ЗНАЦИ И СИМВОЛИ НА КОЛЕДНИЯ ПРАЗНИК

Берлин, 17 декември 1906 г.

Коледният празник, за който се подготвяме, отново получава дълбоко значение и нов духовен живот чрез духовнонаучния мироглед. В духовен смисъл Коледа е слънчев празник и нека сега да го опознаем като такъв. В началото ще чуем хубавото обръщение към Слънцето, думите, които Гьоте оставя да прозвучат от устата на Фауст:

Отеква на живота пулсът, свеж

и животворен, поздравявайки зората;

и тази нощ остана, Земльо, неизменна,

наново свежа дишаш ти пред мен,

изпълваш ме с наслада и подтикваш

да взема смелото решение, нагоре

към битието висше да се устремя.

От нежното сияние на здрача

светът се появява, а гората

с живот хилядогласен зазвучава.

Все още долините са обвити

с талазите мъгливи, но пък скоро

небесна яснота във дола слиза,

за нов живот събужда кълн и клонки,

свеж аромат издига се отдолу,

където в сън потънали те бяха.

И почвата просветва в пъстри багри,

трептящи перли цвят и лист отронват,

наоколо рай сякаш се разгръща.

Нагоре виж! Вестят часа тържествен

величествени върхове планински,

и рано те на светлината вечна

възрадват се отпърво; тя сияйно

към нас се наклонява после бързо.

Дарява на алпийските поляни

тя яснота и блясък зеленеещ,

надолу все по-ярко просветляващ.

Пристъпваща напред ме заслепява!

Пронизваща очите болка бързо

назад ме кара аз да се отдръпна.

Така е, значи, щом надежда закопняла

въздигната в най-висшите стремежи

на сбъдването портите съзира.

А огнено море навред бушува.

На вечността от лоното изригва

пламтяща лава и душите ни разтърсва:

Нов факел на живота да запалим

единствено ний бяхме пожелали.

Дали любов е туй, или омраза,

пронизващо ни с болка най-парлива

и радост, тъй че гледахме отново

Земята и желаехме с воала

на младостта тя пак да ни обвие.

Тъй нека свети Слънцето зад мене!

Поглеждам очарован водопада,

ревящ над рифовите скални

и възхищението ми нараства.

Разливащ се във хиляди потоци,

от праг на праг разбива се във пяна,

във въздуха разпръсва водни перли.

Как чудно, от борбата породена,

извива се дъгата цветна горе,

променлива и трайна; ту тъй ясно

изплува, ту тъй бавно избледнява

и хладина уханна разпилява!

Човешкия стремеж тя отразява.

Ти премисли и осъзнай го точно:

животът е във цветния отблясък.76

Гьоте оставя тези величествени думи да бъдат произнесени от неговия представител на човечеството, който сутринта се обръща към изгряващото Слънце. Но при празника, за който ще говорим днес, не се касае за Слънцето, събуждащо се отново всяка сутрин. Нека да оставим същността на Слънцето да ни въздейства в много по-дълбок смисъл. И какво представлява това Слънце, ще бъде лайтмотивът на днешното ни разглеждане.

Сега ще чуем думите, отразяващи най-дълбокия смисъл на Kоледната мистерия. Тези думи прозвучават пред благоговейно задълбочените ученици на мистериите във всички времена, преди още да са допуснати да навлязат в самите мистерии.

На слънцето ти светлината

съзри във полунощен мрак,

изграждай с камъни в Земята –

лишена от живота – пак.

Открий във залеза отново

и в смъртна непрогледна нощ

за творчество начало ново

и утринна младежка мощ.

И да откриват висините

божествени слова безспир:

Да пазят трябва глъбините

съкровища на вечен мир.

Живеейки във тъмнината,

ти ново слънце сътвори.

Блаженството на небесата

в материята тук съзри.77

Много хора, които днес познават само украсеното коледно дърво, вярват, че е нещо, дошло от древни времена. Но не е така. Коледното дърво произхожда от недалечни европейски обичаи. Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години. Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии. Тайните на мистериите са се запазили през всички времена и при всички народи са получили форма, съответна на различните вероизповедания. Коледен празник означава празник на Свещената нощ, тази Свещена нощ, която се е чествала във великите мистерии, когато инициаторът на достатъчно добре подготвени личности ги е довеждал до раждането на висшия човек в душата им; или когато – ако употребим един съвременен израз – в душата им се ражда живият Христос.

Само тези, които не знаят, че редом с химическите и физическите сили действат също и духовни сили и че духовните сили също както химическите и физическите се нуждаят от определено време, за да действат в космоса, само такива хора могат да вярват, че е все едно кога се извършва събуждането на висшия аз. Големите мистерии са се състояли в това, че човекът е изживявал събитието, при което е можел да съзре действащите сили в силна светлина и в блясъка на багрите. Можел е да види светът около себе си, изпълнен с духовни процеси, с духовни същества; можел е да види духовния свят и да изживее най-великото, което човек може да изживее. Този момент ще настъпи някога за всички хора! Всички ще го изживеят, макар и след повече прераждания, но за всички ще дойде моментът, когато Христос ще възкръсне в тях, когато ще достигнат до ново виждане, до ново чуване.

Онези, които са били подготвяни като мистерийни ученици за събуждането, най-напред са били осведомявани какво означава това събуждане в обширния Всемир. Едва тогава са били предприемани последните действия за събуждането. И тези действия са били предприемани тогава, когато мракът е бил най-голям, когато преди Коледа външното Слънце застава най-ниско, понеже тези, които познават духовните факти, знаят, че в мировото пространство протичат по това време сили, които са благоприятни за такова събуждане. При подготовката на ученика се е казвало, че този, който наистина иска да знае, не бива да знае само това, което е ставало от хилядолетия върху земното кълбо, а че трябва да се научи да обхваща с поглед цялото развитие на човечеството. Трябва също да знае, че големите празници в годишния цикъл са установени от водещите индивидуалности и че те трябва да служат за проникването във вечните велики истини.

В продължение на милиони години в такива случаи погледът е бил насочван към тях. На ученика се е казвало: Погледни към онзи момент, когато Земята не е била такава, каквато е сега, когато не е имало Слънце и Луна като днешните, а те са били още обединени със Земята, когато Земята е представлявала едно тяло, включващо Слънцето и Луната. Човекът и тогава е съществувал, но още е нямал тяло, бил е духовно същество и тези духовно-душевни хора не са били осветявани от слънчева светлина отвън. Слънчевата светлина е била още в Земята. Не е имало нещо подобно на днешната слънчева светлина, падаща отвън върху съществата и предметите, а е имало такава, която е съдържала духовна сила и е блестяла вътре във всеки отделен човек. По-късно настъпва моментът, когато Слънцето се откъсва от Земята, отделя се от нея и светлината му започва да я осветява отвън. Слънцето се отдръпва от Земята и вътре в човека настъпва мрак.

Това е началото на развитието му, насочено към този момент в бъдещето, когато той отново следва да намери блестящата светлина, но сега вътре в себе си. Човекът е трябвало да се научи да опознава земните неща с външните си сетива. Той се развива така, че висшият човек, духовният човек отново да може да запламти и заблести в него. От светлината през мрака и отново към светлината е пътят на развитието на човечеството. След като учениците са били подготвяни така за събуждането, са били довеждани до онзи момент, в който е следвало като избраници да изживеят в себе си това, което останалото човечество ще изживее едва в далечното бъдеще, а именно момента, когато са съзирали духовната светлина с отворените си духовни очи. И този свещен момент е следвало да бъде тогава, когато външната светлина е била най-слаба, в деня, когато външното Слънце е светило най-слабо. На този ден учениците на мистериите са се обединявали и вътрешната светлина е пламвала в тях. А онези, които още не са можели да вземат участие в това тържество, са можели поне да изживеят едно външно отражение, което да им покаже: Също и за вас ще дойде великият момент. Днес виждате едно отражение, по-късно ще изживеете това, което сега виждате като картина. Това са били малките мистерии. Те показват като отражение това, което кандидатът за посвещение следва да изживее по-късно. Нека днес узнаем какво се е представяло в среднощния час в малките мистерии. То е едно и също в египетските мистерии, в елевзинските, в тези на Предна Азия, във вавилонско-халдейските, също както в мистериите на персийското богослужение на бог Митра и индийските брахмански мистерии. Навсякъде учениците на мистерийните школи са изживявали едно и също в среднощния час на Свещената Коледна нощ.

Те се събират рано надвечер. В мълчаливо мислене е трябвало да си изяснят какво означава това най-важно събитие. Събирали се заедно и в тъмнината оставали в дълбоко мълчание. Оставали часове наред в тъмното помещение, докато настъпи среднощ. Мисли за вечността са изпълвали душата им. Срещу полунощ прозвучавали тайнствени, засилващи се и отслабващи звуци, изпълващи пространството. Учениците, които възприемали тези тонове, знаели, че това е музиката на сферите. Дълбоко молитвено смирение и благоговение изпълвало сърцата им. Тогава бавно просветлявало. Светлината идвала от слабо осветен диск. Тези, които го виждали, знаели, че този диск представлява Земята. Леко осветеният диск ставал все по-тъмен и накрая съвсем черен. Същевременно пространството наоколо просветлявало. Онези, които виждали това, знаели, че черният диск представлява Земята.

Слънцето, осветяващо иначе Земята, се скривало. Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис78. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума. Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите. На днешен език думата би означавала «Христос»79. Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час.

Който наистина е посветен, се научава действително да вижда Слънцето в среднощието, понеже материалното е угасено в него. Тогава само Слънцето на духа живее в него и с блясъка си скрива мрака на материята.

Този момент, когато човекът изживява, че е свободен от мрака и живее във вечната светлина, е най-върховният блажен момент в човешкото развитие. Всяка година той е бил картинно представян в мистериите около полунощ през Светата коледна нощ. Тази картина показвала, че редом с физическото Слънце има духовно Слънце, което също като физическото трябва да изплува от тъмнината, от мрака. За да изяснят това още повече на учениците, след като изживявали изгрева на Слънцето, на Христос, те били завеждани в една пещера, в която привидно не е имало нищо каменно, никаква безжизнена материя. Там виждали да се появяват житни класове от скалите като знак на живота, като символично загатване, че от привидната смърт се поражда живот, че животът се ражда в мъртвите скали. След това им се казвало: Както от този ден нататък от слънчевата светлина, която привидно е мъртва, израства новото, така от умиращия живот постоянно се издига нов такъв.

Това е същото изживяване, загатнато в Евангелието на Йоан с думите: «Той трябва да нараства, а аз да се смалявам.»80 Йоан, предвестителят на идващия Христос, на духовната светлина, чийто имен ден се пада в средата на лятото, този Йоан трябва да се смали и в неговото смаляване същевременно да порасне силата на идващата светлина, ставаща толкова по-силна, колкото повече Йоан се смалява. Така се подготвя новият идващ живот в житното зърно, което трябва да се разпадне и изчезне, за да отстъпи мястото на новото растение. Учениците е трябвало да изпитат, че животът почива в недрата на смъртта, че от разпадащото се, от гниещото се пораждат новите прекрасни цветове и плодове, че Земята е изпълнена с рождената сила. Трябвало е да научат, че в този момент в недрата на Земята протича преодоляването на смъртта от живота. Животът, намиращ се в смъртта, им е бил показван в преодоляващата я светлина. Това са чувствали, това са изживявали те, когато са виждали как светлината се появява и заблестява в мрака. Те наблюдавали в скалистата пещера избуяващия живот, пораждащ се в своята пълнота и разкош от привидно мъртвото.

Така у учениците била възпитавана вярата в живота, вярата в най-великия човешки идеал. Така те се научавали да поглеждат нагоре към най-висшия човешки идеал, към този момент, когато Земята ще приключи развитието си и светлината ще заблести сред цялото човечество. Самата Земя ще се разпадне на прах, но духовната есенция на Земята ще остане с всички хора, които заблестяват в себе си чрез духовната светлина. Тогава Земята и човечеството ще се събудят за по-висше съществуване, за нова фаза на битието.

Когато християнството се появява в течение на развитието, то носи този идеал в себе си в най-висока степен. Хората чувствали, че Христос следва да пристъпи като безсмъртния дух на Земята, като носител не само на материалния покълващ и избуяващ живот, а като носител на духовното прераждане, като най-великия идеал на всички хора, който се ражда на Светата Коледна нощ по времето на най-дълбокия мрак като знак, че от мрака на материята може да се роди по-висш човек в човешката душа. Преди да се заговори за Христос, в древните мистерии се е говорило за един слънчев герой. С него бил свързван същият идеал, който християнството свързва с Христос. Слънчев герой бил наричан носителят на този идеал. Както Слънцето завършва пътя си в течение на годината, както светлината му се увеличава и намалява, а топлината му привидно се отдръпва от Земята и отново заблестява, както в смъртта си тя съдържа живота и отново го излъчва, така слънчевият герой е станал господар над смъртта и нощта на мрака чрез силата на своя духовен живот.

В персийските мистерии, посветени на бог Митра, били отличавани седем степени на посвещението. Най-напред степента «гарван», която е можела да доведе учениците само до портата на храма на посвещението. Те стават посредници между външния свят на материалния живот и вътрешния свят на духовния живот, не принадлежат повече към материалния свят, но още не и на духовния. Такива гарвани срещаме навсякъде, където те изпълняват ролята на пратеници, носещи известия от единия до другия свят. Срещаме ги и в немските легенди и митове: гарваните на Вотан, гарваните на Барбароса от Кифхойзер. Втората степен, «окултен», води ученика през портата вътре в храма на посвещението. Там той се издига до третата степен, «борец», който пристъпва пред света, за да извести окултните истини, изживени вътре в храма. Четвъртата степен, «лъв», постига човекът, чието съзнание се простира не само в рамките на отделния човек, а в рамките на цялото племе. Така Христос е наречен «Лъвът от племето на Юда». Петата степен постига човекът, чието съзнание още повече се разширява, който обхваща в съзнанието си цял един народ. Този човек няма повече собствено име. Той се наричал с името на народа, към който принадлежал. Той бил наричан например «персиец», «евреин».

Разбираме защо например Натанаил81 е наричан «истински израилтянин», защото е достигнал петата степен на посвещението. Шестата степен е «слънчев герой» и трябва да сме наясно какво означава това име. Трябва да се научим да разбираме, че тръпки на страхопочитание разтърсвали душата на ученика на мистериите, който узнавал за слънчевия герой и през Светата коледна нощ е можел да изживее рождения празник на слънчевия герой.

Всичко в космоса следва своя ритмичен ход. Всички звезди също като Слънцето следват един велик ритъм. Ако Слънцето би напуснало само за момент този ритъм, само за момент да се отклони от орбитата си, това би било революция от невероятно голямо значение за целия космос. Ритъмът владее цялата природа, от безжизнената природа до човека. Той се намира в света на растенията. Теменужката, лилията и др. разцъфват всяка година по същото време. Животните мътят и раждат в определен сезон от годината. Нещата се променят едва при човека. Ритъмът, който цари в хода на годишните времена при животното, в силите на растежа, възпроизвеждането и т. н., престава да действа в човека!

На човека трябва да бъде предоставена свобода и колкото е по-цивилизован, толкова повече този ритъм се оттегля назад. Както светлината се оттегля около Коледа, така ритъмът изглежда да изчезва от живота на човека и в него започва да цари хаос. Но тогава човекът трябва да породи ритъм в себе си от своята собствена инициатива. Той трябва така да изгражда от своята воля живота си, че да протича в границите на определен ритъм. Събитията в живота му трябва да протичат редовно, установено и сигурно, както ходът на Слънцето. И както е немислимо да се промени ходът на Слънцето, така следва да е немислимо да може да бъде прекъснат ритъмът на живота.

При слънчевия герой имаме такъв жизнен ритъм. Чрез родения в него висш човек той спечелва силата сам да владее ритъма на своя собствен жизнен път.

Такъв слънчев герой е също и Христос за първите две столетия. Поради това рожденият му ден е поставен във времето, когато от правремена се е празнувал рожденият ден на слънчевия герой. Оттам е и всичко, което се свързва с жизнената история на Христос Исус, както и богослужението в полунощ, което първите християни извършвали в пещерите като спомен за слънчевия празник. В това богослужение в полунощ от мрака заблестява море от светлина като спомен за изгрева на духовното Слънце в мистериите. Оттам като спомен за скалистата пещера, от която животът се ражда като символ в житните класове, се разказва как Исус е роден в обора.

Както земният живот се ражда от мъртвите скали, така от нисшето израства най-висшето – Христос Исус. С празника на рождението му се свързва легендата за тримата мъдреци, тримата царе от Ориента. Те донасят дарове на детето – злато, като символ на външната изпълнена с мъдрост власт; смирна, благоуханна смола, като символ на победата на живота над смъртта, и тамян, като символ на мировия етер, в който живее духът.

Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството. И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството. В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството. Украсеното със светлини дърво е също такъв символ. То е символ на райското дърво82. Райското дърво представлява оживотворяващата и опознаващата същност. Самият рай представя цялата обширна материална природа. Духовната природа е представена чрез дървото на познанието и дървото на живота. Познанието може да се постигне само за сметка на живота.

Има един разказ, който показва какво означават дървото на познанието и дървото на живота. Сет стои пред портата на рая и иска да го пуснат вътре. Херувимът, който пази входа, го допуска да влезе. Това показва, че Сет е посветен. Когато е вече в рая, Сет вижда, че дървото на познанието и дървото на живота са тясно вплетени едно в друго. Архангел Михаил, който стои пред Бог, му разрешава да вземе три семена от тези преплетени едно в друго дървета.

Това дърво представлява пророческо указание за бъдещето на човечеството, когато цялото човечество ще постигне познанието и ще стане посветено, ще носи в себе си не само дървото на познанието, но също и дървото на живота. Смъртта няма да съществува тогава. Но засега само посветеният може да вземе трите семена от това дърво, тези три семена, които означават трите висши същности в човека.

Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който имал свойството от дървото, отрязано от него, винаги да се развиват нови клони и листа. В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот. Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.

Този символ се проявява също и в розенкройцерския кръст – умирането на нисшето и произлизащото от него възкресение на висшето, изразено чрез червените рози, което Гьоте изказва с думите:

И докато не изживееш

това умри и бъди,

си само мрачен гост

на тъмната Земя.83

Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение. В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот. Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза.

Висшата троичност на човека се представя чрез триъгълника като символ за духа-себе, духа-живот и човека-дух.

Каквото стои отгоре, е символ за тарок. Посветените в египетските мистерии са можели да разчитат знаците.

Те са можели да четат и книгата на бога Тот, състояща се от седемдесет и осем картонени листове, в които са представени всички мирови събития от началото до края, от алфа до омега, и които е било възможно да се прочетат, ако се свържат в правилната последователност и взимовръзка.

В картини тя съдържа живота, който умира и отново покълва като нов живот. Който е можел да съедини правилно числата и картините, е можел да чете в нея. И тази мъдрост за числата и картините е изучавана от древни времена. В Средновековието тя играе още голяма роля, например при Раймундус от Сабунда84, но днес почти нищо не е останало от нея.

Отгоре е знакът Тао, знак, напомнящ ни за означението на Бог от нашите древни предци. Преди Европа, Азия и Африка да станат културни страни, тези древни предци са живели в Атлантида, потънала при Потопа. В германските саги, в сагата за Нифелхайм, Небелхайм,85 все още живее споменът за Атлантида. Тя не е била обгърната от чист въздух. Грамадни, мощни маси мъгла са обвивали страната, подобно на днес, когато човек се изкачва във високите планини и минава през облаци и маси от мъгла. Слънцето и Луната не били така ясни, както са днес на небето, а около тях се разгръщали обръчи, прилични на дъждовна дъга, свещената Ирис. Някога човекът много повече разбирал езика на природата. За древния атлантец е било разбираемо това, което днес говори на човека от плискането на вълните, повея на вятъра, шумоленото на листата, тътнещите гръмотевици, но той не го разбира. Той чувствал нещо божествено, говорещо му от всичко наоколо.

Сред всички тези говорещи облаци, вода, листа и вятър към атлантеца кънтял звукът Тао – това съм аз. В този звук живее истинската същност, пронизваща цялата природа. Атлантида я е възприемала. По-късно Тао се изразява с буквата Т. Върху нея стои един кръг, знакът на всеобхващащата божествена природа на Бог-Отец.

Всичко, което пронизва Всемира и съществува в човека, е означено със символа на пентаграма, който ни поздравява от върха на дървото. Дълбокият смисъл на пентаграма не бива да се обсъжда сега. Той ни показва звездата на развиващото се човечество. Той е звездата, символът на човека, който следват всички мъдреци, както в предишните времена са го следвали мъдреците от Ориента. Той е смисълът на Земята, великият слънчев герой, роден през Свещената коледна нощ, понеже най-висшата светлина заблестява в най-дълбокия мрак.

Човекът върви към бъдеще, когато светлината следва да бъде родена в него, когато едни думи ще бъдат заменени с други, когато няма вече да се казва, че мракът не може да разбере, да познае светлината, а истината трябва да прозвучи нагоре в мировото пространство и мракът ще познае светлината, заблестяла към нас от звездата на човечеството. Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството. Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас. Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.

-----------------------------------------------

76) Цитат от втората част на трагедията Фауст: Прелестна местност.

77) Р. Щайнер, «Стихове и медитации», Издателско ателие Аб, 2013, Преводач: Христо Маринов.

78) В гръцката митология пратеничката на боговете. В други записки стои: едно изображение на свещената Изис.

79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия. Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец. За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр. 243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos».

80) Йоан: 3,30.

81) Йоан: 1, 47.

82) Сравни Дървото на живота и на познанието на доброто и злото. Тайните на изкуството в «Изкуство и жизнени въпроси в светлината на науката за духа», Събр. съч. 162.

83) «Блажен копнеж», 31 юли 1814 г., «Западно-източен диван».

84) Раймундус Лулус, 1234-1315. Сравни лекцията в Дорнах, 5 януари 1924 г. в «Световната история в светлината на антропософията и като основа на познанието на човешкия дух», Събр. съч. 233.

85) Нифелхейм и Небелхайм означават дом на мъглата. – Бел. пр.