ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА

Франкфурт, 2 март 1913 г.

Мисията на земния живот, като преходна точка

за отвъдния свят.

Днес съществуват някои хора, даже много хора, които казват: Ех, може да съществува един духовно-душевен живот след смъртта, но защо трябва да се интересуваме сега от него? Ние можем да водим просто този земен живот с всичко което той ни предлага и можем да чакаме, нали след това ще се покаже другият живот, когато дойде смъртта!

Обаче Духовната наука ни показва, че в живота между раждането и смъртта човекът среща определени същества. Също така, както той среща тук много същества на природните царства, там той среща Същества та на Висшите йерархии и повече, или по-малко елементарните същества. Когато един човек върви без разсъдък в живота, това иде от там, че между смъртта и раждането той не е могъл да срещне съществата, които биха му дали силите да оживотвори своите собствени сили, за да бъде морално и интелектуално способен в този живот. Обаче възможността човек да намери между смъртта и раждането определени същества способността да намери той тези същества, зависи от последният му живот на Земята. Ако през време на земният му живот никога не сме се занимавали с мисли, които се издигат към духовните светове, с мисли които се занимават със свръхсетивното, ако през време на нашия последен земен живот сме потънали на пълно във външния свят, в света на сетивата, ако живеем само в ума, доколкото той е насочен само към външния физически свят, тогава правим за нас да бъде невъзможно, щото между смъртта и едно ново раждане, /без да е забелязал съществата/ да дойдем в допир с определени същества и да получим от тях способността за следващият земен живот. Областта на отвъдният свят е някак си мрачна и тъмна за нас и ние не можем да намерим в тъмнината силите на Висшите йерархии. Тогава човекът се връща към Земята между смъртта и едно ново раждане, без да е забелязал съществата, от които трябваше да получи сили за следващият земен живот.

А от къде идва светлината, чрез която ние можем да осветим тъмнината между смъртта и раждането? От къде можем да вземем ние тази светлина? Между смъртта и едно ново раждане никой не ни дава светли на. съществата са там налице, но се касае за това, ние да се срещнем с тях благодарение на това, че в нашият последен земен живот сами сме запазили светлината, която сме имали с духовния свят.След смъртта ние не можем вече да осветим тъмнината, ако не сме занесли там със себе си необходимостта за нова светлина, когато сме минали през вратата на смъртта. От това ние виждаме следователно, колко неправилно е изказването, че тук не трябва да се интересуваме и грижим за духовният свят, а можем да чакаме това което иде. Да, ако човек чака това, което иде тогава идва тъмнината.

Следователно, земният живот не е само една преходна точка, а той има една мисия, той е една необходимост за отвъдният свят, както отвъдният свят е необходим за земният живот. Светилниците за отвъдният свят трябва да бъдат занесени там от Земята. Така следователно може да се случи, че тук човек може да остане тъп по отношение на свръхсетивният свят и с това да отмине възможността да добие необходимите способности, които му служат като инструменти за земния живот.

Но след това човекът отново минава през вратата на смъртта, след един живот, в който е бил неспособен в това, или онова отношение. Вие виждате, че той си създава една неутешителна перспектива. Ако не би настъпило нещо друго, човекът би станал все по-неспособен и все по-неспособен. Защото, когато човек си е създал в един земен живот такива условия, които произволно се е затворил за свръхсетивния свят и е проявил тъпота към него, тогава в следващият земен живот той е още по-малко способен да си приготви необходимите органи. И ако не би настъпило нищо друго, той би трябвало да продължава да се развива така. Следователно неговото развитие, би отивало постоянно все по-надолу. Но тогава настъпва нещо друго. Когато човек върви по Земята с едно произволно затъпяване, тогава в живота след втория земен живот при него идва Луцифер с неговата сила. Тогава в един следващ живот между смъртта и едно ново раждане той би ходил в тъмнината, ако при него не би дошъл Луцифер. Но понеже е минал през един живот, като току що описания, Луцифер може да дойде при него и той му осветлява сега онези сили и същества, от които се нуждае за следващият земен живот. Последствието и това, че всички тези сили и същества са оцветени от светлината на Луцифер. После след тъпото съществувание и след като е бил воден от Луцифер през живота между смъртта и едно ново раждане той влиза в един нов земен живот тогава той е изцяло надарен със способности, които приготвят неговите органи, но тези органи постоянно го излагат на изкушенията на Луцифер на Земята. Такъв човек може да бъде: умен и схватлив, обаче неговият ум ще бъде студен и пресметлив, преди всичко проникнат от себелюбие, от егоизъм. Ясновидецът вижда при много хора в света, всъщност, които са умни и схватливи, обаче студени и егоистични в техните прояви, така че когато човек се събере с тях те го измамват за да се облагодетелствуват все повече и да изпъкнат. При разглеждането на такива хора ясновидецът констатира, че са били ръководени от Луцифер в техния живот по-рано в духовния свят и че в предидущото земно въплъщение са водили един тъп в духовно отношение живот: по-рано едно произволно затваряне спрямо духовният свят.

И можем да кажем: при едно такова познание, на човека му се разкрива една печална перспектива за материалистичното човечество, хората, които в настоящето имат материалистични убеждения и отхвърлят заниманието с духовните светове, които считат, че душевният живот завършва заедно със смъртта на такива хора им предстои един такъв живот какъвто аз описах сега. Обаче не е достатъчно само да мъдруваме заедно в една абстрактна форма върху връзките на различните животи, а конкретният образ ни показва най-разнообразните връзки между миналите и бъдещите земни съществувания и редуващите се съществувания в духовният свят. От това можем да установим, че земният живот има едно голямо значение за живота след смъртта. И този земен живот има още едно друго значение: Той има значение, че само на Земята можем да срещнем в пълният смисъл на думата определени същества така, че се запознаваме добре с тях. И към тези същества принадлежи преди всичко самият човек. Ако връзката между човек и човек би могла да бъде създадена на Земята, тя не би могла да бъде създадена и в духовната област. Съединенията, които съществуват между човек и човек, са такива, че те се образуват тук и след това продължават и в духовният свят. Обаче ние не бихме могли някога да си създадем връзки с човешките същества, които са предназначени да се въплътят на Земята, ако на Земята сме имали случай да се запознаем с тях, обаче не сме използували този случай ние не можем да заместим пропуснатото тук в духовният свят, във времето, което прекарваме между живота и едно ново раждане. Да вземем един пример: Гоатама Буда. Той беше едно такова човешко същество, което в неговият живот в шестото столетие преди идването на нашето летоброене живя като царски син и в 29-тата година на своя живот се издигна от чин Бодисатва до чин Буда. Това означава: Той стана един Буда и един Буда няма вече нужда да се въплътява във физическо тяло, човешко тяло. Следователно Гоатама Буда е прекарал своя последен земен живот. Тогава на Земята голям брой хора дойдоха в допир с това Същество. Също и в предишни земни съществувания хора са дошли в допир с Бодисатвата. Всички тези отношения могат отново да се продължат в духовният свят. Онези, които тук на Земята са дошли в допир с Гоатама Буда, могат да продължат в духовния свят тази връзка, която се е завързала между тях и Гоатама Буда, нещо като връзката между ученик и учител. Обаче в течение на земното развитие съществуваха хора, които никога не са добили връзката с Гоатама Буда на Земята.

Тези души не могат да дойдат вече току така, да дойдат в допир с Гоатама Буда, даже ако са постигнали особена зрялост. Само че по отношение на Гоутама Буда се явява един вид заместител: за него се явява нещо, което действува като заместител, ако човек не е дошъл в никакъв допир с него. Защото Буда е дошъл през една твърде особена съдба, след като е бил Гоутама Буда и не е имал вече нужда да се връща и въплъщава на Земята, а живее по-нататък в една чисто духовна област. Отначало той е оставил свързан със земните отношения, обаче съществото на Гоатама Буда действуваше от духовните области в земното съществувание, а не от Земята, на която вече не се връщаше. Ние знаем, че Гоатама Буда направи това, че неговото същество да изпраща своите лъчи в онова момче Исус, за което ни разказва евангелистът /Йоан/ Лука. Тогава свръхсетивното същество на Буда изпращаше своите лъчи в астралното тяло на момчето Исус, за което говори Евангелието на Лука, действуваше следователно в земното съществувание от духовния свят.

Обаче земните хора не можеха да дойдат във връзка с него с тяхното обикновено съзнание, с техния обикновен начин на мислене, а с душата на Гоатама Буда можеха да дойдат онези, които чрез едно по-високо развитие са намерили от Земята достъп до него, например Франциск Асизки. Преди Франциск Асизки да е влязъл в земния живот и преди изтичането на неговия последен живот между раждането и смъртта, съществото на Франциск Асизки е живяло в една намираща се в югоизточна Европа мистерийна колония, в които не учеха физически учители, а учители от свръхсетивните йерархии, към които принадлежи Буда, или по-до бре казано душата, към която някога е била въплътена в тялото на Буда. В един такъв мистериен център беше така, че там имаше ученици, които бяха развили вече високи способности за виждането на свръхсетивния сват. Такива ученици са в състояние да имат учители, които действуват само от свръхсетивния свят, духовния свят. И така действуваше Буда в споменатия мистериен център. И един вярно предан ученик на Буда беше Франциск Асизки в своето минало прераждане. И тогава Франциск Асизки прие в себе си всичко онова, което го направи способен, че в духовния живот, в който той влезе след това, да бъде озарен от Висшите йерархии, които след това направиха той да влезе в земното съществувание като велик мистик, който може да има едно такова влияние в своето време. Всичко това е възможно, тъй като тази душа на Франциск Асизки беше влязла в своето минало прераждане с Гоатама Буда, благодарение на своите тогавашни висши способности, също след като Гоатама Буда можеше да действува върху него от свръхсетивния свят. Обаче за обикновеният човешки живот, който е свързан с живота развиващ се чрез сетивата и обикновеният човешки ум, една такава връзка е невъзможна. И тогава важи това, което току що беше казано: че не можем да срещнем вече едно човешко същество, ако не сме го срещали във физическия свят.

Изключението, е което се запознахме при Буда, обуславя сега именно други изключения. И ако е невъзможно обикновеният човек да срещне в духовните области хора, с които не е завързал никаква връзка тук на Земята, все пак възможно е земният човек, който е приел тук Христовият Импулс проникнал се с него, между смъртта и едно ново раждане, да срещне в духовният свят Буда, макар и да не може да срещне други хора, с които не е свързал никаква връзка тук на Земята. Защото за него е предвидено нещо твърде особено.

В началото на 17-тото столетие една друга планета освен Земята се намираше в точката на една степен на развитието, както Земята се намираше в една такава точка, когато настъпи Тайната на Голгота. И както тогава в земното съществуване се яви Христос, идвайки от по-висшите области, така е онази криза на Марс към 17-тото столетие на Марс се яви Буда. Това значи след като Буда беше минал през своите земни въплъщения до своето последно прераждане, за него не беше вече необходимо да се връща в един земен живот, но той продължи своята дейност в други области. Буда премина от земните отношения на Марс. И докато до тогава Марс беше мястото, от което произхождаха силите, които гърците наричаха сили на борбата, кои то са плодотворни за света, към 17-тото столетие тази мисия на Марс беше вече изтекла и необходимо беше да влезе в действие една нова сила: Будя изпита там един вид разпятие на кръста. Тайната на Буда не протече на Марс така, както тайната на Христос протече на Земята, на князът на Мира Буда, който в последния земен живот лъчезареше навсякъде в мир и любов, беше пренесен в изпълнения с борба Марс. И пренасянето на съществото, което е изпълнено изцяло със силите на мира и любовта, в полето на борбата, на раздора и дисхармонията, беше в определен смисъл също едно разпъване на кръст.

За погледа на ясновидеца се сливат чудно два момента. Когато насочим поглед към умиращият 80 годишен Буда тук на Земята, тогава тази смърт на Буда е нещо странно, рядко затрогващо и потресаващо. В 483 г. преди нашето летоброене, в една величествена нощ с пълнолуние, обливан от сребърната лунна светлина, Буда умря, лъчезарейки мир и благост. Това беше последният земен момент. След това той продължи да действува върху Земята по начина, който ви описах. В началото на 17-то столетие, ясновидецът отново вижда да просветва благата, сребърна морална светлина на Буда на Марс.

И хората които приемат, тук на Земята по съответният начин Христовият Импулс, минават след това, когато след смъртта живеят в другия сват през космическия свят. Всички ние минаваме през тези светове на Космоса. Първо минаваме през сферата на планетите на нашата слънчева система. Ние преживяваме една епоха на Луната, една епоха на Венера, една епоха на Слънцето, една епоха на Марс, една епоха на Юпитер, една епоха на Сатурн. След това преминаваме в околността на нашата планетарна система, за да се върнем след това обратно. И именно тогава срещаме ние онези сили и същества, от които трябва да получим онова, от което се нуждаем за построяването на нашият следващ земен живот. И онзи, който тук на Земята е приел в себе си Христовия Импулс, може след това при преминаването през сферата на Марс да приеме това, което се разлива от Буда. Това е един изключителен случай, при който също и душите, които в техни те минали прераждания не са могли да се запознаят с Буда, могат да получат това между смъртта и едно ново раждане сега.

За погледа на ясновидеца се разкрива, че някои хора, които са живели в 17-тото столетие, показват тяхната забележителна дарба чрез това, че във времето, което е предхождало тяхното раждане, се получи тяхната духовна сила от Буда в духовните светове. Общо взето способностите за приемането на този род сили от хората са още слаби, защото Буда неотдавна беше извършил тази тайна на Марс. В бъдеще човешките души ще приемат все повече и повече в сферата на Марс сили от Буда. Но за онези, които може да вижда нещо, той още в 19-тото столетие намира хора, които могат да развият техните способности тук на земята благодарение на това, че при тяхното преминаване през сферата на Марс са приели влияния от Буда. Така сложно и чудесно протичат тези съществувания между смъртта и едно ново раждане. Човек трябва да приеме от тук, от Земята светлината, която може да му освети изживяванията между смъртта и едно ново раждане, иначе той ходи в тъмнината. Човекът, който напуска земният живот и минава през вратата на смъртта без да е приел в себе си някакъв Христов Импулс, който не е искал да знае нищо за това, може след това в следващият живот в духовният свят да мине през сферата на Марс, без да предчувствува нищо за влиянията на Буда. За него Буда все едно че не съществува там. Защото това трябва да констатираме: Ние минаваме наистина покрай съществата на висшите йерархии, обаче не ги забелязваме и не можем да получим от тях необходимата помощ, ако в нашият последен земен живот на Земята не сме запалили сами светлината, чрез която да ги видим и да приемем нещо от тях. Така никак не е прав онзи, който казва: не е нужно да се занимаваме с отвъдният свят тук в земният живот. Вие виждате сега, че на едно по-високо разглеждане земният живот е един вид специален случай. Ние живеем тук в сферата на Земята между раждането и смъртта въплътени във физическо тяло. Между земните съществувания минаваме през духовния свят. Освен земното въплъщение ние можем да говорим за едно въплъщение между смъртта и едно ново раждане, или по-скоро за едно вдушевяване. Това, което изнесох за другия свят, важи също за Земята. Представете си следователно, че обитателите на Марс, които принадлежат особено на Марс, един човек който живее между смъртта и едно ново раждане може да мине през съществуванието на Марс, без да дойде в допир със съществата на Марс. Той не ги вижда и те не го виждат. Така е също и на Земята. През земната сфера минават постоянно същества, които всъщност принадлежат на други планети, както човекът принадлежи на Земята. Обитателите на Марс прекарват техният редовен живот на Марс и между тяхното изживяване, което отговаря на смъртта то е наистина нещо различно и техният нов живот на Марс, те извършват тяхното преминаване през други планети. Фактически обитателите на другите планети, постоянно минават през нашата земна сфера. Земните хора не могат да влязат в никакво отношение с тях, защото те живеят при съвършено други условия на съществуванието и защото при дадените обстоятелства хората не са завързали именно никаква връзка с тези същества на Марс.

Следователно, какво би било необходимо, за да срещнем тези същества преминаващи през сферата на Земята, които всъщност принадлежат на другите планети? Необходимо би било човек да е намерил допирни точки с тях на тяхната собствена планета. Това е възможно само тогава, когато още тук на Земята човек може да дойде във връзка със съществата различни от земните, чрез съзнателно развитие на свръхсетивните способности.

Така действително се явява възможността, щото при онези, които са минали през едно по-високо духовно обучение, да може да стане една среща с съществата от другите планети, които минават през сферата на Земята. И колкото и странно да изглежда в действителност вярно е това, което ви казвам: За онзи, който физиката и астрономията изнасят за обитателите на Марс за този, който ги познава като същества преминаващи през нашата планета, научава от тях както е съществуванието на Марс, защото само така може да се научи за това съществувание, за него тези хипотези са много смешни, защото положението е съвършено друго. Аз ви изнасям всички тези неща, защото бих искал вашият поглед да се разшири за земният живот ви другите светове над и вън от видимите светове, над и вън от видимите същества, от които сме заобиколени до съществата, които не могат да бъдат възприемани дотогава, докато не е отворен погледът за тях.

Обаче между смъртта и едно ново раждане, ние не само не можем да се съберем на другите планети с хора, с които не сме завързали тук на Земята отношения, ние не можем да стигнем също до такива отношения, не можем да дойдем между смъртта и едно ново раждане в допир с такива отношения, които принадлежат на мисията на Земята, които трябва да се развият така на Земята и към които на Земята не сме развили някакво отношение, или с които не сме имали и не идваме в отношение по околния път чрез земните отношения /условия/.

Какво е например в космическо отношение Духовната наука, или Антропософия? Само онзи, който си съчинява всякакви теории, би могъл лесно да вярва: Духовната наука е нещо, което може да бъде учено, предавано и изучавано през всички светове. Но във Вселената не е отредено така. Всяка една област на света има своята особена задача и това не се повтаря по същият начин във Вселената. Духовната наука е възможна само на Земята, а не на някоя друга планета, или в някоя друга област. Ето защо творящите Същества са създали Земята, за да може да се води тук това, което може да се роди само на Земята. Духовната наука може да се роди само на Земята, човек не може да я изучава никъде другаде тя е едно откровение върху духовния свят, но така както се явява, може да се яви само тук. Но сега някой може да каже: Всичко това може да бъде така, но човекът би могъл да се осведоми за свръхсетивния свят в една форма, различна от тази на Духовната наука! Да някой може да помисли това, обаче то не е вярно. Защото човекът е така устроен, че ако въобще иска някога да добие по правилен начин едно отношение към по-високия свят, той може да добие това само чрез Духовната наука. Ако пропусне да се доближи до Духовната наука, или до Антропософията на Земята, тогава никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея. Но също така никой друг живот не може да му помогне да се запознае с нея по един правилен човешки начин. Това не трябва да ни води до отчаяние по отношение на много хора, които още не искат да знаят за Духовната наука те ще се върнат отново на Земята и по-късно ще дойдат в допир с нея. Антропософията е устроена на Земята, за да даде възможност на човека, на хората въобще, да научат това, което трябва да бъде научено по човешки начин върху свръхсетивния свят. Съществува само една такава възможност и тя е дадено само чрез човека. Когато човек е минал през вратата на смъртта в духовния свят, без да е научил тук нещо за Духовната наука, той може да научи за нея чрез това, че се е намирал в отношение със земните хора, които са в допир с нея. Това е един околен път, но един възможен път. Да вземем примера с двама човеци, които тук на Земята се намират в тясно приятелство: единият стои във връзка с Антропософията, а другият не, този последният умира, тогава първият може да му помогне много чрез това, че му чете, запознава го с това, което го заобикаля след смъртта. Следователно човек може да чете заедно с мъртвият едно важно съчинение на Духовната наука: мъртвият го слуша както може да констатира това ясновидецът.

Понякога е така, фактите говорят така и макар да може да бъде зададен въпросът: "Защо?", това "Защо?" няма никакво значение по отношение на факта, който мога да ви приведа като един напълно наблюдаван факт. Може да се случи: че един прост човек, който е дошъл в допир с Духовната Наука и който много е обичал мъртвият, да може да чете на един мъртъв по-добре отколкото един ясновидец, който наистина може да потърси мъртвия, но който тук на Земята не е имал никакви сърдечни отношения с мъртвия. Понякога обаче, може да бъде също така, че ясновидецът да си постави задачата, да чете на мъртвите, които не е познавал на Земята. Много по-често се констатира обаче, че не може да намери възможността, че не може да се чете на един мъртъв, с когото този, който иска да му чете, не е дошъл по-рано в допир. От този факт можете да почувствувате голямото значение, което духовните общества като антропософските имат. Тогава може да бъде заместено по определен начин това, което сега можахме да охарактеризираме като един вид съвместен живот, като едно идване в допир. Ако не биха съществували такива общества, тогава фактически всеки мъртвец би бил заставен да му се чете само от много близки хора. Само такива духовни общества, в които се култивира общодуховни идеали, разширяват това положение. И така може да се случи и това се случва, да се намери един антропософ, който по определен начин е в състояние, благодарение на това, което вече е научил, да чете силно концентрирано духовни мисли, или да прекара тези мисли през своята душа. Тогава може да му се каже: ето, че е умрял един човек, аз ви показвам неговият почерк, той беше също антропософ, принадлежи на същото общество. Тогава е достатъчно, може би съответният да види само почеркът не фотография научава за едно любимо изречение на мъртвия и не може да бъде така, че съответният вече малко по-напреднал антропософ да чете плодотворно на едни такъв, с когото не е имал никакъв допир през време на земният живот. Това ще бъде една хубава задача на Духовната наука, да бъде хвърлено един такъв силен начин мост над пропастта разделяща живите от мъртвите.

Днес антропософите се стремят още към някои задачи, които се намират само на физическото поле, защото в тях има още много материалистичен начин на мислене, макар и теоретически да са приели науката на Антропософията. Истинските духовни задачи, тепърва ще дойдат, когато Духовната наука ще проникне още по-дълбоко в душите: Тогава ще се намерят души, които ще поемат службата да помагат на мъртвите и да ги придвижват напред. По определен начин в нашето общество началото е поставено вече отдавна, така че онова, което можа да стане в тази област, трябва да бъде доведено до едно по-високо задоволяване.

Когато един антропософ е минал през вратата на смъртта, следователно самият той е приел вече в себе си духовни мисли, той може тогава когато живее в духовният свят при известни обстоятелства да направи даже услуга на самите мъртви може да бъде техен учител. Обаче общо взето тези неща са по-трудни отколкото хората могат да си представят. Всичко това може да се направи много по-лесно на Земята отколкото в другия свят, защото обществата, които могат да се намират там след смъртта, са напълно зависими от обществата, които са бири там преди смъртта. Когато например на Земята са живели заедно двама човеци, от които единият е бил антропософ, а другият е стоял далече от Духовната наука, обаче след смъртта има копнеж към тази наука, може да се случи, че живеещият тук на Земята да се постарае, докато настъпи неговата собствена смърт, да чете на напусналия земния живот. След определено време останалият на Земята, който е чел на заминалият в другият свят, също минава през вратата на смъртта: тогава той се намира с него в духовния свят. Тогава отново се явява отзвук на онова отношение, което е съществувало тук на Земята и това предлага една трудност, докато нямаше никаква трудност, когато единият още се намираше на Земята, а другият беше умрял. Възникват дисонанси, когато те са отново заедно при същите условия на съществуването, които са съществували в техните земни отношения. И както едната душа тук не е искала да знае нищо за другата върху Духовната наука, така е и в другият свят. Това ни показва обаче отново, как отношенията в другия свят са зависими от отношенията тук на Земята. Нещата са именно твърде сложни и не могат да бъдат построени само мислено.

Това, което лежи в мисията на Духовната наука, то се явява живо пред нашите души чрез такива факти. Това ни показва, как може да бъде премината пропастта между живите и мъртвите. Ние виждаме, че при известни обстоятелства мъртвите също могат да действуват върху Земята, както живите мога да действуват в духовният свят. Ние можем да изследваме, как мъртвите също могат да действуват във физическия свят.

Всъщност хората тук на Земята знаят много малко за това, което ги заобикаля. Как разглеждат всъщност хората живота? Те го разглеждат така: че събитията които се разиграват разглеждат едното като причина, другото като следствие, но не мислят много по-нататък, свързват ги като на едни конец. Колкото и странно да изглежда на действителния живот, то е само външното съдържание на действителния живот. В живо та съществува и нещо друго освен това, което става по този начин: нещо което има не по-малко значение за живота.

Да вземем един пример: Един човек е свикнал да излиза всеки ден от дома си точно в 8 часа. Всеки ден той трябва да извървява един път, който минава през един площад. Един ден условията се стичат така, че той закъснява с 3 минути: следователно той изминава същият път, не с 3 минути закъснение. Тогава той установява нещо странно на площада, през който трябва да минава всеки ден под някакви колонади: Покривът на колонадите се е срутил! Ако би минал оттам по обичайното за него време, покривът положително би го затрупал.

Такива неща съществуват много в живота. Колко често можем да си кажем, че нещо съвършено друго би било възможно, ако биха били на лице тези, или онези условия, отколкото това което е настъпило. В живота ние сме предпазени именно от много неща, много неща, които биха могли да се случат, но не се случват. В живота ние разглеждаме всъщност само външните действителности, но не обаче и вътрешните възможности: обаче тези възможности постоянно стоят зад живота. Когато един ден е донесъл за нас тези, или онези събития, това всъщност е само външната действителност и зад него се крие цял един свят от възможности. Представете си например морето, обични приятели. В морето живеят много, много херинги, обаче за да се родят те, не е имало само толкова зародиши, колкото херинги са се родили. Много, безкрайно много зародиши загиват, те не постигат тяхната цел живее само възможният брой херинги. Така е и с целият живот. Това, което изживяваме от сутрин до вечер, е само един откъс от голям брой възможности. Всеки момент ние минаваме покрай възможни, но не станали неща. Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент. Помислете върху примера с човека, който е излязъл от дома си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите. Обаче по този начин за нас постоянно съществуват такива възможности. В такъв момент, в който един човек е минал с 3 минути по-късно край сградата, която иначе би го затиснала, това е най-благоприятният момент, в който духовният свят може да проблесне в него. Тогава за него може да изгрее едно от тези събития, което може да го доведе във връзка с мъртвите. Днес хората не обръщат внимание на тези неща, защото те живеят всъщност само на повърхността на нещата.

Духовната наука постепенно ще се превърне в един елексир на живота и хората ще виждат не само това, което се вестява в техния душевен живот. И между това често пъти ще бъде гласът на мъртвите, които още искат нещо от живота. Ако в четенето предназначено за мъртвите имаме един пример, че живите могат да действуват върху мъртвите, то мъртвите също могат да действуват върху живите. Ще дойде времето, когато хората ще говорят духом с мъртвите. Тогава те ще говорят на мъртвите и мъртвите ще ги слушат. Понеже това е така: че смъртта променя само външната форма на човека, но неговата душа продължава да се развива по-нататък, това е наистина едно по-съвършено състояние на човечеството, което хората изживяват сега, като нямат никакво общение с хората, които живеят само в друга форма, които имат само една друга форма на живот. Когато Духовната наука не ще бъде само една теория, а ще проникне в душите на хората, тогава ще може да съществува постоянно едно живо общение с мъртвите. Това, което сега може да съществува само по определен начин само за ясновидеца, постепенно ще стане едно общо благо за хората. Вие можете да кажете: За ясновидецът може да бъде така, той може да търси и намира хората намиращи се между смъртта и едно ново раждане. Но днес това е много трудно, защото невярването в духовният свят, неподдържаните на връзките с духовният свят създава трудности също и за онези, които могат да се свържат с духовният свят. Съществуват именно такива неща, които могат да станат безпрепятствено само тогава, когато могат да бъдат едно общо благо за хората. Един човек може да бъде много добър строител, но ако никой не го повика да му постои нещо, той не може да строи. Така може да бъде също и за ясновидеца. Той може да има способностите, които му позволяват да се издигне до мъртвите в духовният свят, обаче когато това е затруднено чрез факта, че за по-голямата част от хората общението с мъртвите е нещо невъзможно, то може да бъде увенчано също с успех и за ясновидеца само в изключителен случай. Той може да има способности, които му позволяват да се издигне до мъртвите в духовният свят, но затруднението идва от страна на мъртвите.

Обични приятели, аз искам да ви покажа, как Духовната наука може да действува в живота. И може би, още по-добре отколкото онова което изучаваме теоретически е онова чувство, развитието на онова чувство това усещане, което трябва да развиваме за задачата на Духовната наука в бъдещето на човечеството. Чрез това всеки ден, който преднадлежи на това антропософско движение, получава едно впечатление за това, което той всъщност върши. Той получава едно впечатление за това, което неизмеримо нещо трябва да бъде извършено чрез Духовната наука, или Антропософията. И благодарение на това човек може да поддържа връзка с /цялото/ нея с цялата сериозност и с цялото достойнство, той се научава да я счита не като нещо леко, което трябва да ни назидава, а да я счита като нещо, което в бъдеще ще стане все повече и повече необходимо за човечеството. За това искам аз чрез днешните разглеждания да събудя едно чувство във вас.