РОЗЕНКРОЙЦЕРСКОТО ХРИСТИЯНСТВО

Нойшател, 28. Септември 1911

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Днес моята задача ще бъде да Ви разкажа нещо относно делото на Кристиян Розенкройц. Това дело започна през тринадесетото столетие, трае до днес и ще продължи във вечността. Първото действие на това дело е естествено онова, което вчера казахме за посвещението на Кристиян Розенкройц и което чухме за процесите, разиграващи се между колегиума на дванадесетте и тринадесетия. Когато след това Кристиян Розенкройц се прероди в четиринадесетото столетие и тогавашната му инкарнация продължи повече от сто години, неговото дело се състоеше главно в поучението на учениците на дванадесетте. През това време едва ли някой друг се запозна с Кристиян Розенкройц, освен неговите дванадесет. Това не трябва да се схваща така, като че Кристиян Розенкройц не е ходил и между другите хора, а само така, че другите хора не го познаваха. Общо взето това положение се е запазило и днес. Обаче етерното тяло на Кристиян Розенкройц действуваше постоянно в кръга на учениците и неговите сили действуваха във все по-големи кръгове и фактически днес вече много хора са в състояние да бъдат обхванати от силите на това етерно тяло.

Онези, които Кристиян Розенкройц иска да направи свои ученици, са избирани от него по един особен начин. Важно е избраният да обърне внимание на определено събитие или на няколко събития в своя живот. Този избор от Кристиян Розенкройц става така, че някой човек стига в своя живот до една решаваща повратна точка, до една кармична криза. Да предположим например, че някой човек се готви да извърши нещо, което би го довело до смъртта. Такива неща могат да бъдат от най-различно естество. Човекът върви по един път, който може да стане много опасен за него, може би в близост до една пропаст, без той да забележи това. Случва се тогава, че съответният човек, намиращ се може би само на няколко стъпки от пропастта, чува един глас: Спри! – така, че той трябва да спре, без да знае защо. Може да има хиляди подобни случаи. За отбелязване е обаче, че това е само външният знак, но най-важният знак на външното духовно призоваване. Към вътрешното призоваване принадлежи това, че избраният човек се е занимавал с нещо духовно, с теософия или с друга духовна наука. Външното събитие, което Ви дадох за пример, е един факт във физическия свят. Гласът, който се чува обаче, не е човешки глас. Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят. Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот. Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв. По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие.

Може да се случи обаче един човек да е преживял това един или няколко пъти и въпреки това да не дойде веднага до теософията или Тайната наука. Обаче по-късно може да се яви споменът за едно такова изживяване. Мнозина от тези, които присъствуват тук, могат да проверят своя минал живот и да констатират, че подобни събития са се случвали в живота им. Но днес хората обръщат твърде малко внимание на подобни неща. Изобщо трябва да сме наясно, че минаваме покрай много важни събития без да ги забележим. Това е едно указание за начина, по който става призоваването на по-висшите ученици на розенкройцерството.

Такова едно събитие или ще мине покрай съответния човек без да бъде забелязано и тогава впечатлението се заличава и той не счита това събитие за нещо важно, или да предположим, че такъв човек е внимателен и не счита това изживяване за незначително. Тогава той стига може би до мисълта: Всъщност ти се намираше тук, пред една кармическа криза, всъщност в този момент твоят живот трябваше да свърши, ти щеше да изгубиш своя живот; ти беше спасен само чрез нещо, което е близко до случайността. От този час нататък един втори живот беше прибавен към първия живот. И ти трябва да считаш втория живот като подарен и да се отнасяш към него съобразно този факт.

Когато едно такова изживяване пробужда в един човек  вътрешното настроение, че от този час той счита своя живот като нещо подарено, това прави днес един такъв човек последовател на Кристиян Розенкройц. Защото тъкмо този е неговият начин да призовава душите при себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова изживяване, може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа към неговото течение. Кристиян Розенкройц прибави към моята Карма възможността за едно такова изживяване.

Този е начинът, по който Кристиян Розенкройц избира своите ученици. Така избира той своята общност. Когато изживява подобни неща съзнателно, човек си казва: Тук ми бе показан един път, аз трябва да вървя по него и да видя, доколко мога да поставя своите сили в служба на розенкройцерството. Онези обаче, които не са разбрали знака, ще стигнат по-късно до това, защото щом знакът е бил направен веднъж, човек не може вече да се освободи от него.

Фактът, че човек може да има едно изживяване от описания род, произхожда от това, че в периода между неговата последна смърт и неговото последно раждане този човек се е срещнал с Кристиян Розенкройц в духовния свят. Именно тогава Кристиян Розенкройц ни е избрал, вложил е в нас един волев импулс, който ни довежда до такива опитности. Този е начинът, по който се проследяват духовните връзки.

За да проникнем по-нататък в нещата, нека да поговорим за разликата между обучението, давано от Кристиян Розенкройц в миналите времена и това от по-късните времена. По-рано това обучение беше повече естествено-научно, днес то е повече духовно-научно. Така например по-рано се е говорело повече за природните процеси и тази наука се наричала алхимия, а доколкото тези процеси са ставали вън от Земята, тази наука се наричала астрология. Днес се опираме по-скоро на духовните изследвания. Когато разглеждаме например редуващите се една след друга следатлантски културни епохи, Древно-индийската култура, Древно-персийската, Египетско-халдео-асиро-вавилонската култура, Гръцко-латинската култура, от това разглеждане ние се запознаваме с естеството на човешкото душевно развитие. Средновековният розенкройцер изучаваше природните процеси, които считаше за земни процеси на природата. Така например той различаваше три различни природни процеса, които считаше за трите велики процеса на природата.

Като първи важен процес ще посочим следния: Образуването на солта. Всичко, което в природата се отлага от един разтвор като твърдо вещество, което може да се утаи, средновековният розенкройцер наричаше сол. Но когато средновековният розенкройцер гледаше това образуване на солта, представата му за него беше съвършено различна от тази на днешния човек. Защото наблюдаването на един такъв процес трябваше да действува като една молитва в душата на човека, който искаше да го опознае отблизо. Ето защо средновековният розенкройцер се стремеше да си обясни какво би трябвало да стане в неговата душа, ако и в нея също би станало това образуване на солта. Той разсъждаваше така: Човешката природа непрекъснато се унищожава чрез инстинктите и страстите. Нашият живот би бил едно непрестанно разлагане, един процес на гниене, ако бихме се отдали само на желанията и страстите. И ако човек действително иска да се защити срещу този процес на гниене, той трябва постоянно да се отдава на чисти, стремящи се към духовното, мисли. Касаеше се за по-висшето развитие на неговите мисли. Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве. Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва. Наблюдавайки образуването на солта, средновековните розенкройцери си казваха с чувство на най-чисто смирение: Тук божествено-духовните сили са работили от хиляди години насам така, както в мен действуват чистите мисли. Зад Майя, зад илюзията на природата аз се прекланям пред мислите на Боговете, на божествено-духовните Същества. – Ето какво знаеше средновековният розенкройцер и той си казваше: Когато се оставям под въздействията на природата и изпитвам такива чувства, аз правя самия себе си подобен на Макрокосмоса. Ако разглеждам този процес само външно, аз се отделям от Бога, отпадам от Макрокосмоса. Така усещаше нещата средновековният теософ или розенкройцер.

Едно друго изживяване беше това на „разтварянето”: Един друг природен процес, който също така можеше да доведе средновековния розенкройцер до състояние на молитва. Всичко онова, което можеше да разтвори нещо друго, средновековният розенкройцер го наричаше живак. Сега за средновековния розенкройцер отново възникваше въпросът: Кое е съответното качество в човешката душа? Кое душевно качество действува така, както вън в природата действува живакът? Средновековният розенкройцер знаеше, че това, което отговаря на този живак в душата, означава всички форми на любов в душата. Той различаваше нисши и по-висши процеси на разтваряне, както съществуват нисши и повисши процеси на любовта. И така наблюдаването на процеса „разтваряне” отново се превръщаше в молитва и средновековният розенкройцер си казваше: Вън в света Любовта на Бога е действувала хиляди години така, както любовта действува в моята вътрешна същност.

Третият важен природен процес за средновековния теософ беше горенето – това, което настъпва, когато едно външно вещество се изгаря в пламъци. И отново средновековният розенкройцер търсеше вътрешния процес, който отговаря на това горене. Той виждаше този вътрешен душевен процес в пламенното отдаване на Бога. И той наричаше всичко, което може да изгори в пламъци, сяра или Sulphur. В стадиите на Земното развитие той виждаше процеса на едно постепенно пречистване, подобно на един процес на горенето или процес на сярата. Както знаеше, че някога Земята ще бъде пречистена чрез огъня, така той виждаше също един процес на горене в пламенното отдаване на Бога. В Земните процеси той виждаше работата на Боговете, които гледат нагоре към още по-възвишени Богове. И така, проникнат от голямо смирение и дълбоки религиозни чувства, той – наблюдавайки процес на горене – казваше: Сега Боговете принасят жертва на по-висшите Богове. И когато после средновековният теософ сам възпроизвеждаше в лабораторията процеса на горене, той чувствуваше: Аз правя това, което Боговете правят, когато се жертвуват пред по-висшите Богове. Той считаше себе си за достоен да пристъпи към един такъв процес на горене в своята лаборатория само тогава, когато се чувствуваше проникнат от такова настроение на пожертвувателност, когато сам чувствуваше в себе си желанието да се отдаде, жертвувайки се, на Боговете. Силата на пламъка изпълваше средновековния теософ с велики, дълбоки религиозни чувства и той си казваше: Когато виждам навън в Космоса пламъка, аз виждам мислите, любовта, жертвеното настроение на Боговете.

Средновековният розенкройцер сам предприемаше в своята лаборатория тези процеси и тогава експериментиращият се отдаваше на наблюдение на образуването на солта, на разтварянето и на горенето, при които той се отдаваше на дълбоки религиозни чувства и долавяше връзката с всички сили на Макрокосмоса. Тези душевни процеси предизвикваха у него: първо мисли на Боговете, второ Любов на Боговете и трето – жертвоприношения на Боговете. И тогава този розенкройцер откриваше, че когато предприема един процес на образуване на солта, в него самия възникват такива чисти, пречистващи мисли. При един процес на разтваряне той се пробуждаше за любовта, проникнат беше от божествената Любов. В процеса на горене той се чувствуваше разпален към жертвена служба, тласкан да се пожертвува на олтара на света.

Ето какво изживяваше експериментиращият. И ако някой е присъствувал като ясновидец на един такъв експеримент, той би видял промяна в аурата на човека, който провежда опита.Аурата, която преди експеримента е била много смесена, изпълнена може би с горещи желания, с инстинкти, на които се беше отдал съответният човек, след експеримента ставаше едноцветна. Първо, при експеримента на образуването на солта тя добиваше цвета на медта

– чисти божествени мисли – след това, при експеримента на разтварянето тя добиваше сребърен цвят

– божествена Любов – и най-после, при експеримента на горенето добиваше цвета на блестящото злато

– жертвена Любов на Боговете или жертвоприношение на Боговете. И алхимиците казваха тогава, че от аурата са постигнали субективната мед, субективното сребро и субективното злато. И последствието от това беше, че онзи, който беше изпитал подобно нещо, който изживяваше действително вътрешно един такъв експеримент, беше напълно проникнат от божествена Любов. Следователно, в резултат на всичко това, човекът се изпълваше с чистота, любов и пожертвувателност. И чрез тази жертвена служба средновековните теософи постигаха определено ясновидство. Така средновековният теософ можеше да се досети как зад това, което е Майя, илюзия, духовни Същества позволяваха на нещата да се раждат и да умират. И благодарение на това той разбираше тогава кои стремежи в нашата душа действуват благоприятно и кои не. Той се научаваше да познава нашите собствени сили на раждането и силите на умирането. Средновековният теософ Хайнрих Кунрат нарече в момент на озарение този процес „Закон на раждането и на умирането”.

Наблюдавайки природата, средновековният теософ вникваше в закона на възходящото и низходящото развитие. науката, която усвояваше чрез това, той изразяваше в определени знаци, в имагинативни образи и фигури. Това беше един вид имагинативно познание. Това, което беше охарактеризирано вчера като „Тайните фигури на розенкройцерите” е резултат от гореизложеното.

Така работеха най-добрите алхимици от четиринадесетото до осемнадесетото столетие и дори до началото на деветнадесетото столетие. Върху тази действително морална, етическа, интелектуална работа не е публикувано нищо. Това, което е публикувано, третира само чисто външните експерименти. То е написано от тези, които са практикували алхимията като самоцел. Лъжливият алхимик изхождаше от това да създава вещества. Той виждаше в експериментите при изгарянето на веществата само добиването на материални резултати. Обаче истинският алхимик не придаваше никаква стойност на веществото, което получаваше накрая. За него важни бяха вътрешните изживявания, докато се образуваха веществата, мислите, които се раждаха в него, изживяванията, които имаше в себе си. Ето защо съществуваше един строг закон, съгласно който средновековният теософ, който при експериментите създаваше злато и сребро, да не взема за себе си никаква печалба. Той трябваше само да подарява произведените метали. Днешният човек няма вече правилна представа за тези експерименти. Той няма никакво предчувствие за това, което експериментиращият може да изживее. Средновековният философ можеше да изживее цели душевни драми в своята лаборатория, например когато добиваха антимон, експериментиращите виждаха много важни морални процеси.

Ако тези неща не бяха се случили тогава, ние не бихме могли днес да се занимаваме с розенкройцерство в духовно-научния смисъл. Това, което средновековният розенкройцер изживяваше при наблюдаването на природата, е една свещена естествена наука. Това, което той изживяваше като мисли и чувства на пожертвуване, като големи радости, като велики природни процеси, също като страдания и тъга, като възвисяващи и радостни събития по време на експериментите, които предприемаше, всичко това действуваше върху него спасително и освобождаващо. Всичко това обаче почива сега в най-вътрешните дълбини на човека, всичко, което тогава бе вложено там.

Как да намерим сега ние тези скрити сили, които тогава водеха до ясновидство, как да ги намерим отново? Ние ще ги намерим чрез това, че изчаваме Духовната наука и чрез сериозна медитация и концентрация се отдаваме напълно на вътрешния живот на душата. Чрез такова вътрешно развитие, занимаването с природата става отново едно жертвоприношение. За целта хората трябва да минат през това, което днес наричаме Духовна наука. Хиляди хора трябва да се отдадат на Духовната наука, да водят един вътрешен живот, за да може в бъдеще духовната истина да бъде отново възприемана зад илюзията на външната природа. Тогава, в бъдеще, една макар и малка група хора ще може да изживее събитието на Павел от Дамаск и ще вижда етерния Христос, който свръхсетивно ще навлиза между хората. Обаче първо човекът трябва отново да стигне до духовното наблюдение на природата. Който не познава целия вътрешен смисъл на работата на розенкройцерите, може да вярва, че човечеството се намира още на същата степен, както преди две хиляди години. Преди да бъде изминат този процес, който е възможен единствено чрез Духовната наука, човекът не ще може да стигне до духовното виждане. Има много хора, които са благочестиви и добри, които не признават Духовната наука, обаче всъщност са теософи.

Чрез събитието при Кръщението в реката Йордан, когато Христос слезе в тялото на Исус от Назарет и чрез Мистерията на Голгота човечеството стана свободно да вижда и да изживява Христос в етерно тяло още в това хилядолетие, започвайки от

1930 година. Христос се яви на Земята само веднъж в едно физическо тяло и хората трябва да разберат това. Новото идване на Христос означава хората да виждат Христос свръхсетивно в етерното тяло. Ето защо всеки, който иска да върви по истинския път на развитие, трябва да си изработи способността да вижда с духовното око. Човечеството не би постигнало никакъв напредък, ако Христос би трябвало да се яви още веднъж във физическо тяло. Следващият път той ще се изяви в етерно тяло.

Всичко, което различните религиозни изповедания можаха да дадат, то бе събрано чрез Кристиян Розенкройц и колегиума на дванадесетте. Ефектът от това се свежда до следното: всичко онова, което отделните религии са дали, към което са се стремили и за което са копнеели техните последователи, ще бъде намерено в Христовия Импулс. Развитието на следващите три хилядолетия означава: Да бъде създадено и подпомогнато разбирането за този Христов Импулс. Започвайки от дванадесетото столетие, всички религии ще бъдат обединени в Мистерията на розенкройцерите. И това ще бъде възможно в следващите три хилядолетия, защото вече няма да е нужно човечеството да бъде поучавано от това, което документите съдържат, а чрез виждането на Христос хората сами ще се научат да разбират събитието, което Павел преживя пред Дамаск. Самото човечество ще мине през събитието на Павел.

Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди ще се яви Майтрейя-Буда или пресметнато от днес нататък след три хиляди години. Той ще бъде приемникът на Гаутама Буда. Върху този въпрос не е възможен никакъв спор между истинските окултисти. Както западните, така и източните окултисти са единодушни върху това. Следователно, две неща са сигурни:

Първо, че Христос можеше да се яви само веднъж във физическо тяло и че от двадесетото столетие нататък той ще се яви в етерно тяло. Наистина в двадесетото столетие ще се явят велики индивидуалности, например онзи Бодисатва, който е приемник на Гаутама Буда, който след три хиляди години, пресметнато отсега нататък ще се издигне до ранг Буда и ще носи името Майтрейя-Буда. Обаче никой истински окултист не ще посочи в двадесетото столетие един физически въплътен човек като Христос, никой истински окултист не ще очаква Христос да се яви през двадесетото столетие във физическо тяло. Според всеки истински окултист едно такова твърдение е погрешно. Но Бодисатва ще обърне вниманието именно върху Христос.

Второ, Бодисатва, който се яви в лицето на Йешу бен Пандира, ще се яви като Майтрейя-Буда едва след три хиляди години, считано отсега нататък. Именно действителните индийски окултисти биха се учудили, ако някой би искал да твърди, че Майтрейя-Буда може да се яви по-рано. Обаче в Индия може да съществуват и такива окултисти, които не са действителни окултисти, а преследвайки странични цели говорят още сега за един вече инкарниран Майтрейя-Буда. Едно правилно отдаване на теософията на розенкройцерите и едно истинско преклонение пред Кристиян Розенкройц могат да предпазят всекиго от изпадане в тези грешки.

Всички тези неща ще бъдат обсъждани в средите на розенкройцерството по такъв начин, че те ще могат да бъдат проверявани чрез разума. Всички тези неща могат да бъдат проверени чрез здравия разум. Моля Ви да не ми вярвате по силата на авторитета, а считайте всичко, което казвам само като повод за размисъл и го проверявайте след това сами. Аз съм напълно спокоен, че колкото повече проверявате, толкова повече ще намерите, че теософията или Духовната наука е нещо разумно. Колкото помалко вяра в авторитет, толкова повече разбиране за Кристиян Розенкройц. Ние ще познаем Кристиян Розенкройц толкова по-добре, ще го познаем найдобре, когато се вглъбим напълно в неговата индивидуалност и осъзнаем, че духът на този Кристиян Розенкройц продължава да съществува. И колкото повече се приближаваме до този велик дух, толкова повече сила ще приемем. От етерното тяло на този велик предводител, който постоянно ще бъде тук, можем да очакваме много сила и съдействие, когато ще го молим за помощ.

Ние ще можем да разберем също и странното боледуване на Кристиян Розенкройц, когато се задълбочим в духовно-научната работа. През тринадесетото столетие тази индивидуалност живя в едно физическо тяло, чиито сили бяха отнети и то стана прозрачно, така че няколко дни той лежа като мъртъв и през това време прие от дванадесетте тяхната мъдрост, а изживя също и събитието на Дамаск.

Нека духът на истинското розенкройцерство да царува и да действува инспириращо в този окултен кръг. Сега работата на този антропософски кръг може да продължи и нека онези, които са събрани тук, да подпомагат според силите си своите събратя от Нойенбург като им изпращат добри мисли, за да може духът на основания тук кръг да просъществува напред във времето. Колкото повече се приближаваме до великото дело и продължаваме работата в този дух, толкова по-бързо ще постигнем целта. Аз бих искал постоянно да напомням за нашата голяма и многообещаваща работа и да умолявам великия предводител на Запада за неговата помощ. Нека, следователно този кръг да бъде един от градивните камъни на храма, който бихме искали да съградим. Ние открихме този кръг в духа на Кристиян Розенкройц и нека да работим по-нататък именно в духа на Кристиян Розенкройц.