БЕЛЕЖКИ

Събраните съчинения на Рудолф Щайнер са посочени според библиографския им номер в тяхното пълно издание, осъществено от Rudolf Steiner Nachlassverwaltung, Dornach, Schwiez.

1. Лекциите в Мюнхен от 8. Януари 1912 „Как се обосновава Теософията?“ и от 10. Януари 1912 „Как се основава Теософията“. От тези две лекции има само непълни бележки. Съответните паралелни лекции в Берлин от 31 Октомври и 7. Ноември 1912 са включени в „Резултати от духовното изследване“ в Събр. съч. № 62.

2. Виж предишното указание.

3. Хенри Бергсон (1859-1941), френски философ, професор в Париж. Бергсон се опитва да надхвърли границите на материализма и натурализма. Отношението между „Аза“ и „непрекъснатостта“ той разглежда преди всичко в книгата си „Време и свобода“, Париж 1911. Относно този проблем сравни също изложението на Рудолф Щайнер в лекцията от 18 Април 1918 година във „Вечното в човешката душа“, Събр. съч. № 67; общо за философията на Бергсон виж глава „Модерният човек и неговия мироглед“ стр. 56 във „Загадките на философията“, Събр. съч. № 18.

4. Нострадамус, всъщност Michel de Nostradame (1503-1566), лекар и астролог. Нострадамус издава около 1000 предсказания под формата на стихове, които е разделил в десет тома, така че всеки том обхваща 100 (центурии). Всички те са издадени от самия него; първите седем тома излизат в Лион през 1555, останалите три през 1558.

5. Макс Кемерих (1876-1932) изкуствовед и културолог. В книгата „Предсказания. Стари суеверия или нови истини?“, Мюнхен 1911 (намираща се в библиотеката на Рудолф Щайнер), първата глава е посветена на живота и дейността на Нострадамус.

Кемерих разказва сам, че си е бил поставил съвсем други задачи: във въведението на неговата книга „Предсказания“. Там на страница 14 се казва: „Аз проявявам интерес към този въпрос (възможността да се предсказва) само като историк и това се случи така: При моето изследване на времетраенето на живота и причините за смъртта сред немските царски фамилии, в което за първи път изложих доказателството на историко-статистическа основа, че продължителността на живота е правопропорционална на развитието на материалната култура и че от средновековието насам хората стават все по-възрастни, срещнах следните места. „ Следват няколко примера за пресметнатите от хороскопа и осъществили се дати на смъртта и предсказания за смъртта на немски царе и Кемерих продължава: „Тези и други исторически напълно установени факти, които открих в паметта си, ме заинтригуваха и аз се реших да разгледам по-задълбочено въпроса. (...) Как обаче да докажа истината, ако наистина се убедя? Появи се един случай, който показва следното. (...) Точно моята липса на авторитет и стремежът ми към истината ме направиха способен и ме окуражиха да проверя един въпрос, който за последователите на догмата на времето отдавна е решен. Значи не апостазия (вероотстьпничество), а консеквентното преследване на предначертания път доведоха до тази цел. „

6. Калвинист: последовател на Йоханес Калвин (1509-1564) швейцарски реформатор и застъпник на учението за предопределението. Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата.

7. Парацелзус (Теофрастус Бомбастус фон Хохенхайм) 1493-1541, лекар, естествоизпитател и философ. След като е бил лекар в Датската война, взел участие в Залцбургските селски вълнения, пропътувал от Швеция до Сицилия през Европа и предна Азия и станал градски лекар в Базел и професор от което е трябвало да се откаже, поради своите неортодоксални лекции и начин на лечение Парацелзус се преместил в Южна Германия. Неговите произведения се събират и издават от Карл Зудхоф, „Библиография Пара-целзика“, 1894; от 1922 „Събрани съчинения“, издадени на немски от Зудхоф и Матизен.

Точно там Нострадамус много хубаво ни описва: В посвещението на осмата центурия на цар Хайнрих Втори от Франция се казва, че той, Нострадамус, е изчислил своите предсказания „според хода на звездите във връзка с едно определено вдъхновение, породило се в един определен час, наследството на неговите прадеди“; той координира своя „естествен инстинкт във взаимовръзка и съзвучие с дълги и непрекъснати изчисления, след като чрез спокойствие и тишина в душата си е освободил душа, дух и чувство от всички грижи, тревоги и възбуди.“

8. Волфрам фон Ешенбах (1170-1220). Волфрам казва за себе си, че не е можел да чете: „Непознато ми е четеното / както е познато на другите“ („Парсифал“, 2 част, стих 1711); „Което в книги е написано / там съм без познания“, / и др. Сравни също „Живот и творчество на Волфрам фон Ешенбах“, издаден от Сен Мартен, 1 том, Магдебург 1836, „Въведение“, „Образование“. Там се казва: „От научно образование малко можеше да се открие; който беше учил да чете и пише, се смяташе вече за високо образован, а първите поети Волфрам фон Ешенбах, Вирнт фон Графенберг и двамата нищо не разбираха от това. (...) Да се занимават с перото или да изучават научни произведения, беше недостойно занимание за рицарите“.

9. Фридрих Хебел (1813-1863), немски поет, известен преди всичко със своите драми „Нибелунги“, „Пръстенът на Гигес“, „Юдит“, „Мария Магдалена“ и др.. Използваният цитат №1336 от „Дневници“, издаден от Теодор Попе, гласи буквално: „След душевното си странстване, възможно е Платон сега в училище да изяде пердаха, понеже не разбира Платон. „

10. Напразно Хамлет би написал върху дъската си за писане...: Принц от древна датска легенда; познат чрез драмата на Уйлям Шекспир „Хамлет“ 1603/1604. Въпросният цитат се намира в първо действие, 5 сцена:

„Донесете дъската за писане! Аз трябва да си отбележа,

Че някой може да се смее, постоянно,

И въпреки това да е мерзавец най-малкото

Аз съм уверен, че в Дания възможно е това.“

11. Утре при откритата лекция: Става дума за лекцията „Смърт и безсмъртие в светлината на Духовната наука“, държана на 16. Януари 1912 година в Цюрих. От тази лекция няма стенограма.

12. Десетте заповеди: 2, Мойсей 20.

13. Става дума за Рудолф Шобер. Сравни четвърта глава на автобиографията „Моят жизнен път“ (1923-25), Събр. съч № 28, стр. 84, където се намира подробно описание на тази сцена.

14. Виж например Платон „Таететос“ том 4 на „Събрани съчинения“ в превод от Фридрих Шлайермахер, Хамбург 1958, стр. 120, 155): „(Сократ): (...) Защото удивлението е състоянието на един силно обичащ мъдростта човек; да, няма никакво друго начало на философията от това (...)“ и Аристотел „Метафизика“, 1 том (преведен на немски от Адолф Ласон, Йена 1907, стр. 10): „Когато днес, а също и в древни времена хората започват да философстват, като подтик за това се оказва удивлението, най-напред спрямо най-близките проблеми, след което по-нататък човек се замисля и за лежащи далеч в миналото проблеми (...). Който изпадне в съмнение и учудване има чувството, че не разбира нещата, а дотолкова и този, който се занимава с митични представи в известна степен е настроен философски; (...) (...) изходната точка се създава при всички от удивлението, че нещата наистина протичат така. „

15. Матей 5, 39.

16. Еврипид (480-406 преди Хр.), Есхил (525-456 пр. Хр.) и Софокъл (496-406 пр. Хр.), тримата велики атински трагици.

17. Тези изрази се отнасят към Гьоте. За духовни очи той говори например в кратката статия „Малки забележки“ („Гьотевите природонаучни произведения“ издадени, от Рудолф Щайнер в издадената от Йозеф Кюршнер „Немска национална литература“ 114-117 том, Берлин и Щутгарт 1883-1897, препечатка Дорнах 1975, Събр. съч., стр. 107) или също и в неговата автобиография „Поезия и истина“, З част, 11 том: „Аз видях именно не с очите на тялото, а на духа, самия себе си да изминавам на кон същия път... „. За „духовни уши“ говори духът на въздуха Ариел в първата сцена на първо действие от „Фауст 2“: „Ще звучи за духовните уши / Вече е роден новият ден“.

18. При този пример Рудолф Щайнер се опира на Винценц Кнауер (828-1894); виж труда му „Главните проблеми на философията в нейното развитие от Талес до Роберт Хамерлинг“, Виена / Лайпциг 1892, 21 лекция: изворите на мъдростта, стр. 136.

19. Лекцията от 24. февруари 1912 в Мюнхен; „Скритите страни на душевния живот“; още непубликувана.

20. В лекцията от 9. Февруари 1912, Виена (намираща се в Събр. съч. № 130, „Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството“; също и в лекцията от 27. Август 1913, Мюнхен, намираща се в Събр. съч. № 147 „Тайните на прага“.

21. Елена Петровна Блаватска (1831-1891), дъщеря на заселилата се в Русия мекленбургска фамилия Хан. Още като дете била надарена със силни психични способности и много своенравна. Против желанието на фамилията се омъжва за тридесет години по-възрастния Никифор фон Блаватски, с когото обаче веднага се разделя. След дълги пътувания из различни континенти през Август 1851 среща в Лондон познатия й от визиите й през детството, духовно близкия й учител „Махатма М. „. Под негово ръководство, чрез учене и окултно обучение, тя се подготвя да действа в едно окултно общество. През 1873 заминава за Ню Йорк, за да действа разяснително сред широко разпространения спиритизъм. Тук заедно с полковник Олкот в 1875 основава теософското общество, чиято главна квартира бива преместена през 1879 в Индия. През 1886 напуска Индия и до смъртта си живее предимно в Лондон. Нейните най-значителни произведения са: „Разбулената Изида“ два тома; „Тайната доктрина. Обединяването на наука, религия и философия“. Рудолф Щайнер често говори за Е. П. Блаватска между другото в лекциите „Окултното течение в деветнадесетото столетие и неговото отношение към световната култура“, Събр. съч. № 254; в лекциите от 7. май 1906 в „Първоначални импулси на духовната наука“, Събр съч. № 96, от 28. Март 1916; в „Настоящо и минало в човешката история“, Събр. съч. № 167, 1746 и от 9. и 16. Декември 1916; в „Карма на неистината първа част“, Събр. съч. № 173.

22. Трите принципа на теософията: виж стр. 531 „Теософското общество“ в доклада на Рудолф Щайнер „За теософска-та работа“. В „Луцифер-Гносис“, Събр. съч. № 34; „Главните принципи на теософското общество са: 1. Да бъде образувано ядрото на една братска общност, която да се разпростре сред цялото човечество без разлика от раса, религия, обществена класа, националност и пол; 2. Да поощрява сравняващото изучаване на религиите, философиите и науките; 3. Да изследва изплъзналите се от вниманието на обикновените науки природни закони и дремещите сили в хората. „

23. Отнася се за предишната лекция от 25. февруари 1912.

24. В началото на лекцията Рудолф Щайнер изказва следните думи на благодарност: „Благодаря от сърце за милите думи на генералния секретар на шведската секция майор Кинел и като отговор мога да произнеса към Вас само идващите от дълбочината на душата думи, че дълбоко в сърцето ми ме изпълва задоволството, че имам възможност при това пътуване от Хелзингфорс за Стокхолм отново няколко дни да говоря пред вас за тези неща и истини, които всички нас така дълбоко ни засягат. Моят сърдечен поздрав е също така изпълнен с чувство на топлина, както са и милите думи на генералния секретар. „

25. Йоан 4; Матей 5-7; Лука 6, 20-49.

„Възпитанието на детето от гледна точка на Духовната наука“ 1907, в „Луцифер-Гносис“, Събр. съч. № 34. Също и като самостоятелно издание.

26. Вишвакарман: санскритска дума, която буквално преведена означава „всетворящият, вседействащият“. В Ригведа с това име се означава персонифицираната творческа дейност Х, 81/82. Сравни също и статията на Херман Бергер „Митологията на Вишвакарман“ в списанието „Гьотеанум“ № 43/1993.

27. „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч. № 15.

28. 11 песен от Омировата Одисея.

29. Виж „Диоген Лаертинс. Живот и мнения на прочути философи“ превод на немски от Ото Апелт. философска библиотека, том 53/54, второ издание, Хамбург 1967, книга 8, 1. Лекция: Питагор, стр. 112: „Хераклаидес Понтикос му пише като изказване, което той често повтаря, че някога вече е бил на Земята като Аиталидес и е бил смятан за син на Хермес;... Известно време след това отново слязъл на Земята като Еуфорбос и бил ранен от Менелай.... След като Еуфорбос умрял, душата му преминала в тялото на Хермо-тимос, който от своя страна искал да се прекръсти и към края се отправил към Бранхида; там, като влиза в храма на Аполон, посочва щита си, окачен там от Менелай. Менелай ... след отпътуването си от Троя посветил щита на Аполон... „ Също и в „Метаморфози“ на Овидий, Питагор разказва в 15-та песен за своята инкарнация като Еуфорбос:

„Още днес си спомням: през времето на троянската война Бях Пантовия син Еуфорбос, на чиито Гърди висеше важното копие от втория атрид. Скоро познах в абантинския Аргос в храма на Юнона споменатия щит, който носеше в лявата ръка. „

Както го видял апостол Павел: сравни историите на апостолите 9, 2-9.

„Тези, които стоят вън... „ Марко, 4, 11; Матей, 13, 11. Там той говори за семена за посев: Матей, 13, 18; Лука 8, 4.

Често е обръщано внимание на това, че тази епоха е повторение на третата, на египетската епоха: виж между другото „Духовното ръководство на човека и човечеството“ 1911, Събр. съч. № 15 и „Свят, Земя и човек, тяхната същност и развитие, както и отражението им във връзка с египетската митология и сегашната култура“, Събр. съч. № 238.

30. На преродения Юлиян Апостата, при Тихо Брахе: сравни изказванията на Рудолф Щайнер в лекциите от 30 Декември 1910 в „Окултна история“ Събр. съч. № 126 и от 16. Септември 1924; в „Езотерични разглеждания на кармически взаимовръзки. Четвърти том“, Събр. съч. 238.

Тихо Брахе (1546-1601), датски астроном, работил в Прага по времето на Рудолф Втори; въз основа на многобройните му наблюдения неговият ученик Кеплер формулирал прочутите си закони. Той самият развива Тиховата система за света, която е вид компромис между коперниканската и птоломеевата система на планетите.

Юлиян Апостата (331-263), всъщност Юлиан Флавий Клавдий, римски цезар. Макар християнски възпитан, Юлиан се обръща към старите мистерийни култове, затова бива наречен също и Юлиян Апостата (отцепника). Убиват го 31-годишен при един поход в Азия.

31. По повод едно лунно затъмнение, на 28. Октомври 1566, Брахе произнася в университета в Рощок няколко латински стиха, в които предсказва смъртта на султана. След няколко седмици наистина идва вест за смъртта на Сюлейман. Всъщност той вече е бил умрял на 5 Септември, значи преди лунното затъмнение, което дава повод на някои да се подиграват с Тихо Брахевото „предсказание“. Той обаче се защитава, като се обосновава с хороскопа на Сюлейман, в който е прочел смъртната констелация. Виж „Тихо Брахе. Картина на научен живот и работа през 16 век“ от Й. Л. Е. Дрейер.

Сюлейман втори (1495-1566), турски султан, обсаждал Виена през 1523, умира на 5. Септември 1566 по време на един поход срещу Унгария.

32. По Великден 1912 за първи път се издава „Антропософски душевен календар“. Под формата, под която е издаден от Имме фон Екардщайн повече не е преиздаден. При новото издание през 1925 получава от Рудолф Щайнер запазената до сега форма; виж „Статии към събраните съчинения на Рудолф Щайнер“, тетрадка 37/38 1972 година. Душевният календар е поместен в „Стихове на истината“ (Събр. съч. № 40) и също като самостоятелно издание.

33. Смъртният ден на Е. П. Блаватска: 8. май 1891.

34. Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831), философ на немския идеализъм. Сравни изказванията на Рудолф Щайнер за него в глава „Реакционерни мирогледи“, стр. 279-285, в „Загадки на философията“, 1914, Събр. съч. № 18; и „Немският идеализъм като мисловен мироглед: Хегел“; в „За загадките на човека“ 1916, (Събр. съч. № 20, стр. 46. 57).

„Елевзин“: Стиховторението „Елевзин на Хьолдерлин“ е съчинено през 1796. Виж „Животът на Георг Вилхелм Фридрих Хегел, описан от Карл Розенкранц“, Берлин 1844.

35. Макс Мюлер (1823-1900), известен ориенталист, изследовател на езиците и религиите на 19 век, професор в Оксфорд. Произведения: „История на санскритската литература“, 1859; „Въведение в сравняващата религиите наука“, 1874; „Sacred books ofthe Еаст“ 1876.

36. Така наречените писма на Учителя (Майстора): публикувани в произведението на А. П. Синет „Окултният свят“, 1881; преведени на немски от Едуард Херман, Лайпциг.

37. Задълбочен познавач и добър познат на госпожа Блаватска; Президент и основател на теософското общество, Хенри Стеел Олкот (1832-1907); сравни написаното от него в „Old Diary Leaves“.

Често е било споменавано: виж „Духовните Йерархии и тяхното отражение във физическия свят“, Събр. съч. N 110; „Ориентът в светлината на окцидента. Децата на Луцифер и братята на Христос“, Събр. съч. N 113; „Световни чудеса, душевни изпитания и духовни откровения“, Събр. съч. N 129.

38. Сократ (370-399 пр. Хр. ). Гръцки философ и неговият ученик Платон 429-347 пр. Хр., Гай Юлий Цезар (100-44 пр. Хр. ), римски пълководец и кайзер; Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832); Барух Спиноза (1632-1677), холандски философ рационалист, математик и оптик.

Йохан Готлиб Фихте (1762-1814), философ на немския идеализъм; първоначално професор в университета в Йена, по-късно в Берлин, понеже бил уволнен от Йена поради написана от него статия, която уж била срещу религията.

Рафаел Санти (1483-1520), сравни лекцията от 30 Януари 1913 в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. № 62; хронологичен преглед върху лекции на Рудолф Щайнер, в които се намират изказвания за Рафаел и неговото творчество, е публикуван в поредицата „Статии относно събраните съчинения на Рудолф Щайнер“ тетрадка 82, Дорнах, Коледа 1983. За обсъдената тук поредица инкарнации пророк Илия Йоан Кръстител Рафаел-Новалис сравни също и изказването от 28. Септември 1924, както и допълващите го бележки, стр. 176 в „Езотерични разглеждания на кармични взаимовръзки, четвърти том“, Събр. съч. № 238.

Микеланжело Буонароти (1475-1564), художник, архитект, скулптор на италианския ренесанс.

39. Пророк Илия: (староеврейски: Яхве е Бог) сравни преди всичко 1. 17-21 и 2. 1 и 2; също и в Новия Завет често се разказва за него, чието отново идване се очаква и се е извършило в лицето на Йоан Кръстител (Матей, 11, 10 и 14; Марко, 9, 12: Лука, 1, 16 и 76).

40. Матей, 3, 2.

41. Стенопис на Рафаел в Камера дела сигнатура във Ватикана сравни също изказванията на Рудолф Щайнер в лекцията от 5. май 1909 в „Картини на окултни знаци и колони. Мюнхенският конгрес 1907 и неговите въздействия“, Събр. съч. № 284 от 30. Януари 1913; в „Резултати от духовното изследване“, Събр. съч. № 62 и от 1. Ноември 1916' в „История на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“, Събр. съч. № 292.

42. „Сикстинската Мадона“: сравни изказванията на Рудолф Щайнер в лекциите от 4. Август 1908 в „Свят, Земя и човек“, Събр. съч. № 105 от 2. Септември 1908; в „Египетски митове и мистерии“, Събр. съч. № 106 от 30. Януари 1913; в „Резултати на духовното изследване“, Събр. съч. № 62; и от 1. Ноември 1916 в „ История на изкуството като отражение на вътрешни духовни импулси“. Събр. съч. № 292.

По повод на едно тайно посещение в Дрезден Гьоте само споменава: „Малкото дни на моето пребиваване в Дрезден бяха посветени изцяло на картинната галерия. Антиките стояха още в павильона на градината; аз се отказах да ги разглеждам, както и всички други съкровища, които се намират в Дрезден, с убеждението, че в колекцията на картините се намира още достатъчно много, което до сега не ми се е разкрило.

Така приех ценността на италианските майстори повече на доверие, а не че можах да си изградя истинска преценка. „ („Поезия и истина“, 2 част, 8 книга) Херман Грим обрисува възгледите на тогавашното време по следния начин: „Дрезденските авторитети казваха, че детето в ръцете на Мадоната е от простовата натура и изразът му е навъсен, отегчен. Двата ангела долу изглежда да са добавени от някой ученик. Дори се твърди, че самата мадона е нарисувана от чирак на Рафаел или още по-лошо, тя из общо не е на Рафаел. Възможно е Гьоте да е бил подведен в това настроение от служителя на галерията, който му е бил познат и да не е обърнал внимание на може би противоречащото вътрешно чувство.“ „Сикстинската мадона“ на Рафаел, би могла да го огрее като слънце, но той не й обръща достатъчно внимание. „ („Животът на Рафаел“, глава 9, издание 5, Щутгарт и Берлин 1913, стр. 284) Но по-късно през 1813 Гьоте й е обърнал внимание, както се вижда от спомените на Хайнрих Фрайхерн фон Хес, който обаче може би е бил още непознат на Грим и на Рудолф Щайнер („Разговори с Гьоте“, Цюрих 1962, 2 том, стр. 827).

Хес разказва: Така например при „Мадоната на свети Сикст“ от Рафаел, която още по-рано ми беше позната от медни гравюри и копия, се възхищавах на обхващащия световете поглед на детето и дълбокомисленото девическо лице и същност на майката на това божествено дете; Гьоте само с няколко думи опресни моите по-раншни чувства, като пристъпващ пред картината каза: „Вижте тук как с най-голямото майсторство в света са изобразени едновременно дете, Бог, майка и девица в божествено просветление. Картината сама по себе си е един свят, един цялостен свят на изкуството и би трябвало да направи безсмъртен своя създател, даже и ако той не беше нарисувал нищо друго освен нея“

43. Волтер (1694-1778), влиятелен писател и философ на възраждането, който се изказва по много политически въпроси и такива на изкуството през своето време и със своите произведения упражнява изключително голямо влияние.

44. Новалис (1772-1801), всъщност Фридрих фон Харденберг, произведения: „Хайнрих фон Офтердинген“; „Химни на нощта“; „Фрагменти“. Сравни също четирите лекции, които като единични издания съдържат отделни изказвания „Коледната мистерия. Новалис, ясновидец и вестител на Христос“, Дорнах 1980.

45. Матей, 23, 40.

46. Йесая, 54, 2.

47. .... че Христос би могъл отново да се появи в плът: За да се разпространява това учение от Ани Безант и Чарлс Ледбитер е бил основан орденът „Звездата на Изтока“, едно сдружение вътре в теософското общество.

48. „Носенето на кръста“: Тази картина на Рафаел се намира в Националната галерия в Лондон.

49. Имме фон Екардстайн (1871-1930), от 1905 член на теософското, след това на Антропософското общество, от 1909 приготовлява костюмите за мистерийните драми в Мюнхен в които участва и като артист по-късно отговорен за това и в Дорнах; рисува Зодиакалните картини за календара от 1912/13.

50.Тогава се е планирал строежът в Мюнхен, където да се изпълняват мистерийните драми на Рудолф Щайнер. Според главния образ Йоханес Томазиустой е трябвало да получи името „Йоханесбау“. Трудности с чиновниците са довели до преместване на строежа в Дорнах.

51. Майстор Екхарт (1260-1327), доминиканец и мистик, обучава ученици в Париж, Страсбург и Кьолн; по-късно бива обявен за еретик. Произведения: „Писания“ преведени от Херман Бютнер, Йена 1934, „Немски проповеди и трактати“, изд. от Йозеф Квин, Мюнхен 1963.

Йоханес Таулер (1300-1361), мистик, проповедник в Страсбург. За него и за срещата му с „Непознатия от Оберланд“ виж глава „Божие приятелство“ в книгата на Рудолф Щайнер „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“ 1901, Събр. съч. № 7. Произведения: „Йохан Таулеровите проповеди“ (преведени от Юлиус Хамбергер, Франкфурт 1864).

52. Матей, 18, 20.

53. Матей, 25, 40.

54. Втората от „Четири мистерийни драми“ на Рудолф Щайнер 1910-1913, Събр. съч. № 14.

55. Отделянето на Рудолф Щайнер от Теософското общество и основаването на Антропософското общество става по Коледа 1912 в Кьолн.

56. Матей, 2, 1-12.

57. Виж „Киприян и Юстина“, втора песен преведена на немски от Фердинанд Грегоровиус в труда му „ Атениада. Историята на една византийска царица“, трето издание, Лайпциг 1892, стр. 267.

Царица Евдокия (400-460). Умна и красива дъщеря на атинянина Леонтиус; през 421 година става християнка, приема името Евдокия и става съпруга на Теодориус Втори. Поради клевета бива изгонена от двора и умира през 460 в Йерусалим. От нейните поетични произведения е запазено само „Киприан и Юстина“ животоописание на мъченика.

58. Непосредствено преди изказването, Мари фон Сиверс рецитира „Духовни песни“ от Новалис. Сравни също и въвеждащите забележки „Към това издание“.

59. Виж лекциите в Берлин от 28. Декември 1912 до 1. Януари 1913; „Бхагават Гита и писмата на апостол Павел“, Събр. съч. № 142.

60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)

61. Веди: свещеното знание на индийците, което е било дадено от свещените Риши; най-старият писмен документ на индийската и изобщо на индогерманската литература.

62. В деня на погребението на Виланд, на 23. Януари 1813, Гьоте се изказва в разговор с Йоханес Даниел Фалк (Фалк, Гьоте, представен въз основа на лични контакти; в „Разговори с Гьоте“, Цюрих 1969, 2 том, стр. 771): „... аз допускам различните видове и степени на последните прасъставни части на всички същества, същевременно и като началните точки на всички явления в природата, които искам да нарека души, понеже от тях произлиза одушевяването на цялото, или по-скоро монади нека да запазим този израз на Лайбниц. Само че някои от тези монади или начални точки, както ни показва опита, са така малки, така незначителни, че могат най-много да имат подчинена роля и съществуване. Други, напротив, са силни и мощни. Те привличат поради това всичко, което се доближава до тях, за да го превърнат в сродна на тях принадлежност, това ще рече в едно тяло, в едно растение, в едно животно или още по-висше нагоре, в една звезда. Те извършват това толкова продължително, докато малкият или големият свят, чиито интенции лежат духовно в него, се проявява също и телесно навън. Аз бих могъл да нарека души само последните. От това следва, че има световни монади, световни души, като монади на мравките, мравешки души и че те в техния произход, където не всичко е напълно единно, въпреки това като прасъщества са сродни. „

63. Санкхиа-философия: една от шестте класически ортодоксални индийски философски системи. Сравни също изказванията на Рудолф Щайнер относно философията Санкйа в лекциите му от 28, 29 и 30 Декември 1912, които се намират в „Бхагават Гита и писмата на апостол Павел“, Събр. съч. № 142, както и лекцията от 16. Септември 1909 в „Евангелието на Лука“, Събр. съч. № 114.

64. Виж Йохан Готлиб Фихте „Предопределението на човека“, Франкфурт и Лайпциг 1800, където във втори том „Познание“ се казва: „Всяка реалност се превръща в чуден сън без един живот, за който да се сънува, без дух, който сънува; в един сън, който в един сън е зависим от самия себе си. Възприятието е сън; мисленето изворът на всяко съществуване и всяка реалност, която аз си въобразявам, моето битие, моята сила, моите цели са сън за онзи сън.“

65. На 5 Октомври 1791 Новалис пише на своя професор по философия Райнхолд в Йена (1758-1823): „Шилер, който е повече от милиони обикновени хора, той, който би могъл да предизвика в безстрастните същества, които наричаме духове, желанието да станат смъртни, чиято душа изглежда, че е създала природата con amore, чиято морална висота и красота сама би могла да спаси от заслужено падение един цял свят, чийто жител би бил той...“ Трудове на Новалис, издадени от Паул Клукхон, Лайпциг: 4 том на „Писма и дневници“, (№ 21), стр. 22.

66. В „Максими и рефлексии“, из „Изкуство и античност“, З том, 1 книга: „Собствено и придобито в стихове“.

67. Това стихотворение се намира в Паралипомена към „Хайнрих от Офтердинген“; сравни и изказването на Тик за това запланувано продължение (Произведенията на Новалис, издадени от Паул Клукхон, том 1 „Стихове“, стр. 244 и 251). Последният ред при Новалис е: „Далеко ще отлитне същността на стадото погрешна“.

„Eleusis“ An Hölderlin (1770-1843)

Um mich, in mir wohnt Ruhe. Der geschäft' gen Menschen

Nie müde Sorge schläft. Sie geben Freiheit

Und Muße mir. Dank dir, du meine

Befreierin, o Nacht! Mit weißem Nebelflor

Umzieht der Mond die Ungewissen Grenzen

Der fernen Hügel. Freundlich blinkt der helle Streif

Des See's herüber.

Des Tags langweü'gen Lärmen fernt Erinnerung,

Als lägen Jahre zwischen ihm und jetzt.

Dein Bild, Geliebter, tritt vor mich,

Und der entfloh'nen Tage Lust. Doch bald weicht sie

Des Wiedersehens süßern Hoffnungen.

Schon malt sich mir der langersehnten, feurigen

Umarmung Szene; dann der Fragen, des geheimem,

Des wechselseitigen Ausspähens Szene,

Was hier an Haltung, Ausdruck, Sinnesart am Freund

Sich seit der Zeit geändert; der Gewißheit Wonne,

Des alten Bundes Treue, fester, reifer noch zu finden,

Des Bundes, den kein Eid besiegelte:

Der freien Wahrheit nur zu leben,

*

Friede mit der Satzung,

Die Meinung und Empfindung regelt, nie, nie einzugehn!

Nun unterhandelt mit der trägen Wirklichkeit der Sinn,

Der über Berge, Flüsse, leicht mich zu dir trug.

Doch ihren Zwist verkündet bald ein Seufzer und mit ihn

Entflieht der süßen Phantasien Traum.

Mein Aug' erhebt sich zu des ew'gen Himmels

Wölbung Zu dir, o glänzendes Gestirn der Nacht!

Und aller Wünsche, aller Hoffnungen

Vergessen strömt aus deiner Ewigkeit herab.

Der Sinn verliert sich in dem Anschaun,

Was mein ich nannte, schwindet.

Ich gebe mich dem Unermeßlichen dahin.

Ich bin in ihm, bin alles, bin nur es.

Dem wiederkehrenden Gedanken fremdet,

Ihm graut vor dem Unendlichen, und staunend faßt

Er dieses Anschauns Tiefe nicht.

Dem Sinne nähert Phantasie das Ewige.

Vermählt es mit Gestalt. Willkommen, ihr,

Erhab'ne Geister, hohe Schatten,

Von deren Stirne die Vollendung strahlt,

Er schrecket nicht. Ich fühl', es ist auch meine Heimat

Der Glanz, der Ernst, der euch umfließt.

Ha! Sprängen jetzt die Pforten deines Heiligtums,

O Ceres, die du in Eleusis throntest!

Begeistrung trunken fühl, ich jetzt

Die Schauer deiner Nähe,

Verstände deine Offenbarungen.

Ich deutete der Bilder hohen Sinn, vernähme

Die Hymnen bei der Götter Mahle,

Die hohen Sprüche ihres Rats

Doch deine Hallen sind verstummt, o Göttin!

Geflohen ist der Götter Kreis in den Olymp

Zurück von den entheiligten Altären,

Geflohn von der entweihten Menschheit Grab

Der Unschuld Genius, der her sie zauberte.

Die Weisheit deiner Priester schweigt. Kein Ton der

heil'gen Weih'n

Hat sich zu uns gerettet, und vergebens sucht

Der Forscher Neugier mehr, als Liebe

*

Zur Weisheit. Sie besitzen die Sucher und verachten dich.

Um sie zu meistern, graben sie nach Worten,

In die dein hoher Sinn gepräget wär'.

Vergebens! Etwas Staub und Asche nur erhäschen sie,

Worein dein Leben ihnen ewig nimmer wiederkehrt.

Doch unter Moder und Entseeltem auch gefielen sich

Die Ewigtoten, die Genügsamen! Umsonst! es blieb

Kein Zeichen deiner Feste, keines Bildes Spur.

Dem Sohn der Weihe war der hohen Lehren Fülle,

Des unaussprechlichen Gefühles Tiefe viel zu heilig,

Als daß er trock'ne Zeichen ihrer würdigte.

Schon der Gedanke faßt die Seele nicht,

Die außer Zeit und Raum in Ahnung der Unendlichkeit

Versunken, sich vergißt und wieder zum Bewußtsein nun

Erwacht. Wer gar davon zu ändern sprechen wollte,

Sprach' er mit Engelzungen, fühlt der Worte Armut.

Ihm graut, das Heilige so klein gedacht,

Durch sie so klein gemacht zu haben, daß die Red' ihm

Sünde deucht,

Und daß er bebend sich den Mund verschließt.

Was der Geweihte sich so selbst verbot, verbot ein weises

Gesetz den ärmern Geistern, das nicht kund zu tun,

Was sie in hell'ger Nacht gesehn, gehört, gefühlt.

Daß nicht den Bessern selbst auch ihres Unfugs Lärm

In seiner Andacht stört'; ihr hohler Wörterkram

Ihn auf das Heil'ge selbst erzürnen machte, dieses nicht.

So in den Kot getreten würde, daß man dem

Gedächtnis gar es anvertraute, daß es nicht

Zum Spielzeug und zur Ware der Sophisten,

Die er obolenwels verkaufte,

Zu des beredten Heuchlers Mantel, oder gar

Zur Rute schon des frohen Knaben und so leer

Am Ende würde, daß er nur im Widerhall

Von fremden Zungen seines Lebens Wurzel hätte.

Es trugen geizig deine Söhne, Göttin,

Nicht deine Ehr' auf Gass' und Markt, verwahrten sie

Im innem Heiligtum der Brust.

Drum lebtest du auf ihrem Munde nicht.

Ihr Leben ehrte dich. In ihren Taten lebst du noch.

Auch diese Nacht vernahm ich, hell'ge Gottheit, dich.

Dich offenbart oft mir auch deiner Kinder Leben,

*

Dich ahn ich oft als Seele ihrer Taten!

Du bist der hohe Sinn, der treue Glauben,

Der einer Gottheit, wenn auch alles untergeht, nicht wankt.

От стр. 266

Bekenner Christi, die ihr treu und warm

Im Herzen hegt den viel gepries'nen Heiland,

Seht meiner Tränen frischen Strom, und dann

Vernehmet, aus welchem Quell mein Kummer stammt.

Und ihr, die noch der finstre Wahn umstrickt

Der Götzenbilder, merkt auf das, was ich

Von ihrem Lug und Trug erzählen werde.

Denn nimmer hat ein Mensch gelebt, der so wie

Ich den falschen Göttern war ergeben

Und der Dämonen Art so gründlich kannte.

Ja, Ciprianus bin Ich, den als Kind

Die Eltern dem Apollo dargebracht.

Es war des zarten Säuglings Wiegenlied

Gelärm der Orgien, wenn man das Fest

Des grausen Drachen feiert'. Siebenjährig

Ward ich geweiht dem Sonnengotte Mithras.

Ich wohnt' in der erhab'nen Stadt Athen

Und ward ihr Bürger auch. Denn so gefiel's

Den Eltern. Als ich zehn der Jahre zählte,

Hab ich Demeters Fackeln angezündet

Und mich versenkt in Koras Trauerklage.

Ich hegt' der Pallas Schlange auf der Burg

Als Tempelknabe.

*

Dann zum Waldgebirg

Olympos stieg ich auf, wo Toren sich

Den lichten Wohnsitz sel'ger Götter denken.

Die Hören sah ich und den Schwärm der Winde,

Der Tage Chor, die phantasiebeflügelt

Mit Gaukelbildern durch das Leben ziehn.

Ich sah Gewühl von Geistern kampfentbrannt,

Und Hinterhalte voller List; von Spott

Und Lachen berstend die, und jene ganz

Von Schreck erstarrt. Die Reihen sah ich all'

Der Göttinnen, und Götter. Denn wohl vierzig

Und noch mehr Tage hab ich dort verweilt.

Es war mein Mahl, wenn Helios niedersank,

*

Der dichtbelaubten Wipfel Frucht. Wie

Als wären sie aus hoher Königsburg

Entsandt, durchziehn die Luft die Geisterboten,

Um dann zur Welt hinab zu steigen, wo

Die Menschheit sie mit tausend Übeln plagen.

Ich zählte fünfzehn Jahr' und kannte schon

Die Wirkenskraft der Götter und der Geister,

Denn mich belehrten sieben Oberpriester.

Der Eltern Wille war's, daß ich gewönne

Vor allem Wissenschaft, was ist auf Erden,

Im Reich der Lüfte und im tiefen Meer.

Ich hab' durchforscht, was in der Menschenbrust

Verderben brütet, was im Kraute gärt,

Im Saft der Blume, was um müde Leiber

Als Siechtum schleicht, und was die bunte Schlange,

Der Fürst der Welt voll arger List erschafft,

Um Gottes ew'gen Ratschluß zu bestreiten.

Ins schöne Land von Argos zog ich hin,

Das rossenährende. Das Fest der Eos,

Der weißgewand'gen Gattin des Tithonos,

Beging man grad, und dort ward ich ihr Priester.

Ich lernte kennen, was geschwisterlich

Die Luft und dieses Poles Rund durchzieht,

Was Wasser macht der Ackerflur verwandt

Und was den Himmel trübt als Regenschauer

Ich sah den Dämon selbst von Angesicht,

Nachdem ich ihn mit Opfern mir gewonnen;

Ich sprach zu ihm, und er erwidert' mir

Mit Schmeichelworten. Meine Jugendschöne

Und mein Geschick zu seinen Werken rühmend,

Verhieß er mir die Herrschaft dieser Welt

Und gab mir Macht, den Geistern zu gebieten.

Er grüßte mich mit meinem Namen, als

Ich schied, und staunend sahn es seine Großen.

Sein Antlitz gleicht der Blume reinen Goldes;

Er trägt ein Diadem von Funkelsteinen

Und flammendes Gewand. Die Erde bebt,

Wenn er sich rührt. In dichten Reih'n umstehn

Speerträger seinen Thron, den Blick gesenkt.

So dünkt er sich ein Gott, so äfft er nach

Des Ew'gen Werke, den er frech bestreitet.

*

Doch machtlos schafft er nicht'ge Schemen nur;

Denn der Dämonen Wesenheit ist Schein.

Ich zog vom Land der Perser fort und kam

Nach Antiochia, der großen Stadt

Der Syrer; hier verübt' ich Wunders viel

Von Zauberei und höllischer Magie.

Ein Jüngling sucht mich auf, Aglaidas,

Von Lieb' entbrannt, und mit ihm viel Gefährten.

Ein Mädchen war's, Justina ist ihr Name,

Für das er glüht', und meine Knie umschlingend

Beschwor er mich, in seine Arme sie

Durch Zauberkunst zu ziehn. Und da zuerst

Ward mir des Dämons Ohnmacht offenbar.

Denn so viel Geisterscharen er beherrscht,

So viel entsandt er wider jene Jungfrau,

Und alle kehrten sie beschämt zurück.

Auch mich, Aglaidas' Beförd'rer, machte

Justinas fromme Glaubenskraft zu Schanden;

Sie zeigte mir, wie eitel meine Kunst.

Manch schlummerlose Nacht durchwacht' ich da

Und quälte mich mit Zaubereien ab.

Zehn Wochen lang bestürmt' der Fürst der Geister

Das Herz der Jungfrau. Eros hatte, ach!

Nicht den Aglaidas allein verwundet,

Auch mich ergriff der Liebe Raserei.

От стр. 289

Wenn nicht mehr Zahlen und Figuren

Sind Schlüssel aller Kreaturen,

Wenn die, so singen oder küssen,

Mehr als die Tiefgelehrten wissen,

Wenn sich die Welt ins freie Leben

Und in die Welt wird zurückbegeben,

Wenn dann sich wieder Licht und Schatten

Zu echter Klarheit werden gatten,

Und man in Märchen und Gedichten

Erkennt die'ewgen Weltgeschichten,

Dann fliegt vor einem geheimen Wort

Das ganze verkehrte Herden-Wesen fort.