ЧЕТВЪРТА  ЛЕКЦИЯ

Щутгарт, 16 септември 1907 г.

Най-важният сред символите и сетивните образи, който изобщо съществува и е признат от всички окултисти във всички времена, това е самият човек. Той винаги е бил наричан микрокосмос, един малък свят. И с право, тъй като този, който се запознае точно и интимно с човека, винаги ще е наясно, че в него се съдържа едно, бихме могли да кажем, умаление на всичко, което е разпространено навън в останалата природа. На първо време това е трудноразбираемо, но ако помислите върху него, ще разберете, какво се има предвид: в човека се открива като един вид екстракт, като едно извлечение от останалата природа, всички вещества и сили. Ако изследвате едно растение по отношение на съществото му и успеете да вникнете достатъчно дълбоко в него, то вие ще разберете, че в човека се съдържа нещо от това същото същество, дори и в много малка степен. Ако вземете едно животно: винаги ще можете да откриете по нещо в човешкия организъм, което съществува в тялото му, сякаш е взето от организма на човека.

Естествено, за да се разбере правилно развитието на света е необходимо то да се разглежда от окултна гледна точка. Така например окултистът знае, че човекът не би имал сърце като днешното, ако навън в природата не съществуваше лъвът. Нека се пренесем в едно по-далечно минало, когато не съществуваха лъвове. Хората съществуваха, тъй като човекът е най-древното същество, но той имаше съвсем различно сърце от днешното. Навсякъде в природата съществуват взаимоотношения, които не винаги са пределно ясни. Когато човекът в далечното минало превърна сърцето си в днешния орган, тогава възникна лъвът: двете бяха образувани от едни и същи сили. Това е същото както ако вие екстрахирате съществото на лъва и оформите от него с божествена сръчност човешкото сърце. Вероятно мислите, че в човешкото сърце няма нищо подобно на лъва, но за окултиста нещата не стоят така. Не бива да забравяте, че, когато нещо се поставя в отношение към друго, то действува по съвсем различен начин, отколкото ако е свободно. Може да се каже и обратното: ако бихте могли да извлечете есенцията на сърцето, и желаете да сътворите същество, което да отговаря на тази есенция, без да е подчинено на силите на организма, то вие ще получите лъва. Всички свойства на смелостта, на дръзновението, или както казва окултистът, "кралските" качества в човека произхождат от връзката с лъва, а Платон, който беше посветен, пренесе кралската душа в сърцето.

За тази връзка на човека с природата Парацелзий е употребил едно много красиво сравнение. Той казва: то е така, сякаш отделните същества в природата са букви, но човекът е думата образувана от тези букви.

Големият свят навън Макрокосмоса, малкия свят в нас Микрокосмоса. Навън всичко съществува само за себе си, в човека то се определя от хармонията, в която се намира спрямо останалите органи. Именно поради това ние хората можем да си онагледим развитието на цялата вселена, доколкото тя принадлежи към нас.

Един образ на това развитие на човека във връзка със света, към който той принадлежи, имате в печатите, които бяха окачени в залата в Мюнхен по време на конгреса. Нека видим какво представляват те!

Печат 1

Първият от тях изобразява един човек в бели дрехи, с метални крака, като руда; от устата му излиза един огнен меч; десницата му е заобиколена със знака на нашата планета: Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера. Ако познавате Апокалипсиса на Йона ще си спомните, че там се съдържа едно доста подобно описание на този образ, тъй като Йоан беше посветен. Този печат представлява, бихме казали, идеята на цялото човечество. Ще разберем това, когато си припомним някои представи, които са известни на по-възрастните от тук присъствуващите.

Ако се върнем назад в развитието на човека, ние ще достигнем до едно  време, когато човекът се намираше все още на едно стъпало на несъвършенство. Така например той не притежаваше това, което вие днес носите на главите си: главата. Ще прозвучи гротескно, ако опишем тогавашния човек. Главата се образува постепенно и ще продължи да се развива. В човека днес съществуват органи, които, така да се каже, са до стигнали до крайната фаза в развитието си. По-късно те вече няма да са част от човешкото тяло. Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви. Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми. Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство. Движенията на въздуха са минерални движения. Посредством ларинкса си човек въздейства минерално върху обкръжението си. Но човекът ще се извиси и някога ще може да действува растително. Тогава той ще произвежда не само минерални, а и растителни трептения. Той ще изговаря растения. Следващото стъпало в развитието ще настъпи, когато той ще изговаря чувстващи същества. А на най-високото стъпало в развитието си той ще може да създава с ларинкса си себе подобни. Ако сега той е в състояние да изговаря единствено съдържанието на душата си чрез думите, то тогава той ще може да изговаря сам себе си.

Точно както хората в бъдеще ще изговарят същества, така и предшествениците на човечеството, боговете, бяха надарени с един орган, с когото изговориха всички съществуващи днес неща. Те изговориха всички хора, всички животни и всичко останало. Всички те, в буквален смисъл са изговорените от божеството думи.

"В начало бе Словото, и Словото беше у Бога, и Словото бе Бог." Това не е философски израз в спекулативен смисъл Йоан е посочил един факт, който трябва да се приема изцяло буквално.

И в края ще бъде словото, а творението е осъществяване на словото. Това, което ще произлезе от човека в бъдеще, ще е осъществяването на това, което днес е слово. Но тогава човекът няма да има физически образ като днешния, а ще е преминал към онзи образ, който притежаваше на Стария Сатурн огнената материя. Така творческата сила в началото на световното развитие се свързва с нашата собствена творческа сила в края на световното развитие.

Онова същество, което е изговорило всичко, което е днес в света, е великият пример за хората. Тя изговори в света Сатурн, Слънцето, Луната, Земята в двете и части Марс-Меркурий -, Юпитер, Венера. Това казват седемте звезди, те са знак затова, до какви висини може да се развие човека. В огнената материя планетата ще е наближила края си. А човекът ще може да говори творчески в тази огнена материя: това е огненият меч, излизащ от устата му. Всичко ще бъде огнено, затова краката му са като течна лава. Смисълът на развитието е схванат превъзходно в този знак.

Ако сравните днешния човек с животното, то разликата се явява така, че трябва да кажем: Като отделно същество човекът притежава нещо, което животното не притежава като отделно същество. Човекът има индивидуална душа, а животното групова. Отделният човек е сам по себе си един животински род. Всички лъвове заедно например правят една единствена душа. Тези групови Азове са същите като човешкия Аз, само не са достигнали до физическия свят, а могат да се открият само в астралния свят. Тук на земята вие виждате физическите хора, всеки от които носи по един Аз. В астралния свят, в астралната материя точно по същия начин ще срещнете същества, които са също като вас, само че не във физическа, а в астрална обвивка. Можете да говорите с тях както с равни това са груповите души на животните.

Печат 2

Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност. Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът. Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.

Печат 3

Ако проследим човешкото развитие далеч, далеч в миналото, така че да прехвърлим милиони години, то ние ще срещнем още нещо. Сега човекът присъствува физически на земята, но съществуваха епохи, когато това, което се движеше по земята все още не беше в състояние да приеме човешките души. Тогава душата се намираше на астрален план. Продължавайки назад стигаме до времето, в което тя се намираше на духовния план, в Девакана. В бъдеще, когато се пречисти на земята, тя отново ще се изкачи на това високо стъпало. От духа през астрала, физическото  и отново към духа, това е едно дълго развитие на човека. И все пак то се осъществява в един кратък срок, ако го сравним с времето, което човекът прекара на Стария Сатурн и на останалите планети. На тях той не преминаваше през физически преобразувания, а само през духовно, астрално и физическо. Ако ги проследим, ние трябва да се изкачим до самите духовни светове. Там се възприема музиката на сферите, звуци, които протичат през пространството в този духовен свят. И когато човек отново заживее в духовния свят, то той ще възприема тази хармония на сферите. В окултизма те се наричат звуци от тромбоните на ангелите. Затова в третата картина виждаме тръбите. От духовния свят идват откровенията, които обаче се разкриват едва, когато човекът напредва все повече. Тогава пред него като откровение се явява онази книга със седемте печата. Тези печати са тъкмо това, което разглеждаме ние тук, тях именно се опитваме да разгадаем. Затова книгата е в средата и под четири фази на човечеството, тъй като четирите коня не са нищо друго освен стадии на развитие на човечеството през епохите.

Но съществува и едно по-висше развитие. Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света. Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света. Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си. Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената. Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога. В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло. Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин. Тази слънчева сила е силата, към която се стреми човекът. За разлика от растението, което насочва главата си, корена, към центъра на земята, човекът насочва своята към Слънцето. Той ще я обедини със него и ще приеме по-висши сили. Това виждате показано в слънчевото лице, което почива върху тяло от облаци, върху скалите, върху колоните. Себе творящ ще стане тогава човекът. А като символ на това съвършено творчество човекът е заобиколен от дъгата. В апокалипсиса на Йоан също можете да срещнете подобен печат. В средата на облаците има книга. Апокалипсиса казва, че посветеният трябва да я погълне. С това се посочва времето, когато човекът не ще възприема мъдростта само външно, а ще се изпълва с нея така както днес се изпълва с храна, когато той самият ще е въплъщение на мъдростта.

Печат 4

Тогава наближава времето, когато се осъществяват великите промени в космоса. Когато човекът ще е приел в себе си слънчевата сила, ще се сложи началото на онзи стадии в развитието, по време на който слънцето отново ще е едно със земята. Човекът ще бъде слънчево същество. Посредством силите на слънцето човекът ще роди ново слънце. Оттам идва жената [на петия печат], която ражда слънцето. Тогава човечеството ще е напреднало в морално и етично отношение дотам, че ще бъдат преодолени всички унищожител ни сили, които се таят в нисшия човек.

Печат 5

Това е изобразено чрез животното със седемте глави и десетте рога. В краката на слънчевата жена е луната, която съдържа всички зли субстанции, от които земята няма да се нуждае и които е отблъснала. Всичко, което днес Луната изпраща на земята като магически сили, ще бъде преодоляно тогава. Когато човекът се съедини със Слънцето, той ще преодолее и Луната.

След това [в шестия печат] ни се показва, как вече извисения до най-голямо одухотворяване човек е идентичен с образа на Михаил. Как е завързал злото в света във символа на дракона.

Печат 6

Ние видяхме, че в началото и в края на развитието на човечеството се намират едни и същи състояния на преобразуване. Видяхме ги изобразени в човека с краката от лава и меча, излизащ от устата му. Цялото битие на света ни се открива в дълбоко значителния символ на Светия Граал. Бих желал с няколко скициращи думи да представя на душите ви този седми печат.

Печат 7

Този, който е опознал нашия свят като окултист, знае, че пространството е за физическия свят нещо различно от обикновена празнота. Пространството е изворът, от който физически са изкристализирали всички същества. Представете си един пълен с вода стъклен съд с кубична форма, през който можете да виждате. А сега си представете, че през тази вода бъдат пропуснати определени охлаждащи течения, така че да образуват по най-различен начин лед. Така можете да получите представа за сътворението на света: "пространството"; изговореното в пространството божествено сътворяващо слово; изкристализирането на всички същества и предмети.

Това пространство, в което беше изговорено божественото слово, окултистът представя посредством пълния с вода куб. В рамките на това пространство се развиват различни същества. Тези, които се намират най-близо до нас, можем да характеризираме най-добре така: кубът има три успоредни посоки, три оси: дължина, височина, широчина кубът представя трите измерения на пространството.  А сега си представете и контра измеренията към тези три измерения, такива каквито са те навън във физическия свят. Можете да си го представите така, сякаш един човек върви в една посока, а един друг срещу него и двамата се срещат. По подобен начин към всяко измерение съществува и контра измерение, така че като цяло получаваме шест лъча. Тези противоположни един на друг лъчи същевременно представляват пра зачатъците на най-висшите членове на човешкото същество. Физическото тяло, изкристализирало от пространството, е най-нисшият. Духовното, най-висшето, е противоположността, то е представено чрез контра измеренията. В развитието те се оформиха най-напред в едно същество, което може да бъде представено най-добре, когато се събере в света на всички страсти, желания, инстинкти. Това същество е най-напред това. След това то ще се превърне в друго. То се изчиства все повече и повече видяхме до какви висини достига, но все пак изхожда от ниски нагони, чиито символ е змията. Този процес се символизира от събирането на контра измеренията в две змии, които се намират една срещу друга.

Чистейки се,човечеството се изкачва до това, което се нарича "спирала на световете" очистеното тяло на змията, тази спирала на световете има дълбоко значение. Представа за нея можете да получите от следния пример: модерната астрономия се опира на две Коперникови изречения, една трета тя е оставила незабелязана. Той е казал, че слънцето също се движи. Слънцето се измества, и то очертавайки спирала, така че земята се движи с него по една сложна орбита. Същото се отнася и за луната, която се движи редом със земята. Тези движения са много по-сложни отколкото това се допуска в елементарната астрономия.  Тук виждате какво е значението на спиралата за небесните тела. Тези небесни тела представляват образа, с който човекът някога ще се идентифицира. В това далечно време, творящата сила на човека ще се е пречистила, ще бъде изчистена, тогава негов възпроизводителен орган ще бъде ларинксът. Това, което човекът ще е развил като пречистено змийско тяло вече няма да протича надолу нагоре, а ще действува отгоре. Преобразуваният ларинкс в нас ще се превърне в потира, който се нарича Светия Граал. И както едното ще бъде пречистено, така ще се пречисти и останалото, което е свързано с този възпроизводителен орган: той ще се превърне в есенция на световната сила, на великата световна есенция. Този световен дух в неговата есенция бива представян в образа на гълъба, който е изправен срещу светия Граал. Тук гълъбът е символ на одухотвореното оплождане, което ще се прояви в космоса, когато човекът се идентифицира по този начин със света. Цялото творчество в този процес ще бъде представено чрез дъгата: това е всеобхватния печат на светия Граал.

Цялото ни дава смисъла на връзката между света и човека като обобщение на смислите на останалите печати. Затова тук световната тайна присъствува като надпис на външната страна на печата. Тази световна тайна изобразява как човекът в началото се е родил от прасилите на света. Всеки човек, ако погледне назад, е преминал в началото онзи процес, който днес преминава духовно, ако бъде роден отново от силите на съзнанието. Розенкройцерството изразява това [с буквите] E.D.N.: от Бога съм роден.

Видяхме, че към откровението се прибавя и нещо второ: към живота се прибавя смъртта. Но за да открие в тази смърт повторно живота, човекът трябва да преодолее тази сетивна смърт в праизвора на всичко живо. А праизворът е центърът на цялото космическо развитие. Ние трябваше да открием смъртта за да извоюваме съзнанието си. Но ние ще сме я превъзмогнали, когато открием смисъла на тази смърт в тайната на изкупителя. Точно както сме родени от Бога, в смисъла на езотерическата мъдрост ние ще умрем в Христа: I.C.M.

Тъй като навсякъде, където нещо се превръща в откровение, се проявява една двойственост, към която трябва да се присъедини третото, когато човекът превъзмогне смъртта, той ще се идентифицира с проникващия света дух (гълъба№. Той ще възкръсне и отново ще живее в духа: P.S.S.R.

Това е теософския Розенкройц. Той осветява онези времена, когато религията и науката ще се сдобрят.

Виждате как в тези печати е изобразен целия свят, и тъй като светът е създаден по този начин от маговете и посветените, в него се съдържа една огромна сила. Можете да се връщате отново и отново към печатите.

Винаги ще откривате, че медитацията върху тях може да ви отвори вратите към една безкрайна мъдрост. Те имат огромно влияние върху душата на човека, тъй като са извлечени от тайните на света. Закачете в някоя стая, където се говори за такива неща, така както ние го правим тук, в която човек се издига до светите мистерии на света, и те ще подействуват в най-висша степен оживително, просветляващо, понякога дори и без знанието на хората. Но именно поради значението си те не са предназначени да се профанизират. И колкото и да изглежда странно: ако ги окачите в една стая, в която не се говори за нищо духовно, където се изричат само тривиални думи, то те отново ще подействуват, но така, че ще разболеят физическия организъм. Колкото и тривиално да звучи: те унищожават храносмилането. Това, което е родено в духа, то принадлежи към духа и не бива да се профанизира. Действието му показва това. Знаците за духовни неща принадлежат там, където се разиграват духовни неща и проявяват действието си.