ДОСТЪП ДО ХРИСТИЯНСТВОТО

ЧРЕЗ ДУХОВНАТА НАУКА

Берлин, 27 април 1907 г.

Днес бих искал да дам някои допълнения към различните разглеждания в духовнонаучен смисъл относно християнството. Първо ще се занимаем с духовнонаучното изложение и обяснение на Христовите притчи. После искам да кажа нещо за това, което можахте да чуете в публичните лекции107 относно тълкуването на Апокалипсиса. Притчата, която искам да обсъдим най-напред, се отнася до нечестния управител108. Знаете, че тя не се разбира от много хора. Нека да я поставим пред душата си, поне доколкото можем да си я обясним днес. Затова ще бъде изложена според литературния превод.109 После ще я обсъдим в езотеричен смисъл.

«Той каза на учениците Си: Един богаташ имаше управител, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му. Той го повика и му рече: Какво е това, що слушам за тебе? Дай сметка за управлението, иначе не можеш да бъдеш повече управител. Тогава управителят си каза: Що да сторя? Господарят ми отнема управлението? Не мога да копая, да прося ме е срам. Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от управителството. И като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми? А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи квитанцията си и бързо пиши петдесет. После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи квитанцията си и пиши осемдесет. И господарят му похвали неверния управител за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя свят са по-умни от децата на светлината в техния род.» (Ев. на Лука, глава 16)

Много хора са си блъскали главите да разберат тази притча, и то с право. Преди да се захванем с нея, ще посочим накратко, че в течение на времето такива притчи са тълкувани по различни начини. Познато ни е как хората казват: Такава притча има дълбок смисъл. И всички се опитват да намерят обяснения, изхождайки от собствения си ум. Ясно е, че когато някой намира обяснения чрез собствения си ум, ще има умни обяснения от умните и по-малко умни от по-малко умните. Когато всеки внесе по нещо от себе си, не може да има гаранция, че тълкуването е правилно. В духовнонаучните възгледи става въпрос за нещо друго. За нас става въпрос да обясним такива притчи, както първоначално е ставало в християнските мистерии, така че трябва да знаем внесения в тях дълбок смисъл, от който са произлезли.

Често съм споменавал, че е имало такива християнски мистерии. Казвал съм, че апостол Павел е тръгнал да обяснява християнството и е основал езотеричната Дионисиева християнска школа в Атина. Нека да обясним притчите по същия начин, както са били обяснявани тогава. Да кажем не каквото ни хрумва, а какво наистина можем да кажем. Училите в тези християнски школи са черпели от това, което са получили от самия Христос Исус.

Такива притчи изобщо страдат именно в нашето време от материалистическите представи – също и при теолозите. За да ви докажа какво в края на краищата е възможно в тази област, искам да ви прочета нещо за тази притча от една малка книжка, която излезе в сбирката «За природата и духовния свят». Авторът е известен като един от най-изтъкнатите защитници на насоката на Харнак и беше призован за извънреден професор в университета в Йена. Преди няколко дни той получи там място като преподавател на Новия завет.

Това е духът който се оповестява от университетската теологична катедра. Към това се прибавя, че тази мъдрост се поднася на хората с книжка, която всеки може да си купи за осемдесет пфенига. Това е най-добрият път да се разпространява такъв дух, като се поднася в евтини книжки. Всичко показва, че фактът е по-важен, отколкото обикновено се счита, понеже материалистическият подход на теолозите така намира път до сърцата и мисленето на хората. Начинът да се обясни такава притча е приблизително следният: Каквото хората говорят за дълбокия смисъл на тази притча, не е нещо особено, то изобщо не стои в смисъла на притчата. Ние трябва да се върнем към нашето детско, първоначално мислене. Изглежда, като че Христос не иска да даде нищо повече от художествено построена история. Каквото казва в нея, е толкова незначително, че е напълно в стила на днешното материалистическо мислене, което не може да свали достатъчно надолу такова нещо, за да го доведе до нивото на ежедневната тривиалност. Авторът казва следното: «Нека да вземем притчата за нечестния управител, която особено често дава повод (за размишление?). Да я вземем сама по себе си само до изречението: Господарят похвали нечестния управител, понеже е постъпил умно. Защо отделяме всички други изречения, ще стане ясно по-късно. Във всеки случай е ясно, че те не могат да бъдат прибавени за тълкуването, понеже съдържат съвсем други по вид мисли. Ако вземем притчата като притча, тя просто иска да каже, че управителят е знаел, че ще последва сметката и след това уволняването. Поради това обмисля какво може да направи и веднага прилага единственото средство. Това е умно действие. Дори самият ощетен господар е трябвало да го признае. Сега да го приложим към съвременниците на Исус: Също и вие знаете и вярвате, че някога Бог ще изиска сметка от вас, следователно бъдете умни и се подгответе за това! Бъдете поне умни, иска да каже притчата. Тук Исус не се обръща към добротата и към копнежа на човешкото сърце. Твърдо и иронично настроение прониква цялото. Не звучи: Блажени са страдащите, блажени са тези с чистите сърца!

Много повече прозвучава: Ако не искате да слушате всичко, поне бъдете като такъв хитър управител! В притчата има известна ирония, затова е избрана такава особена картина. Исус смята за излишно да прибави, че човек не бива да се подготвя за Божия съд като върши нови хитрости подобно на управителя.»

Виждате, че самият Вайнел сравнява господаря с милия Бог. Че притчата би могла да се отнесе към това, ни показват ясно трите последни изречения, където се казва, че Бог някога ще поиска сметка от душата. Тогава би трябвало да последва «бъдете поне добри». Но когато четем какво казва господарят на нечестния управител и мислим, че изречението трябва да има смисъла: «бъдете поне толкова умни, колкото такъв мошенически управител», тогава притчата не е разбрана. Но подобни неща днес се разпространяват в такива достъпни за народа книжки. Това се насажда в душите на младите студенти. Най-лошият не е материализмът, който обяснява външния свят материалистически, а този, който не иска да знае нищо от каквото и да било дълбоко вникване в теологичното. Това е материализъм, който е причината за другия, естественонаучния материализъм. Тук материализмът се потапя в душите и тогава не е възможно да се направи нищо друго освен фактите на природната наука да се интерпретират материалистически. Ние отново трябва да се научим да разбираме духовното. А това е възможно само чрез течението, което наистина може да обясни Библията и другите религиозни документи.

Такава притча я разбираме, когато дълбоко проникнем в смисъла. Едно е важно още от началото, а именно, че това е притча, която стои в евангелието на Лука, и то само в него. Тя не стои в другите евангелия. Какво означава това, че стои само в евангелието на Лука? Това означава твърде много. Ако вземете евангелията така, че да сравните евангелието на Марко с това на Лука, ще видите, че вътре се намира определено настроение.

Във вчерашната лекция казах, че става въпрос за определени канонически книги, които произлизат от различни посветителски места. Лука можем да го отведем назад до посвещенията, през които са минавали есеите и терапевтите. Оттам при него откриваме стремеж, който има медицински характер, който търси да схване разликата между хората и да осъществи това, че всички хора са равни пред духовния свят. Евангелието на Лука изглежда като евангелие на потиснатите и изтощените. Те могат да се изправят под неговото влияние, понеже са равни с другите пред духовния свят. Ако се вземе предвид това, ще се открие основното настроение, което може да се намери в евангелието на Лука.

В старите времена различните евангелия действително са въздействали според тона, според настроението си. Нека да се придържаме към това. Тук трябва да се съобразим с една съществена основна черта на християнството, която добре познаваме от други лекции. Знаете, че често съм припомнял едно изречение: «Който не напусне жена, деца, майка, братя и сестри, не може да бъде мой апостол.» Знаете, че тези думи сочат великия напредък в развитието на човечеството. Той се дължи на това, че през древните времена сме имали в света любов, основана на кръвните връзки, и че тази любов трябва да отпадне, когато се разкъсат връзките на кръвта. В старите времена, в миналото са се обичали хората, които са били кръвно свързани. Христос учи любовта, при която човекът ще обича човека, независимо дали стои в кръвно родство с него. Братски съюз ще свърже хората не във възможно най-голямото външно равенство, а в това, което християнството учи като равенство по отношение на духовните светове.

Така появата на Христос Исус на Земята се врязва дълбоко в развитието на човечеството. Тя дава импулса за този напредък на човешкия род към велик, миров братски съюз. Даденото от Христос Исус на хората се състои в това, че чрез силата, идваща от изявленията на Христос Исус, те могат да бъдат доведени до онази всеобхватна любов, изразена с думите братски съюз.

От евангелията черпим силата да основем този братски съюз. За това трябва да сме наясно.

Ако го разбираме така, схващаме дълбоко още едно, често срещано изказване в евангелието, което насочва към закона, царуващ в древните времена, описвани ни от Стария завет. От една страна, Исус казва110, че няма да бъде нарушена нито точица и нито ченгелче от този закон, но от друга – поставя нещо съвсем ново на мястото на този закон, нещо, което още не е действително. Той поставя свободните, любвеобилни отношения на хората един към друг на мястото на това, което днес е регулирано чрез закона. Със закони е регулиран начинът, по който хората живеят заедно, каквото всеки един трябва да прави и постига за другия. Но ще дойдат времена, когато всеки непосредствено ще чувства и знае какво е нужно на ближния му и какво може да му даде.

Сега да погледнем притчата от перспективата, която ни открива християнството. Приемем ли това сериозно, ще схванем и разберем дълбокия смисъл, че богатият човек действително може да се сравни с божествения миров водач. Наистина е налице сравнението на богатия с божествения миров водач. Но как? Който запита така, лесно може да запита и защо управителят е нечестен. Обикновено се приема за причина, че вместо сто мерки, той е записал само осемдесет и т. н. Хората смятат, че управителят е нечестен затова, защото нахлузва на врата на хората нещо, което не отговаря на кредитното им писмо. Това е съвсем погрешно. Много по-правилно е, че управителят е наречен нечестен, понеже е действал нечестно преди това, като е продавал жито или нещо друго на хората на твърде високи цени. Разбирате, че ако господарят му го освободи от длъжност, те няма да го подкрепят. Ако не беше така, би трябвало да допуснем, че богатият мъж сам е нечестен. Но това не е казано никъде в притчата. Ако прибавим по-долните изречения, които Вайнел своеволно изпуска, ще открием, че не е необходимо да подозираме богатия човек, че е принуждавал управителя да мами хората. Управителят е вярвал, че служи на господаря, когато му доставя повече средства от високите цени. Въпреки това не е могъл да предотврати обвиненията, че е ощетил господаря си.

Нека изходим от предположенията и разгледаме притчата, като си изясним, че управителят е бил обвинен, че мами господаря си. Той е знаел, че по начина, по който е стопанисвал, е слагал твърде високи цени и няма да има подкрепата на хората. Затова премисля: Какво да правя? Господарят изисква сметка, той ще ми отнеме службата. Другите хора няма да ме приемат. И какво прави? Той поправя нещо от това, което преди като нечестен управител е извършил като зло. Опростява на хората нещо, което означава, че определя цени, които са човечни. Той взима от нечестния Мамон нещо, което преди е спечелил за господаря си. Ако схванем притчата така, можем да сравним богатия човек с божествения миров ръководител, а управителя с този, който по поръка на божествения миров водач е поставен над стария свят, където законът регулира отношенията. Тогава можем да схванем така, че е трябвало да се даде сметка как е водено управлението. При управителя се констатира, че е станал нечестен. Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят. Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените. Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона. Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона.

Сега можем да разберем защо притчата не бива да приема богатия човек за нечестен. Именно затова той хвали управителя, защото е свалил цените. Ако един богат човек сам иска да мами, не би хвалил онзи, който сваля високите цени. Управителят е вярвал, че служи на господаря, и е бил несправедлив към другите. Така са вярвали онези, които са пазели законите, те са служили на своя господар и са станали несправедливи към останалите хора.

Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив. Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия. Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината. Това е техническият израз за служителите на Бога, които по-късно се сравняват с нечестния управител. Другите, които живеят с хората, с човешките наклонности, са деца на света. Те не са се придържали към строгите параграфи на закона, понеже не може повече да се управлява несправедливо. Те, които преди са били несправедливи, но защото е трябвало да следват живота, сега са принудени да се променят. Затова децата на света са по-умни от децата на светлината.

Тази притча сочи към управлението на света.

Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват. Къде са хората, които не следват повече стария закон? Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили? Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем старото езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла. Притчата не трябва да се тълкува по материалистично-теологичен начин, а съвсем просто. Тези притчи са дадени затова, за да представят дълбокия смисъл на великата човешка мисия.

Познавате притчата за изгубения син, която също причинява затруднения. Би коствало много време, ако трябва да прочета цялата притча. Знаете за какво става въпрос. Един баща имал двама сина. Единият поискал наследството си, за да тръгне по света, другият останал в къщи, бил прилежен, добър и водил стопанството заедно с баща си. Този, който тръгнал по света, изгубил състоянието си, обеднял и изпаднал в горчива нужда и мизерия. Когато се завръща, е приет от бащата с голяма любов. Като вижда това, по-възрастният син се ядосва и не иска да влезе вкъщи. Баща му отива при него и го моли да влезе. Той му казва: Толкова години ти служих, но ти не си ми дал дори едно говедо, за да се увеселим с приятелите. Сега е дошъл синът ти, който е пропилял състоянието си и ти му заколваш тлъсто теле. Бащата отговаря: Сине, ти беше през цялото време при мен и всичко, което е мое, е и твое. Радвай се, че брат ти беше мъртъв и отново е оживял. Той беше изгубен и отново е намерен.

Представете си, че днес някой разкаже притчата за изгубения син и не съществува тълкуването, дадено от достолепната хилядолетна традиция. Не си мислете, че днес няма хора, които да мислят, че е много несправедливо бащата отново да приеме сина, напуснал го преди години, и с това да ощети другия син.

Не мислете, че хората ще кажат нещо друго! Те го казват така. Има хора, които не изпитват страхопочитание пред Библията като вярващите. Има хора, които вземат Библията за обикновена книга. Ще ви го покажа с няколко изречения от човек, свободомислещ човек и истински еснаф, който трактува Библията така. Те се намират в книгата «Тъмнини»111. Тук се казва: «Нашата симпатия е изцяло на страната на по-възрастния син. ...Посрещането на по-младия син от бащата е голяма несправедливост към по-възрастния син» и т. н.

Това е наистина еснафско, но има много хора, които биха преценявали също така, ако притчата се напише днес. Помислете обаче, че зад такива неща има нещо скрито. Помислете, че можем да разберем значението на такива неща от скритото. Тогава виждаме, че просто трябва да вложим по-дълбок смисъл в тълкуването. Най-важните от тези притчи са подчинени на един вид мистериен канон и се появяват при различните народи под различна форма. Ще ви разкажа още една притча от еврейския канон112 и тогава можете да сравните.

Един цар трябвало да гледа как синът му го напуска и заминава. Той изпратил учителя, имащ влияние над сина му, да го доведе обратно. Той смирил сърцето на сина, но синът му казал: Как да се появя пред очите на баща ми? Баща му изпратил да му кажат: Не е ли твой баща този, пред когото ще застанеш? – и така нататък. Там има още нещо, а именно: Така и народът на Израел не е забелязал, че в своите грехове се е отвърнал от баща си, от божия миров водач. Станал му е неверен. – И така продължава: Царят изпратил пратеник до сина си. Но той казал: Как да пристъпя пред очите на баща ми? Той отговорил: Не е ли твоят баща този, пред чиито очи ще се появиш?

Притчата не е същата, както е тази в евангелието, но с ясно подобно звучене на същия мотив е съществувала в еврейската традиция много столетия преди християнството. Разликата е само тази, че в нея е дадено по-дълбоко обяснение. Хората могат веднага да разберат, че се има предвид народът, който трябва отново да се обърне към своя Отец. Исус е дал образите в притчата, но я е разяснил само на учениците си. Както еврейската притча сочи към народа, към един-единствен народ, който е свързан с кръвни връзки, така християнската притча посочва цялото развитие на човечеството.

Нека да си припомним как в древната лемурийска епоха душите слизат от божественото лоно, как навлизат в хората и човекът става отделен човек. Да проследим как душата става все по-индивидуална, как животното и днес има групова душа, не притежава индивидуална душа, а на астралния план има групова душа. Когато проследяваме човешкия род, виждаме, че и хората са имали групови души, че са стояли по-близо до божественото, отколкото днес. Някога хората не са били още слезли долу, не са били навлезли в телата. Тогава са действали така, както е действал Бог в тях. След като навлизат в човешките тела, те стават все по-индивидуални, стават повече собствени господари в обвивката на човешкото тяло. Но други изостават на първоначалната степен и на други предишни степени. Поради това имаме един до друг различните видове хора. Имаме хора, които днес почти живеят още в груповата душа, при които не можем да намерим собствени импулси, които действат по-малко от самите себе си, отколкото от вида си. Груповата душа е това, което Бог им е вдъхнал. Така е било до появата на самостоятелния човек, който търси пътя обратно към Бог.

Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога. Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности. Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно. Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец. Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл.

Когато изучаваме човешкия организъм в езотеричен смисъл, не е така просто. Каквито са хората днес, те имат физическо, етерно, астрално тяло и същинския аз. Всички тези различни тела не са сами за себе си тук, те още не са самостоятелни същности. Извинете неапетитното сравнение, но то ще направи нещата по-ясни. Във всички тези тела се намират повече или по-малко странни същества като червеи в сирене. Тези различни същества влизат и излизат. Влиянията, на които човекът е подложен отвън, почиват на съвсем чужди същества. Съществата, които навлизат и излизат от физическото тяло, се наричат фантоми. Чрез това човекът е несвободен. Съществата, които пронизват етерното тяло, се наричат призраци или спектри. А тези, които пронизват астралното тяло, се наричат демони. Знаете, че има хора, които не са били суеверни, но са познавали тези неща. С аза са свързани същества, които се наричат духове.

Чрез какво човекът става индивидуален?

Чрез това, че се пречиства. Най-силно той се пречиства, когато стане другар на духовния свят. Тогава работи върху астралното тяло, за да го освободи от демоните. Когато работи върху етерното тяло, го освобождава от призраци и спектри. Работи ли върху физическото тяло, го освобождава от фантомите. Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост. Но е спечелил нещо. Преди е бил несвободен. Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния дом като свободен човек. Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от Христос.

В притчата за изгубения син имате развитието на цялото човечество. Духовете ще се радват на завърналата се душа, защото тя не е останала такава, каквато е била, когато е напуснала. Човекът се е променил, станал е свободен. Затова другарите му се радват. Затова областта, за която се отнася притчата, можем да я схванем не като нисша, малка, а трябва да я разглеждаме като голяма мирова панорама.

Ако си спомняте, че казах как на астралния план всичко е обратно, тогава още повече ще се задълбочите. Казах, че дори числата в астралния свят трябва да се четат като огледални отражения. Ако срещнем числото 64, трябва да го четем като 46. Когато страстите ви напускат, ще ви изглеждат като всякакви същества, които ви нападат. Ако искате да сътворите една притча с дълбок морален смисъл, отнасяща се до висшите светове, ще използвате много картини, които изглеждат противоположни на тези във физическия свят. От това разбирате по-дълбокото значение, защо някои притчи, които са етични за духовните светове, понякога са отблъскващи за физическото. Някои неща, чрез които бивате изтиквани чрез чувството в духовните светове, трябва да ги мислите символично. Така е също и с характера на звученето в такива притчи. Характерно е дори, че физическият израз на такива притчи е отблъскващ.

Още една притча113, която искам да изложа накратко, е тази за петте глупави и петте умни девойки. Тя също води до размишления.

Нека да я разгледаме: «Тогава небесното царство ще прилича на десетте девици, които взели лампите си и тръгнали към годеника. Но пет от тях били глупави, а пет – умни. Глупавите взели лампите си, но не взели и масло със себе си. А умните взели и масло освен лампите. Понеже годеникът закъснял, на всички им се приспало и те заспали. Към полунощ се чул вик: Годеникът идва, посрещнете го! Всички девици станали и украсили лампите си. Глупавите казали на умните: Дайте ни от вашето масло, защото лампите ни са угаснали.

Умните отговорили: Не може, защото няма да стигне за нас и за вас. Идете до магазина и си купете. Но когато отишли да купуват, пристигнал годеникът и които били готови, тръгнали с него за сватбата и заключили вратата. Накрая дошли и другите и казали: Господарю, господарю, отвори ни! Но той им казал: Истина ви казвам, не ви познавам. Затова бдете, защото не знаете нито деня, нито часа, в който Човешкият син ще дойде.»

Тук се загатва, че притчата има нещо общо с това, че Христос ще се появи в бъдеще. Нека да си го изясним. Можем да го направим, когато още веднъж разгледаме същностите на човека. Ако работя върху астралното тяло, то ще стане Светия дух в християнски смисъл. Когато азът работи върху етерното тяло, то ще се превърне в това, което наричаме Будхи, Христос или Логос. В моята книга «Теософия», Светият дух е наречен Духът-себе, а Христос, Логосът е наречен Будхи или Животът-дух.

Наблюдаваме ли човека днес, виждаме, че както живее сега, в него са развити физическото, етерното, астралното тяло и азът. Ако от страна на аза се работи върху астралното тяло, то се развива до Светия дух, Духа-себе, Манас. Но понеже азът вече е работил малко върху астралното тяло, нещо от Манас, от Светия дух също се намира в човека. Манас действа в човека чрез изливането на Светия дух.

Ще дойде време, в което човечеството ще навлезе в шестата главна епоха (коренна раса). Тогава Манас ще бъде изграден при хора, които действително са направили нещо за своето развитие. При тях Манас ще бъде изграден. Те ще са готови да приемат Будхи, Христос, шестата същност. В шестата основна епоха по-голямата част от хората ще развиват Христос. Насочваме се към този момент. Той е времето, когато ще се появи Христос Исус. Това време ще даде сила на хората да се насочат натам, където да приемат Христос в нов образ, като плод там, където Христос същевременно е положил семето, което ще покълне в душата. Христос ще бъде видим за тези, които са развили Христовото око в себе си. Каквото човекът е развил в себе си, се посочва с една притча, с един символ. Както физическият човек се ражда чрез взаимодействието между мъжката и женската същност, така можем да си представим, че също и останалите части в човека ще бъдат оплодени, че различните части ще бъдат оплодени по определен начин. В прадревни времена е съществувала само физическата любов за човека. Това е било през времето на Сатурн. По-късно се е развило етерното и след това астралното тяло. Това настъпване на новите моменти в развитието изглежда като оплождане. Точно при този пример можете да видите колко дълбоко трябва да се схващат думите в Библията. Не напразно Библията казва114: «И Адам позна своята жена» за факта, че е оплодена, понеже в основата лежи съзнанието за духовното оплождане. Опознавам означава оплождане с нещо. Самопознание не означава нищо друго освен оплождане с божествената същност. Опознай себе си означава: Остави се да бъдеш оплоден с божествената същност (аз), която прониква света.

Нещо подобно лежи в християнската езотерика в притчата за петте глупави и петте умни девици. Тя представя това оплождане чрез картината на лампата, която получава маслото.

Всяка от човешките същности е представена като девица, която още не е оплодена, а оплодените (с духа) същности в човека са представени като девиците, които са налели масло в лампата. Неразвитата част от човечеството ще изостане, няма да има масло в лампата, няма да издигне своята същност до Будхи. Развитият човек е оставил духът да действа в тялото му, така да се каже, налял е масло в лампата. Другите нямат масло в лампата, не са развили петте си същности. Първите са ги развили, те са се подготвили за важния момент, в който ще се появи Христос. Но идва моментът, когато Христос се появява. Едните ще са сипали масло в лампите си, душите им ще бъдат осветени и готови да приемат Христос. Останалите, които са останали тъмни в себе си, ще видят как другите са се развили и ще отидат да получат мъдростта от тях. Те ще отидат да си вземат масло от продавачите. Но ще дойдат твърде късно. Какво ще каже Христос на умните девици? Познавам ви. А какво ще каже на глупавите? Не ви познавам.

Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност. Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам. – Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни. Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи.

Още няколко забележки за това, което споменах в публичните лекции за Апокалипсиса.

Знаете, че някога Слънцето се е отделило от Земята, но че в далечното бъдеще отново ще се съедини с нея. Същността, която ще направи хората способни да се одухотворят така, че да могат отново да се съединят със Слънцето, се назовава в окултизма като интелигенцията на Слънцето. Срещу този добър слънчев дух действа един зъл, демонът на Слънцето. Двете сили не действат само на Слънцето, а изпращат въздействията си надолу до Земята. Силите на добрия слънчев дух навлизат в растенията, животните и хората, те предизвикват живота на Земята. Противният принцип, този на слънчевия демон, мощта, която се противопоставя на съединението на Земята със Слънцето, действа в злите сили на човека.

От древни времена затова има окултни символи115. Седмоъгълникът е символът за добрия слънчев дух. Седемте ъгъла символично означават седемте планети. Пентаграмът е символ за човека. Окултистът изобразява звездите символично като седем очи във фигурата на седмоъгълника. Всички сили са оградени с една линия. Тя свързва всичко заедно. Това е изобразено от окултистите и в дните на седмицата. Проследим ли линията, както протича, имаме имената на дните на седмицата.

В древното минало времето не е можело още да се измерва според това как Слънцето (привидно) обикаля Земята.

Древните окултисти са си представяли особени регенти за обиколката на Слънцето и са мислили правилното. Цялата система обикаля и така са определяли времето съответно на обиколката през дванадесетте знака на Зодиака: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни и т. н. Знаете, че едно проявление в развитието на една мирова система се нарича манвантара, която винаги се следва от пралая като състояние на покой, и че такива състояния се сменят като ден и нощ.

Оттам денят и нощта имат по дванадесет часа. Тези дванадесет часа отговарят на големите епохи на мировото развитие, които се регулират от господарите на циркулирането на Зодиака. Двадесет и четири господари на циркулацията би трябвало да изобразя около този знак. Ако бих ви начертал това, бихте имали тук септаграма. Тук ще имате седемте очи, означаващи седемте планети и двадесет и четири стари господари, дванадесет за деня и дванадесет за нощта.

Добрият Слънчев дух се нарича също агнето. Вече говорихме за пентаграма като символ на човека. Черният магьосник употребява пентаграма така, че двата «рога» сочат нагоре, а върхът надолу. След завършването на това развитие добрите ще са развили седем «рога». Това е знакът за Христовия дух.

Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата. Нека да прочетем какво е описано в четвъртата глава на Откровението. «И веднага бях обзет от дух и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой. Който седеше, приличаше на камък яспис и сардис.... Около престола пък имаше двадесет и четири престола, а на престолите видях седнали двадесет и четири старци» – които ви представих с двадесет и четирите часа на мировото денонощие. Какво още намираме в пета глава? «... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.»

Този окултен знак стои в основата, когато в Апокалипсиса Йоан посочва тайните на мировото съществуване. Само който познава това, може да предусети каква дълбока книга е Апокалипсисът и какво означава, когато противникът на агнето е описан като животното с двата рога. Символът на слънчевия демон се означава така:

Апокалипсисът е написан изцяло в окултен символичен шрифт, изразен с думи. Тайна се крие и в числото на звяра,116 666, за което същевременно се казва: Това е числото на човека. – Според арамейската тайна наука това число следва да се чете: 400, 200, 6, 60. Тези четири числа отговарят на еврейските букви (Taw), (Resch), (Waw) и (Samech). На еврейски се чете от дясно наляво:

Тези букви символизират четирите принципа, които довеждат човека до пълно втвърдяване, ако не му се удаде да се преобрази. Чрез Samech се изразява принципът на физическото тяло, чрез Waw – на етерното, чрез Resch – на астралното, чрез Taw – нисшия аз, който не се е издигнал до висшия аз. Цялото се чете: Сорат. Това е окултното име на слънчевия демон, противника на агнето. Това е тайната, от която по-новата теология измисли, че означава Неро117. Наистина могат да се измислят големи басни. Който е измислил това с Неро (Нерон), се цени като един от най-големите духове на теологията. За това са написани дебели книги.

Така погрешно се разбира лежащото в символичните знаци. Книги като Апокалипсиса може да разбере само който се научи да чете окултния шрифт.

Че духовнонаучното движение има важна мисия, посочва също и пророческото значение на такива символи. С това, че избираме седемте печата на Апокалипсиса за украса на залата в Мюнхен, също и външно посочваме накъде е насочен нашият стремеж. Духовното трябва да ни пресрещне отново също и във външния свят.

------------------------------------------

107) «Библия и мъдрост» 25 и 26 април, 1907 година. От лекцията от 25 април няма записки. Лекцията от 26 април се съдържа в «Познанието за свръхестественото в наше време и неговото значение за живота днес», Събр. съч. 55.

108) Лука: 16,1-8.

109) От Хайнрих Вайнел, «Притчите на Исус» в «От природата и духовния свят. Колекция от научно-популярни тълкувания», 46 том, 2-ро издание, Лайпциг, 1905 г., стр. 130.

110) Матей: 5,17-18.

111) Цюрих, 1896 г., цитирана от Вайнел, стр. 80.

112) Историята на Абсалом, свободно предадена според втората книга на Самуил.

113) Матей: 25,1-13.

114) 1. Мойсей: 4,1.

115) окултните символи: Скиците за това не са запазени. Виж «Апокалипсисът на Йоан», Събр. съч. 104 и «Картини на окултни печати и колони. Мюнхенски конгрес, Петдесятница 1907 г.», Събр. съч. 284.

...в дните от седмицата: Виж лекцията на 7 март 1907 г.

116) числото на звяра: Откровение: 13.18. Още финикийската и по-късно и еврейската азбука са имали определена последователност на буквите, което също позволява употребата на буквите като цифри. Това се среща на много места в Стария завет, както в еврейския така и в гръцкия текст. В окултните произведения числената стойност на буквите играе голяма роля.

117) Тази, опровергана от Рудолф Щайнер версия, се защитава дори и днес, например в издадената от Фриц Ринекер «Енциклопедия на Библията», 3-то издание, Вупертал, 1961 г.

За следната непълно записана лекция от 12 юни 1907 г. сравни статията на Рудолф Щайнер «Конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Мюнхен» в «Луцифер-гнозис», Събр. съч. 34, стр. 590 и сл.