ЗА ГРУПОВИТЕ АЗОВЕ НА ЖИВОТНИТЕ,

РАСТЕНИЯТА И МИНЕРАЛИТЕ

Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта

Определени факти, които опознаваме чрез науката за духа, ни показват как светът става съвсем друг чрез антропософията или духовната наука. Нека първо да говорим за одушевяването на различните природни царства, на заобикалящия ни свят. В антропософията първоначално ни се казва, че човекът се състои от четири съставни части – физическо, етерно, астрално тяло и аз. Останалите три висши съставни части са развитието на тези четири.

Когато казваме, че минералът има физическо тяло заедно с цялата нежива природа, растенията имат още и етерно тяло, а животното и астрално тяло, а човекът притежава това «аз съм», такова обяснение се отнася до физическия свят. На физическия свят можем да видим при минерала, дори с развитите очи на ясновидеца, само физическо тяло, при растението, освен него, и етерно тяло, при животното се прибавя и астралното тяло, а при човека – «аз съм». Разгледаме ли тези същества във висшите светове, не е така, че растението има само физическо и етерно тяло, а то се представя като много сложно същество. Когато първоначално разглеждаме растението, го виждаме първо вкоренено в Земята, протягащо стъбло нагоре, от което израстват листо след листо. Ако с очите на ясновидеца разгледаме астралния свят, свързан с растението, виждаме над него трептяща астрална светлина, обвиваща цвета на растението. Ако можем да проверим и в света на девахана, виждаме нещо особено. Там растението е обвито като в ножница, тя се простира до центъра на Земята и там има своя връх. Едва това е реалното растение.

Ако разгледаме цялата растителна покривка на Земята, виждаме трептящите светлини в астралния свят.

Етерното тяло на растението е силово тяло. То има съвсем определена задача в растителния живот. Задачата му е да предизвика израстването на листо след листо като един вид повторение. Ако съществуваше само етерното тяло в растението, то никога нямаше да развие цвят, а само листа. Етерното тяло е принципът на повторението. Можем да наблюдаваме това и при човека. Човекът се състои от физическо, етерно, астрално тяло и аз. Не всички части на човека участват равностойно в тези четири члена. Има части, от които астралното тяло отново се е оттеглило. При някои от тези органи то не действа повече, няма достатъчно сила. То се е оттеглило от главата. Там действа само етерното тяло с повторението и създава постоянно израстващите в същата форма коси.

На друго място можем да видим как принципът на етерното тяло преминава в принципа на астралното тяло. В прешлените на гръбначния стълб действа принципът на етерното тяло. Астралното тяло се намесва накрая и изтиква прешлените нагоре до образуването на празното пространство в главата.

Трептящата светлина над растението също е астрална субстанция, която обаче тук трябва да е проникната от духовната сила на слънчевите лъчи. Силата, която тук обгръща и обгражда растението, се импулсира от духовните сили на слънчевата светлина и превръща принципа на повторението на етерното тяло – листата – в листата на цвета чрез принципа на астралността. Такова намесване на астралното е пречка, задръжка, спънка. Ако след това проследим ножницата на растението до вътрешността на Земята, там имаме аза на растението. Не бива никой да възразява, че там, в центъра на Земята, нямат място всички растителни азове. В духовността важи принципът на проникването. Всички растителни азове са заедно в центъра на Земята. Разглеждаме ли Земята от тази гледна точка, тя ни изглежда не като едно кълбо във Всемира, а одушевена. Отделните растения израстват от Земята така, както ноктите от нашия организъм. Само че в Земята са заедно много растителни азове. Не всяко растение обаче има един аз, а цели групи растения имат общ аз.

Същото е при животните. И там цели групи имат общ аз. Дали един лъв е в Африка, а друг в някоя менажерия, няма значение, те са членове на един лъвски аз. Нека си представим ръката си, протегната през една завеса. Би трябвало да си кажем, че към пръстите също принадлежи един аз. Така всички лъвове на Земята принадлежат към един единствен аз, всички тигри на Земята – към един тигров аз. Всички лъвове, всички тигри са членове на общи групови азове.

Интересно е първо да се запознаем малко с тези животински азове. Ако някой човек наблюдава света, като изхожда от материалистическа гледна точка, той вярва, че върви през материални субстанции. Но не е така. Животинските групови души се движат по най-разнообразни линии около Земята като пасатните ветрове. Те обкръжават Земята и преминават през гръбначния стълб на животното. Главната отличителна черта на тези групови азове е следната: Астралният свят е населен с отделни същества, но те нямат изолирано тяло. Например към всички лъвове принадлежи отделна астрална същност. Тези същности са там като население. Животинските групови азове са много по-умни от човешките азове, те са по-мъдри. Всичко, което съществува като мъдри организации в животинското царство, произхожда от животинските групови азове.

В миграцията на птиците през есента в посока на юг, в работата на бобъра върху гнездото му виждаме влиянията на животинските групови азове. Отделният бобър не е умен, но груповият аз на бобъра е мъдър. Навлезем ли в астралния свят между тези отделни същества, ние пристъпваме в един свят на мъдрост и интелигентност. Всъщност е много хубаво да се разговаря с тези същества. Те владеят много повече от нас мъдростта на света. Растителните азове са локализирани в центъра на Земята. Ако ги потърсим, научаваме за радостта и болката на растението. Това, което растението изпраща над повърхността на Земята, макар да е зелено и твърдо, може да се сравни с млякото на животните. Действително е така, като че ли целият земен организъм изпраща от недрата на Земята нещо подобно на млякото, идващо от животните. Когато откъснем растението, причиняваме един вид удоволствие на растителната душа, каквото изпитва и кравата, когато телето бозае. Ако човекът се постави на мястото на растителната душа, се научава да знае и чувства заедно с цялата природа. А станем ли съучастници в знанието на цялата природа, душата ни ще се настрои така, че да чувства заедно и с другите хора.

Когато през есента косачът коси в нивята стъбло по стъбло, сноп след сноп, ние възприемаме полъх от приятни чувства да се носи над тях. Чудесно е да се знае, че когато земеделецът коси, полъх от чувства на удоволствие се носи над Земята. Ако растенията се изскубнат с корените, се причинява болка на растителната душа. Каквото важи за нашия физически план, не важи и за другите светове. Ако някой си изскубне белите косми, макар да е породено от чувството му за красота, той изпитва болка. Така и растителната душа изпитва болка, ако растението се изскубне с корените, дори от страна на физическия свят да се смята за правилно. Не бива да вярваме, че ако някъде в природата се причинява болка, можем да я избегнем.

Така видяхме как чрез вникването в природата човекът се вживява в съществата, които го заобикалят. Също и душите на камъните изпитват радост и страдание. Ако разглеждаме една каменоломна и видим как работниците отломват камък по камък, можем да помислим, че когато камъните се търкалят надолу, това причинява болка на скалите. Не е така. Потоци от чувства на удоволствие се отделят с камъните и се изливат в каменоломната. Ако вземем чаша с вода и разтворим вътре сол, ясновидецът вижда, че в солния разтвор се разливат потоци от приятни чувства. Ако изстудим водата и солта отново кристализира, това причинява болка.

Запалим ли кибрит, нещо изгаря и в някое душевно същество, действащо в този процес на изгарянето, се разливат вътрешни потоци на наслада. Светлината, която се разпространява във Всемира, не се разпространява само като физическа субстанциалност, а с нея се разпространяват потоци от блаженство. Духовните същества, които живеят в светлината, отдават светлината с радост, това е блаженство. Те се чувстват блажени в протичането на живота в светлината.

Така се учим да познаваме вътрешно целия свят. Ако все повече се научим душевно да познаваме живота около нас, чрез това се научаваме действително да познаваме чудните тайни на човешкото развитие

Да се върнем назад в предишни времена. Тогава Земята е имала толкова висока температура, че всички метали и минерали са били разтопени. Можем да погледнем назад към едно състояние, когато всичко е било разтворено в топлината. Човекът тогава е бил свързан със Земята като духовно същество. Поради каква причина Земята е станала сцена на сегашните хора, в сегашен облик? Субстанциите на Земята е трябвало да се втвърдят, да кристализират. Този процес се е състоял на нашата Земя. В бъдеще Земята ще премине през обратния процес. Земята и всички хора ще се одухотворят. Одухотворението означава за физическия живот «разпръсване в най-малките частици». Когато след дълги времена едно мирово тяло е свършило задачата си, частици от това тяло постепенно се разтварят. Постоянно се сменя концентрирането на материята с разтварянето ѝ. Можем да видим още при радия, че Земята започва да се разпръсва, да се одухотворява. Започвайки земното развитие, Земята е в огнено състояние, след това се сгъстява до скалните маси, концентрира се. Душите на скалите трябва да изтърпят болки. Едва когато мировите тела започнат да се одухотворяват, чрез разпръсването се поражда приятното чувство, насладата.

Посветеният казва това с дълбокомислените думи: «Всяка твар стене в болки, очаквайки осиновяването»41 – апостол Павел. Това означава, че чака онзи момент, когато всичко отново ще премине в духовното състояние. Така науката за духа най-добре ни учи да разбираме религиозните документи. Тогава изпитваме правилни чувства спрямо тези документи. Днешният материалистически настроен човек, който казва: «Колко много сме постигнали», не знае нищо за онова развитие. Безкрайно тривиално се тълкуват днес тези Павелови думи.

Но хората отново ще потръпват от страхопочитание, когато разглеждат Земята по този начин. Не само нашата Земя, а всички отделни части от Космоса са не само физически, но и одушевени и духовни светове. Когато човекът мине през портата на смъртта, има известно време да прекара в чисто духовния свят и след това отново да се завърне в ново въплъщение. Тук, на физическата Земя, човекът си прави своите инструменти и т.н. Дали душевната същност на човека се занимава само със себе си между смъртта и новото раждане? Душата изобщо не е бездейна там и тя не се намира в един свят, различен от нашия собствен свят. Съществата, които преминават през това състояние, действително се намират наоколо и всички работят. Щом човекът почине и отново се появи на нашата Земя в ново превъплъщение, по правило това става така, че той намира Земята с нов облик. Трябва само да сме наясно как Земята променя своя облик. Да помислим, че климатичните условия, растенията, животните и културите са съвсем различни сега от тези по времето на Христос Исус. Който действително познава историята, знае как всичко на Земята се променя. Кой променя облика на Земята външно физически? Това, което преобразява Земята, го правим самите ние между смъртта и новото раждане, но под водачеството на висши същества.

Така ясновидецът вижда растенията непрекъснато обкръжени от душите на хората, които си подготвят леглото за новата инкарнация. Висшите същества управляват целия този процес. Но ние самите работим с тях върху това преобразуване на Земята. Човекът е работникът, реорганизаторът на строежа на нашата Земя. Така за нас се подрежда един чудесен живот на нашата Земя, когато го разглеждаме с неговите взаимовръзки като цялост. Така опознаваме и как живеем между висши същества, свързани с нашата Земя, които не слизат до физическо въплъщение.

Нашата Земя минава през въплъщения подобно на отделния човек. Земята е преминала през предишни въплъщения и в бъдеще ще преминава през нови въплъщения. Ако смесим нашата сегашна Земя със сегашната Луна, бихме получили Старата Луна. В по-ранно въплъщение Земята е била слънчева планета. Ако днес смесим заедно Земята, Луната и Слънцето, ще получим Старото Слънце. В по-късни времена Земята ще се въплъти като Юпитер, Венера и Вулкан. С всяко такова съществуване са свързани духовни същества. Земята минава от въплъщение към въплъщение. Винаги, когато една такава планета преминава към друго въплъщение, с нея се развиват към по-висши степени и духовни същества.

Когато се развива Старата Луна, първо се появява едно тяло. След това се пораждат две тела. Когато нашата Земя се развива, от тъмнината на Космоса изплува едно мирово тяло. То се разделя по-късно на две. След това и Луната се отделя от Земята, така че вече имаме три мирови тела: Слънце, Луна и Земя. С всички тези въплъщения е свързано и човечеството. На Стария Сатурн се поставя зародишът на физическото тяло, на Старото Слънце – зародишът на етерното тяло, на Старата Луна – на астралното тяло. Над хората стоят по-висши същества. Когато Земята е била свързана със Слънцето и Луната, те не са можели да продължат по-бързото си развитие. Затова е трябвало да се отделят и вземат със себе си най-добрите субстанции, така че Слънцето се обитава сега от издигнати същества, които наричаме божествените творци на хората. Те обитават Слънцето. Това, което протича със светлината, обитава Слънцето. То се изживява в блаженството, което се изпитва при излъчването на светлината.

На Луната обаче първоначално са по-нисшите същества. В предишното развитие има същества, които, така да се каже, не са имали възможност да се издигнат нагоре до слънчевото битие. Те не са могли да се присъединят към Слънцето, понеже то е било подходящо за по-висшите същества.

На Земята също не са могли да останат, тя е била много малко напреднала за тях. На двете мирови тела те не са можели да живеят. Затова от Слънцето е трябвало да се отделят две други планети, на които да живеят тези същества. Това са Меркурий и Венера. На Меркурий живеят същества, подобни на човешките същества, но те не познават смъртта. Животът на меркуриевите същества протича така, че един такъв преход е само като преобразуване, както ние променяме тялото си между раждането и смъртта. Така живеят душите на меркуриевите същества, когато се пораждат и отпадат техните духовни тела; те обаче не познават смъртта. На Венера живеят също същества, които стоят между хората и слънчевите същества. Те обитават Венера, но могат да действат и на Земята, като работят в човешкото тяло. Тези същества ги наричаме луциферични същества. В известен смисъл тяхната родина е Венера. Оттам Венера се нарича също «Луцифер».

Насочим ли поглед към звездите, те ни се разкриват така, че в тях опознаваме духовни същества. Ние познаваме света едва когато навсякъде проникнем от физическото към духовното. Като хора ще живеем по съвсем друг, съзнателен начин в света, когато се научим да чувстваме заедно с всичко, което ни заобикаля. Чрез това животът ни безкрайно ще се обогати. Самите ние ще станем чрез това съработници в духовното. Познанието получава своята ценност само тогава, когато се превърне в живот, когато се научим да живеем другояче, а не само да знаем нещо.