ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ

Когато преди шест години се запознах с творбите на Фридрих Ницше, в мен вече се бяха оформили идеи, подобни на неговите. Независимо от него и по други пътища стигнах до възгледи, които са в съзвучие с вече изказаното от него в книгите „Заратустра“, „Отвъд доброто и злото“, „Към генеалогията на морала“ и „Залезът на кумирите“. Едва в излязлата през 1886 г. книга „Познавателна теория на Гьотевия мироглед“ изразявам същите убеждения като в посочените творби на Ницше.

И така, почувствах импулс да обрисувам картина на мисловния и чувствен живот на Ницше. Вярвам, че една такава картина би била най-реалистична, ако се вземат под внимание неговите последни произведения. Както направих аз. По-ранните книги ни разкриват Ницше като търсещ. В тях той се представя като устремен нагоре. В късните му творби го виждаме издигнат на връх, чиято височина подобава на самобит-ната му духовна натура. В повечето издадени досега книги за Ницше развитието му е представено така, сякаш той, в различните времена, е имал малко или повече различаващи се едно от друго убеждения в своите произведения. Опитах се да покажа, че при Ницше не става въпрос за промяна на убеждения, а само за възходящо движение, за естествено развитие на една личност, която все още не е открила съответстващата форма за своите възгледи, когато е писала първите си творби.

Крайната цел на делото на Ницше е обрисуването на типа „свръхчовек“. Една от главните задачи в моята книга е да охарактеризирам този тип. Моят образ на свръхчовека е противоположност на карикатурата, представена в светкавично разпространилата се книга за Ницше от госпожа Лу Лидреае-Саломе1. Едва ли можем да открием нещо по-противоречащо на Ницшевия дух от мистичното чудовище, което госпожа Саломе е направила от свръхчовека. Моята книга показва, че никъде в идеите на Ницше няма и следа от мистицизъм. Няма да се опитвам да опровергавам мнението на госпожа Саломе, че Ницшевите мисли в „Човешко, твърде човешко“ са повлияни от изказванията на Паул Рее2, автор на „Психологически наблюдения“, „Изворът на моралните усещания“ и др. Един толкова посредствен ум като Паул Рее не би могъл да има каквото и да е въздействие върху Ницше. Не бих се занимавал тук с тези неща, ако книгата на госпожа Саломе не допринасяше толкова много за разпространяването на подобни противни мнения за Ницше. Фриц Къогел3, превъзходният издател на Ницшевите трудове, в „Списание за литература“ е дал подходящо опровержение на тази неумела работа.

Не бих могъл да завърша това кратко предисловие, без сърдечно да благодаря4 на госпожа Фъорстер-Ницше5, сестрата на Ницше, за проявената и благосклонност, докато пишех тази книга. Благодарение на преживените часове в „Архива на Ницше“ в Наумбург6, придобих настроението, от което се родиха следващите мисли.

Ваймар, април 1895 г.

Рудолф Щайяер