ВТОРА ЧАСТ

БЯЛА И ЧЕРНА МАГИЯ

Берлин, 21 октомври 1907 следобед

Бе изявено желанието днес да говорим и за това, което обикновено се нарича "бяла и черна магия" и то да бъде приведено във връзка с някои други познати на теософите понятия.

Нещата, които трябва да бъдат засегнати във връзка с този въпрос обхващат една много обширна и разчленена област от окултното и духовно научното гледище, и затова ще имаме възможност да се спрем единствено на някои елементарни неща от нея. Но и те имат за условие казаното да се приема сякаш е казано единствено и само за ученици на Духовната наука, а не се отнася за някой, който няма духовно научна настройка или мислене. Когато се говори на такава тема е наложително да се поставят условия.

Думите "бяла и черна магия" често влизат в употреба именно в теософските кръгове, и много често определението "черен маг" се среща като обвинение, дори към хора, които участвуват в теософското движение. Някои от вас със сигурност са чували, как едно или друго с лека ръка се слага етикета "черна магия". Дори веднъж се стигна дотам, че след лекцията на нашите "Съобщения" струва ми се, че беше в първия брой на едно място хората казваха: В това, което се е случило на генералното събрание и което се пише в "Съобщенията" се крие черна магия. От някои хора беше изказано твърдението, че в ръководството на генералното събрание трябва да има лоша магия. Това е само един пример за нещо, което се среща често и се корени в едно сравнително тривиално схващане не само на понятието "черна магия", а и на понятието "магия" изобщо.

Най напред трябва да си разясним какво следва да се разбира под "магия", и какво следва да се разбира под "черна магия". Мнозина вярват в следното: вие казвате, че окултните сили могат да се придобият и при това си мислите за сравнително безобидни, елементарни окултни способности. Тъй като говорещите за това обикновено не знаят нищо за висшите окултни способности, те нямат идея какво точно трябва да си представят под това. Обикновено хората прибавят и това, че черна магия прави този, който прилага такива способности в името на личния егоизъм.

Едно подобно изказване е от тези, за които дори не може да се каже, че са неверни. Но и нищо не произтича от това, ако кажем, че е вярно, тъй като то не казва нещо особено. То е израз на един съвсем абстрактен начин на мислене. Този, който желае да говори за такива неща, трябва преди всичко да е твърдо стъпил на земята на действителността, на физическата или на духовната действителност. Той трябва да знае кое е реално и тогава вече няма да бъбри всевъзможни неща, които нямат връзка с реалността.

Не се ли съдържа в това изказване, че човек не бива да използва окултни сили в служба на собствения си егоизъм едно невъзможно изискване към съвременното човечество? Най-напред трябва да си отговорим на този въпрос. Разбира се тези, които го поставят посочват първата заповед: Не бъде егоистичен! Това със сигурност е много важна заповед. Но за този, който мисли реално въпросът не се състои в това, че е поставена такава заповед, а дали подобни заповеди изобщо могат да бъдат изпълнени. И ако някой смята, че тя може без особени усилия да бъде осъществена от съвременните хора, то той е попаднал в голяма илюзия. Този, който вижда като свой дълг разсейването на илюзиите, ще трябва да разсее и тази, че една такава заповед може лесно да бъде изпълнена.

Тук може би ще се появи някой, който ще каже: Аз бих желал да действувам в света изцяло несебично! Най-напред той съвсем не може да знае, че под силите, с които той работи се намират огромно количество окултни сили. От всеки човек си излъчват окултни сили. Ако някой каже, че желае да се прояви несебично в света, то това е един много, много красив идеал. Ако обаче се опитаме да продължим да задаваме въпроси: Защо искаш да си несебичен, защо си поставяш заповедта да бъдеш несебичен? То ние бихме получили странни отговори, като например: Чрез несебичността бих могъл да стигна до по-високо ниво на съвършенство; не мога да понеса да съм човек без стойност; искам да съм човек, ценен за света. Ако някой анализира това чувство, той ще стигне до извода, че зад причините за несебичността се крие невероятен егоизъм, често много по-голям отколкото при хора, които съвсем не желаят да бъдат несебични, а просто се ръководят от инстинктите си.

И как би могло да бъде различно? Себичността е сила, която не е вложена от боговете в човека, за да може последният просто да се откаже или отрече от нея. Тя дори спада към най-съществените неща, позволяващи на човека да се изявява. Ако изследваме основите на себичността, ако се запитаме: защо боговете, добрите богове са заложили себичността в човека? тъй като за повечето хора това е нещо отблъскващо ние получаваме от истинския окултизъм отговора, че себичността представлява една мощна защита срещу това, което би се случило на човека в света, ако не я притежаваше. Знаете ли какво най-добре предпазва човека да не използва определени наистина опасни сили, за които след малко ще говорим? За някой, който сам желае да се занимава с черна магия, днес би било много лесно да привлече някой човек за свой ученик и да го научи на някои определени хватки и машинации от черната магия. Той ще може да действува в света по най-ужасен начин. повечето обаче не биха сторили това просто така. А знаете ли защо? Поради простата причина, че се страхуват, страхуват се за собствената си личност. Те подозират последствията в духа и себично се плашат. И това е много хубаво, че се плашат и за това не се захващат с тези неща. Ако в началото на земното развитие хората бяха получили наготово силите, с които да действуват върху астралното, етерното и физическото тяло, то те биха причинили ужасни неща в света. Но затова им е даден егоизма, който кара човека да се грижи най-напред за себе си, и тази грижа към себе си да го поглъща изцяло. Боговете са изпратили на хората егоизма като един предпазен щит. Егоизмът е този, който скрива от погледа на човека нещата, които се намират зад света на проявленията. Изключително важно е да се наблюдава това. Това е една своеобразна спирачка, с която боговете са оборудвали хората, за да не проникнат те прекалено бързо в духовните царства. Значи, това е егоизмът, той е едно добро предпазно средство.

Затова не бива да се замеря с подобни думи, тъй като много още остава докато човекът ще може да е несебичен, когато ще е зрял за това. Съвсем не е нужно да напомням, че всички проповеди за несебичност звучат тъкмо в нашето време толкова смешно, във времето на най-високо потенцирания егоизъм, в което всеки се опитва да заграби възможно повече от това, което е основано в социалния ред. Тази "несебичност" ще послужи единствено човек да се заобиколи съвсем с вихрушка от илюзии. Ако не помислите основно за това, може би няма да повярвате колко хората днес са обгърнати от илюзии, които именно посредством теории съвременниците ни се оставят да бъдат понесени от вихрушка от илюзии. Социални теории се създават и се проповядват от професори и не професори. Но тъкмо голяма част от теориите за социалните лекарства на общественото тяло не са нищо друго освен израз на "Psychopathia professoralis". Можете да проследите и в практиката колко изопачено мислят и действуват хората. Къде не сте виждали общество или комуна, в което хората да не разсъждават за едно или друго лекарство, например срещу безработицата. Там, където има безработица, там има и глад. Как обаче да направим така, че да тя да се премахне? И тогава се взима решението: на хората трябва да се даде работа. И се изнамира нещо, за да се даде на хората работа, занимание, за да могат да изкарат пари и да си купят каквото искат. Това изглежда едно доказа но средство за премахване на социалните вреди: да се даде занимание на хората. Но е едно много опасно средство, да се даде занимание на хората на всяка цена, докато не се прави разлика между продуктивно и непродуктивно занимание. Докато не се прави тази разлика, то е дори едно ужасно средство по отношение на влиянието му върху обществото. Представете си крайната ситуация: поради това, че в някаква област откриването на определена машина известен брой хора са останали без хляб, някой има желание да им осигури бързо работа и хляб. Той изнамира начин да употреби безстойностни отпадъчни материали в производството на тоалетни принадлежности. С това хората могат да припечелят нещо и да си купят хляб. Това обаче е само едно средство за изместване на бедността от една страна на друга, тъй като по този на чин не се произвежда нищо, няма никакъв резултат. С помощта на следния пример всеки може да си пред стави: Някой сяда навън в провинцията в един ресторант и казва: Келнер, донесете ми десет картички с изгледи! и ги изпраща, без да помисли колко пощенски раздавачи трябва да изкачат четири или пет етажа, без да помисли, че с това в света не се задвижва никаква реална сила. Никой не се съобразява, че с това не се цели нищо провокиращо духа и тялото. Ако кажете това на засегнатия, то той разбира се ще има извинение. Той например би могъл да каже, че може да назначи нови пощенски раздавачи, и така да осигури работа на хората. При това обаче не съобразява, че ако назначи нови хора, от работата им няма да произлезе нищо ново, а единствено бедността ще се разпредели по нов начин. Това показва, че хората най-напред трябва да знаят нещо за разпределението на работата на земята, преди да могат да започнат с най-малките мисъл за реформа. Незнание, което иска да реформира, е нещо ужасно в световната взаимовръзка. Ужасно е, че често хората нямат търпение да изчакат докато се научат да придобият общ поглед върху това, как може да се помогне, а са прекалено активни, за да се случи едно или друго. Всичко това са илюзии, с които хората се заобикалят. Такава илюзия е и когато в тривиалната теософия се говори за несебичност. Ако желаем да се просветим относно бялата и черната магия трябва най-напред да се занимаем с понятието "магия", за което тези, които са слушали последните лекции вече знаят нещо. Също и аз съм засягал публично същността на магията.

Какво е това магия? Във всички древни окултни школи съществуваха три начина да се достигне до висшите области на познанието. Първият начин беше този на посветения, на инициирания, вторият е този на ясновидеца и третият е този на магьосника. Това са три в основите си различни неща: посвещение, ясновидство и магия. Нека най-напред си изясним в едно просто сравнение какво е един посветен, какво е един ясновидец и какво един магьосник. Представете си една област, където хората не познават влакове, пара ходи и т.н., където хората живеят без тях. В такава една област обстоятелството, че съществуват локомотиви и параходи е чист окултизъм. Окултно значи тайно, нещо, за което хората не знаят нищо. Ако някой от пътува от една такава област в друга, където види локомотиви и параходи и след това се завърне в родината си той ще разкаже на хората, че локомотиви и параходи съществуват. Той знае това от собствено наблюдение, тъй като е видял света, който за останалите е тайна.

Този, който бива въведен във висшите светове чрез окултното обучение е в това отношение ясновидец. Той знае по силата на личното наблюдение, че съществуват духовни светове и същества, духовни сили. Духовните светове имат различни нива. Един човек може да е ясновидец на едно ниво, да вижда някои проявления, но да не вижда други. Сега вие трябва да извикате пред душите си нещо, което често е казва но тук: за откривателството и собственото изследване на окултни истини е нужно ясновидството. Но за да вижда тези истини ясновидството не се нуждае от нищо. За това е достатъчен обикновения човешки разум, когато се прилага правилно в достатъчно обхватен план. Който казва, че това което се съобщава в окултните доклади може да се разбере само, от ясновидец, той просто не използва достатъчно разума си. Всичко, което може да се съобщи като резултат от духовно проучване, може да се разбере, ако човек пожелае да го осмисли основно. Човек единствено не може да открие окултни истини с разума си, за това е нужно ясновидство. Така че това което се оповестява чрез теософията биха могли да разберат и тези, които мислят задълбочено върху тях.

Нещата могат да се разкажат до най-висшата област на окултните изживявания и те могат да бъдат разбрани. Така в окултните школи винаги имаше ясновидци, които посредством прилаганите методи се научаваха да виждат духовните светове. Често това бяха много трудни и бавни методи. Но наред с ясновидците винаги имаше и посветени. Това бяха хората, които бяха прозрели фактите и законите на висшите светове по силата на обширните и придобитите волево свои сили на разума. Това бяха посветените. Днес това отношение между посветени и ясновидци вече е почти невъзможно, тъй като всички хора са обзети от силния егоизъм и желаят да бъдат сами. Хората вече нямат и представа за онази любов, за онова доверие, които царяха в окултните школи в миналото. Там беше ясновидецът, който може би през много въплъщения използуваше методите в отречение и се беше обучил да вижда в тези висши светове, който можеше да вижда много неща в тях и който сам се спираше да не се запознае със законите на тези висши светове, за да не се ограничава със закони, а чрез едно по-бързо развитие на ясновидските си способности да донесе по-голяма полза на човечеството. Това отречение не може да се приеме така лесно. Нещо велико и огромно е когато някой се реши да стане ясновидец, без в същото време да опознае закономерностите на висшите светове в целия им вид. И ако той очаква може би хиляди години да достигне това, то той може да го стори само при условие, че се намира под строгата опека на избран гуру или учител. Тъй като ако при стъпи като ясновидец сам към нещата от висшите светове без да познава законите им, той скоро ще тръгне по грешна нишка и ще се заплете в най-пусти заблуждения, ако не приеме във всички важни неща съвета на гуруто.

Имаше и други, които съвсем се отказаха от развитието на по-висши ясновидски дарби, тъй като искаха да бъдат посветени в законите на висшите светове. С любов и отдаденост те се довериха на това, което им съобщаваха виждащите, но те познаваха законите. За да се обясни може да се приведе един пример от обикновения свят. Представете си един човек, който вижда изключително добре, който може да види всевъзможни феномени с очите си, но който не разбира нищо от законите на светлината. И представете си един друг човек, който е много късоглед и вижда само на няколко сантиметра разстояние, но който познава добре физическите закони на светлината. Двамата биха могли прекрасно да работят заедно, единият познава законите, а другият съвсем не ги познава, но затова вижда проявленията. Същото важи и за много по-висши области. Възможно е един да е посветен от по-висока степен, без да има претенции за ясновидски способности. В древните окултни школи беше нещо съвсем обичайно тези две класи да са една до друга. Ясновидците приемаха съветите на неясновиждащите посветени. Това беше особено необходимо в случаи те, когато беше нужна висока степен на посвещение и висока степен на ясновидство, например при всичко, което се отнася до астрологията. Беше така, че тези, които искаха да изучат всестранно сложните закони на астрологията, по правило трябваше да се лишат от онова висше ясновидство, до което трябваше да достигне астралният ясновидец. Те се допълваха взаимно. Само в по-ново време, когато човекът вече мисли и чувства материалистично, трябва да разберем, че е невъзможно да отделим строго един от друг тези два клона, и затова от 14 век насам тази разлика между двете класи не се прави, така че учителят не посвещава никого без същевременно да му даде определена степен на ясновидство. По друг начин това не може да стане, тъй като не би могло да се съгласува с егоизма и липсата на доверие, които царят днес. Затова не се прави разлика между двете, тъй като хората днес не могат да бъдат несебични.

Магьосникът се отличава както от ясновидеца така и от посветения. За този, който сам е в състояние да вижда висшите светове, съвсем не означава че владее и употребява действуващи в сетивния свят сили. Вярвате ли, че човек който в определена област е достигнал до знанието за съществуването на локомотиви и параходи веднага ще може да построи една подобна машина? Той може да ви разказва как изглеждат тези неща, но той няма да разбере веднага как да ги построи. Това, че ясновидецът гледа във висшите светове все още не означава, че разбира как да управлява и прилага силите, появяващи се в сетивния свят. Магьосник или адепт е едва този, който разбира как да употребява в света висшите сили, чиито израз е целият физически свят, който е способен да привлече за съвет не само физическите сили и мощи, когато се отнася до нещо от неговото действие, а да впрегне и висшите сили. В нашата епоха не е дреболия да си магьосник или адепт. Няма друга епоха в човешкото развитие, която да е толкова противопоставена на магьосничеството и адептството, както е нашата. Днес, при определени обстоятелства, най-добра служба на човечеството може да се окаже, ако човек се самоограничи върху разпространението на висши истини и може би с кървящо сърце дори в случаи, когато употребата на магически сили би била уместна, не ги прилага. Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект. Поради простата причина, че днес е невъзможна да се върви срещу потока на времето в света този, който има известен опит в боравенето със сили и освен това си е присвоил и механизма, трябва при определени случай да си забранява употребата им. Магьосникът трябва да притежава не само ясновидски способности и посвещение, а и опит. За това става дума. Магьосникът трябва в продължение на дълъг период на отречение да изпълнява определени служения, той трябва да се упражнява. Само си представете, колко много неща можете да знаете, за които можете да разказвате, за които знаете нещо, дори и само във физическия свят, без да сте способни да ги приложите. Може да знаете съвършено точно как е конструиран един локомотив, но без някой веднага да ви възложи да построите локомотив, защото той би рискувал да хвърли парите си на вятъра. Така е и на по-висшите нива. Упражнението прави магьосника, възприятията на висшите светове правят ясновидеца, знанието и прозрението на законите на висшите светове прави посветения.

В изминалите времена беше позволено някой да извършва някакво магическо действие, без да е в съответствие със световните водачи, със  "световното правителство", което се нарича също великите майстори на така наречената бяла ложа. Всички окултни школи, всички изобщо съществуващи школи и всяко поучение може да е само най-долното стъпало на висшето развитие, към него трябва да се насочват все по-високи и по-високи стъпала, до действителните ръководители на земното развитие. На най-високите стъпала се намират тези, които не само притежават мъдростта, а и управляват развитието на земята, които оставят мъдростта да се излее в земното развитие. Единствено те са способни да посочат дали едно отделно действие, в чиято основа лежат духовни сили пречи или не на общия поток. Ако строите къща и направите план за строежа, то всеки отделен работник трябва да работи в съответствие с този план. И ако се появи някой с хрумването да направи един прозорец не както е посочено в плана, то прозорецът може да е красив и голям, но цялата къща е нарушена. Ако някой желае да осъществи нещо в света чрез духовни сили, то може да е от голямо значение и да е грандиозно, но ако не се вписва в първоначалния план на земното развитие, ще наруши развитието и ще го върне далеч назад. Невъзможно е човек, неизползващ духовни сили да на руши плана на земното развитие. И защо? Защото по отношение на духовните сили това, което хората осъществяват в духовните светове без знанието си, се съотнася към тях така, както природните явления се от насят към една къща. Това, което бурите, топлината или слънцето разрушават в къщата, трябва да се разруши, това е един естествен процес. Такова е и действието на тези, които нямат отношение към висшите светове. Действията на тези обаче, които имат някакво отношение с висшите светове, се отразяват като разбиването на някакъв предмет с чук, когато те не са в съгласие с духовния свят. Какво е необходимо за да се осъществи напредъкът на човешкия род? Ако се употребяват окултни сили е абсолютно наложително да се съхрани съгласието с централните духовни сили на света, и е абсолютно необходимо духовните сили да не се дават в ръцете на никого, който не желае да съхрани тази връзка. С това е свързан фактът, че във всички истински окултни школи цари тайна относно съобщаването на окултни истини, и че тези тайни не се дават на никого, който не се задължи да запази връзката с водещите духовни същества. Възможността да знае за какво става дума е притежание единствено на "централното управление" на земята. Всеки, който желае да овладее духовни сили трябва да знае това. Ако някой неупълномощен съобщи нещо на друг, от което той да може да се противопостави на великия план на земното развитие, то това би бил първия вид черно-магическо действие. Затова в сила е принципът: първият акт на черна магия е издаването на окултни тайни. Бърборенето и изказването на окултни тайни е първата проява на черна магия, тъй като така вие ги предавате на този, който иска да се противопостави на централното управление на земното развитие, понеже вие не познавате връзката. Къде се проявява това, където става реалност? Реалност придобива навсякъде, където окултните сили се впрягат в целите не на земното ръководство, а на някоя ограничена група, която не желае да има връзка с оказващото полза на човечеството ръководство. Ако например човек получи тези неща преди да е израснал над всички национални расови предразсъдъци, той ще ги употреби преди да има и представа, какво означава да бъдеш "човек без родина", тогава същото, което иначе представлява бялата магия ще премине в служба на черната. Съвсем същото. Ако това, което е предназначено да служи на човечеството, се употреби за целите на една отделна раса, може би за да се превърне тази раса във владетел на света, то това е в огромен мащаб черна магия, тъй като не ще се осъществи нищо в съответствие с ръководството на земята. Първото изискване е: да бъдеш над всичко, което е свързано само с една част от човечеството. Това е първият принцип на днешния бял магьосник. Човек не може да се стреми към несебичност, но към любов към цялото човечество. Той може да разшири обхвата на любовта си. Може да стори това, и това е, за което се касае.

Често се случва хората да се опитват да постигнат нещо посредством някакви машинации, да достигнат нещо, което иначе никога не би могло да им бъде съобщено. Стигнахме до действителните методи, до машинациите, които е необходимо да се извършат, за да се стигне до овладяването на силите на черната магия. Това е нещо, което задължително трябва да се описва в детайл. Видяхте първото средство, първия път за овладяването на тези сили. Той е да ни се съобщи средството от призваните сили и същества. Какво всъщност представляват тези магически средства? Това са средствата, които ни позволяват да използуваме духовните сили, за да въздействуваме върху сетивния свят, за да получаваме резултати и успехи тук. Такива средства са това. Но принципно няма други въздействия в сетивния свят освен изхождащите от духовния. Всички действия, успехи, актове в сетивния свят изхождат от духовните светове. Затова този, който желае да достигне тези неща не по правомерния път на бавното следване с помощта на посветени или ясновидци, или дори адепти и магьосници може да избере само един единствен път, който се състои в това, той да се обърне вместо към хората, които самите са въплъщения на по-висши духовни същества, към самата природа и да се опита да разбере от нея начините, по които духовните сили се вливат в нея. Защото всичко, което присъствува в природата, произтича от духовните светове и ние бихме могли чрез определени машинации и действия да възприемем тези сили. И сега, в момента, в който не оставим природата да действува по отношение на това, което не знаем, а изпълним сами това, което желаем, не знаейки нищо, в този момент ние сме в състояние да добием сили от областта на черната магия. Ако не желаем да достигнем до вътрешните сили на природата по пътя на мъдростта и провидението, и ако избягваме всичко, което се случва по силата на мъдростта и прозрението по пътя на развитието на вътрешните сили, а изберем други средства, то чрез тези различни средства ние вече се намираме на пътя на черно магическия ритуал, на черната магия.

Виждате ли, ако днес някой пожелае да стане черен магьосник той от самото начало би имал възможност да ползва огромен фонд, а ако носи заешко сърце, той би изпитвал огромен страх от всичко, което би могло да му се случи. Един такъв страх във вътрешността на човека е много добра изходна точка за черния магьосник, тъй като той не е нищо друго освен концентриран егоизъм. Предположете, че някой желае да се занимава в по-широк обхват с черномагическите изкуства. Той най-напред ще се огледа в света и ще потърси хора със заешки сърца. Защото този страхов фонд е едно добро средство, което може така да бъде преобразено и преоформено, че съответните страхливи хора да се сдобият с определени други сили, без да притежават нито знание, нито провидение, и то в една много по-голяма степен отколкото иначе човекът би ги притежавал. Какво трябва да направи един такъв фокусник за да може да се сдобие с тези изкуства. Най-напред е нужно да си оборудва лаборатория, в която ще дресира своите заешки сърца говоря край но, но така ще ви стане най-бързо ясно че те да се калят чрез средството, в продължение на дълго време да им се отрязва по едно парче жива плът и да гледат капещата кръв. Това, което заешките сърца носят като чувства на страх в себе си и което се изразява външно в една определена сила, може да бъде преобразувано в нещо обратно, ако човека се кали от рязането на жива плът. При човек, който не изпитва страх тази процедура не би донесла нищо.

Това е така да се каже А и Б, първото нещо, което се прави в черната магия. И когато то бъде направено, предишният страх ще се преобразува в сили, действително позволяващи на съответния човек да упражнява влияние върху околната си среда. И този, който има такива хора за помощници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света. Но който желае да стане велик черен магьосник без тези помощници прави понякога нещо съвсем различно. Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния свят " рицарят Синя брада". Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства. Същевременно той беше отличен наблюдател на самия себе си. Простете ми, че трябва да изрека една звучаща странно дума. Този мъж беше това, което може да се нарече "радикален християнски егоист" или "егоистичен християнин". Такива хора са съществували и все още съществуват. Това са хора, които преди всичко разглеждат християнството като мост, по който се опитват да постигнат възможно повече за себе си, тъй като са наясно, че един добър християнин може да стигне далеч в блаженството. Посредством себепознанието той забеляза това в своята природа, и в момента, когато го забеляза, той вече знаеше най-доброто средство, чрез което то може да се преобрази в невероятни магически сили. Между другото рано беше сложен край на дейността му. Срещу него се прави процес, на който става ясно, че през 1432 човекът е започнал, за да развива специалните си окултни способности, да убива деца едно след друго. Той разглеждал погубването на живота като особено средство за присвояване знания от природата, които не е бил способен да достигне сам. Както се разбира на процеса за кратък период той е убил 800 деца. Сега тези от вас, които са чели романа на Мейбъл Колинс "Флита". Действителната история на една черна магьосница", ще разберат, защо в началото е описано убийство. То е част от това. Романът "Флита" е написан от някой, който знае тези неща. Това, към което се стремеше черната магьосница можеше да бъде постигнато единствено чрез намесата на едно убийство, което е поставено като изходна точка на романа.

А сега разгледайте внимателно тази история и си задайте въпроса, кое би могло да предпази повечето хора от процедурите, които ви описах и чрез които човек със сигурност може да бъде доведен до овладяването на черно магически сили. Егоизмът, той е едно много добро средство да се предпазим от тях. Не всеки би бил в състояние да се превъзмогне дотам, да си отреже парче жива плът. Повечето биха изпаднали в безсъзнание при този акт, а припадъкът не е нищо друго освен израз на себичността. Във физическото си въздействие това е едно добро средство човек да бъде възспрян от практикуването на черна магия. Трудно е човек да се превърне в Синята брада, повечето от хората са предпазени от своя здрав егоизъм. Той се проявява като една преграда срещу вживяването в средствата за постигане на черно магически сили.

Виждате ли, исках да ви опиша това, за да не говоря единствено с фрази. Не е в стила ми. Предпочитам да говоря за действителните факти. Исках да ви покажа в примери в какво се състои придобиването на маши нации в областта на черната магия. Издаването на окултни истини на профани е първият и най-прост на чин. Но един такъв акт, както ви го описах, спада към методите на обучение в черната магия, те са, така да се каже, А и Б. А ако ви разкажа това, което идва след азбуката, това по което кандидатите за черни магьосници се учат да "четат", то най-вероятно голяма част от тук присъствуващите биха изпаднали в безсъзнание. Затова нека спрем на тази първа степен. Тези неща в никакъв случай не са нещо, с което могат да се правят шеги, дори и с думи, те са нещо изключително сериозно. И те са нещо, което хората не знаят за огромно съжаление прекалено разпространени в света. Повечето хора не притежават нужната воля да се изправят лице в лице с действителното им разпространение.

Развитието на тези неща е дълбоко свързано с цялото земно развитие, с развитието на една планета въобще, и ние можем да ги разберем едва когато получим истинска представа до факта, как влиянието на една планета духовно се пренася върху наследничката й, върху следващата планета, както например от Луната върху Земята, и от Земята на нейния наследник Юпитер. Всички вие знаете, че земята се ръководи по опре делен начин от така наречената "бяла ложа", в която са събрани високоразвити хора-индивидуалности и индивидуалности от по-висш порядък. Какво правят те? Те работят, те ръководят земното развитие. По време на ръководството на земното развитие те работят по един строго определен план. Това действително е така, че по време на развитието на всяка планета от ръководещите сили се разработва един план. До като земята претърпява развитие, в бялата "ложа се " се разработва в детайли планът на Юпитер, който ще смени земята. Целият план се разработва в пълни подробности. И благоденствието на развитието се състои в това, че се действува в съгласие с този план. Ако едно планетарно развитие достигне своя край, когато нашата земя достигне края на планетарното си развитие, тогава и майсторите на мъдростта и на съзвучието на усещанията ще са привършили с плана, който разработват за Юпитер.

И сега, в края на развитието на една планета се случва нещо много изумително. Същевременно посредством една процедура този план се смалява и се размножава до безкрайност, като по този начин се получа ват безкрайно много екземпляри, но съвсем en miniature. Така беше и при Луната. И знаете ли какво беше разработено тогава от майсторите на мъдростта на Луната? Това бяха атомите, атомите на земята. А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа". Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата. Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света. Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума. Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е. на планетата, която пред шествуваше Земята, единствено поради това, че в съзвучие с цялото планетарно развитие на Сатурн, Слънце, Луна и т.н., бяха проявили действията си ръководещи същества. Сега обаче е нужно да се даде на без крайното множество атоми това, което да ги приведе в правилно съотношение един към друг, което да ги подреди правилно. Това можеха да им дадат единствено ръководещите духове на Луната, като насочеха земното развитието в строго определени пътища. Пътищата, в които те бяха насочили земното развитие съм описвал често. Когато след Старата луна Земята отново излезе на преден план, тя все още не беше нашата днешна Земя. Тогава тя беше Земя плюс Слънце, плюс Луна. Те бяха едно небесно тяло. Така че ако вие смесите днешната земя с Луната и Слънцето и направите от всички тях едно тяло, ще получите това, което представляваше Земята в началото на развитието си. Най-напред от нея се отдели Слънцето и с него всички онези сили, които бяха твърде тънки за човека, твърде духовни, и под чието влияние той твърде бързо би се одухотворил. Ако човекът се беше намирал под влиянието единствено на силите, съдържащи се в това Слънчево-Лунно-Земно тяло, то той щеше да се одухотвори твърде бързо, той нямаше да може да се развие надолу да физическата материалност, и така нямаше да може да достигне до себесъзнанието, до Азовото съзнание, което трябваше да извоюва.

Всички вие знаете, че съществуват имагинативно познание и окултна писменост, [в която е изразено имагинативното познание]. Сега мога да ви приведа само два окултни знака. Ако разширим още разглеждането, то би ни отвело твърде далече. Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до духовността. Напротив, ако цялата Земя се беше отделила от Слънцето, но все още беше запазила в себе си Луната, щеше да настъпи много бързо вкостеняване и втвърдяване. Ако Земята беше запазила Луната в себе си, човечеството твърде бързо би се превърнало в един вид кукли в марионетки. Те щяха да се потопят прекалено дълбоко в материята, както в другия случай прекалено бързо щяха да се одухотворят. И всички тези сили, които бяха извикани навън и които днес владеят от Луната и упражняват влиянието си върху Земята отвън, всички тези сили се изобразяват събирателно в този знак, който изглежда като двойна кука. Това е знакът на животното или на агнето с два рога от Апокалипсиса.

Единият знак се казва Нахиел, другият Сорат.тези два знака се наричат също знаци за демона на Земята. Всички онези сили, които черният магьосник придобива чрез толкова отвратителни методи, по окултен на чин водят до размножаване на Земята на силите, които принадлежат към демоничната природа и водят до втвърдяване на Земята. Ако много хора биха били черни магьосници, то резултатът щеше да бъде това, че Земята ще заприличва все повече на Луната, а посредством силите на бялата магия тя, ще става все по-подобна на Слънцето, на силите, които са в слънчевите лъчи.

До какво би довел един превес на черната магия на Земята? Ще доведе до втвърдяване на земното кълбо дотам, че Земята ще се превърне в Луна. Силите, които са били отпратени от Луната, които се развиха от субстанцията на Земята още се съдържат като заложби в земните пластове. Наред със силите, които имат добрите заложби да се превърнат в сили на Слънцето, все още съществуват и силите, предразположени да станат сили на Луната. Бялата магия ще приближава Земята все повече към природата на Слънцето. Силите на черната магия ще я приближават повече до лунната природа. С бялата магия трябва да бъде победено всичко, което не води към овладяването на духовните сили по пътя на просветлението, на мъдростта. Тъй като посочените процедури и дейности не водят по пътя на мъдростта, на провидението, не водят чрез действително виждане към овладяването на духовни сили, а са откраднати от природата посредством машинации и процедури, целящи обсебването на сили без просветление. Така апокалиптичният печат действително е същевременно и знак за преодоляването на черната магия с помощта на бялата. Посредством човешките сили, които се преобразуват, от самия човек се раждат слънчеви сили, така че лунните си ли да му се подчинят.

Това е пътят, по който магьосникът трябва да поеме на нашата Земя. Тогава през деветте стъпала, за които ще разберете ако прочетете моята "Теософия", силите ще се превърнат в девет звезди. Така че, какво трябва да каже истинският черен магьосник на своя ученик? Много просто:

Презирай разума и всяко знание,

с което е човекът най-велик!

В магии празни имай упование,

от злия дух подкрепян всеки миг

ще бъдеш във ръцете ми тогава!

Желания неудържимо го влекат

и буйно той напред се устремява,

и както вечно бърза в своя път,

прескача радостите на земята!

През празен, див живот ще броди с мен,

от пустота лъжлива заслепен,

във глад и жажда ще се мята!

Когато устните му алчно просят,

пред тях храна и влага всуе ще се носят.

За малко свежест и прохлада

напразно ще се моли без покой!

И да не беше се предал на ада,

все пак загинал би накрая той!

За това става дума, дали да се тръгне по пътя на знанието или по друг начин към овладяването на духовни сили. За да се стигне до най-висшите нива на духовните сили обаче съвсем не е така просто. Лесно би било, невероятно лесно и с това стигаме до една много субтилна част от една страна в развитието на човечеството и от друга на магията лесно би било просто да се чака, докато всички хора станат способни да виждат правилно нещата, които трябва да видят преди да напреднат по пътя на магическото развитие. При определени обстоятелства това би било много лесно. Но тогава ходът на човешкото развитие ще се забави. По някакъв начин трябва да е възможно на човека да се даде правото самостоятелно да разпространява окултни истини и в определен смисъл това е винаги част от разпространението на окултни сили и да ги употребява така, че те да се намесват правомерно в света. Окултните истини и учения трябва да станат в по-голяма степен достъпни за хората, за да могат те самите да станат окултни учители.

Сега би могло да се запита: не е ли всеки, който разпространява окултни учения в определено отношение черен магьосник? Изключително вярно е, че някой, който разпространява днес окултни учения може много лесно да се превърне в черен магьосник. Това се случва когато той е неспособен да разбере пълния обхват на въздействията на окултните си учения. Затова окултните школи трябва да носят отговорност за това, никой да не разпространява окултни учения, ако не е способен да обхване от гледна точка на собственото си развитие широтата и въздействието на окултните истини. Днес окултни учения могат да бъдат разпространявани като един ученик разкаже на друг или препише от него. Ако съответният човек желае да бъде ученик или последовател, то това е много добре, тъй като така той ще разпространява първоначалното, за което е чул. Но ако говорими за случая, когато някой разпространява самостоятелно окултни учения и дори намеси личната си преценка. Ако направи това, то той преди всичко трябва да се е погрижил предварително този човек да притежава нужната зрялост, да разпространява самостоятелно окултни истини, и това не зависи от едно разумно обучени, а окултните школи го превръщат в зависещо от нещо съвсем друго, именно от това, как постепенно са се развили отделните членове на човека.

От съчинението "За възпитанието на детето" вие знаете, че при раждането на човека се ражда физическото тяло, до седмата година етерното, до четиринадесетата астралното тяло и до двадесет и първата Азът. Бихте могли да проследим нататък и ще видим, че в тридесет и петата година на човека, или казано по-точно между тридесет и петата и четиридесетата, етерното и астралното тела на човека стигат до там, че той може да развие необходимото чувство за отговорност за разпространението на окултни истини. За това в окултните школи съществува строгият закон, че никой не бива да встъпва в тази дейност преди да е прекрачил тази възраст. Това е същият закон, който е поставил и великия поет Данте в началото на своята "Божествена комедия": "Бе на попрището жизнено в средата, когато се изгубих в гората…" и т.н. Ако пресметнете: през 1300 Данте е бил на тридесет и пет години. Тогава през душата му преминават всички тези велики неща.

Това е един строг закон. Ако разгледате този закон и съобразите някои неща, които се случват в настояще то, то от тази гледна точка вие просто ще знаете, че много от това, което се разпространява не произлиза от духовни извори. Нито една окултна школа не допуска хората да разпространяват окултни истини преди да са достигнали до тази възраст. С това разбира се не се цели да се каже, че не може достатъчно рано да се започне с изучаването на нещо. Но за да се изяви човек като учител в окултизма, не може да започне прекалено късно. Много, много злини биха се избегнали ако хората действително познаваха с окултизма и строгите закони, които царят в него.

Това са неща, които трябва да се отбелязват във връзка с нелеката за разглеждане тема "Бялата и черната магия", и от която аз наистина казах само една много малка част. Ако доразвиете казаното днес от мен във вашите медитации и в една сериозна изследователска работа, то вие ще видите, че дори и в тези непълни насоки са дадени първите стъпки по някои пътеки за да се напредне в познанието. Преди всичко трябва да сте се убедили, че за неща като бялата и черната магия е невъзможно да се говори с тривиални понятия, че дори е нужно да се формулират нови такива, ако желаем да говорим за толкова висши или толкова отвратителни неща. Днес е важно тези неща да се знаят, тъй като в света има много неща, за които обикновения човек не знае нищо, но които трябва да знае, за да може да се спаси от влиянията на изкуството на магията.

Хората знаят по нещо, но го разглеждат като безобидно. А то съвсем не е безобидно.

При обсъждането на подобна тема можем да поставим само началото, и след това да напредваме все повече в тази област. Началото е направено най-добре, когато е събудено чувство за сериозността и значение то на едно такова нещо. Ако обясненията ми са били несъвършени поради малкото време, то аз се надявам нещо от тях да е преминало във вас, за да ви подбуди да гледате на нещата с най-голяма сериозност.