Евангелието на познанието и неговата молитва

ПРЕДВАРИТЕЛНА БЕЛЕЖКА

Мария Щайнер

В четирите Мистерийни драми Рудолф Щайнер даде драматична форма на своите познания. Духовното познание стана сценично изобразена форма, изживяна на сцената от хората. Издигащият се от дълбините на душата стремеж към Духа трябваше да бъде изразен чрез действащи лица.

Древните гърци напълно естествено са вплитали божествените образи в историческите събития: те още са ги чувствали действително близко. Изкуството не е било възможно без усещане на божественото начало. Но сега пред духовния поглед като познавателен проблем застана законът на Кармата. Той трябваше да бъде изживяван с най-дълбоко чувстване. Да се накарат съвременниците да участват в такова дълбоко изживяване, това можеше да стане най-добре по пътя на изкуството. Да се представи изживяващата се в съдбата на човечеството Карма по този начин, това беше изискването на времето. Рудолф Щайнер изпълни това изискване. След като Г ерманският Дух изпълни народностната си мисия в разцвета на своята класика и се вля в околния свят, сега беше дошло времето да бъде индивидуализиран Духът и да се предвидят бъдещите културни епохи, които отново ще обединят това, което беше на път да се атомизира. Действащите в душата жизнени сили трябва да обхванат материята и да я проникнат така, че тя да бъде осветена отвътре и да стане вътрешно прозрачна. Човекът, който в развитието на Земята е последният член на Йерархиите, трябва да се издигне до тях също и по отношение на съзнанието. Докато това му се удаде, той още често ще пропада об-ратно в мрака, но в тази борба за издигане той не трябва да отслабва. Пътищата към тази цел ни се посочват чрез правилно разбраните изкуство, наука и религия.

Тези познания са съдържанието на величествените лекции на д-р Рудолф Щайнер, които последваха Мисте-рийните драми в Мюнхен. Ограниченото пространство на стоящото на разположение помещение и желанието да бъде изградено достойно място за мистерийните сцени подтикнаха слушателите да намерят решение за осъществяване на дълго лелеяното желание. Строежът в Мюнхен беше решен със съдействието на вдъхновените за тази мисъл артисти. Последваха дълги преговори с градските власти, обаче молбата за узаконяване беше отхвърлена.

Нашите приятели се събраха в свободна Швейцария и издействаха разрешение за строеж върху хълма над Дорнах, който усамотен се издигаше в полето и служеше за летуване на някои базелчани. Това предложение беше прието с благодарност. Така реши съдбата. Започнахме подготвителните работи. Нахвърляни бяха чертежи и планове за постройките и беше определено място за изкопа, в който трябваше да бъде положен издяланият от нашия приятел Макс Бенцин-гер основен камък. Извисената над него постройка щеше да се вижда от всички посоки.

Враждебните на напредъка на човечеството сили знаеха, че срещу техните намерения сега щеше да се противопостави мощно укрепление. И като че ли те бяха призовали природните сили на помощ, за да попречат на поставянето на основния камък. Природните елементи беснееха, дъждът се изливаше на талази, ветровете беснееха. В размекнатата глинесто-варовита почва остана да стърчи нечий галош. Обаче на никого от нас не би му хрумнало да помисли, поради тези причини да се отложи денят на поставянето на основния камък; та той беше за това определен от съдбата.

Одухотвореният глас на Рудолф Щайнер победи беснеещата стихия и проникна в сърцата. Около него плътно един до друг стояха приятелите, един от които успя, макар и с пропуски, да отбележи и увековечи словото на д-р Рудолф Щайнер. Така че с това споменът за този ден - 20 Септември 1913 можа да бъде запазен за бъдещите поколения.