нещата трябва да се приемат относително. Ние получаваме едно разделение на растенията, в което търсим кои системи от органи, корени, стебло, листо и т.н. преобладават, така растенията се различават едно от друго. Когато откриете, че всички цветове съответстват на едно определено душевно качество, ще пречислите и останалите органи към определени душевни качества. Така че е все едно дали насочвате към душевните качества отделни части или целия растителен свят.

Целият растителен свят може да се разглежда като едно единствено растение.

Какво става със спането и бодърстването на земята? Сега земята при нас, спи, но от другата противоположна страна тя се събужда. Тя носи съня на другата страна. Тук, разбира се, взима участие и растителният свят, и това обуславя разликата между растенията. Така съществува възможността чрез пространственото разпределение на сън и бодърствуване на земята, т.е. на лятото и на зимата, да се получи разделяне на растенията. Нашата растителност не е същата като в другото полукълбо. Ние тук ще разгледаме, само спящата и бодърствуващата душа, както я познаваме при нас. При растенията всичко е в листата, всичко при тях е преобразено листо.

Един участник, сравнява растителните групи с темпераментите.

Р.Щ.: Прави се грешка, ако непосредствено се свързват темпераментите с растителния свят.

Искам да Ви кажа следното: според учебния план ние започваме да изучаваме растителния свят към единадесетата година на детето.

Ние казваме: "Деца, Вие не винаги сте били толкова големи, колкото сега. Вие сте научили много неща, които по-рано не сте можели. Когато е започвал вашият живот, вие сте били малки и несръчни и не сте можели да ръководите живота си. Тогава, когато сте били още съвсем малки, не сте можели да говорите, не сте можели и да ходите, не сте можели да правите много неща, които сега умеете. Нека да осмислим всичко, да помислим за качествата, които сте притежавали, когато сте били съвсем малки деца. Можете ли да си спомните за тях? Можете ли да си спомните какво сте правили тогава?" 'Пита се така и по-нататък, докато всички разберат и кажат "не".

Вие всички не знаете нищо за това, което сте правили когато сте били съвсем малки човечета. Да, мили деца, няма ли у вас още нещо, за което вие не знаете, че сте го правили? Децата мислят. Тогава някой може да отговори: "Как съм спал." Да, как като малки вие сте лежели в леглото и сте спали, тогава вие спите като съвсем малки, тогава вие спите, лежейки в леглото.

Нека да излезем навън сред природата и да потърсим там нещо, което спи така, както, сте спали вие, когато сте били съвсем малки. Вие разбира се сами не можете да достигнете до това, но тези, които знаят нещо такова, знаят, че всички гъби, които срещнете в гората, спят така здраво, както сте спали вие, когато сте били малчугани. Гъбите са спящи детски души.        

Сега идва периода, в който сте се научили да говорите и ходите. От своите малки братя и сестри вие знаете, че първо се учи да се говори и ходи. Първо говоренето и после ходенето или първо ходенето и после говоренето. Това е свойството, което вашите души придобиват, първоначално вие не сте го имали. Вие сте научили нещо, след това можете повече, когато вече можете да ходите и говорите. Сега да излезем сред природата и да потърсим нещо, което може повече от гъбите. "Това са водораслите" сега трябва да разкаже на децата нещо повече за водораслите. "Това са мъхове" трябва да покаже на децата мъхове. Това, което е във  водораслите и мъховете може вече много повече от това, което е в гъбите.

След това показвам на детето папрат и му казвам: "Виж, папратите могат още повече от мъховете. Папратите могат вече толкова много, че може да се каже, че изглеждат така, все едно, че имат листа. Те вече са листовидни. Да, ти не си спомняш какво си правил, когато си се учил да говориш и ходиш. Но когато наблюдаваш своите брат или сестра или други малки деца, ти знаеш, че по-късно те вече не спят толкова много, както в началото. Но идва моментът, от който вие започвате да си спомняте, в който вашата душа се е събудила. Помислете за това! Този момент може да се сравни с папратите. Вие можете да си спомняте за вашия душевен живот все по-добре и по-добре. Ние трябва да си изясним, как сте стигнали до там да кажете "аз". Това е приблизително времето, за което можете да си спомняте. "Аз"-ът едва все по-близо. Първо вие сте казвали "Вилхелм", когато сте имали предвид себе си." Сега оставете децата, да разкажат нещо, което знаят за детството си. След това им кажете: "Виждаш ли наистина по-рано в твоята душа е било така, все едно всичко спи; тогава наистина в душата ти е било нощ. Но тя вече се е събудила. Сега си по-буден, от преди иначе не би станал умен. Но ти все още и спиш, не всичко в теб се е събудило, много неща още спят. Само една част се е събудила.

Твоите душевни качества на 4 5 години се доближават до това, което ще ти покажа сега." Ние трябва да представим на детето някои растения от иглолистните, които са по-завършени от папратите. След това ще кажем на детето: "Виж, в по-късния ти душевен живот, когато си на 6 7 години имаш това, което ти трябва, за да можеш да ходиш на училище, всички тези радости, които ти е донесло училището разцъфтяват в душата ти. На него ще му стане ясно като му се покаже растение от семейството на иглолистните: "Виж, те още нямат цветове. Така е било и с твоята душа преди да дойдеш в училище.

Сега, когато си дошъл в училище, в твоята душа влезе нещо, което може да се сравни само с цъфтящото растение. Първоначално, на 8 9 години, ти беше научил малко. Сега ти си вече съвсем разумно същество, вече си единадесет годишен, вече си научил много.

Вижте, аз ще ви покажа растение с листа, чиито жилки са разположени надлъжно /фиг.1/. А тук ви показвам растение, което има по-сложни листа, с мрежовидно разположени жилки /фиг.2/.

Цветовете на двата вида растения се различават. На второто цветовете, са по-сложни и всичко при тях е по-сложно, отколкото при тези с надлъжните жилки.

Сега покажете на децата нещо от рода на есенния минзухар. При него всичко е просто. Сравнете го с 7-та, 8-та, 9-та година.

След това преминете към такива растения, които имат отгоре прости цветове, така че все още нямат истински цветни листа. Кажете "Тук имаш растение, където на цвета още не могат да се различат зелени листенца и цветни листенца, такива, при които не можеш да различиш листенцата под цвета, от тези, които цветът има отгоре. Това си ти! Това си ти сега!

А по-късно ти още ще пораснеш! Когато станеш 12,13,14 годишен, ще можеш да се сравняваш с такива растения, които имат чашка венчелистче. Тогава ти ще бъдеш в твоята душа такъв, че ще можеш да различаваш зелени листа, които се наричат чашка и цветни листа, които се наричат венчелистче. Но, това ти тепърва ще станеш!" И така растенията се различават: растения с проста обвивка на цвета, равни на единадесетгодишни деца и растения с двойна обвивка на цвета, равни на, 13 14 годишни деца. "Това ще бъдеш!"    

И така Вие имате чудесна възможност да покажете на детето 2 3 екземпляра мъхове, папрати, голосеменни, котиледони. Можете да накарате детето да си спомня. Оставете да разказва за малкия четиригодишен Вилхем и представяте папратите, оставете го да разкаже за седемгодишния Фриц и въвеждате съответното растение и т.н. Вие довеждате детето до там, то да осъзнае душевните качества на детето, което ще стане. И след това пренасяте целия растеж на бъдещата душа върху растението, използвате това, което вчера Ви разказах за дървото и тогава ще получите паралелно с душевните качества и съответстващите им растения.

Това е принцип! Вие разглеждате целия растителен свят с изключение на онова, което става в растението, когато цвета дава плод. Но Вие обръщате вниманието на детето върху това, че от цветовете на висшите растения  се раждат плодове. Това може да се сравни с вашата душа, когато завършите училище. Всичко до появата на цвета може да се сравнява само с това, което става до половата зрелост. Процесът на оплождане не се разглежда с децата.         

Ще кажа и още нещо: "Виждате ли деца, как когато сте били съвсем малки сте имали само нещо като спяща душа." След това се напомня на детето за следното: "В какво се е състояла твоята основна радост като малко дете? Сега ти си забравил това, защото си пораснал, но ти го виждаш сега при твоята малка сестричка. В какво е нейната най-голяма радост? Най-напред в биберона и шишето с мляко. След това идва времето на по-големите братлета или сестричета, при които няма просто радост от шишето с мляко, а радост от това, че могат да играят. Да, виж, аз първо ти говорех за гъбите, за водораслите, за мъховете. Почти всичко, което имате от земята. Ние трябва да отидем в гората, ако искаме да ги опознаем.  Те растат там, където е влажно, където е сенчесто. Те не се осмеляват да излязат на слънца. Също, както е била твоята душа, когато още не си играл, а си се задоволявал с мляко и биберон. При останалите растения се развиват листа и цветове, когато на растението не му стига, това, което има от земята, от сенчестата гора и излиза на слънцето, на въздух и светлина. Това са душевните качества, които виреят на въздух и светлина." На детето се показва разликата между това, което живее долу, като гъбата и корена и се нуждае от влагата, земята и сянката и това, като цветовете и листата, което се нуждае от въздух и светлина. "Затова растенията, които имат листа и цветове, тъй като обичат въздух и вода, се наричат по-висши растения, както и ти, когато си на 5 или 6 години си по-голям от периода с биберона.

Ако сравняваме душевните качества, развитието им в детската възраст, с растенията, ще можем да ги разпределим, по съответен начин. Може да се каже:

Радвайте се! Вашите души ще станат толкова богати. че ще заприличате на роза със зелена чашка и цветно венчелистче. Това е нещо, което ви предстои, но се радвайте! Хубаво е да можеш да се радваш на това, което ще бъде." Да се радваш на бъдещето.

Следователно душевните качества до половата зрелост могат да се сравняват с растителния свят. След това, сравнението не продължава, защото тогава детето развива астралното тяло, което растението няма. Но когато растението се развива до оплождането, може да се сравнява с душевните качества на 16 17 годишните. Но вниманието не трябва да се спира на процеса на оплождане, а на процеса на растежа, тъй като това съответства на реалността. Децата не могат да разберат процеса на оплождане, за разлика от процеса на растеж, защото той може да бъде сравнен с растителния процес на душата. Както душата на детето се различава през отделните периоди, така се различават растенията от гъбата до лютичето, което обикновено се причислява към високоразвитите растения. Наистина е така, когато през пролетта жълтите лютичета изчезнат на сочните ливади това напомня на душевното състояние, на душевното настроение на 14 15  годишни момчета и момичета.

Ако един ботаник подходи по този начин, то и той ще получи една растителна система, съответствуваща на действителността. На децата може да се представи, целия растителен свят като картина на развиваща детска душа.         

Не трябва да се подхожда само по този начин, както правят старите френолози, а трябва да съществува едно по-широко гледище. Тогава ще откриете, че не е съвсем правилно всички кореноподобни проста просто да се свързват в едно с мисленето. При децата духовното в главата е още спящо, следователно не мисленето въобще, а детското мислене, което още спи, се ориентира към кореноподобните.

Р.Щ. поставя следната задача:

I.  Да се представи едно обобщаващо представяне на изученото до сега по ботаника

II.  Географско представяне на областта Долен Рейн, по начина, за който говорихме днес в часа по география: планини, реки, градове, култура, стопанство.        

IIІ. Същото за земите покрай Мисисипи

IV.  Как се предава най-добре намирането на лице и периметър на повърхности?