СЕДМА СКАЗКА

2 ноември 1923 г.

Към външния възприемаем, видим свят принадлежи невидимият, който образува заедно с него едно цяло. Първо изпъква много ясно, колко много отговаря това на истината, когато отвърнем нашия поглед от животните и го насочим към растенията.

Растителното съществувание, което радва първо човека, израства и се развива от Земята и дава повод за нещо, което трябва да бъде чувствувано като пълно с тайнственост. При животното, макар и волята на животното, цялата вътрешна дейност на животното е вече нещо пълно с тайнственост, човекът все пак може да си каже: тази воля съществува и формата, външните прояви на животното са едно нейно последствие. Обаче при растението, което се явява в толкова разнообразни форми по лицето на Земята, което се развива по един толкова тайнствен начин от семето с помощта на Земята и с помощта на атмосферата, човекът трябва да чувствува, как трябва да съществува нещо друго, за да може да застане срещу него този свят на растенията именно във формата, в която той му се явява.

Когато насочим духовния поглед върху света на растенията, ние откриваме едно изобилие от същества, за които също са знаели хората от древните времена, когато още е съществувало старото инстинктивно ясно виждане, които обаче след това са били забравени и днес представляват само имена, които поетите употребяват, на които обаче съвременното човечество не приписва никаква действителност. Но в същия размер, в който на съществата, които свистят и тъкат около растението не се приписва никаква действителност, в същия размер хората изгубват разбирането за света на растенията;  това разбиране на света на растенията,  което е например толкова необходимо за лечебното изкуство, е било изгубено всъщност напълно от съвременното човечество.

Ние се запознахме с една много важна връзка на света на растенията със света на пеперудите; обаче тази връзка ще застане истински пред нашата душа, когато проникнем с нашия поглед по-дълбоко в тъкането и работата на растителния свят.

Растението простира своите корени в почвата. Който може да проследи това, което растението простира всъщност в почвата, той ще може да проследи с духовния поглед, а един такъв поглед е необходим за правилното разбиране на растителния корен, как навсякъде корените на растението са заобиколени и протъкани от природни духове на елементите. И тези духове на елементите, които един стар възглед е наричал Гноми, които ние можем да наречем духове на корените, можем да ги проследим с имагинативното и инспиративното виждане на света действително така, както във физическия живот проследяваме живота на човека и живота на животните. Ние можем да вникнем с нашия духовен поглед така да се каже в душата на тези духове на елементите, на този свят на духовете на корените.

Тези духове на корените са бих могъл да кажа един твърде особен земен народ, невидими първо за външния поглед, обаче толкова по-добре видими в техните действия, защото никакъв корен не би могъл да се роди, ако между корена и земното царство не биха посредничили тези чудни духове на корените, които привеждат в течение минералите на Земята, за да ги доведат до корените на растенията. Естествено с това аз разбирам духовния процес, който стои на основата на всичко това.

Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо. Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно  ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи.

Да, ние можем да посочим начина, по който духовете на корените получават техните идеи. Видите ли, от почвата покарва растението. Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света. Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух. Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята  от руда на руда, от камък на камък.

Ние насочваме поглед в дълбочините на Земята, като не търсим там абстрактни идеи за някакви само механично действуващи природни закони, а гледаме надолу в дълбочините на Земята и виждаме пътуващите и странствуващи Гноми, които са пълносветлите съхранители на мировия Ум вътре в Земята. Поради това, че Гномите същевременно знаят това, което виждат, те имат в сравнение с човека едно наистина еднакво устроено знание; те са същества на ума в превъзходния смисъл, те изцяло ум.  Всичко при тях е ум, обаче един ум, който е универсален,  който поради това гледа към човешкия ум надолу като към нещо несъвършено.  Светът на Гномите ни се присмива всъщност заради нашия задушаващ се, воюващ ум, с който схващаме по някога това или онова, докато Гномите съвсем нямат нужда да размишляват. Те виждат това, което е разбираемо в света, и са особено иронични тогава, когато забелязват, че човекът трябва да полага усилия, за да разбере първо това или онова. Как може някой да върши това?  казват Гномите, как може някой да полага първо усилия, да размишлява? Ние знаем всичко, което виждаме. Хората са глупави така казват Гномите, защото трябва първо да размишляват.

И бих могъл да кажа, че Гномите стават иронични до невъзпитаност, когато им се говори за логика. Защото, за какво е нужно нещо толкова излишно, каквото е едно ръководство за мисленето? Нали мислите са налице. Идеите се струят през растенията. Защо хората не наврат носа си така дълбоко в Земята както корените на растенията и не оставят да прокапи в носа им това, което Слънцето казва на растенията? Тогава те биха знаели нещо! Обаче с логиката казват Гномите, човекът може да има всъщност само съвсем малки частици знание.

Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество. После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно. И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното;  иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията;  те изтръгват със себе си растението. Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.

След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата. Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини. Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите,  ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.

По тяхната природа тези Ундини се различават от Гномите. Те не могат да се обърнат навън към Вселената като един сетивен орган, като един духовен сетивен орган. Те могат да се отдадат всъщност само в тъкането и царуването на целия Космос във въздухообразния влажен елемент и поради това те не са такива светли духове както Гномите. Всъщност те непрестанно сънуват, тези Ундини, но техният сън е същевременно тяхната собствена форма. Те не мразят така силно Земята, както Гномите, но са чувствителни към земното. Те живеят в етерния елемент на водата, проплуват го и го претъкават и са много чувствителни към всичко, което е риба, защото ги застрашава опасността да приемат формата на риба, която също понякога приемат, обаче веднага я напускат отново, за да преминат в една друга метаморфоза. Те сънуват своето собствено съществувание.  И в сънуването на тяхното собствено съществувание те свързват и разтварят, свързват и разделят веществата на въздуха, които внасят по един пълен с тайнственост начин в листата на растенията и ги занасят при онова, което Гномите са изтласкали нагоре. Гномите изтласкват растението нагоре.  Растението би изсъхнало тук, ако ундините не би ха дошли така да се каже от всички страни и сега в това сънищноподобно съзнание, в което заобикалят свистейки растението, не биха се оказали, не можем да ги наречем другояче, като мирови химици. Ундините сънуват съединяването и разтварянето на веществата. И този сън, в който живеят растенията, в който растението се враства, когато се издига от почвата нагоре, този сън на Ундините е мировият химик, който произвежда пълното с тайнственост съединение и разтваряне, изхождайки от листата, в света на растенията. Така щото можем да кажем: Ундините са химиците на растителния живот. Те сънуват химия. В тях има една извънредно нежна духовност, една духовност, която има своя елемент там, където водата и въздухът се докосват; Ундините живеят напълно във влажния елемент, но имат своето истинско вътрешно занятие, когато дойдат на повърхнината на нещо водно, било това и само една капка. Защото целият техен стремеж се състои в това, да се предпазят да не приемат една трайна форма на рибите. Те искат да останат в метаморфоза та, във вечното, постоянното преобразуване. Обаче в това преобразуване, в което те сънуват за звездите и за Слънцето, за светлината и за топлината, те стават химиците,  които започвайки от листата довеждат растението по-нататък в неговата форма, растението, което е било изтикано нагоре от силата на Гномите. И така растението развива растежа на листата и пълното с тайнственост се разкрива като сън на Ундините, в кой то се враства растението. В размера, в който растението се враства в съня на Ундините, то стига обаче нагоре в една друга област, в областта на онези духове, които сега живеят също така във въздухообразния топлинен елемент, както Гномите живеят във влажно-земния и Ундините във влажно-въздухообразния елемент. Така във въздухообразния топлинен елемент живеят онези същества, които едно старо инстинктивно ясновидство е нарекло Силфи. Тези Силфи, които живеят във въздухообразния топлинен елемент, проникват обаче до светлината, понеже въздухът е навсякъде проникнат от светлината, стават сродни със светлината и са възприемчиви именно за онова, което са по-тънките, но по-големи движения в атмосферата.

Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват. От това за Силфите звучи мирова музика.  Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба.

Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха.  Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз. И понеже това е така, че тя запазва своя Аз на нещо външно, Силфата става носителка на космическата любов през въздушното пространство. Когато Силфата из-живява нещо подобно като човешкото желание, но няма Аза вътре в себе си, а го има в света на птиците, тя е носителка на любовното желание през Вселената.

Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците. Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух. И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината. Тя прониква растението със светлина внася в растението светлината.

Чрез това, че Силфите внасят светлината в растенията, в растението се създава нещо твърде особено. Видите ли, Силфата внася постоянно светлината в растението. Светлината, т.е. силата на Силфите в растението, действува върху химическите сили, които Ундините внасят в растенията. Тук се получава съвместното действие на светлината на Силфите и химията на Ундините. Това е една чудна пластична дейност. С помощта на веществата, които се струят нагоре и са преработени от Ундините, Силфите изтъкават там вътре една идейна форма на растението. Силфите изтъкават всъщност първичното растение в растението от светлината и от химическата работа на Ундините. И когато растението увяхва към есента и всичко, което е физическа материя, се разпада, тогава тези идейни форми на растенията започват да капят надолу и Гномите ги въз приемат сега, възприемат това, което Слънцето е произвело в растението чрез Силфите, което въздухът е произвел чрез Ундините. Това възприемат /виждат/ Гномите. Така щото през цялата зима Гномите са зае ти с това, да възприемат онова, което прокапва в земната почва от растенията. Там те хващат идеите на света във формите на растенията, които са изработени пластично с помощта на Силфите и които проникват в земната почва в тяхната идейно-духовна форма.

Естествено за тази духовно-идейна форма не знаят нищо онези хора, които разглеждат растението само като нещо материално. Ето защо тук на това място за материалното разглеждане на растенията се явява нещо, което не е нищо друго освен една огромна грешка, една ужасна грешка. Искам да Ви скицирам тази грешка. 

Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука:  растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива оплодено. Чрез това се ражда семето на новото растение. Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е. размножението на растението, ние трябва да имаме съзнанието, че първо от това, което великите химици. Ундините произвеждат в растенията, което Силфите произвеждат, се ражда формата на растението, идейната форма на растението, която се потопява в земната почва и бива съхраняване от Гномите. Там долу се намира тази форма на растението. И там в Земята тя е пазена от Гномите, след като те са я видели, след като са я гледали. И Земята става утроба на онова, което прокапва там долу. И тук съществува нещо съвършено различно от това, което материалистичната наука описва.

Тук горе /виж схемата/ стига растението, след като е минало през областта на Силфите, и стига в областта на елементалните духове на огъня /Саламандрите/. И духовете на огъня са обитатели на топлинно-светлинния елемент; когато земната топлина се е повишила най-много или е станала подходяща, те събират тази топлина. Също както Силфите съби-раха светлината, така духовете на огъня /Саламандрите/ събират топлината и я пренасят в цветовете на растението.

Удините пренасят действията на химическия етер в растенията, Силфите пренасят действията на светлинния етер, духовете на огъня пренасят действията на топлинния етер в цвета на растенията. И прашецът на растенията, прашецът от цвета на растенията, той представлява така да се каже малкото корабче, което служи на духовете на огъня за пренасяне на топлината в семето. Топлината бива събирана навсякъде с помощта на тичинките и от тичинките бива пренесена върху семето в плодното коленце. И това, което се образува тук в плодното коленце, то е в цялост мъжкият принцип, който идва от Космоса. Не плодното коленце е женският орган, нито прашецът от тичинките е мъжкият орган! В цвета не става въобще никакво оплождане, а там се образува само мъжкото семе. Това, което действува като оплождане, е само онова, е мировото мъжко семе, което духовете на огъня вземат от топлината на Вселената и го пренасят в цвета на растението. Това мъжко семе бива съединено с женския принцип, който, както вече Ви казах, като идейна форма на растението се е потопил още по-рано в земната почва и почива там. За растенията Земята е майка, небето баща. И всичко, което става вън от земната област, не е майчина утроба за растението. Огромна грешка е да се вярва, че майчиният принцип на растението се намира в плодното коленце. Там се намира именно извлеченият с помощта на духовете на огъня мъжки принцип, взет от Вселената. Майчиният принцип се получава от камбиума на растението, който се разпространява както към кората, така и към дървесината на растението и бива пренесен надолу като идейна форма на растението. И онова, което се получава сега от съвместното действие на Гномите и на Саламандрите, това е оплождането. Всъщност Гномите са духовните акушерки на размножението на растенията. И оплождането става през време на зимата долу в Земята, когато семето е паднало в земята и намира там идейните форми на растенията, които Гномите са приели от действията на Силфите и Ундините и ги пренасят там, където тези форми могат да срещнат оплождащото се семе.

Вие виждате как поради това, че хората не познават духовното, че не знаят, как тъкат и живеят съвместно с растенията Гномите, Ундините, Силфите и духовете на огъня които по-рано са били наричани Саламандри как чрез това съвременните учени са изпаднали в пълна неяснота относно процеса на оплождането на растенията. Там вън от Земята не става именно никакво оплождане, а Земята е майка на растителния свят, небето е баща на растителния свят. Този е случаят в пълния буквален смисъл на думата. И оплождането на растенията става чрез това, че Гномите приемат от духовете на огъня онова, което тези духове на огъня са внесли в плодното коленце върху малкото корабче на тичинковия прашец като концентрирана космическа топлина. Така Духовете на Огъня са носители на топлината.

И сега естествено Вие лесно ще разберете, как всъщност става целият растеж на растението. Първо Гномите оживяват долу растението с помощта на това, което са получили от духовете на огъня, и го изтласкват нагоре. Те са грешниците на живота. Те донасят жизнения етер при корена; онзи жизнен етер, в който самите те живеят, него донасят те при корена. По-нататък Ундините се грижат за химическия етер в растението, Силфите за светлинния етер, духовете на огъня за топлинния етер. И след това плодът на топлинния етер отново се съединява с това, което долу е живот. И така ние можем да разберем растението само тогава, когато го разглеждаме във връзка с всичко, което свисти, тъче и живее около него. И даже можем да стигнем до правилното тълкуване на найважния процес при растението само тогава, когато вникнем по духовен начин в тези неща.

Когато сме познали веднъж това, интересно е да прегледаме още веднъж онази бележка на Гьоте, в която той така страшно се ядосва във връзка с един друг ботаник, че хората говорят за вечните сватби при растенията.  Гьоте се дразни много силно от това, че хората виждат разпространени по ливадите само сватби. Това му се виждаше като нещо неестествено. Но това беше едно много сигурно инстинктивно чувство. Гьоте не можеше още само да знае, за какво се касае тук, но неговото инстинктивно чувство беше много сигурно. Той не можеше да разбере от своя инстинкт, че там горе в цветовете трябваше да става оплождането. Той не знаеше още само, какво става долу под почвата, че Земята става утроба за растенията. Но че това, което става горе, не е онова, за което ботаниците го считат, то е нещо, което Гьоте чувствуваше инстинктивно.

И сега Вие познавате също вътрешната връзка между растението и Земята от една страна. Но трябва да обгърнете с погледа още и нещо друго.

Видите ли, когато там горе свистят наоколо духовете на огъня, а именно когато посредничат с прашеца на тичинките, тогава те имат само едно чувство. Това е едно повишено чувство в сравнение с чувството на Силфите.  Силфите чувствуват тяхното себе, техния аз, когато виждат да летят птиците, Духовете на Огъня имат това чувство още по-завишено по отношение на света на пеперудите и въобще по отношение на целия свят на насекомите. И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня. Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.

Чрез това обаче насекомите получават също онази сила, за която аз Ви говорих, която се показва в блещукането навън в Космоса. Насекомите получават чрез това тази сила, която им помага да одухотворят физическата материя, която съединяват със себе си, и да изпрашат на лъчи тази одухотворена физическа материя в мировото пространство. Но както при пламъка топлината е тази, която прави първо светлината да се яви и да свети, така по лицето на Земята излъчваната от насекомите одухотворена физическа материя е тази, която привлича хората, когато те трябва да слязат да се въплътят на Земята. Насекомите са разпалени за това дело чрез Космоса, чрез духовете на огъня, които свистят около тях. И докато от една страна духовете на огъня работят за това, да се разлива в Космоса одухотворената материя, от друга страна те действуват за това, щото във вътрешността на Земята да отиде концентрираният огнен елемент, концентрираната топлина, за да събудят с помощта на Гномите духовната форма на растенията, която Силфите и Ундините правят да прокапва вътре в Земята.

Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество. И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението. Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.

И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре. Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот. 

И Вие отново виждате, как Земята дължи нейната отблъскваща сила,  нейната плътност на антипатията на Гномите и на Ундините против амфибиите и рибите. Когато Земята се уплътнява, то плътността е тази антипатия, чрез която Гномите и Ундините запазват тяхната форма. Когато светлината и топлината слизат на Земята, това е същевременно израз на онази сила на симпатията, на носещата любовна сила на Силфите, коя то е носена през въздушното пространство, и на носещата жертвена сила на духовете на огъня, която носи това, което се наклонява надолу. Така щото можем да кажем: Върху Земята расте съвместно, сраства се онова, което е плътност на Земята, земен магнетизъм, земно притегляне, като се стреми нагоре, заедно със стремящата се надолу сила на любовта и жертвеността. И в това действие една в друга на любовната жертвена сила и на стремящата се нагоре плътност, гравитация и магнетична сила, в това съвместно действие се развива върху земната почва, там където и двете се срещат, растението, което е един външен израз на съвместното действие на мировата любов, мировата жертва, мировата гравитация и мировия магнетизъм.

С това Вие видяхте, за какво се касае, когато насочваме нашия поглед върху очароващия ни, възвишаващия ни и затрогващия ни свят на растенията. Ние можем да прозрем този свят на растенията само тогава,  когато сме в състояние да виждаме едновременно както сетивното така и свръхсетивното, духовното, което действува във физическото. Това дава същевременно възможност да коригираме огромната грешка на материалистичната ботаника, според която оплождането ставало там горе. Това, което става там, не е оплождане, а приготвянето на мъжкото небесно семе на растението за онова, което се приготвя в лоното на Земята като бъдеще растение.