ПРЕДВАРИТЕЛНА ЗАБЕЛЕЖКА

Цитираме следния пасаж из книгата на Рудолф Щайнер "Автобиография", който трябва да служи като предговор на онези публикувани сказки, излезли първоначално като частни печатни издания само за членовете на Антропософското Общество и които сега публикуваме в настоящата книга:

"Моята антропософска дейност е изразена в две направления: първо моите книги, предназначени за широката публика, и второ една голяма редица от курсове, които отначало бяха записани само като частни печатни издания и се продаваха само на членовете на Антропософското Общество. Това бяха записки по сказките, направени повече или по-малко добре, които, поради липса на време, не можех да коригирам. Бих предпочел по-добре устно изреченото слово да си оста не устно изречено слово. Обаче членовете на Обществото искаха да се издадат курсовете като частни печатни издания. Така и стана. Ако бих имал време да направя необходимите корекции, то още от самото начало не би се наложило да поставим ограничението "само за членовете". Има повече от една година от както това ограничение вече отпадна.

Тук в моята "Автобиография"е необходимо да кажа, как и двете тези направления: моите публикувани книги и тези частни печатни издания се включват в това, което изработих като Антропософия.

Който иска да проследи моята вътрешна борба и работа за поставянето на Антропософията пред съзнание то на съвременното човечество, трябва да стори това ръководейки се от моите издадени за широката публика книги. В тях аз съм обяснил с всичко онова, което представлява стремеж към познание в нашата епоха.  Там е предадено това, което е плод на моето "духовно виждане", което постепенно се беше оформило в моята душа и се превърна в сграда на Антропософията въпреки че в много отношения по един несъвършен начин.

Наред с това изискване да изградя Антропософията, при което в предаването на духовните истини държах сметка за общата култура на съвременното човечество, наложи се и едно второ изискване, а именно да отговоря на това, което членовете на Обществото изявяваха като душевна нужда, като духовен копнеж.

В тази насока се проявяваше голямо желание да се чуе едно обяснение на Евангелията и въобще на Библията в светлината на Антропософията. Проявяваше се желание да държи курсове върху тези откровения, да дени на човечеството.

Като държах курсове от лекции в смисъла на това изискване, предназначени за един вътрешен кръг, прибави се и нещо друго. На тези лекции присъствуваха само членове на Антропософското общество. Те бяха за познати с първите елементарни неща на Антропософията. На тях можеше да се говори като на ученици напреднали в областта на Антропософията. Ето защо тези лекции бяха държани в такъв дух, който не можеше да се предаде в книгите, предназначени за широката публика.

Във вътрешните кръгове аз трябваше да говоря по начин, по какъвто не бих говорил, ако от самото начало те бяха предназначени за едно публично изложение. В такъв случай аз бих им дал съвършено друга форма.

И така този двоен резултат на моята антропософска дейност, публикуваните книги и частните печатни издания, произхождат от две различни основи. Публикуваните книги са резултат на това, което се бореше и работеше в мене; в частните издания самото общество на антропософите се бори и работи заедно с мене. Аз се вслушвам в трептенията на душевния живот на членовете и вживявайки се интензивно в това, което долавям, ражда се и формата на моите сказки.

Имайки предвид тази работа, извираща от самата дейност на душевните нужди на членовете, частните издания трябва да се преценяват съвършено различно от даденото на широката публика. Съдържанието на тези издания беше замислено като устно съобщение и не беше предназначено за публичния печат. А това, върху което говорех, беше плод на вслушването ми в появилите се в течение на времето душевни нужди на членовете.

Това, което се намира в публикуваните книги, отговаря на изискванията на самата Антропософия. Що се от нася за начина, по който бяха развити частните издания, при тях е сътрудничило самата конфигурация на цялото Общество в посочения смисъл.