ВТОРА СКАЗКА

Когато, онзи, който стои на антропософска почва и е възприел нещо от това, което може да се каже от Антропософията върху развитието на нашия свят, когато такъв човек може да провикне до онези мощни слова, които се намират в началото на нашата Библията, пред неговия поглед би трябвало да може да израсне нещо като един съвършено нов духовен свят. Едва ли има някой документ на развитието на човечеството, по отношение на който да съществува по-голяма възможност, човек да се отдалечи от истинския смисъл, както при този документ, който обикновено се нарича сътворение /Генезис/, описание на така наречените сътворение на света в шест или седем дни. Когато модерният човек, служейки си с някой от езиците, които днес се говорят по света, като например немския език, когато този модерен човек извика в душата си на такъв съвременен език душите: "В начало Боговете създадоха небесата и Земята", това, което се съдържа в тези думи, едва ли би могло да се счита като един слаб отзвук, като сянков образ на това, което оживяваме в душите на онези, които в еврейската древност оставяха да действуват върху себе си началните думи на Библията. Защото по отношение на този документ ни най-малко не е от значение, дали сме в състояние да поставим модерни думи на мястото на старите; напротив, важното е да можем чрез нашата антропософска подготовка да бъдем в състояние, да почувствуваме поне отчасти онова настроение предизвикало от съдържанието, което живееше в сърцето и душата на един древен еврейски ученик, когато в него оживяваха думите: "БЕРЕШИТ БАРА ЕЛОХИМ ЕТ ХАШАМАИМ В, ЕТ ХА-АРЕЦ".

Цял един свят оживяваше в момента, когато такива думи трепваха през душата. Какъв свят? С какво можем да сравним вътрешния свят, който оживяваше в душата на един такъв ученик? Ние можем да го сравним само с това, което може да стане в душата на човека, на когото се описват онези образи, които ясновидецът изживява, когато сам проглежда в духовните светове.

Какво всъщност ни се описва в това, което наричаме антропософско учение? Ние знаем, че източниците на това антропософско учение са резултатите на ясновиждането, те са това, което ясновидецът добива в своето виждане, когато в цялото си схващане той се освобождава от условията на сетивното възприятие и ума, свързан с физическото тяло, когато вижда в духовния свят с помощта на духовите органи. Когато иска да преведе на езиците на физическия свят това, което вижда в духовния свят, той може да го изрази в образи; обаче в такива образи, че, в зависимост от способността на ясновидеца да описва нещата, те да могат да събудят една представа за това, което самият ясновидец е видял в духовните светове. Тогава се получава нещо, което не бива да се смесва с никое описание на неща или събития от физическия-сетивен свят; получава се нещо, при което човек постоянно трябва да има съзнанието, че има работа с един съвършено друг свят, с един свят, който наистина стои на основата на сетивния свят, но който в същинския смисъл ни най-малко не се покрива с представите, впечатленията и възприятията на обикновения сетивен свят.

Ако искаме да обрисуваме пред душата си произхода на нашия сетивен свят, включително и на човека, ние не можем да останем с нашия начин да си образоваме представи сред сетивния свят. Всички науки, които искат да стигнат до произхода на нещата и не донасят със себе си нищо освен представи, които са взети от сетивния свят, всички такива науки не могат да стигнат до първоначалния произход на сетивното съществуване. Защото сетивното съществуване се корени в свръхсетивното съществуване и с помощта на историята или, ако щете, на геологията можем да стигнем доста далече в миналото, но когато искаме да стигнем до произхода на съществуването, трябва да имаме съзнанието, че от определена точка на прадалечното минало трябва да напуснем полето на физическия свят и да се издигнем в области, които могат да бъдат схванати само по свръхсетивен начин. Това, което се нарича Генезис, Сътворението на Света, не започва с описанието на нещо сетивно, не започва с описанието на нещо, което очите биха могли да видят във външния физически свят. И в течение на сказките ние ще се убедим достатъчно, колко погрешно би било, ако бихме искали да отнесем думите от първите части на Генезиса /Битието/ към наша или събития, които едно външно око може да види, които можем да изживеем, когато с нашите външни сетивни органи обгърнем с поглед заобикалящия ни свят. Ето защо, докато все още с думите "Небе и Земя" свързваме нещо, което съдържа някакъв остатък от сетивно видимото, ние не ще сме стигнали там, където целят първите части на Битието. Днес едва ли е възможно да се хвърли светлина в света, за който загатваме тук, по друг начин освен чрез антропософското учение. Но с помощта на това антропософско учение съществува в известен смисъл също така една възможност да се приближим до това, което бихме могли да наречем тайната на първичните думи, с които започва Библията, и да почувствуваме нещо от това, което се съдържа в тези думи.

В какво се състои впрочем цялата особеност на тези първични думи? Ако мога първо да се изразя отвлечено, трябва да кажа: тази особеност се състои в това, че те са били написани на еврейски език, на един език, който действува върху душата съвършено различно в сравнение с действието на кой да е модерен език. Макар и днес този език, на който са написани първите части на Библията, да не действува вече така, в миналото той е упражнявал такива действие, че когато в душата е прозвучавала една буква, тя е възбуждала там един образ: пред душата на този, който е оставял думите да действуват върху него с живо участие, са възниквали в определена хармония, в една органическа форма образи,които могат да се сравнят с това, което днес ясновидецът може да види, когато пристъпва от сетивното към свръхсетивното. Бихме могли да кажем: Еврейският език или по-добре казано езикът на първите части на Библията е бил един вид средство да събуди в душата образни представи, които са близки до тези, които ясновидецът вижда, когато стане способен да вижда в свръхсетивните области на съществуването освободен от тялото.

Ето защо, за да поставим живо пред душата тези мощни първични слова на човечеството, ще бъде необходимо да се абстрахираме от всичко неясно, бледо, което някой от модерните езици може да окаже като въздействие върху душата, и да си създадем едно понятие за онази мощна пълнота на живот, за онази раздрусваща и творческа сила, които имаме някое редуване на буквите в този древен език. Ето защо от извънредно голямо значение е да се опитаме в течение на тези сказки да пренесем душата си в онези образи, които са възниквали в древноеврейския ученик, когато съответния звук е действувал в неговата душа и е поставял пред тази душа един образ. От това вие виждате, че трябва да съществува един съвършено различен път за проникване в този документ, един път различен от всички онези, които днес се избират за разбирането на някой документ. С това аз изтъкнах някои от гледищата, които ще ни ръководят; ние само бавно и постепенно ще проникнем до това, което ще може да ни даде една жива представа за изживяваните на древноеврейския мъдрец, когато той е оставял да действуват върху себе си онези извънредно силни дума, които като думи все още притежаваме в света. И така нашата следваща задача ще бъде да се свързваме колкото е възможно по-малко с познати неща и да се освободим колкото повече е възможно от всичко онова, което сме си представяли до сега, когато сме говорили за "Небе и Земя", за "Богове", за  "сътворение" и "създаване" и за едни "начало". И колкото повече можем да се освободим от това, което сме изпитвали до сега при такива думи, толкова по-добре ще вникнем в духа на един документ, който се е развил от душевни условия съвършено различни от тези, които царуват в нашето съвремие. Но преди всичко трябва да се разберем върху въпроса, за какво всъщност говорим от гледището на Антропософията, когато говорим за встъпителните думи в Библията.

Вие знаете, че от това, което е достъпно днес за ясновидското изследване, можем да опишем в известен смисъл ходът, развитието на нашата Земя и на човешкото съществуване. И в моята книга "Тайната наука" аз се опитах да опиша Земното съществуване, Земята, като арена, като планетарна арена на човека, започвайки от Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. И смятам, че помните, поне в общи черти, това, което е описано там. Възниква сега въпросът, къде трябва да поставим това, което мощната дума "Берешит" събужда в нашата душа? Къде трябва да поставим това в описанието дадено от Духовната наука? Къде принадлежи то?

Нека си изясним малко относно определено гледище, как можем да си обрисуваме пред погледа Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Ако за малко хвърлим поглед върху стария Сатурн, той стои образно пред нашата душа като едно небесно тяло, което не притежава още нищо от това, което сме свикнали да наричаме материя в заобикалящия ни свят. Той е едно небесно тяло, което от всичко, което имаме в заобикалящия ни свят, съдържа в себе си всъщност само елемента на топлината. Топлина или огън, тъчащ в себе си топлинен елемент; още никакъв въздух, никаква вода, никаква твърда земя не може да се намери на стария Сатурн. Така щото там, където е най-сгъстен, той е жива, тъчаща топлина. И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване. Тогава към  тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи. След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние. През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент. Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина. Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи. През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество. И едва когато стигаме до четвъртата степен на нашето планетарно развитие, виждаме, как към старите елементарни състояния, към топлинното, въздухообразното и течното се прибави земният, твърдият елемент. За да се яви този твърд елемент в нашето планетарно съществуване, трябваше да се повтори разделянето, което беше станало през време на Лунното съществуване. Слънчевото естество трябваше още веднъж да излезе от нашето планетарно земно естество. Така щото в развитието на цялата планета имаме един момент, когато от общото планетарно състояние, от общата планетарна маса, в която са втъкани един в друг елементите на огъня, въздуха и водата; гъстият земен елемент се отделя от по-тънкия въздухообразен слънчев елемент. И само в това земно естество можеше да се образува, да се сгъсти това, което днес наричаме твърдия елемент.

Нека задържим този момент, когато от общото планетарно отношение излиза слънчевото естество и от сега нататък изпраща отвън своите сили към земното естество. Нека запомним, че тогава е било дадено също и възможността на земното естество да се образува твърдият елемент, това, което днес в материален смисъл наричаме твърдото състояние на материята, като този процес постепенно се подготвя и се втвърдява. Нека задържим този момент и тогава ще имаме онзи момент, който започва Битието. За това състояние говори Битието. Ние не трябва да свързваме с първата дума на Битието, на Библията онази отвлеченост, онази неясност, която днес се има предвид, когато се изговаря думата "В начало" или "В праначалото". С това ние бихме изразили нещо извънредно малко по отношение на това, което древният еврейски мъдрец е чувствувал. Всичко онова, което можем да си представим в онази двойност, която върна чрез отделяне на слънчевото естество и на земното естество, всичко онова, което съществуваше така да се каже в този момент, което се раздели именно на две части, всичко това трябва да възникне пред нашата душа, да изплува пред нашата душа, ако искаме правилно да поставим пред нея думата "Берешит", "В начало", "В праначалото". И не само това трябва да изплува пред нашата душа, но трябва да имаме съзнанието, че в цялото това развитие, което наричаме развитие на Сатурн, на Слънцето и на Луната, направляващи, ръководещи, а също и носители на цялото развитие са били духовни Същества; че това, което наричаме топлина, въздухообразен, течен елемент, е винаги един външен израз, външна дреха за духовните Същества, които са действителността на развитието. Също и тогава, когато насочим поглед върху онова състояние, което съществуваше при отделяне на слънчевото естество от земното естество и си го представяме като един материален образ, също и тогава трябва да имаме съзнанието, че във всичко това, което си обрисувахме пред душата като образ на елементарната вода, въздух, огън, че във всичко това имаме само изразено средство за тъчащата духовност. Тази тъчаща духовност, тези духовни Същества бяха минали през трите предидущи степени Сатурнова, Слънчева и Лунна степен и се бяха издигнали до този момент, който току що охарактеризирах, бяха стигнали определена степен на развитие в тяхното съществуване. Нека поставил пред нашата душа този образ от тъчащи в себе си топлинен, въздухообразен или газообразен и огнен елементи като едно мощно небесно кълбо, което се разделя в един слънчев и един земен елемент; но нека си представим, че всичко това, което имаме в тази елементарна-веществена форма на представата, е само средство за нещо духовно. Да си представим, че от материалната мантия, която е изтъкана от течен, въздухообразен и огнен елемент, ни гледат лицата на духовни същества, които тъкат там вътре, които изявяват в този елемент представен за нас, за вашата душа, чрез материални представи. Да си представим, че имаме пред нас духовни Същества, които обръщат лицата си към нас и които работят там с помощта на топлината, на въздуха и на водата, за да организират небесни тела чрез силата на тяхното духовно-душевно естество. Нека си представим този образ!

Така ние имаме образ на една елементарна обвивка, една обвивка, една черупка, която можем да си представим нещо като черупката на охлюв, когато искаме да си съставим една твърде груба сетивна представа. Обаче това е една черупка, която не е съставена от твърда материя, както черупката на охлюв, а е изтъкана от най-тънките водни, въздухообразни или газообразни и огнени елементи. А вътре да си представим нещо духовно, което ни гледа като лица, които се изявяват именно чрез тази черупка и самите те са една сила на откровението, една сила, която от скритата свръхсетивна област един вид пробожда черупката и се изявява навън, ако мога да се изразя така.

Призовете този образ, който се опитах да обрисувам, пред душите си, това живо тъкане на нещо духовно в нещо материално и призовете пред душата си вътрешната душевна сила, която произвежда тъкането, организирането в материята и за момент се абстрахирайте от всичко останало: Тогава ще имате пред себе си това, което живееше в душата на един древноеврейски мъдрец, когато звуците Берешит проникваха тази душа. Бет, първата буква на тази дума, извикваше тъкането на материята, материалното тъкане на черупката, на мантията; вторият съставен звук Реш, извикваше лицевото естество на духовните Същества, които тъчаха в тази мантия, и Шит, третият звук, третата буква извикваше пробождащата сила, която се възмогна отвътре, за да се изяви.

Приблизително по този начин ние се домогваме до принципа, който стои на основата на едно такова описание. И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този език, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече никаква представа.

Нека сега се пренесем в онзи момент, който се намира така да се каже пред физическото коагулиране, пред физическото сгъстяване на нашето земно съществуване. Защото такъв беше моментът, който имам предвид. Нека си представим живо този момент! Тогава ще трябва да кажем: Ако искаме да опишем това, което стави там, тогава ние трябва да не използуваме нищо от представите, които използуваме, когато днес искаме да опишем външни сетивни процеси. Ето защо истински дилетантизъм е, когато втората от думите, с която имаме работа в Битието, се схваща така, като че тя изразява някакъв външен факт, колкото и близо да звучи това до смисъла, който днес разбираме с думите създавам и творя. С това ние съвсем не стигаме до смисъла на втората дума от Битието. Но накъде трябва да се обърнем сега? С тази дума се разбира нещо, което фактически стига точно да границата, където сетивното непосредствено преминава вече в свръхсетивно-духовното. И този, който би искал да си състави една представа за това, което обикновено се превежда с думата "създаде" "В начало Боговете създадоха" -, по никакъв начин не трябва да свързва тази дума с нещо, което може да се види с обикновените сетивни очи, като една творческа дейност, като една произвеждаща дейност.

Погледнете във вашата вътрешност! Опитайте се да се пренесете в едно положение такова, като че да речем сте спали известно време това се събужда и, без да насочите погледа си към някой външен факт, се събуждате в себе си чрез вътрешната психическа дейност на определени представи във вашата душа. Представете си тази вътрешна дейност, това творческо мислене, което произвежда едно душевно съдържание от вътрешността на душата. Употребете ако щете думата "измислям" за това произвеждане навън на едно душевно съдържание на глъбините на душата в съзнателното зрително поле на вашата душа: и сега представете си това, което човекът може да върши само със своите представи, като една дейност, която е действително космическа творяща. Представете си вместо вашата "размисъл", вместо вашето вътрешно, мислене изживяване едно космическо мислене и тогава ще имате това, което се крие в тази втора дума на Битието "бара". Представете си го така, че да го виждате колкото може повече духовно, да го приближите колкото може повече до мислителната дейност, която имане пред погледа си при вашето собствено мислене. Да бъде то колкото е възможно по-близо до вашето мислене!

А сега представете си, че през време на това мислене в душата поставите пред душата си някак си два вида групи от представи. За да можем да опишем колкото е възможно по-ясно нещо стоящо толкова далече от нас, да си представим един човек, който се събужда и в мисълта му възникват две неща. Едното, което този човек размисля, да бъде образът на някаква дейност или на никакъв външен предмет или същество; този образ се явява в полето на съзнанието не чрез някакво външно виждане, не чрез външно възприятие, а чрез размисъл, чрез творческа дейност на душата. А това, което трябва да се яви като втори комплекс от представи при един така събуждащ се човек, да бъде едно горещо желание, нещо което човекът може да иска с цялата си заложба и разположение на душата. Така ние имаме един елемент от рода на представите и един такъв от рода на горещото желание, които се явяват пред нашата душа чрез външна размисъл. А сега вместо човешката душа, която размисля в себе си, представете си онова, което в Битието се нарича Елохими. Вместо единичната човешка душа представете си една група от размислящи духовни Същества, които обаче по същия начин произвеждат от тяхната вътрешност чрез размисъл, чрез мислене два комплекса, които бих могъл да сравня с това, което току що ви описах: с нещо имащо напълно характера на представите, с един комплекс от представи и един комплекс от горещо желание. Следователно вместо размислещата човешка душа си представяме една космическа организация от Същества, които произвеждат по същия начин /само че тяхното мислене е нещо космическо/ два такива комплекса: един комплекс имащ характера на представите, т.е. един такъв комплекс, който изявява нещо, който се проявява навън, който се показва навън; и един друг комплекс, който е от рода на горещото желание, който живее чрез вътрешно раздвижване, нещо възбуждащо се и движещо се вътрешно, нещо проникнато от вътрешно възбуждане. Следователно представяме си онези космически Същества, които са наречени Елохими, представя ме си ги "мислещи". И нека си представим тона "мислене" при думата: "създадоха", "бара". След това да си представим, че чрез това творческо мислене се раждат два такива комплекса: един комплекс, който клони повече към това, да бъде нещо изявяващо се навън, нещо проявяващо се навън, и един друг комплекс, нещо вътрешно движещо се, нещо вътрешно живеещо; тогава ще имаме приблизително онези два преставни комплекса, които са възникнали в душата на древноеврейския мъдрец, които в Библията са преведени с "Небесата и Земята", които изпълвали със своята звучност неговата душа: "ха-шамаим" в "ха-арец". Да се постараем колкото е възможно повече да забравим това, което съвременния човек си представя при думите небе и земя; да се постараем да поставим пред душата си двата представни комплекса: комплекса на това, което се проявява навън, което се изявява, комплексът на това, което напира да произведе някакво действие навън, и онзи друг комплекс на вътрешно раздвижване, на това, което иска да изживее себе си във вътрешността, което живо се раздвижва във вътрешността: тогава ще имаме смисъла на думата "ха-шамаим" и на другата дума "ха-арец" и заедно с това и самите Елохими, в течение на сказките ние ще се запознаем още по-точно с тях и ще преведем тяхното име на наш антропософски език; но сега искаме да се опитаме да проникнем до известна степен в смисъла на първичните думи,самите Елохими, що за същество, който иска да си състави една представа за това, което е живяло в душата на древноеврейски мъдрец, когато е употребявал тази дума, трябва да бъде наясно, че през онова време е съществувало едно напълно живо разбиране за това, че нашето Земно развитие има определен смисъл, определена цел. Кой е този смисъл, коя е целта на Земното развитие?

Нашето Земно развитие има смисъл, има една цел само тогава, когато пред него се появи нещо, което по-рано не е съществувало. Едно вечно повторение, едно възвръщане на това, което вече е съществувало, би било едно безсмислено съществуване и като такова безсмислено съществуване и почувствувал преди всичко древноеврейският мъдрец, създаването на Земята, ако би могъл да си представи, че Земята, след като се е развила от други състояния, трябва да донесе нещо ново по отношение на това, което по-рано е съществувало. Чрез това Земно съществуване стана възможно нещо ново, а именно, че човекът можа да стане такъв, какъвто той се показва сред Земното съществуване. Така както човекът се явява сред Земното съществуване като същество, каквото той е вече днес, като същество, до което ще се развие все повече и повече в бъдеще, този човек не е съществувал във всички предишни стадии на развитието, той не е бил възможен в предишните стадии на развитието. Устроено различно от човека сега не искаме да въведем понятието за висше и низше различно устроени в сравнение с човека бяха онези Същества, които ръководеха и крепяха външното развитие, което наричаме Сатурново, Слънчево и Лунно развитие. Тези Същества, които тъчаха в елементарните степени на съществуването на огъня, газообразното и течно състояние, които изтъкаха едно Сатурново, едно Слънчево, едно Лунно съществуване, които тъчеха в началото на Земното съществуване,как ще се научим ние най-добре да ги познаем в тяхната същност? Как можем да се приближим до тях? Без съмнение, ще трябва да опишем много, много неща, ако искаме да се приближим до известна степен до тези Същества. Но първо можем да се запознаем с една тяхна страна и това ще ни бъде достатъчно, за да можем поне да се приближим с една стъпка до мощния смисъл на първичните думи на Библията.

Нека разгледаме тези Същества, които в известно отношение стояха най-близо до човека, когато той самият е бил образуван от това, което се беше развило от Сатурновото, Слънчевото и Лунното съществуване. Нека запитаме тези Същества, какво всъщност са искали те? Да ги запитаме за тяхната воля, за тяхното намерение. Тогава ще можем да добием поне една малка представа за тяхната същност. Какво искаха тези Същества? Те можаха да направят много неща, в течение на развитието, през което са минали, те бяха добили способността и силата да работят в едно или друго направление. Едни от тях можеха да направят едно, други друго.

Но ние ще си представим най-добре тяхната същност, когато си кажем: В онзи момент, който току що обхванахме с поглед, в една група такива Същества действуваше една обща цел, един общ мотив. Това е един вид, само че на по-висока степен, както днес една група хора се събират, от които всеки един владее определена сръчност. Всеки един от тях може да направи нещо и сега те си казват един на друг: Ти можеш това, за мога това, третият може онова. Сега всички искаме да слеем в едно нашита дейности, за да създадем едно общо произведение, в което всеки да участвува със своя дял, всеки да направи нещо. Следователно да предположим една такава група хора, всеки един от които може да направи нещо различно от другата, но които имат една обща цел. Това, което трябва да се роди, не съществува още. Единствено, върху което те работят, живее още само като цел, то не съществува още. Следователно имаме едно множество от Същества, единното нещо, което трябва да произведат тези Същества, живее още само като идеал. Представете си сега една такава група от духовни Същества, които са се развили през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди и от които всяко едно може да направи нещо съвсем определено. В момента, който ви описах, тези Същества вземат решението: Искаме да съединим нашите дейности в една обща цел; искаме да си дадем една единна насока. И пред погледа на всяко едно от тях изплува образът на тази цел. А коя беше тази цел? Човекът, земния човек.

Така земният човек живееше като цел в една от божествено-духовни Същества, които бяха решили да слеят своите различни изкуства, за да постигнат това, което всяко едно по отделно не можеше да направи, но което те можеха да произведат чрез обща работа. Ако вземете всичко това, което ви описах като елементарна черупка и в тази черупка като действуващо, космически мислещи духовни Същества, като два комплекса, единият от естеството на горещото желание, на нещо проявяващо вътрешно раздвижване, и другият изявяващ се навън; Ако вземете всичко това и след това онези духовни Същества, които някакси от тази елементарна маса гледат със своите лица, на които приписваме тази обща цел, която току що охарактеризирах, тогава ще имаме това, което живееше в сърцето на един древноеврейски мъдрец при думите "Елохим". Сега ние съчетахме по един образен начин това, което живее в тези извънредно силни първични думи.

Следователно, нека първо забравим всичко, което един съвременен човек може да чувствува и да мисли, когато изговаря думите: "В начало Боговете създадоха Небето и Земята." Вземайки предвид всичко това, което днес бе казано, да се опитаме да поставим пред погледа си следния образ: Пред нас стои един тъчащ стихиен елемент, в него тъче огненото, газообразното, течното. След това елементарна маса, която проявяваше вътрешна дейност и тъкане, живеят духовни Същества, една група духовни Същества, които размислят. Те са обхванати в творческо мислене и чрез тяхното творческо мислене прозира целта, да насочат цялата си дейност към създаване на образа на човека. Първото нещо, което се явява при това мислене е представата за нещо изявяващо се навън, вестяващо се навън и на нещо вътрешно раздвижващо се, на нещо вътрешно оживено. В елементарната черупка първичните духове създадоха мислено това, което се явява навън и това, което има вътрешна подвижност.

Постарайте се да си представите в тези думи това, което е казано в първите редове на Библията, тогава ще имате основата за това, което през следващите дни ще изнесем пред душата си като истински смисъл на тези всесилни първични думи, чрез които на човечеството се разкрива нещо много велико, а именно неговият собствен произход.