ДЕСЕТИ СЕМИНАР

Щутгарт, 1. 9. 1919 г.

Фонетично упражнение:

Р. Щ. : "    " трябва да се изговаря по-подвижно.

Един текст, при който трябва да се обърне внимание отчасти на формата, отчасти на съдържанието: От "Предсмъртни песни" на Кристиан Форгенщерн

М О Л И Т В А

Сърничкита се молят на нощта,

Внимавай!

Осем и половина!

Девет и половина!

Десет и половина!

Единадесет и половина!

Дванадесет!

Сърничките се молят на нощта,

Внимавай!

Та сгъват малките; пръстчета,

сърничките.

Р. Щ.: Сега ще продължим нашита наблюдения над растителния свят.

Следват изказвания на някои курсисти.

Р.Щ. прави многократни бележки между тях; По-късно ще има и такива ученици, които ще изучават растителния свят повече по научните понятия мъхове, лишеи, водорасли и др. Това систематично изучаване на научната основа понякога са прилага в училище. Но всеки човек, който изучава растенията на научна основа, трябва първо да ги изучава така, както ги описваме ние, чрез сравнение, с човешката душа. Никой не трябва да учи първо научната ботаника. По-късно той можа да стигне до научната система на растенията. Има разлика дали първо се опитваме да описваме растенията, а след това да се доближим научно към тях или обратното. Не е добре за човек, ако не е получил предварително такива понятия, каквито ние се опитахме да представим сега. Той трябва да извлече от душата, от съзнанието такива общи човешки растителни понятия,когато достигне до научната систематизация.

Растителният свят е видимия душевен свят на земята. Карамфилът е кокетен. Слънчогледът е истински груб. Слънчогледите обичат грубо да блестят. Истински големите листа на растенията биха означавали: не си готов с нищо, домогваш се трудно до всичко, не си сръчен. Мисли се, той, е готов, но той все още на е свършил трябва да се търси душевното в растителните форми.

Когато наближава лятото, още когато наближава пролетта, над земята се разстила дрямка. Тя става все по-силна и силна; това е само пространствено разпространение. Когато растението се развива най-силно, спи най-много. А през есента дрямката отминава, тогава растенията вече ги няма, а дрямката не се шири над земята. При човека чувства, страданията, афектите продължават и в съня, но там те ще изглеждат като растенията. 

Това, което е невидимо в човешката душа, скритите особености на човека, кокетството става видимо при растенията. При будния човек ние не виждаме, това, но при спящия човек може да се наблюдава по-ясно. Кокотката: тя изглежда, като карамфил.  Когато видите един скучен човек, той изглежда така, все едно от тялото му излизат огромни листа.

Ако се приеме идеята, че земята спи, трябва да са продължи по-нататък. Трябва да са установи: растителният свят се развива през лятото. Земята спи през лятото, през зимата е будна. Растителният свят е душата на земята.  При човек душевният живот спира, когато спи; при земята той започва точно, когато тя заспи. Душевното не се изразява при спящия човек. Как детето ще се преведе през тези трудности?

Един курсист смята, че растенията са като сънищата на земята.

Р.Щ.: Но растителният свят на лятото не е сънят на земята спи през лятото. Сън можете да наречете само това, което представлява растителния свят през пролетта и есента. Само в началото през март, когато е още зелена или по времето, когато под шумата можете да сравнявате теменужката със сън, а не когато цъфти. Опитайте от тук да направите прехода към истинското възприемане, на растенията.

Вие трябва например да започнете с децата така: "Вижте например лютичето, едно растение, което можем да изровим от земята, което отдолу има корени, на което се развиват стебло, листа, цветове, а след това тичинки, плодници, от които се появява плодът". Такова растение се показва на детето.

След това на детето се показва едно дърво и се казва: "Погледни, представи си до растението това дърво. Как е при него? Долу то също има корен, но стеблата се различават. След това се разпростират клоните; и на клоните; все едно се развиват растенията. Защото там има много листа и цветове; тогава растат малки растения. Ако искаме можем, да разглеждаме, ливадата така. По цялата ливада, например растат жълти лютичета. Тя е покрита с отделните; цветя, чиито корени са в земята и които растат по цялата ливада. При дървото все едно, че ливадата се е вдигнала нагоре и по нея, растат много цветове. Самото стебло е къс земя. Дървото е същото, като ливадата, върху която растат растенията.

След това от дървото преминаваме към глухарчето или лайката. В земята има нещо кореновидно; от него израства нещо като стълбце, листа. Но горе има кошничка от цветове, едно до друго стоят малки цветчета. Сега ние имаме: дървото, сенникоцветните и обикновеното растения, стебленото растение. При дървото е така, все едно, че растенията растат там горе. При сенникоцветните цветът е горе, но тук няма листа на цветовете, това са безбройни, напълно развити цветя.

Покажете на детето лютиче, как се разпростират неговите коренчета, неговите пет жълти листчета на цвета във вид, на реснички. След това му покажете дървото, как върху него се развива растителността; после сенникоцветните, после гъба, папрат, не съвсем научно, а така, че детето да опознае най-общо формата. Кажете на детето: "Какво мислиш, защо гъбата е останала гъба? Защо дървото е станало дърво? Нека да сравним гъбата с дървото. Каква е разликата? Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете. А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата. При гъбата дървото е под земята, то е само в силата. Гъбата е това, което е иначе външно дървото. Ако по земята се разпространят много, много гъби, ще бъде както едно дърво под земята. Ако видим едно дърво е все едно, че земята се е обърнала и е изнесла своята вътрешност навън."

Сега Вие се доближавате до истинската същност на нещата: "Когато гъбите, растат, земята взема нещо, което е изнесла навън, когато са расли дърветата. Когато земята остави гъбите да растат, тя запазва в себе си силата на израслите дървета. Когато обаче земята остави да растат дървета, тя връща растящата сила на дървото навън. Това, което в действителност е целостта на растителния живот.

По този начин Вие получавате онова, което е истинския душевен живот на земята, отразен в растенията, мъхове, лишеи, гъби разпространяват под земята всичко онова, което им липсва, остава само етерната субстанция, не физическата. Когато това етерно растение излезе над земята, тогава то ще образува това, което избуява чрез действието на всички външни сили, това което са гъби, мъхове, лишеи. Под една площ с мъхове или гъби има нещо като гигантско дърво и ако земята не можа да погълне това долу, не можа да го задържи, при себе си, то то пробива навън.  

Дървото е частица от самата земя, стебло и клони. Навън се издига само това, което при гъбите и лишеите още е отдолу. Така че промъквайки се надолу в земята би променило всичко, ако се остави да потъне от листата и цветовете биха се получили мъхове, лишеи, гъби и за него би настъпила зима. Само ще избегне зимата. Ако аз обаче бих могъл, да извлека от земята гъба или лишей, така че онова, което е от долу като етерна субстанция да излезе на въздух, то бих извлякъл цяло дърво, и това, което са били гъби навън биха станали цветове и ще изглеждат като дървета. А едногодишните растения са вътре по средата. Сенникоцветни, само под една форма, е онова което се получава след това. Ако сенникоцветните отидат надолу биха се развили предимно отделни цветове, сенникоцветните, са нещо, което би могло да се нарече бързо израсло дърво.

Така и в земята може да живее едно желание. Земята има потребност да остави желанието да потече в съня. Това тя прави през лятото и желанието се изкачва като растение. Чак отгоре то става видимо като водна лилия. Долу под земята то живее като желание, горе става.

Растителният свят е превърналия се във видим душевен свят на земята и оттам се сравнява с душата на човек. Но не трябва просто да се сравнява, а да се възприемат истинските форми на растенията. Само от общото сравнение можа да се стигне до отделното растение.

Един тих сън сравнете с обикновените растения, едно пробуждане по време на съня с гъбите там, където има много гъби, има едно място, където земята се събужда през лятото от един дълбок, здрав сън с дърветата. От тук ще видите, че земята не спи като човек, а на различни места спи повече, повече е будна, повече спи, повече е будна. Както и човек, на когото очите или другите сетива същевременно спят, бодърстват и сънуват.

Задачата за утре?

Направете списък и напишете: в ляво човешките душевни особености, от мислите до душевните афекти, радостни и нерадостни чувства, активни афекти, гняв, тъга и т.н. до волята. С плана на човешкия душевен свят могат да бъдат сравнени определени растителни форми. 

В дясно впишете съответните растителни видове, така че отгоре да са растенията на мисълта, долу растенията на волята, а по средата всички останали.

Р.Щ. дава още нагледно обяснение на Питагоровата теорема и посочва една статия на д-р Ернст Мюлер "Анали на натурфилософите": "Забележка към една теоретично-познавателна основа на Питагоровата теорема".

Р.Щ.: Цялото трябва да се изреже от картон, едва тогава ще бъде нагледно.