СЕДМА ЛЕКЦИЯ

Дорнах, 9. Май 1924

Днес ще започнем да разглеждаме вътрешните дейности на душата, които могат да доведат човека дотам, че той постепенно да получи възприятия, да си създаде представи за кармата. Тези представи, тези възприятия могат да се получат само в резултат на това, че човекът може да вижда в светлината на кармата изживявания, които имат кармическа причина.

Когато се огледаме в света, заобикалящ човека, ние всъщност виждаме само онова, което във физическия свят се причинява чрез физическа сила по физически начин. И все пак, когато виждаме във физическия свят нещо, което не е причинено от физическите сили, ние го виждаме чрез външните физически субстанции и възприемаеми обекти. Без съмнение, когато един човек извършва нещо със своята воля, то не е причинено от физически сили или причини, защото в много отношения такова действие е родено от свободната воля на човека. Но всичко, което виждаме външно, без остатък преминава във физически-сетивните явления в света, които наблюдаваме по този начин. В целия кръг от нещата, които можем да наблюдаваме, за нас не може да изникне кармическата връзка на едно изживяване, което самите ние изпитваме. Защото цялата картина на тази кармическа връзка се намира в духовния свят, тя е записана всъщност в етерния свят, който представлява външната страна на астралния свят, който е свeтът на духовните същества, обитаващи този астрален външен свят. Всичко това не се вижда, когато върху физическия свят насочваме само нашите сетива.

Всичко, което възприемаме във физическия свят, се възприема чрез нашите сетива. Тези сетива действат, без ние да правим нещо особено. Нашите очи приемат светлинните впечатления, впечатленията от багрите, без ние да правим много неща за това. Можем най-много, и това е също неволно, да насочим очите си в определена посока, можем да гледаме нататък, можем да отвърнем поглед оттам. В по-голямата си част това се върши несъзнателно, но все пак съдържа и поне частица съзнание. Още повече това, което окото трябва вътрешно да извърши, за да види някакъв цвят, тази неимоверно пълна с мъдрост, величествена вътрешна дейност, която окото упражнява когато виждаме нещо, не бихме могли да извършим като човек, ако трябваше да я извършваме съзнателно. Не може и дума да става за това. Всичко трябва да стане първо несъзнателно, защото то е прекалено мъдро, за да може човек съзнателно да допринесе нещо за него.

За да получим правилна гледна точка относно познанието на човека, всъщност в нас трябва да проникне всичко онова, което съществува в света като човешки органни устройства, които човекът не може да създаде. Когато човек постоянно мисли само за това, което може да прави, той всъщност си затваря всички пътища към познанието. Изобщо познанието, пътят на познанието започва с това, че е нужно по най-скромен начин човек да си изясни, какво не може да прави и какво все пак трябва да стане в общочовешкото съществуване. Окото, ухото и другите сетивни органи са така мъдро устроени, че хората трябва дълго да ги изучават, за да усетят нещо съвсем малко от всичко това през време на земното съществуване. С това трябва да сме напълно наясно. Но наблюдението на духовното не може да става така несъзнателно. В по-старите времена от развитието на човечеството случаят беше такъв и за наблюдение на духовното. Тогава съществуваше едно инстинктивно ясновидство. Това ясновидство угасна в хода на човешкото развитие.

Сега човекът съзнателно трябва да заеме необходимата позиция спрямо Вселената, която да му даде възможност да прозре духовното. Ако искаме да разберем кармическите взаимовръзки в някакво изживяване, е необходимо да прозрем духовното.

За да проследим кармата, важното е да започнем да насочваме вниманието си върху онова, което може да ни доведе до наблюдението на кармическите връзки. След това трябва да доведем до нашето съзнание тези наблюдения. За тази цел ние трябва да направим нещо повече от това, което правим например за окото, за да осъзнаем цвета. Мои мили приятели, това, което трябва първо да научим, се съдържа в думата да чакаме. По отношение на вътрешните изживявания трябва да можем да чакаме.

Веднъж аз вече говорих върху това «да можем да чакаме». Това беше в 1889 година - ще го разкажа също и в моята «Автобиография»[1] - тогава за първи път ми се разкри духовната структура, вътрешното духовно устройство на Гьотевата «Приказка за зелената змия и за прекрасната лилия». И тогава беше също първият път, когато ми се разкри картината на една по-голяма взаимовръзка, на една по-обширна връзка, в сравнение с тази, която е дадена в самата приказка. Но тогава аз също знаех: - Това, което някога ще мога да предприема с тази връзка, сега още не мога да го направя. - И така остана просто да лежи в душата ми онова, което тогава ми се разкри по повод на приказката.

То изникна още веднъж след седем години през 1896 година, но и тогава още не така, че да може да бъде оформено. След това се появи отново седем години по-късно, към 1903 година. Въпреки, че се яви с голяма определеност и свързаност, то и тогава не можа да получи форма. То се яви така преобразено, че можа да бъде напълно оформено по пластичен начин, едва когато замислих моята първа мистерийна драма «Вратата на посвещението»[2], т.е. отново след седем години.

Такива неща изискват действително чакане, едно узряване. Човек със собствените си изживявания трябва да премине към това, което в действителност съществува също и в света. Ние не можем вече да имаме растението, когато току-що се е показал само зародишът на растението. Трябва да поставим зародиша при съответните условия, трябва да го накараме да израсне и трябва да чакаме, докато от зародиша се появи цветът и плодът. Така трябва да постъпваме също и с изживяванията, които имаме. Не трябва да застанем зад гледната точка: - Понеже имаме някакво изживяване, понеже то е тук, сензацията за него е налице; и след това го забравяме. Който постъпва с изживяванията по този начин, като иска да ги има само като настоящи, той действително малко ще може да направи, за да стигне до наблюдение в духовния свят. В това отношение човек трябва да може да чака, трябва да може да остави изживяванията да узреят в душата му.

Но съществува една възможност за относително бързото узряване и схващане на кармическите отношения, когато продължително време вътрешно много енергично се стремим съзнателно да възпроизведем в съзнанието си и все по-съзнателно често да изграждаме представата за това, което се е разиграло там, но не е схванато правилно и просто угасва в живота. Така е в крайна сметка със събитията. Какво прави човек със своите преживявания, със събитията, които го пресрещат в течение на деня? Той ги изживява всъщност полу-наблюдавайки ги. Можете да си създадете представа за това, как изживяванията са наблюдавани наполовина, когато - и аз ви съветвам да го направите, - седнете следобед или вечер и се запитате: - Какво направих тази сутрин към девет и половина часа? - Но се опитайте веднъж да възпроизведете в душата си едно такова изживяване с всички подробности, с всички детайли, така, като че ли то застава пред вас, да речем, в седем и половина часа вечерта, като че ли то стои духовно-художествено пред вас. Тогава ще видите какво липсва, колко много неща не сте наблюдавали, колко трудно ще бъде това. Ако вземете една писалка или молив, за да запишете това, скоро ще започнете да дъвчете молива, защото подробностите не ви идват на ума и искате някакси да ги изсмучете от молива.

Да, за това става дума, първо да си поставите задачата, да извикате напълно ясно пред душата си едно изживяване, което сте имали - не когато то става, а след това, - като че ли искате да го нарисувате духовно; така да го извикате пред душата си, че, когато в изживяването някой е говорил, да си представите силно, енергично и напълно ясно звука на неговия глас, начина, по който той изказва думите сръчно или несръчно и т. н., накратко, да се стремите да създадете образа на това, което сте изживели. Когато по този начин превърнете в картина едно изживяване на деня, тогава на следващата нощ, когато астралното тяло се намира извън етерното и физическото тяло, астралното тяло се занимава с този образ. Самото то всъщност е носителят на този образ, то сега изгражда този образ извън тялото. То взема този образ със себе си, когато през нощта излезе вън от етерното и физическото тяло и го изгражда тогава извън тях.

Така ние първо имаме – нека съвсем точно да разгледаме тези етапи –фактът, че спящото астрално тяло изгражда извън физическото и етерното тяло образа на изживяването. Къде върши то това? То го върши навън, във външния етер. То се намира сега във външния етерен свят.

Представете си човека: Неговото физическо тяло и неговото етерно тяло се намират в леглото, навън е астралното тяло. Сега искаме да се абстрахираме от аза. Навън се намира астралното тяло, пресъздавайки този образ, който сме си съставили; но то върши това във външния етер. Благодарение на това става следното.

Представете си, че астралното тяло се намира тук навън /виж рис. жълто/. Сега то изгражда тук навън този образ, който искам да нарисувам червено - естествено всичко това е схематично. То изгражда тази картина. Всичко това става във външния етер, който инкрустира, така да се каже, със своята собствена субстанция онова, което е изградено като образ в астралното тяло. Следователно етерът навсякъде тук образува етерната форма /синьо/ като един образ, представящ се пред духовното око в ясни контури.

Сутринта вие се връщате във физическото и етерното тяло, внасяте там това, което е било оформено от астралното тяло и пропито със субстанцията на външния етер. Значи, спящото астрално тяло изгражда извън физическото и етерното тяло образа на изживяването; външният етер вгражда своята собствена субстанция в образа.

Можете да си представите, че образът става по-силен чрез това и че сега, когато сутрин астралното тяло се връща с този по-силно пропит с етерна субстанция образ, то може да направи отпечатък върху етерното тяло на човека. С това, което се ражда като сили от външния етер, то прави сега един отпечатък върху етерното тяло на човека. Така че второто нещо е, че астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на човека.

Това бяха събитията - първи ден, първа нощ /виж схема 1/. Сега стигаме до втория ден. През втория ден, когато в пълно будно съзнание се занимавате с всички дреболии на живота, в подсъзнанието става така, че образът се потопява в етерното тяло. И през втората нощ, когато етерното тяло е несмущавано, когато астралното тяло отново се намира навън, етерното тяло обработва този образ. Така през втората нощ образът бива обработен от собственото етерно тяло на човека. Следователно второ - астралното тяло отпечатва образа в етерното тяло на човека и през следващата нощ етерното тяло обработва образа.

С това имаме втория ден и втората нощ /виж схемата/.

Сега, когато извършвате всичко това, когато действително не се отнасяте с пренебрежение и решавате да продължите да се занимавате по този начин с образа, който сте си съставили предния ден, - и вие можете да продължите да се занимавате поради една причина, която аз веднага ще посоча, - и ако решите да продължите да се занимавате по този начин с този образ, вие ще живеете именно по-нататък с него.

Какво означава да продължите да се занимавате с това? Вижте, ако действително положите усилия да създадете един такъв образ, да го обработите напълно пластично с характерни, ясни линии през първия ден, след като сте имали изживяването, вие сте се напрегнали вече духовно. Подобно нещо изисква духовно напрежение. Извинете, това не трябва да се счита като едно подхвърляне, - при всички тези неща присъстващите винаги се изключват, - но все пак трябва да се каже, че повечето хора изобщо не познават, какво е духовно усилие, защото духовното усилие, действителното духовно напрягане става чрез активността на душата. Когато оставяме светът така да действа върху нас, когато оставяме мислите да текат, без да ги вземем в ръцете си, тогава не изпитваме никакво духовно напрежение. Умората съвсем не означава, че сме имали духовно напрежение. Не трябва да си въобразяваме, че когато се чувстваме изморени от нещо, ние сме се напрягали духовно. Човек може да се почувства изморен например също и при четене. Обаче когато при четенето човек сам не е някак съпродуктивно действащ, когато оставя върху него да действат само мислите от книгата, човек не се напряга. Напротив, онзи, който действително се е напрегнал духовно, който се е напрегнал чрез вътрешната дейност на душата, той взема тогава една книга, а именно една много интересна книга, тогава в четенето той най-добре се освобождава именно от духовното напрежение. Но естествено човек може да заспи над една книга, когато се е изморил. И това изморяване съвсем не е признак за духовно напрежение.

Обаче един признак за духовно напрежение е този, че ние долавяме, че мозъкът е изтощен, както долавяме, че мускулът е изтощен, когато често пъти сме вдигали нещо. Чрез обикновеното мислене мозъкът не е увлечен в такова съучастие. Това се получава именно като последствие и вие даже ще забележите, че получавате малко главоболие, когато правите това за първи път и когато го вършите за втори път, за трети път, за десети път. Не че се уморявате или заспивате, а напротив, вие не можете да заспите, получавате по-скоро малко главоболие от това. Само че вие не трябва да считате това главоболие като отблъскващо, а напротив трябва да го считате за свидетелство, че сте напрегнали мозъка си.

Това ви преследва дотогава, докато заспите. И сутринта, когато наистина сте направили това предния ден, вие ще се събудите с чувството: - В мен има нещо! Не зная точно какво, но в мен има нещо, нещото иска да получи нещо от мен. Да, не е без значение, че вчера съм си съставил този образ, това трябва да означава всъщност нещо: Този образ се е преобразил. Днес този образ предизвиква съвършено други чувства в мен, каквито всъщност не съм имал досега. Образът създава в мен напълно определени чувства. -

Това ви остава за следващия ден като остатък от вътрешното изживяване на образа, който сте си съставили. И това, което чувствате, от което не можете да се освободите през целия ден, е свидетелство за това, че образът потъва вътре, както описах тук, потъва в етерното тяло и че етерното тяло го приема.

А сега вероятно след следващата нощ при събуждането ще изпитате - когато отново след тези два дни тук /виж схема/ прониквате в тялото, - че намирате вътре този образ като преоформен, преобразен. Вие го намирате отново, намирате го в себе си именно през втория ден при събуждането. Той ви се явява като един много реален сън. Но с него се е извършила промяна, той не е останал такъв, сега е нещо друго. Той ще се облече в най-разнообразни образи, докато стане друг. Той ще се представи под формата на такъв образ, като че ли там са били духовни същества, които ви донасят това изживяване. И вие действително получавате впечатлението: - Да, това изживяване, което имах, което превърнах в себе си в един образ, това всъщност ми е било донесено. - Ако е било изживяване с един човек, след като всичко това е станало, ние имаме чувството, че всъщност не сме изживели това само чрез човека, а то ни е било донесено. Тук в играта участват и други, духовни същества, те са го донесли.

Сега идва следващият ден. На следващия ден образът се внася от етерното тяло във физическото тяло. На следващия ден етерното тяло отпечатва този образ във физическото тяло, действително го отпечатва в процесите на нервите, в процесите на кръвта. На следващия ден образът вече е отпечатан във физическото тяло. Следователно трябва да кажем трето: - От етерното тяло образът се отпечатва във физическото тяло на човека. -

А сега идва следващата нощ, след като през деня - през времето когато отново сте заети с обикновените дреболии в живота, - там долу във физическото тяло става този важен процес, отпечатването на този образ във физическото тяло. Това става в подсъзнанието. Когато отново идва следващата нощ, този образ бива обработен във физическото тяло. А именно във физическото тяло образът бива одухотворен. През време на деня този образ се внася в процесите на кръвта и в нервните процеси, но през нощта той бива одухотворен. Който може да възприема, той вижда, как сега този образ е преработен във физическото тяло, но се явява като духовно напълно изменен образ. Можем да кажем: - физическото тяло обработва образа през следващата нощ. –

Схема 1

Това сега е нещо, което трябва да си представите съвсем правилно. Физическото тяло наистина духовно преработва този образ. То го одухотворява. Така че, когато сте изминали всичко това, настъпва положението, при което когато човек спи, физическото тяло обработва цялото, но не така, че то да остане във физическото тяло. Навсякъде от физическото тяло навън се поражда едно преобразяване, едно мощно увеличено преобразяване на образа. И когато ставате от сън, тогава е налице този образ, в който всъщност вие плувате, който всъщност е като един вид облак, вътре в който се намирате. С този образ вие ставате от сън.

рис. червено

Това следователно е третият ден и третата нощ. С този образ, който е напълно преобразен, с него вие ставате на третия ден от леглото. Вие ставате затворен в този облак /виж рис. червено/. И ако през първия ден фактически сте образували образа с необходимата сила, ако сте обърнали внимание на това, което вашето чувство ви е дало на втория ден, сега ще забележите, че тук в този сегашен образ се намира вашата воля. Вътре в него седи вашата воля! Обаче тази воля не може да се прояви, тя е като обвързана. Изразено малко крайно, наистина е, като че ли сте решили, - като че един невероятно смел бързоходец си е поставил за цел да постигне рекорд по тичане: - Аз тичам, тичам сега надолу към горен Дорнах, аз вече си представям това, това е в мен. Това е моята воля, но в този момент, когато искам да започна, когато волята е най-силна, някой ме вързва, така че аз стоя вцепенен, цялата воля е разгърната, но не мога да приведа волята в изпълнение. - Такъв е приблизително процесът.

Когато се развие това изживяване, така че човек се почувства прикован като в менгеме - защото след третата нощ се получава едно такова чувство, като че човек се намира в менгеме, - когато той отново се събужда и се чувства като в менгеме, волята е изцяло парализирана, тогава, ако човек може да насочи вниманието си към това, тази воля се преобразява. Тази воля се превръща във виждане. Тя не може да направи нищо, но води до там, човек да вижда нещо. Тя се превръща в душевно око и образът, с който човек се е събудил, този образ става обективен. И това е тогава събитието от миналия земен живот, или от един минал земен живот, което по-рано е причинило това, което сме нарисували първия ден в образа. Чрез това преобразуване, минаващо през чувството и волята, ние получаваме образа на причинното събитие от един минал земен живот.

Всички неща, които обрисувахме, изглеждат малко насилствени. Това не е чудно, защото те никак не са познати на днешния човек.

Но хората от миналите културни епохи не са били така незапознати с тях. Според възгледа на съвременните хора древните са били глупави в целия си живот. Обаче тези глупави хора от миналите културни епохи са имали вече тези изживявания. Днешният човек затъмнява всичко това чрез своя интелект, който го прави умен, но не и мъдър.

Аз казах, че изглежда малко объркано, когато разказваме нещата така. Но ние трябва да употребяваме такива думи. Понеже днес нещата са напълно непознати, ако бихме ги разказвали по-меко, те не биха изглеждали така характерни. Те трябва да се представят в тяхната характерна форма. Обаче цялото изживяване, от началото до края, както аз го описах протичащо в три дни, цялото това изживяване трябва да протича вътрешно интимно, в пълно спокойствие. Защото така наречените окултни изживявания - а това са такива изживявания, - не протичат така, че с тях човек да може да се хвали. Когато човек започва да се хвали с тях, те веднага престават. Те действително трябва да протичат във вътрешна тишина и спокойствие. И най-добре е, когато въобще никой не забелязва нещо от една такава поредица от изживявания, освен този, който ги има.

Но вие не трябва също и да вярвате, че ще успеете още при първия опит. Когато се описва нещо подобно, винаги се констатира, че то се харесва на хората. Това е напълно понятно, то е хубаво. Какво ли не може човек да изпита при това! И хората се залавят да го изпълняват с огромно усърдие. Те започват, но работата не върви. Тогава те изгубват кураж. Опитват може би още няколко пъти, - пак не върви. Но когато някой опита 49 пъти или друг 69 пъти, на 50-тия, на 70-тия път успява. Защото това, за което се касае при всички тези неща, е, човек първо да усвои един вид душевен навик за тези неща. Първо той трябва да се вживее в тези неща, да добие душевни навици! Но това е изобщо нещо, което грижливо трябва да се съблюдава в Антропософското общество, което от Коледното тържество насам трябва да бъде пълен израз на антропософското движение.

В Антропософското общество действително бе направено много. Човек може да получи леко замайване, когато вижда тези напечатани цикли от лекции да стоят един до друг. Но въпреки това постоянно идват хора, които питат за отделни неща. В повечето случаи това съвсем не е необходимо, защото ако действително се възприеме това, което се намира в циклите, повечето въпроси намират отговор от само себе си. Трябва само човек да има търпението, действително само да има търпение за това. Работата е и в това, че антропософската литература вече съдържа много неща, които могат да работят в душата. И от страна на настоящото езотерично ръководство ние ще вложим сърцето си в това, което трябва да стане и времето ще се изпълни с това, което трябва да бъде. Обаче от друга страна за много неща, които хората искат да знаят, трябва да се посочи, че съществуват стари цикли, стари курсове, които така си лежат и след като бяха държани, никой повече не се интересува от тях, а някои хора искат само да имат «нов» курс. Старите просто се оставят така да си лежат. Тези неща са от такова естество, че са напълно свързани с това, което точно днес трябва да обясня.

Ние не придобиваме вътрешното постоянство в проследяването на това, което покълва и носи плодове в душата, когато бързаме да преминем от новото към по-новото, а въпросът се касае именно за това, че нещата трябва да узреят в душата. Във връзка с това трябва да отвикнем от някои неща, с които днес в много отношения сме свикнали. Трябва да привикнем към една вътрешна активна работа на душата, към работа в духа. Това е, което после ни помага да постигнем нещата, които аз обясних именно днес, за да имаме след третия ден вътрешната нагласа на душата за някакво изживяване, което искаме да прозрем кармически.

И така трябва изобщо да се постъпва, когато искаме да познаем духовното. Ние предварително трябва да си кажем: - В първия момент, когато по някакъв начин мисловно пристъпваме към това духовно, само сме поставили началото. - И ако искаме веднага да имаме някакъв резултат, това е напълно невъзможно, - трябва да можем да чакаме. Нали, когато днес имам едно изживяване, което е причинено кармически в един предишен земен живот, това схематично можем така да представим: - Това съм аз, това е моето днешно изживяване, /виж рис. бяло, червено/.

Това там е причинено в един минал земен живот от съвършено различно устроена личност със същия аз /зелено, жълто/. То стои там. То отдавна е престанало да принадлежи на моята личност, но то е внесено в етерния свят, съответно в астралния свят, който стои зад етерния свят. Сега аз трябва да се върна обратно, да измина пътя обратно. -

Аз ви казах, че първо нещата ми се явяват така, като че ли всъщност някой ми донася изживяването. Така е именно на втория ден. Но след третия ден онези, които са го донесли, тези духовни същества се оттеглят, и тогава аз забелязвам, че то е мое собствено изживяване, което съм положил като причина в един минал земен живот. И понеже това не се намира вече в настоящето, понеже е нещо, което трябва да видя в миналия земен живот, поради това, намирайки се в него, аз се явявам на самия себе си като вързан. Вързването престава да съществува, когато съм разгледал събитието, когато имам картина на това, което е било в миналия земен живот, и след това отново обратно гледам събитието, което през трите дни не съм изгубил от погледа си. Тогава отново поглеждам назад, тогава отново ставам свободен когато се върна обратно, защото сега мога да се движа със следствието. Когато се намирам само в причината, аз не мога да се движа с тази причина. Следователно аз отивам обратно в миналото в един минал земен живот, ставам като обвързан с причината, но едва когато отново се върна в този земен живот, проблемът се разрешава.

Да вземем един пример. Нека предположим, че някой изживява в определено време, в определен ден, как един приятел му казва нещо неприятно; може би той не е очаквал това. Той се пренася в това, което е изпитал при чуването на това, което му казва приятелят, съставя си жив образ за това, което е изпитал - как е получил лек шок, как малко се е разсърдил, може би също се е обидил и т. н.. В това има едно вътрешно действие и едно вътрешно действие трябва да бъде внесено в образа.

Сега оставяме да изминат трите дни. На втория ден той ходи наоколо и казва: - Този образ, който вчера си съставих, ми подейства странно. През целия днешен ден съм кисел, в себе си имам нещо, което вътрешно ме разстройва, в мен още не е имало нещо като това, което идва от този образ. - Накрая на целия процес, след третия ден, сутринта аз ставам от леглото и долавям, че точно от този образ идва едно обвързване. Сега оставам в това вцепенение. Тогава пред мен се явява събитието от миналия земен живот, аз го виждам пред себе си. Преминавам сега към изживяването, което е още съвършено прясно, което е пред съзнанието ми. Тогава обвързването престава да съществува и аз си казвам: - Аха, така е било в миналия земен живот! То е причината, сега живее следствието. С него аз отново мога да живея, сега събитието е отново тук. -

Всичко това трябва често да се упражнява, защото при първия опит нишката се прекъсва още на първия ден. Тогава не се получава нищо.

Особено добре е, когато оставим нещата да протичат едно до друго. Когато не оставаме при едно събитие, а привеждаме в образи няколко изживявания на деня. Ще кажете: - Тогава на вторият ден аз трябва да живея с най-разнообразни чувства. - Но вие можете да сторите това. То съвсем не вреди. Опитайте само, тези чувства вървят много добре заедно. - И тогава след третия ден аз трябва да бъда обвързан така и така? - Това също нищо не вреди. Нещата скоро се отделят едни от други. Онова, което от един предишен земен живот принадлежи към настоящия, се прибавя вече към него.

Но това не се постига още при първия опит, нишката се прекъсва. Човек трябва да има търпение отново и отново да повтаря нещата. Тогава се чувства, как в душата нещо се засилва. Тогава се чувства, как в душата се пробужда нещо, така че човек всъщност може да си каже: - Досега ти беше изпълнен само с кръв, ти чувстваше как в теб пулсират кръвта и дишането. Сега още нещо е вътре, още нещо освен кръвта, ти си изпълнен с нещо. -

Вие дори можете да усетите, че сте изпълнени с нещо, за което много ясно си казвате: - Това е като един метал, превърнал се във въздухообразна форма. - Вие наистина долавяте нещо като метал, чувствате това в себе си. Човек не може да го опише по друг начин, така е. Вие се чувствате металически проникнати, изпълнено е цялото ви тяло; както за някои течности, които пием, можем да кажем, че имат металически вкус, така цялото ви тяло изпитва вкус, като че ли е проникнато вътрешно металически, като че ли е проникнато от нещо фино-веществено, което обаче всъщност е нещо духовно.

Вие долавяте това, когато се натъквате на нещо, което естествено винаги е било във вас, но на което едва сега обръщате внимание. И сега, когато долавяте нещо подобно, вие изпитвате смелост. Защото, когато нишката постоянно се прекъсва и отново е както по-рано, - когато на драго сърце бихте искали да уловите някъде кармическата връзка, но тя постоянно се прекъсва, - там можехте да изгубите кураж. Но когато доловите, че вътрешно сте изпълнени с нещо, тогава отново добивате смелост и си казвате: - Вече ще стане. -

Но, мои мили приятели, нещата трябва да бъдат изживяни в пълно спокойствие и тишина. Който не може да ги изживее спокойно и тихо, който се вълнува, става емоционален, той разпростира вътрешна мъгла върху процеса, който всъщност би трябвало да стане и от това не се получава нищо.

Бихме могли да кажем следното: Днес вън в света има някои хора, които само са чули за антропософията, може би нищо не са чели или са чели само това, което са написали противниците. Но се получава нещо извънредно забавно. Някои статии от противниците - те изникват действително като гъби от земята, - цитират литература, обаче между литературата, която цитират, не фигурират никакви мои книги, а само противникова литература; съответните автори признават, че никак не познават източниците, а познават само литературата на противниците. Такива неща съществуват днес. Значи такива хора, които се намират вън, говорят върху това: - Ах, антропософите са побъркани. - Но това, което човек най-малко трябва да бъде, изобщо за да постигне нещо в духовния свят, е именно да бъде побъркан. Човек не трябва да бъде ни най-малко побъркан, когато иска да постигне нещо в духовния свят. Даже и най-малката ненормалност е пречка, за да се постигне нещо в това отношение. Именно това трябва да се избягва. Трябва да се избягва всякаква «прищявка», даже и най-малкият каприз. Защото всичкото това отдаване на настроенията на деня, на капризите на деня, всичко това представлява само пречка по пътя и по никакъв начин не позволява да се стигне по-нататък в духовния свят. На човек не му остава нищо друго, освен да има една съвършено нормална глава, и едно съвършено нормално сърце, ако иска да напредва в областта на антропософията. С фантазиране, което е вече едно начало на ненормалност, тук не може да се постигне нищо.

Всички неща, колкото и странно да звучат те, както ги разказах отново днес, трябва да бъдат изживяни в светлината на абсолютна разсъдливост, на абсолютна нормалност на главата и сърцето. И когато наистина се преживеят, да наистина, нищо друго не изтръгва така сигурно човека дори и от най-леката дневна побърканост както антропософията. Всичката побърканост би била излекувана чрез антропософията, ако човек действително интензивно би й се отдал. Ако някой би си поставил за цел да откачи точно чрез антропософията, това би представлявало наистина един опит с неподходящи средства.

Аз не казвам това, за да подхвърля една шега, а го казвам, защото то трябва да бъде съставна част на нагласата и схващането на духовно-научния стремеж. Човек трябва да се постави така спрямо нещата, както аз сега полуиронично обясних, ако иска да пристъпи към тях по правилен начин и с правилно ориентиране. Човек трябва да бъде с целия си ум, с ясен и здрав разсъдък и тогава той ще може да пристъпи към тези неща с правилната нагласа и разбиране. Но към това той трябва поне да се стреми, да се стреми да избягва и най-малките смахнатости на живота.

Някога бях приятел с един отдавна починал, много умен професор по философия, който при всеки случай употребяваше думите: - Ние всичките сме малко откачени! Той искаше да каже, че всички хора са малко откачени. Но той беше много умен човек - аз винаги съм вярвал, че при него все пак има нещо зад това, че той не съвсем без основание изказва това твърдение! Той не стана антропософ.

Утре ще продължим това разглеждане.

[1] и това ще разкажа в моята биография: Виж «Моят жизнен път», глава XII, Събр. съч. 28.

[2] Моята първа Мистерийна драма «Портата на посвещението»: Премиерата се е състояла в Мюнхен 1910. Виж «Четири Мистерийни драми» (1910-1913), Събр. съч. 14.