Ч Е Т В Ъ Р Т А   Л Е К Ц И Я

Колкото повече етерното тяло се променя под влиянието на едно езотерично развитие, толкова повече човекът получава онова, което бихме нарекли чувство на времето. Под това чувство на времето трябва да се разбира едно чувство за съизживяването на редуващите се факти и събития във времето. Обикновено във външния живот човекът е без това чувство на времето.

Аз вече показах малко, как това чувство на времето се явява вече при промяната на физическото тяло, като чрез едно езотерично развитие човек става по-чувствителен относно да речем лятото и зимата. Но чрез промяната на етерното тяло съизживяването на външната смяна на събитията става още по-живо, по-чувствително. И онзи, който определено време се е опитал с цялата сериозност да напредне в своята душа, ще почувствува една ясна разлика първо между различните годишни времена, даже между части на годишните времена, ще почувствува вътрешно постепенно една голяма разлика между лятото и зимата, между пролетта, лятото и есента, а също и много по-малки раздели, периоди от време в течение на годината. Времето става един вид живо в неговото напредване. Човек забелязва постепенно, че долавя в течението на времето диференциран живот. Както във физическото тяло отделните органи се показват диференцирани, както те стават вътрешно по-живи и по-независими едни от други, така частите на напредващото време стават някакси по-самостоятелни, по-независими едни от други. И това е свързано с обстоятелството, че с развитието на своето етерно тяло човек съизживява живота във външния етер, който ни заобикаля навсякъде. Ние сме заобиколени не само от въздуха, а сме заобиколени навсякъде също от етера; обаче този етер живее един действителен живот във времето.

Заобикалящият ни етер е така да се каже един вид живо същество, той живее, и живее различно в редуване то на времето, както и самият човек живее различно в своите различни възрасти. И човек се научава да съизживява напредващото време на външния етер. Така той получава все повече и повече чувството за това, какъв е навън животът на жизнения етер, когато идва пролетта, когато наближава лятото, когато лято то стига до своята върхова точка, когато лятото е на привършване, когато наближава есента и когато тя вече е настъпила. Това вътрешно течение на времето се научава да съизживява човек. Той се научава да познава една ясна разлика между този живот лято-пролет, лято-есен и между същинския зимен живот. Тази разлика става все по-ясно възприемаема, така че накрая човек може действително да си каже: земята живее в нейния етер един самостоятелен живот и живеейки с времето ние плуваме формално в този променящ се живот на етера. Когато настъпва върхът на лятото, ние чувствуваме най-ясно, как в нашето етерно тяло сме предадени така да се каже на самите себе си, как заедно със Земята минаваме през един своеобразен живот така, че тогава Земята ни засяга малко вътрешно; ние сме както казах, изоставени на самите себе си и тогава постепенно свързваме едно понятие с това, което окултистът казва: през лятото е истинското време на сън, на спане на Земята.  Тук ние стигаме до един факт, който поради външната Майя (илюзия), от който човекът е постоянно заобиколен се преценява напълно погрешно.

Във външния, управляван от илюзията (майя) живот човекът на драго сърце сравнява пролетта с утрото, лятото с пладнето, есента с вечерта. Това сравнение е погрешно, защото в същност нещата не са представени така. В действителност, когато сравняваме вътрешното протичане на Земята с нещо в нас, пролет, лято, есен в това редуване есен, зима, пролет, трябва да сравняваме с будното състояние на Земята. И когато говорим за един Дух на Земята, трябва да си представяме, че за онова земно полукълбо, където лято, през време на това лято Духът на Земята се намира така да се каже в същото състояние, в което ние хората се намираме в нашето състояние на сън.

Естествено при Земята положението е различно. Човекът сменя абсолютно своето будно и своето сънно състояние, но при Земята това е така, че будността и сънят преминават така да се каже от едното полукълбо в другото че всъщност Духът на Земята никога не спи истински, а когато прави неговата будна дейност да бъде заменена в едно полукълбо от съня, той пренася своята будна дейност върху другото полукълбо. Но това трябва да вземаме за сега по-малко под внимание. Ние искаме да разгледаме съизживяването на човека със Земята: тук вземаме под внимание всъщност само едно земно полукълбо. Тук трябва да си представим, че през време на лятото Духът на Земята се отделя по определен начин от своето физическо тяло и че през време на лятото този Дух на Земята живее в отношение със своето физическо тяло Земя та същия живот, който човекът живее в отношение със своето физическо тяло през време на съня.

През време на съня физическото и етерното тяло лежат в леглото; те водят един чисто вегетативен живот. За окултния поглед се установява, ч в спящото човешко тяло се развива нещо като една фина вегетация, като едно покарване и развитие на чистия растителен живот, и изразходваните през време на будността сили биват отново възстановявани чрез този растителен живот, така щото през време на съня човекът има в същност своето лятно време. И ако погледне през времето, когато със своето астрално тяло и със своя Аз се намира вън от физическото тяло, ако насочи поглед към живота на спящото физическо тяло, този спящ живот на физическото тяло ще му се представи така, както през пролетта и лятото човек вижда да покарва и се развива растителния живот на Земята. Така той ще забележи един покълващ и разцъфтяващ летен живот в своето физическо тяло през време на съня. Но чрез това, че на обитаваната от нас част Земята има през време на лятото своето спящо състояние, човекът е изоставен с неговото етерно тяло така да се каже на самия себе си и последствие от това е, че при едно езотерично развитие, когато въобще е добил способността да възприема нещо подобно, човек възприема през това лятно време своето етерно тяло повече, по-добре, по-ясно отколкото през време на зимата. Той възприема така да се каже самостоятелността на своето етерно тяло, а именно предимно в нашия цикъл на времето самостоятелността на етерната част на главата, на етерната част, която стои на основата на мозъка

Това едно твърде своеобразно усещане, което човек започва да добива едно вътрешно усещане за тази особена част на човешкото етерно тяло, която стои на основата на главата, благодарение на това, че през време на лятото съживен земния етер; и той чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване различно през пролетта, различно през лятото, различно през зимата и есента. Човек чувствува така ясно разликите в това вътрешно изживяване, че сега действително може да говори, точно както при физическото тяло, за едно диференциране на частите, за различни животи, през които минава в течение на лятното време, за ясно различаващите си едни от други изживявания.

Друг е животът, който се развива вътрешно през лятото и друг е този през есента. Когато говорим за етерното тяло, трябва да направим едно деление, което ще направим днес: ще отделим така да се каже една особена етерна част, която стои на основата на главата.

Това е, което искам да Ви скицирам с няколко черти, обични приятели. Ако се представим скицирано човека, можем да си представим, че това етерно тяло, за което сега току-що говорих, е чувствувано така а имен но чувствувано е все по-малко отивайки нагоре, но изгубвайки се в неопределеност -, че то върви заедно с времето. И ние се научаваме постепенно да чувствуваме даже съвсем ясно, че върху тази част на нашето етерно тяло са действували творящо Същества, които се сменят така да се каже едни други в различните времена, през които минаваме от пролетта към есента; ние забелязваме, че върху мозъчната част на нашето етерно тяло са работили времената, така че нашият етерен мозък е в известно отношение един сложен орган. Той е бил един вид съчетан в неговата цялост от различните духовни Същества, които разгръщат техните способности в редуващите се времена. Сега ние добиваме едно понятие за едно много важно учение и се научаваме да чувствуваме постепенно това учение в неговата истина за учението, което е било развивано особено в школите на Заратустра.

Това учение казваше, че етерното тяло на човешкия мозък е било създадено постепенно от духовния Космос чрез работата на духовните Същества, наречени Амшаспанди. И тези Амшаспанди действуват така, че те имат тяхното господство през време на лятото, а именно и днес още имат тяхното господство така, че се сменят едни други, като първият има господството през пролетта, рано през пролетта, вторият в разгара на пролетта и т.н. до шестия и седмия. Седем, съответно шест такива духовни Същества действуват във времето сменяйки се едни други и те са творящите Духове, които благодарение на това, че се сменят едни други и когато единият завършва своята дейност влиза в действие другият -, те произвеждат едно такова сложно същество, каквото е етерното тяло, особено това на човешкия мозък.

Следователно в нашия мозък действуват шест до седем сменящи се едни други духовни Същества и ние ще разберем физическия мозък на човека само тогава, когато ще си кажем: тук действува един дух, който може да бъде чувствуван особено рано през пролетта той изпраща лъчезарно своите сили, които са първо етерни сили; след това в късна пролет идва вторият дух, който отново изпраща своите лъчезарни сили (рисунката е направена на дъската). Следователно етерните сили на този втори Дух лъчезарят в същото пространство. Третият Дух отново изпраща лъчезарно своите етерни сили вътре в мозъка и така се образува тази етерна част на човешкия мозък по такъв начин, че в редуващите се времена в същото пространство изпращат своите етерни сили Духовете, които се сменят едни други.

Сега трябва да ни бъде ясно, че ние можем само да чувствуваме определени връзки на това, което съществува в нашия мозък като родство с тези Духове, които днес развиват вън от нас техните етерни сили. Защото Окултизма ни учи, че това, което аз току-що описах, е станало вече на Старата Луна; така щото не трябва да вярваме, че тези духове, които както можем да кажем имат господство през лятото, действуват още и днес и излъчват формиращи сили. Заложбите, които тези Духове действително са влъчили през време на старата Луна, човекът ги е донесъл със себе си в земното съществувание; но понеже ги носи така в своето етерно тяло той и днес още долавя днес, когато тези духовни същества нямат вече никакво непосредствено влияние върху нашето етерно тяло в мозъка той още долавя днес родството с тях и това е, което той долавя през лятото. Той чувствува през ранна пролет първия от тези Духове, който днес имат една друга задача навън в етера; но той чувствува, че от него произхожда това, което носи в себе си, което е приел през време на Старата Луна; човек се чувствува в това време сроден с него. Това е мощното откритие, което човек може да направи в течение на своето езотерично развитие: че в течение на времето изживява в себе си нещо като едно копие на духовно действуващите същества, които имат днес вече една съвсем друга задача отколкото по-рано, които в миналото са били сътворящи същества върху нашето същество. През време на образуването на Земята след това се е родил физическият мозък като едно копие, като един отпечатък на това, което вече се е развило чрез тези духовни космически влияния, като един етерен първообраз през време на старата Луна. Аз нарисувах тази част на нашето етерно тяло отворена нагоре, защото тя действително е чувствувана така. Тя е чувствувана така, че, щом я /Виж рисунка №1/ възприемем в самите нас, ние получаваме фактически чувството: ти се разтваряш тук навън в духовните светове, стоиш във връзка с духовните светове, които са постоянно над тебе.

Съществува още едно усещане, което човек постепенно развива в езотеричния живот по отношение на тази част на етерното тяло . . . Общо взето никак не е лесно хората да се разбират върху тези неща, все пак можем да се разберем. Положението е такова, като че фактически, когато човек започва да чувствува етерното тяло, той се чувствува като плаващ в потока на времето. Обаче за тази етерна част на мозъка е така, той чувствува, като че взема със себе си времето, следователно не само плува нататък, а взема със себе си течащото време.

Действително човек носи много нещо от миналото време в тази етерна част на главата: той носи вътре в себе си времето на Старата Луна; защото същественото, което се е родило там, то се е родило през време на Старата Луна и човекът носи в себе си потока на Старата Лунна епоха, носи го в етерната част на своя мозък. И когато сега човек започва да чувствува така, това е като един спомен за епохата на старата Луна. Който си създава едно понятие за вътрешните изживявания, които вчера бяха изнесени като изживявания на темпераментите, той може също да разбере, когато се казва, че окултистът, който се научава да чувствува по този начин вътрешността на етерното тяло на своята глава, когато се концентрира особено върху тази етерна част на главата, той винаги чувствува това концентриране върху етерната част на своята глава с едно меланхолично настроение, като разлято в езотеричното развитие меланхолично настроение в своята глава. И от това меланхолично настроение се развива постепенно във вътрешното изживяване едно разбиране за такива неща, каквито бяха описани на нашите приятели при окултното описание на старата Луна.

Естествено езотеричното развитие трябва да отиде още много по-далеч, когато искаме действително да опишем отделните отношения върху старата Луна; но вие виждате, как започват нещата, които водят до едно такова описание. Вие виждате, че нещо изплува вътре в самия човек, нещо, което бих ме могли да наречем меланхолията на неговата глава, вътре в което настроението се диференцира едно виждане като едно възпоменателно виждане в едно прадалечно минало, в старата Лунна епоха. И желателно би било, обични приятели, от такива описания, каквито току-що бяха дадени, да прецените, как напредва всъщност езотеричното развитие, как се изхожда от едно определено изживяване, как това изживяване ни учи да познаем първо (в този случай например като един спомен за едно прадалечно минало, от което човек е взел със себе си в настоящето потока на времето) и един вид отново се научава да развива онова, което е било някога преживяно. Преценете от това, че наистина окултистът не говори за някакви фантазии, когато дава онзи строеж на Вселената, който се простира обратно в миналото до епохите на старата Луна, на старото Слънце и на стария Сатурн, а, когато постоянствуваме с търпение, да добием едно понятие за постепенно вживяване в онази мощна велика картина на света която без съмнение принадлежи на едно прадревно минало, която обаче отново може да бъде извикана в съзнанието от настоящия живот. Необходимо е само да стигнете до там, да изживеете в себе си например минали явления на времето, които се намират един вид навити вътре в нас, и след това да ги развиете.

Различно бива изживяно етерното тяло, онази част на етерното тяло, която принадлежи на средната част на човека. По посока навън усещането се изгубва; вътрешното се възприема приблизително така, че можем да кажем: това нарисуваното тук в средата има едни вид формата на яйце, то е усещано разделено от другата част.

Ако отделим тази средна част на етерното тяло като едно особено изживяване, ние трябва да кажем: онзи, който чрез едно езотерично развитие стига до там, да изпита диференцирания живот на тази средна част на човека в себе си, той има тогава чувството, че в тази част на етерното тяло един вид плува заедно с потока на времето. И фактически в тази част на етерно то тяло човек ясно усеща съизживяването, живеенето заедно с диференцирания в редуващото се време етерен живот на Земята.

Който напредва езотерично, чувствува именно в тази част, как през ранна пролет върху него действуват така да се каже други Духове, различни от тези, които действуват през лятото и есента. Това е един вид съизживяване, по-точно казано един вид съвместно плуване. Благодарение на това също тази част се отделя от останалото етерно тяло и ние имаме, когато можем да навлезем в такива неща, ние имаме за тази част на етерното тяло едно чувство, което се колебае между флегматичното и сангвиничното настроение.  Това чувство приема най-разнообразните нюанси между флегматичното и сангвиничното настроение.

Например през време на пролетта то е повече един вид вървене, един вид движение в етерното тяло заедно с потока на времето (във физическото тяло това се изразява напълно различно), а към есента то е повече един вид защитаване едно отблъскване на потока на времето. След това една трета част на етерното тяло е усещана така, че ние чувствуваме тази част протичайки надолу в неопределеността, като че тя изчезва вътре в Земята, но се разпростира. Това са трите части на етерното тяло, което можем да усещаме отделени едни от други. Това би представлявало вътрешното усещане, вътрешното изживяване на етерното тяло; но ясновидеца това не би се представяло по този начин, когато той би наблюдавал етерното тяло на един друг човек, а това е вътрешното изживяване на етерното тяло. Това изживяване бива изменено съществено чрез факта, че съществува една четвърта част на етерното тяло, ясно разграничена като една форма на яйце, която в същност приема човека в себе си.

От различните усещания, които имаме по отношение на тези части на етерното тяло, ние постепенно си създаваме такива усещания, че добиваме чувството, като че имаме вътрешно впечатление от етерното тяло като от една външна форма. И тогава етерното тяло се оцветява и ние получаваме впечатлението, като че тук в тази част на етерното тяло има един вид синкава или синкавовиолетова аура.

Тази част, която отговаря на главата е също синкава или, според естеството на човека, синкавовиолетовата, но надолу постепенно преминава в зеленикаво. Средната част има едно ясно жълто-червеникаво оцветения когато човек може да чувствува цвета -, а долната част има един ясно червен или тъмно червен цвят, коя то обаче лъчезари и често пъти отива далеч навън. Силите, които действуват в /Виж рисунка № 1/ тези четири части, са диференцирани, така щото онова, което човек има като вътрешни усещания, не се проявя ват точно. Когато обаче ги гледаме ясновидски от вън, силите, които се намират в тази най-външна аура, действуват натискащо, сплескващо горната част когато гледаме отвън, получаваме впечатлението, като че горната етерна част на главата е  негодна според формата на главата, нагодена е напълно според тази форма, но е малко по-голяма. Също така средната част. Колкото повече отиваме надолу, толкова повече това вече не е така, но чрез това, че силите действуват едни върху други, когато гледаме това отвън, получаваме впечатлението, като че етерното тяло е един вид основна форма на физическото тяло, обаче до известно разстояние излиза вън от физическото тяло. Отивайки надолу постепенно се изгубва чувството за съвпадение на физическото и етерното тяло. Следователно трябва да запомните това, че вътрешното изживяване на етерното тяло е различно от същността, която етерното тяло показва на ясновидеца, който го наблюдава от вън. Трябва много точно да се запомни това.

Когато се научите в езотеричното развитие да обръщате внимание на настроението, в смисъл на онези основни настроения, които са заложени в етерното тяло и които бяха охарактеризирани вчера, получава се,  че за най-долната част на етерното тяло се чувствува като едно холерично настроение. Така се диференцират за различните части на нашето етерно тяло отделните темпераменти.

Горната част на етерното тяло е настроена меланхолично, средната част е настроена в сменящи се състояния флегматично-сангвинично, а долната холерично. И моля Ви много добре да обърнете внимание, че това описание важи за етерното тяло. Който не преценява точно това, може например много лесно да изпадне в грешки, ако взема нещата повърхностно. Обаче който преценява точно това, ще бъде до най-висока степен фрапиран, впечатлен, виждайки съвпадението на това което бе описано с определени явления в живота. Опитайте се например да проучите холериците -, това е интересно до най-висока степен. Според това, което бе казано, при холерика долната част на етерното тяло трябва да бъде особено изпъкващо развита; тази част ще преобладава над другите части. Благодарение на което човекът ще бъде холерик.

Естествено другите части също са развити, обаче долната част ще изпъква особено много. Но когато долната част на етерното тяло е особено развита като етерно тяло, когато тя има там своите мощни сили, тогава винаги се явява нещо друго: че именно физическото тяло е по-късо в тази част, че физическото тяло може да покаже в тази насока недостатъчно развитие, именно в тези части, които са подложени на тази част на етерното тяло. Следователно от това би се получило например, че при изразени холерици, които се явяват в живота като такива, анатомическото устройство на опреде лени органи, които отговарят на тази част на етерното тяло, показват един вид скъсяване. Моля Ви прочетете анатомическото устройство на един Наполеон и ще бъдете фрапирани от това, което ще ви се представи там като едно доказателство. Когато човек започва да проучва тези скрити страни на човешката природа, тогава той ще се научи да разбира действително това.

Сега Вие можете да зададете въпроса: как това, което вчера казахте, съвпада с това, което днес казахте? То съвпада напълно. Вчера ние говорихме за 4-те темперамента. Те са обусловени чрез силите на етерното тяло. И действително: животът на етерното тяло се отнася към времето така, както устройство, диференцирането са отнася към пространството.

Физическото тяло става по-живо в себе си в пространството, то се диференцира един вид в неговите отделни органи; етерното тяло става по-живо, като неговите части се диференцира във време то, т. е. като животът на времето бива съизживян по ред в самостоятелни части и органи. Действително при меланхолика на основата лежи това, че той постоянно допринася от това, което изживява във времето, донася в себе си нещо минало. Който може да вникне в етерното тяло на меланхолика, ще открие, че това етерно тяло постоянно носи в себе си трептенията на това, което е преживял в миналите времена. Сега аз не разбирам с тези думи това, което бе споменато тук при човешкия мозък, което се отнася за прадалечни времена, а това, което обикновено се нарича меланхолия: тук се възбужда предимно етерният живот на главата в определено време да речем в младостта; и тогава това, което бива възбудено, е повлияно така силно, че в по-късна възраст човек все още носи в себе си като меланхолик трептения на етерното тяло, които са се отпечатали в младостта, докато при немеланхолика тези трептения са изчезнали вече. При флегматика и сангвиника имаме един вид плуване заедно с времето; само че при флегматика съществува някакси едно напълно равномерно плуване в потока на времето, докато при сангвиника се сменя по-бързото вътрешно изживяване с по-бавното изживяване относно външно протичащия поток на времето. Напротив холерикът се опъва, съпротивлява се и това е особеното -, той се опъва срещу времето, което идва към него, което един вид тече от бъдещето към него. Следователно холерикът отхвърля един вид от себе си времето и бързо се освобождава от трептенията, които времето предизвиква в неговото етерно тяло. Ето защо меланхоликът носи най-много в себе си последствията на трептенията от преживяното в миналото; холерикът носи най-малко в себе си тези последствия на преживяното в миналото. Вземете малко гротескното сравнение с гумената топка, от която е бил напълно изпомпен въздухът, при меланхолика, и напомпаната гумена топка при холерика. Можете да приложите това сравнение също и тук.

Напомнената топка трудно може да бъде натисната навътре чрез редуващите се събития; тя отхвърля събитията от себе си, поради което не оставя събитията да продължат да трептят в нея силно, както тези събития действуват в потока на времето. Ето защо той не носи това дълго време в себе си. Меланхоликът, който оставя събитията да действуват дълбоко, дълбоко в своето етерно тяло, носи дълго време трептенията, които взема със себе си от едно минало на времето в бъдещето.

Добре е, когато човек иска въобще да разбере етерното и физическото тяло на човешкото същество, той да усвои представата, че физическото тяло е предимно едно пространствено тяло, че етерното тяло е предимно една същност на времето, една времева същност. Ние никак не разбираме етерното тяло, когато го разглеждаме само като една пространствена същност. И една такава рисунка, каквато бе направена тук, е в същност само едно изображение в пространството за това, което е етерното тяло, за протичащия във време то и обясняващия се с времето живот на етерното тяло. Понеже животът на етерното тяло протича във времето, понеже неговият живот е един живот във времето, затова с нашето етерно тяло ние съизживяваме времето, т. е. външния поток на събитията във времето.

Човекът изживява, съизживява още един друг поток на събитията във времето, когато минава през едно окултно развитие. В обикновения живот този поток от събития бива малко възприеман, но той бива възприеман при едно по-високо развитие на душата: това е протичането на деня. Защото по определен начин Духовете на течението на годината действуват с по-слаби сили също в течението на деня. Нали същото Слънце е това, което обуславя течението на годината и течението на деня! 

Онзи, който е минал през едно езотерично развитие, ще открие скоро, че съществува едно такова родство между неговото етерно тяло и това, което става във външния етер, че така да се каже той ще стои по друг начин срещу Духовете на утрото, по друг начин срещу Духовете на обеда и срещу тези на вечерта. Духовете на утрото ни пробуждат така, че ние се чувствуваме така да се каже по-възбудени в нашето етерно тяло за една дейност, която клони повече към ума, към разума, която може да размисли повече върху преживяното, която може да обработи повече с разсъдъка наблюдаваното в спомена. При отиването към пладне тези сили на разсъдъка постепенно намаляват, човек чувствува, как вътрешно работят импулсите на волята. Макар и към обяд човек да започва така да се каже да бъде по-малко работоспособен относно външните работни сили, отколкото сутринта: вътрешно силите на волята работят повече. И когато след това наближава вечерта, тогава идват производителните сили, това което е свързано повече с фантазията. Така се различават по отношение на техните задължения духовните Същества, които изпращат техните сили в земните отношения на жизнения етер.

Можем да бъдем убедени, че постепенно ще се научим все повече да разбираме колкото повече ще сме преодолели цялото материалистично настроение на нашето време. Ние ще се научим да държим сметка въобще за приспособяването на човешкото етерно тяло към протичането на времето. Ще дойде време, когато на хората ще им изглежда странно, когато в предобедните училищни часове се преподава един училищен предмет, който изисква особено работа на въображението, на фантазията, както днес ще им се вижда странно, когато някой облича през месец август своя кожух или посред зима носи тънка дреха. Без съмнение днес ние сме още твърде далече от тези неща; но те ще дойдат много по-рано отколкото вярват хората. Ще дойде време, когато общо взето (отново ще съществува разлика между лятното и зимно то време), но ще дойде време, когато хората ще разберат, че е нещо неразумно и безсмислено училищните часове да бъдат подредени както това се върши сега правилно ще бъде те да бъдат подредени така, че сутрин да има няколко часа, след това обедът да остане свободен продължително време и след това вечерта отново да бъдат поставени няколко часа. Може би според днешното разпределение на времето това ще изглежда непрактично съобразено с природата на човека. И часовете по математика ще бъдат разпределени сутринта, а четенето на поети във вечерните часове. Днес ние се намираме именно в едно време, в което разбирането на тези неща е затрупано чрез материалистичното схващане, което днес образува един голям прилив; така щото днес ще се случи хората да считат като много глупаво това, което всъщност е най-разумното, ако се вземе под внимание цялата природа на човека.

Друг един резултат ще бъде този, че благодарение на езотеричното развитие човекът все повече ще започне да чувствува през зимата: аз не съм затворен с моето вътрешно етерно тяло както през лятото, а влизам все повече във връзка с непосредствения дух на земята. Той ще чувствува разликата така, че през време на лятото ще си каже: ти живееш сега с духовете, които са работили над тебе в прадревни времена и чиято работа ти носиш със себе си, докато непосредственият жизнен дух на земята сега през лятото е далеч от тебе. През зимата ще мълчат повече вътрешните трептения, които човек носи със себе си от древни времена именно в главата; той ще се чувствува свързан с духа на земята, ще се научи да разбира, че духът на земята е буден през зимата. Както спи през лятото Духът на Земята вижда как идва покълващият и разцъфтяващ се растителен живот в неговото собствено тяло. През зимата Духът на Земята е буден; земята е свързана с бодърствуващия дух, както човекът е свързан със своя буден дух през време на будността. Когато чрез езотеричният живот човек си създава едно чувство за това, последствието е: той се научава да чувствува, че през лятото трябва да мисли, трябва да се изработва мислите. Той няма вдъхновенията, които идват от това, което се намира вътре, в независимото етерно тяло. Обаче през зимата човек е по-лесно вдъхновен с мисли отколкото през лятото, така щото през зимата човешкото мислене действува повече като едно вдъхновение, което не става през лятото: следователно именно в особения случай през зимата човешкото мислене става лесно, то идва в известно отношение от само себе си. Естествено тези отношения се комбинират. При отделните хора тези отношения се проявяват напълно индивидуално. Така че, когато един човек има повече заложбата да развива мисли, които са насочени към свръхсетивното, отношенията могат да се кръстосат. Чрез това, че през време на лятото е възможно да бъдат произведени по-лесно мислите насочени към свръхсетивното, може да настъпи точно обратното. Но за изживяването на етерното тяло важи това, което сега току-що казах.

Именно това съизживяване с вътрешния етер става по-чувствително колкото човек напредва повече в своето езотерично развитие. И когато човек иска въобще да развие по съответния начин своето етерно тяло,  той трябва както трябва първо да потисне сетивното възприятие той трябва постепенно да изключи мисленето; той трябва да изключи именно абстрактното мислене и постепенно да премине към конкретното, към образното мислене; той трябва да премине от мисленето към мисълта и след това също да остави да отпадне мисълта. Обаче тогава, когато човек създаде своето празно съзнание, когато оставя мислите да отпаднат, както намирате това описано в моята книга "Тайната Наука", тогава той чувствува, как живеещото в него мислене изчезват надолу, как един вид се стопява това, което до сега е произвеждал като свое мислене чрез своите собствени усилия. В замяна на това обаче той се чувствува особено оживен от мисли, които се вливат в него като от непознати светове, които съществуват за него.

Това е един преход в човешкия душевен живот, който можем да охарактеризираме приблизително (моля Ви да не разбирате криво израза) така, че човек си казва: аз преставам да бъда умен и започвам да ставам мъдър. Това е нещо, с което човек свързва напълно определени понятия. Остроумието, което човек си изработва вътрешно чрез разсъдъчната сила, чрез ума, който е едно земно благо, изчезва. А именно във вътрешното схващане човек стига до там че той го цени особено високо; защото той чувствува постепенно да просветва в себе си подарената му от боговете мъдрост. Моля да не разберете криво този израз; защото изживяването ме довежда до там, да мога да го използувам този израз без каквато и да е нескромност, да мога да го използувам в пълно смирение и скромност. По отношение на подарената от Боговете Мъдрост човек става вече все по-смирен и по-смирен; човекът е горд и високомерен всъщност само по отношение на изработеното от него остроумие. И тогава, когато е имал това изживяване, той чувствува постепенно, като че тази мъдрост, тази подарена от Боговете Мъдрост се влива в него, влива се в етерното тяло, изпълва етерното тяло. Това е много важна опитност, която човек има; защото той има тази опитност по един своеобразен начин. Той е получава така, че чувствува, как животът върви и плува по-нататък с потока на времето.  И потокът на Мъдростта е нещо, което иде срещу човека, което, когато човек плува по-нататък с времето, то се влива в него като един противоположен поток, като един поток идващ насреща му; и той чувствува фактически това вливане така, че това е нарисувано образно той го чувствува като потоци, но протичащи именно във времето потоци, които влизат в него през главата и се вливат в тялото и са уловени от тялото.

Постепенно това, което изказах именно сега, се превръща в едно напълно определено изживяване. Човек не се чувствува вече в пространството; защото той се научава да чувствува етерното тяло, което е едно същество на времето, научава се да се движи нататък във времето, но постоянно се научава да се среща така да се каже с духовните същества, които идват срещу него като че от другата страна на света, които идват срещу него от бъдещето и го даряват с мъдростта. Тогава чувството, че човек приема тази Мъдрост може да бъде постигнато само тогава, когато той е устроил езотеричното или окултно развитие така че е развил в себе си едно чувство, което поставя душата по един своеобразен начин срещу всички бъдещи събития: когато е развил спокойствие по отношение на това, което бъдещето ни носи, т.е. което непрестанното изживяване носи срещу нас. Когато отиваме срещу нашето изживяване още със силна симпатия и антипатия, когато не сме се научили още да приемаме Кармата сериозно, т.е. онова, което ни сполетява, да сме се научили да го приемаме в спокойно понасяне на Кармата, тогава не можем да имаме онова свое образно усещане на течащата срещу нас Мъдрост; защото само от едно спокойно чувствувано изживяване се диференцират светло вливащите се в нашето същество потоци на мъдростта.

От току-що описаното усещане може да бъде охарактеризирана една напълно определена точка на езотеричното изживяване, онази точка до която стигаме и която всъщност можем да изживеем само тогава, когато оставяме да дойде при нас всяко изживяване с всеотдайната благодарност и спокойствие. За това ни прави способни промяната на нашето етерно тяло, която става при едно правилно езотерично развитие и която наред с другите изисквания на развитието поставя също и това: да усвоим спокойствие, да усвоим едно действително разбиране на нашата карма, така че да не привличаме със симпатията и антипатията това което трябва да дойде, или да въставаме срещу това, което ни сполетява, а да се научим да понасяме нашата Карма в един равномерен поток на изживяването. Това научаване на понасяне на Кармата принадлежи към езотеричното развитие и това е, което ни дава възможност да преобразим нашето етерно тяло така, че то да се научи да усеща все повече и повече заобикалящия го външен етерен живот.