МИРОВ АЗ И ЧОВЕШКИ

АЗ МИКРОКОСМИЧЕСКИ СВРЪХСЕТИВНИ СЪЩЕСТВА. ПРИРОДАТА НА ХРИСТОС

Мюнхен, 9. Януари 1912

Необходимо е тази вечер да кажем още нещо върху природата на Христос. Тази необходимост идва оттам, че днес се говори прекалено много върху тази тема, особено в теософските кръгове и че в найвисшия смисъл на думата се налага да стигнем до пълна яснота по този въпрос.

Днес ще разгледаме една наистина за мнозина може би странна, но въпреки това много важна точка по този въпрос. Ще започнем от развитието на човека. Ние знаем: това развитие напредва така, че в хода на Земното развитие цялото човечество минава през определени циклически епохи. И често пъти сме говорили за това, че от онази Велика катастрофа насам, която наричаме Атлантска катастрофа, чрез която животът върху древния Атлантски континент е бил преобразен, превърнат в онзи живот на новите континенти, който е именно нашият живот, до нашето време са изминали пет културни периода. Ние говорим за Първата, Древно-индийска епоха, за Втората – великата древна Персийска епоха, за Третата – Египетско-халдео-вавилонска епоха, за Четвъртата – Гръцко-латинската епоха, която е изтекла от 8. до 12. столетие, а след това говорим, от 1413 година насам, за съществуването на нашата собствена, настояща Пета следатлантска културна епоха.

Човешките души, следователно също и онези души, които седят тук, са минали в тези последователни епохи през различни прераждания: една душа в по-малко или повече прераждания, друга в относително по-малък брой прераждания. Съобразно особеностите на тези културни епохи душите са усвоили от техните изживявания това или онова, донесли са го от предишните в по-късни прераждания и се явяват после като души, намиращи се на тази или онази степен от развитието, според това, което са изпитали в различните културни епохи.

Обаче сега ние можем дa говорим също и за това, че главно – забележете това добре, само главно – от различните съставни части на човешката природа в отделните културни епохи в човека се развива една или друга, но винаги тя е определяща за съответната културна епоха. Така можем да кажем, че в нашата културна епоха хората, когато се оставят под въздействието на всичко, което нашата културна епоха може да даде, имат призванието да развият това, което в нашия духовно-научен мироглед наричаме Съзнателна душа. Напротив, през времето на Гръцко-латинската епоха беше развита предимно Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, през Египетско-халдео-вавилонската епоха – Сетивната душа. През Древно-персийката епоха беше развито „тялото на усещанията”, или астралното тяло, а през Древно-индийската епоха онова, което наричаме етерно, или жизнено тяло. Тези различни звена на човешката природа са изпитали при отделните души, минавайки през тези културни епохи, в едно или повече прераждания съответното развитие, или ще го изпитат по-нататък. След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската литература са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-Живот и което в теософската литература са свикнали да наричат Буди. Най-после това, което е Човекът-Дух, или Атма, ще се развие по определен начин след една нова катастрофа в далечното бъдеще.

Така ние се намираме всред този процес, за да развием при нормални условия на нашата култура и чрез това, което ни заобикаля, да развием в настоящето и близкото бъдеще онова, което се нарича Съзнателна душа.

Но ние знаем, че цялото това развитие на човека, цялото това развитие на отделните съставки на душата, както ние ги различаваме, е свързано главно с още нещо друго, свързано е главно с постепенното включване на човешкия Аз. Защото това включване на човешкия Аз в човешката природа е задачата на Земното развитие. Така ние имаме две преплитащи се еволюционни течения поради факта, че след Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да минем и през Земното развитие и вече като Земни човеци да изградим най-вече тази четвърта съставна част на човешката природа, Аза, да прибавим този Аз към другите съставки на човешката природа, които вече са налице: Да го прибавим към физическото тяло, към етерното тяло и към астралното тяло. Обаче Вие трябва да различавате това главно еволюционно течение, свързано с големите планетарни въплъщения на нашата Земя, от онова по-ограничено еволюционно течение, което можем да проследим в относително по-краткия следатлантски период.

Никой, който е разбрал досегашните неща, не бива да задава въпроса: Но, как става така, че хората вече са развили на Старото Слънце етерното, или жизненото тяло, а сега трябва отново да го развиват през Древно-индийската културна епоха? Който е разбрал нещата, не бива да задава този въпрос, защото работата стои така: Без съмнение, човешкото етерно, или жизнено тяло е било заложено още през време на Старото Слънце. Следователно, когато човекът е дошъл на Земята, той вече е притежавал етерното, или жизненото тяло. Обаче това етерно, или жизнено тяло може да бъде формирано още по-добре, вътре в него може да бъде работено чрез по-късните съставки, които човекът вече е развил в себе си. Така че, естествено, човекът има своето етерно, или жизнено тяло на относително по-висока степен, когато той е въплътен в Древно-индийската епоха, обаче през тази следатлантска културна епоха той работи с придобития Аз – с всичко, което човекът е изработил междувременно – в своето етерно, или жизнено тяло, влага в него по-фините форми. И всъщност това, което се развива в нашата следатлантска културна епоха, е едно по-фино формиране на различните съставни части, изграждащи човешката природа.

Ако вземете сега цялата еволюция и вземете под внимание това, което беше казано сега, Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската, ще застане пред Вас като една особено важна епоха. Защото тогава в човешката природа трябва да бъде изградено в по-фина форма онова, което наричаме Разсъдъчна, или Чувствуваща душа. Но вече до онова време Азът, който принадлежи, следователно, към голямото еволюционно течение, е преминал през едно прогресивно развитие. Така че можем да кажем: Този човешки Аз се разви през Четвъртата следатлантска културна, през Гръцко-римската епоха и постигна високо равнище, като там му предстоеше да работи в Разсъдъчната душа, докато в нашата епоха му предстои да работи в Съзнателната душа.

В известно отношение съществува едно вътрешно родство между човешкия Аз и трите съставки на неговата душевна природа: Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. В тези три съставки живее предимно своя вътрешен живот човешкият Аз и той живее и ще живее именно в нашата Пета следатлантска културна епоха най-дълбоко в Съзнателната душа, защото в Съзнателната душа може да се изяви чистият Аз, съвсем несмущаван от другите съставки. Да, в нашето време ние живеем в една епоха, в която Азът има именно великото призвание да се развие, да изгражда себе си.

Ако отправим поглед към бъдещето и си припомним, че през следващата Шеста следатлантска епоха човекът ще развива Духът-Себе или Манас, ние разбираме: Духът-Себе или Манас всъщност се издига над сферата на Аза. И човекът не би могъл да развива своя Дух-Себе, черпейки от собствените си сили, а докато развива своя Дух-Себе в бъдещето, по определен начин трябва да му се помага чрез силите, които по-висшите Същества изпращат към Земята. Човекът е стигнал с развитието на своя Аз до там, че той може да стигне само до Съзнателната душа. Обаче това развитие не би било приключено, ако той не би развил в аванс това, което ще постигне своето истинско развитие, своето пълно, своето самостоятелно човешко развитие едва върху Юпитер, върху следващото въплъщение на нашата планета. Човекът би трябвало да развива своя Аз до края на Земното развитие. Той би имал възможност да изпълни това развитие в Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа. Обаче същинският Дух-Себе трябва да стане човешко благо. На Юпитер човекът ще стои по отношение на своя Дух-Себе така, както той стои на Земята по отношение на своя Аз. Следователно, щом човекът развива Духът-Себе също и през време на Земната епоха, той не може да стои по отношение на този Дух-Себе така, както към своя Аз. За нашия Аз ние казваме: Това сме ние самите, това действително сме ние. Но щом ДухътСебе ще се прояви през следващата, през Шестата следатлантска епоха, тогава ние не можем да считаме този Дух-Себе за наш, а би трябвало да казваме: Нашият Аз се е развил до определена степен, така че сега Духът-Себе може да свети в нас като един вид Ангелско Същество, което не сме самите ние, което свети в нас и ни завладява. – Ето как ще ни се открие нашият Дух-Себе. Едва на Юпитер той ще се прояви като наша собствена същност, както нашия Аз. Така напредва човешкото развитие.

Следователно през следващата, Шестата следатлантска културна епоха ние ще се почувствуваме издигнати до нещо, което свети в нас. Ние не ще казваме: Духът-Себе вътре в мен, а ще казваме: Аз съм съучастник в едно Същество, което свети в мене от по-горните светове, което ме ръководи и насочва, и което е станало мой предводител по милостта на по-висшите Същества. Това, което ще получим едва на Юпитер като наша собственост, ние ще го чувствуваме като един вид предводител, чиято светлина идва от по-висшите светове. И така ще бъде също по-късно с Духът-Живот, или Буди, с Човекът-Дух и така нататък. Ще дойде време, когато човекът ще говори за себе си по начин, различен от този, по който той сега говори. Как говори сега човекът за себе си, когато говори за себе си в духовно-научен смисъл? Той казва: Аз имам три обвивки, три тела: Моето физическо тяло, моето етерно тяло и моето астрално тяло. В тези три тела аз имам моя Аз, същинското земно благо, което се развива вътре в трите тела. Тези три тела са един вид моята по-низша природа. Аз съм израстнал над тях, поглеждам надолу към тази моя по-низша природа и предварително виждам в това, което моят Аз е станал, моята истинска същност, моето истинско същество, което трябва да израства все повече и повече, трябва да се развива все повече и повече.

В бъдеще човекът ще говори и по друг начин за себе си. Тогава той ще казва: Аз имам не само моята по-низша природа и моя Аз, а имам една по-висша природа, към която гледам нагоре като към нещо, което е свързано с мен, както гледам и към моите обвивки, които притежавам от по-рано. – Следователно, в бъдеще човекът ще се чувствува поставен по средата между своята по-низша и своята по-висша природа. Той познава по-низшата природа още сега, по-висшата ще му се яви в бъдеще като издигаща се над него, както по-низшата му се явява сега като намираща се под него. Така че можем да кажем: По време на Земното развитие човекът израства от своята четвърта до своята пета, шеста и седма основна част. Обаче тази пета, шеста и седма част не става негово непосредствено притежание през време на същинското Земно развитие, а нещо, до което той тепърва ще се издига постепенно. Така трябва да си представим всъщност тези неща.

Ние трябва да изживеем един период от време, когато казваме: Да, нашата земна мисия беше да развием нашия Аз. Обаче ние виждаме, че ще развием предварително, един вид пророчески, нещо, което трябва да развием истински едва на Юпитер. – Това, което изживяваме сега през време на Земното развитие, това че се проникваме с една Азова природа и сме развили през време на миналата Земна епоха до настоящето по-фино изграждане на по-низшите основни части и ще формираме в бъдеще по-висшите основни части, следователно това, което изживяваме на Земята като хора, същото вече са го изживели преди нас онези по-висши Същества, които наричаме Ангели, или Ангелои – Същества, които в своето развитие вървят преди нас – те са го изживели в предишни планетарни въплъщения. Но също и по-висшите участници в Йерархията – Архангелите, или Архангелои и Архаите са изживели това на предишните въплъщения на нашата планета Земя: на Старата Луна, на Старото Слънце и на Стария Сатурн. За тях съществуваше също и тогава един вид четвърта съставна част, която те са развивали. А после, във втората половина на съответните планетарни въплъщения те получиха предварително това, което трябва да завършат в себе си на Земята, както ние ще развием Духът-Себе на Бъдещия Юпитер. Тогава те още не бяха включили това напълно в себе си като тяхна собственост, а го притежаваха така, че гледаха нагоре към него.

Ако сега насочим поглед към старото Лунно развитие, ние може да говорим за такива Същества, които тогава също като нас хората през време на Земното развитие трябваше да стигнат до тяхната седма основна част – ние хората също ще стигнем на Земята до нашата седма основна част – без да го включат напълно в себе си, а гледаха нагоре към него като към нещо, намиращо се над тяхното Същество. Когато говорим за Луциферическите Същества, ние говорим за такива Същества, които през време на старото Лунно развитие са останали някак си в положение, в което би се намирал един човек, който през време на Земното развитие не би стигнал до пълното развитие на своята пета, шеста и седма основна част, а би отхвърлил това развитие, би спрял може би при четвъртата или петата и така нататък. Следователно, тези Същества, които стоят на най-различни степени на луциферическите Същества, не са стигнали до тяхното пълно развитие. Така че можем да кажем: Човеците са преминали от старото Лунно развитие в Земното развитие. Човеците са дошли така, че от старото Лунно развитие са преминали в сегашното си нормално развитие. Онези човеци, които на Старата Луна са завършили своето развитие, са донесли със себе си едно нормално развитие: тяхното физическо тяло, етерно, или жизнено тяло и астрално тяло, а на Земята трябва да развият техния Аз, в който после те трябва да приемат нещо друго. Други Същества, които стоят по-високо от човека, трябваше да развият още на Луната това, което при тях отговаря на човешкия Аз. На Луната те биха довели до пълно развитие техния Аз само ако биха развили авансово всичко, което би било за тях пета, шеста и седма основна част на тяхното Същество. Те са развили само петата или шестата основна част, следователно не са останали само при четвъртата като такава, но не са развили тази четвърта част поради това, че не са проявили предварително петата, шестата и седма основна част, а са спрели до петата или шестата.

Нека вземем под внимание две класи от тези Лунни Същества. Първо онези, които са развили именно тяхната пета основна част, както ние ще развием в Шестата следатлантска културна епоха Духът-Себе и след това бихме приключили нашето развитие само с това, без да развием шестата и седмата основна част. Нека вземем под внимание тази една класа, която луциферическите Същества е развила като нейна пета основна част и нека вземем под внимание една друга класа Лунни Същества от луциферическо естество, която е образувала нейната шеста основна част, но не и седмата. Такива Същества е имало в началото на Земното развитие, когато човекът се готвеше да развие своя Аз. Така че можем да зададем въпроса: Какво беше положението с тези Същества в началото на Земното развитие? Това бяха Същества, които жадно очакваха да развият през време на Земното развитие своята шеста основна част, следователно Същества от луциферическо естество, които на Луната бяха стигнали само до развитието на своята пета основна част и искаха да развият на Земята своята шеста основна част. И това бяха Същества от втора класа, които на Луната вече бяха развили тяхната шеста основна част и на Земята искаха да развият седмата си основна част. Това очакваха те от Земното развитие. След това освен тях от Луната дойде и човекът с три основни части, за да развие своята четвърта част.

Следователно, можем да различим човека, очакващ да развие своята четвърта основна част, своя Аз, след това луциферическите Същества, които очакваха да развият тяхната шеста основна част и такива, които очакваха да развият тяхната седма основна част. Искаме да се абстрахираме от онези, които имаха да развиват тяхната пета основна част, защото имаше също и такива.

С това ние обгърнахме с поглед три класи микрокосмически Същества на Земята, три класи Същества, които бяха дошли на арената на Земното развитие. Обаче от тези три класи само една можеше да постигне на Земята едно физическо тяло. Защото условията, които Земята дава за развитието на едно физическо тяло от плът, тя може да ги даде съобразно нейните цялостни земни отношения само за четвъртата основна част на човека. Само това, което на Земята искаше да развие като същество своята четвърта основна част като Аз, само то можеше да постигне едно физическо тяло. Другите Същества, които искаха да развият една шеста и седма основна част на тяхната природа, не можеха да постигнат никакво физическо тяло. Защото на Земята не съществуваше никаква възможност за тези Същества, които бяха влезли в това Земно развитие толкова неподготвени за него, нямаше никаква възможност те да постигнат едно физическо тяло. Какво трябваше да направят тези Същества? Те трябваше да направят следното. Трябваше да си кажат: Да, ние не намираме непосредствено едно физическо тяло от плът и кости, защото такива тела съществуват за човеците, които искат да развият техния Аз. Следователно, трябва да прибегнем до един вид сурогат на физическо тяло, трябва да потърсим хора, които принадлежат към най-развитите, които следователно са развили тяхната четвърта основна част. Именно в тях трябва да се промъкнем ние и в тях да развием нашето Същество, да работим така, че да развием нашата шеста или седма основна част.

Като последица имаме следното: между обикновените хора на древните времена се появиха такива, които можеха да бъдат обсебвани от луциферическите Същества – които естествено стояха по-високо от човека, понеже трябваше да развиват тяхната шеста или седма основна част, докато човекът трябваше да развива своята четвърта основна част. Такива повисши Същества от луциферическо естество ходеха, следователно, като земни човешки тела по Земята. Те бяха предводители на Земните хора, знаеха, разбираха и можеха много повече, отколкото другите човеци. Ние узнаваме за тези Същества от древните разкази и легенди, от тях ние чуваме как те са били тук или там, как са основавали големи градове, били са велики предводители на народите и т.н. Това далеч не бяха просто нормалните хора на Земята, а такива, които бяха обсебени от подобни по-висши луциферически Същества, бяха обсебени в най-добрия смисъл на думата. Ние разбираме човешкото развитие на Земята едва тогава, когато можем да обхванем с поглед един такъв процес.

Обаче по-ниско стоящите от тези Същества постоянно се стремят да продължат своето развитие в други човешки тела, понеже те самите не могат да се доберат до никакво физическо тяло. Този е именно фактът, до който можахме да стигнем. Луциферическите Същества постоянно имат копнежа да продължат своето развитие по описания начин вътре в други човеци, като ги обсебват – това те вършат още и днес.

В човешката душа работи Луцифер с неговите войнства. Ние сме арена на луциферическот развитие.

Докато ние хората просто използваме физическото тяло, за да се развием на Земята, луциферическите Същества използват самите нас и се развиват вътре в нас. И в това се състои именно изкушението на човеците, че в тях работят луциферически Духове.

Обаче междувременно тези луциферически Същества напреднаха в своето развитие, също както и човекът е напреднал. Така че даже някой от тези Духове, който да речем по времето, когато човекът навлезе в Атлантската епоха, стоеше там на прага да развие своята шеста основна част, сега вече е на път – разбира се неговото развитие на Земята е абнормно – да развие вече своята седма основна част. Това той върши по такъв начин, че отново обсебва един човек, за да използва макар и само за няколко години неговите изживявания, за да напредне в собственото си развитие. Поради факта, че в нашата епоха даваме израз на Съзнателната душа и че можем да бъдем обсебени от един луциферически Дух, той има възможност да развие своята седма основна част. И какво се получава, когато човекът бъде обсебен от един висш луциферически Дух? Получава се един гений! Защото сега човешката природа е озарена от това по-висше Същество и макар човекът да се оказва непрактичен за ежедневието, в други области той разчупва схемите и се проявява като истински новатор.

Ние не бива да говорим за луциферическия Дух така, като че ли той е нещо, заслужаващо омраза; той е нещо – развивайки се в човека като един вид паразит – той е нещо, което обсебва човека и той започва да работи като гениален, като един инспириран човек. Така че луциферическите Духове на Земята са абсолютно необходими. И гениалните хора на Земята са онези, в които често пъти, макар и само за няколко години, работи едно много коварно луциферическо Същество. Ако това не би било така, Едуард Шуре не би могъл да обрисува Луцифер като едно симпатично Същество, защото Луцифер участвува главно в големите културни постижения на Земята и едно традиционно тесногръдие на традиционното християнство е да вижда в луциферическото Същество само лошия Дявол. И това не означава нищо друго, освен едно непоправимо еснафство. „Природата е грях, Духът е Дявол; взаимно те подхранват съмнението: уродливата хибридна тяхна рожба” – четем ние във „Фауст”.

Без съмнение, на традиционно изграденото християнство му подобава да счита Луцифер за Дявол и да го мрази, обаче този, който познава развитието на човечеството, знае, че луциферическият принцип действува именно в гениите. На последователя на Духовната наука подобава да гледа направо в очите тези неща. И ние не бихме имали едно ръководство за самостоятелно издигане до петия, шестия и седмия принцип на нашето същество, ако тези Духове не биха ни тласкали напред. В действителност луциферическите Духове са тези, на които ние дължим нашето собствено развитие, понеже в същото време те търсят свое собствено развитие, тласкайки ни напред. Така ние самите можем да израстнем над нашия Аз; защото не случайно хората казват, че гениите и художниците израстват над ограничения човешки Аз.

Така ние гледаме на луциферическите Духове все пак в известно отношение като към един вид предводители на хората. Ние трябва да се освободим от тесногръдието, да се освободим от всяко ортодоксално християнство, според което Луцифер е само един Дявол, който заслужава да бъде мразен от всички. Ние трябва да признаем освобождаващото действие на луциферическия принцип, който е бил заложен от добрите Богове, от добрите духовни Същества, защото през време на Земното развитие той ни издига над самите нас, така ние пророчески, предварително се стремим към това, което през време на Бъдещия Юпитер ще бъде наше собствено притежание, за да се развива още по-нататък. Следователно на Земята има едно взаимно повлияване на микрокосмически Същества, които вече съществуваха в началото на Земното развитие; едно такова взаимно повлияване, че можем да кажем: Хората се придвижват напред, докато развиват своя собствен Аз, придвижват се напред благодарение на такива Същества, които стоят по-високо от човека, защото те са развили вече тяхната пета основна част и развиват шестата, или развиват вече седмата основна част, докато човекът работи едва върху своята четвърта съставна част.

Следователно в тези луциферически Същества ние виждаме свръхчовешки Същества, микрокосмично-свръхчовешки Същества. А сега нека оставим настрана тези духовни Същества, които считаме за луциферически Същества и да преминем към разглеждане природата на Христос.

Христос се различава коренно от другите Същества, които участвуват в Земното развитие. Той е едно Същество от съвършено друг разред. Той е едно Същество, което не само през време на Лунното развитие изостана така, както луцифиерическите Духове, а което, предвиждайки Лунното развитие, изостана още по-рано, още през времето на Старото Слънце, изостана през време на старото Слънчево развитие, следвайки една свръхчовешка Мъдрост. Ние не трябва да считаме това Същество за микрокосмическо в смисъла, в който считаме другите споменати Същества, защото микрокосмически Същества са онези, които бяха свързани със Земното развитие още от началото на това развитие. Христос беше непосредствено свързан не със Земното развитие, а със Слънчевото развитие. В началото на Земното развитие Той беше едно макрокосмическо Същество, едно Същество, което следователно е изложено на съвършено други условия, отколкото микрокосмическите Същества. И условията на неговото развитие бяха от особено естество. Те бяха такива, че това макрокосмическо Христово Същество беше развило макрокосмически четвъртия принцип, макрокосмическия Аз извън Земното битие. За неговото развитие, т.е. за това Христово развитие беше нормално да постигне извън Земята съвършеното развитие на един Аз от макрокосмическо естество и след това да слезе на Земята. Следователно, за развитието на Христовото Същество беше нормално – когато то слезе от Макрокосмоса на нашата Земя, да донесе великия Импулс от макрокосмическия Аз, за да приеме микрокосмическият Аз, човешкият Аз този импулс и да може да върви по-напред в развитието. За Христос беше нормално да има не микрокосмически Азов Импулс, а макрокосмически Азов Импулс. Така Христовото Същество е едно Същество, което в известно отношение прилича на човека, само че човекът е микрокосмичен и микрокосмически проявява своите четири принципа, следователно и неговият Аз, като Земен Аз е микрокосмически. Обаче Христос има един миров Аз. Следователно при него развитието беше протекло така, че неговото величие идваше от пълното развитие на този Аз, който Той донесе на Земята.

И Той не притежаваше петия макрокосмически и шестия макрокосмически Принцип, защото тях Той тепърва ще развива, за да може да ги даде на човека в условията на Бъдещия Юпитер и Бъдещата Венера.

Следователно, Христос е едно Същество от четиричленно естество – включително до неговия макрокосмически Аз – както и човекът микрокосмически е едно четиричленно Същество. И както през време на Земната епоха човекът има мисията да развие своя Аз, за да може да приема, така Христос трябваше да развие своя Аз, за да може да дава. Когато слезе на Земята, Той беше такъв, че всичко в неговото Същество беше „употребено”, за да може човекът да развие своя четвърти принцип. Но всеки равночислен принцип на Макрокосмоса и Микрокосмоса има едно вътрешно родство със съответния друг, който има същото число. Четвъртият макрокосмически принцип в Христос отговаря на четвъртия микрокосмически принцип в човека и петият макрокосмически принцип в Христос ще отговаря на Духът-Себе в човека.

Така влезе Христос в своя земен път, като донесе на човека от Макрокосмоса онова, което човекът трябваше да развие микрокосмически, само че Христос го донесе като Макрокосмически Принцип. Той влезе в Земното развитие така, че в хода на това развитие не притежаваше нито петия, нито шестия, нито седмия принцип, както и самият човек не ги притежава.

Христос е едно Същество, което макрокосмически се разви до четвъртия принцип и което в хода на своя земен път ще вижда развитието на своя четвърти принцип в това да даде всичко, за да може човекът да развие своя Аз.

Ако вземем цялото положение на нещата, ние имаме в началото на Земното развитие три класи Същества: човеците, които трябва да развият своя четвърти принцип на Земята, една класа луциферически Същества, които трябва да развият своя шести принцип и една класа луциферически Същества, които трябва да развият своя седми принцип, които следователно чрез това, че трябва да развият своя шести и седми принцип, стоят по-високо от човека и в това отношение са по-напреднали от човека. Обаче в това отношение те се издигат също и над Христос, защото Христос трябваше именно да изгради своя четвърти принцип на Земята в преданост към човеците. Христос не ще бъде, да речем такъв, който занапред да тласка хората към нещо друго, освен към техния собствен Аз, най-вътрешната човешка същност. Луциферическите Същества ще бъдат тези, които в известно отношение ще издигнат човека над самия него.

Който би наблюдавал нещата отвън, би възразил: Но тогава Христос стои по-ниско от луциферическите Духове например, защото той идва на Земята с нещо, което е напълно сродно с четвъртия принцип на човека. – Той няма заложбата за това да издига човека над самия него, а само да го развива по-дълбоко в неговото душевно същество. Той има заложбата за това да доведе собственото душевно същество на човека все повече и повече до самия него. Луциферическите Същества са развили четвъртия, петия, шестия принцип, следователно в известно отношение стоят над Христос. Практически в бъдеще това ще се прояви така, че чрез приемането на Христовия Принцип в човешката природа, тя ще се задълбочава все повече и повече, ще приема все повече и повече Светлина и Любов в собствената си същност, за да почувствува Светлината и Любовта като нещо, което ù е присъщо от край време. Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него. Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие. Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент. Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос.

Хора, които разглеждат нещата външно, ще кажат: Но всъщност така Христос стои по-ниско от луциферическите Същества, защото той развива само четвъртия принцип, а луциферическите Същества развиват по-висшите принципи. Разликата е само тази, че луциферическите Същества ще донесат на човека по-висшите принципи като нещо паразитно и външно присадено към човешката природа, а Христос утвърждава четвъртия принцип така, че човешката природа ще бъде напълно пропита, проникната и изпълнена със силите на този принцип. Както някога тялото от плът и кръв на Исус от Назарет беше пропито и изпълнено от четвъртия макрокосмически принцип, така ще бъдат пропити от четвъртия макрокосмически принцип телата на онези, които приемат в себе си Христос. Както четвъртият макрокосмически принцип е дарът на Христос, така шестият и седмият принцип ще бъдат дарът на луциферическите Духове. Така че в бъдеще ще сме свидетели на това – и времената вече се подготвят – как неразбиращите хора ще казват: Да, когато прочетем Евангелията или се оставим под въздействието на онова, което Христос е дал на човечеството и онова, което се разлива от Него като учение, тогава Христос съвсем не е на онази висота, на която стоят може би други духовни Същества, които имат отношение към човека. В известно отношение те се издигат над човека, те не могат да проникнат в целия човек, но проникват в неговия ум, в неговата гениалност! – И разглеждайки нещата външно, човекът може да си казва: Всъщност тези Същества стоят по-високо от Христос!

Ще дойде време, когато нещата ще бъдат схващани така, че хората ще запишат на челата си и ще считат за един велик ръководител на човечеството тъкмо най-силния, най-значителния от тези луциферически Духове, който ще иска да издигне хората над самите тях. Ще се говори: Ах, онова, което Христос е можал да даде, беше само нещо преходно! Сега вече има хора, които говорят така: Ах, какво са всъщност ученията на Евангелията?! Ние вече сме израстнали над тях. – Както казах, хората ще бъдат насочени към един всеобхватен, гениален дух, един изпъкващ над всички дух, който ще завладее една човешка природа от плът, за да я изпълни с гениалност. И хората ще кажат: Този Дух надвишава Христос, защото Христос позволи на човека само да развие четвъртия принцип, докато този гениален Дух му дава възможност да стигне през време на Земното развитие до седмия принцип!

Така Христовият Дух и Духът на това Същество ще застанат един срещу друг: Христовият Дух, от който хората ще се надяват да получат най-мощния макрокосмически Импулс на своя четвърти принцип, и луциферическият Дух, който в известно отношение ще ги изведе над тази степен.

Ако хората останат при това и си кажат: Ние трябва да извлечем от луциферическите Духове само онова, към което гледаме нагоре така, както гледаме надолу към нашата по-низша природа – те ще постъпят правилно. Но когато стигнат дотам, да казват: Вижте, Христос дава само четвъртия принцип, обаче има Духове, които дават шестия и седмия принцип – тогава хората, които мислят така по отношение на Христос, всъщност ще се кланят на Антихриста и ще го издигнат на своя герб.

Ето как занапред ще изглежда положението на Антихриста спрямо Христос. И против такива неща не може да се възрази с външния ум, с външната гениалност, защото ще бъдат противопоставени много други неща, които според разума и гениалността ще са по-остроумни при Антихриста, за разлика от това, което ще се влива все повече и повече в душата като най-дълбок човешки принцип от страна на Христос. Понеже Христос носи на хората четвъртия макрокосмически принцип, понеже този принцип е макрокосмически, той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически принципи – той е по-силен от тях, макар и да е сроден с човешкия Аз, по-силен от всички други, които могат да бъдат постигнати през Земното развитие. Следователно, понеже Христос донася на човека четвъртия макрокосмически принцип – въпреки че той е безкрайно по-важен от всички микрокосмически принципи – хората ще твърдят, че той е по-низш от петия, шестия и седмия принцип, които идват от луциферическите Духове, че той най-вече е много по-низш от това, което идва от Антихриста.

Ето защо е толкова важно да се знае как стоят нещата от гледна точка на Духовната наука. По повод на Коперниковата теория, която, така да се каже, извади Земята от нейната неподвижност и я приведе в едно непрекъснато движение около Слънцето и показа, че Земята е една нищожна прашинка в Космоса, вече се задава въпросът: Добре, но как християнската идея ще застане редом с тази теория? – Възниква една противоположност между християнската идея и тази естествена наука, като се казва: В по-стари времена хората можеха да насочват погледа си към Кръста на Голгота и към Христос, защото Земята им изглеждаше като избрано място във Вселената, а другите небесни тела им изглеждаха малки и съществуващи заради Земята. Тогава би могло да се каже още: Земята изглеждаше на хората достойна да носи Кръста на Голгота! Обаче когато Коперниковото учение засегна Духовете, хората започнаха да се подиграват и да си мислят: Тъй като другите небесни тела имат поне толкова значение, колкото и Земята, би трябвало Христос да е бродил от едно небесно тяло на друго небесно тяло. Но понеже другите небесни тела са много по-големи от Земята, би било странно Богочовекът да е извършил своето спасително дело върху малката Земя! – Така смяташе един северен учен. Той мислеше: Както една велика драма, вместо да бъде представена на една столична сцена, се играе на една сцена в предградията или в един селски театър, така изглежда и драмата на Христос. Той казваше: Безсмислено е най-великата драма на света да не бъде представена на едно голямо небесно тяло. Може ли едно грандиозно представление да не се изиграе в един великолепен театър, а в някакъв мизерен селски театър!

Такива думи са твърде странни и ние бихме могли да възразим: Самата християнска легенда се погрижи за това, да не се изказват такива глупави предположения, защото тя разположи тази Мистерия в бедната пастирска ясла, а не в някакво великолепно място на Земята. Това ясно посочва, че не би трябвало да се прави едно такова възражение, каквото е направил северният учен. Хората не винаги се досещат колко непоследователни и нелогични са те с техните умни разсъждения. Идеята не може да устои пред простата истина, която вече е дадена в християнската легенда. И щом тази легенда разполага раждането на Исус не в някакво великолепно място на Земята, а в бедната пастирска ясла, не изглежда лишено от смисъл това, че избрана да носи Кръста е именно Земята, а не някакво друго небесно тяло. Въобще целият начин, по който християнското учение представя по своему това, което Христос имаше да донесе на човечеството, е вече едно указание за онези велики учения, които днес Духовната наука отново трябваше да ни даде. Ако се оставим под въздействието на Евангелията, ние ще открием в тях най-дълбоките духовно-научни истини. Но как тези велики мъдрости се съдържат в Евангелията? Да, аз бих могъл да кажа: Когато онези хора, които нямат дори една искра от Христовия Импулс в себе си, искат да се издигнат до едно разбиране за това, което се намира в Евангелията, тогава те трябва буквално да подложат своя мозък на истинско мъченичество, дори трябва да развият определена гениалност. Че нормалното човешко съзнание не е достатъчно, проличава от това, че много хора не разбират ни най-малко духовно-научното тълкуване на Евангелията. Следователно, с луциферическите сили, с развитието на гениалността Евангелията могат да бъдат разбрани само външно. Обаче така, както те са ни дадени, как техните истини застават срещу нас? Те застават срещу нас така, като че извират непосредствено, като най-зрялото благо от това, което наричаме Христово Същество – без усилие, без някакво напрежение – и се обръщат към сърцата, които се оставят да бъдат проникнати от Христовия Импулс по такъв начин, че непосредствено озаряват и стоплят душата.

Начинът, по който великите мъдрости застават пред човека, е коренно различен от начина, по който се действува върху разума. Този начин държи сметка за това, че от четвъртия макрокосмически принцип на Христос Исус тези истини бликат като нещо завършено по такъв непосредствен, първичен, елементарен начин, че те непосредствено преминават върху хората. Да, полагат се грижи дори за това, че разумните доводи и цялото луциферическо остроумие на хората напразно да кръжат около тези Христови думи, за да могат едва постепенно да вникнат в тяхната простота и величие, в техния елементарен характер. И това е валидно както за Христовите думи, така и за Христовите дела.

Когато излагаме един факт, какъвто е Възкресението, със средствата, които ни предлага Духовната наука, срещу какъв особен факт стоим тогава? Един знаменит немски теософ още в двадесетте години на деветнадесетия век каза, че може да се види как все повече и повече човешкият разум се прониква от луциферическия принцип. Това беше Трокслер. Той казва: човешкият разум е изцяло луциферически във всичко онова, което иска да разбере. – Общо взето, трудно е да се обърне внимание върху подълбоките теософски мъдрости. Онези от Вас, които присъствуваха на цикъла от лекции, които изнесох в Прага, ще си спомнят, че тогава аз обърнах вниманието върху Трокслер, за да покажа как в него вече съществуваше това, което сега може да бъде изнесено относно човешкото етерно или жизнено тяло. Той посочи, че човешкият разум е пропит от луциферическите сили.

Когато днес, независимо от луциферическите сили, искаме да разберем Възкресението от гледището на добрите теософски сили, ние трябва да обърнем вниманието на това, че с Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, е станало нещо важно, че там трите тела на момчето Исус, за което говори евангелистът Лука, бяха проникнати от макрокосмическото Христово Същество, което след това живя три години на Земята, а после тези Исусови тела минаха през Мистерията на Голгота заедно с Христовото Същество. Въпросното развитие на Христос Исус през трите години беше, естествено, коренно различно от развитието на всеки друг човек. В какво се състоеше това развитие и какво представляваше всъщност Възкресението, ако с помощта на духовно-научните принципи ние стигнем до основата на нещата?

И така, Исус от Назарет беше потопен във водите на река Йордан. Неговият Аз се отдели от физическото, етерното или жизненото тяло и от астралното тяло, и макрокосмическото Христово Същество слезе, завладя тези три тела и после живя в тях до 3. Април на тридесет и третата година – както ние можахме да установим. Но това беше един друг живот. Защото, започвайки още от Кръщението, този живот в тялото на Исус от Назарет беше един бавен процес на умиране. С всеки следващ период от живота на тези три години нещо умираше в телата на Исус от Назарет, така че след трите години тялото на Исус от Назарет беше нещо, което стоеше на границата да се превърне в труп и беше задържано само чрез силата на макрокосмическото Христово Същество. Вие не бива да си представяте, че това тяло, в което Христос обитаваше, беше, да речем, няколко години след Кръщението в реката Йордан като едно друго тяло, напротив: една обикновена човешка душа веднага би се отделила от него, ако не беше могъщата задържаща сила на макрокосмическото Христово Същество. Това беше едно бавно, непрестанно умиране, продължаващо три години. И това тяло стигна границите на разпада, когато настъпи Мистерията на Голгота. И сега беше необходимо само следното: да пристигнат онези хора, за които се разказва, че свалиха тялото от Кръста, намазаха го с техните благовонни масла, създавайки една химическа връзка между тези специални вещества и тялото на Исус от Назарет, в което макрокосмическото Христово Същество живя три години, за да го положат после в гроба. Нужно беше съвсем малко, това тяло да се разпадне на прах в гроба, а Христос да се облече в едно – бих казал – сгъстено, физически видимо етерно тяло. Да, възкръсналият Христос се обгърна с едно сгъстено, физически видимо етерно тяло. Така той ходеше по Земята и се явяваше на онези, на които можеше да се яви. Той не беше видим за всички, защото имаше само едно сгъстено етерно тяло, което носеше след Възкресението. Но това, което беше положено в гроба, се разпадна на прах. И според най-новите окултни изследвания беше установено, че тогава е станало едно земетресение. За мене беше нещо поразително, след като от окултните изследвания намерих, че е станало едно земетресение, да констатирам този факт, упоменат в Евангелието на Матей. Земята се разтвори, прахът от трупа падна в пукнатината и се съедини с цялата субстанция на Земята. Чрез разтърсването вследствие на земетресението платната, с които е било увито тялото на Исус, бяха събрани така, както е описано в Евангелието на Йоан. Това е чудесно описано в Евангелието на Йоан.

Ето как трябва да разбираме окултния смисъл на Възкресението, без да изпадаме в противоречие с различните Евангелия. Защото аз вече често пъти обръщах вниманието върху това, че Мария от Магдала не позна Христос, когато Той застана пред нея. Как би могло да се случи човек да е познавал и общувал постоянно с някого преди три дни, да го е виждал преди три дни – особено когато това е една такава важна личност, каквато беше Христос Исус – и след изминаването само на три дни да не може да го познае!? Когато се разказва, че Мария не Го позна, тогава Той трябва да и се е явил в една друга форма. Тя Го позна едва тогава, когато Го чу Той да изговаря нейното име. Тогава нейното съзнание се пробуди за Христос Исус.

Всички подробности в Евангелията са за нас напълно разбираеми в светлината на окултизма.

Но някой би могъл да каже: Тома бе подканен от Възкръсналия, Който се яви на учениците, да сложи ръцете си в Неговите рани. Тогава трябва да предположим, че тези рани са били действително по тялото Исусово, че Христос се е намирал в същото тяло, което се разпадна на прах и се яви със същото това тяло пред учениците си. Не! Представете си, че някой има белег от рана: На мястото на тази рана на физическото тяло, етерното тяло се свива особено и получава един вид белег. И в особено свитото етерно тяло, от което са взети съставните части на новото етерно тяло, с което се облече Христовото Същество, тъкмо там бяха доведени до видимост белезите на раните, които беше получил при разпятието, там имаше особено уплътнени места, така че и Тома можа да се убеди, че пред него стоеше една реалност.

Именно това място е едно чудесно място от Евангелията в окултен смисъл. Това никак не противоречи на факта, че имаме работа с едно етерно тяло, сгъстено до видимост от Христовата сила и за нас става напълно обяснимо как можа да се стигне до сцената от Емаус. Ние я виждаме описана в Евангелията: Тук не става дума за едно обикновено приемане на храната, а за едно разтваряне на приетата храна непосредствено чрез етерното тяло, чрез Христовата сила, без съдействието на физическото тяло.

Днес всички тези неща могат да бъдат разбрани от окултните принципи, залегнали в основите на Духовната наука.

Евангелията могат да бъдат разбрани в известно отношение буквално – като оставим настрана предадените в лош превод места. Всички подробности се обясняват по чудесен начин и който е разбрал тези неща, той си казва, когато забелязва някакво противоречие: Тук аз съм бил още глупав! – Той не се чувствува така умен, както модерните богослови, които казват: Ние не можем да схващаме Възкресението така, както то е описано в Евангелията! – Обаче ние можем да го разберем, ако се потопим в основите на нещата.

Но по какъв начин действува всичко това, което беше казано, върху човешкия разум? То действува така, че хората казват: Ако трябва да вярвам във Възкресението, тогава аз трябва да зачеркна всичко, което съм постигнал досега с моя разум. – Това аз не мога. Ето защо Възкресението трябва да бъде заличено. Умът, който говори така, е именно ум, пропит от Луцифер, ум, който не може да разбере тези неща. Този ум все повече и повече ще стигне дотам, да отхвърля великите, въздействуващи проповеди и факти, които са станали преди и около Мистерията на Голгота. Обаче Духовната наука ще бъде призвана да направи разбираеми тези неща за хората до найголемите подробности. Тя не ще отхвърля, не ще отрича това, което надхвърля четвъртия макрокосмичен принцип като пети, шести и седми принцип. Въпреки това тя вижда в четвъртия макрокосмически принцип най-великия Импулс, който е бил даван за Земното развитие.

Но от това Вие виждате, че в известно отношение не е така лесно да бъде разбрано Христовото развитие сред Земята, защото донякъде е основателно възражението, че някои особени Духове, луциферическите Духове, водят по-нагоре до други, но само микрокосмически принципи. По-рано аз изразих това като казах: Христос е като един вид център, в който Съществото действува чрез своето дело, в който Съществото действува чрез това, което е то самото. Около Христос седят дванадесетте Бодисатви на Света, върху които лъчезари това, което се излъчва от Него и което в смисъла на обработването на Мъдростта, те издигат до висши принципи. Обаче от четвъртия принцип то се прехвърля към другите по-висши принципи, доколкото те постигат своето развитие в условията на Земята. Ето как спрямо неповторимостта на Христос възникват големи заблуждения, а именно когато хората не са наясно, че в Христос те имат работа с четвъртия принцип, обаче с четвъртия макрокосмически принцип и макар да е възможно развитието на по-висши принципи, те са именно само микрокосмически принципи, отнасящи се до такива Същества, които на Старата Луна не са завършили напълно своето развитие, но въпреки това според естеството си те се издигат над човека, защото още на Старата Луна са постигнали това, което хората тепърва ще развиват в условията на Земята.

Ние трябва да се издигнем също и до такива неща, каквито бяха обяснени сега, ако искаме да разберем истинското положение на Христовия Принцип сред нашето Земно развитие, ако искаме да бъдем наясно защо в бъдеще хората ще поставят Антихриста в много отношения по-високо, отколкото Христос. Те ще открият може би, че Антихристът е по-умен, по-гениален, отколкото Христос. Антихристът ще намери много привърженици. Обаче последователите на Духовната наука трябва да се подготвят и да не се оставят да бъдат измамени чрез това, което описахме току-що. Преди всичко ще бъде необходимо хората да се опират здраво върху принципите на Духовната наука, за да не се оставят да бъдат измамени в тази област. Задачата и мисията на онзи езотеризъм, който се разви от тринадесетото столетие в Западна Европа и за който казахме някои неща, беше преди всичко: Ясно да се разработи това, което може да се каже в този смисъл относно природата на Христос. Така че онзи, който стои на почвата на този езотеризъм, ще проумее все по-ясно и по-ясно какво централно място заема Христос в Земното развитие. И ще се стигне до това – по отношение на така наречените прераждания на Христос върху нашата Земя – да бъде изтъкнат съвършено простия факт: Също както рамото на една везна се опира само върху една точка, а не върху две или повече точки, така и Земното развитие трябва да има само един основен Импулс. Онзи, който допуска повече прераждания на Христос, прави същата грешка, както този, който счита, че за да функционира добре една везна, тя трябва да се опира върху две или повече точки. Обаче в този случай това няма да е везна, а нещо друго. И това, което би могло да ходи по Земята в хода на много инкарнации, вече не би имало нищо общо с Христос. Ето какво би било заключението на всеки обучен окултист по отношение на природата на Христос. С помощта на едно такова просто сравнение той винаги може да посочи цялата неповторимост, цялата еднократност на Христовата природа. Тук Евангелието и Духовната наука се намират в пълно съзвучие.