Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

Контакти | English




< ПРЕДИШЕН ТЕКСТ | КАТАЛОГ С ТЕКСТОВЕ | СЛЕДВАЩ ТЕКСТ >

Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.

GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Алтернативен линк

 ДУХОВНОТО ПОЗНАНИЕ КАТО НАЙ-ВИСША

ОСВОБОЖДАВАЩА СЪЩНОСТ

Втора лекция, 8 октомври 1906 г.

Задачата на духовнонаучното движение

Преди осем дни разгледахме духовнонаучния мироглед, доколкото той може да стане разбираем за съвременния човек. Първоначално този човек естествено изхожда от своето сетивно наблюдение и от разума си, или също и от съвременната наука, в основата на която също лежат сетивни наблюдения и разум. Показахме как духовната наука е в състояние да пресрещне всички възражения, които би могъл да направи разумът ни, опиращ се на научната съвест в настоящето. Не би трябвало само да се разбере целта и смисъла на това разглеждане. То не се прави, за да излезем навън и да влезем в спор с онези, които не се занимават с духовната наука. Който няма още отношение към духовната наука, а също и волята да я опознае, ще трябва първо да се научи да се занимава с това. Не става въпрос да имаме готови аргументи за някоя дискусия, а че всеки може да противопостави в самия себе си, в собствената си душа възраженията, които могат да бъдат изказани от страната на популярната съвременна наука и от останалия съвременен живот. Преди всичко той трябва сам да си изгради известна сигурност. Това беше целта и смисълът на предишните ни разглеждания. Задачата на духовнонаучното движение никога не може да се състои в задоволяването на обикновеното любопитство или любознателност. Макар че в широките кръгове на теософската дейност именно това любопитство, или, да кажем по-изискано, тази любознателност и до днес в повечето случаи довежда хората до съприкосовение с теософските стремежи. Но всички, които идват само от любопитство, след известно време ще се почувстват разочаровани.

Не защото духовната наука няма достатъчно средства, за да задоволи човешката любознателност до дълбините на съществуването, а понеже знанието, за което се касае в теософското движение, ползва хората само когато е ангажирано знание, чрез което той се включва дейно в ежедневния живот, ако го приложи, или поне ако има стремежа да употреби това знание в живота.

Когато човекът открие духовната наука, лесно изпада в раздвоение. Трябва ясно да поставим това раздвоение пред душата си. Хората, стигнали до антропософията, са от два вида. Едните казват: Искам да помогна, да бъда ценен член на обществото – и вие разбирате, че те очакват теософското движение да им даде средствата да започнат още утре. Другите може би само си създават илюзията, че искат да помагат. В действителност те искат да задоволят любопитството си, да узнаят нещо сензационно. И двете групи няма да станат истински членове на Теософското общество. Защото тези, които веднага искат да помагат, не обмислят, че за да може да се помага, трябва първо нещо да се научи и да се владее. На тях трябва да се каже: Необходимо е да имате търпение, за да развиете в самите вас силите и средствата, чрез които да станете помощници на ближните си. Едните трябва да станат скромни по този начин. Другите обаче, които искат да задоволят само любопитството си, трябва да са наясно, че не могат да им бъдат дадени никакви средства или способност при други обстоятелства, освен ако имат намерение да помагат за развитието на цялото човечеството. За това е необходимо много време. Теософското общество трябва първо да развие твърдото убеждение и знание за вечността и духовното битие. Който носи това убеждение в себе си, си казва: Имам време, мога да имам търпение, ще се развивам спокойно. Няма да искам да предприема всичко възможно веднага от сегашното ми несъвършено положение, за да реформирам човечеството и т. н.

Търпение, от една страна, а от друга – воля да се стане служещ помощник на цялото човешко развитие, са методи на Теософското общество. Не бива да се гледа само едното, а да се обръща внимание и на двете неща. Човек трябва да има търпение и воля за дела, но не бива да ги смесва, а да ги развива отделени едно от друго в душата си. Не бъркайте тези две неща! Съвсем друго е те да са математически сбор, съвсем друго е да са отделени в душата.

Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше създаден и направен достъпен за хората в смисъла на тези две изисквания. Още веднъж ще оставим да мине през душата ни знанието, което получихме в течение на годините, или всичко, което вече беше казано в това време, защото колкото по-често се прави това, толкова е по-добре. Знанието следва да се превърне в жива сила на волята. Затова по-старите членове още веднъж ще чуят неща, които вече са слушали може би в друга взаимовръзка, може би всъщност за опресняване на паметта. Преди няколко десетилетия теософският мироглед беше изграден под този аспект. Какво представляваше той преди? Той беше това, което се нарича тайно или окултно учение, следователно нещо, което се е вършило в тесен кръг от особено избрани хора. След строги изпити на волята, чувстването и мисленето, учениците от предишни времена са били допускани до тези затворени кръгове, до езотеричните, окултните братства. От тези братства са произлизали въздействията, които в бъдеще ще произлизат от по-голям кръг хора. Все повече хора ще бъдат призвани да упражняват тези влияния в бъдеще. Малък кръг от избраници винаги е упражнявал влияние, каквото теософското движение следва да упражнява в бъдеще. Дали са били учениците на Хермес, или на елевзинските, египетските или християнско-гностическите тайни школи, или розенкройцерите в Европа, винаги е имало огромни влияния, произлизащи от братства със строго избрани хора в ограничен брой.

Дори и днешният човек с неговата разсъдъчна научност да не знае нищо или почти нищо от това, факт е, че всички духовни култури са произлезли от такива братства и чрез тях е произлязла също и цялата материална култура.

Тук вече е разисквано, че цялата материална култура, всичко, което човекът създава с чук, трион, тесла, или другояче, дължи произхода си на духовната култура. Можете да наблюдавате както малкото, така и голямото. Вземете един от най-големите строежи на съвремието, Симплонския тунел или тунела Готхард. Малко хора си представят, че никога не биха могли да бъдат построени тези тунели, ако не беше живял Лайбниц. Ако не съществуваше диференциалното смятане29, никой нямаше да може да изгради такива строежи. Мисълта, довела някога този мислител да направи фините пресмятания, е направила възможно всичко това. Всичко, което става на физическия план, води до мисълта. Груба илюзия е, ако някой вярва, че в материалната култура има нещо, което не води назад до духа, до мислите. Каквото и да вземете в областта на изкуството, техниката, индустрията или търговията, най-практичното, простото, ежедневното, то в края на краищата води до това, което се разиграва в душата на човека.

Откъде идват великите импулси на мисленето, на духовното творчество?

Тук докосваме нещо, чрез което ще ни стане ясно как окултните братства са действали през изминалите столетия и хилядолетия. Да вземем един пример. Днешният материалистически мислител не би стигнал до този пример. Пламенен, ентусиазиран младеж от 18-то столетие, с големи заложби, имал нужда само от подтика чрез едно събитие, което изглежда като случайност, като нещо извънредно незначително. Като по случайност той среща една привидно безразлична личност. Тя му казва някои думи, които привидно не му правят никакво особено впечатление.

Казвам привидно, понеже в душата на този пламенен младеж въпреки това се задвижва нещо. Срещата, при която са казани тези привидно незначителни думи, наистина е имала голямо значение. Какво всъщност се случва? В едно незначително събитие, станало привидно случайно, се забулва нещо от най-висше културно значение. Братята, които са истинските най-висши пазители на съкровището на мъдростта на човечеството, се намират в този свят. Може би те вървят между нас и бихме могли да ги срещнем. Но по отношение на обикновеното човечество те носят шапка-невидимка. Да ги открият, е задача на другите. Те самите никога не се разкриват. В изминалите столетия е било още по-трудно да бъдат познати, отколкото днес. Не се е касаело и до това, да бъдат разпознати. Но същественото е била тяхната дейност. Представете си такова братство от скрити посветени. Един от тези братя, уж случайно среща младежа. Но такива случайности стават чрез мъдростта на света. С няколко незначителни наглед думи, се възпламенява нещо в младежа, което е възможно най-важното от културна гледна точка. Този младеж се казва Жан-Жак Русо30. В едно привидно случайно събитие е бил положен зародишът да се прояви личността на Русо и чрез него са влети силни импулси в културния живот. Импулсите, произлизащи от книгите на Русо, не са нещо случайно, не и нещо, което се включва в начина на разглеждане на външната история на културата, а са израз на продължаващия да се разпространява поток на мъдростта, както той се съхранява в братствата. В братствата се решава какво е добро за човечеството. Братята са мъдреци, пророци. Те знаят какво е необходимо за човечеството. Тогава, ако е необходимо, изпращат някого от тях навън в света, за да даде нов тласък на развитието.

Още един пример. Той се отнася за теософския философ Якоб Бьоме31 и стои във всяка негова биография. Като момче Якоб бил обущарски калфа. Един ден майсторът и майсторката излезли, като му поръчали да не продава нищо, а само да пази.

В магазина влязъл един човек, който много впечатлил момчето. Чужденецът поискал да купи нещо. Но Якоб не можел да му продаде нищо. След като чужденецът вече излязъл навън, Якоб чул да извиква името му. Той се показал навън и мъжът му казал: Якоб, сега си малък, но един ден ще станеш голям. Ще станеш човек, на когото целият свят ще се възхищава. Този човек дал тласъка към това, което се съдържа в книгите на Якоб Бьоме.

Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един пример, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата. Нека да си представим, че един непознат човек – непознат във външния свят, но добре познат на посветените – пише писмо на богат таен съветник или на министър. Писмото може би се отнася до съвсем неутрални неща, може би за разрешението на незначителен проблем. Ако това писмо го чете някой посветен – става въпрос за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено. Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края. Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху волята на този, към когото е адресирано писмото. Той може да е прочел само, че би трябвало да разчисти нещо. В действителност в писмото стои нещо извънредно важно. Можете да кажете: Но човекът не го е прочел. Това обаче не е вярно. Външното азово съзнание не го е прочело, но вътре лежи именно тайната на един такъв шифър. Правилните думи, които остават, се отпечатват в етерното тяло, в подсъзнанието, така че въпросният човек наистина ги е възприел.

По този начин могат да се дават импулси, според които хората да действат и така, по тайнствени пътища е възможно да се предават директиви, без те да бъдат разкрити.

Това обаче е само банален пример по отношение на неща в света от огромно значение. Посветеният може да действа по всякакъв начин. Той има средства да въздейства не върху ежедневното съзнание, но върху другите слоеве на човешкото съзнание.

Познат ви е немският мистик Корнелий Агрипа фон Нетесхайм32. Негов учител е Йоханес Тритемий33, абат от Спонхайм. Той е написал книги, които за днешното материалистическо съзнание изглеждат романтични, или като нещо много бароково, във всеки случай като нещо, което човек приема в известен смисъл безразлично. За тези книги се вярва, че също и по времето на Йохан Тритемий от Спонхайм са били приемани безразлично. Но има един ключ за разшифроването на тези книги. Когато се изпуснат някои неща от началото и други от края, останалите думи в книгите на Йохан Тритемий представляват голяма част от това, което днес се изнася като елементарна наука за духа. При четенето на тези произведения действително се чете с подсъзнанието това, което днес е дадено като теософия. Столетия наред много хора са приемали науката за духа в душата си, без да са го знаели. Това са били важни влияния в културния живот, стоящи редом с процеси, които обсъдихме тук преди осем дни, а именно въздействията на медта и оловото.

При тези примери можете да видите как в продължение на хилядолетия е било действано в света от страна на окултни братства за доброто на човечеството. Това е било правилно за миналото, но не е вече правилно за бъдещето. Посветените, които разбират смисъла и значението на развитието, ще кажат: Каквото е правилно за миналото, не е правилно за бъдещето. Лоша инспирация би била тази, която по всяко време търси истината само в миналото, а не я изживява в живото битие, чрез което тази истина постоянно би била преобразявана за бъдещето.

Истинският посветен не се обръща само към най-старите учения на човечеството, а за всяка епоха живо преобразява истините, които получава. Това, което трябва да се надигне във всяка душа като възражение срещу тази стара форма на окултната дейност, е чувството за свободата, за вътрешната ценност и достойнство на човека. Хората не са свободни, когато им се въздейства по описания начин. Но свободата, както често е било показвано, не е нещо готово, а е нещо, което човекът все повече постига в хода на живото развитие. Свободата е цел на развитието на човечеството, а не нещо, което е положено в люлката на човечеството. Но свободата почива върху познанието. Няма друго средство, чрез което да могат да се преодолеят старите въздействия, произхождащи от братствата, освен разпространяването на самото окултно познание. Това лежи в основата на теософското (антропософското) движение: Да се направи човекът свободен като изучава духовните истини, които по-рано са били запазени за окултните братства. Някога светът не е знаел нищо, а и днес почти нищо не знае за това, което надхвърля физическия план. Едва когато изучи нещата, надхвърлящи физическия план, то ще стане наистина способно да владее тайнствените въздействия и сили, предавани се от човек на човек, от народ на народ. Това е задачата на бъдещето и с това всъщност също и задачата на теософското движение.

Така духовната наука се представя като нещо съвсем друго по отношение на всички останали движения в съвремието. Много съвременни въпроси се изправят днес пред хората. Към тези натрапващи се от фактите въпроси се причислява преди всичко социалният въпрос, който се представя в различни форми. Към това принадлежат личните права, националните и расовите въпроси, и колониалният проблем. Всички тези въпроси, към които като най-важен се прибавя въпросът за възпитанието, се разглеждат чрез духовнонаучното познание в особена светлина, което иначе не може да се случи в настоящето. Защо е така? С малък пример това ще ни стане ясно.

Днес в психиатрията има известно движение, за което лаиците не знаят особено много. Но понеже всичко навлиза в света чрез вестникарските статии, един или друг ще е почерпил информация. То действително навлиза във важни дейности. Погледнете най-новите издания на книжния пазар. Там ще намерите интересната книжка за болестта на Роберт Шуман34. Един психиатър се занимава между други личности също и с Роберт Шуман и доказва, че е бил нападнат от болестта, наречена в психиатрията Dementia praecox, преждевременно слабоумие. Може би знаете, че не само Роберт Шуман, но също и други човешки величия са били изследвани относно духовната им нагласа – Гьоте, Хайне и редица други. Има дори две съчинения35, които не са безинтересни, макар че изследват дори личността на Христос Исус. Всичко това може да се случи в нашето материалистическо време. Такъв психиатър казва36: Ако духът на човека се проявява по необичаен начин, в основата на това лежи определена ненормална човешка организация. Днешният психиатър е наясно, че чрез това, което той нарича духовни средства, не може да се въздейства върху такава болест. Какво се има предвид с това, ще видите веднага. Когато някой, да речем, е обхванат от определена форма на лудост, изживявана в ненормални религиозни представи, в продължение на известно време се е вярвало, че може да му се помогне, като му се представят разумни понятия, следователно чрез убеждаване и излагане на разумни аргументи. Лудостта настъпва понякога в съвсем особена форма. Някой например си въобразява, че е преследван. Психиатърът приема това като симптом37. Следователно за него лудостта е само симптом, а в действителност съществува ненормалност в мозъка. С това, че на засегнатия се обясни, че не е преследван, той не може да бъде отклонен от своите маниакални идеи, понеже организацията на мозъка не се променя. Дотук лекарят действително има донякъде право.

Духовният изследовател не иска да преценява другия според дилетантска гледна точка. Ако се обърнете към болния с разумни убеждения, няма да го отклоните от лудостта. Най-многото тя да приеме други форми.

Нека разгледаме Хьолдерлин. Той също е случай, разглеждан от психиатрите. Хьолдерлин умира от копнеж по древна Гърция. Психиатърът казва: «Той страда от мозъчна болест, а всичко друго е външен симптом. Може би мозъчната болест се е дължи на наследствени заложби.» Така не е възможно да се въздейства от страна на това, което днес се нарича душевен живот, върху конституцията на организма, върху конституцията на мозъка. Виждате, че изследванията на съвременната психиатрия водят в бездънното. Физическото тяло се приема за даденост, а духовното е само мъгла, излизаща от физическото тяло. Дори най-висшите духовни способности, дори постиженията на нашите гении, доколкото не са обичайни, се обясняват от страна на такива материалистически изследователи като ненормална мозъчна дейност. Това ще ви каже психиатърът. Все едно какво ще му отговорите, той ще продължава да твърди, че целият духовен живот е зависим от физическата организация. Доколкото се отнася до позитивното твърдение, то е правилно, понеже това, за което всъщност се касае, изобщо не се познава в тези кръгове, то е напълно непознато.

Сега стигаме до нещо, което е хубаво добре да запомните. То съдържа извънредно важна тайна, която може би не от всеки се смята за важна тайна. Действително е така, че органите на човека, които изпълняват своята дейност, сами са изградени от тази дейност. Мозъкът първоначално е изграден от мисли. Кръвта се развива от живота на чувствата. Без топла кръв няма живот на чувствата. Но кръвта наистина е изградена първоначално от чувствения живот. С това имаме съвсем нова гледна точка. Можем да си кажем: Наистина не можем да променим мозъка на човека с това, с което чрез своя мозък той си създава едни или други представи. Но зад този мозък стоят другите мисли, които материалистическата наука изобщо не познава и те първо са изградили мозъка. Този мисловен свят трябва да се опознае, той е творческият мисловен свят. Така че трябва да правим разлика между обикновените мисли и един нахлуващ – наистина нахлуващ – мисловен свят. Понеже мозъкът е роден от мисловния свят, човешкият дух е в състояние да създава не само мисли, произлизащи от мисловния свят на мозъка, но и да участва в онзи мисловен свят, който витае зад физическата организация. Чрез това човек се учи да владее мисловния свят. Лекува се не с логически основания, а чрез това, че се навлиза много по-дълбоко навътре в духовните области. Когато мислите се извеждат от действителния духовен свят, е възможно от самата мисъл да променим физическия организъм и болният отново да оздравее.

Така имаме работа с двойно съществуване на духа. Имаме духа, който първоначално се проявява на повърхността на природните явления, в изкуството и науката, в произведенията на техниката и индустрията. Този дух сам е произведение на физическия живот. Но зад него стои неговият творец и той също е дух. Чрез един образ можем да си го изясним. Представете си, че тук имам вода, която охлаждам чрез определена процедура, така че да стане лед. Когато стоплим част от леда така, че отново да стане вода, имате три различни неща – първоначалната вода наоколо, леда и това, което отново е станало вода. Така разглеждайте и човешкия мозък. Духът, който изпълва целия свят, се е сгъстил до мозък, както водата до лед, и от мозъка отново се отделят мислите, както водата от затопления лед. Така можете да схванете всичко материално като сгъстяване на духа, като свиване на духа, а духовното, което се появява в света, можете да го разглеждате като произлизащо от физическото.

Материализмът вижда само сгъстената материя и забравя, че зад материалния свят стои духовното, че освен нещата съществува нещо духовно, което създава материята. Теософското движение трябва отново да доведе до духа, който стои зад материалното.

Сега можем да свържем казаното с една мисъл, която изказахме последния път. Говорих ви за писането. Ние написваме нещо и казваме думата «дух». Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази дума. Но може да дойде някой, който няма понятие от духа, изобщо не може да чете, но може да опише: Това е крива линия, която отива надолу, после отново има крива линия нагоре, после отново надолу и така нататък. На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух». Но науката днес така описва фактите. За да може да се напише тази дума тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук. Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум писателят. Така е също и с първоначалния дух насреща на физическия ни свят. Физическият свят е шрифт, нищо друго освен шрифт. Обикновената наука описва отделните неща на света така, както показах. Окултистът обаче знае, че тези отделни неща, освен че човек може да ги опише външно, означават още нещо. Те могат да се прочетат, понеже са писмени знаци на духа. Когато този свят се разглежда като писмени знаци на духа, когато всичко външно – минерали, растения, животни и хора – се приеме като писмени знаци на духа, чрез четенето на физическия свят се стига от само себе си вътре в духовния свят.

Това четене обаче не е съвсем просто. За да покажа един пример за това четене, ще изложа следното. Химикът взима кръв, анализира я и казва, че се състои от тази или онази съставка. Тогава е готов и знае какво е кръвта. Но четенето в духовнонаучен окултен смисъл ви показва, че кръвта, във формата, както я имаме, не може да се породи, ако зад нея не протичат явленията, които наричаме астрални. Духът на света действа върху веществото чрез астралните явления. Никога нямаше да има кръв във физическия свят, ако зад него не се намираше астралният свят. Може да има всичко възможно, но кръвта е възможна само поради това, че отзад се намира астралният свят. Така в кръвта четете астралното, както в тези знаци четете думата «дух». Четенето на писмените знаци, дадени тук, във физическото, води до ясновиждането в астралния свят.

Правилният път да се влезе в духовния свят е да се задълбочим много смислено в обкръжаващия ни свят. Удобно е да се навлезе в духовния свят по друг начин, но по-сигурно е чрез изучаването на явленията, които ни обкръжават. Другояче говори един минерал, другояче – едно растение, животно, човек, понеже всички тези същества са различни писмени знаци. Ако ги разглеждате смислено, те ще ви донесат сведения от духовния свят. Поради това в розенкройцерските указания за окултно обучение на първо място ще намерите изучаването на нашия свят, всеотдайното и дълбокомислено разглеждане на света. Когато започна нашето теософско движение, някои казаха: «Каквото той ни разказва, може да се прочете във всяка природонаучна книга. Той говори за произход, борба за съществуване и т. н., но ние искаме да чуем за нещата, които протичат в духовния свят.» В тези неща може би стои много повече, отколкото хората, които го изискват, биха могли да понесат. Но изходната точка следва да бъде намерена в сигурното разбиране на непосредствената ни действителност, не в простото описание, а в смисленото разбиране.

Разгледайте като важна основна истина – розенкройцерското окултно обучение винаги я е разглеждало като основна истина, – че тук, в сетивния свят, изглежда така, както могат да възприемат физическите сетива.

В астралния свят изглежда по друг начин, съвсем различно. А в деваханическия свят изглежда съвсем другояче. Така става по отношение на възприемането. Но съществува мисленето, с което разбираме възприятията от физическия, астралния и деваханическия свят. Мислите и законите на логиката са същите за всичките три свята. Което е мислено правилно, е също правилно в девахана, правилно е на астралния, както и на физическия план. Научите ли се да мислите правилно на физическия план, в това правилно мислене имате сигурен водач през другите светове. Но става въпрос да се научим да мислим смислено, дълбоко и значително. Поради това никой не би следвало да си спести усилието да прониква с мислите в сетивния свят и да го разглежда като писмени знаци, които носят сведения за един по-висш духовен свят.

На първа линия се касае за великия процес на освобождаване на човечеството, следователно за това, да получим смислено учение за значението на физическите явления. През тази порта ще бъдем въведени в духовния свят. Наистина е себеотрицателна работа, но човекът трябва да я извърши. Когато действително я извърши, когато постепенно изкачи пътя към духовното и се научи да схваща нещата от страната на духовния свят, тогава ще стане сътрудник във великите културни задачи. Това той може да направи само като свободен човек. В момента, когато иска да изгражда културата на бъдещето върху основа, различна от тази на свободата, няма да създаде нищо друго освен мъртвороден продукт, като внесе представите на миналото в бъдещето. Но голямата разлика в сравнение с миналото е, че действат не принципи и институции, а хора. Също и в миналото са действали само хора, но те са били малък кръг и принципите им са се отнасяли за общото в човека. Някои хора хвалят тези принципи и мислят, че са били нещо първоначално. Хората говорят за нещо, мислейки, че го извеждат от принципи. Но то не е нищо друго освен произлизащ от посветените импулс.

Такива импулси се изтъкават по-нататък, това може да трае дълго време. Нека вземем за пример едно древно посвещение, това на Хераклит38. Той е излагал откритите от него истини във външни формули, които безброй хора са доразвили. Те вярвали, че мислят оригинално, но не е така. Оригинално можем да мислим самo когато виждаме зад нещата и може да разбираме тяхното реално значение.

Надявам се малко да сте почувствали как човекът трябва да се включи в културния процес, как, учейки, да тръгне от търпението, без да иска да действа прекалено рано и как с волята си да служи на човечеството в хода на неговото развитие. Той може да го направи, когато възприема нещата чрез сетивата си, задълбочи се в тяхната същност и така стигне до творческия дух зад сетивния им образ. Когато човек чувства и изживява това дълбоко в себе си, тогава е теософ. В бъдеще хората трябва да са свободни в много по-голяма степен, отколкото са били в миналото, и преди всичко да бъдат и много повече на брой. Неотдавна в Средна Европа е имало само малко хора, които действително са били свободни. Имало е малки центрове, от които културата се е излъчвала. Тя се е разпространявала върху останалите хора под формата на възгледи и мнения, така че те са вярвали, че всичко останало е заблуда. Също и Русо е вярвал, че споделя само своите мнения, своя интерес, докато е бил повлиян от другаде.

Посветените знаят, че животът между раждане и смърт, затворен в сетивните явления, се владее от сили, които не престават да действат след смъртта, които тогава са там, също както във физическия живот, които са съществували преди раждането, а по време на физическия живот са приели само друга форма. Посветените са можели да дават импулси на света, понеже са виждали какво има след смъртта. Чашата, която стои тук, никога не може да се движи сама. Също и затвореното между раждането и смъртта не се движи от само себе си. Силите, които движат затвореното между раждане и смърт, съществуват винаги, те са вечни.

Посветените ги познават и по-голямата част от човечеството също трябва да ги опознае в бъдеще.

Почувствайте вътрешно това, защото е много важно. Без него не можете да напреднете в окултизма. От него зависи дали ще се включите като активни членове в теософското движение. Това чувство ще ви води с известна сигурност през възприеманото от вашето обкръжение. В културата забелязваме хаос. Теоретично хаосът е в материализма. Нещо чудовищно е, когато човекът днес отвори някоя книга и в нея му се предлагат несвързани, отделни познания. Всякакви детайли и навсякъде хаос, също и навън в социалния живот.

Какво би направил този, който не се намира в теософския живот? Той дава предложения как всичко да се направи по-добре. Колко много социални рецепти са били предлагани вече на човечеството. Но теософското (антропософското) движение се отличава от другите с това, че не предлага рецепти, не казва как нещата да се направят по-добре. Бъдещата култура не е да се изнамират рецепти, да се обсъжда как да се постигне световен мир. Да се излагат програми е работа на миналото. Бъдещето се състои в това, да съществуват хора, които да постъпват правилно, изхождайки от самите себе си. Науката за духа не дава предписания кое е правилното, а показва на човека как да стигне дотам, да прави правилното. Когато тридесет човека са се събрали, антропософията никога няма да каже: Тези тридесет човека ще живеят мирно заедно, ако имат тази или онази конституция. Тя много повече показва на всеки поотделно как да достигне в самия себе си степента на развитието си, от която да открие правилното изцяло от себе си, когато влиза във взаимодействие с другите. Това е теософската задача в движението на бъдещето.

В различни лекции39 сме обсъждали от висши гледни точки световното положение, войната и мира, въпроса за равноправието на жените и социалния въпрос.

Чрез освобождаването на човека, чрез изтръгването на човека от принудата на околната среда той същевременно се извежда във висшите светове, защото едва истинското освобождение прави възможно пристъпването във висшите светове. Човекът никога не може да навлезе във висшия свят под натиск. Сега виждаме доброто дори на хаоса. Ако цялата ни култура не беше се превърнала в хаос, отделните личности не биха могли да се разгърнат от само себе си. Те винаги биха били обвързани с обкръжението. Старият порядък трябваше да се разкъса и да се превърне в хаос. В това отношение стоим пред големи промени и никой не бива да се надява, че може да реформира света по друг начин, освен чрез развитието на душите. Всичко останало би било дилетантско пророчество.

Така в тези два часа, вчерашния и днешния, се опитахме да схванем смисъла на духовнонаучното движение като културно движение. Следващия път ще видим как кармата на хората се проявява в цялото културно движение и какви са отделните кармически взаимовръзки при човека. С други думи, ще видим какво човекът пренася от едно в друго превъплъщение и как в процеса на превъплъщенията той взима участие в световните събития. Това е задачата, която ни очаква след осем дни.

--------------------------------------------------

29) То позволява изчисляването с диференциали, т. е. безкрайно малки разлики, и заедно с интегралното смятане е от голямо значение за всички проблеми на точните науки и механиката. Диференциалното и интегрално смятане, заедно наречено инфинитесимално смятане, е създадено в края на 17-то столетие от Лайбниц и Нютон независимо един от друг.

30) В известната си статия от «Обществен договор» Жан-Жак Русо, 1712–1778, се обърща срещу оптимизма относно напредъка на Просвещението. В изкуствения свят на цивилизацията той вижда корена на всяко зло и призовава към връщане на човека към природата. Учението му за общата воля се приема в Конституцията на Френската революция. Сравни Карл Хайер, «Приноси към историята на Запада», VI. том: «Форми и събития преди Френската революция», Щутгарт, 1964 г.

31) Якоб Бьоме, 1575-1624, теософски мистик. Първата биография на Бьоме написва Абрахам фон Франкенберг († 1652). По-нови биографии: Х. А. Фехнер «Якоб Бьоме, живот и произведения», Гьорлиц, 1857; Йоханес Циасен, «Животът на Якоб Бьоме и теософските му творби» три тома, Щутгарт, 1885; Х. Мартензен, «Якоб Бьоме», Лондон, 1949 г.

32) Хайнрих Корнелий Агрипа фон Нетесхайм (1486-1535). «De occulta philosophia», Кьолн, 1510 г., «De incertitude et vanitate scientiarum», Кьолн, 1527 г. German от F. Mauthner «За суетата и несигурността на науките», 1913 г.

33) Йоханес Тритемий (1462-1516), 23-годишен става игумен на бенедиктинския манастир Спонхайм, по-късно игумен на шотландския манастир във Вюрцбург. Той написва между другото «Staganographia» и «Полиграфия» като инструкции към окултен символичен шрифт; «Antipalus maleficio-rum», инструкции за опазване от черните магически практики; «De septem intelligentiis libellus», Книгата за седемте планетни духове. Сравни: Изидор Силбернагл «ЙоханесТритемий», второ издание, Регенсбург, 1885 г.

34) П. Й. Мьобиус, «За заболяването на Роберт Шуман», Лайпциг, 1916 г.

35) Емил Расмусен, «Исус. Сравнително психо-патологично проучване», Лайпциг, 1905 г., де Лоостен (Г. Ломер), «Исус Христос от гледната точка на психиатъра», Бамберг, 1905 г.

36) «Важно е да се познаят всички форми на психичните разстройства, за да разберем как те се отнасят към физическите промени. ...За медицинското становище има, от една страна, нормата и анормалното – от друга. Отклонява ли се даден човек от нормата, от обичайното, от правилото и достига ли отклонението определен размер, който в зависимост от възгледите надхвърля различни показатели на здравето, той е ненормален или болен, което е всъщност едно и също нещо.» П. Й. Мьобиус, «Избрани произведения», том II, Лайпциг, 1903г., стр. 6.

37) «В действителността може да се случи при някой, който страда от мания за преследване – какъвто е случаят с Русо, но по-голямата част от пациентите никога не са били преследвани, – ние просто да не знам защо именно представите за преследване са толкова често признаци за заболяване на мозъка.» Пак там, стр. 22.

38) Хераклит принадлежи към така наречените предсократовци, живели от около 590–480 г. пр. Хр.

39) Берлин, 12 октомври 1905 г., Хамбург, 2 май 1908 г., Хамбург, 17 май 1906 г., издадени в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54. (Последните две лекции са съответни на двете лекции в Берлин, 26 октомври и 2 ноември 1905 г., но от тях не са запазени записки).

 


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ


placeholder