ОТНОШЕНИЕТО НА ЧОВЕКА КЪМ ПРИРОДАТА

Щутгарт, 7 декември 1907 г.

Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства. Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение. Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата. Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.

Днес няма да говорим за такова тривиално мнение, а за вътрешното преобразуване на нашето усещане и чувстване, когато действително приемем антропософията. Ще се занимаем с въпроса: «Могат ли мислите, които се споделят тук с нас, да се влеят във всички сили на душата ни и да ни направят нов човек по отношение на всичко, което изживяваме вътрешно?»

Обикновеният свят около нас може на всяка крачка да получи друг образ, когато разбираме антропософията. Естествено днес трябва да се опитаме да навлезем по-дълбоко в антропософското разбиране на света.

Около нас има безжизнени същества, които наричаме минерали, растения, животни и други хора. Знаем, че зад тези същества стоят духовни същности, изобщо че зад нашия физически свят се намира един духовен свят. Знаем, че дори от човека, който стои пред нас, можем да възприемем с нашите сетива само малка част – физическото тяло; че този човек, освен това физическо тяло, има своето етерно и астрално тяло и своя аз. Последните три съставни части на човека не можем да ги възприемем с обикновените сетива. Когато наблюдаваме един камък си казваме, че той се отличава от човека поради това, че като минерал, като камък няма етерно, астрално тяло и аз във физическия свят, а само физическо тяло. За растението знаем, че има физическо и етерно тяло, за животното, че има и астрално тяло. И едва човекът има четвъртата съставна част – аза. С това, че човекът има аз, той надвишава всички други същества, той е короната на нашия физически свят. Нещата са правилни, ако ги изговорим само по този начин. Изговорим ли ги малко по-различно, те стават погрешни. Когато някой каже: «Тук, във физическия свят, камъкът или минералът има само физическо тяло», е правилно. Но ако изпусне тези няколко думички «тук, във физическия свят», тогава то е вече погрешно, съвсем погрешно. Ако някой каже: «Камъкът има само физическо тяло», това изцяло е погрешно.

Това, което изглежда така педантично, трябва веднъж да се спомене, за да се почувства как съвсем точно трябва да се говори за тези фини разлики. И камъкът има своето етерно, астрално тяло и аз, но те не са във физическия свят. Същото се отнася до растението и животното. Добре е веднъж да разберем, че трябва да разглеждаме камъка от една по-висша гледна точка като същество, принадлежащо и към нещо друго, освен към това, което се изправя пред очите ни. Погледнете си веднъж ноктите. Представете си, че някакво съвсем малко същество наблюдава тези нокти и, понеже няма сетивни органи, не може да види пръстите ви. То би повярвало, че ноктите съществуват сами за себе си, а това съвсем не е истина. Тези нокти имат смисъл, когато са на пръстите. Така е и с всичките наши минерали. Хората гледат минералите и виждат от тях само физическото тяло. Но както ноктите принадлежат към пръстите, така и физическото тяло на минерала принадлежи към едно етерно тяло, само че това етерно тяло не се намира във физическия свят. Физическото тяло на минерала е във физическия свят, етерното му тяло се намира в астралния свят и за едно същество, което вижда в астралния свят, е същото, както вие виждате ноктите и пръстите. Защото това етерно тяло в астралния свят принадлежи към минерала. Минералът има и астрално тяло, но това астрално тяло е в девахана. И освен това минералът има и аз, и този аз се намира във висшия девахан, в света арупа.

Погледнем ли минералите около нас, виждаме изтикани напред същества, които стърчат, както ноктите стърчат пред нашия организъм, стърчат пред съществата, към които принадлежат и които по отношение на своя аз се намират във висшите светове. Както тук имате своите нокти, така тези същества имат своите членове, които протягат първо в долния девахан, след това в астралния свят и долу им израстват нокти, тоест минералите на Земята. Видите ли един минерал, не бива да вярвате, че този минерал има аз, а че много сродни минерали заедно принадлежат към един общ аз. Горе в девахана има малко такива минерални личности (азове).

Растението се различава от минерала с това, че на физическото поле има своите физическо и етерно тяло. В астралния свят се намира астралното му тяло, а в девахана – неговият аз. Азът на растението се намира една степен по-долу от този на минерала, така че в долния девахан срещаме същества, чийто най-нисш член е растението. Животното има своите физическо, етерно и астрално тяло тук, във физическия свят, а неговият аз е в астралния свят. Всички животни, които принадлежат към един род, например всички лъвове нямат всеки за себе си отделен аз, а имат един общ аз. Този аз се нарича групов аз на животните. Човекът се отличава от животните по това, че неговият аз се намира на физическото поле.

Видим ли едно животно, ако го разглеждаме с погледа на антропософа, в нас трябва да се надигне чувството: «Ти намираш един аз във всеки човек, във всеки отделен човек; при животното не можеш да намериш един аз на физическото поле, трябва да се издигнеш до астралното поле, което е населено с животинските групови азове.» Лъвският аз на астралното поле е съвсем различно същество от отделния лъв, както пръстите са различни същества от самите вас. Има групови азове на животните, които са много по-умни от най-умните хора на физическото поле. Тези групови азове са водачите, покровителите и формират това, което животното изживява тук, на физическото поле, и никой не може да стигне до правилно разбиране на животинския живот, ако не знае, че това, което правят животните тук, е само израз на мерките, които горе се предприемат от животинските групови азове.

Разгледайте забележителното явление, че в определено време птиците от север политат в редици към югозапад и през пролетта се завръщат обратно. Всеки вид птици лети на определена височина и можете да си представите, че миграцията на птиците е свързана с важни инстинкти в животинския свят.

Пролетната миграция е сватбен полет. Запитате ли за мъдрите закони, по които птиците се водят, не можете да ги разберете, ако не си изясните, че в основата са груповите азове, които всичко управляват и насочват. Всичко, ставащо в животинския свят, получава за нас друг образ, когато знаем за съществуването на груповите души. Представете си, че имате една стена с различни дупки. Там един човек пъхва ръцете си. Как бихме се заблудили, ако повярваме, че тези ръце са същества сами за себе си. На такова заблуждение се излага всеки, който разглежда животното като същество само за себе си. Мъдри същества управляват прелетните птици. Така животинският свят става за нас израз на един стоящ зад него свят с мъдри същества. Ние опознаваме един чудесен свят от същества и повече не вървим, без да мислим, покрай събитията, които непосредствено се изправят пред нас. Тези животински групови души са винаги в обкръжението на нашата Земя. Те обкръжават непрекъснато Земята подобно на пасатните ветрове или на прелетните птици, или течащите около Земята електрически и магнитни токове. Така има и духовни токове и движения, които не представляват нищо друго освен делата на животинските групови азове.

Когато разгледаме растителния свят, виждаме нещо подобно. Това, което виждаме като външно растение, е физическо и етерно тяло. Издигнем ли се обаче до астралното поле, там имаме астралните тела на растенията, а в девахана имаме азовете на растенията. За нашия земен растителен свят има много такива азове на растенията. Но всички тези растителни азове се намират заедно на едно общо място; това е центърът на Земята. Всички растения се стремят със своята същност към центъра на Земята.

Вижте какво става от самата Земя, когато я разглеждаме от тази гледна точка. Тя не е повече тялото, за което геологията представя Земята, а чрез това самата Земя става едно живо същество със собствен аз. Отделното растение няма астрално тяло, всички растения обаче са потопени и обгърнати в едно астрално тяло, така че целият растителен свят на Земята можем да си го представим по следния начин: Към астралното тяло на Земята принадлежат всички растения и в центъра на Земята е азът на растенията. Затова Земята е съзнателно същество за нас. Както вашият аз е във вашето тяло и излъчва лъчите си към пръстите ви, така Земята има своя аз в своя център и изпраща лъчите си към отделните растения. Растенията са органи на земния организъм, подобно на нашите коси. Всяко растение се стреми към центъра на Земята като към своя аз. В духовния свят безброй същества могат да са вплетени едно в друго на същото място. Там пространствените отношения се различават от тези на физическия свят. Всичките растителни азове могат да се срещнат в центъра на Земята. Плевелите имат различен аз от житата. Двата аза не се понасят, но и двата имат своя аз в центъра на Земята. Такава истина не бива да се схваща само с разума, тя трябва да се чувства на всяка крачка в живота. Нещо друго става за нас растителната покривка на Земята, когато крачим по нея с чувството, че тези растения са външният физически израз на духовно съдържание, което стои във връзка със Земята. Земята има своя аз, но той се изживява чрез растенията.

Ако сега разглеждаме нещата така, а не оставаме само при голото понятие, те получават живот, едва тогава ги схващаме по правилния начин, защото знаем, че каквото извършваме с растението, правим нещо подобно на това, което правим на хората. Ако ударим един човек, него го боли, понеже има астрално тяло. Етерното тяло не може да изпитва радост и болка. Единичното растение не го боли, когато го смачкаме, защото отделните растения нямат астрално тяло. Земята обаче има общото астрално тяло на растенията, което усеща болката, която се причинява на растението.

А в центъра на Земята са азовете на растенията. Там се осъзнава какво е причинено на растението. Схванем ли това учение като нещо, което възприемаме в душата си с всичките си сили, ние вървим по друг начин по повърхността на Земята. Чрез това всяка отделна крачка в нашия живот става общуване със Земята като с едно съзнателно същество и ние знаем, че тази Земя като цяло чувства удоволствие и страдание, радост и болка. Трябва само да чувстваме това по правилния начин. Човек може да вярва, че като откъсне едно растение, причинява болка на Земята. Не е така. За детайлите може да даде сведения само този, който може да вижда начина, по който действа астралното тяло на Земята. Когато откъснете едно цвете, това е чувство, подобно на чувството, изпитвано от кравата, когато телето бозае, това причинява един вид удоволствие на кравата. Каквото Земята оставя да израсне като растения, може да се сравни със млякото на животното, така че можете да късате цветята и това причинява приятно чувство на Земята. Отскубнете ли обаче цветето с корените, причинявате болка на Земята, както ако вие се порежете. Почувствате ли това реално, ще забележите какво душевно отношение ще си изградите към Земята. Когато косачът коси тревите, тогава ясновидецът вижда над нивите, над полята да се носят приятни чувства. Когато нивата се коси, потоци приятни чувства се носят над Земята. Нашето отношение към света се задълбочава по чудесен начин, ако се вживеем в тези истини. А когато изскубваме растенията от Земята, ние чувстваме как я боли, все едно че на нас ни отскубват косите.

Може да се каже: «Да, но понякога е нещо добро да не се откъсват всички цветя, а да се оставят в природата, и понякога е добре растенията да се преместят и да се изскубнат с корените.» Това не променя факта, че изгубването причинява болка, а откъсването – приятно чувство. Моралната страна е различна от факта сам по себе си. Някои морални възгледи, които имат своето оправдание в човешкия живот, не бива да се прилагат към Космоса.

Помислете, че когато косите на някого започнат да побеляват, от естетическа гледна точка може да е желателно те да се отскубнат. Възможно е да е по-хубаво, но въпреки това ще го боли. Може да е желателно да се преместват растенията, Земята обаче чувства болка. Изниква въпросът дали не е необходимо да се причинява такава болка? Или бива ли, трябва ли да се причинява такава болка? В много отношения болката е неразделна от съществуването. Човекът пристъпва в света, придружен от болките на майката. Каквото се ражда, се ражда с болки. Макар и да се налага да се изскубват растенията, винаги се причинява болка на Земята. Така нашите понятия и идеи преминават в дълбоко чувстване и преживяване. Ние постепенно забелязваме колко малко възприемаме от нашето обкръжение, когато не знаем нищо за тези неща. В нашето обкръжение постоянно има чувства и изживявания. Когато косачът коси тревите, не е никакъв механичен процес, а потоци усещания се носят над нивите през есента. Така се учим да се вживяваме в съществата около нас.

А камъните? Казахме за камъка, че има свой аз като човека, само че в един много по-висш свят. Азът и астралното тяло на камъка чувстват и усещат също както Земята, когато растенията се откъснат или изскубнат. Не е никакъв механичен процес, когато каменоделецът отломва камък по камък. Каквото там се отломва като камъни, човекът го вижда със своите сетива като процес на външния свят. Че там нещо подобно протича в една душа, опознаваме, когато се задълбочим в антропософията. Тук също не бива да преценявате аналогично, а да се запознаете с конкретното. Може да се помисли, че разбиването на камъните в каменоломната причинява болки. Не е така. Не можете да причините на минералното царство по-голямо удоволствие от това, да разбиете някой камък, това е истинска наслада. И изливане на удоволствие е, когато в каменната кариера взривявате скалите и те се разпръсват на всички страни.

Камъните страстно копнеят да бъдат разбити, разрушени, разпръснати наоколо. Противно на това, нещо друго причинява болка и страдание на същността, намираща се в основата на минералния свят. Ако в една чаша имате разтворена сол и тази сол започне да кристализира, така че се утаи втвърдена сол, когато разтвореното кристализира до твърдо тяло, тогава въпросното същество изпитва болка. Разтворите ли отново кристалите, то чувства наслада. Ако отново съберете разпръснатите взривени части от скалите и ги споите до предишното им състояние, душата на камъните ще изпита огромна болка. Помислете, че в края на краищата нашата Земя е изградена по следния начин: Тя е била огнено течно тяло. И за да получите здрава основа под краката си, от различните разтвори и водни форми е трябвало да се групират твърди тела.

Някога всички метали в нашата Земя са били течна лава. После се появяват първите островни образувания. Това е свързано с огромни болки. За да стане Земята наше обиталище, тя е изпитала силни болки и това, което е описано в естествената наука – постепенното втвърдяване на Земята, – означава същевременно душевни процеси. Ако някой, който прозира нещата, види например при изригването на вулкан как лавата се изхвърля и се втвърдява, той вижда потоци болки и страдания на душата на лавата да се носят надолу към равнината. Така цялата природа се одушевява за нас, когато узнаем тези неща. Това обаче е същото, което посветените винаги са напомняли на човечеството. Обясненията на посветените по правило имат дълбоко значение и дълбока стойност и понякога не само едно значение. Разберете, че Земята някога е била огнено-течно тяло, че минералното царство се е втвърдило и консолидирало. С болки се е формирала Земята като наше обиталище. Само чрез болките на минералното царство сме могли да достигнем до определено състояние на развитието. Тези страдания на камъните ще престанат едва когато се достигне крайното състояние на Земята, когато Земята отново стане мека, отново стане духовна. Преместете се в това развитие на Земята: огнено-течна Земя, хората са вътре в нея още в духовно състояние. Лавата се втвърдява. Непрекъснати болки и страдания в безжизненото минерално царство заради напредъка на човешкия род. Как може да се каже по-добре от: «Защото всяко същество стене от болка в очакване на осиновяването».37 Не може да се отиде достатъчно дълбоко, ако искаме да разберем мислите на посветените.

Всичко това показва, че разбирането на света е нещо съвсем различно от абстракцията. Когато се задълбочат понятията, тогава идваме до равнището на чувствата, чрез които вникваме в протичащите през света душевни процеси. За нас всичко става израз на душата под някаква форма. Тогава всяка крачка в нашия живот става нещо друго, понеже влизаме в отношения не само със съществата, възприемани с нашите сетива, но и с непознатите същества на все по-висшите полета на света. Само трябва да се ориентираме в различните начини, по които то се изживява. Така се учим да откриваме душата в растението, животното и минерала. Така се учим да опознаваме душата на цял народ. Също и един цял народ има обща душа. Това, което се нарича народна душа, не е мъртво понятие, а нещо реално. Възникне ли един народ, да речем, готите, и разпадне ли се, това е раждане и умиране като при отделния човек. Но в целия народ живее нещо душевно и отделните хора са членовете на тази народна душа, намиращи се в субстанцията на народната душа, която, от своя страна, има своята съдба, страдания и радости. Първо ние стигаме до едно предчувствие, а след това все повече научаваме, че светът около нас е проникнат от радост и скръб, че навсякъде в природата има старост и младост, както в самите нас. Това е, което чрез антропософското учение ни прави други хора. Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества. Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.