ПЪТЯТ И СТЕПЕНИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО

Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.

Имагинативно познание и художествена имагинация

Между различните указания, които окултният учител дава на ученика, на второ място беше спомената имагинацията. Тя се състои в това, че човекът не минава през живота така, както се случва в ежедневието, а в смисъла на Гьотевите думи: «Всичко преходно е само подобие», така че нещо му прозира зад всяко животно и растение. В есенния минзухар например той ще съзре образ на меланхоличен нрав, в теменужката – образ на тиха набожност, в слънчогледа – образ на напиращ живот, самостоятелност, амбиция. Ако човекът живее в този смисъл, той се издига до имагинативното познание. Тогава вижда как от растението се издига нещо като студен пламък, един цветен образ, който го въвежда в астралния свят. Така ученикът се насочва да вижда неща, които му представят духовните същества от другите светове. Но вече беше казано, че ученикът трябва строго да следва окултния учител, понеже само той може да му каже кое е субективно, кое обективно. А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите. Но в астралния свят е различно. Там човек е изложен на заблуждения; там някой опитен трябва да му оказва подкрепа. Учителят дава поредица указания на ученика, който иска да върви по розенкройцерския път. Най-напред той му дава определено указание, когато постепенно достига степента на имагинативното развитие. Той му казва: Опитай се първо не да обичаш само отделни животни, не само да имаш определено отношение към отделното животно, да видиш при едно или друго животно различни неща, но живо да почувстваш целия вид, тогава ще си създадеш представа какво е груповата душа.

Отделната душа, която при човека се намира на физическия план, при животните се намира на астралния план. Животното не може да каже за себе си аз тук, на физическия план.

Често се задава въпросът: Има ли животното душа като човека? Има такава душа, но животинската душа е горе на астралния план. Отделното животно се отнася към животинската душа така, както отделните органи се отнасят към душата на човека. Ако някой го боли пръст, душата е, която чувства. Всички усещания на отделните органи се чувстват от душата. Същото е и при животните и тяхната групова душа. Всичко, което усеща отделното животно, го усеща в него груповата душа. Да вземем например всички различни лъвове. Всички усещания на лъвовете водят до общата душа. На астралния план всички лъвове имат обща групова душа. Всички животни имат своите групови души на астралния план. Ако се причини болка на отделния лъв, или ако той изпитва удоволствие, то се простира до груповата душа на астралния план така, както болката на пръста – до човешката душа. Човекът може да постигне разбиране за груповата душа, ако си представи една форма, съдържаща всички отделни лъвове, както едно общо понятие съдържа принадлежащите към него други понятия.

Душата на растението се намира на плана рупа, в девахана62. Когато човекът се научава да обхваща вида растения и получи определено отношение към груповата душа на растенията, той прониква до груповите души на растенията в девахана, рупа-план. Когато не отделната лилия, отделното лале е нещо особено за него, а отделните растения се групират до живи, сгъстени имагинации, които се превръщат в картинни представи, тогава човекът изживява нещо съвсем ново. Това е напълно конкретна, индивидуално изградена във фантазията картина. Тогава човекът узнава как растителната покривка на Земята, как някоя засята с цветя поляна му представя нещо съвсем ново, как за него цветята стават истинско откровение на духа на Земята. Това е откровението на различните групови души на растенията.

Както сълзите на човека стават израз на вътрешната тъга в душата, както физиономията на човека става израз на душата на човека, така окултистът започва да разглежда зеленото на растителната покривка като израз на вътрешни процеси, на истинския душевно-духовен живот на Земята. Някои растения му се представят като сълзите на Земята, от които избликва вътрешната тъга на Земята. Както при някой, който се вълнува и съчувства на сълзите на ближните си, така в душата на ученика се влива ново, имагинативно съдържание.

Човекът трябва да изживее тези настроения. Изживее ли съответното настроение по отношение на животинския свят, той се издига нагоре до астралния план. Когато изпита описаното настроение по отношение на растителния свят, се издига нагоре до вътрешната област на девахана. Тогава наблюдава пламъците, издигащи се от растенията. Растителната покривка на Земята се покрива с образи, с въплъщенията на светлинните лъчи, които слизат върху растенията.

По такъв начин можем да стигнем до мъртвия камък. Има едно основно усещане при минералите. Да вземем проникнатия със светлина планински кристал. Когато човек се сравни с него, ще си каже: По някакъв начин той представлява идеал за самия човек. Както физическото тяло на човека представлява физическа материя, така и кристалът е физически материален. Но има една бъдеща перспектива, към която окултният учител насочва ученика. Днес човекът още е проникнат от нагони, копнежи и страсти. Това насища физическата натура. Но пред окултиста стои един идеал. Той си казва: Животинската природа на човека постепенно ще се просветли и пречисти до степен, на която човешкото тяло ще може да застане пред нас също така вътрешно целомъдрено и без копнежи, както минералът, който не копнее за нищо, който не се вълнува от желания, когато се появи нещо в негова близост. Целомъдрена и чиста е вътрешната материална природа на минерала. Тази целомъдреност и чистота е чувството, което следва да проникне ученика при виждането на минералния свят.

Според това как минералният свят се показва в различните форми и багри, са специализирани и усещанията, но основното чувство, пронизващо минералния свят, е целомъдреността.

Днес Земята има съвсем определена конфигурация, съвсем определена форма. Нека се върнем назад в развитието на Земята. Някога тя е имала съвсем друга форма. Да се поставим в Атлантида и още по-рано. Там стигаме до все по-високи температури, при които металите са текли наоколо, както сега тече водата. Поради това всички метали са станали като жили в Земята, понеже преди са текли като потоци. Точно както оловото днес е твърдо, а живакът течен, така оловото е било някога течно, така и живакът някога ще стане твърд метал. Земята е променлива и човекът е преминал през различните етапи на развитието. Във времената, за които говорихме, физическият човек още не е съществувал. Но етерното и астралното тяло са съществували, те са могли да живеят в още по-високи температури. С охлаждането постепенно се образуват обвивките и се подреждат около човека.

Докато в земното развитие се образува винаги по нещо ново в човека, също и навън в природата се образува нещо ново около него. Най-напред на Старото Слънце се поражда устройството на човешкото око. Първо се образува етерното тяло и то изгражда човешкото физическо око. Както от водата се образува лед при замръзване, така и физическите органи са се образували от финото етерно тяло. Вътре в човека се образуват физическите органи, вън Земята се втвърдява. По всяко време в човека се образува някой орган, а паралелно с това в природата се образуват определени конфигурации. Когато в човека се заражда окото, в минералното царство се образува хризолитът.

В отделните случаи не можем да се задоволим с общи приказки, че човекът е микрокосмос, а светът е макрокосмос, защото окултизмът действително е доказал реалната връзка между човека и света.

Когато през атлантическата епоха се образува физическият орган за мисловните комбинации, навън се втвърдява оловото; то преминава от течно в твърдо състояние. Същите сили действат както при втвърдяването на оловото, така и при организма на разума. Човекът се разбира, едва когато може да се разберат взаимните връзки между човека и природните сили.

Сред социалистическото движение има една особена група, която се отличава от общата социална демокрация с голяма умереност. Това са умерените, които много държаха на разумните комбинации. Тази особена група в социалистическото движение образуваха печатарите. Това идва оттам, че печатарите много работят с олово. Колективният договор между работници и работодатели първо беше изработен при печатарите. Оловото създава такава душевна нагласа, когато се приема в малки количества.

Може да се приведе и друг пример от ежедневието, където по подобен начин е наблюдавано влиянието на природата на един метал върху човека. Един човек забелязва, че лесно намира аналогии при всички възможни неща. Можеше да се заключи, че той има много чест контакт с метала мед. Така и беше! Той беше валдхорнист в оркестър, следователно имаше работа с инструмент, съдържащ много мед.

Когато някога се изучи отношението на външния мъртъв свят към човешкия организъм, ще се открие, че съществуват многократни отношения между човека и обкръжаващия го свят, например отношение между сетивата и скъпоценните камъни. Има известни отношения към скъпоценните камъни, които са заложени в еволюцията на сетивата. Едно от тях намерихме при окото и хризолита. Така има отношение между слуха и оникса. Той стои в особено отношение към азовия живот на човека. Окултистите винаги са ги свързвали. Той например представя живота, произхождащ от смъртта. Така в Гьотевата «Приказка» мъртвото куче се превръща в оникс чрез лампата на стареца.

В тази интуиция на Гьоте е залегнал резултатът на окултно познание. С това е във връзка и отношението между оникса и слуховия орган. Окултно отношение има между органа на вкуса и топаза, на обонянието и ясписа, на осезанието като топлоусещане към карнеола, продуктивната сила на мисловните представи и благородния гранат (карбункел). Той се употребява като символ за продуктивната мисловно-представна способност, която възниква в човека по същото време, както гранатът в природата.

Окултните символи са изведени от дълбочината на действителната мъдрост. Където се навлиза в окултната символика, се открива истинското познание. Който опознае значението на един минерал, намира достъп до горните области на девахана. Когато се види скъпоценен камък и се почувства какво този скъпоценен камък има да каже, се получава достъп до областта арупа на девахана. Така погледът на окултния ученик се разширява, така му се разкриват все повече светове. Той не бива да се задоволи с общото указание, а трябва стъпка по стъпка да се стреми да обхване целостта на света.

Също и в немската литература можем да видим това при поети, които са били миньори, например при Новалис63, който е следвал минно инженерство. Кьорнер многократно е избирал64 миньори като типове за своите окултни личности. При поета Ернст Теодор Амадеус Хофман65, този забележителен дух, който от време на време се е задълбочавал художествено в тайните на природата, преди всичко в разказа «Мините на Фалун», се вижда да се отразява нещо, което загатва окултните отношения на минералното царство към човека и което също показва как окултни сили по забележителен начин навлизат в художествените имагинации.

Мистерията е същинското рождено място на изкуството. Мистериите са били действителни, живи в астралното пространство. Там е съществувала синтетичност между истина, красота и религиозност. В голяма степен е било така при египетските мистерии и тези в Азия, също при мистериите в Гърция, особено в Елевзин.

Там учениците са виждали как духовните същества слизат под различни образи в битието. Някога е нямало друга наука, освен това, което се е съзерцавало. Нямало е друга религиозност, освен издигащата се от душата, когато се е гледало в мистериите. Също нямало е и никаква друга красота, освен когато се е съзерцавало как боговете слизат надолу.

Ние живеем във варварско време, в хаотично време, в неспокойно време. Всички велики културни епохи са произлизали творчески от най-дълбокия духовен живот. Който разгледа гръцките образи на боговете, вижда три различни типа. Първо зевсовия тип, към който принадлежат Атина Палада и Аполон. С тях гърците характеризират собствената си раса. Има определена конфигурация на овала на очите, носа, устата. Освен това може да се наблюдава кръгът, който може да се означи като меркуриев тип. Там ушите стоят другояче, носът е съвсем друг, косата е вълниста и къдрава. Трети е сатировият тип, където формата на ъглите на устата е друга, друг нос, очи и т. н. Тези три типа ясно са разграничени в гръцката скулптура. Типът на сатѝра представя една прадревна раса, меркуриевият тип – следващата раса, а зевсовият тип – идващата след тях раса (епоха). Зевсовият тип представя петата раса (петата главна епоха).

Някога духовните мирогледи са прониквали и изпълвали всичко. В Средновековието още е времето, когато това намира израз също и в занаятчийството, където всяка дръжка на врата е произведение на изкуството. Тогава във външната култура пристъпва напред това, което е създала душата. Съвременността е съвсем друга. Новото време създаде само един стил, именно универсалния магазин. Той ще бъде характерен за нашето време, както готическите постройки, като например Кьолнската катедрала, са били характерни за Средновековието на 13-ти и 14-ти век. Културната история на бъдещето ще трябва да се съобразява с универсалния магазин също така, както ние с готическите постройки на Средновековието. Новият живот също се проявява в тези форми. Чрез разпространението на духовнонаучните познания светът отново ще се изпълни с духовно съдържание.

Когато по-късно духовният живот се прояви във външните форми, тогава ще имаме един стил, който ще изразява този духовен живот. Което живее в духовната наука, трябва по-късно да се отпечата във външните форми. Така мисията на духовната наука трябва да я разглеждаме като културна мисия.

--------------------

62) Нисшата сфера на духовния свят, където все още има форми.

63) В романа му «Хайнрих фон Офтердинген».

64) В стихотворенията «Миньорски живот» и «Миньорска песен» и в драмата «Битката на духовете с миньорите.» В записки на слушателите, които са послужили като основа за текста, е записано името «Керниг», което несъмнено се дължи на недочуване. Виж К. С. Пихт, «Теодор Кьорнер и отношенията му към царството на минералите» в седмичното списание «Гьотеанумът», 19-та годишнина, 1940 г., № 21.

65) «Мините на Фалун» в сбирката «Серапионовите братя» I част, 1819 г.