ВРЪЗКАТА МЕЖДУ СВЕТОВЕТЕ И СЪЩЕСТВАТА

Мюнхен, 29 април 1908 г.

Днес ще говорим за някои неща, които може би се отличават от обикновения вид разглеждания, но, от друга страна, ще се изяснят неща от предишните лекции. Днешните съобщения могат да послужат, за да стане още по-разбираемо вече чутото и това, което още ще се каже. Ще говорим за поредицата същества, които съществуват в света от човека нагоре. Вече сме говорили за такива същества във връзка с развитието на Земята. Днес ще ги разгледаме в друга връзка, а именно от страна на свойствата, задачите и дейностите на тези същества.

В мирогледите днес има известно удобство, състоящо се в това, да не се допускат други същества между човека и Бога. Безкрайно удобно е човек да си представя минералното, растителното, животинското и човешкото царство и без нищо друго по-нататък да стигне горе до проникващия всичко Бог, за когото той вярва, че може да има някакво разбиране или чувство. Не е така удобно за истинската наука за духа. Между човека и това, което можем да приемем като божествеността на света, тя трябва да допусне същества от най-различна степен на съвършенство. Тази редица от различни степени вече многократно е споменавана. В християнската езотерика50 те носят имената: ангели, архангели, прасили (архаи), ексусиаи (власти), динамис (сили), кириотетес (господства), престоли, херувими, серафими. Те са девет различни видове същества, към които най-долу се присъединява човекът. Едва когато погледнем, така да се каже, отвъд царството на серафимите, предусещаме това, което посочваме като Бог.

Не вярвайте, че е безсмислено и без значение изказването, че е удобство на мирогледа да се изкачваме от човека направо до Бога и да не включваме тези същества. Ако хората не бяха забравили да ги изучават и признават, нямаше да настъпи заблуждението на материализма. Защото е възможно по определен начин да се изпитват религиозни чувства, един вид смътно религиозно усещане, когато човек се изкачва непосредствено до Бога, но така никога не е възможно истинското разбиране на света, никога не може да се създаде реална представа за развитието на света. Човечеството е изгубило разбирането, а това в религията, което се опира само на чувства, на смътни усещания, все повече ще отстъпва пред материалистическите представи. Чрез антропософския мироглед отново ще се постигне разбиране за света, хората отново ще узнаят нещо за тези същества. И така ще се създаде опорна точка, за да се противостои на отричането на висшия свят. Хората, които днес не искат да признаят този свят, все повече подготвят почвата за най-тривиалния опустошителен материализъм. Самите материалисти са жертва при това, а истинските причинители са тези, които от удобство не искат да знаят за намиращото се между човека и Бога.

След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства. Действията му засягат минерали, растения, животни и хора. Това е начинът му на възприятие и волеви дела.

Ангелите, които стоят една степен над хората, се отличават от тях чрез това, че минералното царство не съществува за тяхното възприятие. Способността им да възприемат започва при растителното царство и продължава през животинското и човешкото до ангелското царство, собственото им царство. Животът на ангелите протича в областта на тези четири царства. Това, което човекът възприема като минерал, като изпълване на пространството, за тези същества е празно пространство, спестено пространство. Ако си спомните какво е представено в моята «Теософия», как човекът възприема минералния свят в девахана, именно като спестено пространство, тогава приблизително имате и начина на схващане на тези същества, които непрекъснато живеят в един такъв свят. Минералното не представлява пречка за тях, те преминават през него, то не ги интересува, за тях е прекалено низше царство. Възприятието им започва с растителния свят и се простира до собствения им свят. Като ангелски същества те казват за себе си «аз». Чрез това, че тези същества са така устроени, в своята дейност те правят разбираемо нещо, което вече познаваме. Когато човекът прекрачи портата на смъртта, първо има своеобразното ретроспективно изживяване на панорамата на спомените си.

Тя се представя така: Умре ли човекът, първо има чувството, че все повече и повече расте и това уголемяване е придружено с изплуването на тази панорама на спомените. Когато панорамата изчезне, остава един вид екстракт, като плод от последния живот. Той образува един вид зародишна сила за изграждането на човека в неговата следваща инкарнация. Той е един вид етерна, диференцирана в себе си есенция, която му остава като най-същественото от изживяванията в етерното тяло и с нея преминава във вечността. Спомним ли си, че след преминаването през камалока човекът взима този екстракт със себе си в девахана и че там не бездейства, а има важни задачи, ще ни стане разбираема дейността на тези същества, които стоят една степен по-високо от човека.

Човекът се въплъщава отново, когато може да изживее нещо ново, когато може да приеме нов плод в себе си. Земята преминава през много преобразувания. Затова е неправилно, когато някои хора вярват, че не е необходимо постоянно да се прераждаме. Човекът може винаги да изживее нещо ново, което отново взима във вечността.

Какво причинява промяната на земната повърхност? Кой работи върху преобразуването на Земята? Как става, че в определена област се поражда напълно различен растителен свят при съвсем други жизнени условия? Точно както човекът непрекъснато променя облика на Земята във физическия свят с физически сили – опитайте се да си представите как преди три хиляди години е изглеждало мястото, където сега е Мюнхен, – така можете да си представите, че от девахана трябва да произлизат други промени, защото хората тук, на Земята, променят само минералното царство. И там са отново самите хора, които непрекъснато преобразуват Земята. Но не могат да го правят сами. Те не биха знаели как трябва да изглежда Земята, какво състояние да последва. Могат да го направят само под ръководството на висшите същества. Тези висши същества, които водят и насочват, са съществата, които означихме като ангели. Те имат работа с това в човека, което се намира под друг образ по време на неговото пребиваване в девахана. Те водят и насочват вечния аз на човека. И понеже по своя начин стигат до растителния свят, те могат да предизвикат това преобразуване на Земята.

Сега ще ни е лесно да разберем, че тези същества са винаги водачи на човешкия аз. Те не прекъсват своето ръководство и когато азът се инкарнира отново. Азът се регулира и насочва от такива същества. Оттам не е без основание наивната вяра, че има едно охраняващо висшия аз същество. Знаем обаче, че тези същества, които назоваваме ангели, са били хората на Старата Луна. Те са се развили по-нагоре от човека. От това можете да разберете, че човекът е на път сам да стане подобно същество и на бъдещото прераждане на Земята – Юпитер той ще стане. Това в човека, което днес работи, за да се издигне нагоре до по-висше съществуване, е на път да стане подобно същество. Тогава ще бъде от същата природа като тези ангелски същества. Тук прозираме дълбоко в духовното развитие на света. Каквото обаче имаме като имена, не бива да го приемаме като нещо постоянно, а това са само рангове.

Продължим ли в разглеждането нагоре до архангелите, стигаме до същества, които имат още по-различна способност за възприемане и друг вид на действие. За тях не е интересен и растителният свят, те не го възприемат. Техните възприятия започват едва с животните. Те са тяхното най-нисше царство, следват хората, ангелите и архангелите. Това са четирите царства за тези същества. Можем да кажем, че поглеждаме към толкова възвишени същества, които стигат със своите дейности само до животинското царство. Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните. Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни. Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора. Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека. Нека да си припомним как животът на хората винаги е бил свързан с живота на животните, как напредъкът на Земята и сега е свързан с животните – някои промишлени отрасли са зависими от животните, – тогава ще разберете какви дълбоки основания е имало това обожествяване на животните.

Каква е задачата на архангелите? Някои хора и днес още говорят, че има народен дух, но това най-често е само гола дума за тях, нещо абстрактно. Че народът действително се ръководи от реален народен дух, за това хората днес малко знаят. Този народен дух, за когото целият народ е това, което за човешкия дух е човешкото тяло, е един архангел. Архангелите са племенни духове. Докато ангелите управляват и насочват отделните човеци през различните инкарнации, архангелите насочват живота на цели групи, цели народи. Сега разбираме, че понеже животът на цели народностни групи е дълбоко свързан с живота на определени животински групи, египтяните са чувствали, че Бог им е предопределил определени животни. Там с право са виждали действията на народностния дух. Те са обожавали силата на народностния дух, който им е предопределил животното.

Бихте могли да разберете, че е възможно да си представим едно същество, което възприема отделните органи на човека, а не може да го схване като цялост, не може да си представи, че тези органи образуват едно цяло. Можете да кажете, че е възможно човекът също да не може да види ангелите и архангелите непосредствено, но да възприема само техните органи, техните очи и уши. Или, след като ангелите възприемат растенията, животните, хората и ангелите, можем да запитаме кои са техните сетивни органи? Може би човекът възприема сетивните органи на ангелите? Къде са те? Те са тук и са възприемаеми за хората. Хората само не го знаят. Сетивните органи на ангелските същества ще ви станат понятни, след като ви кажа, че човекът има две очи за възприемане на минералния свят, но сам не ги вижда непосредствено. Сетивните органи са дадени за възприемане, но самите те не се възприемат. Така е при ангелите с минералния свят. Техните сетивни органи се намират в минералния, във физическия свят, но те самите не възприемат този свят. Сетивните органи на ангелите са нашите скъпоценни камъни.

Те са тайнствен инструмент за възприятията на ангелските същества. Органите им се намират сред минералния свят. Както човекът има своето осезание така и тези същества имат своето осезание и то се проявява чрез карнеола, а сетивото за виждане – в хризолита. Те не възприемат минералния свят, понеже техните сетивни органи са в него. И за това срещаме едно смътно познание при древните народи, те приписват определено въздействие на скъпоценните камъни. Това въздействие идва оттам, че ангелите присъстват в тях.

Това, което наричаме народностен дух, е реалността на това, което означаваме като архангел.

Да продължим към прасилите, архаите, които стоят една степен по-високо от архангелите. Какво правят те в развитието на човечеството? Ако разгледаме способността им за възприемане, трябва да кажем, че минералното, растителното и животинското царство не съществуват за тях. Човешкото царство е това, което те възприемат като най-долно царство. Възприятията им се простират също над четири царства – човешкото, ангелското, архангелското и тяхното собствено царство. Надолу те стигат само до човека.

Да потърсим делата им. Отново имаме една дума, с която човекът не свързва нищо реално – духът на епохата, на времето. Всяка епоха има определена характеристика. Нека помислим например за нашата следатлантска епоха. В продължение на пет периода духът на времето се е променял. При индийците той се е проявявал– непосредствено след като е изчезнало смътното ясновидство и човекът е стъпил във физическия свят – в това, че духът на епохата не признава физическия свят, а го приема за майа. Оттогава виждаме светът да се завладява част по част от хората.

При персийците, във втория период, човекът констатира, че Земята е поле за неговата работа. Той вижда, че трябва да отпечата своя дух в света на материята. Поставя се като слуга на добрия бог Ормузд и се стреми да победи във времето злия Ариман.

Следва третият период, египетско-халдейско-вавилонската културна епоха. Там духът продължава да работи. Появяват се науките. Човекът не схваща повече света само като работно поле, а търси неговите закони. Египтянинът открива геометрията. Халдеецът търси закономерност във външното космическо пространство, в движенията на звездите. Светът се мисли като проникнат в неговата материална субстанциалност от закони, това означава от дух.

В четвъртия културен период – гръцкото време, човекът завоюва още една част от този свят чрез изкуството. Гръцкото изкуство е така значително, защото тук човекът отпечатва в материята своята собствена «азова форма». Следва нова епоха. И така, стъпка по стъпка продължава нататък. Ние ще видим как духът на времето се променя. Точно както обликът на Земята се променя чрез ангелите и човешкият аз се ръководи отвътре, как народите се ръководят от архангелите, така следващите една след друга епохи се определят от прасилите – архаите. Извънредно важно е да се разглеждат съществата, стоящи зад процесите.

Едно е отделната човешка индивидуалност, друго са действията ѝ под влиянието на духовете на епохата. Да помислим за Джордано Бруно.51 Не той самият е направил това, което се е случило чрез него. Ако беше се инкарнирал три столетия по-рано или по-късно, щеше да бъде също така надарена индивидуалност, но, ръководен от духа на своето време, щеше да извърши съвсем друго нещо. Духовете на епохата, които са израз на тези прасили, които стигат до човека, поставят хората на местата, където те принадлежат. Ще разберете тяхната дейност, ако разглеждате отделния човек като инструмент на тези прасили, като материал на тези духове. Където на важно или по-маловажно място се появяват хора, те трябва да бъдат преценявани, понеже за прасилите хората са това, което са за нас минералите. За всеки, който се занимава с науката за духа, се появява въпросът, доколко една или друга личност е инструмент на духа на своята епоха? Когато се разглежда как хората са поставени на съответните места в света, се прониква дълбоко в дейността и творчеството на еволюцията.

Нека да се издигнем до властите, ексусиаи, за които човекът като такъв изобщо не съществува. После ще можем по друг начин да си съставим представа какво участва в развитието на природните сили. За техните възприятия най-долното царство е това на ангелите. За тези високо издигнати същества ангелите са същото, което е за нас минералният свят. И при друг повод сме посочвали дейността на тези власти – всичко, което надхвърля отделните хора, което има общо с работите на цялата планета, е дейност на тези същества. Проследим ли нашата Земя назад до времето, когато се е породила, а и човека като постепенно изграждащо се същество, стигаме до прасилите, архаите.

Искаме ли обаче да разгледаме живота и развитието на самата Земя, трябва да се обърнем към властите, елохимите. Те нямат нищо общо с отделните хора, а с развитието на планетата. Такива власти имаме в слънчевите и лунните сили в нас. Знаем, че човечеството като такова стои под влиянието на слънчевите и лунните сили. Ако действаха само слънчевите сили, топлите, огнените, даряващите светлина слънчеви сили, човекът щеше да се развива много бързо, щеше прекалено много да прибързва в един живот. Задържащата сила лежи в лунните сили, те ни принуждават да останем във формата. Ако те действаха сами, човекът щеше да живее само веднъж, да има само едно въплъщение и щеше да умре, да бъде мумифициран във формата. Земята щеше да е покрита със статуи. Ако биха действали само слънчевите сили, човекът също щеше да премине само през едно въплъщение, но в това едно въплъщение щеше да изживее всичко, което иначе изживява в безброй прераждания.

Взаимодействието на двете сили установява правилното равновесие, така че човекът се развива по-нататък по познатия начин. Луната, ако беше сама, щеше да предизвика мумифициране. Луната управлява сега отделната инкарнация, а Слънцето управлява редицата инкарнации отвън, докато ангелите действат отвътре. Тук проникваме в същността и творчеството на властите, които в Библията съвсем правилно са описани като светлинни духове, елохими, които са съществували преди Земята да е била създадена.

Един от тях е Йехова, който налага формата на хората. В дейността и творчеството на властите виждаме какво стои във връзка с цялата планета. Тук имаме възможността да прозрем дълбоко в това, което лежи в основата на световната еволюция.

Чухме също, че някои същества изостават в развитието. Сегашните власти, елохимите са били прасили, архаи на Луната. Има архаи на Луната, които не са изпълнили задачите си тогава и са дошли на Земята като прасили, архаи, които не са се развили достатъчно бързо, макар да са имали претенции да станат власти, елохими. Най-изтъкнатото същество от тези прасили, което всъщност би трябвало да стои в ранга на властите, е нареченият от народа «Сатана». Той е с ранга на прасилите и би могъл дори да бъде от властите. Между духовете, които подтикват света напред, този дух на времето действа срещу другите. Той е такава сила на Земята, която щеше да е подходяща за Старата Луна и е още вътрешно свързана със силите на Старата Луна. Той е майсторът на всички пречки и затруднения, които се противопоставят на напредналите духове на епохата. Вие разбирате какво означава за Христос, че първо е трябвало да победи Сатаната, като противник на прогреса, точно в момента на най-големия прогрес (?). Защото Христос е искал да поведе хората, човечеството една мощна стъпка напред и е трябвало първо да победи този противник, който пречи и задържа развитието и не допуска прасилите да водят нашата Земя напред.

Тези неправомерни прасили се именуват от християнската езотерика като сатанински власти. Това, което често се посочва като провидение, се представя съвсем конкретно в детайлите като група от същества. Някои неща човекът ще разбира по-добре, ако отново би могъл да изследва връзката на сетивните явления с тези духовни същества. Всичко, което виждаме в света, е израз на духовни същества.

Знаем например, че планетите, небесните тела извършват определени движения около себе си и другите. Защо става това? Движението на Земята около оста ѝ не е съществувало винаги. Защо се е появило? Защото човекът се нуждае от смяната на ден и нощ, от сън и будност в сегашното си развитие. Макрокосмосът е дълбоко свързан с микрокосмоса. Животът се регулира с разделението на времената. По времето на Старата Луна е било съвсем различно. Тогава е имало друго разделение на времето, съвсем друга смяна на деня с нощта, защото Старата Луна се е движила съвсем различно. Съществата, които днес управляват движенията, са ги подготвили в своя собствен живот, защото те стоят зад тези движения, които са делата на духовните същества. Човекът ще узнае някога една дълбока мъдрост в тези движения.

При въртенето, в така наречената обиколка на Земята около Слънцето, лежи дълбока мъдрост и човекът ще разбере някога, че в нея се разиграва изключително смислено нещо. Не се учудвайте, че казвам «така наречена». Това, което днес се учи в училище относно начина, по който Земята се движи около Слънцето, е само резултат от пресмятане. То изобщо не е абсолютно вярно. Това обяснение ще има някога съвсем друга форма. Хората могат дори исторически да разберат, че не е така. Много особено нещо е системата на Коперник.52 Той основава своите възгледи върху три принципа,53 от които днешната наука възприема само два, третият го пренебрегва.

В действителност Слънцето се носи с голяма скорост в космическото пространство към съзвездието Херкулес. Такова движение, както обикновено се описва, е фиктивно, защото планетите се движат заедно с него. Истинската земна орбита образува спираловидна линия. Това, което се нарича изкривяване на еклиптиката, е гравитационната линия между Слънцето и Земята. Забравено е, че в течение на една година Земята се върти около оста на еклиптиката и това въртене се комбинира със спираловидното въртене. Коперник е разграничавал тези две неща, но сега това не се прави. Движението с еклиптиката е пренебрегнато. Така фактите не са точни, когато се каже, че Земята се върти около Слънцето. В действителност е налице едно спираловидно движение.

Ако тази спираловидна линия беше права, прогресът щеше да е невероятно бърз. Земята трябваше да изминава своя път с изключителна бързина и човекът нямаше да го понесе.

Ако човекът изминаваше пространствата праволинейно, трябваше веднага да остарява.

Това движение обаче е изкривено по мъдър начин от водещите духове. Абсолютният прогрес е бил забавен в сравнение с другия вид движение. Виждате каква дълбока мъдрост се намира в Космоса. Тази мъдрост е израз на водещите духове. В лицето на ангели и архангели имаме регулаторите на нашата еволюция. Силите, които действат от инкарнация на инкарнация и подтикват човека напред, за да не бъде мумифициран, са регулаторите на бъдещите епохи на Юпитер. Такива духове, които стоят над човека и регулират живота му, се наричат от край време «духове на епохите», защото делата им ще се проявят по-късно в орбиталните периоди на небесните тела. От начина, по който днес се движат звездите, можете да видите резултатите на това, което висши същества са направили някога, а в днешното човечество вече можете да познаете бъдещите епохи. Когато се научим така да разглеждаме, в небесното пространство се съзира невероятен духовен живот.

Днес трябваше да разгледаме само своеобразностите на съществата до властите, елохимите. Можем да си представим как външното е израз на вътрешното. Когато това, което се каза, отново изпълни хората, някои неща ще се променят. Сега сме стигнали до невъобразим спад в научното образование. Външният прогрес не върви паралелно с духовния живот, който ще стигне до невероятно ниско ниво, ако такива истини не станат известни и науката не се изясни чрез тях. Хората изобщо не знаят какво да правят с тяхната материалистическа наука. Наскоро излезе една психологична книга.54 Не бива да се вярва, че такава книга не въздейства, понеже авторът ѝ е непознат. Вътре е изложено, че законът за запазването на енергията важи също и за душата, и че вътрешните явления в душата се дължат само на преобразуването на хранителните средства. Той приблизително казва: «От десет години вече съвсем сигурно се знае, че това, което се означава като закон за запазването на енергията е идентично с дейностите на нервната система; защото може да се докаже, че всичко, което човекът поема с храната под формата на сили (енергия), изцяло се покрива с работата, която той извършва. Щом може точно да се докаже, че в човека се извършва същото както навън в света, не е възможно да съществува никаква душевна същност. Тогава имаме само преобразуване на хранителните средства в сили, които отново се изхвърлят навън.»

Това е много умно заключение. Също така добре може да се каже: «Пред банката двама души броят един и същ брой пари, които се внасят и изнасят; следователно в банката няма служители.» Не са ли обаче необходими служители, които да извършат всичко това? На същата степен стои възгледът на онзи психолог и на голяма част от това, което фигурира днес като наука. Докъде ще доведе такава духовна култура, която мисли така късогледо, може да си представи всеки, който малко се вдълбочи в нещата. Необходимо е да се притежава духовното знание, защото в него е даден единственият истински импулс за развитието на човечеството. Ако човекът не проникне зад явленията, няма да разбере света. Трябва да стигнем до великите всеобхватни закони, до взаимовръзките между съществата и световете.