С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921

Животът между смъртта и новото раждане като образ на бъдещия свят Преходът към Бъдещия Юпитер. Поглед към свръхсетивната организация на човешкото същество След смъртта „вътрешният душевен свят“ на човека се превръща във „външен свят“ Човекът като създател на всичко, което го заобикаля след неговата смърт Светът на Йерархиите Луната като посредник между отделните реинкарнации на човека.

2. Втора лекция, Дорнах, 22 Октомври 1921

Разновидности на човешкото съзнание преди и след минаването през Портата на смъртта Подсъзнание и свръхсъзнание С помощта на висшите Йерархии, особено тези на Архангелои и Архаи, човек подготвя следващата си инкарнация Мисленето като процес на минерализация фантазия и фантастика Езиковият гений.

3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921

Човекът като арена на борбата между Луцифер и Ариман Луциферическият характер на Ангелои от предхристиянската епоха Същност на луциферическото изкуство и на ариманическата техника и бюрокрация Правилното разбиране на Христовия Импулс като единствено спасително средство.

4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921

Човешката форма и нейните връзки с Космоса Троичното устройство на човека: Човекът-глава като израз на предходната инкарнация, човекът-гърди като израз на сегашната инкарнация и човекът-крайници като израз на следващата инкарнация За съотношенията между Зодиакалния кръг и човешкия ембрион.

5. Пета лекция, Дорнах, 29 Октомври 1921

Човешкият живот и неговите връзки с Космоса Седемте основни форми на живот Вътрешните органи и техните първообрази Същност на размножителния процес Древната космогония Етерната природа на сетивните органи Нервно-сетивната и двигателно-веществообменната система – Евритмията.

6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921

Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.

7. Седма лекция, Дорнах, 4 Ноември 1921

Духовните опитности на човека Участието на имагинацията, инспирацията и интуицията съответно в мисленето, чувствата и волята За несъстоятелността на Кант-Лапласовата теория Координатната система и вътрешната структура на Вселената Теорията на относителността.

8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921

Еволюцията на формите в минералното, растителното и човешкото царство Участието на Зодиакалния кръг и планетарните сфери в изграждането на вътрешните органи Медицинските трактати на Мориц Бенедикт.

9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921

Слънчевата тайна в историческото развитие на човечеството Двете страни на волята Симпатия и антипатия Налудните идеи за преследване – Вътрешната воля като огнище на злото, което възстановява човешките жизнени сили Възприемането на мрака и на светлината Слънцето в представите на древните перси, египтяни и гърци Паладиумът като исторически символ на Слънчевите тайни и неговото пренасяне от Троя в Рим и Константинопол Юлиян Апостат Задачите на Антропософията.

10. Десета лекция, Дорнах, 12 Ноември 1921

Изграждане на морално-духовния човек по време на съня Азът и астралното тяло Въпросите, които човек отправя към духовния свят и отговорите, които получава Истинската причина за настъпването на съня Ритмичната смяна между бодърствуване и сън и космическите процеси, свързани с годишните сезони Особености на свръхсетивното наблюдение.

11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921

Човешкият мозък от свръхсетивна гледна точка Човекът сам „имплантира“ себе си в майчината утроба Ритмичната система като посредник между миналото и бъдещето За връзките между окото и бъбречната система – Човешките етерни тела като необходимо условие за космическата еволюция – Съзнанието, до което човек ще стигне на Бъдещия Юпитер Човешкото астрално тяло като неподкупния съдник на човешката душа Хайнрих II и Ecclesia catholica non Romana.

* * *

Указания относно публикуването на езотеричните лекции

от Рудолф Щайнер

За характера на тези частни издания Рудолф Щайнер (1861-1925) казва следното в своята автобиография „Моят жизнен път“ (Събр. Съч. №28, гл.35):

„Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения...

Никъде и в ни най-малка степен не е споменато нещо, което да не представлява чист резултат от изграждащата се Антропософия...Читателят може напълно да ги приеме за това, което Антропософията има да каже. Ето защо... първоначално тръгнахме от условието, те да бъдат разпространявани само всред членовете на Антропософското Общество. Нека обаче се има предвид, че в тези непрегледани от мен ръкописи, има и непълни неща.

Право за оценка на подобно частно издание обаче се признава само на онзи, който знае какво е условието за такава оценка. А за повечето от тези издания условието се състои поне в антропософското познание за човека и космоса, доколкото същността им е изложена от Антропософията и в познанието на това, което под формата на „антропософска история“ се съдържа в съобщенията от духовния свят.“