ЕВАНГЕЛИЯТА, БУДА И ДВЕТЕ ДЕЦА ИСУС.

Берлин, 18 октомври 1909 г.

Миналия път преразказах тук съдържанието на Базелския цикъл лекции, където става дума за Евангелието от Лука. При това посочихме въпроса, който може да се зададе: да, ако сега вече толкова много е казано за Евангелието от Йоан и, във връзка с това, за образа на Христос Исус, не може ли да се окаже, че при разглежданията  на другите Евангелия следва да се каже нещо, което в известен смисъл може да бъде разбрано, ако позволим на най-дълбокото Евангелие – това от Йоан, да им окаже влияние?

Ако това беше така, обясненията на останалите три Евангелия съвсем нямаше да бъдат в смисъла на духовното изследване. Това е така, защото това, което търсим в духовнонаучното изследване, не трябва да бъде взето от някакъв документ; то трябва да идва към нас не като нещо предадено по някакъв начин, а като нещо такова, което може да бъде намерено със средствата на духовното изследване.

Духовният изследовател си поставя задачата: да си изясни, как е представено събитието в Палестина, без да прибягва до помощта на какъвто и да е документ. Той предприема своето изследване без оглед на каквито и да е документи. След това той се опитва да покаже, как тези истини и съобщения са осветени в документите.

При разглежданията  на Евангелието от Лука и Евангелието от Йоан избрахме следния път: да извлечем от огромния обем на Акаша хрониката това, което може да се намери в Евангелието от Лука и в Евангелието от Йоан. Поради това, че изследванията на духовните изследователи за тези Евангелия се прилагат по този начин, в определен смисъл с тях се запознават за първи път. Аз съм посочвал, че в Евангелието от Лука, има възможност да се обсъжда нещо различно от това, което е в Евангелието от Йоан. Евангелието от Йоан започва с личността на Исус от Назарет по времето, когато той е на 30 години. В него пред нас се изправя висшето слънчево същество, съществото Христос. Тук имаме работа с трите последни години от живота на Христос Исус.

Евангелието от Лука ни позволява да се запознаем с тези съществени процеси, които направили възможно сливането на съществото на Христос с личността на Исус от Назарет, а също и на сливането на зороастризма и будизма, и ние виждаме, как тези две мощни духовни течения се срещат и съединяват именно в Исус от Назарет. Последния път той се представи пред нас като човешка личност, която се е родила тук като дете с доста особени вътрешни заложби, а не със заложби, които да водят човека към разбирането на външния, съвременния физически свят. Над тази личност, която като дете стои пред нас в Натановото дете Исус, Исус от Назарет, над нея виждаме сиянието на това, което нарекохме нирманакайя на Буда, което виждаме като аурата на това дете. Това е обликът, който е приел Буда след своето последно въплъщение, в който той станал Буда. Можем да подчертаем, че изказаното от западноевропейското езотерично учение напълно потвърждава това, което се съдържа в източните текстове: това, че индивидуалността преди въплъщението на Буда, в която той се е проявил в 6. век преди нашата ера, е била Бодхисатва.

Така Бодхисатвата в съвсем определено въплъщение става Буда. При това тази индивидуалност е достигнала такава степен на развитие, че не би трябвало повече да се въплъщава във физическо тяло на Земята. Голямо постижение е това, че индивидуалността не трябва повече да се въплъщава. Това зависи не само от степента на развитие на индивидуалността, но и от това, каква е тази индивидуалност. След това въплъщение Бодхисатва-Буда повече не би трябвало да прави никакво земно-телесно въплъщение. Той не се е въплъщавал след това в земно тяло от плът, а само в такова, което наричаме етерно или жизнено тяло. Този Буда повече не е слизал в телесно въплъщение, а само във въплъщение в етерно тяло.

Такова етерно тяло, в което индивидуалността се е развивала по-нататък, не изглежда, ако стане видимо, като тялото, което съществува на Земята като физическо тяло. Това, което виждаме като физическо тяло на индивидуалността, която слиза до въплъщение във физическо тяло, представлява затворено единство. Тук никъде няма прекъсвания. Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство. То представлява множество несвързани помежду си членове. Да си спомним за така нареченото разкъсване на личността, което настъпва, когато човек все повече се развива нагоре. Този процес е описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?“. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си. Човек ще стане някога техен господар; впоследствие той се явява троичен, даже може да се каже – множествен, както това е изведено в моята „Въведение в тайната наука“.

В случая, както при въплъщението на Буда в по-късните времена, имаме такова етерно тяло, което се състои от несвързани едно с друго същества. При обикновените хора това също е само принцип на физическото тяло, който не позволява на етерното тяло да се разпада.

Ако такъв Бодхисатва-Буда отново е въплътен в етерно тяло, то когато става видим, тогава се появява като множество, като сонм същества. Авторът на Евангелието от Лука разказва за това войнство същества, когато говори за Ангели, които се явили на пастирите в полето. Това етерно тяло, което се нарича нирманакайя на Буда, се е реело над детето Исус от Назарет. То е, което става инспираторът, който влива на капки всичко това, което е бил Буда, в християнството. Така виждаме, как тук будизмът се влива в християнството. Това трябва да си го представяме съвсем конкретно, а не само в абстракции. Който иска да разбере, как това се разиграва в действителност, той трябва да може да посочи конкретното събитие, когато прогресиращият до тази следваща степен Буда, се включва в християнството. Това е описано в Евангелието от Лука под формата на войнството Ангели, което представлява нирманакайя на Буда.

След това описахме, как се появява второто дете Исус, което можем да наречем витлеемското дете Исус, и казахме, че то не е кой да е, а прероденият Заратустра. Това е извънредно, не според възрастта си развито дете. В това дете повторно е въплътен Заратустра. Това е изразено в Евангелието от Матей, тъй като в това Евангелие  трябва да се изобрази особено разбираемата за автора на това Евангелие индивидуалност, която внася в християнството течението на зороастризма. Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на дома Давидов, докато Исус от Евангелието от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия дом.

Ако искаме да разберем християнството в цялото му дълбоко значение, трябва да си изясним, че в него е трябвало да се слеят най-важните мирови течения. Виждаме, че Давидовата царска линия е разделена на Соломонова и Натанова линия. В Соломоновата линия се насаждат царски качества, в Натановата линия – свещенически качества. Царските качества особено се проявяват в първите два периода от човешкия живот; качества, които, преди всичко излизат отвъд очевидното овладяване на световните отношения, които привеждат човека в хармония със световните отношения. Това може да става само тогава, когато силите на физическото и етерното тяло са развити правилно. Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си година, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло. Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом. За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество. Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет. Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра. Така в Исус от Назарет в дванадесетата му година се слели тези две течения.

            Като трето към тях е трябвало да се присъедини древноеврейското течение. Само благодарение на тази тройна среща е могла да се прояви индивидуалността, която приела в себе си Христос.

Да си зададем въпроса: как се е вляло тук древноеврейското духовно течение? Да се опитаме да разберем истинското, същностно начало на древноеврейското духовно течение. Да се върнем също и към това, което разгледахме като същност на развитието на Буда. Какво е станало, когато Бодхисатвата станал Буда?

Задачата на индивидуалността, която е била въплътена в Бодхисатвата-Буда, е била: да предава от епоха в епоха това, което може да се нарече учение за състраданието и любовта. За да разберем това, трябва да си кажем, че преди човек е пребивавал в съвсем друго състояние на съзнанието. Не можем да бъдем толкова късогледи като днешната наука, която вярва, че винаги е имало едни и същи способности, които постепенно са се развили от примитивни начала, и че човек преди това е бил на степента на животното. Именно така това не е стояло. Това, което днес наричаме човешко мислене, чувстване и воля, не винаги е съществувало. Колкото по-назад се връщаме в развитието на човечеството, толкова повече сегашното състояние на съзнанието става сънищно, смътно ясновидско. Затова всичко, което е трябвало да се преподава в древните времена като учение, е трябвало да се дава по-различно от днес. Днес могат да се изричат определени морални принципи; след това човек ги разбира. Чувайки за такива принципи, днес той може да каже: разбира се, това ми го говори собственият ми разум. Но за това първо е трябвало да бъдат развити разумът и съвестта. Външната история осезаемо потвърждава, че съвестта не винаги я е имало, че тя е започнала някога. Есхил[1] все още не говори за нея. Тази особена душевна сила навлязла в света едва в определено време, като преди това я е нямало.

Ако апелирахме към съвестта на човека, към неговото мислене преди в него да се е появила съвестта, преди да е възникнало логическото мислене, това би било все едно да се обръщаме към камък или към растение.

Тогава душата се е нуждаела от сила, от импулси, и те е трябвало да се вливат в душата. Това, което се отнася, например, до любовта, се е въвеждало сякаш сугестивно, от индивидуалността, която наричат Бодхисатва, когато тази индивидуалност, която наричат Бодхисатва, е била там като Буда. И настъпило време, когато хората от самите себе си успели постепенно да развият учението за състраданието и любовта, учението за така наречения осемстепенен път. Това е учение, което преди това е трябвало да им се дава свише, можело е да им се дава като учение само тогава, когато е присъствал Буда. Затова Бодхисатвата е трябвало да стане Буда.

Всичко, което става в човешкото развитие, трябва да става в определено място и в определен народ, от който се отделят определен брой хора, притежаващи разбиране за учението. Възможно е, тук да се забележи противоречие с казаното преди, защото по-рано се каза за това, което е било мисия на Христос – да разпространява любовта. Но ако се казва нещо в този смисъл, необходимо е да се чуе това съвсем точно. В мисията на Буда се е съдържало: да даде учението за състраданието и любовта, а Христос – това е силата на любовта. Той донесе самата любов. Това са различни неща – да дадеш учението за нещо, или да дадеш самото това нещо.

Възможността силата на любовта да струи надолу и да се открие благодарение на това висше слънчево същество на Земята, се появила, защото Буда е донесъл това учение. Но, отново беше необходимо, тази сила на любовта да се прояви по земен начин в народ, който е претърпял различно развитие, от народа, в който е живял Буда.

С какво се е различавало това, което е било донесено в света от Буда, от това, което е било донесено от индивидуалността на Мойсей? Това, което е донесъл Буда, по правило се нарича великия закон, Дхарма. Буда донесе закона в определена форма, за да може той да се разбира от душата в тази форма, когато хората го открият в собствената си душа. Мойсей донесе закона по съвсем друг начин; той го донесе като Завет, като заповед. В народа, на който го донесе, този закон не може да се разглежда като закон, коренящ се в самата душа, а като божествен закон, даден от висините. Буда каза: закона, който ви съобщавам, ще го намерите в най-дълбоката сила на душата. А Мойсей каза: има Закон Божий, който е донесен тук.

Законът, така да се каже, е трябвало да бъде даден на народа с оглед на това, че този народ стои на по-млада степен на развитие от другите. Той още не е развил определени сили. Всякое развитие се основава на това, че нещата не се движат по права линия.

Под развитие обикновено се разбира, че нещо, което следва, винаги става от предходното. Но развитието не става така. Развитието се осъществява от съвсем други предпоставки. Когато наблюдаваме растение в процес на растеж, първо виждаме зародиша, след това израства стъбло, после покарват лист след лист, и, накрая – се появява цвят. Сега настъпва момент от развитието, когато вече не просто постепенно се развива следващото от предходното, но става оплождане. Трябва да проникне нещо друго, зрънце от прашеца на друго растение. Така и в духовния живот сега е трябвало да се слеят най-различни жизнени условия и течения.

В Палестина е трябвало да се съединят зороастризма и будизма, а след това още едно, съвсем друго течение. Това течение при известни условия е можело да осигури по-млади жизнени сили. В продължение на дълго време в този народ са действали заповедите на Йехова. Ако този народ се намираше на тази степен, на която шестстотин години преди Христа Буда е можел да апелира към собствената душа на тези хора, по-късно този народ би бил лишен от силите на младостта. Затова е трябвало да му се дадат заповеди, за съблюдаването на които не се апелира към собствената душа. Този народ в Предна Азия е трябвало да се задържи на по-ранна степен на развитие.

Хипотетично можем да привнесем нещо подобно за отделния човешки живот. Представете си, че някой поиска изкуствено да доведе човек до там, че в определена възраст той специално да развие творчески способности. Не трябва да опитвате това! Защото тогава детето е трябвало да се развива по съвсем друг начин, отколкото това обикновено става. Защото, ако се опитам да му натреса в седмата година това, което днес му дава училището, по такъв начин ще направя душата му неспособна по-късно да развие в себе си определени сили. Затова трябва да почакам до десетата година от живота му, и тогава в детето ще има съвсем други сили. Тогава то запазва в себе си нещо от младежки, свежи сили. И след това при него идват силите, които са творческите сили, които иначе биха били убити.

Така е ставало това в Предна Азия. Древноеврейският народ е бил задържан в своето развитие. Той още не е можел да приеме учението на Буда за състраданието и любовта; това му е било дадено като заповед. Той не е възприел призива на Буда да развива от себе си учението за състраданието и любовта. Бодхисатва-Буда е можел да преподава това учение само в това място от земното развитие, където хората са се придвижили най-много. Когато след това в развитието навлезли съвсем други сили, тогава това течение се съединило с другите вече на друго място.

В кое следва да търсим сега това, което се излива тук чрез поколенията на народа? С какво е свързано то? По какъв начин човек възприема това, което е свързано с целия народ?

От първата до седмата година човек е обгърнат от етерна обвивка, която след това той отхвърля. Обкръжава го още и астрална обвивка, която той отхвърля с настъпването на половата зрелост. Едва тогава се ражда астралното тяло. Ако при човек от дванадесетата до петнадесетата година се е родило астралното тяло, съществува място на пребиваване на тези сили, които са присъщи на човека заедно с неговата народност. Астралната обвивка, която човек сега отхвърля, съдържа всички качества, които дотогава той е можел да има вътре в себе си. Тази обвивка прави човека съпричастен към определена народност. Какво става сега с тази обвивка, когато се отхвърли? Вътре в обвивката, която сега е отхвърлена, се съдържа всичко, което човек притежава заедно със своята народност. След това тя се съединява с всички обвивки, които са отхвърлили също и неговите предци. Имаме, така да се каже, верига.

Когато до своята четиринадесета година човек съдържа това в себе си, той е привързан към тази верига, която води до неговите предци. До кое коляно на предците стига тя? Тя достига до четиридесет и второто поколение, до поколението, пресметнато като шест пъти по седем! Така човек е свързан със своите предци. Това са го знаели в древните времена. Това днес го знаем също от духовната наука. Доколкото човек е свързан със своите предци по такъв начин, древните египтяни в своята Книга на мъртвите са предопределяли на човека да се яви след смъртта пред 42-ма съдии на умрелите.

Ако трябва да се открие как определено качество на човека е вътрешно присъщо на народа, предците трябва да се разположат така, че всички тези отделни поколения да изразяват тези определени качества на народа. Ако Заратустра е трябвало да се въплъти, това е трябвало да стане в обвивка, която е притежавала съществените качества на неговия народ.

Затова според Матей Заратустра се въплъщава в четиридесет и второто поколение след Авраам, което е притежавало всички качества на народа и благодарение на което тези влияния влезли в третото течение.

[1] Есхил,  525-456 г. пр. Хр., древногръцки драматург