ПЪРВА  ЛЕКЦИЯ

Хамбург, 16 май 1910

Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света

Този лекционен цикъл ще засегне редица въпроси от областта на Антропософията, които са дълбоко свързани с живота. В хода на изложенията, продължаващ вече години наред, ние се убедихме, че Антропософията, или Науката за Духа, съвсем не трябва да бъде някаква абстрактна теория или доктрина, някакво неясно учение, а сигурен извор на жизнени сили, и че тя ще изпълни своите задачи едва тогава, когато благодарение на всичко, което внася в познанието и в нашите души направи живота по-богат, по-разбираем, а душите ни по-жизнеспособни и по-активни.

Несъмнено, ако човек е приел нашия мироглед, нашия идеал, за който отново ще стане дума, и се опита да обхване с поглед цялата съвременна епоха, за да провери до каква степен е в състояние да пренесе там антропософските импулси, ще изпита може би едно твърде нерадостно чувство. Защото, ако се вгледаме без предубеждение в онова, което светът претендира, че „знае", в това, което днес тласка хората към определени чувства и действия, бихме могли да заявим: То е така безкрайно далеч от антропософските идеи и идеали, че антропософът просто няма никаква възможност да се намеси непосредствено в живота с помощта на импулсите, които му дава Антропософията.

И все пак, подобна оценка би била твърде повърхностна, и то поради обстоятелството, че не взема в съображение нещо, което се налага като извод от нашето учение: Когато онези сили, които проникват в нас чрез Антропософията, станат достатъчно мощни, те ще съумеят да намерят и средствата, необходими им за да се намесят в света; но ако никой не би се грижил за непрекъснато разрастване на тези сили, тяхното участие в световните процеси би било нещо невъзможно.

Но има и нещо друго, което би ни дало известна утеха, ако подобни размишления ни обезкуражат, и то е тъкмо съдържанието на този лекционен цикъл: Човешката Карма и Кармата въобще. Защото с всеки изминат час, все по-ясно ще виждаме: Ние изобщо не можем да включим антропософските импулси в живота, ако не повярваме сериозно в Кармата, ако не се убедим, че самата Карма ни тласка в онази посока, където сами, рано или късно, ще увеличим нашите сили. Ние ще се убедим: Ако допуснем, че все още не бихме могли да употребим силите, бликащи от нашите антропософски възгледи, тогава ние работим срещу тези сили и Кармата не ни позволява да ги включим в света.

В предстоящите лекции нещата няма да се свеждат само до натрупване на нови познания за Кармата, а до нещо по-важно: с всеки изминат час трябва да нараства доверието ни в Кармата; убеждението, че когато настъпи определеното време, било то утре, в други ден или след много години, нашата Карма ще ни изправи пред онези задачи, които ще можем да изпълним според степента, до която сме проникнали в Антропософията. Кармата ще се разкрие пред нас като едно учение, което не само посочва как се отнасят едни или други неща в света, а което същевременно ни тласка към извисяване на живота, към удовлетворяване от живота.

Впрочем, ако искаме Кармата да изпълни своята задача, налага се да я разгледаме много по-дълбоко и, така да се каже, в нейните универсални прояви. За тази цел, обаче е необходимо да си послужа с нещо, което по начало не е в мой стил, а именно с една дефиниция. Общо взето, аз избягвам дефинициите, защото по правило с тях не се постига нищо. Нашите размишления по правило започват с излагане на фактите и когато тези факти са групирани и подредени както трябва, съответните понятия и представи възникват сякаш от само себе си. Ако бихме искали да приложим подобен метод към всеобхватните проблеми, които ще обсъждаме в следващите дни, би трябвало да раз полагаме с много повече време. Ето защо, за да бъда разбран, този път се налага да дам, ако не дефиниция, то поне един вид описание на понятието, с което ще се занимаваме през тези дни. Дефинициите имат само тази цел, да определят общия смисъл, който се влага в една или друга дума. В подобен, описателен стил, ще се спрем върху понятието „Карма", за да сме наясно, в какъв смисъл ще употребяваме израза „Карма" през следващите дни.

Несъмнено, всеки от нас вече си е изградил някакво понятие за това, което представлява Кармата. Когато дефинираме Кармата като „духовен закон за причините", като закон според който определени причини, лежащи в духовния живот, пораждат определени следствия, това звучи твърде абстрактно. Да, подобна дефиниция на „Кармата" е прекалено абстрактна, защото от една страна е твърде ограничена, а от друга твърде обща. Ако изобщо разглеждаме Кармата като „закон за причините", ние се приближаваме до това, което обикновено хората наричат „закон на каузалността", като „причинно-следствен закон". Нека първо да разгледаме „причинно-следствения закон" в най-общ смисъл, независимо от духовните факти и събития.

Днес официалната наука често подчертава, че същинското и значение лежи в следното: тя гради своите постижения върху всеобхватния „причинно-следствен закон" и логически свързва явленията с причините, които са ги породили. Но как точно става това свързване между причини и следствия, хората не се замислят много. Защото дори и днес, Вие ще намерите в книги, претендиращи, че третират нещата научно и чисто философски, дефиниции от рода на следната: „Следствието е това, което възниква от една причина". Но когато твърдим, че следствието възниква от една причина, ние тотално се разминаваме с фактите.

Нека например да разгледаме Слънчевите лъчи и тяхното „затоплящо" действие; когато те паднат върху една метална плоча и тя се нагрее, официалната наука говори за „причина и следствие". Но можем ли да твърдим, че следствието нагряването на металната плоча има своята единствена причина в топлината на Слънчевите лъчи? Ако „топлите" Слънчеви лъчи вече биха носили в себе си това следствие, те би трябвало да нагряват металната плоча, дори и тогава, когато не е изложена на тяхното непосредствено действие. Ето защо в явленията на неживия свят, където засега се намираме, за да възникне следствие от една причина, е безусловно необходимо, тази причина да се комбинира с нещо друго. Да, ако към причината не се прибави и „нещо друго", никога не можем да говорим за едно следствие, което възниква от определена причина.

Съвсем не е излишно да вмъкнем тази привидно абстрактна забележка; защото, ако действително искаме да напредваме в Антропософията, налага се да придаваме извънредна точност на понятията, а не да ги употребяваме с онази небрежност, която е типична за другите науки.

И така, никой не би трябвало да говори за Кармата в този смисъл, който посочихме с примера за Слънчевите лъчи и металната плоча. Разбира се, тук може да се говори за причинност, за връзка между причина и следствие, обаче ние никога не бихме стигнали до едно точно понятие за Кармата, ако останем в този начин на мислене. Следователно, говорейки за Кармата, съвсем не е достатъчно само да съпоставяме определени следствия с определени причини.

А сега да се издигнем към едно по-висше понятие за връзката между причина и следствие. Да предположим, че държим в ръцете си един лък, опъваме го и изстрелваме една стрела; с други думи, чрез спъването на лъка, произвеждаме определено действие. Ясно е, че в случая далеч не можем да прибегнем до израза „Карма", за да опишем отношението между следствието (изстреляната стрела) и неговата причина. Ако обаче разгледаме този процес от малко по-друга гледна точка, ще се доближим в известен смисъл до Кармата, макар и все още да не сме обхванали цялото понятие: нека да се замислим, че след многократна употреба лъкът бавно започва да се отпуска. Следователно, имаме едно следствие, което се проявява не външно, а едно следствие, което засяга самия лък  Постоянното обтягане на лъка има последици и за самия него. С други думи, това което настъпва при обтягането на лъка, се отразява обратно и върху самия лък. Накратко: тук имаме следствие, което се връща обратно и засяга обекта, който е произвел това следствие.

Тази подробност вече наистина ни приближава до понятието за Кармата. Не можем да разглеждаме понятието „Карма", без да си представим едно действие, едно следствие, което се връща обратно към обекта или съществото, което е произвело това следствие; без тази своеобразна възвратна активност на следствието. Ето как ние се доближаваме все повече до понятието „Карма", разбирайки как следствието, породено от един обект или същество, отново трябва да се върне при своите причинители. И все пак, разхлабването на лъка от постоянната му употреба, не можем да означим като „Карма на лъка", и то поради следната причина. Ако в продължение на три или четири седмици си служим твърде често с този лък, накрая той ще е разхлабен и по нищо няма да прилича на лъка от преди четири седмици. Лъкът вече не е същия. Следователно, когато „възвратното" следствие е от такова естество, че напълно променя съответния обект или същество, ние все още не можем да говорим за „Карма". За Карма можем да говорим само тогава, когато следствието се връща към своя обект, към своя причинител, изобщо към съществото, което го е породило, като междувременно съществото остава, малко или много, същото.

Ето как направихме още една стъпка към разбирането на понятието „Карма". И все пак, описвайки понятието „Карма" по този начин, ние разполагаме само с една твърде абстрактна представа за него. И ако останем в областта на абстрактното мислене, едва ли бихме могли да претендираме за по-голяма точност. Но тук трябва да прибавим още нещо: ако следствието и причината действуват в един и същ момент, ние също не бихме могли да говорим за Карма. Защото в този случай съществото, което поражда следствието, явно има склонността да прави това непосредствено и бързо, следователно то вече предпоставя и предвижда следствието, обхващайки всички елементи, които са свързани с него. Така че и в този случай ние не можем да говорим за Карма. Изключено е да говорим за Карма и тогава, когато имаме пред себе си един човек, който предприема определено действие с конкретни намерения и после, в една или друга степен, те бъдат осъществени.

Следователно, между причината и следствието трябва да има нещо, което се изплъзва от непосредствения контрол на причинителя, така че дори и да има пряка връзка между причина и следствие, тя далеч не е преднамерена и в нея няма и следа от умисъл. Ако тази връзка не влиза в намеренията на съществото, което поражда следствието, тогава истинската зависимост между причина и следствие трябва да се търси другаде. А това означава: Тази зависимост трябва да се търси в някаква точно определена закономерност. Следователно, към Кармата спада още и обстоятелството, че връзката между причина и следствие е напълно закономерна и надхвърля непосредствени те намерения на съществото.

Ето как ние обобщихме няколко подробности, които ни изясняват понятието Карма. Но тези подробности трябва да оживеят в самото понятие за Кармата за да не останем в плен на една абстрактна и мъртва дефиниция. Защото в този случай ние изобщо няма да стигнем до откровенията на Кармата в различните области на живота и света. А тези откровения ние съзираме най-напред там, където се сблъскваме с Кармата: в индивидуалния човешки живот.

И така, можем ли да открием в индивидуалния човешки живот нещо, което да разгледаме в светлината на всичко, казано досега?

Да, ние бихме могли да открием нещо, когато например в живота ни се появи изживяване, за което си казваме: Това изживяване е в определена връзка с едно предишно изживяване, с някакво предишно събитие, в което сме участвували лично, събитие, което сме предизвикали самите ние. Нека да опитаме засега чрез чисто житейски наблюдения дали това е възможно. Следователно, сега ние се спираме само на външното наблюдение. Ако някой е лишен от тази обикновена способност за наблюдение, той никога няма да стигне до разбирането на житейските закономерности, както и никой не може да обясни движенията на две билярдни топки, без да ги е виждал поне веднъж в живота си. Нека да си послужим с един пример.

Да предположим, че в своята 18 годишна възраст един младеж се отклонява от предварително избраната професия. Да предположим още, че дотогавашното му образование е протекло с оглед на бъдещата професия, но поради някакво нещастие с родителите, той напуска университета и се залавя с търговия. Ако наблюдаваме подобни случаи с онази безпристрастност, с която например изследваме съприкосновението между две еластични топки в научната лаборатория, ще установим може би следното: Първоначално опитностите, които предлага професията на търговеца, стимулират младия човек и той се увлича, започва да изпълнява своите задължения, учи се от тях, става все по-усърден и дисциплиниран. Но ето че няколко години по-късно настъпва нещо неочаквано: един вид досада, един вид недоволство. Ако смяната на професия стане в 18-годишна възраст, предполага се, че следващите години ще протекат сравнително спокойно. Обаче към 23 година може да настъпи една необяснима промяна в душевния живот. И ако проучваме нещата още по-внимателно, ще установим, че досадата, възникнала 5 години след смяната на професията, има своето обяснение в 13 или 14 година. Защото много често ние ще откриваме причините за подобно явление примерно толкова години преди смяната на професията, колкото години са изтекли след нея, какъвто беше и посочения случай. И така, по време на своето гимназиално обучение т.е. пет години преди принудителната смяна на професията този младеж усеща в своя чувствен живот един вид вътрешно блаженство. Да предположим, че смяната на професията не би станала; тогава младежът би изживял своите опитности от 13 година в много по-късна възраст и те биха дали едни или други плодове. Но ето, че идва неочакваната професия, която първоначално не интересува младия човек. Новите усещания и чувства, свързани с нея, изтласкват предишните. Известно време това може да продължава така, обаче постепенно в изтласканите чувства се натрупва една особена сила; вътрешният душевен живот започва да показва признаци на силна напрегнатост. Същото става, когато упражняваме натиск върху една еластична топка: Ние можем да правим това само до определена граница; после съпротивлението става непреодолимо и когато изведнъж я отпуснем, тя заема предишната си форма с толкова голяма сила, с каквато сме я притискали в ръцете си.

Да, чувства като тези, за които загатнахме при младия човек в неговата 13 година и които се натрупват в душата му до момента, когато се налага да смени предварително избраната професия, могат да бъдат в известен смисъл изтласкани; обаче след определено време те се пробуждат и техните въздействия са неоспорими. И понеже душата е лишена от това, което би изживяла, ако не беше настъпила принудителната смяна на професията, изтласканите чувства напират навън и се проявяват като недоволство, като пълна досада от цялото обкръжение.

Следователно, в този случай имаме един човек, който през своята 13 или 14 година има определени изживявания, а по-късно изтърпява съществена промяна в своя живот, и чак още по-късно истинските причини се проявяват под една или друга форма, но така или иначе, те засягат същата личност.

Но има хора, които ще възразят: „Да, обаче ние познаваме случаи, при които нещата съвсем не изглеждат така!" Това е напълно възможно. Обаче на нито един физик, който изследва законите на гравитацията и падащото тяло, не би хрумнало да твърди: Законът престава да е валиден, ако падащото тяло се удари в даден предмет и промени своята посока? Да, хората трябва да се научат на правилни наблюдения и да изключват онези странични явления, които не се отнасят към сферата на този или онзи закон. Разбира се, младият човек от нашия пример не би стигнал до пълната досада в своята 23 година, чиито причини лежат в определени изживявания от 13 година, ако междувременно, например, се беше оженил. Обаче в този случай ние бихме имали работа с нещо, което няма отношение към основния закон. Същественото тук е, да открием онези фактори, от които можем да извлечем определен закон. Наблюдението само за себе си все още не струва нищо; едва насоченото наблюдение ни отвежда към истинската закономерност. Точно тези насочени наблюдения са необходими за всички, които си поставят трудната задача да изследват закона на Кармата.

Нека да вземем друг пример: В своята 25 годишна възраст даден човек е сполетян от тежък удар на съдбата, който му причинява голяма болка и страдание. Ако се задоволим с повърхностното наблюдение и констатацията: „Тежкият удар на съдбата се стовари върху този човек и изпълни живота му с болка и страдание", ние никога няма да стигнем до познанието за кармичната връзка. Обаче ако проследим живота на този човек до неговата 50 година, може би с учудване ще установим: Този човек е станал извънредно подвижен и усърден; и ако сега се обърнем към неговата младост, ще си припомним: На 20 години той беше един безделник и изобщо не похващаше нищо; а на 25 години беше ударен от съдбата. Следователно, тежкият удар на съдбата стана причина, да го видим като усърден и деен човек в неговата 50 годишна възраст.

Подобни наблюдения ни подсказват, че сме на грешен път, ако разглеждаме удара, получен в 25 година, като обикновен житейски факт. Защото ако попитаме: „Какви са причините за този удар на съдбата?", не можем да се задоволим с отговора, че те се свеждат до жестокостта на съдбата. Ако обаче погледнем на подобен удар не като следствие и не го поставяме в края на веригата от редица последователни събития, а го поставим в началото на идващите събития и погледнем на него като на причина, ще установим, че нашата първоначална и предимно емоционална оценка, може да претърпи съществени изменения. В първия случай, когато разглеждаме всичко като следствие от миналото, ще сме натъжени от това, че този човек е понесъл тежкия удар на съдбата. Но ако го разглеждаме като причина за бъдещи събития, може би ще се отнесем към тази драма с ведро настроение, или дори с радост. Защото благодарение на тежкия удар така можем да се изразим засегнатият човек е станал една решителна и активна личност.

Ето как в нашите усещания може да настъпи голяма промяна, в зависимост от това, дали разглеждаме даден житейски факт като следствие, или като причина. Съвсем не е безразлично, дали се отнасяме към подобни събития като към следствие, или като към причина. Разбира се, ако правим нашите заключения в момента, когато се разиграва трагичното събитие, ние едва ли можем да доловим неговите най-важни последици. Ако се надяваме да стигнем до закона на Кармата с такива наблюдения, може да се случи така, че самата Карма да ни напомни: Може би сега събитието изглежда трагично, защото го възприемаме като ехо от миналото; но то може да се разглежда и по такъв начин, сякаш е изходна точка за бъдещи събития. А това променя всичко и нещата грейват в съвършено нова светлина! Самият закон на Кармата може да се превърне в източник на истинска утеха. И тази утеха не би съществувала, ако по навик бихме разглеждали трагичното събитие в края на досегашния биографичен път, а не в неговото бъдещо развитие.

Следователно, за нас са важни „насочените" наблюдения в живота и точната съпоставка между следствията и причините. Ако действително овладеем този вид наблюдение, ще установим как в индивидуалния човешки живот има събития, които протичат с известна закономерност, и други събития, които са лишени от подобна закономерност. Всеки, който се научи истински да различава важните неща в човешкия живот и вижда по-далеч от носа си ще установи в него забележителни връзки и зависимости. За съжаление, събитията от човешкия живот днес се проследяват за съвсем кратки периоди от време, не повече от няколко години; и малко хора търсят онези събития, които стават десетилетия след тяхната истинска причина. Да, малцина са тези, които се стремят да обхванат зависимостите между ранните и късни събития в човешкия живот, а тези зависимости са извънредно поучителни.

Да предположим сега, че сме изправени пред задачата да възпитаме едно дете в първите му седем години, но без да спазваме общоприетата максима, че за да стане „нормален" човек, детето трябва безусловно да приеме нашите собствени възгледи. В този случай ние бихме наложили на детето всичко онова, което според нас прави човека „нормален". Но ако се замислим, колко многообразни са пътищата за „нормалното" развитие и че е просто излишно да подчиняваме детето на каквито и да е предварителни схеми, ще разберем: От детето израства един „нормален" човек, само ако успеем да подпомогнем неговите най-добри заложби. Точно тази е може би нашата задача! Ще се запитаме и друго: Какъв смисъл има, ако аз бъда подчинен на една или друга схема? Детето само трябва да усети вътрешната потребност от едно или друго свое действие. Ако се стремя да възпитавам детето според неговите индивидуални заложби, аз ще опитам първо да ги открия, да ги насърча, така че преди всичко, детето да върши едни или други неща, движено от своите собствени потребности.

Оказва се, че има два съвършено различни метода за въздействие върху детето през първите седем години от неговия живот. И ако наблюдаваме по-нататъшното му развитие, ние твърде дълго време няма да открием ясни последици от това, което сме внесли в детската душа. Но всъщност се оказва, че истинските последици от ранни те изживявания на детската душа, се проявяват едва в залеза на живота. Човек може да съхрани своята духовна продуктивност до края на живота си, ако сме го възпитали според току що описания начин: с истинска загриженост за всичко онова, което е живо и спонтанно в неговата душа. Когато апелираме към силите, вложени в личните му душевни пространства, тогава в залеза на живота, ще дочакаме и зрелите плодове, под формата на богат и разностранен душевен живот. Обратно, в бедната и опустошена душа на възрастния човек, както и в неговите физически недъзи (защото, както по-късно ще видим, опустошената душа силно влияе върху тялото), се проявяват грешките, които ние сме допуснали в неговото най-ранно възпитание. Общо взето, посочените фактори и зависимости между причина и следствие настъпват закономерно и са валидни за всеки човек.

Подобни зависимости бихме могли да открием и в зрялата възраст на човека. Последиците от начина, по който сме се отнасяли с някого между неговата седма и четиринадесета година, се проявяват в предпоследната фаза от живота му. Виждаме, как причина и следствие протичат циклично, както в кръг. Обаче индивидуалният човешки живот съдържа не само такива причини и следствия; наред с цикличното си протичане, те могат да протичат и праволинейно.

От примера, в който описахме как 13 година може да се намеси в 26, видяхме: Причини и следствия са така обвързани в човешкия живот, че макар и изживяванията да оставят своите последици, те отново се връщат и засягат същото човешко същество. Така Кармата се изпълва в рамките на един човешки живот. Обаче ние никога няма да вникнем истински в човешкия живот, ако търсим зависимости между причина и следствие само в рамките на еднократния човешки живот. В следващите часове ще говорим подробно върху тази тема. Сега само ще напомним нещо, което е добре познато: Антропософията установява, че човешкият живот между раждането и смъртта, е продължение от миналите прераждания на същия човек.

Една от характерните особености на живота между раждането и смъртта е, че едно и също съзнание макар и в незначителна степен се разпростира за целия период между раждането и смъртта. Ако си припомните изминалите периоди от вашия живот, ще потвърдите: Да, наистина има един момент, който не съвпада с моето раждане, а се намира доста след него и моите спомени всъщност започват от там. Това ще потвърдят всички, с изключение на посветените. Те ще допълнят още, че спомените им се простират само до този момент. Обаче в интервала от раждането до появата на спомените, настъпва нещо твърде своеобразно, върху което ще се спрем по-късно, защото то ще хвърли светлина върху изключително важни за нас въпроси. Но ако се абстрахираме от този интервал, можем отново да заявим: характерно за живота между раждането и смъртта е, че над целия този период се разпростира едно съзнание.

В обикновения живот, човек не търси връзката между причина и следствие, защото е свикнал да разглежда само твърде кратки периоди от време. И все пак, ако се опре на спомените, той определено би могъл да постави в известна кармична връзка по-миналите и по-късните събития в своя живот. Той би разсъждавал така: Наблюдавайки определени събития в моя живот, аз виждам, че част от тях не биха настъпили, ако в по-млада възраст не бях сторил това или онова. Или направо би заявил: Сега аз изкупувам грешките, допуснати в моето възпитание.

Но ако успее да вникне в онези зависимости, които се дължат на несправедливост спрямо него, а не на злините, които е извършил самия той, човек ще получи една значителна подкрепа. Така той много по-лесно ще открие средствата и пътищата, за да компенсира понесените загуби. Когато обхванем характера на тези причинно-следствени зависимости и то дори само с обикновеното съзнание това може да се окаже във висша степен ползотворно. Сега вече ние можем да прибавим и нещо друго.

Когато например един 80 годишен човек потърси едни или други причинни моменти в ранното си детство, несъмнено ще му бъде много трудно да намери подходящите средства, за да отстрани понесените загуби. Дори и да се вслуша в подобни обяснения, това не би му помогнало твърде много.

Ако обаче би се вслушал по-рано, може би още в своята 40 година щеше да намери подходящите средства, за поправяне на извършените спрямо него несправедливости.

Следователно, виждаме че трябва да проследяваме не само непосредствените кармични връзки, а Кармата изобщо. Това може да се окаже извънредно стимулиращо за нашия живот.

Какво върши например един 40 годишен човек, който се опитва да предотврати вредните последици от чужди или свои грешки, допуснати по време на неговата 12 година? В известен смисъл, той ще се опита да замени очакваните последици, които биха настъпили без неговата намеса, с нещо друго. Вникването в събитията от неговата 12 годишна възраст, ще го доведе до определени действия в неговата 40 годишна възраст. Той не би предприел тези действия, ако не бе вникнал в някои важни събития от своята 12 година. Следователно, какво върши човек при ретроспективното обхващане на своя досегашен живот? С помощта на своето съзнание, той сам следва прехода от една причина в едно или друго следствие. Той сам е желаел да види следствието!

Всичко това подсказва как нашата воля се намесва в кармичните последици и как може да създаде определени пред поставки, които изместват кармичните последици. Нека да си представим един човек, който в своя живот стига до пълното осъзнаване на определена зависимост между причина и следствие. У този човек Кармата или кармичната закономерност е станало нещо съзнателно; в известен смисъл той сам предизвиква кармичното следствие.

Нека сега в основата на тези размишления да вмъкнем и това, което вече знаем, за преражданията, за реинкарнациите на човека.

Човешкото съзнание, за което стана дума преди малко, с изключение на посочените случаи, обхваща живота ни между раждането и смъртта; то възниква поради факта, че човекът може да си служи с инструмента на своя мозък. Когато човек премине през Портата на смъртта, възниква друг вид съзнание, което зависи не от мозъка, а от съвършено нови условия. Ние знаем, че благодарение на този друг вид съзнание, човек хвърля, така да се каже, един ретроспективен поглед върху всичко, което е  изживял и извършил в живота си между раждането и смъртта. В живота си между раждането и смъртта, човек търси преди всичко онези грешки и несправедливости, които са извършени спрямо него, както и начините за тяхното кармично уравновесяване. След смъртта, човек насочва своето внимание главно върху грешките и несправедливостите, извършени от самия него. Наред с това, той вижда и всички последици от своите действия. Той вижда например, как една негова постъпка издига човешката му „стойност", а как друга постъпка го унижава и компрометира. Ако сме причинили някому страдание, нашата „цена" пада, ние сме станали по-несъвършени. И така, когато след смъртта се вглеждаме назад и откриваме подобни случаи, ние се убеждаваме: Да, тази моя постъпка ме направи по-слаб и по-несъвършен! Обаче този факт има важна последица за човешкото съзнание след смъртта. В това „друго" съзнание проблясва силата, проблясва ясната воля: Когато отново имам възможност, аз ще направя всичко, за да възвърна изгубеното; с други думи: Волята да изкупя всички страдания, които съм причинил през своя земен живот. Следователно, през своя живот между смъртта и поредното ново раждане, човек взема решението: аз ще изкупя цялото зло, което съм причинил, за да постигна отново онази степен на съвършенство, която съм длъжен да имам като човешко същество и която беше накърнена от моите злодеяния.

После човекът отново слиза в своята нова инкарнация. Съзнанието му отново се променя; сега той не си спомня нищо за периода между смъртта и новото раждане; не си спомня нищо и за намерението да изкупи своите предишни злодеяния. Обаче това намерение е затаено дълбоко в него. Дори и да не предполага нищо за този вътрешен импулс: „Ти трябва да извършиш това или онова, за да изкупиш своята грешка!", силата, която е затаена в душата му, го тласка към определено действие, което ще доведе до изкупление. И сега, ясно можем да си представим какво става, когато например, в своята 20 година, един човек понесе някакъв твърде болезнен удар на съдбата. В своето обикновено съзнание, каквото е то между раждането и смъртта, той ще бъде сломен от своята болка. Ако обаче си припомни своето намерение от живота между смъртта и новото раждане, той би усетил и силата, който неотклонно го тласка към онази ситуация в живота, където той ще бъде сполетян от болката; защото дълбоко в себе си, той е почувствувал: „Съвършенството, което ти проигра и което си длъжен да извоюваш отново, ти можеш да постигнеш единствено с помощта на тази болка".

Докато от една страна обикновеното съзнание е категорично: „Болката е тук и тя ще те сломи!", „другото" съзнание, обгръщащо живота между смъртта и новото раждане, би могло да види, че човекът сам търси болката; че сам се стреми към нещастието.

И когато разглеждаме човешкия живот по този начин, ние се издигаме до една по-висша гледна точка. Ние виждаме, как част от тежките удари на съдбата се стоварват върху човека не като последици от близки причини, а от причини, които могат да бъдат доловени само чрез едно съзнание, което се простира отвъд раждането; целият ни сегашен живот е продължение на процеси и събития, станали преди нашето раждане. С други думи: първоначално ние разполагаме с едно съзнание, което обхваща времето между раждането и смъртта; това е т.н. „лично съзнание". После виждаме, как се появява едно „друго" съзнание, което се разпростира отвъд раждането и смъртта; в своето обикновено съзнание човек и не подозира за него, макар че то по нищо не му отстъпва. Ето защо описахме, как човек може сам да поеме своята Карма и да предприеме например в своята 40 година нещо, което го предпазва от евентуалните последици на събитие от неговата 12 годишна възраст.

Дори и когато човек е привлечен към обстоятелства, свързани с изтърпяване на болка и страдание, имащи за цел да го облагородят, решението идва от самия него; само че не от личното му съзнание, а от онова всеобхватно съзнание, което включва времето между смъртта и новото раждане. Този вид съзнание, което периодически се прекъсва от „личното" съзнание, ще наречем „индивидуално" съзнание. Така Кармата се оказва още по-близко до човешката индивидуалност.

И все пак, ние едва ли ще разберем човешкия живот, ако проследяваме само поредицата от онези събития, които го засягат лично. Ако си послужим с подходящ пример, веднага ще се убедим, че Кармата има много по-голям обхват на действие.

Нека да спрем вниманието си върху един пътешественик като Христофор Колумб или върху откривателя на парната машина. В основата на всяко откритие лежи определено действие. Ако се задълбочим в разглеждането на този вид действия, но търсим съответните причини така, както правехме това досега, ще установим, че в точно определено време от живота си Христофор Колумб взема своето историческо решение и т.н., с което нещата опират до неговата индивидуална и лична Карма. Но сега се налага да поставим важния въпрос: Нима това историческо решение е взето само с оглед на личната индивидуална Карма? И нима последиците от него засягат само великия пътешественик?

Разбира се, обстоятелството, че Колумб откри Америка, има определени последици и за самия него. Той се издига, моралните му качества укрепват и това ще се потвърди в неговите следващи инкарнации. Но какви са последиците от неговото откритие за другите хора? Нима Колумбовото откритие не се превръща и в причина, в безброй причини, породени в душите на милиони хора.

Естествено, примерът е твърде абстрактен, и ако искаме да проникнем още по-дълбоко в Кармата, необходимо е да разгледаме човешкия живот в много по-продължителни периоди от време. Нека да обгърнем с духовен поглед човешкия живот, както се е разигравал той в Египетско-халдейската епоха, която предшествува Гръцко-римската културна епоха. Ако разгледаме това, което тази епоха е дала на човека, както и неговите тогавашни изживявания, ще установим нещо твърде своеобразно. Ако сравним събитията през Египетско-халдейската културна епоха с това, което става в нашата съвременна културна епоха, ще се убедим, че те са свързани помежду си. Гръцко-латинската епоха стои между тях двете. Има доста неща, които просто не биха настъпили в нашата съвременна културна епоха, ако не бяха вече станали през Египетско-халдейската епоха.

Ако съвременните естествени науки стигат до едни или други резултати, това зависи също и от съответните сили, които се разгръщат в човешките души. Обаче душите на днешните хора бяха инкарнирани и по времето на Египетско-халдейската епоха, така че там те имаха вече определени опитности,без които не биха предприели това, което те предприемат днес. Ако окултните кандидати не бяха приели египетската астрология и изобщо законите на небесните тела, които се пазеха в древните Мистерии, те не биха могли да проникнат векове по-късно в тайните на света, а в определени души от нашата епоха изобщо не биха могли да възникнат силите, чрез които днешното човечество търси пътя към космическите пространства.

Как например Кеплер стигна до своите открития? Той можа да стигне до тях, защото в него живя една душа, която още през Египетско-халдейската епоха пое в себе си силите, които разгърна по-късно в Петата следатлантска културна епоха*1. Какъв странен трепет ни изпълва, когато в спомените на отделни души неочаквано бликват далечни спомени, подсказващи, че зародишните импулси на техните сегашни действия, са вложени в сърцата им преди хиляди години. Един от хората, които имат съществен принос в изследването на небесните закони, казва за себе си:

„Да, аз бях този, който похити златните съдове на египтяните, за да ги превърне в светилище на моя Бог, далеч от земите на Египет. Ако ми простите, ще се радвам; ако ме укорите, ще го понеса... Сега хвърлям жребия и започвам тази книга! Дори и сто години да чака тя своите читатели: Нима самият Бог не изчака шест хилядолетия този, който успя да вникне в Неговото дело?"

Тук е налице един случайно загатнат спомен, с който Кеплер ни връща към зародишните сили на всичко онова, което по-късно той постига в областта на астрономията. Бихме могли да изброим стотици подобни примери.

Но тогава ще открием и нещо повече от факта, че при Кеплер възникват последици от едни или други негови изживявания, свързани с миналите му инкарнации. Ние ще открием как възникват закономерни последици за цялото човечество, свързани с жизненоважни събития от миналите културни епохи. Ние виждаме, как един човек се оказва на определено място, за да постигне нещо за цялото човечество. Ние виждаме, как определени зависимости между причини и следствия съществуват не само в индивидуалния човешки живот, но и за цялото човечество. Следователно, законите на индивидуалната Карма се преплитат със законите на това, което ще наречем „общочовешка Карма". Много често това преплитане е трудно разбираемо.

Помислете само: какво би станало с нашата астрономия, ако в точно определено време не беше изобретен телескопа? Проследете развитието на съвременната астрономия и ще се убедите, че то е безкрайно много свързано с изобретяването на телескопа. А впрочем добре известно е, че откритието на телескопа става след като веднъж няколко деца са играели в една оптична работилница и така разположили оптичните лещи бихме могли да кажем по „случайност" че после някому хрумнало идеята да построи далекогледа! Помислете само какви дълбоки усилия са необходими, за да стигнете до индивидуалната Карма на децата и Кармата на човечеството, повлияна от откритието на телескопа в точно определена година от историческото развитие. Опитайте се да вникнете в тези неща и ще видите по какъв забележителен начин се кръстосва Кармата на отделните индивидуалности с Кармата на цялото човечество! Тогава ще признаете: ако в точно определено време не би станало едно или друго събитие, цялата човешка еволюция щеше да изглежда по коренно различен начин.

Обикновено въпросът: „Какво би станало с Римската империя, ако в определен момент гърците не бяха отблъснали нападението на персите?" изглежда напълно излишен. Обаче следващият въпрос съвсем не изглежда из лишен: „Как се стигна до там, че Персийската война да протече тъкмо по този начин?"

Ако човек се замисли сериозно над този въпрос и наистина потърси неговия отговор, ще установи: много от военните победи на Изтока се дължаха на факта, че там властвуваха такива деспоти, които се интересуваха единствено за себе си и с тази цел те се съюзяваха с някои от свещенослужителите. Тогавашните държавни институции бяха необходими за всяко едно от начинанията на източните деспоти, обаче тези институции неусетно породиха и всички възможни злини. Ето кое позволи на един толкова различно устроен народ какъвто са гърците да отблъсне в решителния момент набезите на азиатците. И сега ние стигаме до въпроса: Как изглежда Кармата на онези индивидуалности, които воюваха за Гърция и които сломиха персите?

Несъмнено, в тяхната Карма ще установим и строго личен елемент, но ще установим също, че личната Карма е свързана с Кармата на народа и с Кармата на човечеството, така че ще бъде напълно оправдано, ако за явим: Тъкмо общочовешката Карма изпрати определените личности в определеното време на определеното място!

Ето как общочовешката Карма се намесва в индивидуалната Карма. В следващите лекции неизбежно ще поставим и въпроса, как се осъществява тази намеса. Обаче нека преди това да заострим вниманието си върху някои важни подробности.

Нека да се пренесем в онези далечни епохи от развитието на Земята описани в моята „Тайна Наука"*2 когато нашата Земя все още не притежаваше минералното царство. Предишните планетарни въплъщения на сегашната Земя са известни като Старият Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна; на тях не може и дума да става за минерално царство в съвременния смисъл на тази дума. В своите сегашни форми, минералите възникнаха едва през четвъртата планетарна степен, а именно Земята. Но поради факта, че минералното царство бавно и постепенно се обособи в хода на Земното развитие, то се превърна в едно особено царство.

В предишните епохи човеците, животните и растенията се развиваха по такъв начин, че не разполагаха с опората на минералното царство. За да постигнат напредък в своята еволюция, тези три царства трябваше да отде лят от себе си минералното царство. Едва след като го отделиха от себе си, те можаха да се развият по-нататък върху твърдата минерална опора на планетата Земя. И занапред върху Земята никога няма да възникне нещо, без предпоставките на вече изграденото минерално царство. Да, минералното царство е тук, и бъдещите съдби на останалите царства зависят от появата на минералното царство през далечното минало на Земята.

Следователно, с възникването на минералното царство настъпва нещо, чиито последици се намесват в цялата следваща еволюция на Земята, в живота на всички същества, които се раждат и умират на Земята. Кармичните последици от нещо, което става през миналите епохи, се проявяват едва през следващите епохи. Налице е една зависимост между миналите факти и сегашните събития, чиито последици непрекъснато се връщат към своите първоначални причини.

Да, човеци, животни и растения отхвърлят от себе си минералното царство, обаче минералното царство рикошира обратно върху тях! Следователно, възможно е да говорим и за една „Карма на Земята".

И накрая, ще изтъкнем един факт, чието обяснение се съдържа в подробните описания на моята книга „Въведение в Тайната Наука".

Знаем, че в своето развитие определени Същества изостават на онази степен, която е характерна за Старата Луна, за да улеснят земния човек в усвояването на едни или други качества. Обаче на старата Лунна степен изостават не само Същества, изостават и субстанциални сили. Добре помним, че на старата Лунна степен са изостанали онези Същества, които днес наричаме „луциферически"; техните въздействия са навсякъде в земния свят. Следователно, „изоставането" на тези луциферически Същества и техните „въздействия" върху Земната планета, предизвикват последици, чиито същински причини са заложени още в предишната планетарна степен на Земята, която наричаме с името „Старата Луна". Обаче това се отнася не само за Съществата, а се отнася и за веществата, за субстанциите.

Замислим ли се върху нашата Слънчева система, виждаме, че тя е съставена от небесни тела, извършващи закономерни кръгови движения, в резултат на които планетите заемат предишните си места в пространството. Обаче има и други небесни тела, които също се движат в определен ритъм, но малко или много нарушават обичайните закони на Слънчевата система: това са кометите. Но субстанциите на кометите съвсем не се подчиняват на законите, според които съществува нашата Слънчева система, а на закони близки до тези от епохата на Старата Луна. Практически в кометите царят закономерности от времето на Старата Луна. Аз често съм споменавал, че антропософската Наука за Духа установи тези закономерности, още преди те да бъдат потвърдени от естествените науки. През 1906 година в Париж, аз обърнах внимание върху факта, че по времето на Старата Луна известни химични съединения от въглерод и азот са играели роля, подобна на тази, която днес на Земята имат съединенията на кислорода и въглерода, например въглеродният двуокис. А тези съединения имат в себе си нещо умъртвяващо. Подобно действие на Старата Луна са имали циановите съединения, например циановодородната киселина. Тези факти бяха изнесени от антропософската Наука за Духа още през 1906 година.

А и в други лекции също съм напомнял: кометите просто внасят закономерностите от епохата на Старата Луна в нашата днешна Слънчева система, така че имаме право да говорим не само за изоставане на т.н. луциферически Същества, а и за закъснели въздействия, свързани с определени закономерности, характерни за самите субстанции от епохата на Старата Луна; закономерности, които днес по един непредвидим начин се намесват в нашата Слънчева система. Аз винаги съм предупреждавал, че атмосферата на кометите би трябвало да съдържа нещо като цианови съединения. Едва днес, през 1910 година, спектралният анализ откри в състава на кометите наличие на циановодород, нещо, до което антропософската Наука за Духа беше стигнала много по-рано.

Ето нагледно доказателство за тези, които казват: „Покажете ни поне веднъж, как с помощта на Антропософията може действително да се стигне до някакво откритие!"

Подобни доказателства има навсякъде около нас; необходимо е само да отворим очи и ще ги видим. В случая важното е, че част от процесите, характерни за епохата на Старата Луна, непрекъснато се намесват в живота на днешната Земя.

Редно е да си зададем и друг въпрос: „Може ли изобщо да се твърди, че в основата на външните сетивни явления лежат духовни причини?"

За всеки, който е запознат с антропософската Наука за Духа е пределно ясно, че зад всяко сетивно явление се намира неговата скрита духовна причина. Дори и когато от Старата Луна се излъчва нещо субстанциално, за да се намеси по един или друг начин в живота на днешната Земя, дори и когато кометата „облъчва" нашата Земя, зад тези факти стоят определени духовни сили.

Например ние бихме могли да посочим какви духовни сили се проявяват чрез Халеевата комета. Всеки път, когато Халеевата комета навлезе в сферата на сегашното Земно съществувание, тя става външния израз на един нов и силен импулс към материализъм. Разбира се, на съвременните хора това звучи неправдоподобно и изглежда като чисто суеверие. Обаче нека да се замислят, как самите те говорят за определени въздействия от страна на звездите и техните констелации. Нима някой би отрекъл, че дори външният вид на ескимоса се различава от този на индиеца, защото в полярните области слънчевите лъчи падат под съвсем друг ъгъл? Голяма част от съвременните учени също допуска определени духовни въздействия от страна на звездите и техните констелации.

Да, всяка поява на Халеевата комета се придружава от силен духовен импулс към материализъм. Този импулс лесно може да бъде доказан: След появата на Халеевата комета през 1835 настъпи онази материалистична вълна, която определяме като „материализмът от втората половина на миналото столетие"; а след по-предишната поява на Халеевата комета настъпи рационалистичния подем на „френските енциклопедисти". Ето още една зависимост, още едно доказателство.

За да настъпят определени събития в хода на Земното развитие, причините трябваше да бъдат заложени много по-рано, още в предишното планетарно въплъщение на нашата Земя. И тук ние се сблъскваме с „Кармата на световете". Защо през епохата на Старата Луна бяха отстранени отделни духовни Същества и отделни субстанции? За да могат определени въздействия да се стоварят обратно върху онези Същества, които бяха предизвикали отделянето! Луциферическите Същества бяха отстранени и поеха друга посока на развитие, за да получат земните обитатели нещо изключително важно: Свободната воля и възможността да вършат злото. Тук заставаме пред нещо, което далеч надхвърля кармичните отношения на нашата Земя; пред нас се очертава „Кармата на световете".

Ето как днес можахме да хвърлим известна яснота върху понятието „Карма" и върху нейното значение както за отделните личности, така и за цялото човечество; спряхме се на кармичните последици засягащи Земята и нейните предишни планетарни въплъщения, като се докоснахме и до „Кармата на световете". Накратко: Законът на Кармата е закон на взаимната зависимост между причина и следствие, но с тази съществена подробност, че следствието винаги се връща и засяга същите причини и същите Същества, които са предизвикали съответните процеси и събития. И доколкото разглеждаме света като проявление на Духа, кармичните зависимости са навсякъде около нас. Ние предусещаме, как в различните области на живота, Кармата ще се прояви по най-различен начин. Ние предусещаме още, как различните кармични потоци личната Карма, общочовешката Карма, Земната Карма, Кармата на световете и т.н. занапред неизбежно ще се преплитат и кръстосват, така че ние сме длъжни да стигнем до онези заключения, които с оглед на всичко казано ще ни помогнат да обхванем, да разберем дори и най-сложните загадки на живота. А те никога не могат да бъдат разбрани, ако не стигнем до раз личните кармични връзки и отношения.