ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Мюнхен, 26. 5. 1907 г.

Днес ние ще разгледаме човека в състояние на бодърствуване тук, във физическия свят, на сън и така наречената смърт. Бодърствуващото състояние всеки го знае от своя собствен опит.

Когато човекът се потапя в сън, то от физическото и етерно тяло се отделят астралното тяло и човешкия "Аз" и тази работата, която този "Аз" е извършил в астралното тяло. Ако вие ясновидски съзерцавате спящия човек, то пред вас, в леглото лежат физическото и етерното тела. Тези две начала се остават в същото съотношение, както обикновено, докато през това време астралното тяло извежда всичко, което принадлежи към по-висшите начала, така че ясновиждащия може да наблюдава, как при заспиване астралното тяло излиза от другите две тела като някаква светлина. Ако още по-точно трябва да опишем това състояние, трябва да се каже, че астралното тяло на съвременния човек е разчленено от различните течения и светлинни сияния, и ако ги обхванем изцяло, то ще се виждат две скачени една с друга спирали, от които едната отива във физическото тяло, а другата, като опашка на комета се простира в космоса. Тези две опашки на астралното тяло стават по-скоро неразличими в своето далечно разпространение, и това, което остава, напомня формата на яйце. Когато човекът се пробужда, отиващата в космоса опашка се изгубва, и всичко като цяло отново влиза в етерното и физическото тяло.

Между бодърствуването и съня има междинно състояние сънуване. Сън със сънища има тогава, когато астралното тяло вече напълно е изгубило връзка с физическото тяло като да би извлякло своите пипалца от физическото тяло,но още е свързано с етерното тяло. Тогава в полезрението на човека преминават картините, които ние наричаме сънища. Това е обективно междинно състояние, доколкото астралното тяло напълно се е отделило от физическото, но още е свързано по някакъв начин с етерното тяло.

И така, спящият човек живее в своето астрално тяло извън физическото и етерно тела. Това, че човекът трябва да се потопи в такъв сън, има дълбоко основание в цялата природа. Вие не трябва да си въобразявате, че астралното тяло, намирайки се през нощта по време на съня извън физическото и етерно тела, бездейства и не извършва никаква работа. Когато през деня астралното тяло се намира във физическото и етерно тела, на него му въздействат влиянията на външния свят, които човек получава благодарение на собствената си дейност върху астралното тяло, благодарение на своите чувствени впечатления, благодарение на своята дейност във външния свят. Всички тези чувства и усещания, които получава човек, всичко, което му въздейства отвън, достига неговото астрално тяло. Това и е действително усещащата и мислещата част на човека, а физическото тяло и това, което се намира в етерното тяло, се явява само негови посредници, негови средства. Всичко, което мислим и желаем се намира в астралното тяло. По време на дневната дейност на човека във външния свят астралното тяло постоянно получава впечатления от външния свят. От друга страна, ние помним, че астралното тяло се явява действителния строител на етерното и физическо тела. Подобно като физическото тяло е застинало, втвърдено етерно тяло, точно така всичко, което тече и действа в етерното тяло, се е родило от астралното тяло.

Откъде се е родило самото астрално тяло? То се е родило от всеобщия астрален организъм, който предизвиква целият отнасящ се към нас Космос. Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд. Както напълно естествено капката произхожда от течността, намираща се в съда, така и това, което се намира в астралното тяло, е пребивавало някога в целия астрален свят на Космоса. То се е отделило от тук и е влязло в етерното и физическо тяло, благодарение на което и се е обособило, подобно капката в съда.

Докато астралното тяло пребивава в лоното на всеобщото астрално тяло, то получава своите закони, своите впечатления от това космическо тяло, живяло е вътре в него. след като астралното тяло се е отделило, то е предоставено по време на бодърствуването на впечатленията, които получава от физическия свят. По този начин, на астралното тяло се налага да разделя своята природа между впечатленията, получени още от космическото тяло, и тези, които то получава сега отвън, чрез тази дейност, която му е предназначена във физическия свят. Тези две страни създават хармонията, когато човек стига до целите на своето земно развитие. Сега това не е така, тези две влияния не са в съзвучие.

И така астралното тяло е строител на етерното тяло и по този начин се явява посредник, доколкото етерното строи физическото също така е и строител на физическото. Всичко, което постепенно, с течение на времето създава астралното тяло се е родило от великото космично астрално море. Благодарение на това, че от това астрално море е излязла само хармония, само здрава закономерност, строежа чрез астралното тяло на етерното и физическото тела се явява поначало здрав, хармоничен. Но влиянията, които получава астралното тяло отвън, от физическия свят и които вредят на неговата първично създадена хармония, създават във физическото тяло всичките тези недъзи, с които се сблъсква съвременния човек.

Ако астралното тяло би се намирало постоянно вътре в човека, то силното влияние на физическия свят много скоро би разрушило цялата хармония, която е донесло астралното тяло от космическото море. Силите на човека биха били много скоро подронени от болестта и умората. По време на сън астралното тяло се отделя от впечатленията на физическия свят, който вече не съдържа никаква хармония, и навлиза във всеобщата хармония на Космоса, от която то се е родило. И сутринта то донася със себе си отзвуците на обновлението което е изживяло през нощта. Астралното тяло всяка вечер възкресява своята хармония, черпейки я от великото космическо астрално море, и за това на ясновидецът това астрално тяло няма да му се стори бездействащо: той вижда връзката между астралното море и подобното на опашката на комета астрално тяло, той може да съзре, как тази част се занимава с отстраняването на изнемогването, предизвикано от дисхармоничните влияния на този свят. Тази дейност на астралното тяло намира своя израз в това, че на сутринта човек се чувства с нови сили. Наистина, астралното тяло, живеещо през нощта във великата хармония, отначало трябва отново да се усвои от физическия свят. За това най-голямото чувство за устойчивост възниква едва няколко часа след като астралното тяло отново влезе във физическото тяло.

Сега да отидем към брата на съня, смъртта, и да изясним, какво е състоянието на човек след смъртта. Мъртвият човек се различава от спящият с това, че при мъртвият етерното тяло излиза заедно с астралното тяло, така че тук, във физическия свят, остава само физическото тяло. Това излизане на етерното т. от физическото при човека не се случва никога от раждането до смъртта му, ако той не преминава през определени състояния на посвещение.

Важен момент за умрелият човек е този, непосредствено следващия след смъртта. Той продължава дълго време часове, дори дни. В това състояние пред душевния поглед на починалия преминават, като на огромен екран спомените, целия негов живот в последното му въплъщение. Това става след смъртта с всеки човек. Своеобразието на този екран във вида, в който се явяват на човека непосредствено след неговата смърт се състои в следното: на него като изтрити са всички преживявания, които субективно е усещал човек по своя жизнен път. Всичките наши, най-различни преживявания биват свързани с чувството на радост, болка, душевен подем и печал. Нашето външно съзерцание винаги е било съединено с вътрешния живот. Всички радости и огорчения, които са били свързани с картината на живота, при спомените след смъртта отсъстват. На този екран човекът съзерцава толкова обективно, както гледа картината в музея. Ако на картината е изобразен печален, изпълнен с мъка човек ние гледаме на него също обективно. Ние може да съчувстваме на неговата скръб, но болката, която изпитва този човек не усещаме. Така е и с картината от този екран, който ние съзерцаваме веднага след смъртта: той се разгръща пред нас, и в поразителни макар и много кратки, промеждутъци от време ние виждаме всичко, което се е случило с нас в живота чак до най-малки подробности.

Като правило, отделянето на физическото тяло от етерното във живота обикновено намира място само при посветените. И все пак има такива мигове, когато етерното тяло което рязко се отделя от физическото тяло. Това се случва, ако човек изпита дълбок стрес например, когато пада отвисоко или потъва. Силният шок прави в такива моменти и възможно своеобразно отделяне на етерното тяло от физическото. Като последствие на това в такива мигове целият предишен живот застава като спомен пред душевния поглед на човека. Тук имаме малка аналогия с това, което става след смъртта.

Случва се и частично отделяне на етерното тяло от физическото, когато някой орган отича. Ако, например, когато изтръпва ръката, ясновиждащият може да наблюдава, как етерната част, съответствуваща на ръката, увисва като ръкавица. По същия начин "увисва" частите на етерния мозък, когато човек е под хипноза. От това, че етерното тяло действа с физически дребнички иглички, в изтръпналия член възниква чувство на бодежи.

След изтичане на времето, когато етерното тяло остава свързано с астралното, при това, че те заедно са се отделили от физическото, настъпва момент, когато астралното тяло заедно с всичко, което съставят висшите членове, се отделя и от етерното тяло. Когато се отдели етерното тяло, този екран на спомените угасва. Но в човека остава нещо от това, не всичко се изгубва. Това, което би могло да се нарече етерна, или жизнена субстанция се разтваря в мировия етер, но остава една есенция, която вече не напуска човека в неговия по-нататъшен жизнен път. Човекът взема със себе си като един вид екстракт от екрана на своя земен живот и го пренася в следващото прераждане, дори и ако после той да не може да си спомни за това. Това, което се образува от този екстракт на спомените, конкретно-реално се нарича причинно тяло. Всеки земен живот добавя нова страница в книгата на живота. Това увеличава жизнената есенция и способства за това,само ако миналите животи са били плодотворни следващият живот да се развие по съответен начин. Тук е причината за това, че човешкият живот може да бъде богат или беден на таланти, способности и т.н.

За да разберем живота на астралното тяло след неговото отделяне на етерното тяло, трябва да разгледаме условията на физическия свят. Във физическото тяло именно астралното тяло е тава, което се радва, страда удовлетворява своите мечти, влечения и желания, с помощта на физическото тяло. След смъртта, астралното тяло се лишава от този инструмент. Любителят на вкусното ядене не може повече да удовлетворява своята страст към вкусната храна, понеже сега той няма език, отнет му е заедно с физическото тяло. Но желанията, на човека остават, понеже е свързано с астралното тяло, и в това е причината за изгарящата жажда, която изпитва човека в Камалока. "Кама" означава "желание", "лока" означава "място", но в действителност това не е място, а е състояние.

Което още през периода на физическия живот е "надраснало" своето физическо тяло, това съкращава времето на своята Камалока. Истинското надрастване става тогава, когато ние се възхищаваме на прекрасните предмет, на хармонията. Това още тук на Земята ни извежда от чувствения свят. чувствено-материалното изкуство ни води към това, че състоянието "Камалока" преминава по-трудно, а духовното изкуство, обратно, облекчава състоянието. Всяко благородно, проникнато от духа желание съкращава Камалока. За това ние още тук трябва да отвикваме от тези желания и мечти, които могат да бъдат удовлетворени само с помощта на чувственото оръдие. Времето на Камалока е именно времето на отвикване от чувствените желания и влечения. Това време приблизително продължава една трета от човешкия живот. Има нещо необикновено в преживяването на това време. Ако веднага след смъртта пред него се е появила картина лишена от радост и страдания, то сега той действително чувства всичките радости и страдания още веднъж, при което на обратно, т.е. всички радости и страдания, които е причинил на другите хора, трябва този път да ги изпита сам. Това не е свързано със закона на Кармата.

Обратното изживяване започва от последното събитие преди смъртта и с утроена бързина върви обратно назад към момента на раждане. Когато човекът достига в своите спомени да този момент, тази част от астралното тяло, над която е работил и която е преобразена от "Аза", се приобщава към причинното тяло, а всичко това, което човекът не е обработил, отпада като сянка или привидение. Това е астралният труп на човека. Сега човекът се е освободил от физическият, етерният, също така от астралният трупове. От сега нататък той започва да преживява ново състояние, състоянието Девакан. Девакан е около нас, така, както и астралния свят.

Когато човекът е преживявал своя живот обратно назад от смъртта към детството, когато по този начин се освобождава от трите трупа, той достига до това състояние, което Библията тайнствено посочва с думите: "...ако.......не станете като децата, няма да влезете в Царството Небесно".

Девакан,  духовния свят, ето това е Царството Небесно в християнски смисъл.

Сега трябва да опишем света на Девакан. Този свят е така разнообразен и също така разделен на множество съставляващи го, както и нашият. Както при нас във физическия свят има континенти, вода обливаща сушата, след това въздух, и освен това, много по-фини състояния, така и в духовното царство, в Девакан, има подобни деления. По аналогия на отношенията, съществуващи на земята, на тези неща, които ние откриваме в Девакан, им са дадени подобни имена.

Преди всичко там има област, която може да се сравни с физическата суша. Това е континенталната област на Девакан. Там във вид на духовни същества откриваме всичко, което тук, на Земята се явява физически. Да си представим, например, физическият човек. Деваканното съзерцание представлява това: всичко, което е възприето с физическите чувства, изчезва, после нещо избухва там, където от физическият човек няма нищо. Около човека се появява блясък и светене. В центъра, където се намира физическото тяло, остава празно пространство, както сянката на фигура, пълен негатив. Животното и човека, съзерцавани по този начин, се представят като негативи. Всичките физически образования там горе се явяват като определени праобрази.

Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот. Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата. Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.

Трета област може да се охарактеризира най-добре, ако се каже, че в нея в качеството на външния свят, присъства всичко, което живее тук вътре в съществата всичките техни изживявания, чувства, радост и мъка, щастие и болка. Например, на Земята става сражение. Оръдия, оръжия и т.н. всичко това присъства на физически план. Но в душата на участващите в сражението присъства взаимно чувство на мъст, болка, страсти. Две войски си противостоят една на друга обзети от масата полярни страсти. Ако всичко това си го представим като външен израз това е точно тази картина, която се представя на Деваканичен план. Там е видно всичко, което се случва тук, на полето на битката, като разразила се един вид плодотворна буря. Това е атмосферата, това е въздухът на Девакан, както нашата Земя е обкръжена от въздушна обвивка, така там подобно на атмосферата са разпространени всички тези чувства, които намират място тук, във физическия план, независимо от това, проявяват ли се те физически, или не.

Четвъртата област на Девакан съдържа първичните форми, причините на всичко това оригинално, ново, което е било създадено тук, на Земята. Ако се огледаме наоколо, ако ние изследваме ставащото във физическия свят, то ще открием, че най-често вътрешните процеси биват причинно обусловени отвън. Ние се радваме на цветенцето или на животното, и без цветето или животното ние не бихме изпитали тази радост. Но има и такива процеси, които не са предизвикани от външните причини. Новата мисъл, произведението на изкуството, новата машина внасят в света нещо такова, което там още не го е имало. Но всички тези поприща намират място оригиналните изпълнения. Ако в света не би се внасяло нищо ново, човечеството не би се придвижвало напред. Особено оригиналните неща, подарени на света от великите художници и изобретатели, стоят на стъпало по-горе, отколкото всяко друго самобитно действие, дори най-незначителното. Важното е, че вътрешно се е състояло нещо ново. И дори за най-незначителните оригинални действия, в Девакан вече присъстват образците. Всичко това вече е било предназначено там, горе. Нестандартното, което се извършва от човека, присъства там още преди неговото раждане.

И така, ние откриваме в Девакан четири области, на които на физическо ниво съответства земята, водата, въздуха и огъня: континенталната област като твърдата кора на Девакан /разбира се, в духовен смисъл/; след това морска област, съответстваща на нашите океани; въздушна област, където текат страстите тук е и прекрасно, и бурно,и накрая, това, което прониква всичко: света на първообразите. Всичките волеви импулси и оригинални идеи на съществата, върнали се във физическия свят, трябва да бъдат отначало преживяни и вътрешно преминати в душата за това, да може тя да събере нови сили за нов живот.